На днешното си извънредно заседание правителството одобри бюджетите за 2016 година на държавата, на Държавното обществено осигуряване (ДОО), управляван от НОИ, и на Здравната каса.

Бюджет 2016

Заедно с законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Министерският съвет одобри и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., която представлява мотивите към законопроекта.

В актуализирана бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Основен приоритет на провежданата фискална политика

в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси. В този контекст определянето на параметрите на бюджетната рамка изисква продължаващи усилия за фискална консолидация, като стъпките за нейното постигане за периода 2016-2018 г. отразяват развитието на политиките от последната средносрочна бюджетна прогноза, като са отчетени и актуалните данни за ревизираната оценка на програмата за 2015 г. и за макроикономическото развитие през следващите години.

В макроикономически план прогнозите

и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 г. Очакванията за реалния растеж на БВП са през 2016 г. да достигне 2,1% и запазване на относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2,5% и 2,7 на сто.

Планирано е процесът на фискална консолидация да продължи, като в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2016 г. е в размер на 2% от БВП при 2,5% от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. В средносрочен план се запазва политиката за постепенна консолидация, изразяваща се в годишна стъпка за подобряване на бюджетната позиция от около 0,5% от БВП. Планираният дефицит за 2017 г. и 2018 г. е съответно на нива от 1,4% от БВП и 1% от БВП.

Данъчно-осигурителната политика

ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки, с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление), които ще окажат положителен ефект върху приходите.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 г.

Приходи и разходи

Приходите по КФП за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1% от БВП.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4% от БВП през 2016 г. до 38,2% от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Независимо от фискалните предизвикателства, целта за повишаване ефективността на публичните разходи кореспондира пряко с основния разходен приоритет - инвестиции в човешкия капитал, основно чрез финансиране на целенасочени мерки в областта на средното образование, както и инвестиции в инфраструктура.

Минимална работна заплата

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е предвидено: увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му за 2018 г. на нивото от 2017 година. Това повишаване цели постигането на номинален ръст на възнагражденията на най-нискодоходните групи на пазара на труда и ще способства за постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението.

Образование

В системата на средното образование е предвидено увеличение на стандартите за финансиране на дейностите по образованието, с което се създава възможност за увеличение на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал в системата, а в системата на труда и социалната политика е предвидено увеличение на средствата за персонал за 2016 г. с оглед запазване на административния капацитет и нормалното функциониране на административни структури към министъра на труда и социалната политика, предоставящи услуги в областта на социално подпомагане, заетостта и трудовите отношения.

Здравеопазване

Политиката в областта на здравеопазването ще продължи да бъде насочена към ефективно функциониране на системата, усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на здравното осигуряване, болничната помощ, лекарствената политика и електронното здравеопазване. Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2016 г. ще бъде подобряването на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.

Пенсионната политика

предвижда от 2017 г., вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

- 2016 г. - 2,5% от осъвременяването по чл. 100 от КСО;

- 2017 г. - 2,7% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;

- 2018 г. - 2,8% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

Социална политика

В областта на политиката за подпомагане на семействата с деца приоритет е подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане в отглеждането на децата в семейна среда. С Бюджет 2016 са предвидени средства във връзка с приетите изменения и допълнения на Закона за семейните помощи за деца, с които се предвижда насърчаване на отговорното родителство, въвеждане на еднократна помощ при осиновяване, определяне на по-висок размер на еднократната помощ при раждане на трето дете и определяне на общ размер на месечната помощ за отглеждане на дете в зависимост от броя на децата, за които се получава.

Еврофондовете

В подкрепа на икономическото и социално развитие на страната е ефективното усвояване на европейските фондове, чрез които да се ускори процесът на реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС, да се постигне и устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване, както и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Регионално развитие и транспорт

Регионалното развитие и благоустройството, както и развитието на транспортната инфраструктура на страната са сред ключовите приоритети на правителството и през периода 2016-2018 г. Реализирането на тези политики предполага водещо място на инвестициите в инфраструктура, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативните програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическо, социално и териториално сближаване.

Държавен дълг

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Публични финанси

Целите на политиката в областта на качеството на публичните финанси са насочени към повишаване на ефективността при управление на публичните финанси чрез реализиране на бюджетния процес съобразно Закона за публичните финанси, придържане към фискалните правила и ограничения и постоянното наблюдение на въздействието на бюджетното законодателство и неговото усъвършенстване, както и прилагане на добрите бюджетни практики.

Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността на местните власти и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Сред приоритетите в работата са подобряване механизмите за разпределение на изравнителната субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи. Продължава диалогът с представителите на местната власт както по отношение усвояването на европейските средства, така и по всички актуални въпроси, свързани с местните общности.

