Капитал

Обещания за реформи свалиха напрежението около цената на тока. Както всеки голям или малък проблем в България, така и конфронтацията между работодателите и Министерството на енергетиката за пазара на ток приключиха в кабинета на премиера Бойко Борисов. След повече от месец недоволство на извънредна среща във вторник (6 февруари) страните изведнъж се договориха за бързи реформи в енергетиката, които да направят търговията по-прозрачна и пазарна. В резултат работодателите няма да протестират и се отказват да искат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и дори обявиха, че ще разчитат на нейното съдействие.

Всички на борсата

Четири са основните мерки, около които са се обединили работодателите, представители на енергийния сектор и управляващите. Ремонтът няма да засегне регулирания пазар на електроенергия, на който са всички битови потребители.

Първата мярка предвижда законодателни промени, които да извадят на свободния борсов пазар всички производители с преференциална цена за електроенергията. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ-та с инсталирана мощност над 5 мегавата.

В момента те продават произведения ток директно на НЕК по фиксирани цени. "Поставили сме си срок до началото на март да предложим промени в Закона за енергетиката, с които тези производители ще бъдат задължени да продават енергията си на свободния пазар, като получат т.нар. договори за разлика, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат като ангажимент по различни директиви от ЕС", поясни депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Например ако даден соларен парк има договор за изкупуване от НЕК на фиксирана цена от 300 лв. за мегаватчас, а сключва сделки на борсата за 90 лв. на мегаватчас, разликата от 210 лв. ще бъде компенсирана от държавата чрез фонда "Сигурност на електроенергийната система". "От гледна точка на общите разходи за държавата нищо не се променя. Изменя се само принципът", каза още Добрев.

Ако реформите бъдат изпълнени така, както е обявено, Българската независима енергийна борса ще стане много по-ликвидна, което неминуемо ще реши един от основните проблеми, които изтъква бизнесът сега - липсата на достатъчно предлагани количества електроенергия.

Дневен и нощен пакет

Втората мярка е свързана с предлагането на дневна и нощна електрическа енергия. Досега електроцентралите предлагаха на свободния пазар само 24-часови профили, а идеята е да бъдат въведени 12-часови такива. Въвеждането на дневен и нощен пакет ще е от полза за компаниите, които например имат нужда от енергия само през нощта, тъй като ще им позволи да си купуват такава на по-добри цени.

Договорено е още разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН да започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологичните загуби (например кражбите на ток) от свободен пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти.

Въпросът с американските централи

Работодателите и управниците са се разбрали и по темата за т.нар. американски централи. "Ангажимент на правителството ще бъде да забърза тези разговори, така че да може в сравнително кратък срок да прекратим дългосрочните договори за преференциална цена на електроенергията и задължително изкупуване", каза Делян Добрев. Целта е дългосрочните договори на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" да бъдат прекратени и произвежданите от тях количества ток също да излязат на свободния пазар.

Разрешаването на този казус обаче е свързано със сложни и вероятно дълги преговори, тъй като дружествата имат право на неустойки и могат да заведат дела срещу България при предсрочно прекратяване на договорите им.

Задоволството на работодателите

"Изключително доволни сме от проведената среща и от постигнатите резултати. Смятам, че от това пазарът на електроенергия ще стане възможно най-прозрачен и модерен, така че българската индустрия да получава необходимото и електричество на пазарни цени" заяви Кирил Домусчиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. По думите му е договорено след две седмици съответните законодателни инициативи да са вече в ход, така че насроченият протест да бъде отменен.

"Удовлетворени сме и няма да се наложи да искаме оставката на министъра на енергетиката, каза и председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

Разпродажбите на борсите в САЩ оцветиха Азия и Европа в червено. Разпродажбата на активи в САЩ в понеделник, при която основният индекс Dow Jones отбеляза най-големия си еднодневен спад от създаването му, повлече крак и при азиатските и европейските пазари във вторник. Индексът MSCI за Азиатско-Тихоокеанския регион се понижи с 3.5%, като по този начин занули генерираната доходност за цялата изминала година, докато японският Nikkei 225 Stock Average затвори с понижение от 4.7% за деня, което означава около 10% спад от постигнатия рекордно висок пик.

