Аналогова България изостава драстично от дигитална Европа. Макар българка да е еврокомисар по дигитализацията, България е на опашката на ЕС по отношение на навлизането на новите цифрови технологии. Страната ни се нарежда на 26-о място сред страните членки, като след нас са само Гърция и Румъния. Скорошно настигане на лидерите не се очертава, тъй като страната ни се движи напред с доста по-бавни темпове. Това сочи докладът на Европейската комисия за дигитализацията на икономиката и обществото (DESI) за 2018 г. Позицията на страната ни остава неизменно на дъното през последните няколко години.
Това се случва въпреки широко рекламираните усилия на управляващите за навлизане на новите технологии и за въвеждане на електронно управление. Нещо повече - България обяви като един от приоритетите на европредседателството си дигиталната свързаност на Западните Балкани. В края на миналата седмица на Виенския икономически форум, проведен след срещата на високо равнище на лидерите на ЕС, българският еврокомисар Мария Габриел каза, че цифровата програма на Западните Балкани е заявка за ускоряване на европейската интеграция на региона, като ще помогне на бизнеса, институциите и гражданското общество.
Проучването идва и на фона на информациите за сериозно изоставане на електронизацията на държавната администрация, която правителството на Бойко Борисов също нареди сред основните си приоритети. Тя няма да се реализира в обозримо бъдеще, макар въвеждането на е-управлението досега да е погълнало огромни суми. Преди няколко дни стана ясно, че за да имаме електронно управление, ще трябва да се променят 20% от действащите нормативни актове - задача, която със сигурност ще отнеме години на парламента и на ведомствата на изпълнителната власт.
В доклада на ЕК се отчитат пocтижeниятa нa дъpжaвитe члeнки в oблacттa нa цифpoвaтa cвъpзaнocт, изпoлзвaнeтo нa цифpoвитe yмeния oнлaйн, цифpoвизaциятa нa пpeдпpиятиятa и цифpoвитe oбщecтвeни ycлyги, тоест електронното управление.
За 2018 г. по показателя свързаност страната ни попада на 25-о място, докато през 2017 г. е била с две места нагоре - на 23-то. Покритието с 4G мрежи на територията на страната е значително под средното за ЕС - в България то е едва 72% при 91% за Съюза. Тъй като има трудности при освобождаването на честотен спектър, се бави разпространението на висококачествени безжични услуги в България. Мрежите, които могат да осигурят достъп до интернет със скорост поне 30 Mbps, са на разположение за 75% от българските домакинства, което е малко по-ниско от средното ниво за ЕС (80%), пише още в доклада.
Според анализа основното предизвикателство пред България е свързано с много ниското ниво на използване на цифровите технологии в стопанската дейност и сред населението, включително и сред младежите. Този факт, както и недостигът на ИТ специалисти и недостатъчните инвестиции в цифровата инфраструктура са сред причините за забавянето на цифровизацията в България и в частния, и в обществения сектор. Освен това България все още няма стратегия за 5G мрежи, каквито се разработват в повечето напреднали страни.
Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Под 1/3 от българите имат такива умения, като броят им расте незначително - от 26% през 2017 г. до 29% през 2018 г. Освен това хората, които използват интернет, са едва 62% от всички на възраст 16-74 години.
В България се залага предимно на телефонни и видеоразговори: 85% от българите през последните няколко месеца са ползвали интернет за тези цели. Българите използват най-много социалните мрежи, но избягват електронната търговия. През 2017 г. делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет, е бил 27% при среден дял за съюза 68%. Онлайн банкирането също е услуга, която се ползва от много малка част от населението - 9% от всички потребители в интернет (което съответства на 5% от всички лица), се казва в доклада. Потребителите на облачни услуги са 5.5%.
Бавно се осъществява и възприемането на цифровите технологии от бизнеса. По показателя за внедряването на цифровите технологии в индустрията страната ни е на 26-о място, като не е отбелязала голям напредък от миналата година. Инвестициите в цифровизацията на икономиката все още са ограничени. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия е бил сред най-ниските в ЕС - 12%.
