Капитал Daily

Износът помага на продажбите на големите публични компании. Повечето големи индустриални компании, които се търгуват на борсата, повишават приходите си за полугодието, показват отчетите им. Публичните дружества публикуват данни на всеки три месеца и според изнесеното в тях има подобрение и в крайните финансови резултати на голяма част от тях. Износът движи доброто представяне на много компании - доста от индустриалните производители разчитат на външни пазари. Такива са производителят на акумулатори "Монбат", торовият завод "Неохим", компанията за лекарства от ветеринарната медицина "Биовет", за алуминиеви изделия "Алкомет".

При тези дружества е характерно, че изнасят голяма част от продукцията в ЕС и на трети пазари и именно динамиката на външните пазари влияе върху крайните им резултати. Ако не бяха проблемите с Украйна и Русия, представянето на "Софарма" продажбите също щяха да са по-добри, но фармацевтичната компания успява да подобри значително рентабилността си. В сферата на услугите и строителството ("Спиди", "Трейс груп", КРЗ) също се наблюдава подобрение, но известен спад има при производството на машини и части за тях (ХЕС, "М+С хидравлик", групата на "Спарки").

Индустрия за експорт

"Предварителните финансови отчети рисуват приятна картина. Компаниите, които не са засегнати от форсмажорни обстоятелства, като "Софарма" имат добри резултати, а още по-позитивно е, че показват и много по-добра рентабилност", коментира Татяна Пунчева-Василева, старши анализатор в "Елана трейдинг". Подобни са наблюденията и на Александър Маджиров, портфолио мениджър в "ОББ асет мениджмънт": "Експортно ориентираните дружества и аграрният сектор запазват позициите си, а производителите на торове подобряват представянето си. Кризата в Украйна оказа негативно влияние върху фармацевтичните компании, туристическият сектор очаквано отчита спад вследствие на отлива на руски туристи." Маджиров коментира, че забавянето на китайската икономика започва да се усеща и сред българските компании - дружествата, чиито клиенти са износители за Китай, усещат забавяне на поръчките.

Много добре се представя шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет", който има увеличение в продажбите и по размер на оборота е една от най-големите публични компании. През първото полугодие Германия е останала основният пазар за "Алкомет", следвана от Полша, Италия, България, Франция, Испания, Австрия и др. Като положително е определено развитието на продажбите в Италия и Полша със съответно 17% и 14% ръст. В Испания той е бил 7% на годишна база.

Лека промишленост

Цигарената фабрика "Слънце Стара Загора-Табак" работи почти само за износ, а повишението на акцизите в България се отразява лошо на продажбите на цигари тук. Справка в доклада показва, че през второто тримесечие компанията е увеличила износа си - приходите са нараснали до 2.17 млн. лв. при 1.93 млн. лв. през същия период на миналата година. Продажбите на българския пазар са незначителни - едва 400 хил. лв. е приходът от цигари от януари до края на юни. От компанията отбелязват, че увеличаването на акциза върху цигарите, който води до повишение на цената им, е намалило потреблението. Дружеството се контролира от фирми, близки до "Химимпорт". Производителят на филтри и опаковки "Юрий Гагарин" също работи добре, макар и с лек спад на продажбите, но ръст на печалбата - основната част от продукцията остава за вътрешния пазар, а 18% е за износ.

В друга част на леката индустрия - производството на захар и захарни изделия, представянето също е добро. Леко повишение има при оборота на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, а след преструктуриране в последните години и печалбата на дружеството е скочила в пъти. Основната част от приходите на "Захарни заводи" идват от българския пазар, една четвърт са от други държави от ЕС и 17% са от трети страни. Почти всички захарни изделия се пласират в България, както и опаковките, съставящи малък дял от общата продукция. Етиловият алкохол и фуражният продукт "Зърнела" се продават основно зад граница, показва справка в доклада.

От производителя на пластмасови матрици и форми "Формопласт" посочват, че нямат намаление на поръчките в сравнение с първото полугодие на миналата година. Загубата, която е отчетена в края на юни и през тази, и миналата година, е обяснена с "производствената цикличност".

Брегът между Ропотамо и Алепу е в готовност за застрояване. Плажът Алепу, известен като Шофьорския, край Созопол вече граничи с урбанизираната територия на почти цялото крайбрежие (включително дюните) от него до Аркутино, върху която може да се строи. Това са апетитни терени на първа линия - между резерватите "Ропотамо" и "Алепу", става ясно от справка в Агенцията по кадастъра, съобщи бTV в късната си информационна емисия в понеделник.

Класическа схема с апорт и евтина продажба

В началото на 2005 г. община Созопол се включва в дружеството "Алепу вилидж" с апортиране на 29 декара крайморски терени в местността Алепу.  Предметът на дейност на фирмата е изграждане и експлоатация на хотелски комплекс с двуетажно вилообразно строителство, хотелиерство и ресторантьорство. От учредителните документи става ясно, че общината притежава 34% от общия дял.

Тогава земите й са оценени на 1.2 млн. лв., което означава 42 лева на кв. м. Три години по-късно, през 2008 г., една от фирмите съдружници предлага на общината да изкупи още 15% от капитала на "Алепу вилидж" срещу 1 млн. лева.

Според протокола от заседанието на общинския съвет предложението е отхвърлено. Тогава кметът Панайот Рейзи предлага общината да продаде цялото си участие в дружеството на останалите акционери. Земята е оценена на 2.5  млн. лева, което прави по около 90 лева на кв.м. за земя на морето. Според Панайот Рейзи сделката е изгодна, защото стойността се е увеличила двойно.

Против се обявяват само трима общински съветници. Един от тях е председателят на Общинския съвет по това време Димитър Желев от БСП

"Цената мен не ме удовлетворяваше. На тази територия, на която се намираме, знам, че хората продават на цена някъде към 100 евро на кв. метър. Това прави около 200 лева на квадратен метър - двойно повече от получените 90 лева", каза той пред телевизията.

Междувременно предназначението на земята е сменено от пасища, мера и ниви на урбанизирана територия.

Общината се включва в дружеството по времето на мандата на кмета Веска Караманова. Тогава председател на Общинския съвет е настоящият кмет с втори мандат Панайот Рейзи. Рейзи не пожелал да коментира случая.

Според Търговския регистър седалището на "Алепу вилидж" се намира в къща в Созопол, която при репортерската проверка се оказва заключена. На адреса за кореспонденция в София съседите не са чували за нея.

В очакване на строителите след "няма да се строи"

Въпросът за това, което се случва край Алепу, възникна след скандала, предизвикан от созополския кмет Рейзи, който прегради незаконно стария път от Созопол към Аркутино. Няколко дни по-късно след телефонен разговор с премиера Борисов (кметът е от ГЕРБ и председател на местната структура на партията) той премахна бариерата и публично заяви, че на Алепу няма да се строи.

Именно по този път се стига до плажа,  където може да се види трасиран терен, който се подготвя за строителство. Според созополската община става дума за "брегоукрепване" поради свлачище.

Когато избухна скандалът със затворения от Панайот Рейзи път, сайтът "Бивол" публикува разследване за съвместните намерения в района на общината и частни фирми, свързани чрез едни и същи лица. В "Алепу вилидж" по 14% държат Кристиян Христов и Пламен Марков. Останалите са поделени между фирмите "К Кепитал" АД и "ГИМ Консулт" АД, чиито управители са Христов, Марков и Борислав Сарандев. Последните две фирми притежават самоковската фабрика "ПЛАСТИМО" АД.

По късно община Созопол продава цялото си дялово учасие с апорта в "Алепу вилидж" на белизката офшорка "Новастар холдинг", представлявана от Георги Ташев.

Сега

ГЕРБ е на път да бламира и болничната реформа на Москов. След като ГЕРБ бламира съдебната реформа, предложена от Реформаторския блок, сега партията на Бойко Борисов отхвърля и всички сериозни промени, които здравният министър Петър Москов се опита да наложи в болниците с промените в Закона за лечебните заведения. Проектът беше променен още преди да влезе в парламента по желание на най-голямата партия от управляващата коалиция. Внесените от ГЕРБ поправки между първо и второ четене отменят редица идеи на министъра. Най-важният текст - че здравната каса няма да финансира всяка новопоявила се болница, засега е непокътнат, но шефката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова от ГЕРБ даде да се разбере, че партията й има резерви и към него.

