Сега

НАП търси да назначи 217 аматьори за фискални инспектори. Странните "реформи" в НАП продължават. Само преди дни стана ясно, че ръководството на приходната агенция е взело решение от 1 май да ликвидира цяло ключово звено - "Оперативни проверки", в което работят близо 300 данъчни инспектори. В четвъртък пък бе обявен конкурс за назначаване на 217 служители в друга изключително важна структура на НАП - "Фискален контрол". Забележителното е, че условията за кандидатстване са доста занижени - професионален опит не се изисква, а желаещите трябва да имат само бакалавърска степен, като се посочва, че специалност "Икономика" е за предпочитане. Така на практика излиза, че приходната агенция залага на аматьори при попълване на звено, което ще трябва да играе все по-важна роля в борбата срещу данъчните нарушения и подобряването на събираемостта на приходите.

Двете служби - "Оперативен контрол", която от 1 май ще бъде закрита, и "Фискален контрол", всъщност са "тежката артилерия на НАП - там работят инспекторите, които правят проверки на място по офиси, магазини, складове, гранични пунктове и т.н. Ръководството на приходната агенция обясни решението си да ликвидира "Оперативен контрол" като антикорупционна мярка. Тя дойде две седмици след акция на специализираната прокуратура, при която бяха арестувани 20 данъчни инспектори от въпросното звено по подозрение за участие в организирана престъпна група и изнудване на търговци. От НАП обаче обясниха, че повече от година са се обмисляли промени в работата на "Оперативни проверки" заради "високия корупционен риск".

Заплашените от съкращенията данъчни инспектори излязоха на протест срещу решението. В свое писмо до премиера, омбудсмана и министъра на финансите те посочват, че и в други служби на НАП - "Фискален контрол", "Събиране", "Ревизии", има корупционни скандали, но тях не ги ликвидират. В писмото се припомня и потресаващото убийство на шефа на "Фискален контрол" като в мафиотски сюжет. Но тогава премиерът Борисов каза: "Когато стрелят по данъчен, стрелят по самата държава".

Ръководството на НАП и министърът на финансите обясниха пред публиката, че не става дума за масови съкращения, а за преструктуриране, и посъветваха потърпевшите от реформата да кандидатстват наново за работа в агенцията - за предстоящото разширяване на звеното за фискален контрол.

С новите 217 служители, които ще бъдат назначени, общият брой на работещите във "Фискален контрол" ще достигне 670 души, уточниха за в. "Сега" от приходната агенция. Звеното съществува от 2014 г. То бе създадено да контролира стоките с висок фискален риск, при които най-често се прилагат схеми за източване на ДДС и други данъчни измами. Кадрите на това звено неслучайно са с по-големи правомощия от обикновените данъчни инспектори. Те работят в мобилни екипи, следят вноса и износа, имат право да спират и проверяват камиони, товари и документи по границата и по пътищата, да пломбират превозни средства и да проследяват движението им из цялата страна - от влизането им през граничния пункт до крайния получател. В списъка с рисковите стоки фигурират плодове, зеленчуци, хранителни продукти, а отскоро - и горива. След закриването на "Оперативни проверки" инспектори от "Фискален контрол" ще трябва да поемат и проверките по търговските обекти в страната.

Стартовата заплата за длъжността "инспектор по приходите" е 914 лв., става ясно от обявата за конкурса. Кандидатите първо ще се явят на тест, за да покажат познават ли данъчно-осигурителното законодателство. На втория тур ще има интервю, в което желаещите да работят във "Фискален контрол" ще трябва да демонстрират умения за работа в екип, общителност, лоялност и прочие.

Работата е на 12-часови смени, за да се осигури денонощен непрекъснат режим на работа.

Интересното е, че обявленията за конкурсите са пуснати със заповед на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова на 10 април - ден преди тя да обяви решението да бъде закрито звеното "Оперативни проверки". "Недопустимо е да поемаме чужда вина и категорично отказваме да поемаме отговорност за чужди действия и да бъдем изкупителни жертви в името на запазването на постовете на ръководството на НАП и като пародия за решаване на идентифициран от прокуратурата и полицията проблем с отделни служители", казват протестиращите от обречения отдел.

Парламентът одобри създаването на туристическа полиция. Парламентът одобри създаването на туристическа полиция. Това стана вчера след приемането на второ четене на промени в Закона за туризма, внесени от Министерския съвет. За подобна възможност министърът на туризма заговори още от миналата година. Новото контролно звено ще проверява лица, извършващи туристически услуги, както и туристически обекти, хотели, плажове, заведения и т.н.

Според закона досега контролът на предоставяните туристически услуги се осъществяваше от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Сега тя ще има последваща функция - съставените констативни протоколи ще се изпращат до КЗП за допълнителен контрол и налагане на санкции.

Неотдавна министърът на туризма Николина Ангелкова се оплака, че ведомството й е с "вързани ръце" при сигнали за сериозни нарушения, и подчерта, че КЗП е "слабо звено". "Ние разчитаме на сигналите. В момента чакаме друг орган да ни сигнализира, ако реши, за да можем да стартираме процедура за отнемане на звезди", каза тя.

С промените в закона се въвеждат по-сериозни гаранции за защита за туристите. Търговецът ще е длъжен да възстанови платената сума на пътуващия, ако туристическите услуги или част от тях не са били предоставени по вина на туроператора заради неплатежоспособност или несъстоятелност. Министерството на туризма ще е централно звено за контакт с останалите държави от ЕС при предоставянето на туристически услуги.

В Закона за туризма обстойно са заложени правата на пътуващия и на туроператора. След сключване на договор за туристически пакет неговата цена може да бъде увеличена единствено ако в договора е предвидена подобна възможност. Цената може да се увеличи само по изключение - ако поскъпне горивото, при промяна на данъците и таксите в страната на пътуването, както и при промяна на валутния курс. Пътуващият има право и на намаление на цената в случай, че се намалят тези разходи. Ако цената се вдигне с повече от 8%, туристът трябва да бъде уведомен за това поне 20 дни преди пътуването. Увеличават се и имуществените санкции - от 1000 на 3000 лв. Глобата при повторно нарушение ще бъде в двоен размер.

Освен българи професии като екскурзовод, планински водач и ски учител ще могат да упражняват и граждани на държава - членка на ЕС, и на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцария, гласят промените в закона.

Данък

Хотелите с апартаменти да плащат данък е едно от законодателните предложения на НФСБ, стана ясно вчера. Новият налог ще бъде записан в промени в Закона за местните данъци и такси. Според НФСБ те предоставят услуга за настаняване на туристи в курортите, без да плащат никакви данъци, за разлика от останалите обекти, регистрирани по Закона за туризма като хотели, къщи за гости, семейни хотели и т.н.

Капитал

До 2020 г.: 8 млрд. лв. за инфраструктура, 6 - за региони. През следващите три години правителството планира различни мерки, изпълнението на които ще струва общо 22 млрд. лв. и може увеличи БВП с до 10.3% спрямо базисния сценарий. Друг ефект е повишение на заетостта с 5.4% и по-ниска безработица с 2.2 пр.п. Изчисленията са направени с моделът СИБИЛА и са част от новата Конвергентна програма (2018-2021), публикувана днес на страницата на Министерството на финансите. Тя беше приета на заседание на Министерски съвет в сряда.

Инфраструктурата и регионалното развитие ще бъдат най-големите пера в правителствената стратегия до 2020 г. със заделени ресурси съответно от 7.8 и 6.2 млрд. лв. Добра новина е, че значителна сума ще бъде отделена и за образованието и повишаване на квалификациите на работната сила - 3.7 млрд. лв. Други 3.5 млрд. лв. пък са предназначени за мерки за намаляване на бедността, а най-малки суми ще отидат за инвестиции и иновации (0.4 млрд. лв.), за повишаване на ефективността на публичните услуги (0.2 млрд. лв.) и енергийна сигурност (0.2 млрд. лв.).

Транспортна свързаност и регионално развитие

Според стратегията най-голямата сума от планираните до 2020 г. средства ще отиде за инфраструктура - 7.8 млрд. лв. Един от най-мащабните проекти е доизграждането на АМ "Струма", което основно се финансира от еврофондове. Другите големи проекти са предимно фокусирани около железопътната мрежа, сред които модернизация на жп линия София-Пловдив и рехабилитация на жп линия Пловдив-Бургас, които също са с еврофинансиране.

Друго голямо перо в правителствената стратегия е регионалното развитие, за което са планирани 6.2 млрд. лв. Парите ще отидат за мерки, свързани с повишаване на капацитета на местните власти, подобряване на трудовата градска мобилност, изграждане на широколентова инфраструктура, маркетинг и развитие на туризма и формиране на регионални туристически продукти.

Човешки ресурси и бедност

За държава с недостиг на работници и намаляващо, застаряващо население качеството на човешките ресурси е от съществено значение. Затова и планираните 3.7 млрд. лв. за образование и обучения са добра новина, като тук фокусът е върху качеството и достъпа. Сред основните насоки по отношение на образованието са разработването на по-ефективни модели за финансиране, въвеждане на система на кредити, повишаване квалификацията на учителите и подобряване на връзките с бизнеса - мярка, за която компаниите настояват отдавна.

Друга част от плана е образованието да се ориентира към творчество и иновации. Обученията с цел повишаване на квалификациите пък ще бъдат свързани с ученето през целия живот, като идеята е да се адаптират съществуващите политики към потребностите на пазара.

Държавата залага и на мерки за осигуряване на по-гъвкава заетост, които, ако бъдат реализирани, вероятно ще улеснят слабо представени групи на пазара на труд като възрастни и майки да се включат. Уязвимите групи в обществото пък ще могат да се възползват от повече възможности за заетост и стартиране на собствен бизнес. Това са част от мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, за които са отделени 3.5 млрд. лв.

Инвестиции и електронно управление

На фона на значителните суми за инфраструктура, региони и образование сметката за иновации и инвестиции е доста скромна - едва 400 млн. лв. до 2020 г. Стимул ще получат вложенията в индустрия и високотехнологични производства и услуги чрез подкрепа за изграждане на инфраструктура, обучения, създаване на заетост и финансиране на иновационни проекти. С националните средства ще се осигури участие на български предприятия в европейски програми, а с европейските пари - създаване и доизграждане на иновационна и научна инфраструктура.

Стратегията включва също мерки за повишаване на ефективността на публичните услуги на стойност 200 млн. лв., предимно по линия на развитието на електронно управление и свързаност между администрацията. Друго 200 млн. лв. ще отидат за енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.

България е сред "горещите" дестинации за автомобилните производители. Югоизточна Европа (ЮИЕ) е новата гореща дестинация за световните производители на автомобили. Макар и без завод за асемблиране на коли, в България работят 170 компании, които произвеждат компоненти за индустрията и повечето от тях планират да разширят дейността си. Това се посочва в анализ на SeeNews за автомобилната индустрия в региона. Очаквано начело са страни като Румъния, Словения и Сърбия, където има заводи за асемблиране, покрай които се създават и множество други предприятия за части.

Изпреварващ ръст

Автомобилната индустрия е сред най-бързо растящите в страните в региона по отношение на принос към БВП, обем на производството и създаване на работни места, както и един от водещите сектори за привличане на преки чуждестранни инвестиции, се посочва в анализа на SeeNews "Югоизточна Европа - новата гореща дестинация на световната автомобилна индустрия". По данни на Международната организация на автомобилните производители (OICA) през 2017 г. са произведени общо 629 014 превозни средства (основни коли), което е близо 3% от общото производство на автомобили в Европа. Ръстът обаче в региона на годишна база значително надвишава средния за континента - 9.7% спрямо 3.1% през 2017 г.

Български принос

В регионален план България не може да се сравнява с Румъния, Словения и Сърбия, тъй като няма асемблиращи мощности. През 2012 г. китайската Great Wall заедно с "Литекс моторс" на Гриша Ганчев направи такъв завод край Ловеч с годишен капацитет за 50 хил. броя, но той така и не беше достигнат. В началото на 2017 г. компанията спря производството и започна процедура по фалит.

В страната обаче има 170 компании, които произвеждат автомобилни компоненти и които осигуряват 4% от БВП. Продуктите включват много широка гама - от високотехнологични като микроелектроника, климатични системи и инструментални табла, до алуминиеви части, кабели, каучукови и пластмасови изделия, тапицерии и т.н. Заетите са над 40 хил. души, показват данни на автомобилния клъстер и министерството на икономиката за 2017 г. Общите приходи на компаниите в сектора са 3.5 млрд. евро, от които 90% са от износ на основни международни автомобилни пазари.

Планове за разширяване

Според проучване на Colliers, PwC и автомобилния клъстер 85% от производителите на компоненти в България имат планове за разширяване на дейността в страната. В резултат на това броят на заетите се очаква да се удвои през следващите четири години. Положителна тенденция е, че делът на компаниите със собствени развойни центрове в страната постоянно нараства и вече надвишава 40%, се посочва в анализа.

В анализа на SeeNews се посочва още, че по-рано тази година правителството е обявило намерения да привлече световен автомобилен производител. По информация на Българската агенция за инвестиции разговори първо ще се водят с BMW, а след това с производители от Южна Корея и Индия. Докато това обаче са само намерения, няколко компании за компоненти вече разширяват заводите си, а други планират да започнат производство. Трета фабрика в страната наскоро откри японската Yazaki (край Димитровград). Пак там скоро се очаква да заработи заводът за автомобилни фарове на турската Sa-ba.

Готови автомобили

Производството на готови автомобили в ЮИЕ е концентрирано в три държави - Румъния, Словения и Сърбия. Румъния е безспорен лидер, като държи 57.1% от производството на превозни средства в региона през 2017 г. В страната заводи имат Dacia и Ford, както и над 600 производителя на оригинално оборудване, които снабдяват с компоненти както местните заводи, така и производствени мощности в цяла Европа. Секторът създава 13% от БВП и осигурява над 200 хил. работни места по данни за 2017 г.

Словения пък е страната с най-голям ръст - 42% през миналата година, като броят на произведените превозни средства достига 189 852 броя. Това осигурява на страната дял от 30.2% от производството в Европа. Автомобилната индустрия в Словения създава 10% от БВП и 12.5% от износа на страната.

В Сърбия автомобилната индустрия осигурява 14% от преките чуждестранни инвестиции и 10% от износа през 2017 г. В нея работят над 40 хил. души по данни за 2017 г. Основният двигател на сектора е откритият през 2008 г. завод на Fiat в Крагуевац, където се асемблира Fiat 500L. Италианската компания досега е инвестирала 980 млн. евро в производството. В страната работи и сръбската компания Ikarbus, която произвежда автобуси основно за местния пазар. Малка част от продукцията се изнася в Русия. През 2017 г. в Сърбия са произведени близо 80 хил. автомобила.

Компоненти

Като цяло производството на компоненти е доста по-широко представено в региона, отколкото производството и асемблирането на коли. Това, което привлича мултинационалните компании, са конкурентните разходи, достъпът до квалифицирана работна ръка с инженерни и технически умения и добре развити IT и подкрепящи индустрии. Географската близост до големите компании за асемблиране както в ЮИЕ, така и в Централна Европа и Турция им дава конкурентно предимство по отношение на разходи и навременна доставка, пише още в анализа.

Износът на части и компоненти за автомобили расте стабилно между 2013 и 2016 г. във всички страни от ЮИЕ с изключение на Черна гора и Косово. Средният годишен ръст е 18.1% през 2016 г. Македония и Молдова са увеличили износа си повече от два пъти, а Албания, България, Румъния и Словения отчитат двуцифрен ръст.

Производството на компоненти е най-голямо в Румъния - над 600 доставчика, като основният двигател е наличието на асемблиращи предприятия. В Словения към края на 2016 г. работят над 270 компании с повече от 16 хил. работници. В Сърбия автокомпонентите представляват над половината от общото производство в сектора. Части произвеждат над 70 компании, а заетите са над 40 хил. души.

Стандарт

Транспортът минава на алтернативни горива. За своята мобилност и транспорт европейската и в частност - българската икономика, са силно зависими от вноса на течни горива, потреблението на които нараства. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова при откриването на конференцията „Стратегия на рафиниращата индустрия до 2050 г.", организирана от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) и Европейската петролна асоциация FuelsEurope. Течните горива са един от основните източници на емисии парникови газове и затова необходимостта от въвеждане на нови екологосъобразни и енергоефективни технологии е целесъобразно, подчерта Петкова.

В рамките на българското председателството на Съвета на ЕС страната ни работи съвместно с останалите държави от ЕС за осъществяване на поетапен и преход към нисковъглеродна икономика и за повишаване на енергийната ефективност, допълни енергийният министър. Затова тази конференция, в обхвата на която попадат въпроси, свързани с разработването на стратегия за транспортния сектор и замяната на вносни горива с алтернативни, обезпечаването на сигурността на енергийните доставки, прехода към декарбонизация на транспорта и опазването на околната среда, ще допринесе в значителна степен за преминаване към нисковълеордна икономика, категорична бе Теменужка Петкова.

Нужен е един закон, който да регулира пазара на горива. Това заяви председателят на БПГА Валентин Златев, визирайки внесения в началото на март закон, който цели затягане на правилата за търговия с горива у нас. Ще настояваме да има обществен орган, който да следи за изпълнението на закона, каза Златев и допълни, че сега 14 различни закона регулират пазара на горива у нас. Съпротивата срещу закона идва от непознаване на текстовете, които са именно в полза на земеделските производители, обясни Златев. С новия закон се въвеждат понятия като "вътрешноведомствен обект", което е от полза за селското стопанство, посочи Златев. Отпорът срещу законопроекта е очакван, тъй като сивият сектор в горивата е 30% и това са милиарди, които не влизат в хазната, смята Златев.

