Управляващите предлагат облекчения за строителството на ски съоръжения. Лансираната от няколко месеци от вицепремиера Валери Симеонов законодателна промяна, която трябва да улесни изграждането на ски съоръжения на територията на цялата страна, вече е внесена в парламента. Става въпрос за промени на текстове в Закона за горите, които ще позволят изграждането на ски съоръжение, без да се налага промяна на предназначението на земята. Идеята бе лансирана периодично през годините, но срещу нея винаги са се обявявали от природозащитните организации. Сега текстовете са внесени в парламента от депутати на "Обединени патриоти" и ГЕРБ.
По-лесна процедура
В петък следобед в деловодството на парламента са внесени поправки в Закона за горите, които предвиждат да се учредява право на строеж в горските територии без промяна на предназначението на земите, когато се отнася за "ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, включително за нуждите на основен ремонт и реконструкция на съществуващите такива". В момента такова право на стоеж без промяна на предназначението може да има само за станции на лифтове и влекове в срок от 20 години, които попадат в категорията на т.нар. търпими строежи по Закона за устройството на територията.
С внесените корекции отпадат и други текстове от закона, които в момента регламентират кога и как може да бъде променяно предназначение на горски територии при строителство на ски съоръжения, се вижда от проекта. В мотивите му е посочено, че въпросните поправки са " в отговор на необходимостта от неотложни законодателни мерки за създаване на адекватни и равни условия за развитие на планинския и ски туризъм в зимните курорти на страната". Вносителите смятат още, че досегашното изискване лифтове и писти да се строят само след промяна на предназначението на земите е създало вътрешно противоречие и неравноправно третиране на различните дейности в самия закон, тъй като тази процедура не се изисква например за строителство на електропроводи, нефтопроводи, газопроводи и други съоръжения. Именно тези аргументи представи в петък и вицепремиерът Валери Симеонов, който съобщи пред агенция "Фокус", че "приетият под чуждестранен натиск и силна преса на зелените неправителствени организации" закон през 2012 г. е довел до режим, "при който само административните процедури по въвеждането в експлоатация на лифт в България отнемат над 14 години".
Сега текстовете са внесени от депутата от "Обединени патриоти" Йордан Апостолов, който в последните месеци е активен по линия на промяната на предназначението на земите. Апостолов е автор и на текстовете в Закона за опазване на земеделските земи, които позволяват собствениците на земи с променено предназначение, които не са започнали строителство в определените срокове, да поискат този статут да бъде потвърден вместо да се следва досегашното правило, което гласи, че тези земи трябва да се превърнат отново в земеделски. Върху тези корекции има наложено вето от президента Румен Радев, което бе преодоляно на заседание на земеделската комисия през миналата седмица.
Под проекта за промени в Закона за горите освен Апостолов, са се подписали още председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ), както и други депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти".
Стара идея
Настоящите корекции, позволяващи изграждането на ски съоръжения без промяна на предназначението, бяха лансирани няколко пъти в последните години, но до приемането им така и не се стигна. За последно такъв текст бе предложен през 2014 г. от депутати от БСП. Това се случи малко преди разпускането на парламента след оставката на кабинета "Орешарски" като част от пакет промени в закона за туризма, насърчаващи планинския туризъм. Подобен текст се предвиждаше и през 2012 г., когато се правеха мащабни корекции в закона за горите по предложение на тогавашния земеделски министър от ГЕРБ Мирослав Найденов, но отново не се стигна до реализацията им. Против тези промени са природозащитните организации, които смятат, че ако не се променя предназначението на горските територии за строителство на ски съоръжения, на практика се спестяват милиони левове такси на инвеститорите, което е непозволена държавна помощ.
Пред dnevnik.bg сега екологът Тома Белев е коментирал, че наскоро вицепремиерът от "Обединени патриоти" Красимир Каракачанов е съобщил, че годишно незаконната сеч в горите възлиза на над 2 млн. кубика дървесина, но вместо "Обединени патриоти" да предприемат нещо по този проблем, внасят изменение, което улеснява сеч за ски писти.
Енергийният регулатор одобри новите шефове на ЕСО. След като преди седмица управляващите изненадващо решиха да махнат цялото ръководство на едно от най-богатите държавни дружества - Електроенергийния системен оператор (ЕСО), Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила без забележки предложенията за нови членове на управителния съвет и промените вече са внесени за вписване в Търговския регистър. Смяната става, въпреки че към работата на досегашния управителен съвет не е имало забележи, дори напротив - по думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова дружеството се управлява изключително професионално и успешно.
Един от членовете на КЕВР - Александър Йорданов, е направил коментар по казуса заради това, че смяната на управителния съвет на ЕСО е озадачаваща както във времето, така и по отношение на целите. "Озадачаваща е и от гледна точка на липсата на дискусия, тъй като в системата на енергетиката това очевидно е енергийното предприятие в най-добро относително финансово здраве", пише още в протокола от заседанието. Уточнено е обаче, че изказването на Йорданов не засяга компетентността на надзорния съвет на дружеството да избере нов управителен съвет.
Биографиите на новите шефове все още се пазят в тайна, при все че ЕСО управлява активи за 2.7 млрд. лв. - магистралните електропроводи в страната, разполага с над 380 млн. лв. по сметките си, а инвестиционният му план за следващите 8 години е за 1.3 млрд. лева. От протокола на заседанието на КЕВР, по време на което са разглеждани кандидатурите, се разбират малко подробности за тях. Дотук известното обаче показваше техни връзки с кабинета "Орешарски" и депутата от ДПС Делян Пеевски.
Назначения без повод
Мандатът на управителния съвет на ЕСО, в който влизаха Иван Йотов, Андрей Живков и Милко Милков, е изтекъл още през май 2017 г. Досега обаче никога не е ставало дума за тяхната смяна, тъй като според ГЕРБ и БСП те ръководят добре системния оператор. На 25 януари обаче бе публикувано съобщение на сайта на ЕСО, че надзорният съвет на дружеството (в състав Костадин Язов, Пламен Радонов и Северин Въртигов) е взел решение те да бъдат освободени. На тяхно място за нови членове на УС са предложени Антон Славов, Ангелин Цачев и Пламен Йорданов.
Пенсионер, депутат и инженер поемат властта
Според представената в КЕВР официална информация Антон Славов от юли 2015 г. е пенсионер и консултант по водни централи на свободна практика. Преди това Славов дълги години е работил в НЕК. До 2010-а е бил шеф по експлоатацията на хидромощностите на дружеството, след което по информация на вицепремиера Валери Симеонов е бил уволнен заради несправяне с работата си. При управлението на кабинета "Орешарски" Славов се връща в електрическата компания като заместник изпълнителен директор. По този повод Симеонов го определи като "бодър пенсионер", от години свързан с БСП. Пак според Симеонов този човек бил "под прякото въздействие" на Георги Христозов, който дълго време оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ, а от началото на тази година е в ръководството на купената от близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов ТЕЦ "Варна". Христозов се сочи като доверен човек на Делян Пеевски. В енергийните среди се говори (и от ЕСО го потвърждават), че новият собственик на ТЕЦ "Варна" иска централата да бъде включена в сметките за предоставяне на студен резерв, като измести някои от мощностите на Христо Ковачки. Това би могло да осигури на Папазов и Христозов приходи за десетки милиони годишно.
За Ангелин Цачев се потвърждава информацията, че до момента се занимава с инвеститорския контрол в ЕСО - по-конкретно до януари 2015 г. е бил ръководител на отдела "Инвеститорски контрол", а след това се води само инженер към него.
Колкото до Пламен Йорданов - той е областният координатор на ГЕРБ за Старозагорска област. По образование е икономист и е бил депутат в 42-то и 43-то Народно събрание. Пред КЕВР Йорданов е декларирал, че през последната година не изпълнява задължения по трудов договор.
Над 15 хиляди ученици се обучават у дома. Над 15 хил. ученици се обучават у нас в самостоятелна форма на обучение, т.е. от вкъщи. Това показват данни на просветното министерство за тази учебна година, предоставени на "Сега". От 717-те хиляди ученици, които в момента учат от първи до дванадесети клас, това прави около 2% обучаващи се у дома младежи. През миналата година от вкъщи са се образовали 20 хил. ученици, или близо 3%.
До 2016 г. в самостоятелна форма можеха да се обучават даровитите деца, както и тези със здравословни проблеми. По новия училищен закон домашното образование е разрешено на практика за всеки, който пожелае. За целта бяха добавени още две възможности за осъществяването на тази форма - "за ученици в задължителна училищна възраст по желание на ученика или родителя" (т.е. за всяка възраст) и за навършили 16 г. Желаещите трябва да подадат заявление до директора, а разрешението идва от експертна комисия към регионалното управление по образованието, която трябва да оцени дали ученикът има у дома си необходимите условия за обучение.
По данни на МОН учениците в самостоятелната форма на обучение за учебната 2017/18 г. са 15 145. За сравнение през 2016/17 г. в тази форма са учили 19 425 души. В началото на тази учебна година по здравословни причини от клас липсват 62-ма ученици, докато през 2016/2017 броят им е бил 113. Децата с изявени дарби и обучаващи се от вкъщи сега са 51, а през 2016/2017 са били 74. Учениците, възползвали се от тази опция по желание на родителя и ученика, също не са кой знае колко много на брой - едва 51 за цялата страна при 74 души за предходната учебна година. Масово обаче са пожелали да се обучават вкъщи големите ученици над 16 г., възползвали се от четвъртата дадена от закона възможност ("за лица, навършили 16 години) - броят им е внушителен - 14 865 деца, докато през 2016/2017 той е бил още по-голям - 19 126 души. В случая става дума за ученици в 10-и, 11-и и 12-и клас.
При обсъждането в парламента на текстовете, разрешаващи увеличаване обхвата на самостоятелната форма шефката на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ коментира, че у нас така или иначе има около 500 ученици, които се обучават у дома. "По-добре ли е държавата да се прави, че не ги забелязва?", мотивира тя промяната. Оказва се обаче, че доста повече подрастващи учат вкъщи, а новият закон на практика им е "развързал" ръцете.
Сред критиките към разширяването на възможностите за самостоятелната форма бе и това, че липсват критерии, по които регионалните управления на образованието ще оценяват условията за обучение в дома на ученика. Обещано бе, че те ще се уточнят в подзаконовите актове, т.е. в стандартите към училищния закон. В наредбата за организацията на дейностите в системата на предучилищното и училищното образование, където е описано кой може да се обучава в самостоятелна форма, обаче няма яснота по тези въпроси, а разпоредбите за тази форма са почти преписани от закона без много подробности. От МОН обясняват, че дейността на експертните комисии към РУО са регламентирани в правилника за устройството и дейността на въпросните управления.
"Родителите на учениците декларират наличие на среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие или за осигурените условия за провеждане на обучението на ученика в съответствие с целите на училищното образование. Експертната комисия може да осъществи и посещение в дома на детето или на ученика за установяване достоверността на декларираните обстоятелства за провеждане на обучението", гласи отговорът на ведомството на въпроса по какви критерии се оценяват домашните условия за обучение. Във въпросния правилник обаче няма точно посочени критерии, на които трябва да отговаря "средата за учене чрез игра", например да има конкретни учебни материали, отделна стая, компютър или друго. Има изискване родителят да представи програма за развитие на детето, която да съдържа избраните методи на обучение, примерно разпределение на темите и списък на избраните познавателни книжки и учебни помагала (няма например изискване да се използват само одобрените от МОН учебници).
От МОН твърдят, че експертните комисии по места, в които има и представител на Агенцията за социално подпомагане, осъществяват контрол на учениците, които се обучават у дома и са в задължителна училищна възраст. "Самостоятелната форма на обучение включва изпити за определяне на годишни оценки по предметите от училищния учебен план. Контролът се осъществява всеки учебен срок", казват от министерството. От отговорите не се разбира дали има случаи, при които самостоятелно обучаващите се ученици не са покрили изискванията и съответно е трябвало да преминат към друга форма на обучение.
Интерес
Ученици в самостоятелна форма има във всички градове и във всички класове. С нарастване на възрастта нараства и броят. Учениците в начален етап са 679 (при 717 за 2016/2017 г.), в прогимназиален етап - 4817 (при 8628 за 2016/2017), в гимназиална степен - 9369 (при 10 080 за 2016/2017).
Малчугани
Самостоятелната форма е разрешена и за детските градини. В момента на забавачка у дома "ходят" общо 12 малчугани - по едно дете от областите Благоевград, Бургас, Добрич, Пазарджик, Смолян и София, в Кюстендил - 2, Пловдив - 4.
Необитаваните жилища в София вече са 24%. Въпреки непрестанната вътрешна миграция към големите градове броят на необитаваните жилища в тях е голям . Така наречените тъмни прозорци в София са 24% от жилищата. В Софийска област те достигат 48%. Значителен е процентът и във Варна - 30 на сто, и в Пловдив - 26 на сто. Това сочат данни от доклад на Евростат за демографската карта на Европейския съюз, публикувани през миналата седмица.
Данните на статистиката на общността са близо до изводите от доклад на Световната банка, направен по поръчка на българското регионално министерство и публикуван в началото на ноември миналата година. Както в. "Сега" писа тогава, близо 1.2 милиона жилища в България са необитавани. Това е приблизително 1/3 от броя на всички жилища у нас. В големите градове необитавани са средно една четвърт от жилищата, но в селските райони процентът е далеч по-висок - средно 43 на сто.
В същото време според доклада на Световната банка 41% oт бългapитe живeят в пpeнaceлeнo жилищe. Пpи дoмaкинcтвaтa, кoитo ca в pиcк oт бeднocт, пoлoвинaтa oт вcички xopa, 80% oт дeцaтa пoд 18 гoдини и 59% oт тeзи мeждy 16 и 29 гoдини, живeят в дом, кoйтo ce cчитa зa пpeнaceлeн. 82% oт нaeмaтeлитe cъщo живeят в aпapтaмeнт, в кoйтo имa твъpдe мнoгo xopa. Над 3/4 oт aпapтaмeнтитe в cтpaнaтa ca в сгради, по-стари от 30 гoдини и не са поддържани. Причина за това са няколко фактора: липca нa зaинтepecoвaнocт зa oбщитe плoщи, нeплaщaнeтo нa тaкcитe oт oтcъcтвaщи coбcтвeници и очаквания, че дъpжaвaтa тpябвa дa ce пoгpижи за това. Проблемът се задълбочава въпреки шумната реклама на програмата за "безплатно" саниране, в която държавата налива милиарди.
Тенденцията за миграция към градовете продължава да се задълбочава, показват още данните на Евростат. Към 2016 г. жителите на градовете в България са нараснали до 75% от общия брой на населението. За около 65 години селата у нас са се опразнили значително, като са загубили 6 милиона души за сметка на градовете. Към средата на миналия век градското население у нас е било 20%. Само след четири десетилетия жителите на градовете са били вече 67% от българите в страната. Днес над 5 млн. души живеят в града за сметка на 1.8 млн. души в селата.
Тази миграция е крайно неравномерна. Единствено София и Варна са градовете, чието население трайно расте през последните години. Ръстът в столицата е 30%, а в морския град - около 10%. На другия полюс са Враца и Видин. В най-обезлюдените градове спадът на населението е минус 23% на сто за Враца и минус 22% за Видин.
Рискове
Над 30% от населението в градовете в България и 39% от населението в селата са в опасност от бедност, показват още данните на Евростат. Румъния е с малко по-добри показатели от нас - там рискът от бедност в града е 24%, докато за друга съседка - Гърция, този показател е над 33%. През 2016 г. един на всеки четирима жители на градове (около 24%) в Европа е бил в риск от бедност. Хората в държави като Австрия, Белгия и Дания са застрашени от материални лишения по-скоро в града, докато в по-бедни държави като нашата и Румъния населението е застрашено от бедност в селата. Материалните лишения се измерват в невъзможност за плащане на наем, ипотека, невъзможност за почивки или притежание на вещи като телевизор,телефон, пералня, както и кола и др.
Електронното правителство ще даде кадри на бизнеса. Електронното управление, за което се говори от години, трябва да бъде въведено по-бързо, препоръчва Камен Колев, зам.-председател на БСК. Първо, защото то ще подобри решително условията за правене на бизнес, ще намали корупцията, ще направи по-евтини и по-бързи услугите. Тяхното качество ще се подобри, както и ефективността на администрацията. Освен това, друг ефект от въвеждането на електронното управление може да е намаляването на самата администрация. Бизнесът има нужда от кадри, говорим за липса на много работна ръка, за внос на такава от трети страни. А след въвеждането на електронното управление администрацията също ще е източник на кадри. Отдавна има взето решение за електронното правителство, харчат се пари за него, но няма значими резултати.
Едва 8% от регистрите имат възможност за двустранен обмен
т.е. да се интегрират. Все още една трета от тези регистри са книжни - администрацията се рови в хартиените документи, за да предостави съответната услуга. Друг проблем е, че няма връзка между самите регистри. Всичко това влияе върху условията за бизнес. Не е маловажен фактът, че това създава и условия за корупция, за административен произвол. Не един и двама българи са се сблъсквали с този феномен при контактите си с чиновници - те могат да ви връщат по няколко пъти, да не ви отговорят. Ако се електронизира този обмен на информация с администрацията, винаги ще остава следа, ще има проследяемост и ще могат да се санкционират тези служители, които не си вършат работата. Докато сега това е невъзможно.
Не мога да кажа дали същата тази администрация дава отпор на въвеждането на електронното правителство, тъй като тази евентуална съпротива не е видима. При всички случаи обаче
администрацията не е заинтересована да въвежда електронно управление
Така че е нужна действително политическа воля, за да се случат нещата. Ние много пъти сме предлагали страна, която е въвела електронното правителство като Естония например, да ни помогне. Харчейки всяка година по 200-300 милиона, всъщност ние не надграждаме, както би следвало да става. Това е като при строеж - когато нямате средства, донякъде правите, следващата година - надграждате и т.н. Но ние не надграждаме, а се правят отделни модули, които не си кореспондират помежду си и няма смисъл от тях. Те трябва да се интегрират в едно, за да могат да се превърнат в работещи. С други думи - трябва еднократно, отгоре, да се направи това електронно управление и да се пусне в действие. Както вече казах, може да се вземе добрия пример на Естония и да се възложи да се направи, ако ние не сме в състояние.
Цената на пшеницата пълзи нагоре. Цената на пшеницата пълзи нагоре по световните борси.
В Чикаго повишението е с $1,91, до 167,62 щатски долара за тон. Във Франция - плюс 4 евро до 164 евро за тон.
В Украйна и Русия котировките обърнаха тренда и се вдигнаха с по 1 долар - съответно до 194 и 197 щд./т.
При царевицата цената се повишава с 2 долара в САЩ и Аржентина и с 2 евро във Франция, като цените са съответно 168 щд./т., 171 щд./т. и 158 евро/т. Рапицата също поскъпна с 3,75 евро в Евпорейския съюз /Еuronext/ до 350 евро/т.
Ечемикът във Франция я последва с 3 евро нагоре, до 166 евро за тон.
В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио се повиши с 5 долара, до 802,50 щд./т, а рафинираната захар в Лондон стана единственото изключение в таблицата и поевтиня с 4,80 долара до 350,80 щд/т.
В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса" АД в цените на контрактите има незначителни промени - хлебната пшеница се предлагаше на 290-300 лева за тон, царевицата е на същата цена. Фуражна пшеница в чували се търси на 400 лв./т., а предлагането е за насипна от място на 265-270 лв./т. При маслодайния слънчоглед вече няма търсене, предложенията остават на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.
