САЩ за България: Повсеместна корупция и зависими магистрати. Зависима съдебна система, медии под натиск, корупция на всички равнища на управлението, тежки условия в затворите и арестите, трафик на хора и насилие срещу малцинствата - такава мрачна картина описва за България годишният доклад за 2017 г. на Бюрото за демокрацията, човешките права и труда към Държавния департамент на САЩ. Мерките, предприети от българските власти, са недостатъчни, а безнаказаността при нарушенията на човешките права остава реален проблем, констатира докладът.
Правителството разполага със законови възможности да преследва проявите на корупция, но не ги прилага ефективно, което създава усещането, че държавни служители на всички равнища участват в корупционни практики безнаказано, пише в документа. Става дума за подкупи, конфликт на интереси, злоупотреби, нагласени обществени поръчки, търговия с влияние. Докладът цитира български неправителствени организации, според които лошите резултати в борбата с корупцията се дължат на институционални слабости и неадекватната работа на прокуратурата. Като пример за политическа корупция се посочва случаят с бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, нашумял покрай "Суджукгейт".
Доверието в правосъдната система остава "изключително ниско" заради усещането, че магистратите са податливи на политически натиск, изтъкват авторите на доклада. Те цитират критиките, че прехвърлянето на корупционните дела в Специализирания наказателен съд го превръща в извънреден трибунал, което противоречи на конституцията. Припомнят се твърденията на шефа на бюрото за контрол над СРС Бойко Рашков за незаконно подслушване на политици, магистрати и журналисти, целящи тяхното сплашване и изнудване.
Медийният плурализъм е определен като "сериозно увреден" заради корпоративен и политически натиск, съчетан с нарастващата и все по-непрозрачна концентрация на собствеността върху медиите и разпространителските мрежи. Като негативен фактор се сочи и разпределението на държавни средства от страна на правителството в подкрепа на определени медии. Напомня се и оценката на международния Индекс за медийна устойчивост, според който опитите на политици и олигарси да използват медиите, за да упражняват влияние, да манипулират общественото мнение и да рушат репутацията на своите опоненти, са основна заплаха за доверието в журналистиката. Докладът посочва конкретни примери - пресата срещу "Икономедия", "ЦУМ гейт", разкрит от издателя на "Сега" Сашо Дончев, натискът върху сатиричния вестник "Прас прес".
Условията в затворите остават сурови - насилие срещу съкилийници, пренаселване, корупция сред служителите, неадекватни жилищни, санитарни и медицински помещения. Подобрение в сравнение с предните години не се наблюдава.
Насилие
Споменават се и заключенията на Комитета срещу мъченията към ООН, според които 1/3 от задържаните в полицейските участъци са били подлагани на физическо насилие, чиято бруталност може да се окачестви като мъчение. Подобни случаи сред задържаните роми надхвърляли двойно инцидентите с етнически българи. Виновните полицаи най-често оставали ненаказани.
Всяка трета фирма е жертва на престъпление. Всяка трета фирма у нас е била обект поне на едно икономическо престъпление през последните две години. Това показва Глобалното проучване на икономическата престъпност през 2018 г. на PricewaterhouseCoopers (PwC) , оповестено тези дни. Според него близо половината (45%) от икономическите престъпления в България са извършени от потребители и клиенти на компаниите. На второ място фирмите се оплакват от натиск да дават подкупи и от други корупционни практики.
"Интересното е, че в сравнение с предишното проучване през 2016 г. има значителна промяна - тогава лидер сред икономическите престъпления с цели 66% беше присвояването на активи. Докато сега този вид престъпление пада до 22%. Наполовина - до 17%, са намалели и измамите с участие на кадри на засегнатата фирма", коментира Ренета Манасян, експерт в PwC. Според нея причина за тази промяна са въведените фирмени политики за предпазване от различни посегателства и измами.
Данните показват, че страната ни е по-спокойно място по отношение на икономическите престъпления в сравнение с повечето региони по света, включително и държавите от Югоизточна Европа. Средното ниво за света на докладвани икономически престъпления е 49%, а в държави като Румъния и Хърватия нивата достигат 42 и 53%. Положението у нас се е подобрило в сравнение с предишното проучване за икономическата престъпност, когато 38% от фирмите са посочили, че са пострадали. Все още обаче е твърде висок делът на българските компании, които нямат представа дали са били обект на икономически престъпления - 25%, и това малко или много изкривява картината.