Монитор

30 млн. лв. бандитски пари под държавен арест. Близо 30 млн. лева са арестувани като улики по различни дела и разследвания, които се водят у нас, научи „Монитор". Парите са основно в брой и са пръснати по трезори в БНБ, съдебни хранилища и по различните служби, където се водят досъдебните и съдебните производства. Пачките са давани като подкупи, като разплащане при сделки с наркотици и са залавяни при акции срещу корумпирани чиновници.

Сред държаните под ключ улики има и от т.нар. светещи банкноти (с това име се прочуха белязаните от разследващите пари, покрай акцията с ареста на кметицата на „Младост" Десислава Иванчева (виж вдясно). Както стана ясно и покрай спецакцията на прокуратурата и новата комисия „Антикорупция" рядко сумите за даване на подкуп се осигуряват от системата за сигурност на държавата и затова идват от изнудваните лица. Причината за това пък е прозаична - институциите няма как да заделят пари, които да бъдат блокирани по досъдебните производства. Когато арестуваните пари са осигурени от рекетиран гражданин, след приключване на делата срещу арестуваното лице те се възстановяват на собственика им. Обичайно обаче тази процедура отнема години (виж каретата - б.р.) и затова разследващите настояват за законодателна промяна, с която да се осигури възможност на държавата да вади тези суми от себе си.

Друга голяма част от арестуваните суми пък са пари, които са заловени от митничари, когато някой чужденец се е опитал да ги вкара в страната, без да ги декларира. Тогава след приключването на съдебното производство, сумата се конфискува в полза на държавата. Само при една акция в края на миналата година бяха прибрани над 115 хил. лева, намерени в служители на „Автомобилна администрация", които взимали пари, за да уреждат шофьорски изпити. Месеци по-рано обаче варненски митничари ги сложиха в малкия си джоб, когато служители на прокуратурата и ГДБОП им намериха 711 хил. лева, скрити в домовете им. Един от рекордите за миналата година обаче е на група за пране на пари и укриване на данъци от продажбата на горива. При задържането на бандата бяха намерени 1,9 млн. лева. Всички подобни суми се прибират в съдебните хранилища или в трезори в определени банки, основно БНБ, докато делото не приключи. Ако вината на задържаните бъде доказана, то пачките отиват в полза на държавата ако те бъдат оправдани след приключването на процеса, получават парите си обратно. Стига да могат да докажат произхода им, поясниха пред „Монитор" компетентните служби.

Уликите, които поради спецификата си не могат да се прилагат към досъдебното производство, се изпращат след съгласуване с прокурора или следователя на различни места. Ако са пари и други ценности, се предават за пазене в сейф в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в БНБ. В НСлС има двама упълномощени служители, които заедно вземат или влагат доказателствата от сейфа, когато това се налага. Банката осигурява по всяко време достъп до касетата с веществени доказателства.

След 5 часа заседание КСНС реши: Залагаме в бюджета повече пари за армията. До октомври правителството трябва да актуализира средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 година и да повиши парите за отбрана. Това стана ясно след 5-часово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. Оказа се, че има разминаване между тази прогноза, която е приета от кабинета преди дни и националния план, според който парите за армията трябва да достигнат 2 % от БВП до 2024 година.

„Ако това не стане, продължаваме да се излагаме на риск и без това тревожната тенденция за отлив от въоръжените сили, невъзможност за модернизацията на техниката. Българското правителство се съгласи да я разгледа", обобщи решенията на участниците в заседанието президентът Румен Радев.

До юни месец пък се очаквало ускоряване на процесите за модернизация на армията. Дотогава трябва да се внесат и съгласуват с МС всички проекти за модернизация на въоръжените ни сили. До септември 2018 година трябвало да се осъвремени и законът за вероизповеданията, за да не се допуска радикализация на религиозна основа.

Освен това до септември щели да бъдат преразгледани плановете на МО относно проблема с недостига на кадри в армията и да се разработи план за възстановяване на наличната техника и въоръжение. „Българската армия изпълнява част от задачите си по посочената мисия в ограничен обем, основно поради недокомплект на личен състав и остаряла бойна техника", каза Радев. Той обясни, че забавянето на проектите за модернизация лишава въоръжените сили от способности и ще доведе до влагане на средства в морално остаряла техника, която не е по стандартите на НАТО.

На свой ред военният министър Красимир Каракачанов обяви, че се очакват над 130 млн. лв. отгоре за отбрана до 2019 година и че продължаваме да следваме плана за достигане на 2% от БВП. Ако вземем дори само изтребителите, те имат живот до 2030 година и ако предположим, че следващите до четири години ще имаме нови самолети, това не значи че веднага ще свалим МИГ-овете от въоръжение. Проектите са подписани, има 2 седмици на междуведомствено съгласуване и тогава влизат в МС, каза министърът.