Актуализация на Бюджет 2015

С настоящата актуализирана прогноза за периода 2016-2018 г. е ревизирана оценката на програмата за 2015 г., като необходимостта от промени в рамката по държавния бюджет и по КФП за 2015 г. произтича основно от нарасналите очаквания за усвояване на средствата по програмите на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. и от прогнозираното значително преизпълнение на приходите по държавния бюджет. Най-значителен допълнителен натиск върху разходите оказва по-високото усвояване на средствата от ЕС в резултат на приключването на програмния период 2007-2013 г., както и други допълнителни разходи по самостоятелните бюджети, включени в КФП, в т.ч. и за сметка на наличности. Отчетени са и предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3% от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.

Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г.

Въпреки че Националния съвет за тристранно сътрудничество не подкрепи одобрения от правителството Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. (ЗБДОО), кабинетът го одобри. В областта на приходите в него са заложени следните политики:

- запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване;

- минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г., с ефект върху приходите от около 80 млн. лв. увеличение. За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,5 на сто. За останалите 37 икономически дейности, при които не са постигнати споразумения, е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5 на сто. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв., което е и очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г.;

- диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г., се запазва на нивото на 2015 г. и е в размери, съответно, 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв.;

- увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 300 лв. на 330 лв. от 1 януари 2016 г.;

- запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица - 2600 лв.;

- за 2016 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите". Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.

В законопроекта са заложени следните политики в областта на разходите:

- повишаване на изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд и въвеждане на минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО;

- осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли 2016 г. с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2015 г.;

- минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2016 г. с процента, определен по чл. 100 на КСО - по т. нар. „швейцарско правило";

- максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход - 910 лв.;

- създава се чл. 69б от КСО, на основание на който след 31 декември 2015 г. продължават да се отпускат пенсии от ДОО за ранно пенсиониране на лицата, работили първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО;

- от 1 януари 2016 г. се въвежда възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лицата, на които не достигат до 12 месеца възраст, но имат необходимия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец;

- въвежда се възможност за преизчисляване на отпуснатите до 31 декември 2015 г. пенсии с намален индивидуален коефициент за лицата, които до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" на ДОО;

- предвижда се възможност за нееднократен избор (но не по-късно от пет години преди възрастта по чл. 68, ал.1 от КСО) на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69" и обратно;

- предвижда се възможност за еднократен избор за промяна на осигуряването от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или ранна професионална пенсия;

- запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;

- запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, а при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца;

- запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО - за първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

- запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

- запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

- запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

Закона за бюджета на Здравната каса

Министерският съвет одобри предложения от Надзорния съвет проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.

Законопроектът е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка за 2016 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.

Предвидени са общо приходи и трансфери в размер на 3 204 749 хил. лв. Разходите и трансферите са общо 3 204 749 хил. лв. Законопроектът е предвиден с балансирано бюджетно салдо.

Приети са и промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с планирането и контрола на разходването на бюджетните средства на НЗОК. Основната цел на промените е да се гарантират по-ефективни механизми за спазване на бюджетната рамка на средствата, предвидени в Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. Предложенията са в следните основни насоки:

- промени, свързани с оптимизиране на контролната дейност на НЗОК по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ и разширяване на правомощията на контролните органи;

- създаване на ред за промяна на цените на медицинската помощ при констатирано отклонение на текущото изпълнение на разходите за здравноосигурителни плащания спрямо определеното от надзорния съвет на НЗОК месечно разпределение на параметрите, утвърдени със закона за бюджета на НЗОК. В този случай Надзорният съвет на НЗОК одобрява промяната на цените по предложение на управителя на НЗОК след становище на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и възлага на управителя на НЗОК да внесе чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет на предложените нови цени. С този ред се гарантира спазването на бюджетната дисциплина от страна на НЗОК и на изпълнителите на медицинска помощ;

- въвеждане на минимален размер на санкции при неизпълнение на НРД и отпадане на забраната за договаряне на максимален брой извършвани дейности и ограничения в обема и разпределение на квоти за изпълнителите;

- националните рамкови договори да влизат в сила от 1 април на съответната година, вместо от 1 януари, тъй като за ефективността на преговорния процес са необходими ясни финансови параметри от закона за бюджета на НЗОК за съответната година, които обикновено стават ясни през месец декември и технологичното време не е достатъчно за провеждане на детайлни преговори;

- разширяване на кръга от хипотези за даване на възможност на Надзорния съвет на НЗОК да определя изискванията, които се регламентират в НРД, в случай че не се приеме нов НРД, а именно - при промени в действащото законодателство, налагащи изменения и допълнения в НРД;

- Очакваните резултати от приемане на законопроекта са свързани с балансирано разпределение на средствата за здравеопазване.

Одобрените три законопроекта ще бъдат внесени още днес в Народното събрание, за да бъде спазен законовият срок те да бъдат в парламента до 31 октомври.