Капитал

Най-богатият чех, Петр Келнер, купува "Теленор". Сигурно е - най-богатият чех, Петр Келнер, е избраният от Telenor нов собственик на българския телеком. Това потвърдиха пред "Капитал" три независими източника, близки до преговорите. Чрез групата си PPF чехът купува и сръбския и черногорския бизнес на норвежкия оператор, а за унгарския няма потвърждение.

Кой е купувачът

Келнер е определян като най-богатия човек в Централна и Източна Европа със състояние от 16 млрд. долара. Групата му PPF управлява активи за над 35 млрд. евро в индустрии като банкиране, финансови услуги, застраховане, биотехнологии, земеделие и имоти. Келнер вече има опит и в телекомуникациите, където държи над 80% от 02, най-големият оператор в Чешката република и номер три в Словакия с общо над 7 млн. абонати на мобилни услуги в двете страни. Чрез различните си бизнеси присъства в много държави като Русия, Словакия, Китай, Румъния, Франция. Началото на бизнеса си Келнер прави с търговия с копирни машини, а впоследствие по време на масовата приватизация прави инвестиционния фонд PPF.

Какво следва

Статутът на PPF е, че в момента е предпочетен купувач. Сега тече допълнително финансово проучване на придобивания бизнес и преговори по предварителния договор. Според съобщение на Telenor преговорите с неназования кандидат ще приключат до края на април. След това трябва да се поиска разрешение от регулатори, така че реално смяната на собствеността може да стане към средата на годината.

За българския телеком пазар това ще значи, че най-големият мобилен оператор ще премине от голяма световна телеком група към регионална финансова структура. Това в дългосрочен план може да значи и бъдеща препродажба.

Melexis инвестира 75 млн. евро и разширява екипа си в България. Белгийският производител на чипове и сензори за автомобилната индустрия Melexis подготвя разширение на производството си в България, където и в момента се намира най-голямото подразделение на групата. През следващите пет години компанията ще инвестира около 75 млн. евро в София, а екипът ще нарасне с над 200 души. Това предвижда планът на групата до 2022 г., който цели засилване на европейското й присъствие. Инвестиция ще бъде направена и в нов тестов център във Франция.

Планът за София

В базата си в София компанията планира да удвои производственото пространство, както и значително да разшири научноизследователската и развойна дейност и складовата база, казаха от "Мелексис България". Към сегашната площ на предприятието от 7500 кв.м ще бъдат добавени допълнителни 15 хил. кв.м, като за период от пет години компанията предвижда да инвестира около 75 млн. евро. В рамките само на тази година вложението се оценява на 17 млн. евро.

Планът предвижда и значително увеличаване на персонала, който до края на 2018 г. трябва да достигне 575 души. Това е с около 50 повече от заетите в момента 425 души в техническата област. Други 160 служители се очаква да бъдат наети до края на 2022 г. Част от новия персонал ще бъде в научно-развойния център на компанията, където в момента служителите са около 150. "За тази година планираме да отворим около 25 позиции в центъра както за професионалисти, така и позиции за наскоро завършили студенти", уточниха от "Мелексис България". Компанията, която започна да работи в България през 2000 г. с 50 души екип, постоянно увеличава персонала си, като само за миналата година служителите са нараснали с над 80 души.

Защо тук

Няколко са причините за решението на групата да разшири дейността си в България. Освен факторите, които традиционно привличат инвеститорите като благоприятна бизнес и икономическа среда, стабилната валута и членство в ЕС от компанията посочват и още няколко фактора. "През годините натрупахме доверие и позиция като добър работодател на пазара, което ще ни помогне по-нататък с нарастването на екипа", коментира управителят на "Мелексис България" Силвен Коло за "Капитал". По думите му екипът в България е добре установен и може да поеме растежа.

Независимо от изострящия се проблем с недостига на работна ръка в страната от компанията очакват, че ще намерят кадри. "Исторически регионът е бил дом на високо технологични компании в сферата на електрониката, което ни дава достъп до опитни професионалисти в нашата област. Освен това проучваме регионалния пазар на труда в съседните страни. Също така работим в тясно сътрудничество с техническите университети и в продължение на няколко години имаме програми за студенти и наскоро завършили, с които успешно привличаме млади специалисти", посочи Коло.

