Чуждите инвестиции се увеличават и надхвърлят 900 млн. евро през 2017 г. Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година са 901.9 млн. евро, което е с 36.7% над миналогодишното ниво. За разлика от 2016 г. обаче сега над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ), които обаче впоследствие ще претърпят няколко ревизии, като обикновено числата се променят в посока нагоре.
Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е търговията - почти 300 млн. евро. Година по-рано сумата беше 192 млн. евро.
Основен източник на капитали за българската икономика остава Холандия с нетни вложения от 875.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции се крият български капитали или от други държави извън ЕС, които минават през Холандия заради по-либералния данъчен режим. Далеч на второ място остава Швейцария със 126.6 млн. евро.
Базов ефект
Впечатляващото на пръв поглед увеличение на преките чуждестранни инвестиции през миналата година донякъде може да се обясни и с ниска база през предходния период. През последните три месеца на 2016 г. беше отчетен голям отлив на чужди капитали, който отписа над 360 млн. евро. В резултат базата, с която се сравняват вложенията през 2017 г., значително се понижи. Общата сума на привлечените преки чуждестранни инвестиции през миналата година е по-ниска и в сравнение с 2014 и 2015 г., когато бяха отчетени съответно над 1.1 млрд. и 2.4 млрд. евро. Сегашните данни обаче подлежат на няколко ревизии, които обикновено са нагоре.
Само през декември има отлив на капитали, но ревизия на данните от предходни месеци повишава общата сума за 2017 г.
Предимно дълг
Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи предимно на вложения под формата на дългови инструменти - тяхната стойност надхвърля 480 млн. евро. Това означава, че голяма част от инвеститорите през 2017 г. представляват вече утвърдени в страната предприятия, които разширяват дейността си, тъй като дълговите инструменти са показател за краткосрочни интереси.
За сравнение, година по-рано основният източник на чужди вложения беше дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни планове. Но докато през 2016 г. размерът на дяловия капитал е над 630 млн. евро, през 2017 г. числото пада до 189.4 млн. евро. Други почти 230 млн. евро идват от реинвестираната печалба - частта от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент. И двете суми обаче ще бъдат ревизирани през следващите месеци, вероятно нагоре.
Къде отиват парите
Най-голяма част от чуждите инвестиции се насочват към търговията - 299.1 млн. евро от началото на годината според данните на БНБ. Секторът беше сред най-предпочитаните и предходната година, когато привлече 192 млн. евро.
От друга страна, най-значително е увеличението в сектор "Операции с недвижими имоти" - от отлив през 2016 г. до инвестиции на стойност 216.5 млн. евро година по-късно. Сходна е ситуацията в преработващата промишленост, където капиталовложенията нарастват с над 400% до 253.7 млн. евро. Към финанси и застраховане се насочват други 275.1 млн. евро, докато 233.4 млн. евро се оттеглят от сектор "Професионални дейности и научни изследвания".
Търговското салдо е отрицателно
Търговското салдо завършва годината на минус от 2.04 млрд. лв. при дефицит от 984.4 млн. евро година по-рано. Причината - по-високият внос (27.9 млрд. евро) спрямо износа (25.8 млрд. евро) заради растящото потребление в страната. Текущата сметка обаче излиза на плюс от почти 2 млрд. евро след положителния принос на нетните постъпления от услуги и доходи.
Петр Келнер е избран за купувач на "Нова телевизия"* MTG подписа споразумение за продажба на 95% акционерно участие в "Нова броудкастинг груп" (НБГ) (собственикът на "Нова тв") в България с PPF Group, управляваната от Петр Келнер инвестиционна компания, съобщиха от продавача. Сделката оценява 100% от бизнеса на медиата на 185 милиона евро. Останалите 5% в българското дружество се държат от Дидие Щосел, главен изпълнителен директор на групата през през дружеството Eastern European Media Holdings S.A. регистрирано в Люксембург. Фондът PPF обяви, че ще придобие и тези 5% от дружеството.
Келнер, който е най-богатият бизнесмен в Чехия, е предпочетен за купувач и на бизнеса на Telenor в България според няколко независими източника на "Капитал".