По-голямата част от пострадалите фирми (35%) посочват, че вследствие на измами са понесли загуби в рамките на 100 хиляди и 1 милион щатски долара. Само при 5 процента сумите са по-големи. "Освен преките загуби обаче винаги има и множество косвени, чийтo eфeкт ce виждa и ce oцeнявa по-късно във вpeмeто", коментира Ренета Манасян.
Проучването е направено в периода юни - септември 2017 г. и е девето поред. Анкетирани са над 7200 компании от 123 държави. В българското допитване са участвали 70 фирми.
Киберизмами
Компаниите се сблъскват все по-често с киберпрестъпността и това е голямото предизвикателство в бъдеще, посочват от PwC. 30% от анкетираните са заявили, че през последните две години са станали жертва на киберизмами. Технологиите обаче предоставят и по-големи възможности бизнесът да се бори с измамите - 57% от анкетираните твърдят, че имат въведени системи за киберсигурност.
ВЕИ ще могат да сключват договори директно с потребителите. Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници ще получат право да сключват дългосрочни договори за изкупуване на енергията директно с индустриалните потребители. Това обяви председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев по време на конференцията "Пазарната интеграция на ВЕИ и прехода към чиста енергия", която беше организирана от Българската фотоволтаична асоциация и е част от официалната програма на българското председателство на Съвета на ЕС.
По време на форума беше представен и доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), според който България и Югоизточна Европа като цяло имат огромен потенциал за развитие на зелени енергийни технологии. Което пък може да се използва за покриване на екологичните цели в северните европейски държави чрез статистически трансфер на възобновяема енергия.
"Не си губете времето с АЕЦ "Белене" и заложете на ВЕИ", заяви Клод Тюрме, който е член на Европейския парламент и президент на EUFORES - европейска неправителствена организация, ориентирана към възобновяемата енергия. А председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов изнесе данни, според които във Франция и Германия възобновяемата енергия вече е до два пъти по-евтина от прогнозните цени на строящите се или планирани атомни централи в ЕС.
Всичко това се случва ден след като в София се проведе неформален съвет на енергийните министри на ЕС, в рамките на който бяха дискутирани бъдещите цели за дял на ВЕИ в електроенергийното производство.
Стръв за инвеститори
Сега Законът за енергетиката задължава всички зелени централи с мощност над 4 МВ да продават тока си на борсата, след като постигнат определената от КЕВР годишна квота, която НЕК изкупува по дългосрочните им договори на преференциални цени. С обсъжданите в момента нормативни изменения от 1 юли цялата енергия от ВЕИ ще се търгува на свободния пазар, като производителите ще бъдат компенсирани с договори за премия, които се очаква да покрият разликата между постигнатата цена на борсата и настоящата им преференциална тарифа.
По този начин обаче се ограничава значително възможността за нови инвестиции във вятърни или соларни паркове, които няма да получат премия, тъй като не разполагат с договори за преференциално изкупуване на тока. Точно за това, според Делян Добрев, се обмисля възможност такива проекти да бъде позволено да сключват споразумения директно с консуматорите и да не са длъжни да продават чрез борсата. "Това ще осигури една сигурност за финансиращите институции, които сега не искат да отпускат кредити за нови ВЕИ поради непостоянството на приходите им. Също така ще е и от ползва за предприятията, тъй като ще имат яснота за разходите си за електричество в бъдеще", обясни още Добрев. От изказването му се разбра, че вече има заявен интерес за вятърна централа от 35 МВ и при промяна в законодателството проектът ще се осъществи.
Скритият потенциал
Желанието да се развиват подобни проекти не е никак случайно. Рикардо Горини от IRENA представи доклад на организацията, според който България е една от страните в ЕС с голям потенциал за развитие на ВЕИ. Сметките показват, че инсталираните сега мощности могат да се увеличат до десет пъти. Същото изтъкна и Мехтилд Вьорсдьорфер, директор на департамент "Възобновяеми източници, проучвания, иновации и енергийна ефективност" към главна дирекция "Енергетика" в Еврокомисията. Според нея това е пътят, който страната ни трябва да следва.
Клод Турме пък обърна внимание на това, че трябва да се работи за интеграция на добре развития в България ИТ сектор с технологиите за възобновяема енергия. "Ако постигне това, ще има истинска полза за икономиката и заетостта", твърди той и напомня, че до 2050 г. трябва да постигнем икономика с нулеви въглеродни емисии. А за да се случи това, е необходимо още през следващото десетилетие да се положат основите.