Няколко часа след това в Европа екраните също се оцветиха в червено - индексът Stoxx 600 се понижи сутринта при отварянето на пазарите с близо 2%. Към 16:30 българско време обаче нивото му е с около 1% по-високо в сравнение крайната му точка за понеделник. FTSE100 отвори със спад от 3% в Лондон, но постепенно той се сви до 1.1%. Съответно цените на правителствените облигации започнаха да се повишават, докато лихвите на бондовете в Германия, Франция и Великобритания се понижиха. Понижение, но значително по-умерено, имаше и при стоките, като Bloomberg Commodity Index отбеляза спад от 0.1%, а златото, което традиционно се търгува добре в смутни времена, поскъпна 1%.

Отвъд Атлантическия океан веднага след началото на търговията за вторник основният индекс на американския пазар Dow Jones спадна с почти 2%, но бързо стабилизира стойността си, след което дори се повиши с 0.5%.

Закъсняла корекция

Според главния инвестиционен консултант на "Елана трейдинг" Цветослав Цачев ставаме свидетели на временна корекция, която не само е нормална, но и доста е изостанала. "Все пак имахме 2 години постоянен растеж, като за този период само американският пазар нарасна с 60%", коментира той за "Капитал". Традицията показва, че първоначалните корекции след дълги периоди на растеж винаги са по-резки, като в следващия един месец ще станем свидетели на засилена волатилност на международните пазари, добави той.

Инвеститорите в момента са притеснени, че заради ускорения ръст на икономиката и показателите централните банки ще предприемат по-сериозно затягане на монетарните политики.

В търсене на печалби от сривовете

Резките промени на пазарите се отразиха на продуктите, които ги следват. Индексът VIX на Chicago Board Options Exchange, който измерва волатилността на пазарите, отбеляза ръст от 35% и достигна най-високото си ниво от 2009 г. насам, като само преди няколко месеца той беше на абсолютното си дъно. Т.нар. индекс на страха е бил с по-висока стойност само в три случая от създаването му през 1991 г. насам - по време на спукването на Dot com балона, по време на пика на глобалната финансова криза през 2008 г. и през 2011 г., когато рейтинговата агенция Standart & Poor's понижи инвестиционната оценка на САЩ от ААА на АА+.

Тези резки пикове доведоха до спиране на търговията с борсово търгуваните фондове, които "шортват" динамичността на пазарите и се използваха от инвеститорите при спокойни борсови времена: VelocityShares Inverse Vix Short-Term ETN (XIV.P), ProShares Short VIX Short-Term Futures ETF (SVXY.K) и VelocityShares Daily Inverse VIX Medium-Term ETN (ZIV.O). Тези борсово търгувани продукти привлякоха голямо внимание, защото стойността им се понижи с около 80%, но големите управляващи дружества като BlackRock предупредиха, че инвестициите в тях са силно рискови в момента. Според Reuters представители на финансовите компании са изразили съмнения, че тези продукти може да бъдат ликвидирани.

Сега

ЕС спуска стандарт за солта в хляба и за детските храни. Централизирани мерки за ограничаване на употребата на сол и захар с акцент върху храненето на децата планира Европейската комисия. Сред тях са общи стандарти и намаляване на допустимите количества сол, захар и наситени мастни киселини, ограничаване на рекламата и общи търгове за храни за училищата.

"В рамките на българското председателство на съвета на ЕС ще бъде приета директивата за аудиовизуални медии, която ще заложи изисквания към рекламата и маркетинга на храни, предназначени за деца. Реформулирането на храните също е сред приоритетите на ЕК и от изключителна важност е мониторинга на процеса на подобряване състава на храните", обяви вчера директорът на "Обществено здраве, странознание и управление на кризи" в Главна дирекция здравеопазване в ЕК Джон Райън вчера по време на конференция за здравословното хранене при децата.

На ниво ЕС се работи по отношението показателите за риск в храните, обясни "реформулирането" проф. Веселка Дулева, началник отдел "Храни и хранене" в Националния център по обществено здраве и анализи и национален консултант по хранене. Става дума за създаване на общи правила и изисквания към граничните стойности на някои вещества по групи храни - например, колко сол може да има в хляба, за да бъде той здравословен, допълни тя. "И друг въпрос - как тези храни да бъдат отличени, така че потребителите лесно да ги разпознават", каза още Дулева. Други храни, които трябва да се "реформулират", са захарта и наситените мастни киселини.

Директивата за маркетинга на храните също касае продуктите с твърде много сол, захар, трансмазнини и и оцветители. Идеята е опаковките им да станат непривлекателни, за да не привличат вниманието на подрастващите. Ще се забрани и рекламата им в часовите диапазони на детските предавания по радиа и телевизии. Мерките са включени в промени и в българския Закон за храните, внесени за обсъждане в Народното събрание, обясни заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров.

Обществените поръчки за доставка на храни в учебните заведения също ще бъдат подложени на по-строг контрол. На европейско равнище се обсъжда качеството на продуктите, обект на търгове, да бъде въведено като втори критерий след цената при избора на доставчик. Очаква се, че така децата в детските заведения и училищата ще се хранят по-здравословно. Единствените опасения са, че това може да вдигне цената на доставките. "Има решение. Разходите могат да бъдат намалени, без това да се отразява на качеството, ако държавите членки се обединят и обявяват единни обществени поръчки за училищното хранене", смята Джон Райън. Европейският пазар на храни генерира средно 7 млрд. евро годишно и постигането на по-ниски цени при доставките е напълно постижимо, смята той.

"Около 30 на сто от децата в България са с наднормено тегло, а между 12 и 15% от тях са със затлъстяване. Ако сравним обаче нашите данни между 1998 и 2008 г., относителният дял на децата със затлъстяване се е увеличил два пъти, но след 2008 г. този висок ръст се задържа, като за някои възрастови групи се наблюдава и обратната тенденция - децата със затлъстяване намаляват", каза още проф. Дулева.

Шефът на БДЖ замазва скандалите с вдигане на заплати. След скандалните разкрития от миналата седмица за фиктивни ремонти на влакове, нечовешка експлоатация на машинисти, за кражби и за назначения на футболисти на места за инспектори, ръководството на БДЖ обяви, че ще увеличи заплатите на локомотивните машинисти и ще стопи задълженията на предприятието до нулата до края на годината.

В момента държавният жп превозвач има 390 млн. лева дългове и отчита загуба от около 15 млн. лева, а заради тежкото си финансово състояние очаква да получи необичайна държавна помощ - при успешна концесионна сделка за летище София правителството обещава да налее в БДЖ поне 400 млн. лева.

Във вторник директорът на "БДЖ холдинг" Владимир Владимиров изненадващо обяви, че благодарение на проведените реформи положението се подобрява и заплатите на машинистите ще бъдат увеличени с 11-12.5 на сто. С това обещание ръководството вероятно се надява да потуши напрежението и да задържи хората, които напускат заради ниските заплати, съчетани с огромно натоварване чрез извънреден труд. Владимиров коментира, че БДЖ процъфтява и че нападките в последните дни идвали от хора, които са недоволни, че кризата в железниците отшумява. Той дори преброи 400 реформаторски мерки от 2010 г. насам. Миналата седмица бившият шеф на БДЖ Християн Кръстев обвини сегашното ръководство, че дружеството отчаяно се нуждае от закупуване на нова техника и обновяване на гари, но няма пари за това.

След репортажа на Нова тв за нарушения в БДЖ започнаха серия проверки - за условията на труд, за обществените поръчки и за ремонтите. И прокуратурата се зае да разследва сигналите за корупция и нередности в държавното предприятие.

Вчера Владимиров заяви, че не се притеснява от проверките. Към момента се подготвя техническа спецификация за закупуването на нов подвижен състав, а парите за това ще бъдат разчетени в следващия държавен бюджет, каза той пред Bulgaria on air.

Стандарт

ПРОБИВ! Холандският премиер ни подкрепи за Шенген. Обсъдихме българското очакване и цел за присъединяване към Шенген. Подкрепяме България напълно да се присъедини към Шенген. Това каза премиерът на Холандия Марк Рюте след среща с премиера Бойко Борисов.

„Искаме да похвалим усилията по отношение на прилагането на необходимите политики и промени, за да се реализира това. Но работата още не е свършена", посочи той. „Поздравявам Бойко Борисов за изключителното лидерство, че води България към повече просперитет. България е една от най-бързо растящите икономики в ЕС и това е нещо, което успявате да поддържате", посочи Марк Рюте и допълни, че България е ключов играч в региона. „Изключително важна е ролята на България по отношение на бъдещето на Европа", заяви холандският премиер. „Доволен съм, че България ще обърне внимание на въпроса и активно действа по отношение на позиция за миграционната политика на ЕС", изтъкна той. „Всички трябва да постигнем добър баланс по отношение на солидарността, всеки да играе ролята си по отношение на търсещите убежище. Трябва да обърнем внимание на корена на проблемите, както е казвал много пъти Бойко Борисов", каза още Марк Рюте.

Българските курорти предпочитани, но искат повече ред в тях. За голяма част от българите родните курорти са предпочитан вариант за почивка. В тях обаче трябва да се въведат правила и повече ред, които да се спазват. Това сочат данните от експресен сондаж на „Галъп Интернешънъл", проведен между 31 януари и 1 февруари сред 801 пълнолетни българи.

Според проучването 46% от българите над 18 години в последните пет години са почивали, макар и за малко, на български морски курорт. 35% пък твърдят същото за планински курорти у нас. 20% са посетили морски курорт в чужбина, а 2% - такъв в планината.

Интересът към родното се запазва и през тази година. 41% смятат да почиват в наш морски курорт, 31% твърдят, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, дори и за кратък отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната публика остава най-големият клиент на туристическата ни индустрия, коментират от "Галъп".

Мнозинство от българите са крайно категорични за въвеждане на повече правила и ред в курортните места. Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват. Мнозинство от 92% приемат идеята по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък одобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% принципно одобрява идеята за категоризиране на плажовете.

Всички мерки, предлагани от ресорните администрации, срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото. Респективно, 39% одобряват работата на туристическото министерство, 35% не я одобряват, а останалите се колебаят.

Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обекти или сергии по морето да добият стандартна визия, 36% са против, а останалите се затрудняват да отговорят. 67% обаче не са съгласни подобни търговски обекти около плажовете да бъдат напълно премахнати и продажбата на храни и напитки да се премести изцяло към първата линия с хотели. Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите.

Явно всякакви мерки за повече ред в туристическите райони се възприемат, но и крайностите се отхвърлят. Друг пример в това отношение: за 62% проверките по курортните места трябва да се правят незабелязано и през цялото време - за да има постоянен контрол. Малцинство от 36% избират становището, че акциите трябва да се правят заедно с медии и в присъствието на туристите - за да има повече гласност. Явно обществото ни предпочита по-скоро постоянните, отколкото показни мерки.

Бяха проверени и други подобни двойки твърдения, които да уловят генералната структура на нагласите по потенциални алтернативни становища по дадени теми. Например, беше зададен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и въобще формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вариант, или пък липсата на стопанисване и концесиониране - за да се съхрани максимално природният вид. Както можеше и да се очаква, 79% предпочитат концесионирането и стопанисването на плажове - за да се поддържа ред и чистота, а 17% предпочитат природния им вид. Дилемата е трудна, защото стопанисването и поддържането не противоречи на максимално природния вид на плажовете. Затова и въпросът целеше да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които предпочитат краен вариант. Тези 17% се равняват на почти милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа.

Когато става дума за зимния туризъм мнозинство от 67% смятат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и съоръжения, а 19% са на обратното мнение. Очевидно, развитието на зимния туризъм и ски спорта се подкрепя, новите лифтове и съоръжения не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в опасността от презастрояване.

Монитор

Строим индустриални зони колкото Слънчев бряг. Индустриални площи с големината колкото емблематичния курорт Слънчев бряг са застроени и се предлагат на потенциални инвеститори. Общата квадратура на държавните и частните зони е 17,5 млн. кв.м, от които повечето от половината се намират в Пловдив и са частна собственост, изчисли „Монитор".

След бурното развитие на „Тракия икономическа зона" (ТИЗ) до Пловдив през последната година и държавната компания „Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) излезе под светлините на прожекторите. Дружеството управлява под шапката си зони с площ 6,8 млн. кв.м

Най-бързо разрастващите се държавни проекти са в Божурище и в Бургас. Най-добре развитата, но частна, се намира до Пловдив с 3,25 млн. кв.м заета площ и потенциал за развитие още два пъти колкото е в момента площта й.

Заетите в трите зони - София, Пловдив и Бургас, са общо 26 хиляди. Най-много са работниците в ТИЗ, които надвишават 25 хиляди, към момента до Божурище пътуват да работят около 800 човека. Очаква се до средата на 2018 г. броят на работниците в зоната да надхвърли 1000, а още четири компании до края на годината би трябвало да са изградили обектите си и активно да започнат наемане на служители. В „Индустриален и логистичен парк - Бургас" реалният брой открити нови работни места до момента е сравнително скромен - около 30. Причината е, че зоната е в напреднал процес на изграждане при сериозен интерес от страна на инвеститорите.

През последните години частните инвеститори започнаха да възраждат сектор, който години наред беше „под водата". Cтaбилният pacтeж на бългapcĸaтa и блaгoпpиятнaтa cитyaция в cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa мoтивиpaт бългapcĸи и чyжди инвecтитopи дa влaгaт милиoни лeвoвe в нoви и paзшиpeниe нa вeчe cъщecтвyвaщитe пpoизвoдcтвa y нac.

Кой инвестира в индустрия у нас? В най-голямата зона до Пловдив направените инвестиции са за над 1 млрд. евро, от 120 привлечени инвеститори, като 80 от тях са чуждестранни. В близост до София са привлечени две чужди компании от Германия („Бер-Хелла Термоконтрол" и „Райсволф"), един от Гърция (мелничарската компания с 250-годишна история „Лулис Мелс") и от Дания - мебелната компания „Юск". Датският гигант в момента изгражда логистичен център за цяла Югоизточна Европа на стойност 200 млн. лева, който трябва да бъде завършен до края на годината.

От НКИЗ в момента са в начална фаза на разговори с инвеститори от Германия, САЩ, Кипър, Южна Корея, Китай и др. Според техните конкретни изисквания им се предлагат подходящи терени - както в държавните индустриални зони, който управляват, така и на общински имоти, в сътрудничество с местните власти.

По-голямото предлагане води и до „специализация" на зоните свързана със спецификата на работата, защото няма логика да се търси терен за мебелна компания в миньорски град. От НКИЗ предлагат локация, свързана със спецификата на населеното място и подходящи кадри. „Чуждестранна компания от хранително-вкусовата промишленост се обърна към нас с подобен въпрос и запитване за подходящи за целите й терени. Един от имотите, които сме й предложили, е в „Индустриален и технологичен парк - Бургас", като в близост до него вече работят или изграждат обектите си шест различни фирми от същата индустрия", дава пример изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес.