При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита леко подобрение до 87%, което се доближава до средното ниво за ЕС от 90%. Положителна нотка е, че разпространението на бърз широколентов достъп до интернет нараства до 39%, което е над средното за ЕС от 33%, а покритието със свръхбърз широколентов интернет достига близо 75%, което също е над средното за Европа - 58%. Въпреки това разпространението на свръхбърз широколентов интернет сред потребителите е едва 6.54% в страната, докато средното за ЕС е 15.4%.
АПИ сюрпризира шофьорите с нови гигантски тапи. Тръбата в посока към София на прясно ремонтирания тунел "Витиня" ще е затворена още месеци наред и цяло лято пътуването по така наречената магистрала "Хемус" ще е ад. Това се разбра от отговорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) до в. "Сега".
Скандалното за "Витиня" е, че той съвсем наскоро беше ремонтиран и в него в момента не се извършва нищо. От миналата седмица преди тунела и в двете посоки се образуват гигантски задръствания. Обяснението на АПИ е, че тече заздравяване на близкия виадукт при 33-ти км, а "тунел "Витиня" попада в този участък". Този аргумент е абсолютно несъстоятелен, тъй като през септември м.г. ремонтът на двете тръби беше отчетен като постигане на "изключително качество на строителството" от регионалния министър Николай Нанков.
Лошата новина за пътуващите е, че цяло лято трафикът ще минава двупосочно само през едната тръба на тунела. Тръбата за София няма да бъде отворена, преди да бъде завършен виадуктът. Според отговора на АПИ това ще продължи "до края на строителния сезон". На страницата на агенцията обаче е уточнено, че се очаква ремонтът да продължи до декември.
Дори и тогава обаче адът няма да свърши. АПИ съобщи, че всъщност, докато тунелът към София е затворен, ще се извършват проучвателни дейности, за да се планира негов бъдещ ремонт. Което означава, че по "Хемус" в близките години едва ли ще се пътува нормално.
Кошмарът обаче тепърва предстои. Във вторник трябва да бъдат отворени офертите за изработването на технически проекти за ремонт на още два тунела по "Хемус" - "Топли дол" и "Правешки ханове". Задание за ремонт има и за тунел "Траянови врата" на магистрала "Тракия". Стойността на поръчката за проектиране е 1.01 млн. лв. без ДДС и се финансира от данъкоплатците. Така реално основните изходи на столицата на север и на изток ще бъдат блокирани за дълго време - от два месеца и магистрала "Люлин" е затворена в посока към София заради срутване.
Безполезни
КАТ се оказа напълно неинформиран за ситуацията при "Витиня". "В събота е имало катастрофа и затова тунелът е бил затворен за кратко", казаха от там. В пиковите часове в петък и неделя патрулни коли там имаше, но от тях нямаше голяма полза. Нито тогава, нито на Великден, нито на Гергьовден униформените положиха усилия да регулират движението. Така пред погледите им аварийните ленти се пълнеха с автомобили нарушители напълно безнаказано, а след това нямаше кой да налага ред при сливането на трите колони в една.
Защо не може да се отрови водата на София. Всички показатели на питейната вода в София са в норма и не отговаря на истината, че качеството й е нарушено. С такова съобщение концесионерът на мрежата "Софийска вода" и Столична община излязоха в събота, след като ден по-рано в социалните мрежи и по други канали беше разпространена информация, че в язовир "Искър" са били излети химикали и водата на София е била отровена. С подобен пост във Facebook се включи и депутатът от БСП Таско Ерменков.
Всъщност, водата на София трудно може да бъде отровена, а дори това да стане, тя няма как да стигне до чешмите на хората. Освен периодичния мониторинг по общо 50 показателя включващи метали, органични съединения и микробиология, компанията прави и перманентен мониторинг, който следи за няколко основни индикатора. Преди да тръгне по тръбите пък водата минава през пречиствателни станции и престоява около 24 часа в резервоари и дори да бъде отчетено отклонение, времето за реакция е повече от достатъчно.
Според двама специалисти пък, до които "Капитал" се допита, за да се замърси водоем като язовир "Искър", който е с обем 560 млн. куб. м, са необходими огромни количества отровни вещества - по простата причина, че концентрацията е това, което прави от едно вещество опасно. За да стане токсична водата от язовир с подобни мащаби трябват стотици тонове - десетки цистерни с отрова. Това вероятно е и причината никога досега където и да е по света да не е имало подобен терористичен акт в голямо населено място. За щастие никой в София не разчита само на тази сметка. Качеството на водата се следи повече от внимателно.