Още преди да мине през Министерския съвет, законът предвиждаше онко-, кожните и психодиспансерите да се слеят с болниците за активно лечение. Идеята на министър Москов беше, че на тези пациенти трябва да се предоставя комплексна грижа, каквато има в големите болници. Тя обаче предизвика протести в диспансерите и недоволството на ГЕРБ. В резултат в закона беше записано, че диспансерите могат и да сключват договори за осигуряване на комплексни грижи или да стават част от обединения на болници, или да се сливат с големи МБАЛ. Поправка на Даниела Дариткова, внесена преди второ четене, изключва задължителното преструктуриране. Отменя се и изобщо възможността по-големи и по-малки болници в една област да правят холдинги.

Преди законът да бъде гледан на първо четене, Москов беше принуден от премиера Бойко Борисов да се откаже от отмяната на забраната за приватизация на големите университетски и областни болници. Текстовете още са в закона, но предложения да отпаднат има от всички парламентарни групи.

От ГЕРБ са внесли и промени за акредитацията на лечебните заведения. В момента тя е по желание освен за местата, където се обучават студенти, а идеята на Москов е да стане задължителна - при две лоши оценки МЗ да отнема разрешително за дейност. От ГЕРБ обаче искат нещата да останат, както са в момента. По времето на тройната коалиция акредитацията на болниците беше задължителна, но през 2010 г. депутатите на Борисов отмениха изискването с мотива, че това е допълнителна административна тежест, която с нищо не променя качеството на лечебните заведения.

ГЕРБ не са съгласни дори с предложението да отпадне изискването директорите и управителите на болници и поликлиники да имат задължително квалификация по здравен мениджмънт.

Основната промяна, която предлага Москов, е националната здравна карта да стане задължителна. По области ще се прави преценка къде има излишък и къде недостиг на лекари и лечебни заведения. Там, където има излишък, новите болници няма да се включват в картата и няма да имат право на финансиране от здравната каса. Вече съществуващите лечебни заведения пък ще се конкурират за договор със здравната каса по критерии, определени с наредба на МЗ, която тепърва ще се пише, или НЗОК ще има право на т.нар. селективно договаряне. В момента касата е длъжна да финансира всеки, който се появи на пазара и отговаря на критерии за договор като брой лекари, легла, апаратура и т.н.

Държавният дълг порасна с над 51% за една година. С над 4.1 млрд. евро, или с 51%, е пораснал за една година държавният дълг на България, показват сметки на база на месечните данни на Министерството на финансите. Към края на юни държавният дълг е 12.257 млрд. евро, докато преди година е бил 8.116 млрд. евро.

Причината за ръста в задълженията на държавата е най-вече в увеличението на външния дълг. За една година той е нараснал с 3.9 млрд. евро до почти 7.9 млрд. евро. За първите шест месеца на 2015 г. правителството се е финансирало със 6.32 млрд. лв. външни заеми. В тях влизат и емитираните в края на март облигации за над 3.1 млрд. евро. Новият външен дълг през март бе взет за погасяване на спешния мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г. заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, както и за покриване на други падежи по стари заеми и на дефицита в бюджета. Най-голям дял в структурата на дълга имат еврооблигациите, емитирани на международните капиталови пазари - 45.2%. Около 35.6% от държавния дълг е от вътрешния пазар. Дългът към ЕС е 9.5%, а към Световната банка - 6.1%.

На фона на големите обеми дълг, поет на международните пазари, вътрешният дълг на годишна база расте значително по-бавно - увеличението е с 459 млн. лв. Както "Сега" писа, правителството вероятно няма да се възползва от възможността да емитира в пълен обем позволения лимит за нов вътрешен дълг в размер до 950 млн. лв. заради отчетеното добро изпълнение на приходната част на бюджета. От началото на годината до момента на вътрешния пазар са емитирани ДЦК в размер на 500 000 млн. лв., но 200 млн. лв. от тях бяха краткосрочни, с падеж през юли, и следва да се изключат от сметките. Така свободният ресурс при вътрешния дълг спрямо заложения лимит е 650 млн. лв.

Постигнатите нива на дълга към юни представляват 28.7% от брутния вътрешен продукт, показва статистиката на МФ. Преди година съотношението на дълга спрямо БВП беше 19.7%. Според експерти критичният праг, отвъд който дългът ще започне да тежи и да влияе и на оценките на рейтинговите агенции, е около 30-35%. Това би повишило сериозно разходите за покриване на лихвените плащания по дълга и ще тежи на разходната част на бюджета.

24 часа

Рекорд! 50 ст. Розов домат, ама ще поскъпва. Розовият домат удари най-ниската цена от 50-60 ст. на едро. Най-голямата зеленчукова борса край Пловдив - в с. Първенец, е наводнена. На места червеният домат дори върви по-скъпо, което е прецедент.

Производителят Стефан Гунчев от с. Йоаким Груево разтоварва цял бус с розови домати и направо му се плаче. Засадил е 7 декара, очаквайки да хване "голяма цена". Но търговката Нели Попстоянова е категорична - 50 стотинки за средни домати и 80 - за по-едрите.

"Миналата година по това време го изкупуваха по 2,50 лв., а сега е пет пъти по-евтин. Не мога да си избия разходите. Имам четирима работници, на които плащам по 25 лева надница, но ще ги съкратя наполовина", обяснява Гунчев.

Масово производители от Пловдивско се оплакват от ниските цени на розовия домат. Всички се надявали да спечелят и заложили на този зеленчук. Пазарът обаче се оказал наситен.

"Нормално е в този момент да поевтинее. В стоманено-стъклените оранжерии правят последните беритби. Масово се излива продукция и от полиетиленовите оранжерии. Вече узря и полското производство. Всичко това се изсипва на пазара и той е залят с розови домати", обяснява доц. д-р Даниела Ганева от Института по зеленчукови култури в Пловдив.

Производителите обаче имат друго обяснение. Според тях ниската цена на родния домат се дължи на вноса от Македония, Турция и дори от Полша. "Купуват розови гръцки в каси, редят ги в кашони и ги предлагат за български", твърди Борислав Матишев. Той напразно чакаше да продаде едрите си розови домати за левче килограма. "Отгледани са на открито, слънчеви, вкусни, но няма търсене", вдига рамене Матишев.

Колегата му Славчо Петров дори предлага на всеки, който се спре около него, да опита. "Вижте колко е сладък", подава парче на клиентка.

"Никакво търсене. Има много внос и свръхпроизводство. Има дни, когато розовият  домат се продава по 0,60 лв., а червеният - по 0,80.

Такова чудо не помня", казва Нели Попстоянова. Не може да си обясни защо в пика на лятото хората не консумират розови домати, когато са най-вкусни и евтини.

"След 20-ина дни ще са с друга цена. Жегата ще ги съсипе и ще се появи дефицит", прогнозира Попстоянова. Колегата ѝ Иван Стоянов от с. Стряма зове клиентите да правят консерви с розови домати и дори лютеница Най-големите купувачи били от заведенията и ресторантите.

"Кръчмари казват, че продавали повече ракия покрай салатата с розов домат", допълва Стоянов.

Той също е убеден, че след месец цената му ще тръгне нагоре. "Тогава Ципрас сигурно ще ни прати внос от Гърция и ще се търгуват по 1,20 лв. на едро, а на пазарите цената ще е двойна", смята Стоянов.

Ембаргото, наложено на Русия, също подбивало нашето производство.

Петя Стоянова от с. Маноле също е вдигнала ръце. "Изкупиха ми розовите домати по 70 стотинки. Това е цинизъм. Оранжерийните са на приключване. Полските пък пламнаха от болести. Миналата година ни съсипаха дъждовете. Сега на ход са вирусите, от които няма спасение. На 14 юни засадих корените на полето. Пръсках няколко пъти, но никакъв ефект - вирозата е факт", казва Стоянова.

98 млн. лв. за тор от боклуци. Първите 2 покани за набиране на проектни предложения по новата ОП "Околна среда" 2014-2020 г. бяха обявени във вторник. Близо 98 млн. лв. са за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и биоразградими битови отпадъци.

Всички общини могат да кандидатстват на конкурентен принцип, съобщи екоминистърът Ивелина Василева. Документите ще се подават по електронен път. Срокът за кандидатстване е 1 г.

С компостиращите инсталации отпадъците вече се превръщат в ресурс, обясни Василева. След преработката им те може да се използват за наторяване в селското стопанство, за рекултивация на нарушени терени, мини или за поддържане на зелените системи на общините.

Екоминистърът напомни, че България има ангажимент до 2020 г. да намали с 35% биоразградимите отпадъци, които се депонират.

Към края на 2013 г. у нас са генерирани 3,135 млн. тона битови отпадъци. От тях 1,567 млн. т са биоразградими.

Статистиката показва, че по-малките общини генерират повече зелени отпадъци, а по-големите - повече хранителни, каза екоминистърът. Бъдещите компостиращи инсталации ще преработват и двата типа. Те трябва да са с капацитет от 2 до 20 хил. тона годишно.

За най-малките - от 2 до 4 хил. тона, финансовата помощ може да бъде до 3,4 млн. лв. За съоръженията с капацитет от 4 до 6 хил. т субсидията е до 3,9 млн. лв., а от 6 до 10 хил. т - до 5,4 млн. лв.

Най-големите компостиращи инсталации с годишен капацитет от 10 до 20 хил. т могат да получат до 7,4 млн. лв.

Освен поръчката към общините е пусната и друга за 61,5 млн. лв. с конкретен бенефициент - Министерството за регионалното развитие и благоустройството. Тя е за ВиК реформата. Срокът за кандидатстване е 30 септември.

Министър Василева очаква до края на годината да бъдат обявени още 13 покани по ОП "Околна среда" за над 1 млрд. лв. Близо 3,5 млрд. лв. е бюджетът на цялата програма. 2,240 млрд. лв. са за сектор "Води" и 560 млн. за сектор "Отпадъци".

Досега били закрити 35 стари депа, а това предстои да се случи и с още 41 до края на годината. Сериозно забавяне имало в Русенско, Разлог и Ямбол.

Труд

Милиционерщина плъзна по кварталите. Обикновени пеши патрули от "Охранителна полиция" плъзнаха из кварталите на София, въоръжени със стоп палки, за да спират шофьорите наред, видя екип на "Труд". Активността им бе отприщена от заповедта на вътрешната министърка Румяна Бъчварова, която позволи от 24 юли да се правят пътни проверки, без те да се снимат с камери и записват с микрофони.

Разрешението на Бъчварова не се отнася до "Охранителна полиция", а важи единствено за пътните и магистралните полицаи, като и за униформените от мотоотряд "Сигма". Само те имат правомощия да съставят актове и фишове по Закона за движение по пътищата, обясниха от полицията.

Патрулите пешаци обаче дебнат около светофарите между блоковете и махат с палките. После проверяват документите и запитани защо, отговарят: "Имаме акция".

От МВР вчера обясниха, че няма специализирана операция с такова име нито в страната, нито в София, но е възможно РПУ-та в някои квартали сами да организират проверки по сигнали за крадени коли или за домови обири. В такива случаи охранителните полицаи имат право да спират и проверките не се снимат с камери.

От 31 юли до 2 август в страната е проведена спецакция за лов на пияни шофьори, както и на такива които карат без книжки, съобщиха вчера от МВР. Проверени са 6325 превозни средства. Заловени са 111 водачи без книжки и 158 почерпени зад волана. 52-ма от тях са били с над 1,2 промила алкохол и срещу тях са образувани дела. Най-много пияни са спипани във Враца - 12, Благоевград - 11, Варна, Плевен и Шумен - по деветима и др. На главния път Смолян-Пловдив бил заловен пиян шофьор на камион. 48-годишният Петър Мечов от монтанското село Медковец шофирал "Ивеко Тракер", но смолянските ченгета видели, че криволичи и го спрели. Дрегерът показал 3.74 промила. Мъжът отказал кръвна проба и бил задържан за 24 ч.

От полицията обявиха вчера, че продължават с подобни спецакции срещу пияни и неправоспособни шофьори.

Смели чайки нападат туристи по морето. Тази година гларусите и чайките по морето са особено агресивни и цели ята нападат хора и храна, оплакаха се туристи. За феномена потвърдиха еколози.

Случаите на изтръгната от ръцете на туристи закуска са стотици, а пернатите вече не се приемат като романтика, а като инвазия. "Нямаме официални данни дали популацията се е увеличила, но като варненец мога да кажа, че в последните години броят на тези птици нараства", каза шефът на местната екоинспекция Венцислав Николов. В България има няколко вида чайки, а най-разпространена е средиземноморската, която повечето хора наричат гларус.

Орнитологът Петър Янков обясни, че в момента малките гларусчета напускат гнездата и затова броят на птиците е по-голям. Според Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците чайките може би не са се увеличили, а човешката дейност ги е накарала да се адаптират към променящата се среда. Например спирането на масовото строителство по морето е успокоило гларусите и те по-смело навлизат в градовете. Изследване за броя на морските птици не е правено, защото те са от т.нар. масов вид.

Експертите казват, че чайките са променили хранителните си навици, размножавайки се в градска среда. В дивата природа те нападат по-големи птици, например пеликани, за да изпуснат храната си. Сега гларусите правят същото с хората.

Варненци знаят добре местата, където птиците атакуват. Това са районите около хотел "Черно море", площад "Независимост" и централните училища. Общото за тези места е, че има много открити закусвални.

Чайките са превзели и вътрешността на страната. От поне 20 години те са честа гледка в София, Пловдив, Русе, където все пак има реки. Тези птици ядат почти всичко и когато намерят място с храна, липсата на вода не е проблем.

Общинските власти съветват хората да затварят капаците на кофите за смет и да не хвърлят отпадъци безразборно. Чайките са защитен вид, което прави невъзможно регулирането на популацията им. Не са рядкост случаите, в които варненци и бургазлии сами се опитват да се справят с нахалните птици, като стрелят по тях. Това е забранено, но наказани няма.

Стандарт

Министрите с отчет за съкращения. Пълен отчет за разходи, съкращения и надхвърляне на бюджета си трябва да даде всяко министерство на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. То е възложено за изпълнение още в началото на годината. От финансовото ведомство са отчели, че не всички министерства изпълняват графика, а част от тях дори са надхвърлили сериозно бюджета си. Затова отчетът до министър-председателя ще бъде предаден още в началото на септември.

Преди дни той предупреди министрите, че допълнителни разходи за ведомствата ще одобрява само с оставката на съответния министър, който ги иска. Според експертите доброто изпълнение на приходите е развързало ръцете на министри, които са започнали да одобряват по-големи разходи. Сметките на специалистите показват, че минусът сега идва основно от напредналите разходи за заплати. Към края на юни общо разходите по държавния бюджет възлизат на 46.6% от планираното.

Специално харчовете за заплати обаче са минали прага от 50% (51.2%), а при осигуровките са достигнати 52.9% от плана. Ако това харчене за заплати и осигуровки не се бе случило, бюджетът щеше да е изразходвал около 140 млн. лв. по-малко - достатъчно, за да излезе на излишък. Минусът в държавната хазна се компенсира от отчетени излишъци по бюджетите на общините (223.3 млн.), социалноосигурителните фондове (88.2 млн.), по бюджетите на държавните вузове, БАН и обществените медии (173.3 млн. лв.).

Така резултатът по съвкупния национален бюджет е излишък от 439.9 млн. лв. Към него трябва да се прибави и отчетеният и през юни излишък по еврофондовете, с който плюсът по консолидираната програма става 890 млн. лв. По прогнозни данни към края на юли отново има излишък - над 800 млн. лв.

Бонуси за наемане на безработни над 50 години. Само 29 българи са се възползвали до момента от програмата за заетост на безработни в предпенсионна възраст. Схемата, която действа от години, е слабо ефективна и на практика не работи. Това призна в Разград вицепремиерът Ивайло Калфин по време на среща със служители на Агенция по заетостта, Инспекцията по труда и  Агенцията за социално подпомагане в областта.

Той обяви, че министерството разработва нова програма за безработните в предпенсионна възраст, която да предоставя устойчива заетост и да провокира интереса на хората и бизнеса. Според статистиката близо 126 000 са безработните на възраст над 50 г. Досега програмата, която се субсидира на 100% от държавата, бе насочена изцяло към публичния сектор. По нея безработни, на които не достигат 2 г. стаж или възраст за пенсия, получават помощ да намерят работа, като се покриват разходите на работодателя за техните заплати и осигуровки.

"Явно възможностите за създаването на работни места в бюджетните звена са доста малки, щом обхватът е толкова незначителен", коментира Калфин. Затова социалното министерство ще предложи нов модел за заетост на безработни над 50-годишна възраст. Идеята е на частния сектор да се осигурят повече облекчения и стимули, обясни вицепремиерът. Той ще се допита и до бюрата по труда по места, за да бъдат отчетени спецификите на отделните региони при изработването на стимулите към работодателите. "Очакваме да обхванем хора от цялата страна, а не само от големите градове", посочи Калфин.

С нова програма социалното министерство ще насърчава специално земеделските производители да наемат безработни. Тя ще е предназначена за райони, в които няма икономика и хората бягат в градовете заради липсата на работа. "Тази мярка ще започне да действа още догодина, защото обезлюдяването на много места върви с високи темпове", заяви Калфин. На срещата в  Разград той научи, че децата в община Самуил са намалели с 10% само за една година. Миналата година социалното министерство е начислявало детски надбавки за 1100 непълнолетни, а тази година броят им е 1000.

Монитор

Мамят ни в грамажа с китайски черни везни. Забранени в Европейския съюз китайски черни везни удрят в грамажа плодове и зеленчуци в ущърб на клиентите. Едва за около 15 минути вчера инспектори от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) засякоха първите четири нарушения на един от оборотните пазари в Пловдив - този срещу Първо районно управление в кв. „Кючук Париж". Малко след като за акцията се разчу, търговците започнаха набързо да прибират стоката и да спускат кепенци. Въпреки това до края на проверката инспекторите съставиха осем акта за черни везни и три за кантари с изтекли срокове на проверка. Наричат се черни, защото за разлика от всички останали везни корпусът им е черен.

„Това е пазарът с най-много нарушители и с най-много сергии, оборудвани със забранените за търговска дейност китайски черни везни", каза началникът на метрологичния надзор за Южна България Екатерина Павлова. Думите й се потвърдиха от акция „Таен клиент". Няколко нейни колеги от надзорната агенция тръгнаха по сергиите за контролни покупки. Целта им бе търговците нарушители да бъдат пипнати в крачка докато мерят стоката на нелегалния кантар. Търговците много добре знаели, че черната везна е забранена за търговия, но заради по-ниската й цена - едва 50-60 лева, я купували и ползвали, уточни Павлова.

Един от първите „заловени" нарушители се оказа сергия за домати, дини, пъпеши и картофи, мерени за клиентите именно на незаконна черна китайска везна. „Тази везна не е разрешена за употреба у нас, няма знаци от проверка и няма маркировка по Закона за техническите изисквания на продуктите. Тя е за домашна употреба или за технологични нужди, но в никакъв случай за търговска дейност.

Може много лесно да бъде манипулирана без да се оставят следи, защото няма никакви пломби и всеки може да я отвори", каза „тайният клиент" - главният инспектор от ДАМТН Боян Йочков. Той уточни, че хората могат да разпознаят незаконната везна по липсата на холограмен знак и на знак за оценено съответствие. Китайските везни нямат и допълнителна метрологична маркировка, която е буква М в квадрат на зелен фон. Хванатата в нарушение производителка от село Белащица Мариана Иванова се оправда, че законния й кантар бил развален и го дала на поправка, но това вчера не я спаси от глоба.

2200 сдружения напират за безплатно саниране. Досега са регистрирани над 2200 сдружения на етажни собствености в панелки, напиращи да се включат в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, за която са отделени от хазната 1 млрд. лв., съобщиха за „Монитор" от Министерството на регионалното развитие и благоустройството" (МРРБ).

Вече сключените договори между общини и сдружения на собствениците са над 1400. Подадените искания към Българската банка за развитие (ББР), през която минава финансирането, са 1377, а сключените договори за целево финансиране са 1204.

Само четири месеца след като се даде официален старт на националната програма, на 23 юни се откри строителството на първата одобрена сграда в община Благоевград. Скоро предстои да започне обновяването и на втората сграда в административния на Пиринска Македония.

До 23 август се планира първата панелка там да бъде завършена. По блок 36, с 4 входа в благоевградския квартал „Ален мак", разположен на пътя за Солун, се работи ударно. В средата на миналата седмица строителите вече махнаха предпазната мрежа от скелето и вече се виждат първите резултати.

„В 6 часа сутринта работниците вече са на скелето. Не спират и събота и неделя", коментираха живеещи от блока. От общината уточниха, че първата панелка, обновявана по програмата в страната, е с РЗП от 2036 кв м. Договорът за санирането й е за 544 644 лв. или по почти 266 лв. на квадрат.

От строителното министерство обясниха още, че в отделните общини проектите са на различен етап на изпълнение. На една част сградите се правят технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, а на други се изготвят инвестиционни проекти. Има общини, които организират и провеждат обществени поръчки за инженеринг (проектиране и изпълнение на обновяването). Засега не се знае до края на строителния сезон колко ще са обновените панелки по държавната програма, уточниха от МРРБ, защото процесът се управлява от местните власти.

Има технологични срокове за организиране и провеждане на обществени поръчки за изпълнение на отделните дейности, а това отнема време. Предвид темповете, с които работят някои от общините, обновените панелни сгради до края на година ще бъдат немалко, прогнозират от МРРБ.

Новинар

Ръст на заетостта от чужди инвестиции. Над 5000 българи са намерили работа благодарение на преките чуждестранни инвестиции.

Ръстът е с 3 на сто повече в сравнение с миналата година. България се нарежда на 12-о място по създадени работни места от чужденци. Данните са от проучване на "Ърнст енд Янг", направени сред 43 европейски страни за 2015 г.

В класацията попадат и Русия и Турция. Най-привлекателни за чуждите инвеститори са Великобритания, Германия и Франция, сочи изследването, цитирано от БНР.

Отчита се повишаване на инвестициите в Европа с 36% спрямо предходната година. Западна Европа е водещата дестинация за инвеститорите, следвана от Северна Америка и Китай. Въпреки че западноевропейските страни са по-привлекателни за чуждите инвеститори, най-много работни места се отварят в източните страни.

Дори и в Македония има известен ръст на разкриването на работни места от чужди инвестиции. Проучването на "Ърнст енд Янг" прави уточнението, че положителната тенденция за Европа може да се влоши при евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз.

Балчик привлича туристи с реставрирани атракции. В разгара на лятото Балчик подготвя нови изненади за туристите. Курортът ще представи рестраврирания архитектурен паметник „Мелницата" и теке „Ак Язълъ Баба - св. Атанас" в село Оброчище.

Късноантичната средновековна крепост "Дионисополис" е другата забележителност, която привлича летовниците. За реновирането и на трите обекта са отпуснати около 5,6 млн. лв., а средствата са по европрограмите.

В края на тази седмица от общината организират представяне на трите исторически забележителности, на които Балчик разчита за привличането на български и чуждестранни туристи. Старата мелница в града датира от 1909 г. и за времето си е сред най-модерните индустриални сгради на Балканите. Крепостта "Дионисополис" е предшественик на днешния Балчик. Тя се намира в близост до пристанището. Текето "Ак Язълъ Баба - св. Атанас" и е най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня у нас.

Носи името на мюсюлманския лечител Ак Язълъ баба и неговия християнски двойник свети Атанас.