Какво се продава
"Нова" е най-голямата медийна група в България и се състои от седем телевизионни канала и 19 онлайн компании, които заедно са генерирали 100 млн. евро приходи за 2017 и 19.7 млн. евро оперативна печалба на "Нова" за 2017. Телевизията имаше 151.8 млн. лв. приходи за 2016. В Nova работят 650 души.
Предстои сделката да бъде одобрена от регулаторните органи, което се очаква да стане през първата половина на 2018 г. Всъщност само Комисията за защита на конкуренцията трябва да се произнесе по сделката. Това разрешение вероятно ще е лесно, защото Келнер няма други инвестиции в страната. По-сложна ще е ситуацията при втората сделка - за телеком бизнеса на Telenor, защото вече ще има тв актив в страната.
MTG стъпи на българския пазар 2007 г., като инвестира първо в Balkan Media Group Limited, която управлява телевизионните канали Diema, а след това придобива Nova през 2008 г. за космическата от сегашна гледна точка сума от 620 млн. евро. Сега консултатнт по продажбата е била Citigroup Global Markets.
Изтеглянето на шведската група
В годишния си отчет MTG не предоставя разбивка по страните, в които оперира, с точните приходи и печалба, а ги обобщава. "Нова броудкастинг груп" е предстaвена в групата на международния развлекателен бизнес на MTG, в който влиза също френският канал Trace. В средата на януари обаче шведската група започна процедура по продажба на дела си от 75% в Trace Partners S.A.S. на фонда TPG Growth, като компанията е оценена на 40 млн. евро. Промяната не се отразява в резултатите в годишния отчет на MTG.
Така след продажбата на бизнеса на MTG в Чехия и Прибалтика българският пазар на традиционна телевизия беше единственият, където групата все още оперира. В отчета им информацията за представянето на бизнеса им в България се изчерпва с кратък коментар. От него става ясно, че "Нова броудкастинг груп" отбелязва двуцифрен ръст в приходите и ръст в печалбата. В коментара е отбелязано също, че делът от аудиторията в България на годишна база намалява, а пазарът на телевизионна реклама расте.
От MTG коментират, че постъпленията от сделката ще бъдат използвани за инвестиции в основните студиа на групата в скандинавските страни, които се занимават с производството на развлекателно съдържание.
"Изградихме Nova до номер едно медийна група в България с 33% пазарен дял от аудиторията и собственик на някои от най-добрите дигитални брандове в страната. Под отличното ръководство на Дидие Щосел и мениджърския му екип Nova бързо се превърна във водеща дигитална развлекателна група и бих искал да благодаря на всички, които направиха това възможно. Инвестициите на MTG са фокусирани в развитието на нашите скандинавски развлекателни студиа и глобални дигитални вертикали, заради което и намерихме нов дом за българските ни служители с партньор, който да инвестира в бъдещето на Nova. Пожелаваме на Дидие и целия екип на Nova продължителен успех. Това ще доведе до затваряне на международните ни развлекателни операции и ще направи MTG по-фокусирана група, което е в съответствие с нашата предварително заявена стратегия.
За Келнер накратко
Началото на бизнеса си Келнер прави с търговия с копирни машини, а впоследствие по време на масовата приватизация прави инвестиционния фонд PPF, който през годините се разраства до огромна инвестиционна компания с разнообразни интереси. Келнер ще навлезе в България именно чрез PPF. Групата управлява активи за над 35 млрд. евро в индустрии като банки, застраховане, биотехнологии, земеделие и имоти. Чрез различните си бизнеси присъства в много държави като Русия, Словакия, Китай, Румъния, САЩ, Франция, Виетнам и др. Келнер вече има опит и в телекомуникациите, където държи над 80% от О2, най-големия оператор в Чешката република и номер три в Словакия, с общо над 7 млн. абонати на мобилни услуги в двете страни. Собственик е и на компанията за телекомуникационна инфраструктура Cetin.
19 години трябват на съда да реши спор за собственост и дело за измама. Проверките по оплакванията за бавно правосъдие продължават да вадят на бял свят абсурдни казуси от уж реформираната съдебна система. Дело по спор за собствеността на дворно място в софийското с. Волуяк от 890 кв. м се е проточило 19 години, един месец и 27 дни. Казус за документна измама пък се влачи 18 години и 10 месеца.
Това са най-продължителните производства в отчета на инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за забавени дела от 1 октомври до 31 декември 2017 г. През този период Министерството на правосъдието е сключило 31 споразумения, по които са платени общо 60 100 лв. За последните три месеца на м.г. инспекторатът е приел за основателни 113 заявления за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Повечето от тях - 69, са по граждански дела. Жалбоподателите могат да получат обезщетение до 10 хил. лв., а ако искат повече пари, трябва да заведат дело в Страсбург.
19-годишният процес за имота е започнал през март 1998 г. в Софийския районен съд (СРС) и е приключил чак през май 2017 г. Основната причина за забавянето са Софийският градски съд и Върховният касационен съд. От 2001 г. процесът се прехвърля между тези две съдилища като топче за пинг-понг. След като районният съд решава делото през 2001 г., то е гледано три пъти от градските и три пъти от върховните магистрати. През 2004 г. и после през 2012 г. върховният съд връща процеса на градския за ново разглеждане от друг състав.
Вторият престой на процеса в градския съд продължава 7 години и 2 месеца. През това време са проведени 9 заседания, насрочвани през 6 до 9 месеца. Още в началото е допуснато забавяне - разпореждането за отстраняване на нередовности по исковата молба е връчено година и 7 месеца по-късно.
При третото разглеждане на делото градският съд излиза с решението си 2 години след като казусът е обявен за изяснен.
Наказването на извършителите на документната измама е протакано 18 години и 10 месеца. Обвиняемите по това дело са 19 души и инспекторатът вече го е проверявал по заявление на един от тях. В края на 2017 г. още четирима от обвиняемите са се оплакали от забавено правосъдие. Разследването по това дело е продължило 6 години и два месеца. Пет пъти делото е било връщано на разследващите органи. На първа инстанция процесът виси близо 6 години. Апелативният съд е излязъл с решението си чак 9 месеца след като е приел делото за изяснено.
Започва ремонт на току-що приетия антикорупционен закон. Едва месец след като новият Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, изработен от правителството, беше обнародван в "Държавен вестник", управляващото мнозинство в Народното събрание вече се готви да го промени. Поправката реално ще насърчи шуробаджанащината в местната власт.
Причината е, че преди 10 дни Националната асоциация на председателите на общински съвети се оплака, че законът й налага ограничения. По новия закон общински съветник не може да участва в управата, надзорния или контролния съвет на търговски дружества с общинско участие или да работи като прокурист, синдик, ликвидатор. Забранява се да бъде едноличен търговец, съдружник, акционер и др. на търговско дружество, което има сключени договори с неговата община, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия.
"България може да остане без общински съветници. Законът им забранява да участват в търговски дружества, които имат договори с общините. Много от тях вече изпълняват задълженията си неправомерно", заяви пред БНР Красимира Германова, шеф на местния парламент в Созопол. От жалбата се разбра, че случаят е масов и че много съветници, например лекари, роптаят, че трябва да си развалят изгодните договори за наем на общински помещения например.
Поправките в закона са внесени в понеделник в деловодството на парламента от председателя на правната комисия на НС Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместника му в комисията Христиан Митев ("Обединени патриоти)". Депутатите предлагат да се даде гратисен срок до 1 декември 2019 г. общинските съветници да си оправят несъвместимостите и конфликта на интереси.
"Налага се да се предвиди период от време, в който кандидатите за общински съветници за мандат 2019-2023 да съобразят и да решат дали да бъдат общински съветници при тези нови изисквания", пише в мотивите към законопроекта. Според тях ще пострадат лични лекари, които са наели кабинети от общината.
Туризмът инкасира рекордните 6,895 млрд. лв. Приходите от международен туризъм в България през 2017 г. възлизат на 6,895 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Това е с 9,3% повече спрямо рекордната до момента 2016 г., когато според ревизираните данни приходите са стигнали 6,311 млрд. лв.
Това е чудесно постижение и доказва ефективността на нашите усилия да надграждаме постигнатото и да работим за устойчивото развитие на България като целогодишна дестинация, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова.
Тя припомни, че през цялата 2017 г. чуждестранните посещения на туристи у нас са били близо 8,9 млн., което е със 7,6 на сто повече от 2016 г. За пазари като Гърция и Румъния тези визити са били по над 1 млн. Много добри резултати са постигнати и на входящи пазари Германия, Турция и другите балкански страни, Великобритания, Украйна, Молдова, Израел, Полша и пр.
Значимите достижения на България в туризма бяха приветствани от участниците в срещата на министрите на туризма от страните членки на ЕС „Туризъм и икономически растеж" през миналата седмица в София. В неформалния форум се включиха еврокомисарят по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия Елжбиета Биенковска, генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН Зураб Пололикашвили, представители на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите, ръководители на сектора и експерти от над 30 държави. Всички те оцениха високо приноса на страната ни да бъде фактор за сигурност и интеграция на Балканите включително чрез създаване на съвместни продукти и услуги в туризма.
Последни сме по заплати в ЕС, 2 милиона живеят на ръба. През последните няколко години има положителна тенденция по отношение на нарастването на работните заплати, но все още България остава на последно място сред всички страни членки на ЕС, обяви КНСБ.
Спрямо най-развитите икономики изоставането ни е от 4 до 6 пъти. У нас средната заплата е 586 евро - 6 пъти по-малка от тази в Германия, където е 3 703 евро. Французите взимат средно по 2 957 евро - 5 пъти повече от нас, а холандците 2 855 евро.
Макар броят на българите, които живеят под прага на бедността да намалява, все още 2 милиона българи едва свързват двата края. 1,955 млн. българи живеят под линията на бедността. Те разполагат с по-малко от 314 лв. на месец. Броят им намалява с 80 хил. за година. С 252 хил. намалява и броят на тези, които разполагат месечно с между 314 и 581 лв. На този критерии отговарят 3,253 млн. нашенци. През последната година с 300 хил. са се увеличили и сънародниците ни, които припечелват повече от 581 лв. месечно, което значи, че само около 2 млн. могат да си позволят нормален живот.
2325 лв. са нужни за издръжката на четиричленно семейство в страната. За да живее в София обаче му трябват 30% повече пари - 3023,64 лв. Това сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти на двама родители и две деца.
Средно за живота на едно лице от четиричленно домакинство в страната на необходими 581,31 лв. В София - 755,91 лв.
Сметките показват, че за да живее нормално едно четиричленно семейство в страната, двамата родители трябва да получават чисто най-малко по 1163 лв. заплата всеки. За столицата сумата е по 1512 лв.
Официалните данни за трудовите възнаграждения на наетите в София лица през четвърто тримесечие на 2017 г. за София показват, че нетнаа средна работна заплата е 1 151 лв. (бруто 1476 лв.). Тя е с близо 24% по-ниска от нужната за издръжка, отчитат икономистите на синдиката. В по-малките градове разликата между нужната заплата и тази, която реално получават хората, е 25%.
По-високите заплати обаче примамват все повече хора към столицата. Наетите лица в София са се увеличили в края на миналата година с 13 хил. Така трудещите се в столицата представляват близо 33% от всички заети в икономиката у нас.
Според експертите необходимите пари за живеене към края на декември 2017 г. се увеличават с 24 лв. спрямо септември 2017 г., със 75 лв. в сравнение с последния месец на 2016 г. и със 108 лв. през последните 10 години.
Основните фактори, които оскъпяват живота ни са по-високите цени на хранитe, както и увеличението на природния газ, топлоенергията и водата. Влияние оказва и цената на петрола, тъй като нарастването на котировките на суровия петрол на международните пазари води до по-скъп бензин и горива у нас. Не на последно място специалистите отчитат, че по-дълбоко бъркаме в джобовете си, когато става въпрос и за образование, свободно време и култура.
23-ма загиват под влака, 10 от тях самоубийци. По 33 души годишно си отиват от този свят от влак. От тях една трета избират сами да сложат края на живота си на релсите. Това сочи статистиката, предоставена на „Монитор" от Национална компания „Железопътна инфраструктура" за последните три години. През 2017 г. събитията, при които има пострадали и загинали лица от подвижен железопътен състав в движение, са 55. При тях има 20 загинали лица, 29 ранени и 6 предполагаеми случая на самоубийство. Пострадалите на железопътни прелези за изминалата година са 15, 10 са ранени, 5-има са загинали.
Година по-рано бройката е почти двойно повече - 97. Загиналите са 21, ранените 64, а предполагаемите самоубийства са 12. На жп прелези са си отишли четирима, а шестима са ранени. 66 са случаите, за които съобщават от държавното дружество като данни за 2015 г. При тях има 28 загинали лица, 25 ранени и 13 предполагаеми случаи на самоубийства. Пострадалите на жп прелези преди две години са 11 - 9 ранени и 2-ма загинали.
Даваме по 20 лева за стари дрехи от онлайн магазини. Даваме по 15-20 лв. за дрехи от онлайн магазини за втора употреба на всяка покупка. Сумата, която харчим за стари парцалки надхвърля два пъти парите, които отделяме за подобни продукти в традиционните second hand магазини. От сайтовете пазаруват основно по-платежоспособни хора или пък такива, които нямат време да тършуват из щандовете препълнени с дрехи. Това съобщи за „Монитор" Севдалин Спасов, председател на Национален съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба.
Големите търговски сайтове с такава стока у нас вече са над 20, а над 20% от покупките стават през мрежата. Преди да се пуснат за продажба в мрежата внимателно се проверяват до детайл. Освен това шопинг маниаците имат възможност да търсят дрехите си според вида, цвета и размера, което спестява доста време в сравнение с физическите магазини и чакането пред пробните.
През миналата година в страната от трети страни, извън ЕС, са внесени над 11 хил. тона дрехи втора употреба за над 22 млн. лв. Основно артикулите идват от САЩ, Швейцария, Канада и Норвегия. Част от този внос продължава пътя си към трети страни - основно към Русия, Пакистан, Турция, Бенин, Гвинея и Индия. Според Спасов 60% от дрехите, които идват в България след това се изнасят отново, като през 2017 г., например, изнесените количества са над 17 хил. тона за над 31 млн. лв. По думите му обаче по-нискокачественото облекло автоматично отпътува за Африка.
Дрехите пристигат натоварени в огромни контейнери на пристанищата в страната. Преди да достигнат дотам се събират от фирми, специализирани в разделно събиране и преминават през санитарен контрол. Само във Варна има 5 сортировъчни центъра, в които годишно се обработват над 20 хил. тона дрехи втора ръка. От сортировъчните бази на пристанищата чувалите с дрехи тръгват към складовете в страната.
Стоката от чувалите се разпределя по качество и сезонност. Разделят се мъжките, женските и детските дрехи.
За безопасността на всяка дреха гарантира сертификат за дезинфекция, който трябва да е поставен на видимо място в магазина, а третирането става при 90 градуса. През миналата година само в София здравните власти са проверили 170 обекта, а всяка четвърта проверка завършва с нарушение. Ако дрехите не са добре обработени може да се стигне до дерматити, алергии и дори инфекции, предупреждават експертите. Истинската истерия в магазините е при зареждането на нови стоки. Тогава битката е за всяка една дреха. Спасов заяви, че ловците на находки търсят основно артикули от световни марки и спортни стоки. По думите му, ако си купим дреха от известен бранд, то тя може да струва 100 евро, но ако я изровим от коша в магазина цената би могла да е с 10 пъти по-ниска.
Спасов каза още, че браншът е недооценен от обществото, тъй като той създава изключително много работни места. По думите му в сортировъчните центрове работят над 1500 човека, а в търговските обекти поне 10 хил. персонал.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.863580 |
GBP | 2.343290 |
CHF | 2.097630 |