Бариери по пътя на водата
Водата на София идва от два основни водоизточника - язовир "Искър", който осигурява около 60% от територията на града, и язовир "Бели Искър", който се намира на около 70 км от София в Рила. Оттам по огромни тръби достига до 3 пречиствателни станции, следват 64 резервоара и едва тогава водата поема към потребителите, като по целия този път се правят измервания.
Санитарно-охранителната зона на язовир "Искър" е оградена и се охранява от полиция. "Има патрул с полицейски катер, който обхожда целия периметър и не допуска рибари и други хора да навлизат в нея", каза директорът "Експлоатация и поддръжка" в "Софийска вода" Станислав Станев. Това на практика е и първата бариера срещу евентуални злонамерени действия.
Следващата стъпка е постоянният мониторинг, който се прави с автоматизирани уреди и който следи за основните показатели.
Отделно от това периодично се прави лабораторен мониторинг по 50 показателя. Пробите за него се взимат от ключови места - при самите водоизточници, на входа към пречиствателните станции, където това се прави два пъти на ден, на изхода на станциите, както и на всеки от 64-те резервоара в града. Компанията извършва и собствен мониторинг в 79 точки при клиентите (ресторанти, магазини и т.н.). "Наблюдаваме целия път на водата - от водоизточника до крана, като годишно правим над 140 хил. анализа на 8 хил. проби", каза Станев.
Какво се мери
Водата се изследва по общо 50 показателя, които се изискват по Наредбата за качеството на водата, каза Весела Стефанова, старши мениджър Лабораторен изпитвателен комплекс към "Софийска вода". Това включва органични замърсители като бензен, полиароматни въглеводороди, пестициди и халоалкани, ежедневни анализи за pH, електропроводимост, мътност, вкус, мирис, цвят, спектрометрични анализи за йонни форми като цианиди например, йонна хроматография на нитрати, нитрити, амониеви йони, сулфати, фосфати, микробиологичен анализ за колиформи, ешерихия коли, ентерококи, микробно число и т.н.
Ключова част от анализите са изследванията за метали - олово, мед, цинк, кадмий, живак, хром, никел, арсен и др. Следи се и концентрацията на естествен уран като химичен елемент, а отделно няколко пъти годишно се правят изследвания за радиоактвните му свойства, които се извършват от специализирана външна лаборатория.
"Гамата на показателите, които следим, е твърде голяма и няма как, ако има някакво замърсяване, то да не бъде уловено, тъй като всички показатели корелират помежду си и дават своята индикация", обясни Стефанова. "Дори да не можем веднага да определим какво точно е замърсяването, ще хванем, че има проблем и ще започнем да го търсим", добави тя. "Ако видим, че има индикатор извън нормите, можем да отклоним водата и да изолираме мрежата", уточни и Станев.
Последни данни
От петък до неделя са взети 45 извънредни проби от 15 точки по водопроводната мрежа, както и от резервоари, вход и изход на пречиствателните станции. Предвидени са малко над 2000 анализа, както към понеделник следобед 1500 от анализите бяха приключили. "До момента няма ни най-малка индикация за замърсяване на водата. Обхванали сме с пробите и анализите всички зони на водоснабдяване", каза Стефанова. Под границата на откриване е съдържанието на олово, живак, уран и други метали, които се споменаваха в съобщенията като замърсители.
Проект предлага нов данък за жилища в курорти. Да бъдат въведен нов местен данък между 0.2 и 0.7% за жилищни ваканционни имоти, а големината му да зависи от конкретния курорт, в който се намират. Това предложение е внесено в петък от депутати от "Обединени патриоти", седмици след като вицепремиерът Валери Симеонов лансира идеята да се облагат допълнително апартхотелите.
Изготвените сега текстове обхващат "втори" жилища в над 140 курорта, които не са регистрирани по закона за туризма, но се отдават под наем, като най-голямата ставка ще бъде за над 20 от тях - в ски и морски курорти. По предварителни изчисления на вносителите новият данък трябва да донесе приходи от 200 млн. лв.
200 млн. лв. приходи в бюджета от новия данък
Според предложените поправки в Закона за местни данъци и такси, чийто основен вносител е Борис Ячев от "Обединени патриоти", трябва да бъде въведен нов местен данък за ваканционните имоти. Идеята е да се плащат между 0.2 и 0.7% годишно от данъчната оценка за онези имоти, които не са основно жилище на собственика и са разположени в разписаните курорти с национално и местно значение в България, които са над 140.
В текстовете е записано, че това са имоти, които по смисъла на европейски регламент от 2011 г. са "обекти за настаняване, за които не се плаща наем" и не са регистрирани по закона за туризма. Така в обхвата попадат апартхотели и частни имоти в редица курорти, за които вицепремиерът Валери Симеонов твърдеше в различни интервюта, че развиват туристическа дейност, без обаче да са регистрирани и да внасят данъци, което представлява и нелоялна конкуренция за коректните фирми в бранша.
В мотивите към законопроектът е посочено, че очакваното въздействие е "въвеждането на ефективен механизъм за борба с незаконосъобразното отдаване на жилища под наем в курортите". Очакваните приходи в бюджетите на курортните общини от новия данък са за 200 млн. лв. годишно, е посочено още в мотивите на законопроекта.
Размерът на данъка - според курорта
Най-високата ставка - между 0.5 и 0.7% от оценката, ще се прилага за ваканционни имоти в 23 планински и морски курорта с национално значение, които са определени в решение на Министерския съвет от 2012 г. Сред тях попадат най-популярните курорти по Черноморието като Слънчев бряг, Златни пясъци, Несебър, Приморско, Китен, Албена и други (виж списъка долу), както и планинските Боровец, Пампорово, Говедарци, Юндола. От списъка с райони с по-висока ставка е изключен най-големият ски курорт Банско, който според утвърденото решение на Министерския съвет е курорт с местно, а не с национално значение.
Изискването да се плаща данък ще важи и за имоти в още 120 курорта, които са или СПА курорти с национално значение, или други туристически курорти с местно значение. Според внесените поправки за тях е предвидена данъчна от 0.2 до 0.4 % от данъчната оценка, която също ще се определя от общинските съвети по места. В този списък освен района на Банско влизат още балнеокурорти като Велинград, Сандански, Хисаря, както и 16 морски курорта като Равда, Лозенец, Каварна, Кранево, Ахелой и др. Списъкът с планински курорти, в които ще бъде въведен новият данък, е най-дълъг - той обхваща общо 50 места, сред които Чепеларе, Троян, Трявна, Смолян, Копривщица, Елена, местностите "Карандила", "Предела", "Семково", язовир "Батак" и др.
На този етап не е ясно доколко проектът ще получи необходимото мнозинство в парламента. Преди две седмици Валери Симеонов разговаря с различни парламентарни групи за законодателните си инициативи, включително забраната за реклама на хазарта, смекчаване на забраната за пушене и др. Тогава председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че по законопроекта, свързан с новия данък за апартхотелите, предстои работа между председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и депутати от "Обединени патриоти", за да може евентуално от 1 януари 2019 г. да се направят промените. От БСП тогава заявиха, че ще изготвят становището си, след като се запознаят с конкретните текстове.
Курорти с най-висок данък според предложението
Албена
Ахтопол
Балчик и местността Фиш-фиш
Бургас
Варна (от Златни пясъци до нос Галата)
Златни пясъци
Дюни
Китен
ММЦ - Приморско
Несебър
Обзор
Поморие
Приморско
Св. св. Константин и Елена
Слънчев бряг
Созопол
местност "Тузлата"
Царево
Боровец
Пампорово
Юндола
Говедарци
Котел
"Градус" с 5-годишна програма за инвестиции. По-голямата част от средствата, набрани от IPO-то /първичното предлагане на акции/ на "Градус" АД, ще бъдат инвестирани в т. нар. хетчинг сегмент - нови мощности за родителски стада. Това каза Ангел Ангелов, изпълнителен директор на компанията, пред Bloomberg TV Bulgaria. "Градус" АД е на второ място в Европа по производство на разплодни яйца и еднодневни пилета - т. нар. генетичен материал. През миналата година дружеството е произвело над 120 млн. разплодни яйца и над 40 млн. еднодневни пилета. Продукцията е продадена за 2 г. напред. Именно поради тази причина основна част от средствата ще бъдат за вложение в разплоден цех. „100 млн. лв. свеж капитал се очаква да бъде привлечен след излизането на „Градус" АД на БФБ, а за да бъде успешно публичното предлагане, ще е нужно набирането на поне 65 млн. лв.", обясни Ангел Ангелов. „Набраният капитал от публичното предлагане ще бъде достатъчен, за да осъществим 5-годишната си инвестиционна програма. Ние смятаме да бъдем дивидентна компания, като и досега. За последните 10 г. „Градус" е инвестирал над 120 млн. лв. в бизнеса си, като тези средства са инвестирани или от неразпределена печалба или от дивидент, който е реинвестиран", каза Ангелов.
Изпълнителният директор на „Градус" АД обясни още, че на практика дружеството няма дългосрочен дълг към днешна дата, което означава, че няма причина да не се разпределя дивидент, както досега. Компанията ползва единствено оборотен капитал. В рамките на 2 г. „Градус" АД очаква ръстът на печалбата да бъде с около 11 млн. лв. Нарастването на мюсюлманското население в света пък увеличава търсенето на пилешко месо, като дружеството изнася продукцията си основно за ЕС, Близкия Изток и бившите съветски републики.
„С ниската ликвидност на БФБ ще се справим, като пуснем голям фрий-флот (бел. р. свободно търгуван обем акции), тъй като това ще даде възможност както на малки, така и на големи инвеститори от чужбина да се включат в емисията", коментира още Ангелов.
Очаква се "Градус" да дебютира на борсата в средата на юни. На 17 май компанията е внесла коригиран проспект за публично предлагане в КФН, съобщи Георги Бабев, член на Съвета на директорите на „Градус" АД, пред economic.bg. От тази дата тече 10-дневнен срок за одобрение от Комисията. По думите на Бабев, има засилен интерес към IPO-то от всякакви инвеститори - местни институционални, като пенсионни фондове, договорни фондове и дори местни банки. "Причините и банки да погледнат към нашата компания са няколко. Първо, нашият бизнес е доста стабилен и малко се влияе от икономическата конюнктура в световен мащаб. Второ, компанията вече заяви желанието си голяма част от печалбата да бъде раздавана като дивидент към нейните акционери. Във време на нулеви лихви, текущ доход под формата на дивидент е много атрактивен за инвеститорите", каза Бабев. Той посочи, че има и доста запитвания от физически лица. "Искаме акционерната структура да е разнородна. Засилен интерес имат чужди инвеститори и институции. Вярваме, че ще върнем чужди инвеститори на БФБ", каза Бабев.
Подпомагат бизнеса в София с нова гаранционна схема. Кметът на София Йорданка Фандъкова даде началото на нова гаранционна схема за подпомагане на предприемаческата активност в столицата - програма за финансиране на иновативни стартиращи предприятия /програма ФИСП/. Тя и главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова подписаха споразумение за партньорство в рамките на програмата.
Схемата за финансова подкрепа ще се реализира от Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия /ОГФМСП/ и е насочена към улесняване на достъпа на нови иновативни предприятия до финансов ресурс за реализацията и развитието на техните бизнес проекти.
Фандъкова отбеляза, че е много важно Столичната община да има истински финансов инструмент, с който да подкрепя стартиращите компании и предприемчивите и иновативни млади хора, които са готови да рискуват, но да създават и да утвърждават града ни като място за иновации и бизнес. По думите й екипът й има амбицията София да се превърне в своеобразна балканска столица на предприемачеството и иновациите.
Кметът посочи, че Общинският гаранционен фонд е доказал своята ефективност - над 620 проекта за малки и средни предприятия са гарантирани досега, над 115 млн. лв. е била стойността на проектите, а гаранционният ангажимент е бил близо 31 млн. лв. За тази година гаранционната сума в бюджета на Фонда е 2,1 млн. лв., като от тях 600 000 лв ще се отделят за този специален финансов инструмент. По думите на Фандъкова гаранционният фонд работи с общо 13 банки, но Банка ДСК е първата, която е откликнала на новата идея на Столичната община.