Статистически трансфер
Какви икономически ползи обаче може да извлече България от потенциала си за развитие на ВЕИ. Този въпрос, поставен зам.-министър на енергетиката Жечо Станков, е важен и от гледна точка на това, че страната вече е изпълнила ангажиментите си за дял на зелената енергия в крайното потребление. Национална цел в пакета "20-20-20" беше 16% до 2020 г., но в момента ВЕИ произвеждат близо 19% от тока. Според председателя на КЕВР Иван Иванов ВЕИ са около 43% от обща инсталирана мощност, която е малко над 12 000 мегавата. Има над 700 мегавата вятърни турбини, 1000 мегавата соларни панели, 3200 мегавата ВЕЦ, а биомасата участва с малко под 100 мегавата инсталирана мощност.
"Отлична възможност да се възползваме от това е статистическо прехвърляне на възобновяема енергия", каза Иванов, давайки пример с договора между Естония, Литва и Люксембург за статистическо прехвърляне на зелена енергия от двете прибалтийски страни към Люксембург. "Средствата, които се получават за това прехвърляне, могат да се ползват за допълнително развитие на сектора. Този пример може да бъде следван и от нашата страна", заяви още регулаторният шеф.
От скъпо към евтино
Цената на тока от ВЕИ непрекъснато поевтинява заради все по-ниските разходи за вятърни турбини или фотоволтаични панели. По данни на КЕВР във Франция и Германия вече са постигнати цени от 4-6 евроцента за киловатчас. За сравнение минималната необходима цена за АЕЦ "Белене" е 8 евроцента за киловат, а за ядрените проекти във Великобритания и Унгария, които се реализират в момента - 8-10 евроцента.
Защо обаче в България нямаме такива ниски цени на зелената енергия и дори плащаме 5-6 пъти повече? Причината е в това, че инвестициите в сектора у нас се случиха в периода 2007-2010 г. , когато технологиите бяха много скъпи. Сега соларните панели например са с 80% по-евтини. И ако например се бяхме забавили с изпълнението на целите и проектите се реализираха сега, ситуацията щеше да е съвсем различна.
"Изстрадахме вече трудно. Първите дългосрочни договори на ВЕИ с високи преференциални цени изтичат през 2021 г. След това такива скъпо производства масово ще отпадат от енергийния микс за регулирания пазар и ще започнат да продават на свободния", каза Делян Добрев. Той обаче е категоричен, че държавата ще продължи да подкрепя с по-висока изкупна цена и задължително изкупуване малките ВЕИ проекти за собствени нужди като покривните соларни панели. "Те, освен всичко друго, спомагат за намаляване на технологичните загуби и инвестициите в нови далекопроводи. Такава е и политиката на ЕС", обясни още председателят на енергийната комисия.
Всяко второ домакинство в България е без компютър и интернет връзка. Ако някога сте се питали коя е най-голямата рядкост в българския дом сред основните стоки за дълготрайна употреба, отговорът дава Националния статистически институт (НСИ) - миялната машина. През 2017 г. едва 10% от хората в България притежават подобна, като преднина имат, очаквано, живущите в градовете, където делът е 12%. Изненада е обаче, че сред относително по-нестандартните стоки по домовете все още са също компютрите и интернет връзката - съответно 55% и 56% от домакинствата са притежатели на продуктите, докато преди десетилетие делът е бил около една четвърт. От друга страна, някои стоки постепенно губят популярност, като видео системите и стационарните телефони, които биват измествани от мобилните. Това става ясно от последните данни на Националния статистически институт за българските домакинства през миналата година. Проучването е направено сред 3 хил. домакинства в края на миналата година.
Общият годишен доход на глава от домакинството нараства с 8.1% през 2017 г., до близо 5.6 хил. лв., като увеличението идва основно от работната заплата. Същевременно, разходите на хората също се повишават - с 9.7% до 5.2 хил. лв., почти една трета от които отиват за храна. Значителен ефект върху растящата покупателна способност на хората в страната има увеличението на заплатите и заетостта през последната година.
Доходи от заплати и пенсии
Над половината от доходите на домакинствата идват от работната заплата, а друга четвърт - от пенсии. Съотношението традиционно не се променя значително. Най-голям принос за увеличението на доходите през 2017 г. има работната заплата, която нараства с 8.2% до 3 хил. лв. на глава от домакинството. Ефект обаче върху общите постъпления към семейния бюджет имат и "Други приходи", където повишението е с 42.2% до 209 лв., като тук влизат приходи от застраховки, подаръци, наследство. Доходите от самостоятелна заетост пък добавят още 1.1 пр. п. към общото увеличение, като през последната година нарастват до 377 лв. на човек. Същевременно, значителен спад е видим при доходите от трудова дейност извън работната заплата, които намаляват с 14% до 129 лв. на глава от домакинството.
Разходите за храна и комунални услуги растат
Успоредно с повишението на доходите нарастват и разходите на домакинствата, като малко над една трета от парите отиват за храна, напитки и цигари. Общата промяна е с 9.7% нагоре спрямо 2016 г., до малко над 5.2 хил. лв. на човек за годината. Увеличението идва основно от по-големи разноски за храна, комунални услуги, социални осигуровки.
Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значителна промяна в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че повишението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година. Подобна е ситуацията и при комуналните разходи, където ефект оказва поскъпването на горивата на международните пазари и последвалото увеличение на цените на природния газ и топлоенергията. От друга страна, потреблението на алкохол и цигари нараства, но по-високите акцизи вероятно също допринасят за увеличението на разходите на домакинствата.
Варненец стана Готвач на годината с вариант на пататник. Варненецът Васил Якимов е новият Готвач на годината в 11-то издание на Националната кулинарна купа на България 2018 г. Над 130 майстори-готвачи от страната и чужбина мериха сили в престижното събитие, което се проведе в Пловдивския панаир.
Васил Якимов пребори конкуренцията в тема „Модерна класика - Българска история" с предястие, базирано на родопския пататник и основно с агнешко месо. Христо Фидов, Георги Раев и Георги Андреев пък спечелиха отборните битки с тема „Иновация - трактовка на популярни френски ястия". Тристепенното меню даде поле на изява на отборите тази година да покажат умения в приготвяне на супа от трюфели, основно от пъдпъдък, грозде и коняк и десерт лимонов тарт с меренг. Раздадоха се награди и в направления Пицар на годината, филетиране на риба, категория Телешко месо, Паста, пише "Марица".
Стефани Младенова спечели титлата Сладкар на годината. Най-изкусителнатата категория тази година беше с тема „България-Люлка на цивилизацията, Тракийско златно съкровище". Скулптури - шедьоври от шоколад създадоха участниците в първия кръг на надпреварата. Българската традиция беше основен акцент на втория кръг на сладкото състезание. В него участниците мериха сили в тема Българска роза. Стефани Младенова и опонентите й изработваха и петифури с основен продукт българско саламурено сирене и декорация Българска шевица. Кулинарна купа на България се организира от Българската асоциация на професионалните готвачи с председател Андрей Стоилов. Сред лицата на БАПГ са някои от най-утвърдените и популярни български шеф-готвачи като Иван Манчев, Андре Токев, Димо Димов и Николай Боруков.
"Мисия България" стигна и до Китай. Вторият етап от „Мисия България" на професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов завърши в Китай. Двамата известни историци представят родното културно-историческо наследство под егидата на българското правителство и във връзка с БГ председателството на ЕС.
Пътуването и лекциите в столицата на Поднебесната империя бяха най-екзотичният лъч на патриотичната мисия.
Известно е, че в момента България има големи амбиции да привлече огромния поток от китайски туристи у нас.
Много важно беше и мястото, където се проведе презентацията на двамата професори. Пекинския университет за чужди езици и култури е един от най-авторитетните в огромната страна. А поводът също беше уникален - откриване на Център за българистични изследвания към него, като лекцията на Овчаров и Павлов бе кулминацията на тържеството.
Новият център, открит на 18 април, ще бъде на подчинение на Министерството на образованието на Китай и ще бъде ориентиран към разпространение на българистичните изследвания в Поднебесната империя. Той ще изпълнява функцията на „мозъчен тръст" в обучението на висококвалифицирани кадри, провеждането на научни изследвания, политически консултации. И разбира се, ще бъде важен мост в развитието на българо-китайските отношения.
Центърът ще осъществява своята дейност посредством съществуващата в университета Катедра по български език и култура, основана още в далечната 1961 г.
Лекцията на професорите Овчаров и Павлов премина с голям успех пред стотици китайски студенти и преподаватели в присъствието на българския посланик Григор Порожанов. След лекцията се проведе и кръгла маса, на която основен бе именно въпросът за привличане на китайски туристи, които да се запознаят с българското културно-историческо наследство.
Събитието предизвика голям интерес сред държавните китайски медии. Особено ценен бе 10-минутният репортаж, излъчен по China Education TV Channels (Китайската образователна телевизия). Неговата функция е да предостави на китайците образователни програми, подобни на PBS в САЩ или NHK Educational TV в Япония. В репортажа нашироко бе отразена със снимки от България и цитати лекцията на двамата професори, както и обширно интервю с българския посланик.
Разбира се, макар че времето бе много кратко, Овчаров и Павлов посетиха забележителности като Великата китайска стена, Забранения град, площада „Тянанмън" и т.н. Особено вълнуващо бе изкачването на стената, която, както е известно, е построена срещу хуните, в чието държавно образувание преди две хилядолетия влизат и нашите предци, прабългарите.
„Мисия България" продължава след няколко дни почивка. Сега двамата професори се насочват към Гърция и една от взривоопасните политически точки - Кипър.
Дебнем първите градушки с 8600 ракети. 8600 ракети, разположени на 199 площадки за изстрелване, са в готовност да посрещнат първите градоносни облаци, съобщиха за „Монитор" от Изпълнителна агенция „Борба с градушките". Активният сезон по градозащита през 2018 г. се открива утре, като на всяка ракетна площадка вече са доставени по 30 противоградови ракети, уточниха от ведомството.
Вече е започнала процедура по изграждане на нови 63 ракетни площадки, имащи за цел уплътняване и увеличаване на защитаваната от градушки територия, с което общият брой ще достигне 262. От новите 50 ще бъдат към новите командни пунктове в с. Тъжа и Хасково. С тях ще бъдат защитени териториите в Подбалканската долина и Хасковска област.
Колата на трупчета цяла година, ако я дадем на пиян джигит. Номерата на кола, поверена от собственика й на безразсъден шофьор, който е хванат да кара пиян, ще бъдат сваляни за период от шест месеца до една година. Такава мярка срещу джигитите е залегнала в новите правила за движение по пътищата, разписани в три отделни законопроекта, които бяха публикувани на сайта на МВР. Според сега действащата нормативна уредба регистрацията се заличава за такъв период от време само ако автомобилът е преотстъпен на водач без книжка, или ако самият собственик е спипан от катаджиите да кара без необходимото свидетелство или е седнал зад волана с над допустимите 0,5 промила алкохол в кръвта.
Като мярка срещу катастрофите пък в новия Закон за движение по пътищата е разписано и изискване към шофьорите за спазване на минимална дистанция от предния предния автомобил извън населените места, която за магистралите трябва да бъде 70 метра, за скоростните шосета - 60 метра, а за останалите трасета - 40 метра.
Солена глоба в размер на 100 лв. вместо 50 лв. пък ще отнасят джигитите, които паркират където им скимне, като при зарязване на возилата в паркове и зелени площи собствениците им ще олекват даже с 200 лв. В същото време се въвежда изискване пешеходците да разполагат с поне два метра широчина при преминаването им по тротоара.
Цели 150 лв. вместо 100 лв. пък ще се бъркат водачите, прелетели на червен светофар.
По-сериозните санкции за нарушителите в проектите на Закона за движение по пътищата, Закона за водачите на превозни средства, регламентиращ шофьорските изпити и Закона за пътните превозни средства, който определя нормите за техническата изправност на автомобилите, предвиждат също така полагане на нов шофьорски изпит при три тежки нарушения в рамките на две години. Според новите правила общо седем са нарушенията, при които ще се отнема книжката. Сред тях са шофирането след запой, организирането на гонки, както и движението в аварийна лента или в насрещното платно.
Освен това всеки катаджия, който ни спре, ще може да ни взима книжката, ако прецени, че сме в истерия, депресия, или дълбока психологическа драма. Свидетелството ще се отнема временно, докато водачът не удостовери, че отговаря на психологическите условия да стои зад волана.
Хлапетата, които често сме свикнали да виждаме да дърпат юздите на впрегнатите пред каруците коне у нас, пък ще могат вече само да се возят в талигите. Според новите правила право да управляват превозно средство с животинска тяга ще имат само навършилите 16 години.
Възрастов праг за движение по пътното платно има и за велосипедистите, които ще трябва да са чукнали най-малко 14 години, ако не са с пълнолетен придружител.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |