Капитал

Икономиката расте основно заради потребление. Икономиката на България леко забавя темпа си на растеж в края на 2017 г. и достига 3.6% на годишна база. За сравнение, силният туристически сезон и строителството изведоха увеличението на БВП до 3.9%. през предходните три месеца.

Основният двигател продължава да е потреблението. Инвестициите растат, но скоростта, с която се случва това, намалява. Вносът все по-отчетливо изпреварва износа и приносът на външната търговия към растежа на БВП преминава в отрицателна територия, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Така оптимистичните очаквания на някои анализатори 2017 г. да завърши с 4% ръст изглеждат все по-нереални.

Въпреки това българската икономика расте над средното за ЕС (2.6%), но увеличението й през последното тримесечие на миналата година е най-ниско в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа.

Потребление, но малко

Вътрешното търсене продължава да е основният фактор, който движи растежа и през последните месеци на миналата година. Крайното потребление като компонент от БВП нараства с 4.7% спрямо година по-рано, което е ускорение спрямо отчетените през предходното тримесечие 4.3%.

Повишението вероятно идва от повече покупки на домакинствата предвид продължаващите добри новини от пазара на труда. Работещите отбелязват годишно увеличение от над 160 хил. души през четвъртото тримесечие, безработните и обезкуражените намаляват съответно с 25.6 и 61.8 хил. спрямо 2016 г. Така коефициентът на безработицата пада с 1.1 пр. п. до 5.7% в рамките на една година, а успоредно със затягането на пазара се вдигат и заплатите - с 10.6% през периода октомври-декември.

Очаквано, всичко това повишава покупателната способност на населението, но темпът на увеличение на възнагражденията значително надвишава този на покупките. "Едно обяснение е, че част от фирмите и домакинствата все още са доста предпазливи и спестяват", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Доказателство за склонността да се отлагат потребление и инвестиции е рекордното увеличение на банкови депозити на нефинансови предприятия през 2017 г., посочва още той.

Повече внос и по-малко износ

По-голямата покупателна способност на домакинствата се отразява не само на потреблението, но и на данните за външната търговия. Докато експортът забавя увеличението си от 4.1% през третото тримесечие до едва 2% към края на годината, вносът на стоки и услуги се ускорява до 9.4%. Така нетният принос на външната търговия към растежа на икономиката преминава на отрицателна територия.

Тук, от една страна, застават самите предпочитания на потребителите, които вероятно са насочени в по-голяма степен към вносните стоки. От друга страна обаче, вероятно влияе и самото предлагане. Лимитът на производствения капацитет на българските фирми, под формата на остарели машини и оборудване, не позволява да отговорят на наличното търсене, посочва Красен Йотов. Така част от ползите от повишението на заплатите и положителните тенденции на пазара на труда са за чуждите производители.

Инвестициите плахо се повишават

Добра новина е продължаващото възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал е положителна за трето поред тримесечие, като за периода октомври-декември достига 3.2%. Макар да се забавя спрямо предходния период, повишението е добър знак за дългосрочния растеж на икономиката.

"Няма как да очакваме значителни промени, при положение че няма подобрение на бизнес средата, съдейки по класации като Doing Business", отбелязва Йотов, като добавя, че малко се прави и по отношение на привличането на чужди капитали.

"Много други държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори. А България реално е на автопилот. Няма активна политика и затова по приток на чуждестранни инвестиции страната изостава спрямо останалите в региона през последните години", коментира той.

"Едно от предизвикателствата за нашата икономика е да направим така, че с по-малко хора да произвеждаме повече предвид влошаващата се демография", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него фирмите все още не осъзнават, че трябва да инвестират в нови машини, за да увеличат производителността на труда.

Прогнозите

Очакванията на повечето анализатори са растежът да продължи да се движи със сегашния си темп и през следващите две години.