Виолина Маринова, главен изпълнителен директор и председател на УС на банката, посочи, че с подписването на това споразумение се дава възможност да се развиват микропредприятията. Гаранционният фонд и банката ще гарантират 50 на 50 риска на тези нови фирми, които ще получат кредит от ДСК.
18 934 българи намалили данъците си с онлайн декларации. 18 934 българи са ползвали отстъпка от 5% от данъците си, които трябва да платят към държавата, тъй като са пуснали годишните си данъчни декларации през интернет. Това показват данни на приходната администрация, предоставени на „Монитор".
За да се възползваме от „промоцията", трябваше документите да се пуснат по електронен път до 31 януари 2018 г. Дата бе променена, тъй като в предните данъчни кампании срокът бе края на март. Отстъпката, която обаче физическите лица можеха да получат, не можеше да надвишава пет стотака.
Сумата бе намалена от 1000 на 500 лева
Допълнително условие бе и да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 31 януари 2018 г.
Едва обаче 1834 нашенци са посочили в годишните си документи, че 80% от парите си ги профукват за пазаруване онлайн или чрез плащания с банкова карта и поради тази причина са поискали държавата да им намали доходите с 100 920 лева, т.е. са спестили 10 бона данъци. Този тип облекчение бе прието миналата година, като основната му цел е да се намали сивата икономика в страната. Така бе решено да се стимулират плащанията с карти, а хората, които получават 100% от заплатата си по банка и харчат 80 на сто електронно, да получават облекчения в размер на 1% от дължимия за годината данък върху доходите. Но отново отстъпката не може да надхвърля 500 лева.
Според данъчните намалява се и броят на родителите, които се възползват от данъчно облекчение за деца под 18 години. В тазгодишните декларации за облекчение са настояли 39 201 наши сънародници с непълнолетни малчугани, а за 2016 г. (б.а. декларациите за 2016 г. са подавани през 2017 г.) броят им е бил с 3 858 по-голям, т.е. 43 059. Така се оказва, че общата сума, с която те са намалили годишните си облагаеми доходи е над 11,730 млн. лева. Това обаче не означава, че са спестили тази сума, тъй като данъкът върху доходите е 10%, в хазната не са постъпили само 1,173 млн. лева. Важно е да се уточни, че в тази графа не попадат хората, които имат само трудов договор и не припечелват допълнително пари от друго място или пък са ползвали облекчения, чрез своите работодатели. Законът пък казва, че годишният облагаем доход може да се намали с 200 лева, ако имаме едно дете, за две деца сумата скача на 400 лева, а с 600 лева, ако имаме три или повече дечурлига у дома. По този начин дължимият данък за годината спада съответно с 20 лева, 40 лева или 60 лева.
Държавата дава възможност и на млади семейства с ипотечен кредит да спестят някой лев, като могат да намалят облагаемите си доходи с платените лихви по първите 100 хил. лева от главницата. Другото условие е поне един от съпрузите да е бил под 35 години при тегленето на заема. Така 4718 млади влюбени са намалили облагаемите приходи с 11,665 млн. лева, което им е спестило от джоба 1,166 млн. лева.
Част от нашенците гледат да спестят пари и като правят различни дарения. През 2017 г. 2182 души са обявили пред данъчните, че са дарили пари на някой човек или институция в нужда. Общата сума на годишните им основи е била намалена с 2,465 млн. лева, но реално са спестили едва 246 хил. лева.
109 българи станаха милионери от наеми. 109 българи са станали милионери от наеми на имоти. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП), предоставени за „Монитор".
Оказва се, че 387 наши сънародници са обявили в данъчните си декларации за 2017 г., че са получили приходи от над 1 млн. лева през миналата година.
Според класацията на данъчните на първо място се нареждат богаташите, които са спечелили парите си само от трудови договори. Такива са 287 души. Според разпоредбите обаче пред приходната агенция трябва да обявим и всички средства, които са влезли в сметката ни извън трудовите договори, подписани с шефа ни. Такива може да са граждански контракти за извършване на определен вид работа, еднолични търговци или пък земеделски производители. В данъчните си декларации милионерите са заявили, че са получили тези пари от най-различни по вид дейности.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |