Капитал

GfK: Очакванията за доходите в България се влошават. Очакванията за българската икономика през тази година продължават да се подобряват. Оптимизмът за средата обаче е помрачен от влошени очаквания за доходите на домакинствата и съответно по-ниска склонност към покупки. Това показват резултатите от традиционното тримесечно проучване на GfK за потребителския климат в Европа.

В същото време на Стария континент потребителското доверие се увеличава, а повечето анкетирани залагат на продължаващ ръст на икономиката, по-високи заплати и увеличение на покупките през 2018 г.

Очакванията се стабилизират

Към края на 2017 г. индексът на потребителските нагласи достига 6.3 пункта. Числото е подобрение спрямо отчетения минус от 11.3 пункта през май. Същевременно обаче изразеният оптимизъм за икономическата среда не се пренася в очакванията на населението за доходите. Нагласите на потребителите падат спрямо регистрирания пик от 26.1 пункта през февруари до 11.3 пункта през декември. Това се отразява и на покупките - склонността на домакинствата да разходват парите си намалява от 30.2 пункта през декември 2016 г. до 23 пункта година по-късно.

Настроенията в Европа

Според GFK индексът на потребителския климат в ЕС достига 21.1 пункта, докато предходното тримесечие числото беше 20.9. Анализаторите залагат на реално увеличение на потреблението на домакинствата от между 1.5 и 2% през 2018 г. Причината - оптимизмът за икономиката подхранва надежди и за по-високи заплати, което пък повишава склонността на населението да купува повече.

Значително подобрение в нагласите на потребителите спрямо есента се наблюдава във Франция, Германия и Австрия. От друга страна, в Румъния доверието отбелязва драстичен спад заради политическата нестабилност, в която се намира страната. Надолу са и нагласите за покупки и бъдещите доходи.

Новата битка за лифтовете и пистите. Депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха законопроект за промени в закона за горите, който да разреши някои от проблемите на ски курортите в страната. Текстът предлага да се учредява право на строеж в горските територии без промяна на предназначението на земите, когато се отнася за "ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, включително за нуждите на основен ремонт и реконструкция на съществуващите такива".

Сега такова право на строеж без промяна на предназначението може да има само за станции и стълбове на лифтове и влекове, които вече съществуват и които попадат в категорията на т.нар. търпими строежи по Закона за устройството на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация. За всички останали случаи промяната на предназначението е задължителна.

Мотивите на вносителите, сред които депутатът от "Обединени патриоти" Йордан Апостолов и председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ), са, че това е "в отговор на необходимостта от неотложни законодателни мерки за създаване на адекватни и равни условия за развитие на планинския и ски туризъм в зимните курорти на страната".

Какво фактически се променя?

Промяната, ако бъде приета от парламента, ще улесни административната процедура за изграждане на ски съоръжения. Подобна процедура вече действа за стълбовете на електропреносната мрежа, телекомуникационно оборудване, подземна инфраструктура, горски и ловни кантони и др.

Тази идея беше предлагана поне два пъти в предходни години - веднъж от първото правителство на ГЕРБ и втори път в края на мандата на кабинета "Орешарски", когато поправките бяха внесени от депутати от БСП. Отпадането на изискването за промяна на предназначението тогава беше подкрепено от юристите на големите зимни курорти Банско, Пампорово и Боровец.

Лесно е да се разбере защо - освен че улеснява поддържането на съоръжения и строежа на нови, то спестява и сериозен разход - таксите за промяна на предназначението. Те могат да възлизат на милиони левове, както призна вицепремиерът Валери Симеонов пред БНТ във вторник сутринта.

Но по-сериозната промяна ще бъде възможността за изграждане на нови писти. Според Симеонов, внесените корекции в Закона за горите и работата по промяната на Плана за управление на природен парк "Витоша" ще дадат възможност "на първо време всички лифтове да бъдат ремонтирани, защото те са в окаяно състояние", както и да се даде възможност за изграждане на нови писти. "На Витоша има само една законна ски писта, останалите се водят ливади", каза още той, допълвайки, че е редно да се узаконят. Според думите на Симеонов, "това става и чрез още един механизъм - промяната в Закона за горите".

Към момента строителството на ски писти в България е изключително мъглива територия. Има Наредба за категоризация на ски пистите, която изисква към Министерството на туризма да бъде подаден ОВОС в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда или по реда на Закона за защитените територии. Това е процедура, която невинаги се спазва.

Как се определя цената за промяна на предназначението?

Цената за промяна на предназначението за горски имот се изчислява по сложна формула, включваща различни компоненти. Конкретно за ски съоръжения тя включва цената на насажденията върху територията, определена от независим оценител, както и 30% от определената цена на имота. Отделно към нея се добавя и пазарен множител, който е най-висок за гори до 100 метра от черноморското крайбрежие, курортите Банско, Пампорово и Боровец и южните части на Столичната община (землищата и кварталите около Витоша).

Какви са притесненията на природозащитниците?

Природозащитни организации, обединени в коалиция "За да остане природа в България", и граждани готвят протестна акция пред парламента, която е свързана както със Закона за опазването на земеделските земи, на който бе наложено вето от президента, така и със Закона за горите. В информацията за събитието се казва, че "земята под стъпките на стълбовете и сградите на станциите е невъзможно да отговаря на характеристиките за горска територия и че строежът на писти е свързан със значими земно-изкопни работи и трайно увреждане на горската територия и е нещо съвсем различно от ползването на една горска територия за пързаляне през зимата".

Това според защитните организации означава, че "е необходимо за тези строежи да се извърши както промяна на предназначението на територията, така и да се направят предвиждания за тях в областните планове за развитие на горските територии".

Протестиращите казват още, че с предлаганите сега промени не само се спестяват значителни средства на инвеститорите, но и "се създават рискове за населението и околната среда от неотчитането на последствията за горските територии от тези строежи". Сред тези рискове според екоорганизациите са "ерозия, свлачища, поройни наводнения и намаляване на дебита на местни водоизточници в сухите месеци.

Сега

Държавната администрация хем расте, хем богатее. Въпреки клетвите на управляващите, че с ударни стъпки вървят към електронно правителство, което ще доведе до съкращения на чиновниците, държавната администрация не само не намалява, а е успяла да се увеличи до 112 865 души на трудов и служебен договор. Това показват данни на НСИ за наетите лица в сектор "Държавно управление" в края на декември 2017 г. В сравнение с края на януари същата година увеличението е с 2287 бройки. Увеличава се и средната заплата на чиновниците - от 1135 лв. през последното тримесечие на 2016 г. на 1219 лв. в края на м.г., което е 7.4% ръст.

За сравнение - в критичния сектор "Образование", където в последните години се пенсионират хиляди преподаватели и гилдията опасно застарява, наетите намаляват с 1422 през годината - от 168 538 в края на януари на 167 116 души в края на декември. Все пак образованието блести по друг показател - в този сектор заплатите са с най-голямо повишение - 18.5% на годишна база, заради специалното внимание към стартовите възнаграждения на учителите. Така най-сетне и те прескочиха границата от 1000 лв. и през последното тримесечие на миналата година средното възнаграждение в сектора е достигнало 1161 лв.

Средната заплата за страната за последното тримесечие е 1095 лв. и се е повишила с 10.6% за година, но високоплатените сектори се откъсват все по-надалеч от нископлатените въпреки голямото увеличение на минималната заплата. В сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (където са и ИТ фирмите) средната заплата през декември е минала 2500 лв. (2525 лв.), докато в хотелиерството и ресторантьорството не може да стигне 700 лв. (663 лв.). В хотелиерството има 7.8% ръст за година, но в ИТ сектора е 8.8%.

След учителите с най-голямо повишение на заплатите е сектор "Административни и спомагателни дейности" - 14.4%. Най-малък е ръстът на възнагражденията в един от добре платените сектори - производство и разпределение на еленергия, топлоенергия и газообразни горива - 2.9%. Това обаче е вторият по високи доходи сектор след ИТ - 1808 лв. средна заплата за четвъртото тримесечие на 2017 г. Бавно нарастват и заплатите в третия високоплатен сектор - финансови и застрахователни дейности. Там ръстът е 4.9%, но средната заплата е 1783 лв.

В някои от нископлатените сектори, известни с това, че в голяма степен са в сивата икономика, ръстът на средната заплата е по-нисък от увеличението на минималната заплата, което през 2017 г. беше 9.5%. В селското стопанство например ръстът е 8.7% и средната заплата достига 873 лв. през последното тримесечие на 2017 г. В сектор "Култура, спорт и развлечения" увеличението е 4.9% до 968 лв. за последното тримесечие на м.г. На дъното остава хотелиерството, където средното възнаграждение е все така по-близо до минималната заплата, отколкото до средната - 647 лв. Секторът е трайно закотвен на опашката - бизнесът непрекъснато лобира да се разширят възможностите за внос на евтина работна ръка от Молдова и Украйна специално към него.

България трябва да се поучи от Полша за вноса на работници. Офанзивата за улесняване на българските фирми да назначават работници от страни извън ЕС става все по-мощна. Всички големи работодателски организации настояват да отпаднат съществуващите ограничения, тъй като недостигът на кадри става все по-тежък воденичен камък и спира ръста на икономиката. В понеделник те разпространиха отворено писмо, в което подкрепят промените в Закона за трудовата мобилност, внесени от група депутати, и определят като "абсурдна и крещящо несъстоятелна" тезата на синдикатите, че проблемът с липсата на кадри ще се саморазреши с вдигане на заплатите. Поправките тепърва ще се разглеждат в парламента.

"И най-високата цена на труда не може да създаде или "върне" български специалисти с нужната квалификация, още по-малко - веднага. По-високото заплащане в Румъния, още по-високото в Полша и в пъти по-високото в Германия не се оказа пречка пред това да изпитват същите проблеми като тези в България с намирането на хора с подходяща квалификация. Но за разлика от нас, те ги решават - Румъния с цели заводи с чуждестранни работници, Полша, където само работещите украинци са над 1 милион, Германия, където над 17% от работната сила е от чуждестранни работници извън ЕС", се посочва в писмото на Асоциацията на работодателските организации.

Проблемът бе коментиран и на кръгла маса, организирана във вторник от фондация "Конрад Аденауер" и движение "България на гражданите". Участниците във форума коментираха като несъстоятелни страховете на синдикатите, че вносът на работна ръка от по-бедни държави ще "подбие" заплатите на българите. Показателен е примерът на Полша, посочи бизнесменът Веселин Тодоров. "Ако се вгледате в статистиката за миграцията, държавата, приела най-много чужденци, не е Германия, Великобритания или Франция, а е Полша. А коя е най-стабилната икономика в ЕС в последните 12 години? Отново е Полша - тя е единствената държава, която от 2007 г. има непрекъснат ръст на икономиката и не е страдала от недостиг на работна ръка. Как го постигна - като отвори границите си за за чужди работници", обясни Тодоров. И добави, че влизането на украински граждани на трудовия пазар в Полша отнема само 2 седмици, а у нас - 8 месеца.

Ако в България имаше достатъчно квалифицирани кадри, бизнесът нямаше да иска да внася украинци, молдовци и т.н. Всъщност фирмите имат повече ограничения и по-високи разходи, когато наемат чуждестранен работник, защото са длъжни да му осигурят квартира, транспорт за отиване и връщане в родната му страна, имат разходи по издаване на разрешението за работа, за работна виза, за пазарно проучване, за легализации и др., стана ясно на форума.

Облекчения

Проектът за промени в Закона за трудовата миграция, който депутатите предстои да обсъждат, предвижда да се увеличи квотата за наемане на чужденци. В момента едно предприятие може да назначи до 10% чужденци. Проектът предвижда лимитът да се вдигне на 20%, а за по-малките фирми да се допускат до 35 на сто. Предлага се и отпадането на пазарните тестове. Друга промяна предвижда "бърза писта" за кандидатите за работа, които имат български произход - просто да се регистрират в Агенцията по заетостта. Сега те трябва да получават разрешение за пребиваване и за работа от МВР.

Стандарт

Депутатската заплата скача с почти 300 лева. Средната заплата на българските депутати се вдига с 297 лв. и вече е 3540 лв. Това произтича от разпространените от Националния статистически институт данни за средната работна заплата в страната през последното тримесечие на 2017 г.

През последния месец на четвъртото тримесечие на 2017 г. - декември, средната заплата в обществения сектор, която служи за изчисляване на депутатската, е била 1180 лв., докато септемврийската, по която се изчисляват в момента депутатските заплати, е била 1081 лв.

Според правилника на парламента депутатската заплата е три пъти средната в обществения сектор през последния месец на предното тримесечие. Т.е. досега е била 3243 лв., а сега става 3540 лв.

Председателят на парламента взима с две трети от депутатската заплата отгоре и то без да се брои добавката за трудов стаж. Най-висока заплата в управлението взима президентът - двойна на депутатската, т.е. основната заплата на Румен Радев сега става 7080 лв., а досега е била 6486 лв. Това е основната заплата без добавки за трудов стаж, звания и др.

Договаряме съвместни туристически пакети с Турция. Да бъдат създадени съвместни туристически пакети между Турция и България са се договорили министрите на туризма на двете страни. Това каза министърът на културата и туризма на Турция Нуман Куртулмуш. С министър Ангелкова са се разбрали да се създаде работна група между двете страни, за да бъдат обсъдени тези проекти. Турските туристи предпочитат България като зимна туристическа дестинация, отбеляза той.

Куртулмуш беше в страната ни на двудневно посещение по повод неформалната среща на министрите на туризма на ЕС. Той посочи, че това двудневно посещение е било много ползотворно и положително. Вярвам, че то ще даде тласък на отношенията както между България и Турция, така и между Турция и ЕС, допълни той.

Турският министър е имал среща с българските министри на културата Боил Банов и на туризма Николина Ангелкова.

Куртулмуш посочи, че е необходимо да продължи сътрудничеството между двете страни в областта на туризма.

Ако увеличим обмена на културните мероприятия и това културно наследство, което имаме, това непременно ще повлияе и на туризма, коментира той. Научих че след откриването на реновираната Желязна църква в Истанбул, много български туристически агенции са организирали турове до там, това е много радващо, каза той.

Срещата с министър Боил Банов също беше много ползотворна, каза Куртулмуш и добави, че са постигнали договорка за подписването на два документа - протокол за двустранно изграждане на културни центрове в двете страни и споразумението за опазване на недвижимото културно наследство.

В отговор на репортерски въпрос той посочи, че с министрите на културата и туризма не сме обсъждали строежа на втора джамия в София.

Монитор

На всеки 8 часа пада незаконен строеж. На всеки 8 часа през миналата година е бил премахван по един незаконен строеж. Това сочи статистиката, предоставена на „Монитор" от ДНСК. През 2017 г. са били бутнати 255 нелегални градежа в цялата страна, като в София те са около 60, а в Пловдив - 35.

Много са номерата, които нарушителите прилагат само и само да осуетят или забавят влизането в сила на заповедите за премахване и изпълнението им, коментират от строителния надзор. Освен това според ДНСК общинските администрации не изпълняват ефективно задължението си за своевременно опразване от оборудване за съхранение в определени от тях помещения. Доставчиците на ел. енергия и вода пък не винаги имат достъп до незаконния строеж за преустановяване на захранването.

Миньори искат повече пари за въглищата от "Марица Изток". Миньорският синдикат на КТ „Подкрепа" поиска спешно вдигане на цената поне с 15% на въглищата, добивани от мини "Марица Изток". Според тях това ще даде възможност на държавната фирма да избегне технологичен срив в производството. От профсъюза смятат, че цената, на която се изкупуват въглищата, е с от 15% до 30% под себестойността на добиването им.

„Недопустимо е в мините от години да не се рехабилитира 50-60-годишна техника", заяви президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. По думите му всяка година във въгледобивното дружество не се правят ремонти и други задължителни дейности за поне 50 милиона.

„В германските тецове 60% от цената на мегаватчас произведено електричество се пада на въглищата, а у нас делът е много по-малък - 25-30 лв. на мегаватчас", обясни Владимир Топалов, председател на Синдикалната миньорска федерация към "Подкрепа". Цени от понеделник сочат, че енергийната борса у нас е затворила при цена за базова енергия от 82,75 лв. за МВтч. Най-високата цена е достигнала 130.55 лв. за МВтч.

Според синдикалния лидер на „Подкрепа" в мините Генчо Генчев, държавната ТЕЦ „Марица-Изток-2" продава само 10% от тока си на регулирания пазар и поскъпване от 15% на въглищата, които ползва, няма да доведат до увеличаване на електроенергията за битовите потребители.

Председателят на Националния стачен комитет на „Подкрепа" Тончо Тончев смята, че декапитализацията на мините сега е по-голямата опасност за енергетиката ни от новите стандарти на ЕК, заради които могат да спрат тецовете в Маришкия басейн.

От организацията предупреждават още, че е налице неуправляемо съчетание на геоложки, технически, технологични, транспортни, финансови и екологични рискове с каскадни и катастрофални последици върху площ до 100 кв. км, което застрашава мощностите, произвеждащи 40% от тока на страната.