Глобален растеж

Другата част от обявения от Melexis план за разширяване на европейското присъствие включва инвестиция в нова сграда за тестване на пластини в Корбей Есон, Франция. "Този обект ще формира много важна част от веригата за доставки на Melexis и ще се основава на най-добрите практики, вече разработени в други локации на Melexis за тестване на пластини, което ще гарантира последователност във всички обекти", съобщиха от групата. Melexis планира инвестиции от 60 млн. евро в производствено оборудване за период от 5 години, като първоначално ще бъдат наети 30 служители. Обектът ще заработи до средата на тази година.

Новите инвестиции са част от плановете на белгийската компания за глобален растеж по отношение на научноизследователската и развойната дейност, логистиката и производствения капацитет в средносрочен план. "Тези инвестиции не само ще донесат допълнителни ресурси и капацитет, но също ще гарантират, че ще имаме стегната и последователна верига на доставки, която да обслужва нашите клиенти", коментира вицепрезидентът по оперативните дейности Веерле Лози в официалното съобщение. По думите му групата очаква значително търсене на продуктите й, което ще продължи да нараства през следващите няколко години.

Двойно повече от пазара

Междувременно белгийската група обяви финансовите си резултати за 2017 г. Данните показват, че продажбите са се увеличили с 12% до 511.7 млн. евро, а нетната печалба е нараснала с 15% до 111 млн. евро. Както и предходната година, през 2017 г. Melexis отново успя да отчете двойно по-голям ръст на продажбите от средния за пазара. "Обявените нови инвестиции ни позволяват да продължим да поддържаме ръста си", коментира главният изпълнителен директор на групата Франсоаз Шомбар. За 2018 г. Melexis очаква продажбите да се увеличат с между 12 и 15%.

Последните данни за българската "Мелексис" са за 2016 г. и показват 32.8 млн. лв. приходи от продажби и 2.2 млн. лв. нетна печалба.

Сега

България е трайно сред лидерите в Европа по дял на сенчестата икономика. България от години е окупирала едно от най-срамните места в Европа - по дял на сенчестата икономика. Средното ниво на сивия сектор в България за периода 1991-2015 г. е 29.17%, като преди нас от европейските държави е единствено Румъния с 30.1%. Това сочи изследване на Международния валутен фонд (МВФ), което обхваща 158 държави.

Според една от методиките България е първенец по размер на сенческата икономика през 2017 г. сред всички изследвани 31 европейски държави. Нивото на сенчестата икономика средно за ЕС е 17.1%. Непосредствено след нас се нареждат Турция с 27.2%, Хърватска - 26.5%, Румъния - 26.3%. Над средноевропейското ниво са още балтийските държави, Кипър, Малта, Словения, Унгария, Полша, Гърция, Италия и Испания. На другия край на скалата са Швейцария с дял на сивия сектор от 6% и Австрия със 7.1%. Това са и държавите с най-ниска степен на сенческа икономика в цял свят. За САЩ делът е 8.34%, за Китай - 14.67%, докато за Русия се изчислява на 38.42%.

Изследването бе разпространено дни след като премиерът Бойко Борисов се похвали, че България почти е преборила контрабандата на цигари и я е свела до около 6%, докато в страни като Франция делът на нелегалната търговия с тютюневи изделия достигал 23%. Той дори се учуди защо от ЕС му задават въпроси за корупцията у нас. А финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че корупцията била "вестникарско внушение".

Според изследването на МВФ делът на сивия сектор у нас се е движел от 35.13% от БВП през 1991 г. до 20.83% през 2015 г. Със среден дял от 29.17% България попада в една група с голяма част от африканските и латиноамериканските държави - сред Мозамбик, Кения, Южна Африка, Алжир, Колумбия, Бразилия, Мексико, Еквадор, а също така Казахстан и Ямайка.

"Приятелски огън" по тезите на премиера вчера дойде и от редиците на коалиционните партньори - "Обединени патриоти". Депутатът Емил Димитров коментира, че най-тежко е положението със сенчестата икономика при горивата, а целият автомобилен транспорт е в сивия сектор. Според депутата, който е председател на парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции, борба със сивата икономика и контрабандата и бивш шеф на Агенция "Митници", делът на сенчестата икономика в земеделието също е огромен. "Няма отрасъл - строителство, земеделие, туризъм, който да не е засегнат от сенчестата икономика. Там трябва да са усилията и на Главната инспекция по труда, и на данъчните органи - да проверяват и да се опитват да ги извадят на светло", смята той.

Изследването на МВФ обхваща 158 държави, като в него се актуализира известната досега статистика и се прилагат нови методики за оценка на сенчестата икономика, които са по-точни и по-надеждни. Сенчестите икономики се оценяват по разликите между доходите и разходите, официалната и реалната работна сила, потреблението на енергия, движението на паричните потоци, търсенето на валута и др.

Делян Добрев: В НС няма кой да напише изцяло нов закон за енергетиката. Либерализацията на пазара на ток не върви заради липсата на достатъчно експерти. Това обяснение даде вчера депутатът от ГЕРБ и председател на комисията по енергетика в Народното събрание (НС) Делян Добрев. Пред БНТ бившият министър на икономиката и енергетиката обясни, че още преди няколко години Световната банка (СБ) е дала насоки за успешното преминаване към свободен пазар, но част от тях още не са въведени.

Промените са на път да бъдат направени едва сега, и то под заплахата от протести на работодателите и синдикатите. Те обаче ще бъдат частични и само ще кърпят временно пробойните на пазара. Моделът на СБ предполага изцяло нов закон. "Един нов закон за енергетиката иска много усилия и голям юридически капацитет. Имаме един юрист и един експерт в комисията (енергийната комисия в НС - б.р.) и те не могат да се справят с тази тежка задача. Намерихме начин в съществуващия закон да променим текстовете, като въведохме 90% от предложенията на Световната банка", разясни Добрев.

Промените почти напълно щели да освободят пазара на ток, но без това да засяга цената за домакинствата. "Моделът не предвижда промени в цените на тока на регулирания пазар. Целта е да има ликвидност на свободния пазар, където ще има не трима, а триста производители на ток и цената ще бъде пазарна", изтъкна той. Промените евентуално ще бъдат предложени до края на март, като намерението на управляващите е да влязат в сила до средата на лятото, когато започва новият регулаторен период за цените на електроенергията.

В момента на пазара са само три държавни дружества - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица -изток 2" и водните централи на НЕК. В началото на годината обаче се оказа, че те предлагат с до 60% по-скъп ток на фирмите, излезли на свободния пазар. В резултат бизнесът обяви протести и поиска оставката на ресорния министър Теменужка Петкова. Проблемът е на път да се реши, но едва след като във вторник работодателите се срещнаха с премиера Борисов.

Едно от предложенията на кабинета е на пазара да търгуват и централите, чието производство досега се изкупуваше на преференциални цени - ВЕИ, които произвеждат над 5 мегаватчаса, когенерациите, тецовете. Предвижда се разликата между постигнатите на свободния пазар цени и тези по преференциалните договори да се плаща от фонд "Сигурност". Изключение ще има само за американските централи, договорите с които могат да бъдат прекратени. "Това ще стане на базата на споразумение с американските инвеститори. Там се водят преговори с Европейската комисия, министерството на енергетиката и собствениците, като амбицията е до 2-3 месеца да има реален напредък", каза Добрев.

Варианти

Разтрогването на договорите с двата американски теца може да стане по два начина. Според депутата единият от тях е да се плати неизплатената част от инвестицията, договорите да се прекратят и централите да излязат на свободния пазар. Другата възможност е те да излязат на свободния пазар по подобие на ВЕИ-тата, като разликата в пазарната и преференциалната цена и при тях да се поеме от фонд "Сигурност". Казусът е особено интересен, тъй като фондът се пълни с 5-процентни вноски от всички производители на ток - частни и държавни. Така и американските тецове, и ВЕИ-тата на практика ще плащат сами на себе си. В подобен казус от две години е и НЕК, тъй като чрез вецовете си е производител на ток.

Стандарт

Официално: ОББ и СИБАНК се обединиха. В Търговския регистър бе вписано юридическото вливане на СИБАНК ЕАД в Обединена българска банка АД (ОББ). С това СИБАНК престава да съществува като отделно юридическо лице, а клиентите ѝ автоматично стават клиенти на ОББ. Обединяването на двете банки е процес, който цели да изведе на челни позиции новата, по-голяма ОББ.

„Организирали сме процесите си така, че трансформацията да стане почти неусетно за клиентите. В тригодишната ни стратегия качеството на клиентското обслужване е двигател за развитие. Вярвам, че това ще бъде видимо още в тази година", коментира главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов.

Няма промени за клиентите на ОББ и СИБАНК в резултат на правното вливане. Не е необходимо преиздаване на кредитните и дебитните карти до изтичане на тяхната валидност. Условията по кредити, депозити и други продукти и услуги се запазват, съгласно сключените с всяка от двете банки договори. Сметките на всички досегашни клиенти на СИБАНК ще имат IBAN номера, съдържащи името на ОББ, а именно - UBBS. Тази бъдеща промяна ще настъпи след няколко месеца. Тя е напълно техническа и по никакъв начин няма да се отрази на сметките на клиентите. Старият и новият IBAN номера ще функционират успоредно до края на ноември 2018 г. Всички клиенти ще бъдат информирани за евентуални промени, които ги касаят, чрез имейл, лично писмо, телефонно обаждане, SMS.

Поетапното обединяване на клоновата мрежа на ОББ и СИБАНК ще продължи. От началото на март клиентите на ОББ ще могат да бъдат обслужвани и във всички досегашни клонове на СИБАНК. В следващите месеци досегашните клиенти на СИБАНК ще продължат да посещават познатите им банкови клонове, както и вече обединените клонове. Всяка актуална информация за клиентите ще бъде публикувана на корпоративния уебсайт в специално създаден раздел: https://www.ubb.bg/unitedforyou, а служителите в клонова мрежа и в контактния център на 0700 117 17 са подготвени да отговорят на всички запитвания.

13,8 млн. лв. трябват за увеличение на заплатите в затворите. Правосъдният министър Цецка Цачева уточни колко средства от бюджета ще са необходими, за да се изпълни искането на служителите в затворите за 20% увеличение на заплатите след заседание на парламентарната комисия по правни въпроси.

"Според изчисление с 10% увеличение сумата е над 13,8 млн. лева. От бюджета, с който министерството разполага в момента, няма как. А за увеличение с 20% сумата е в двоен размер", обясни тя.

„В Министерството на финансите се правят анализи. Търсят се варианти за доближаване на възнагражденията на служителите в охраната и в ГД „Изпълнение на наказанията". На този етап се търси решение на въпроса", посочи Цачева.

„В диалог съм с министър-председателя Бойко Борисов и с финансовия министър Владислав Горанов. През дните от искането на синдикатите до момента предоставяме всякаква информация, която се изисква от нас по отношение на бюджетите", обясни министърът. „Диалогът със синдикатите на Главните дирекции „Охрана" и „Изпълнение на наказанията" не е преустановен. „Наясно съм с исканията им", посочи Цецка Цачева. „Винаги съм споделяла пред тях, че трябва да има съответствие във възнагражденията, но 20% не са получили дори служителите в МВР", коментира тя.

Монитор

32 млн. монети двулевки дрънчат по пазарите. Над 32 млн. монети двулевки са на разположение на българите, а в същото време книжните намаляха с една трета от 40 млн. на 30 млн. броя. Това сочат последните данни на Българската народна банка (БНБ) за периода октомври-декември 2017 г.. Броят им се увеличава с 13,4 млн., тъй като в края на 2016 г. в джобовете и портфейлите ни е имало 18,6 млн. монети от по два лева. В тази бройка влизат и новите 500 хил. двулевки, които централната ни банка пусна по повод българското председателство в Съвета на ЕС. Въпреки че двулевката като монета бе пусната в края на 2015 г., то все още не е решен напълно проблемът с автоматите и вендинг машините, които не приемат такава монета. Например в столичното метро не можеш да си купиш билетче от автомата, ако в портмонето имаш само двулевка. Причината е, че устройствата все още не са пригодени към новата пара.

Можем да ползваме всички останали стотинки и книжни пари, но ако пуснем монета от два лева, тя няма да бъде отчетена. Така ще бъдем принудени да чакаме на опашка на касата, ако искаме да сме изрядни пътници.

От статистиката става ясно, че в края на миналата година в обращение са общо 2,289 млрд. разменни монети, а общата им стойност достигна 362,4 млн. лв. Оказва се, че сънародниците ни имат най-вече парички от по 1 стотинка, но съответно тяхната стойност е най-малка. 140 млн. лв. пък притежаваме на левчета.

Относно банкнотите се оказва, че в страната ни има близо 453 млн. книжни пари на обща стойност 15,3 млрд. лв. С най-голям дял продължава да бъде купюрата от 20 лева, като към края на декември в обращение са били 134 млн. банкноти от този номинал.

Най-рядко срещани пък са петолевкитe

Стойността на петдесетолевките в края на миналата година е била 6,041 млрд. лв., което им отрежда най-голям дял.

Данните сочат още, че общо парите в обращение в България са 15,7 млрд. лв., като спрямо декември на 2016 г. се увеличават с 1,5 млрд. лв., което прави 11 на сто повече.

Според Националния регистър за анализ на БНБ отново най-фалшифицираната банкнота е двайсетолевката. Общо 120 ментета от по 20 кинта са задържали експертите и то само в последните три месеца на 2017 г. На второ и трето място се нареждат съответно купюрите от по 10 и 50 лева.

Първенец по фалшифициране е монетата от 50 ст.

Така общият брой на хванатите неистински пари през миналата година се оказва, че е 919 броя за банкнотите и 766 за стотинките.

На територията на България са били хванати и фалшифицирани чужди банкноти - 751 броя евро, 57 броя щатски долари и 33 броя банкноти от други чуждестранни валути.

За период от една година отделените като негодни банкноти са 58 млн., което е със 17.7 млн. по-малко в сравнение с отделените през предходния едногодишен период (декември 2015 г. - декември 2016 г.).

Хотели и ресторанти - сред най-големите крадци на ток. Собственици и управители на ресторанти и хотелски комплекси са сред най-често изкушаващите се да пробват кражба на електроенергия, сочат данните от  проверките на електроразпределителното дружество ЕвН - България за отмината 2017 година. За 12 месеца загубите от кражби на ток за дружеството, което оперира върху територията на Югоизточна България възлизат на 1 468 000 лв, което означава че не са били платени 10,9 мегаватчаса електроенергия.

„Нямаме проблеми с ромските квартали, там събираемостта надхвърля 95 на сто , много по-често правят опити да плащат в зоните, където обитателите не са социално слаби. С въвеждането на дистанционното отчитане имаме възможност превантивно да действаме при опит за манипулиране на уредите. Получаваме сигнал веднага при отварянето им и изпращаме свои екипи ..", коментира изпълнителният член на директорския съвет при дружеството Костадин Величков.

По думите му загубите от кражбите са спаднали под 8,5 на сто, в този диапазон се движели и технологичните загуби. Продължавали обаче кражбите на проводници и части от трафопостовете, където сумата е в рамките на 1,6 млн лв, най-малка е тя в Старозагорска област - едва 389 000 лв.Пак там са инвестирани 5,8 млн лв за обновяване на разпределителната мрежа, в момента се полагали подземни кабели за нуждите на фирма в района на някогашния соцгигант  Агробиохим, която удвоява производството си и се нуждае от допълнителни близо 3 мегавата мощност.

Полагането се забавило във времето заради проблеми със собствеността на площадката - при приватизацията на химическия комбинат при правителството на Иван Костов алеите, улиците и подземните комуникации преминали в частно дружество, което сега искало наем за ползването им.