140 депутати в играта със зеления ток. Българските депутати обичат слънцето. Но за да станат истински почитатели на бог Ра, трябва и нещо зелено между пръстите. Златният миг идва през 2008 г., когато директива на Европа казва, че в България 16 на сто от електроенергията трябва да идва от възобновяеми източници. Срокът е 2020 г. В другите държави процентът е по-висок - 20 на сто, в Австрия например целта е 34 на сто. За малка и бедна България еврокомисарите склоняват цифрата да е по-малка, защото обикновеният българин трудно може да изплаща скъпите инвестиции за екология.
Но препоръката за зелени енергии се превръща в "златна кокошка" за бизнесмени и депутати, които са в час.
Никой от еврокомисарите не казва как трябва да постигнем тези 16 на сто. Логичният вариант е да се изгради оптимална пирамида - евтиният ток от АЕЦ да е с най-голям дял, а най-скъпият от слънчевите панели и перките да е в най-горния й край. Но не би.
Първо е взето решение да се ограничи мощността на фотоволтаиците до 303 мегавата максимум. След това следва една техническа грешка - парламентът в зала гласува преференциите за "зелените енергии" да важат не 12 г. до 2020 г., а 20 г. В закона за възобновяемите източници обаче е записано 25 г. Така инвестицията за един мегаватчас пада от 800 на 485 лв., а резултатът е шокиращ - само през 2012 г. в експлоатация влизат 1089 соларни централи.
Заради масовата епидемия от строителство на нови скъпи и непосилни за джоба на обикновения българин "зелени" централи се взима единственото вярно решение - изкупната цена на тока от ВЕИ-тата да падне двойно. И тогава става ясно, че депутатите масово играят като лобисти и скрити собственици на слънчевите панели и вятърните перки. Докато решението влезе в пленарна зала за гласуване само за два месеца - май и юни 2012 г., в експлоатация са вкарани нови 950 мегавата мощности. "На практика българският чиновник би всички рекорди по бързо действие - получаваха искането днес, а на следващия ден вече издаваха разрешението за ползване - т. нар. акт 16", разказват запознати с бума на ВЕИ-та.
Последвалите скандали водят до разследвания, а шестима шефове от ДНСК са уволнени. Но с подписите си те със сигурност са ударили джакпота на живота си.
Според регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в момента има 2094 централи за "зелена енергия" - слънчеви панели и ветроенергийни паркове. Абсурдът стига дотам, че в определени моменти 70 на сто от потребявания ток е произведен от "зелените" централи. Още по-скандалното е, че зад цялата афера със зеления ток повече от половин парламент народни избраници.
Преди година вече бившият лидер на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев огласи, че 140 депутати имат съвсем конкретни финансови интереси. Никой от тях обаче не присъства директно кто собственик на фирмите, притежаващи централите. Повечето са скрити зад офшорни компании, за които е трудно да се проследи реалният собственик.
"Твърдението ни е категорично вярно, защото то обяснява и отношението към тази проблематика на вече няколко парламента. Как виждате да се даде такава неописуема цена за един мегават зелена енергия, като се има предвид, че инвестицията за производството е по-малка, отколкото в един ТЕЦ", разяснява Тренчев.
През 2012 г. един мегават електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" струва 42 лв., от държавната централа "Марица изток" - 67 лв., а Народното събрание взима решение държавата да изкупува тока от фотоволтаиците за 780 лв. Впоследствие цената е намалена и сега е средно около 380 лв.
Преди ден шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев се закани политиците с ВЕИ-та да бъдат извадени на светло. Дори ако се наложи да бъде наета специална фирма за разследване, както в случая с КТБ. Вероятността имената на играчите със "зелена енергия" да лъснат обаче не е голяма, скептични са запознати със сложните схеми на подставени собственици. Все пак в кулоарите на парламента като свързани с бизнеса с ВЕИ-та политици са се споменавали Стефан Софиянски, Петър Курумбашев, Христо Бисеров, Георги Андонов и Трайчо Трайков.
Дали е така, не е ясно. Но е ясно, че българският депутат може да превърне всяка заслужаваща уважение екоидея в обществен Франкенщайн. Който винаги е на гърба на обикновения българин.
Пенсионират чиновници, за да има по-евтин. Чиновниците пред пенсия в държавните енергийни дружества ще излязат в заслужен отдих. Незаетите щатове в АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", Мини "Марица-изток", "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) пък ще бъдат съкратени. Това са две от стъпките, които държавата предприема за 10-процентно свиване на разходите в системата, научи "Стандарт". Целта на мерките е да не се допусне увеличение в цената на тока. Пореден ден вчера депутати и министри търсеха на пожар решение, за да се избегне драстичното поскъпване на електроенергията.
Поправка в преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката ще отложи с един месец новия ценови период, който трябва да започне от 1 юли. Това стана ясно след спешна среща на парламентарните групи с енергийния министър Теменужка Петкова, инициирана от председателката на НС Цецка Цачева. Такава идея лансира преди седмица и премиерът Бойко Борисов.
Междувременно започва ударно свиване с 10 на сто на разходите в държавните енергийни дружества. АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", Мини "Марица-изток", НЕК и ЕСО трябва да представят планове за поетапно намаляване на административните си разходи. От тях се очаква да оптимизират обществените поръчки и да свият харчовете си за транспорт, храна и други.
21 хиляди щата със средна месечна издръжка от 3300 лв. има в държавната енергетика, сочи доклад на ресорното министерство. Голяма част от тези работни места обаче не са заети и сега ще бъдат орязани.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде подложена на кръстосан разпит в пленарна зала в сряда сутринта. Тогава ще има широк дебат за цената на тока, решиха депутатите на срещата при Цачева.
Днес пък парламентарната комисия за контрол над КЕВР ще заседава извънредно, за да подготви проекторешение за заседанието в сряда. Най-вероятно в него ще бъде записано, че народните представители ще направят бързи промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката, с които ще дадат възможност за отлагане на ценовия период.
"Не трябва да има спекулации за намеса в независимостта на регулатора", коментира след срещата зам.-председателят на НС Димитър Главчев. И увери, че цената на тока ще остане решение единствено на КЕВР.
"Няма вмешателство", увери и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
БСП обаче не хареса решенията на парламента и останалите парламентарни групи. "С това решение само ще се даде възможност за отлагане с един месец на решението на КЕВР, но няма да се решат проблемите в енергетиката", коментира Жельо Бойчев от левицата.
Сделка няма, но преговорите между Атина и кредиторите продължават. "Фиаското с документа" - така медиите вече наричат инцидента от миналата нощ, който забави постигането на сделка между Гърция и кредиторите ѝ, с която Атина да избегне фалита в края на месеца. Това постави под въпрос и провеждането на свиканата в понеделник за 20 часа в Брюксел среща на върха между лидерите на страните от еврозоната (броят на "Капитал Daily" бе редакционно приключен преди началото на срещата - бел. ред.). Четири часа преди събирането на 19-те президенти и премиери сигналите бяха противоречиви, като оптимистичният вариант беше все пак заседание да има, защото никой така и не е очаквал да има пробив.
Причината за липса на конкретно решение е опасна грешка на правителството на Алексис Ципрас в най-драматичния момент - на партньорите е бил изпратен грешен документ с най-новите предложения на гърците, като подробности за съдържанието му така и не бяха представени официално. Това е било установено няколко часа по-късно и веднага е било коригирано, но източници от срещата на финансовите министри от еврозоната говорят за силно негативна реакция и твърдения, че просто няма как да се постигне споразумение.
Така срещата на еврогрупата приключи само час след началото ѝ, като финансовият министър и бивш премиер на Финландия Александър Стуб съобщи, че: "Работата продължава. Институциите оценяват предложенията." Това се възприема като еднозначен сигнал, че сделка няма. Малко по-късно и еврокомисарят по въпросите на еврото Валдис Домбровскис заяви: "Предложенията на Гърция са добра стъпка, но се нуждаем от допълнителна работа с институциите. Еврогрупата ще се събере отново тази седмица." Въпросната среща най-вероятно ще е в сряда или четвъртък преди редовния Европейски съвет на лидерите на ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел каза по обед, че Европа разполага с още няколко дни за намиране на решение. Лондонският в. Guardian твърди, че има идея за удължаване с 6 месеца на сегашната помощна програма и обещание за допълнителни до 18 млрд. евро на Гърция.
Най-кратката пресконференция
Очакваната с нетърпение пресконференция след срещата на Еврогрупата започна с предупреждение на председателя Йерун Дейселблум, че ще бъдат много лаконични в изявленията си. "Гърция представи нови предложения и ние приветстваме това. Но предвид краткото време, с което разполагаха институциите, те успяха да дадат само предварителна оценка", заяви финансовият министър на Холандия.
Той потвърди, че през нощта е имало едно предложение, изпратено от Атина, последвано от коригиращо тази сутрин. "Общото впечатление е, че предложението изглежда всеобхватно, но трябва да преценим дали е достатъчно всеобхватно", каза Дейселблум с допълнение, че е имало незначителна разлика между двата гръцки документа. По-значимите различия са между позициите на Атина и кредиторите и според източници, запознати с последните предложения и цитирани от в. Financial Times, те все още не са преодолени. Затова е нужна още една среща на Еврогрупата.
Кристин Лагард, управляващият директор на МВФ, както и Клаус Реглинг - изпълнителен директор на Европейски фонд за финансова стабилност, не присъстваха на пресконференцията. Запитан какъв е смисълът от среща на 19-те лидери на еврозоната, след като нищо не е постигнато преди това, Дейселблум дипломатично отвърна, че "лидерите винаги може да имат различна гледна точка".
"Конкурентоспособност": който взел, взел. Без изнедада одитът на Сметната палата на приключващата "Конкурентоспособност" разкри сериозните недостатъци на програмата. Документът, станал публичен в понеделник, обхваща най-проблемния период на европрограмата за бизнеса - 2007г.-2012 г. и констатира ред проблеми в управлението на програмата и в раздаването на пари по нея. Изводите са недомислени критерии, изкривяване на оценките заради субективност, процедурни нарушения, неадекватно съставени комисии и други проблеми, които всеки бизнесмен, имал вземане-даване с програмата, знае добре.
Одитирана е най-голямата ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на бизнес средата", с коригиран краен бюджет от 1,4 млрд. лв. По процедурите са подадени 5 616 проекта и са сключени 1 875 договора за общо 980 млн. лв. Ето как звучи ситуацията с думите на Сметната палата: "определените критерии за оценка не дават напълно точни и недвусмислени указания към оценителите и не създават предпоставки за ефективно оценяване. По-голямата част от оценките по отделните критерии не са обосновани. Констатирани са процедурни отклонения, както и неспазване на нормативно определени срокове за издаване на решения на ръководителя на Договарящия орган". Има и различен подход при наличие на идентични случаи, недостатъчно ефективни контроли и т.н.
Комисии без надзор
Един от големите констатирани проблеми е подборът на оценителни комисии - проблем далеч не само за тази програма. Според закона те трябва да притежават необходимата квалификация и професионална компетентност. Това често се доказва само с автобиографии и без да е ясно какво точно значи "необходимата квалификация". Сметната палата е констатирала например, че в една от процедурите от 2008 г. - за "покриване на международно признати стандарти", председателят на комисията е бил с квалификация "бакалавър по политология".
В случая е било нарушено и още едно правило - за външните наблюдатели. Такива трябва да има във всяка комисия, но в някои от процедурите са липсвали, а никъде не е документирано случайното разпределение, което се иска по регламент. Още по-скандално е, че те не присъстват на необходимия минимум заседания (25%) и така и не предават доклади за законосъобразността. Оценителните комисии в "Конкурентоспособност" са особено важни, защото там се решава кои фирми ще спечелят и кои не, често въз основа на доста субективни критерии.
Например, Сметната палата констатира, че в критериите за допустимост на някои процедури липсва критерий, оценяващ правилното представяне на разходите, в следствие на което се допускат проекти с некоректно представени разходи за ДДС.
Именно с оценителната комисия бе свързан и най-големият скандал в "Конкурентоспособност", който възникна през 2014 г. Тогава ръководителят на програмата Ели Милушева спря процедура за 100 млн. лв, заради несъгласие с доклада на комисията и съмнение за манипулации.
Закъснелият зов
Одитът на Сметната палата обаче е доста закъснял. Обхванатия период е до 2012 г., когато всъщност всички тези слабости бяха вече очевидни и се наложи преформатиране на програмата. Тогава междинното звено "Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия", бе слята с управляващия орган, за да се поправят част от нередностите, много от които възникваха именно в това звено. Сметната палата констатира три години по-късно, че контролът, налаган от тази агенция, е бил неефективен.
Данъчните ще получат нови правомощия спрямо длъжниците. Националната агенция за приходите ще получи серия от нови правомощия спрямо длъжниците на хазната. Данъчните вече ще пристъпват към принудително изпълнение на неплатени в срок задължения, без да връчват покани за доброволно изпълнение на неизрядните граждани и фирми. Те ще налагат по-лесно запори върху фирмени дялове като обезпечителна мярка. Ще бъде улеснено да извършва и публична продан на имущество. Това става ясно от публикуваните за обществено обсъждане промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подготвени от финансовото министерство.
Сред най-сериозните промени е въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност. Съгласно ДОПК абсолютната давност за публичните задължения е 10 години и тя настъпва независимо от предприетите междувременно мерки от данъчните за събиране на съответното задължение, стига дългът да не е отсрочен или разсрочен. И при изтекла абсолютна давност обаче данъчните в момента нямат право да заличат съответното задължение по служебен път и е необходимо изрично заявление от длъжника. Занапред задължения с изтекла абсолютна давност ще се отписват служебно. В мотивите към законопроекта няма статистика за общия размер на задълженията с изтекла абсолютна давност, но тя би следвало да възлиза на огромни суми. Само от началото на годината в НАП са получени близо 31 000 заявления за отписване на такива задължения на обща стойност 72 млн. лв. Много граждани и фирми обаче се оказват сюрпризирани от съществуването на подобни задължения при опит да се ползват от правата си и понякога се стига до доброволно изплащане на сумите.
Данъчните вече няма да се притесняват, че трябва да приключат с ревизиите за максимум една година. В момента при ревизии давността спира да тече, но за не повече от 1 година. Според МФ този срок пречел, защото ревизиите често се бавели заради започнали наказателни производства за престъпления срещу данъчната система. Не е ясно защо не се предлага по-дълъг срок, а директно отпадане на ограничението.
Проблем със сроковете възниква и покрай предложеното премахване на поканите за доброволно плащане на просрочени задължения. МФ предлага поканите изцяло да отпаднат, защото и при стартирало принудително изпълнение данъкоплатецът получава съобщение и възможност да се издължи доброволно в 7-дневен срок. Сега обаче срокът реално е поне 14 дни, защото 7-дневен срок тече и по доброволната покана. Според МФ значителна част от тези покани - 36%, се връчват служебно, което струва пари и време.
НАП няма да е длъжна да съобщава на засегнатото лице и при налагане на запор върху фирмени дялове. В момента законът задължава НАП да изпрати запорно съобщение до съответната фирма, като то влиза в сила от датата на получаването му. Занапред съобщението ще се праща директно до Агенцията по вписванията. Запорът ще влиза в сила към момента на вписването му и едва постфактум агенцията ще уведомява съответното дружество. В мотивите към законопроекта е обяснено, че така режимът по вписване на запори ще се уеднакви с този, който съществува в Гражданския процесуален кодекс. Не се обяснява защо досега се е прилагал различен ред.
Енергийният регулатор допусна отлагане на новите цени на тока. Под заплахата за масови протести на бизнеса Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е на път да преосмисли предложението си за драстично поскъпване на тока за индустрията. В неделя правителството също обяви, че подкрепя работодателите в исканията им за отлагане на решението за цените, и предложи да разшири обхвата на подпомагането на дружествата при плащането на добавките за скъпия ток.
Според правителството в гратисен период от 6 месеца трябва да влязат в сила няколко мерки. Разходите в държавните енергийни дружества трябва да се свиват с 10% в идните три години, както и да се орежат парите на зелените централи, които са надвишили инвестиционните си разходи. Факт трябва да станат и облекченията в цената на енергията за индустриалните потребители на ток. Засега наредбата за тези облекчения е на етап "обществено обсъждане", като тепърва ще трябва да се изпрати за одобрение в ЕК.
"Най-късно в петък регулаторът ще реши дали да отложи новите цени", съобщи председателят на КЕВР Иван Иванов. Вчера той изрази огорчение, че с наближаването на новия ценови период КЕВР е подложена на политически натиск, и то от хора, които са казвали, че комисията трябва да бъде независима. За отлагане на цените преди седмица настоя и премиерът Бойко Борисов, а в неделя четирите работодателски организации БСК, АИКБ, БТТП и КРИБ предложиха те да се запазят до Нова година.
Въпреки че КЕВР повече от често се "отчита" в парламента, комисарите отново ще бъдат поканени - този път, за да защитят цените, които предлагат. Според досега обявените сметки се очаква токът за бизнеса да поскъпне между 13 и 20%, докато увеличението за бита ще бъде с 1.99%. Още вчера председателят на Народното събрание Цецка Цачева събра лидерите на парламентарните групи. След разговорите стана ясно, че изслушването ще бъде в сряда - ден преди КЕВР да вземе окончателното си решение.
Междувременно стана ясно, че вчера членът на КЕВР Александър Йорданов е внесъл доклад, в който предлага да се отложи с три месеца решението за повишаване цените на електроенергията. Той предлага още Народното събрание да приеме закон за прекратяване и уреждане на дългосрочните договори с така наречените американски централи "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" , както и да се предприемат законодателни промени, свързани с производителите на енергия от възобновяеми енергоизточници. В доклада се предлага и да бъде създадена нова работна група на КЕВР, която да направи проверка на изходните данни, подадени в комисията от топлофикационните дружества и ЕРП-та, въз основа на които е изготвено сегашното проекторешение за повишаване цените на електроенергията.
Основният проблем в спора за цените в новия регулаторен период е т.нар. такса "задължение към обществото", която се плаща от дружествата, които купуват ток на свободния пазар. Събраните пари от тази такса отиват в НЕК, за да може тя да плати скъпата енергия от ВЕИ фирмите, когенерациите и разходите по тока от "Марица-изток" 1 и 3. Регулаторът предлага тази такса да бъде увеличена със 112%, което ще съсипе индустрията.
Борисов: До 5 г. ще свием сивата икономика до 12%, както е в ЕС. Правителството си поставя за цел до 2020 г. да изсветли 1/3 от сегашния дял на сивата икономика. Това заяви премиерът Бойко Борисов в понеделник. Премиерът участва в кръгла маса "За икономика на светло", организирана от Асоциацията на индустриалния капитал. Борисов бе придружен от икономическия вицепремиер Томислав Дончев, от финансовия министър Владислав Горанов и министъра на икономиката Божидар Лукарски.
"Нашата задача е да свалим дела на сивата икономика на 1/3 от това, което е в момента. А защо не и до 1/2 , в смисъл да се доближим до 12-те процента на развитите държави. И аз съм убеден, че това ще го направим", увери премиерът.
Борисов пресметна, че през миналата 2014 г. в ръцете на контрабандистите са отишли 1,1 млрд. лв. "Тези пари директно развращават системата", заяви Борисов. Той допълни, че "няма по-лесни пари от контрабандата, защото са 100% черни".
"Те задължително трябва да смажат системата от полицай, данъчен и всички други структури, сиреч - на най-ниското ниво започва развращаването на системата и тръгва нагоре", описа схемата Борисов. Затова правителството щяло да съсредоточи усилията си върху борбата с контрабандата и нередностите при обществените поръчки. Премиерът припомни, че при европейските средства, разпределяни чрез различни обществени поръчки, има строг контрол от редица институции и че там "може някой да си измъкне нещо, но рискът му е много голям". Премиерът даде и примери за пресичането на подобни практики.
"Опитахме с мобилни групи по цигарените фабрики, по алкохолните фабрики. Доста е пробита системата." Борисов подчерта, че като мярка за борба с контрабандата вече работели няколко екипа с представители на различни държавни структури.
Вторият пример, който даде министър-председателят, бе с въведеното онлайн обслужване на контролно-пропускателните пунктове, както и с проследяването на електромерите на фабрики за цигари и алкохол.
По думите му работата по борбата с контрабандата е тиха, но резултатите, публикувани на сайта на финансовото министерство, говорели убедително за ефикасността на мерките. Борисов уточни, че със събраните повече приходи тази година кабинетът е успял да даде допълнителни средства за пенсионерите, за магистрали и на общините, за да си довършат проектите.
"Политическата ни воля е толкова силна, че всички след нас трябва да се съобразяват", заяви още Борисов.
"Играта на популизъм свърши. Слава богу, че вече не ни сравняват с Гърция", добави премиерът. И обобщи, че на фона на събитията в южната ни съседка България е една изключително стабилна държава.
Първи случай на нилска треска в България. В България е доказан първият случай на западнонилски енцефалит с местно заразяване.
Става дума за 7-годишно дете, ухапано от комар в района на Северния парк в София, съобщава проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант на Националния център по заразни и паразитни болести (ТЦЗПБ) и национален консултант по микробиология.
Вирусът е установен по време на острото протичане на инфекцията и след това в лабораторията по векторнопреносими инфекции в НЦЗПБ. Детето било с главоболие, 39 градуса температура, болки в мускулите, лесна уморяемост и ситен обрив. Семейството съобразило да поиска изследване и диагнозата била поставена навреме.
До момента у нас имаше един случай от миналата година при жена, завърнала се от Гърция.
Забраняват плащания в брой над 10 000 лева. Ограничението за плащания в брой може да бъде намалено от 15 хил. лв. на 10 хил. лв., съобщи премиерът Бойко Борисов вчера на кръгла маса за сивата икономика. Финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че промените в закона за ограничаване на кешовите плащания ще бъдат инициирани възможно най-скоро, но не се ангажира със срок.
Сегашните разпоредби бяха приети в началото на 2011 г. Първоначално се предлагаше да се забранят разплащанията над 5000 лв. В парламента обаче прагът бе вдигнат на 15 000 лв. Глобата за нарушители е от 25% до 50% от сумата.
Едрият бизнес отдавна настоява да бъдат въведени по-строги ограничения за кешовите плащания като мярка за ограничаване на сивата икономика. В страните от Централна и Западна Европа горната граница на допустимите плащания в брой е от порядъка на 2-3 хил. евро.
Данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Националния център „Икономика на светло" показват, че сенчестият сектор у нас леко се е увеличил през миналата година и в момента е около 30%.
Премиерът Бойко Борисов обясни влошаването на ситуацията през м. г. с политическата нестабилност. Според него обаче през 2015 г. резултатите ще бъдат много по-добри. „Нашата задача е да свалим сивата икономика на една трета от това, което е в момента, а защо не и на една втора", каза министър-председателят. Според него тези цели са съвсем реалистични и делът на сивия сектор би могъл да се свие до 12% през 2020 г.
Мерките на правителството срещу контрабандата довели до ръст на приходите в хазната, похвали се Борисов. Той изброи сформираните специализирани звена със служители на НАП, митниците, ГДБОП, прокурори, както и свързването на онлайн системите на НАП и Агенция „Митници". „Опитахме с мобилните групи и по цигарените и алкохолните фабрики, но е доста пробита системата. Направихме друго - отидохме и им се закачихме за електромерите. Така като пуснат да зареждат машините нелегално, електромерът започва да се върти бързо", разказа още Борисов. Заловените на местопрестъплението по нощите дори започвали „да мятат цигари през прозореца". Според запознати наблюдението над електромерите ставало чрез договорка с ЕРП-тата или с наблюдение на място от митничари. М. г. така била разкрита нелегална фабрика за цигари в Хасково.
„Накрая ще изгорят доста известни хора в обществото", каза Борисов, визирайки контрабандата. Той припомни, че вследствие на всички предприети действия приходите на ден от кантарите на ГКПП, където се таксуват тировете за натовареност и габарити, са се вдигнали 17 пъти.
РЕЗУЛТАТИ: 1,109 млрд. лв. повече приходи
С 1,109 млрд. лв. повече са събраните приходи от НАП и Агенция „Митници" към 18 юни тази година спрямо същия период на миналата, съобщи финансовият министър Владислав Горанов на кръглата маса за ограничаване на сивата икономика. Това е ръст от 11,1% на годишна база. В резултат на криминализирането на невнасяне на осигуровки са събрани с 319,9 млн. лв. повече (12,2% увеличение). Най-голям ръст има при здравните вноски - с 13,5 на сто.
Ефектът от въвеждането на обратно начисляване на ДДС за зърнените култури е 207 млн. лв. Горанов посочи, че България се е присъединила към искането пред ЕК на Австрия, Чехия и Словакия този механизъм да се въведе за всички облагаеми доставки на стойност над 10 000 евро.
Проститутки и дилъри изкарали 225 млн. лв. 225 млн. лв. са изкарали проститутките, дилърите на наркотици и контрабандистите на алкохол и цигари в България. Те са формирали 0,28% от брутния вътрешен продукт. Това сочат данните на Националния статистически институт за приходите от престъпни дейности през 2013 г. В същото време средностатистическият българин е на 43,2 години със заплата 882 лева, половината от която отива за храна и поддръжка на дома.
Същият българин живее в собствено жилище, като домакинството му се състои от двама-четирима души, съобщава "Телеграф".