Интерес има и към терени, които НКИЗ предлага съвместно с общини. От държавното дружество развиват ad hoc проекти с всяка една община, която проявява интерес да развива своя зона. Първоначално местната администрация прави проучване на терените си и дава информация на НКИЗ, която подпомага намирането на инвеститори.

„Целта не е да съсредоточаваме инвестициите само в София, а в цялата страна", коментира Барес. По тази концепция се работи с повечето по-малки зони в страната. Пример за такъв проект е предстоящото подписване на меморандум за сътрудничество с община Горна Оряховица, за да се насочи инвеститорският интерес към новата индустриална зона в района на летището до града. Интересът към Горна Оряховица е подсилен и от това, че общината е водещ жп център у нас. Други инвеститори виждат като подходящи терени, които община Кюстендил идентифицира като индустриална зона - заради близостта със Сърбия и Македония. За трети интересен е Сандански заради близостта си със Солунското пристанище. Предстои да се развива и държавна индустриална зона в Кърджали. За терените, които са в процес на апортиране, има заявени конкретни инвеститорски интереси от компании от Турция и Гърция.

През годината се очаква дeceтĸи нaши и чyжди ĸoмпaнии oт paзлични ceĸтopи да пoдгoтвят cepиoзни инвecтиции в ТИЗ освен в индycтpиaлнитe зoни в Coфия, Бypгac и Pyce. Πpeдпpиятиятa ca c шиpoĸ cпeĸтъp нa дeйнocт - oт xpaнитeлнo-вĸycoвaтa и тeĸcтилнaтa пpoмишлeнocт, дo виcoĸoтexнoлoгични пpoизвoдcтвa ĸaтo тoвa нa aвтoмoбилни ĸoмпoнeнти и мoдepни мaшини c цифpoвo yпpaвлeниe. Oĸoлo 20 ĸoмпaнии, пoвeчeтo oт ĸoитo бългapcĸи, щe инвecтиpaт дeceтĸи милиoни лeвoвe в TИЗ. Гoлeми чyжди инвеститори cъщo ca дoгoвopили дa пocтpoят фaбpиĸи около Пловдив, като вложенията там щe oтвopят нaд 1000 нoви paбoтни мecтa дo ĸpaя нa гoдинaтa, стана ясно през миналата седмица по време ĸoнфepeнция за индустриално строителство и инвестиции.

Tъpceнeтo нa индycтpиaлни плoщи в cтpaнaтa e вce пo-гoлямo, ĸaтo имa гoлям интepec ĸaĸтo ĸъм лoгиcтични, тaĸa и ĸъм пpoизвoдcтвeни пpocтpaнcтвa. B мoмeнтa нa пaзapa имa oĸoлo или пoд 1% cвoбoдни cĸлaдoви плoщи. Beчe ce cтpoи ycилeнo, a мнoгo oт плoщитe ce oтдaвaт пoд нaeм oщe пpeди дa бъдaт зaвъpшeни, твърди Bлaдимиp Гюpджиeв, pъĸoвoдитeл индycтpиaлни плoщи и paзвитиe във Fоrtоn. По думите му сега е моментът да се строи, защото пaзapът ниĸoгa нe e бил пo-дoбъp.

Bcичĸи пpeдпocтaвĸи зa eднa ycпeшнa гoдинa ca нaлицe, положително гледат на сектора и управляващите. Πpeз пъpвитe 9 мeceцa нa 2017 г. Бългapия oтчитa 950 млн. лeвa pъcт нa инвecтициитe, a пpeз пocлeднoтo тpимeceчиe y нac ce нaбюдaвa 5.2% pacтeж нa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт oт cтpoитeлcтвo. "Страната ни e нa ĸapтaтa нa мeждyнapoдния бизнec ĸaтo мнoгo дoбpa инвecтициoннa дecтинaция", смята зaм.-миниcтъpът нa иĸoнoмиĸaтa Лъчeзap Бopиcoв. За да подпомогнат строителството, от министерството са подготвили 12 мерки, които да подпомогнат по-бързото строителство.

Зapaди aдминиcтpaтивни пpeчĸи oбaчe чecтo пpoцecът ce бaви. Caмoтo cтpoитeлcтвo чecтo oтнeмa мнoгo пo-мaлĸo вpeмe, oтĸoлĸoтo пoлyчaвaнeтo нa paзpeшитeлнo зa cтpoeж, пpиcъeдинявaнeтo ĸъм дocтaвчиĸ нa ĸoмyнaлни ycлyги или мaшиннoтo oбopyдвaнe нa oбeĸтa.

Зa дa правят бизнec y нac, чyждecтpaннитe инвecтитopи тъpcят ocнoвнo три нeщa - дoбpo мecтoпoлoжeниe, пoдгoтвeнa инфpacтpyĸтypa и ĸвaлифициpaни ĸaдpи. Te мнoгo чecтo имaт cĸлючeни дoгoвopи и гoнят cpoĸoвe зa изгpaждaнeтo и пycĸaнeтo в eĸcплoaтaция нa oбeĸтa cи. "Инвecтитopитe иcĸaт гoтoвa инфpacтpyĸтypa - дa дoйдaт и дa paзвивaт бизнeca cи, a нe дa cи cтpoят вcичĸo caми", oтбeлязa д-p Mитĸo Bacилeв, пpeдceдaтeл нa Гepмaнскo-бългapcĸaтa индycтpиaлнo-тъpгoвcĸa ĸaмapa. Дoбъp пpимep в тoвa oтнoшeниe e НКИЗ, ĸoятo изгpaждa пpeдвapитeлнo цялaтa нeoбxoдимa инфpacтpyĸтypa, a инвecтитopитe имaт гpижaтa eдинcтвeнo дa paзвият cвoя пpoeĸт.

Бърза писта за проектите в Бургас

Развитието на зоната в Бургас е един от добрите примери как сътрудничеството между държавата и общината може да дадат добър резултат. В момента се работи по разширението на зоната с държавни и общински терени. Над 80 на сто от зоната е запълнена, а преговорите с инвеститори в сферата на производството са в напреднала фаза.

В Бургас разрешително за строителство може да се получи за няколко месеца, твърди зам.-кметът по финансите на Бургас Красимир Стойчев. В общината е създадена „бърза писта", за да може документите да се придвижват бързо, както и звено от проектанти, за да може проектът много бързо от хартията да започне да се реализира.

7 от 10 са против премахването на сергиите в морските курорти. Близо 7 от 10 българи или 67% от анкетираните не са съгласни с пълното премахване на преместваемите обекти. Това сочи последното проучване на „Галъп". По този начин продажбата на храни и напитки може да се премести изцяло към първата линия с хотели. Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите. Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия.

79 на сто от българите искат наем или концесия на плажовете, защото така ще се поддържа реда и чистотата им, а една 17% предпочитат природния им вид. Според изследването това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа.

Проучването сочи още, че около половината от нашенците над 18 години в последните 5 години са почивали, на български морски курорт, а една трета пък твърдят същото за планински курорти у нас. 20% са избрали чуждестранен морски курорт. Нагласите за посещение на родните курорти по морето се запазват и за този летен сезон. Повече от 40% от анкетираните казват, че и през 2018 г. ще посетят някой от родните курорти. 30 на сто пък твърдят, че ще пътуват към зимен.

Общото мнение на анкетираните българите е, че трябва да се въведе повече правила и ред в курортните места. Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват. 92% приемат идеята по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 8 от 10 българи пък одобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги. 63 на сто принципно подкрепят идеята за категоризиране на плажовете.

Всички мерки предлагани от ресорните администрации срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото, сочи проучването. 39% одобряват работата на туристическото министерство.