Всеки седми чужд студент у нас от Великобритания. Приблизително всеки седми чужд студент, записан в наш университет идва от Великобритания. Това показва справка на образователното министерство, предоставена на „Монитор". Чуждестранните курсисти у нас са общо 13 388, като 1917 са от Острова. И макар Великобритания да е топдестинация за нашите кандидат-студенти, се оказва и че българските университети са привлекателни за част от британците. Те следват основно в медицинските университети в Плевен, Пловдив и София.
Курсисти от общо 114 държави се обучават в родините вузове, като именно висшите училища, които подготвят лекари, са най-предпочитани.
При този демографски срив българските университети трябва да работят в посока привличане на чужди студенти и да са отворени навън, коментира шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него следването на медицина у нас е евтино за младежите от други държави и затова те идват да учат в България. „Нашето образование не е за подценяване", коментира той. Проф. Тотев добави още, че някои вузове имат проблем с привличането на студенти от чужбина, защото нямат програми на английски език.
Най-голям дял сред курсистите отвън у нас заемат гърците, които са 3057. Те се обучават в различни сфери, като преобладаващи са „Медицина" в Софийския университет (СУ), „Ветеринарна медицина" в Тракийския университет в Стара Загора, „Педагогика" и „Педагогика на обучението по..." в СУ.
Гръцки студенти следват още в Югозападния университет, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Нов български университет, Техническия университет в София, УНСС и др.
560 лв. дневно за издръжката за евроделегат. Около 560 лева на ден излиза издръжката на един евроделагат, който идва у нас за събитията около БГ председателството на ЕС. Това показват данните от нова обществена поръчка, която ресорното министерство е обявило по неотложност. Тя е на стойност 600 000 лева и е за организиране на събития, хотелско настаняване на делегатите, вътрешен транспорт, кетъринг - от кафе-паузите до вечерите, през сувенирите, които всеки получава като подарък, до посещения в музей. Максималният брой участници за едно събитие е 200 души. Така крайната цена за нощувка със закуска на чуждестранните гости не трябва да надвишава 260 лева на човек. Цената на вечерята за единичен куверт ще е до 100 лева, а обядът - 50 лева. При консумация от бюфета сумата не трябва да надвишава 50 лева. Кафе-паузата пък трябва да е с минерална вода, кафе, чай, мляко или сметана, безалкохолни напитки, дребни сладки и соленки. Това се полага на всеки делегат или друг гост, като сумата е 10 лева на човек. Когато става дума за събития в чужбина, то цената е до 20 кинта. По време на дадена конференция всеки участник трябва да бъде регистриран и да получи презентационни материали, които пък не може да надвишават 5 броя за всеки участник и са с обем до 15 страници всеки. Крайната цена за тази услуга е по 20 лева на човек. За слушалките за превод пък ще отидат по 8 лева за една бройка. Всеки делегат получава подарък със сувенири при посещението си в България, като това ще коства до 80 лева. Ако в програмата е предвидено посещение на музей, галерия или други забележителност, то цената е до 20 лева на човек. В поръчката са заложени и други разходи, като например осигуряване на екскурзовод с английски език до 200 лева на ден, общо 750 лева на ден за вътрешен транспорт у нас и наем на автобусите, както и между 2000 и 3000 лева на ден за наем за залите за конференции, около 1200 лева на ден е техниката за симултанен превод с една преводаческа кабина. Крайният срок за подаване на оферти от страна на фирмите вече изтече, но все още не е обявено колко компании са кандидатствали и коя от тях е победител.
Всъщност страната ни задели общо 150 млн. лева за БГ председателство, по 50 млн. лева за трите години от 2016 до 2018-та, като това включва и предварителната подготовка и обучението на чиновниците, през ремонта на НДК, до системите за сигурност и акредитация на делегатите.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.863580 |
GBP | 2.343290 |
CHF | 2.097630 |