Средностатистическият българин работи в сферата на услугите (63% от заетите у нас са в този сектор). Той е със средно образование, но с тенденция да го повишава към висше.
"Белезници" за кмета на Ботевград. Кметът на Ботевград Георги Георгиев беше отведен вчера от дома си принудително в София, за да даде обяснения по разследване за далавери в общината. Той бил изненадан по пантофи от ченгетата, които цъфнали пред врата му на булевард „Трети март" 47 в 6,20 сутринта. След това го натоварили в син автобус и отпрашили към столицата. Под ръководството на Окръжна прокуратура-София се провежда проверка срещу кмета за длъжностни престъпления, свързани с провеждане на обществени поръчки и сключени договори за наем. Поради неколкократно редовно призоваване на градоначалника и категоричния му отказ без основателна причина да се яви за снемане на обяснения, Окръжна прокуратура-София е разпоредила на органите на МВР да го доведат принудително за изясняване на обстоятелствата по проверката, уточниха впоследствие от държавното обвинение.
По-късно, след като даде показания, Георгиев се оплака, че е жертва на сценарий за омаскаряването му. Бях извикан на разпит по една прокурорска преписка, свързана с клевети и лъжи на една шепа общински съветници, заяви кметът, като се похвали, че не е арестуван и показа, че няма белезници на ръцете. Според Георгиев зад сигнала срещу него стоят хора, които се страхуват, че може пак да се кандидатира за поста. Той е категоричен, че е направил много за Ботевград и че общинските имоти са отдавани съгласно правилата.
През март група граждани от Ботевград поведоха борба срещу „крайно аморалния стил и скандално корупционния модел на управление" на общината според тях. В отворено писмо до президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева и главния прокурор Сотир Цацаров те алармираха тогава за редица нередности в Ботевград. В писмото се споменава за проверките на управляващия орган на ОП „Околна среда", който констатирал нарушения при избора на изпълнител за проект, в резултат на което били наложени корекции по договора от 25%. Редица такива били направени и по проекта „Ботевград-привлекателна дестинация за атрактивен културно-исторически, еко и спортно-развлекателен туризъм", финансиран по ОП „Регионално развитие". При проверка на Сметната палата пък бяха констатирани закононарушения, включително свързани с отклоняване на средства. По проекта за изграждането на депото за отпадъци с пари от ЕС например разходите за превоз на излишните земни и скални маси били предвидени за разстояние 10 км, а реалното разстояние до площадката, където били депонирани, било едва 500 м. Така разходите набъбнали 20 пъти, или с над 1,33 млн. лв. Одиторите попаднали и на фрапиращи нарушения при тръжните процедури, свързани с подмяна на оферти и промяна на обявените условия и предвиждащи понякога тежест за предложената цена от едва 10% при крайния избор на изпълнител.
В писмото си ботевградчани пък съобщават и за разграбване на общинско имущество чрез схема за продажба на имоти и участието на кметския син, както и за мащабен строеж на хотелски комплекс в имение на Георгиев.
Всъщност по отношение на политическата си кариера градоначалникът последва примера тъкмо на своя син Даниел, който стана печално известен като Дани бой покрай сноването си ту в редиците на ББЦ, ту обратно в ГЕРБ.
Също като бившия депутат, кметът бе разжалван от партията на Борисов, като неотдавна покрай сигналите за нередности в общината доверието си от него свали лично премиерът.
Иван Искров си тръгва до края на седмицата. „Няма да вляза в реториката на Менда Стоянова да се бия с Иван Искров, но имаме ясно заявен негов ангажимент, че ще подаде оставка тази седмица", каза вчера финансовият министър след дискусията за сивата икономика, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той уточни, че гуверньорът на БНБ е поел ангажимента за оставка по време на разговор между двамата. Горанов увери, че не подготвя нов пост за управителя на БНБ и че „той е голям мъж и може да си търси работа сам."
В Народното събрание вече са внесени четири кандидатури за мястото на Иван Искров. За поста на гуверньор ще се борят Димитър Радев, Григорий Вазов, Виктор Йоцов и Бисер Манолов. След като сегашният управител на централната банка подаде оставка, те ще бъдат изслушани в комисията по бюджет и финанси, а по-късно окончателният избор ще стане в пленарната зала.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848960 |
GBP | 2.338450 |
CHF | 2.096510 |