Има и предизвикателства. Засилването на еврото например притиска фирмите, които произвеждат продукция с цел експорт. "За компании, които изнасят за пазари извън еврозоната, ще бъде по-трудно да бъдат конкурентоспособни в ценово отношение", счита Йотов. Друг фактор са лихвите, при които едно потенциално увеличение би се отразило както на потреблението, така и на инвестициите. Според Ангелов обаче вдигане на лихви от страна на Европейската централна банка е малко вероятно през 2018 г.

Внесени са две кандидатури за шеф на антикорупционната комисия, едната е изненада. Първите две кандидатури за председател на новата антикорупционна мегакомисия бяха внесени в парламента в сряда. Това са досегашният председател на КОНПИ Пламен Георгиев, номиниран от ГЕРБ, и и.д. шефът на комисията за конфликт на интереси Николай Николов, предложен от БСП.

Крайният срок за номинации е петък до края на работния ден, а в седемдневен срок от публикуването на номинациите кандидатите трябва да представят писмени концепции.

Пламен Георгиев, номинация на ГЕРБ

Както се очакваше, ГЕРБ номинира досегашния председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев, като предложението е подписано от 22 депутати начело с Красимир Велчев, сред тях и хора на "Обединени патриоти". За Георгиев от повече от година се говори, че е предизвестеният победител в този парламентарен избор, той многократно е доказал своята лоялност към управляващите, а с преходните разпоредби на закона служебно му бе предаден постът на временен председател на новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) до избора на титуляр.

Пламен Георгиев е започнал професионалната си кариера като следовател в столичното следствие, след това и като прокурор. През 2009 г. той е наблюдаващ прокурор на известното досъдебно производство "Ало, Ваньо!" за разговорите на премиера Бойко Борисов с бившия шеф на митниците, покойния вече Ваньо Танов. Делото е прекратено. В края на 2011 г. Пламен Георгиев спечели конкурс за прокурор в новата тогава Специализирана прокуратура, даже е назначен за заместник-ръководител там, но в същия ден ВСС го освобождава като магистрат, за да бъде назначен за зам.-министър на правосъдието в екипа на Диана Ковачева. Година по-късно, през януари 2013 г., той оглави КОНПИ.

Николай Николов, номинация на БСП

На този фон беше оценено като изненадващо, че днес БСП също номинира кандидат за председател на новата КПКОНПИ, при това с отлична професионална биография на експерт именно в областите на конфликта на интереси и гражданската конфискация. Кандидатът на левицата е Николай Николов, който през последните повече от три години бе и.д. председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, преди тя да се влее в новата КПКОНПИ с влизане в сила на закона.

Всъщност през последните 15 години Николов е работил в двете основни области на новата комисия - той бе член на първия състав на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, както тогава се казваше този орган, а от 2011 г. - като член на КПУКИ. Автор е на три монографии в областта на конфликта на интереси, една - за гражданската конфискация и една в областта на административния процес - "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията". Има 40 статии в научния печат, от които 2 - в английски издания.

Нещо повече - въпреки че е кадър на левицата, до момента не е известно той да е изпълнявал каквито и да е политически поръчки или да се е поддавал на натиск. Всъщност за Николов е известно, че като ръководител на Комисията за конфликт на интереси е глобил Сергей Станишев за неподадени в срок декларации по закона през януари 2014 г., когато Станишев беше лидер на парламентарното мнозинство. При представянето му днес пред журналисти в парламента зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Жельо Бойчев заяви: "Името му никога не е било забърквано в скандали въпреки специфичната материя и дейност на тези органи, в които е заемал най-високи ръководни позиции".

"Държа изключително много на независимостта на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Смятам, че това трябва да бъде регулатор, който преди всичко е независим в своите действия, който има висока степен на интегритет, който работи преди всичко като професионален и обективен орган, далеч от всякаква политическа намеса", каза днес Николов.

Важен избор

Изборът на председателя на новата антикорупционна комисия е много важен най-малко по две причини. Председателят се избира с обикновено мнозинство от парламента, т.е. от парламентарното мнозинство, а след това той единствен има право да номинира останалите членове на комисията. Парламентът ги гласува, но не може да повлияе върху номинациите. Не е предвиден механизъм за бламиране на председателя, ако, да речем, някои от предложенията му не бъдат гласувани.

Новата комисия започва да действа, след като бъде попълнена изцяло, но за схемата на управляващите това няма значение, доколкото и към момента временно действащият състав е от досегашната КОНПИ и се оглавява от Пламен Георгиев. Мандатът на председателя на комисията е доста голям - шест години, само с една година по-малко от мандата на главния прокурор и председателите на върховните съдилища.

На второ място - новата комисия е натоварена с изключително силни правомощия и репресивни механизми. Наблюдатели вече нееднократно коментираха, че тя няма капацитет да се справи с корупцията като системен проблем, но лесно може да се превърне в "бухалка" за неудобните на властта.

Сега

Хаосът с прехвърлянето на фирми се вихри с пълна сила. Въпреки уверенията на управляващите, че забърканият преди Нова година от депутатите хаос с прехвърлянето на акции или цели фирми, който подлуди хиляди хора от бизнеса, е преодолян, и в момента процесът е напълно блокиран. Това стана ясно от оплаквания на фирми и адвокати. Потвърди го и Агенцията по вписванията - всички искания за прехвърляне на дялове и цели предприятия получават откази. Да впишат промените си са успели само единици, които са обжалвали в съда и са имали късмета или връзките жалбите им да се разгледат светкавично.

Всичко тръгна от широко рекламираната от управляващите и от омбудсмана Мая Манолова реформа за защита на работниците от некоректни работодатели, която "вместо да изпише вежди, избоде очи". В края на декември чрез преходни и заключителни разпоредби в Кодекса на труда депутатите промениха Търговския закон. Те поставиха изискване предприятие, което има наети служители, да може да се прехвърли, след като се платят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, включително на напусналите 3 г. назад. Същото условие бе сложено и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. Текстовете бяха приети с овации в парламента, а инициаторът им Манолова тържествено благодари на всички политически сили.

Депутатите обаче пропуснаха да регламентират как ще се доказва, че всички заплати са изплатени. Данъчните могат да издадат документ само за осигуровките. С неплатените заплати се занимава Главната инспекция по труда (ГИТ), но за да удостовери, че даден работодател не дължи заплати, трябва да му направи ревизия. Затова тя отказа да издава документи.

Законът влезе в сила на 22 декември и още в първата седмица на новата година Агенцията по вписванията спря да вписва прехвърляне на фирми и дялове. Почти два месеца по-късно ситуацията е същата.

При първата вълна от недоволство на бизнеса бе обявено, че на среща между НАП, ГИТ и Агенцията по вписванията е измислено временно решение. Съобщено бе, че правосъдният министър Цецка Цачева е спуснала указания, че до промяна на закона обстоятелството за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки ще се доказва от работодателя с удостоверяване по Търговския закон. Нещо, което още тогава беше ясно, че е на ръба на закона. НАП увери, че информацията за липса или наличие на неплатени осигурителни вноски може да бъде предоставена електронно, без да се налага някой да вади документи.

Очевидно обаче нито едно от тези неща не се е случило, защото и в момента Агенцията по вписвания продължава да постановява откази за регистрация. Едно от основните обяснения е, че отговорността за вписването е на агенцията и нейните служители и е достатъчно да има няколко недобросъвестни прехвърляния, за да се търси после отговорност именно там.

Хора, които са получили откази, са обжалвали и съдилищата масово са започнали да се произнасят в полза на търговците и да задължават агенцията да вписва исканите промени в Търговския регистър с аргумента, че държавата не може да наказва гражданите и бизнеса заради собствените си безумни решения. Сайтът paragraph22.bg цитира съдебни решения. "При справка в НОИ, НАП и Главна инспекция по труда се установява, че посочените учреждения не са в готовност и яснота какви точно документи следва да бъдат издавани във връзка с настъпилите промени в Търговския закон и съответно не издават удостоверения или справки", пише в решение на окръжния съд в Плевен, който заключава, че това означава да се наказват търговците, без да имат вина. Подобни решения има и в съда в Бургас, както и в други градове.

Скандалната поправка вече е поправена, но още не е влязла в сила. От "Държавен вестник" съобщиха за "Сега", че законът, който съдържа въпросните спешни изменения, е предвиден за обнародване в петъчния брой, като ще влезе в сила 3 дни по-късно. Много вероятно е обаче това да не е финалът на проблемите.

Поправката на поправката отново се намира в преходни и заключителни разпоредби - този път в Закона за пазарите на финансовите инструменти. В новия вариант се предвижда при вписването на прехвърляне на дялове и на цели предприятия акционерът, който прехвърля, да подава декларация по образец за липсата на задължения. Със сигурност обаче и това ще доведе до проблеми, защото е записано, че при всяко подобно деклариране Агенцията по вписвания ще трябва да уведомява незабавно НАП и инспекцията по труда за "предприемане на действия по компетентност", което може да означава и задължителни проверки.

Според новата разпоредба министрите на правосъдието и на труда трябва да утвърдят образец на декларация, която работодателите ще подават пред Агенцията по вписванията. На въпрос подготвена ли е декларацията, социалният министър Бисер Петков заяви пред "Сега", че това е ангажимент на Главната инспекция по труда. В закона обаче пише друго - че ангажиментът е на двамата министри. От Министерството на правосъдието казаха, че образецът се подготвя и веднага след влизането на закона в сила ще бъде съгласуван със социалното министерство. Това обаче отново ще отнеме време, през което ще се трупат заявления за вписване на промени в Търговския регистър.

Позиция

Асоциацията на организациите на работодателите обяви, че блокираната възможност за прехвърляне на дружествени дялове и предприятия поставя под съмнение декларираните от правителството и Народното събрание усилия за намаляване на административната тежест. В официалната й позиция пише: "Последните промени са ярък пример за законотворчество под натиск и демонстрират нагледно какви са последствията от изменения в законодателството без пълноценна и обективна оценка на въздействието и без отчитане на позициите на заинтересованите страни". От бизнеса припомнят, че в хода на обсъждането на промените ясно са изразили негативните си позиции, но народните представители се поддали на популистка аргументация на омбудсмана Мая Манолова и синдикален натиск. По аналогичен начин преди няколко години бе криминализирано недекларирането на осигурителни плащания, но до момента няма информация за осъден работодател, припомня асоциацията.

Шефката на общинарите в Хасково оглави временно "Булгартрансгаз". Председателят на общинския съвет в Хасково Таня Захариева оглави "Булгартрансгаз" временно. Тя ще бъде упълномощен представител на дружеството. Назначението й идва, след като преди дни почина бившият шеф на компанията Георги Гегов.

Захариева е и председател на управителния съвет на дружеството. Тя коментира пред Дарик радио, че новият й ангажимент няма да попречи на работата в общинския съвет, тъй като е излязла в двуседмичен отпуск. "Имах право на избор дали да оглавя дружеството". На въпрос защо е приела тя отговори: "Това са лични мотиви и не е необходимо да ги споделям".

По думите на Захариева временното й назначение не е коментирано с председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. Името й нашумя около т.нар. "Кумгейт" с назначенията на близки до Делян Добрев в общината и в държавни фирми. Захариева по образование е юрист и според различни информации основно е работила като адвокат и юрисконсулт. Както в. "Сега" писа, зам.-председател на тричленния надзорен съвет на компанията е бившият зам.-кмет на Димитровград и бивш депутат от ГЕРБ Владимир Митрушев. Организацията на ГЕРБ в Димитровград е подчинена на Делян Добрев. А бащата на Митрушев - Вълчо, в момента е общински съветник от ГЕРБ. Покойният шеф на "Булгартрансгаз" Георги Гегов пък е кум на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, чиято съпруга до скоро също работеше в компанията. Майката на Ненков е Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията.

В същото време с решение на надзорния съвет за нов член на управителния съвет на "Булгартрансгаз" е избран Владимир Малинов, съобщиха от компанията.

Връзки

Близо 30 сътрудници на тоталитарните комунистически служби са заемали ръководни постове в бордовете на държавни фирми, свързани с българската енергетика. Това разкри Комисията по досиетата в края на миналата година. Проверката е обхванала общо 344 души. От тях 29 лица са с установена принадлежност към тоталитарните служби, предаде сайтът desebg.

Стандарт

По 26 млн. евро за лозарите и винарите до 2022 г. До 2022 г. ще се отпускат по 26 млн. евро по лозаро-винарската програма. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при ритуалното зарязване на лозята край варненското село Белоградец.

По програмата за преструктуриране и конверсия на масивите през миналата година са сключени 123 договора за близо 50 млн. лв. Лозовите масиви у нас вече са над 604 000 дка. България изнася 64 млн. литра вино годишно, каза още министърът. По думите му, в България има над 300 изби, като виното на поне 200 от тях е с много високо качество. Конкуренцията на пазара е изключително голяма и би било добре страната ни да рекламира повече своята качествена продукция, допълни той.

В тази връзка предстои на 12 март да се проведе в Банско първата кръгла маса за популяризиране на винения и кулинарен туризъм "Сподели България". На нея ще се дискутира потенциалът на районите по долините на реките Места и Струма. Проектът се осъществява съвместно с Министерството на туризма. Очертани 12 пътеки, които трябва да привличат чуждестранните любители на вината. Министърът допълни още, че предстои маршрутите да бъдат вкарани в каталог, с който ще разполагат и туристическите агенции в страната.

На празника в село Белоградец Порожанов беше придружаван от областния управител на Варна Стоян Пасев. Следобед министърът откри Шестата национална среща на земеделските производители „Обединени за нашето бъдеще", която се провежда в курорта „Златни пясъци". Организатор на събитието е Асоциацията на земеделските производители в България.

13 146 лева заплата за шефа на финансовия надзор. Най-сетне висши чиновници ще получават заплати, съизмерими с тези на шефовете на компаниите, които надзирават. Според промени в закона за КФН /Комисията за финансов надзор/ от края на 2017 г., възнагражденията на петимата комисари трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, пенсионното дело и инвестиционните компании, но не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ.

Вчера беше обявено публично възнаграждението на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова, което е 13 146 лв. на месец. Заместник-председателите на надзора /Бойко Атанасов, Ралица Агайн - Гури и Диана Йорданова/ взимат по 12 003 лв., а членът на комисията /Владимир Савов/ получава 11 432 лв. С обявяването на заплатите в КФН Караиванова спази обещание, което даде на 27 ноември 2017 г. Така се дава пример за прозрачност на възнагражденията на висшите служители. Спекулации по темата започнаха през 2013 г. със заплатата на бившия гуверньор на БНБ Иван Искров, за която се спрягаше шестцифрена сума. След назначаването на новия управител Димитър Радев възнагражденията в БНБ бяха оповестени - гуверньорът е с основна заплата от 15 368 лв., подуправителите - с 13 173 лв., а останалите членове на управителния съвет - 4391 лв. До края на миналата година по закон Карина Караиванова получаваше 90% от възнаграждението на председателя на парламента, което беше около 5000 лв.

Сега средното възнаграждение на директориите на дирекции в КФН е 5 133 лв. Актюерите, които са най-търсените финансови специалисти, ще получават средно по 4 500 лв., главните експерти - по 2 893 лв., старши експертите - по 1 989 лв., а младши експертите - 1 472 лв.

Възнагражденията в КФН са определени чрез Вътрешни правила за работна заплата, публикувани на сайта на комисията, съобщиха от КФН.

След промяната в закона, финансирането на Комисията се осигурява изцяло от събираните от бизнеса такси, а не от бюджетна субсидия. КФН вече е събрала 11.5 млн. лв. Бюджетът й за годината е 20 млн. лева, очаква се до края на годината поднадзорните дружества да платят още две вноски. Приходите от наложените глоби не остават в КФН, а се превеждат в бюджета.

Комисията планира да попълни и незаетите бройки от щата. Най-търсени са актюери, IT специалисти и анализатори. Това ще даде възможност за по-бързо производство и по-ефективна работа на регулатора.

Средства ще бъдат насочени и към изграждането на интегрирана система, която да обхване трите надзиравани сектора - инвестиционния, застрахователния и осигурителния.

Монитор

Пестим по 7,5 млн. лева от евросанирането. Санираните апартаменти в обществени и жилищни сгради в 28 малки общини ще пестят на собствениците им по 7,5 млн. лв. всяка година. Вложените до момента европейски субсидии са на стойност 80 млн. лв. при сключени 107 договора за безвъзмездна финансова помощ, показват данните на регионалното министерство, предоставени на „Монитор".

Стойността на спестената първична енергия която се очаква по тях, е около 54 млн. киловатчаса за година. Собствениците на апартаменти в малките общини използват основно дърва или ток за отопление, показват разчетите на министерството. Приемаме, че в половината от обновените по европейската програма за саниране за отопление се използва дървен материал, което излиза по-евтино през зимата. В този случай собствениците на имотите ще спестят около 2,7 млн. лева при цена на кубик дърва около 100 лева. Сумата, спестена от санирането при останалите блокове, използващи ток, е 4,8 млн. лева на година при цена на киловатчаса по 0,18 лева.

Приоритетната ос „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони (ПО2) на оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г." е предназначена да подпомогне обновяването на сградния фонд в периферни райони от ниво 4 на националната полицентрична система. В рамката за изпълнение на приоритетната ос е заложена етапна цел за спестена енергия към края на 2018 г. от 5,1 млн. киловатчаса за година и крайна цел към 2023 г. от 56,9 млн. киловатчаса за година.

Съгласно индикативната годишна работна програма на оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР) през март ще бъде обявена нова процедура - „Енергийна ефективност в периферните райони 2" по Приоритетна ос 2, с която също ще се допринесе за увеличаване на стойностите на спестена първична енергия. По нея кандидатите за нови дограми и монтиране на топлоизолация ще си разделят близо 207 млн. лв. Условието е кандидатстващите за евросубсидии за ремонти да обитават многофамилни жилищни сгради с до 35 апартамента. По програмата могат да кандидатстват сгради, които остават извън обхвата на Националната програма за енергийна ефективност.

Учени от УХТ откриха: Прасетата наддават по-бързо с фураж с маслодайна роза. Учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив откриха, че прасетата наддават по-бързо, а и месото им е по-вкусно, ако животните бъдат хранени с фураж, обогатен с екстракт от сибирска лиственица и отработен цвят на маслодайна роза. Научното изследване на екипа, чийто ръководител е зам.-ректорът на университета проф. Стефан Драгоев, включвало експеримент с пет групи прасета. На първите бил даван обикновен фураж, а на останалите - обогатен с двете съставки фураж, но в различни съотношения. Било установено, че прасетата, които се хранят с обогатения фураж, наддавали много по-бързо и че в месото им така нареченият „лош холестерол", бил намалял с около 14%.  Животните, които получавали фураж с екстракт от сибирска лиственица, наддали с 9,5 килограма повече от останалите. Според учените сибирската лиственица е известна като „тайното оръжие" на руснаците по време на Втората световна война. Те знаели, че ако нямат дълго време храна, могат да оцелеят, ако смучат кора от дървото. Маслодайната роза съдържа антиоксиданти и ако отпадъкът от производството й се използва като съставка при фуража на свинете, ще има освен добър икономически, така също и екологичен ефект. Подобен експеримент с добавяне на розов цвят и екстракт от лиственица учените ще направят и с храната на агнета, за да установят как на тях им влияе обогатеният фураж.