Труд

Предизвестеният крах на зимния туризъм в България. По данни на Комитета на регионите на Европейския съюз най-богатите общини в Европа, с под 1% безработица, са алпийските. Тоест тези, които развиват зимен туризъм. За разлика от тях, планинските общини в България, освен че са най-бедните в страната, са най-бедни и в целия ЕС.

С малки изключения безработицата там е над 15%, има нулев ръст на инвестиции, налице е обезлюдяване, а останалите да живеят там са с най-ниски доходи на глава от населението. Въпреки уникалните природни дадености, условия за развитие на зимни спортове, термални извори, самобитна национална кухня и заявени инвеститорски интереси в тези общини нищо не се случва.

Причината, която обрича над половин милион души от планинските региони на бедност и мизерия, е тотално сбърканата политика на Министерството на околната среда и водите и нескопосаното законодателство в сферата на опазване на околната среда и туризма.

Въпреки твърденията, че нашите закони са хармонизирани с европейското право и ние сме длъжни да се съобразяваме с регламентите и директивите на Брюксел, у нас е създадена непоносима законодателна и административна среда. Това предопределя, че всеки проект в българските планини е обречен на провал. За разлика от нас, в другите страни членки не е никакъв проблем изграждането на ваканционни селища, лифтове, ски писти и друга спортна инфраструктура. Годишно в Алпите, Доломитите, Карпатите се подменят и изграждат стотици нови лифтове и писти. Правят се нови ски зони в Македония, Румъния, Сърбия, Чехия. Дори и Турция активно развива зимен туризъм, като в момента в източната част на страната едновременно се строят четири курорта.

Виновникът за блокажа

на зимния туризъм у нас е Министерството на околната среда и водите.

Преди повече от две десетилетия Министерството на околната среда и водите бе създадено с функция опазване на чистотата на въздух, води и почви, съхранение на природата, здравето на хората и създаване на предпоставки за развитие на икономиката. За жалост от самото начало, вместо да изпълнява основните си задължения, ведомството се е фокусирало приоритетно върху изпълнение на програми, свързани с биоразнообразието. Това, разбира се, не е лошо, но под претекста „защита и съхранение на флора и фауна" се харчат стотици милиони евро от фондове и от държавния бюджет с много съмнителен ефект. Средствата се усвояват от няколко „зелени" неправителствени организации, срастнали се с администрацията на МОСВ, създавайки предпоставки за корупция на всички нива. Фрапантните случаи за многомилионно финансиране на кампании за червеногуши гъски, лешояди, лалугери, костенурки, изнесени от вестник „Труд", са ярко доказателство за колаборацията между МОСВ и тези организации.

Основната жертва е зимният туризъм.

Блокирането на този дял от икономиката, който може да носи стотици милиони приход, е по няколко направления.

Първото е противоречията между законите - едни дават възможност за инвестиции, а други ги спират. Второто е липсата на координация между Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и Министерството на туризма, която води до хаос в нормативната уредба. Така наречените съгласувателни процедури между отделните ведомства са само формален акт на администрацията.

Пример в това отношение са плановете за управление на националните и природните паркове. В тях са най-добрите места за развитие на зимен туризъм и спортна инфраструктура. Тези планове се възлагат, финансират и одобряват от Министерството на околна среда и водите и Министерския съвет. Другите министерства освен формално участие във Висшия експертен екологичен съвет нямат никакво влияние върху изработването на плановете.

Новите планове за Пирин, Рила и Витоша са разработени от авторитетни научни колективи, но в момента са блокирани от МОСВ и се очаква да бъдат осакатени от чиновниците в министерството, за да се угоди на така наречените прородозащитници. Това вероятно ще доведе не до развитие, а дори до упадък на зимния туризъм.

Министърът на околната среда и водите

има по-силно влияние върху икономиката от парламента, правителството, президента и общините, взети заедно.

За подпомагане на дейността му са създадени безброй комисии и съвети в МОСВ, които са се превърнали в място за разпределение на различни лобистки интереси. Такива са Висшият експертен екологичен съвет и специализираните комисии към него. Те одобряват или отхвърлят проекти, подложени на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка. Има още - Съвет по водите, Съвет по биоразнообразие, Съвет по климата, Комитет за наблюдение на оперативните програми, който е органът, разпределящ парите от еврофондовете.

Всичките изброени структури, със съдействието на МОСВ са окупирани от зелените активисти, които в зависимост от интересите си приемат или отхвърлят даден проект. Влиянието им е толкова силно, че те определят политиката и приоритетите на цялото ведомство, превръщайки министъра в свой заложник.

Публично е известно, че зелените НПО, освен с източване на европрограми, се финансират и от чуждестранни донори. Те са основно от страни, които се явяват конкуренти на българския зимен туризъм. По тази причина са особено яростни и негативно настроени към всяка възможност за развитие на зимния туризъм в България.

Фрапиращ пример за вредите върху него от саботажа на тези организации е Банско. Въпреки увеличаващия се ежегодно интерес към ски зоната от български и чужди туристи и очевидната необходимост от втори кабинков лифт, вече осем години това не се случва. Защо ни е нужно Министерство на туризма, което няма никакви правомощия, като всъщност министър на туризма е не Николина Ангелкова, а шефката на ековедомството Ивелина Василева.

Нима в МОСВ не виждат репортажите в електронните и печатните издания за огромните опашки пред единствения кабинков лифт в Банско. Защо трябва да се допуска стотици чужди туристи да си тръгват разочаровани, вместо догодина отново да се върнат и да оставят парите с тук.

Какъв министър трябва да си, ако обричаш 500 000 българи, живеещи в планинските райони, на мизерия и бедност и лишаваш държавата от огромни приходи, за да угодиш на петдесетина души, хрантутници от европрограми?

София слага такси на минералните извори. София ще въведе такси за водовземане от находища на минерални води, чието управление и ползване е предоставено от държавата безвъзмездно на Столична община. Предложението е на главния архитект Петър Диков, който напуска поста на 9 февруари, и предстои да бъде обсъждано от градския парламент.

Таксите няма да важат за гражданите, които си пълнят вода от минералните находища в столицата, увериха от „Московска" 33. Те се въвеждат заради хотели и басейни, които ползват минерална вода. Очаква се таксата да засегне и бъдещия концесионер на Централна минерална баня, който трябва да превърне част от сградата в СПА център.

Според предложенията на арх. Диков таксите за кубик минерална вода ще зависят от нейните градуси и от това за какво се използва. За питейно-битово водоснабдяване цените за кубически метър са съответно 0,90, 1,00 и 1,10 лв.

Болниците, училищата и детските градини ще плащат по 0,08, 0,10 и 0,15 лв. на куб/м, ако водата е съответно 30 градуса, между 30 и 50 градуса или над 50 градуса.

За спорт, отдих и профилактика чрез лечебни и рехабилитационни съоръжения в обекти, които не са регистрирани по Закона за лечебните заведения таксата е съответно 0,30, 0,60 и 0,70 лв. за куб. Метър. За хидротермално отопление цените са 0,30, 0,70 и 0,80 лв. за куб. метър.

През 2011 г. Столичната община получи осем минерални находища за безвъзмездно управление и ползване за срок от 25 години.

Капитал Daily

IKEA купува мебели от български фабрики за 300 млн. лв. Шведската IKEA купува от български доставчици продукция за 140 млн. евро годишно. За последните няколко месеца обаче изкупената от България продукция за магазините на веригата е нараснала с около 20 млн. евро. Това стана ясно по време на специална конференция за износа на мебели, организирана от IKEA, Агенцията за малки и средни предприятия и Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост в България.

Столове, маси, играчки, завивки, чаши са продуктите на десетината местни фабрики, които работят от години за шведската мебелна верига. От май миналата година след посещение на основателя и собственик Ингвар Кампрад в страната към списъка са добавени още девет нови български доставчика, а в момента се преговаря с още дузина (виж карето). От обявеното излиза, че с новите договори IKEA гарантира годишен износ за над 300 млн. лв. на българските мебелни фабрики и числото може да порасне.

План за повече продажби и покупки

"За 2015 г. IKEA отчита 34 млрд. евро оборот. Плановете на компанията до 2020 г. включват достигане на 50 млрд. евро оборот. Това означава, че имаме нужда от още доставчици", обяви Лора Петрова, асистент на Глобалния търговски мениджър на IKEA.

Веригата купува продукти от български производители от 70-те години на миналия век. Най-старият доставчик е фирма "Средна гора" - Стара Загора, която произвежда столове за IKEA от юни 1979 г. Страната ни има силни позиции в доставката на изделия от дърво, метал, стъкло, керамика. На глобално ниво екип на компанията от 1700 души купуват мебели от 978 доставчика в 58 държави. Други 1400 служители работят с 263 фирми за компоненти (дръжки, фитинги и пр.). Специален отдел с 400 души се договаря за продукти, различни от мебели - от кафе-машини за ресторантите на веригата до гъбички за миене на съдове, за които доставчиците са над 60 000.

През януари 2015 г. основателят и собственик на веригата инициира проект за развитие на бизнеса на IKEA в България, съобщи Станислава Василева, ръководител на проекта. И уточни, че от 3 до 9 май 2015 г. 89-годишният Ингвар Кампрад с екип от мениджъри, в който влизат и двама от най-дългогодишните и талантливи дизайнери на ИКЕА, посети 15 фирми в страната - настоящи и потенциални доставчици на компанията.

Новите доставчици

"Веднага след посещението стартирахме проекта. Вече имаме девет нови доставчика, от които веригата се готви да купува 51 вида изделия. Сред тях са столове, дребни мебели, продукти от дърво, пластмаса и метал, килими, вълнени одеяла, матраци и основи за легла, алуминиеви профили. Дизайнери разработват индустриална колекция, която ще бъде направена изцяло в България", съобщи още Станислава Василева.

Средната продължителност на партньорството с IKEA е 11 години. Най-дългият договор, подписван с доставчик, е за 10 години с гарантирани минимални количества поръчки. По принцип споразуменията са безсрочни, с 5-месечен предупредителен период, ако се налага раздяла с доставчика, стана ясно по време на конференцията.

"Не е важно колко са големи фирмите и дали правят обороти за милиони евро. Търсим различни партньори - и големи, и малки. Стремежът е големи обеми, ниски цени и възможно най-високо качество. Търсим доставчици, които се стремят към ефективност на производството, иновации и подобрения, водещи до намаляване на разходите", обобщи философията на компанията Лора Петрова. По думите й петте най-големи държави, от които IKEA купува, са: Китай (22%), Полша, Италия (бяла техника за кухни и офиси), Швеция (иновативни продукти) и Литва.

Какво изисква веригата

"IKEA изисква от своите партньори качество всеки ден, винаги налични продукти, изпълнение на поръчките в срок", каза Станислава Василева. И още - висока отговорност на компанията към околната среда, към хората и условията на труд, ниски производствени разходи, увеличаване на производствения капацитет, постоянно желание за развитие.

Веригата има собствен стандарт - IWAY - за околна среда и работни условия, който трябва да бъде изпълнен от доставчика. Главните изисквания в него са забрана за използване на детски труд, на принудителен труд, производство без сериозни замърсявания на околната среда и без емисии, застрашаващи здравето на хората, спазване на законодателството за работни часове, минимална работна заплата и безопасни условия на труд, обясни Василева.

Компанията има и друг фирмен стандарт - GO/NOGO - за качество, който също е задължителен за партньорите й. "Система регистрира всички тестове и декларации от доставчика за безопасност и качество на изделията. Следим стриктно някои процеси, свързани с употребата на химикали - например лакиране, производство на дунапрен", посочи някои от изискванията на стандарта Станислава Василева.

IKEA има и специално условие за производителите на изделия от дърво - използваната дървесина трябва да притежава сертификат за устойчива дейност FSC като доказателство, че е добита в съответствие със законодателството и при условия, щадящи околната среда. До 2020 г. цялата дървесина, използвана за продукти на IKEA, трябва да бъде сертифицирана. "За България и Румъния обаче, които се водят в т.нар. рисков регион - с нелегална сеч и недобро отношение към околната среда - срокът е първи септември 2016 г.", уточни Василева.

"Засега в България са сертифицирани само около 810 хил. ха държавни гори, тази година ще бъдат добавени още 1.1 млн. ха от грубо 3 млн. ха държавен горски фонд", обяви заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. По думите му предстоят промени в специална наредба, които би трябвало да улеснят мебелните фирми и да им дадат предимства при покупката на дървесина за сметка на износителите на суровина.

Веригата има специални изисквания и за производителите на текстилни изделия, които трябва да спазват нейния стандарт "По-добър памук" за използване на суровина, за чието производство не са влагани пестициди. IKEA улеснява доставчиците си, като им предоставя възможност да си закупят памук от фермери, подкрепяни от компанията.

Какво дава гигантът

IKEA гарантира изкупуване на големи количества, дългосрочно сътрудничество, обвързано с минимално количество, гарантирано плащане на 30-ия ден от доставката. "Не работим с доставчик за една поръчка, за една година или за две години. Нашите партньори могат да очакват печалба и растеж в дългосрочен план, както и да станат един от лидерите в своя сектор в глобален мащаб. Те могат да разчитат на директна експертна помощ от гледна точка на познания, развитие на технологии, производство и повишаване на ефективността", обобщи Станислава Василева.

Веригата е известна с ниските си цени. "Някои си мислят, че това означава ниски печалби за доставчиците, но това не е така. Искаме от доставчиците да постигнат ниски разходи на производство и да печелят добре, защото няма бъдеще за партньор, който не печели и не развива производството си", заяви Станислава Василева.

На въпрос каква е надценката на IKEA спрямо цената на доставчика Лора Петрова отговори: "Не работим с 30% печалба с доставчиците, защото, ако е така, няма да можем да продаваме милиони от едно изделие. Нашата цена е разделена на 52 реда, като първият е цената на изкупуване. Въпросът не е колко ние печелим, а колко вие печелите като доставчик и дали ви е достатъчно за да развивате фирмата си."

Българските доставчици

IKEA е в процес на преговори за доставки с фирмите "Елимекс" - Троян, Кооперация "Обнова" - Черни Осъм, "Евродом" - Русе, "Дриимс компани" - Смолян, "Тед" - Пловдив, "Алкомет" - Шумен, "Етем" - София, "Архидея" - София, "Вега текс" - Смолян, "Бук" - Гложене. С "Бонана" - Петрич, която и преди е била доставчик, компанията вече стартира партньорство.

Сред досегашните доставчици на веригата са: "Средна гора" - Стара Загора, "Калинел" - Троян, "Ирели" - Пазарджик, "Технокороза" - с. Дойренци, "Силва маш" - гр. Левски, "Силва ууд" - Ловеч, БКК 95 - Монтана, "Доминекс про" - Русе, "Паралел" - Севлиево, "Никром тръбна мебел" - Ловеч, "Тракия глас" - Търговище.           

Стартиращи компании могат да кандидатстват за субсидия до 200 хил. евро. Стартиращи компании, които са създадени преди не повече от три години, вече могат да кандидатстват за финансиране на иновативни проекти. Процедурата по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", по която ще бъдат разпределени общо 19.6 млн. лв., беше открита на 4 февруари, а предложения се подават до вечерта на 5 май. Финансирането е насочено към всякакви по размер предприятия.

Това е втората подобна схема, открита през новия програмен период. От края на миналата година върви и събиране на проекти за внедряване на иновации на стойност близо 100 млн. лв. Предложения по нея се подават до 4 април.

Кой може да кандидатства и за какво

Кандидатите могат да участват само индивидуално, а не в партньорства с други организации. По новата процедура ще се финансират проекти, насочени към разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена (процесова) иновация. Предложенията трябва да попадат в някоя от четирите приоритетни области на "Иновационната стратегия за интелигентна специализация" - информационните и комуникационните технологии, мехатрониката и чистите технологии, индустрията за здравословен живот и биотехнологиите и новите технологии в креативните и рекреативните индустрии. Предимство ще имат проекти, които попадат в тези области според регионалната им специализация в иновационната стратегия (за Югозападния регион например това са всички области без мехатроника и чисти технологии).

Допустими са широк кръг от дейности - изследвания, тестове и изпитания, регистрация на патент или полезен модел, създаване на прототипи и т.н. Финансиране се предоставя и за по-нататъшните етапи като изработване на икономическа оценка, разработване на технологии за производство, пазарни проучвания и промотиране на иновативния продукт или процес.

Всяка компания може да подаде само едно предложение. Предвидените проекти трябва да бъдат изпълнени в рамките на две години. Финансирането ще се предоставя по режим de minimis, като всеки проект може да получи между 50 хил. и 391 166 лв. Фирмите могат да получат до 90% от стойността на проекта като безвъзмездна помощ.

Промени в изискванията

Няколко промени в първоначалните документи са направени след приключилото в началото на януари обществено обсъждане. Делът от бюджета на проекта, който може да се използва за възнаграждения на квалифициран персонал, се увеличава от 50 на 60%. Причината за това е, че в области като ИКТ например разходите за персонал често са основно перо. В същото време двойно по-голям става максималният допустим размер на разходите за придобиване на машини и оборудване, като новият таван вече е 100 хил. лв. Това ще даде повече възможности на компаниите, които имат нужда да закупят лабораторно оборудване или активи за производството на иновативния продукт.

Промяна е направена и в един от много коментираните критерии поне един от членовете на екипа на кандидата да е доцент, за да получи предложението максимален брой точки за иновативен капацитет. Така според окончателния вариант на документите по-висока оценка ще получават екипи, които включват поне един доктор. "Изискването за наличие на "доценти" поставя граници пред развитието на иновациите и задълбочава кризата с разработването им. Именно такива изисквания поставят страната ни в групата на "плахите иноватори", пише Любомир Танев и дава примери с успешни иновативни компании като "Телерик" и "Уолтопия", които нямат доценти в екипите си.

Запазва се обаче изискването предприятието кандидат или неговите управители и съдружници да притежават поне един патент или регистриран полезен модел. Възраженията срещу това изискване са, че съгласно Закона за патентите компютърните програми не са изобретения и не могат да бъдат патентовани. В същото време ИКТ е една от приоритетните области, които ще се финансират по схемата. "Налага се изводът, че въпреки формалната приоритизация на информатиката изобретенията в тази област са неконкурентоспособни, тъй като специалистите, работили в сферата, не разполагат с иновации, които могат да бъдат патентовани", пише в един от коментарите. Според управляващия орган обаче патентите са единственият белег за осъществена иновационна дейност и изграден иновационен капацитет.

Сега

Данъчните преференции през 2016 г. ще са над 500 млн. лв. Стойността на данъчните преференции, които ще ползват през 2016 г. бизнесът и гражданите, ще надхвърли половин милиард лева. По данни на финансовото министерство сумата, която няма да постъпи в бюджета заради съществуващи облекчения в данъчните закони, ще бъде 568.5 млн. лв.

Това става ясно от прогнозата на МФ за така наречените данъчни разходи, които ще извърши държавата през 2016 г. От 2014 г. изготвянето на анализ за ефекта от данъчните преференции е задължително изискване в закона за публичните финанси, като МФ за пръв път публикува и прогнозни данни за предстоящата година.

В рамките на анализа финансовото министерство е преброило общо 36 данъчни преференции по линия на ДДС, акцизи, корпоративни и подоходни данъци на физическите лица, които ще се ползват през 2016 г. Министерството е успяло да оцени прогнозно стойността на 23 от тях. Преференциите за физическите лица са остойностени на 100%, а при корпоративните данъци липсва информация за 10 от 19 мерки. И без тях обаче корпоративните данъци водят по дял на най-висока стойност на преференциите.

Отстъпките, които фирмите ще получат по линия на облагането на печалбите през 2016 г., ще възлязат на 269.5 млн. лв. Прогнозата не навлиза в детайли за отделните преференции, но абсолютен лидер в тази графа през последните години е правото на бизнеса да пренася данъчна загуба за срок от 5 години и така да намалява дължимия корпоративен данък. По данни за 2014 г. - последния наличен анализ на база изпълнение, тази преференция е оценена на 181.3 млн. лв. Толкова е и сумата, която не е постъпила в бюджета заради правото на фирмите да пренасят данъчната загуба в следващи години. От МФ изтъкват, че това не е класическа преференция, но експертите са преценили да я включат в групата на данъчните разходи заради сериозния финансов ефект от нея. На второ място при корпоративните данъци е преотстъпването до 60% от данъка за регистрирани земеделски производители, което през 2014 г. е оценено на 25.8 млн. лв.

101.3 млн. лв. ще останат в туристическия бранш и няма да постъпят в бюджета заради намалената ставка на ДДС за туризма в размер на 9%, сочат още прогнозите на МФ. При акцизите са оценени 6 преференции на стойност 157.9 млн. лв. Делът на данъчните отстъпки за физическите лица е най-малък - 39.7 млн. лв., като намалява спрямо 2014 г. с 1.8 млн. лв. Тогава най-голяма тежест при преференциите за физическите лица е имало данъчното облекчение за хора с намалена работоспособност, които могат да си приспадат 7920 лв. от годишната данъчна основа. Ефектът от тази преференция през 2014 г. е бил 22.9 млн. лв.

Любопитни на този фон са данните от предходни години, както и сравнителна статистика за други страни от ЕС. Така например сравнението спрямо 2012 г. показва, че делът на преференциите за акцизи е бил значително по-нисък - 86.7 млн. лв., и с постепенното вдигане на ставките е нараствала и стойността на отстъпките. Чувствително по-голям е бил и делът на преференциите за физическите лица, който през 2012 г. е възлизал на 104 млн. лв., и най-голяма тежест при него е имало необлагането на доходите на физически лица от лихви върху депозити - с ефект от 78.1 млн. лв. Доходите от лихви по депозити на гражданите впоследствие бяха обложени.

Сравнението с ЕС показва, че като дял на преференциите от БВП (ако се изключи проблемът за неоценените отстъпки) България не се различава от голяма част от страните. В доклад на Европейската комисия от 2014 г. за държавните разходи за преференции се изтъква, че в много страни данъчните облекчения за фирмите са били редуцирани заради намаляване на самите данъчни ставки по време на кризата. С най-висок дял за данъчни преференции по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2010 г. са били Италия, Великобритания и Испания с данъчни разходи, в размер на съответно 8.1%, 5.9% и 5.5% от БВП.

НЕК е спестила 15.5 млн. лв. от заплати, кламери и хартия. Над 42 млн. лв. от орязване на административните си разходи са спестили за шест месеца част от държавните енергийни предприятия. Мярката за 10% съкращаване на разноските бе разпоредена в средата на м.г. от енергийния министър Теменужка Петкова в опит да се намалят дефицитите в системата.

Затъналата в дългове НЕК например е успяла да спести над 15.5 млн.лв. от командировки, външни услуги и материали, показва справка на министерството, изготвена за в. "Сега". Заедно с това компанията е започнала и оптимизиране на персонала. Става дума основно за прекратяване на трудовите договори с работещи пенсионери и с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за намаляване на щата. Така НЕК е намалила своя състав с повече от 120 души до края на 2015 г. И ТЕЦ "Марица изток 2" е приложила свиване на щата - с повече от 40 души, "Мини Марица изток" са освободили 13 души и т.н.

ЕСО (Електроенергийният системен оператор) също е успял да намали разходите си с 1.7 млн. лв. Държавното предприятие прави огромен брой обществени поръчки всяка година за удивително разнообразие от стоки и услуги. В края на 2014 г. например само в един от серията търгове ЕСО обяви, че иска купи за 200 000 лева фритюрник, сокоизстисквачка, тостер, ютия, скара, кухненски робот, телевизор със стойка, тонколони и дори ледогенератор.

Експертите на Теменужка Петкова изтъкват, че основната част от разходите, свързани с административната дейност на тези дружества, не влизат в цената на тока за бита. Все пак те са важни за цялостното състояние на системата и за намаляването на дефицитите в нея.

От министерството обаче не посочват дали всяка от подопечните му фирми е спестила точно по 10% от административните си разходи, или има вариации. Освен това липсват данни за част от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така не става ясно дали и с колко "Булгаргаз" и "Булгартел" са намалили харчовете си за материали, хартия, командировки и др. В справката не се посочва и дали "Енергийната инвестиционна компания", създадена преди 2 г. да купи "Ремотекс", също е намалила своите разходи.

Намаление на разходите по дружества в лв. към края на 2015 г.

НЕК - 15.5 млн.лв.

АЕЦ "Козлодуй" - 12 млн.лв.

"Мини Марица изток" - 7 млн.лв.

ТЕЦ "Марица изток 2" - 5.6 млн.лв.

ЕСО - 1.7 млн.лв.

"Булгартрансгаз" - 2 млн.лв.

БЕХ - 1 млн.лв.

24 часа

Крадат фарове от скъпи коли за оранжерии с канабис. Крадци отмъкнаха фаровете на 4 джипа, паркирани пред столичната зала "Арена Армеец" в събота вечерта, научи "24 часа" от очевидци. Собствениците на колите посетили тенис турнир и паркирали от двете страни на булеварда. Окрадени са 2 джипа "Фолксваген Туарег" и два "Порше Кайен".

Когато излезли от залата, шофьорите забелязали, че фаровете липсват. Подали жалби в две полицейски управления, защото платната на булеварда пред "Арена Армеец" попадат в териториите на различни РПУ-та. От МВР не потвърдиха за посегателството над 4-те джипа. По-рано подобни жалби са получавани, но рядко. Според запознати фаровете на 2-та модела автомобили се използвали за оборудване на лаборатории за марихуана. Те осигуряват идеалната пропорция между светлина и топлина за развитието на растенията и са ниско енергоемки. Полицията следяла производителите на канабис по рязкото покачване на сметката за ток. С фаровете от скъпите джипове обаче те не предизвиквали съмнения.

Другата причина да се крадат е, за да се връщат на собствениците за по-малко пари. Най-малко 3000 евро струват двойка фарове за 2-та модела джипове. В България са регистрирани и кражби на фарове от "Ауди Q7", които също се ползват за оранжерии. Фаровете на "Фолксваген Туарег" обаче били по-лесни за сваляне - със специфичен удар по капака над тях. Проблем било, че застрахователите трудно признават щетата. Обикновено те плащали обезщетение само ако има останал детайл от счупения фар. За да бъде призната кражбата, която според потърпевши била епидемия, собствениците слагали по 2 допълнителни болта и специална планка, за да не може фарът да бъде изкаран невредим.

Свалянето на фарове заради отглеждане на марихуана нашумя преди 3 г. в Холандия. Макар в Амстердам продажбата на канабис да е легална, отглеждането на индийски коноп с цел бизнес не е разрешено. В Холандия апашите посягаха не само на "Порше Кайен" и "Фолксваген Туарег", но и на БМВ Х6.

Учител и министър ще се питат и отговарят къде сбъркахме в образованието и как да спасим децата и себе си. Една 27-годишна жена от София преди седмица обясни просто и ясно какво трябва да се промени в образованието. Десетки хиляди прочетоха интервюто и в сайта, а близо 1000 българи го споделиха и препоръчаха във фейсбук.

За наша изненада - един министър на два дни управление - Меглена Кунева, видяла интервюто на Таня Петрова и помоли за контакт. "24 часа" предложи срещата между двете да опишем в общо интервю.

Така учителката по български език и литература в 119-о СОУ "Проф. Михаил Арнаудов" ще е един от първите експерти, които министърът на образованието ще чуе, за да определи посоката на промените в средното образование.

"Браво на това момиче. Сложи в малкия си джоб всякакви експерти, анализатори, умни глави...", написа в отзив драматургът Елин Рахнев в коментар за в. "168 часа", който "24 часа" препечата в големия си съботен брой. "...Мисля си, че в крайна сметка всичко започва и свършва с учителя и никой друг. И това е вечната реформа, друга не е измислена", коментира той с тревога, че учителската професия у нас е все още сред най-непрестижните.

Младата преподавателка сподели, че изпитва огромни затруднения с овладяването на учебния материал по български език и литература.

"Сложните терминологии в учебниците са достойни за конспект за студенти.

Огромен и тежък терминологичен апарат, излишно подробна фактология. Наша първа задача е да накараме децата да си задават въпроси и да мислят, но точно от това ги лишаваме. Така произвеждаме утрешните граждани на България, които също

няма да са склонни да питат и да са критични", каза в интервюто си тя.

По думите образователната ни система трябва да бъде разтоварена, но не и от творчеството на възрожденците. "Те са автори, казали много за народопсихологията и националната ни идентичност и да се вгледаме в тях е като да се взираме в слънцето. Няма как да издържим дълго на истините, които изричат. Но тези автори са нужни на нас и децата ни", убедена е Петрова.

Като отговорни за формирането на национално самосъзнание у децата тя назова наред с училището и семейството, медиите, търговските марки и вериги, интернет. "Защо нашето общество празнува националните си празници само и единствено като почивни дни в Гърция?", риторично попита 27-годишната жена. "Аз лично бих завела своите ученици, своя клас с българските знамена в ръце да видим един красив парад - нещо, което сега липсва."

На въпрос как обяснява на децата 5-те века на българите в границите на Османската империя, Таня Петрова отговори:"Доволна съм да видя, че децата поставят ясно границата между онези и днешните времена... Притеснява ме по-скоро, че представянето на случващото се в Сирия, проблемът с "Ислямска държава" създава у тях настроения срещу една религия, която те няма как да познават все още. Ислямът такъв, какъвто се представя днес по медиите, понякога се проектира върху онзи, който някога е бил тук. И тази връзка за мен е некоректна."

Според нея, когато си отговорим на въпроса кои сме, какви сме, защо сме такива, когато изчистим миналото си и спрем да носим тежкото бреме на неяснотите, тогава ще изчистим и образователната си система.

Стандарт

Такси изяждат парите на влог. Таксите и комисионите, начислявани от банките за различните услуги, бавно и неотклонно вървят нагоре. Някои трезори дори възприеха практиката да увеличават цените на услугите си всеки месец, масова е практиката да се въвеждат плащания за дейности, които до не много отдавна бяха безплатни. Левче за най-елементарните транзакции, като например внасяне на пари на каса в собствена сметка в същата банка, вече е най-обикновена практика навсякъде. Да не говорим за таксите за различните плащания към бюджета, данъчните и пр., които често са по-големи, отколкото самото задължение. Банковите шефове не отричат тези факти, като най-често се оправдават с нарастването на издръжката на обслужването и намаляване на доходите от основната дейност - кредитирането. Както и към подтикване на клиентите да използват онлайн банкирането и другите алтернативни канали, повечето от които са безплатни за по-простите операции. 

Банковата статистика потвърждава поскъпването на услугите. В края на 2015 г. приходите на банковата система от такси и комисиони е 1,026 млрд. лв., докато само четири години по-рано - в края на 2011 г., те са 874,958 млн. лв. или с 15% по-малко. В края на 2014 г. приходите са 950,818 млн. лв., или по-малко с около 8 на сто от следващата година, което показва, че ръстът им се увеличава с все по-голям марж. В същото време растат и разходите за такси и комисиони - за 2015 са 136,597 млн. лв., за 2014 - 122,343 млн. и за 2011 - 88,798 млн. Това е нормално, тъй като банките, освен че предоставят услуги, едновременно с това са и клиенти на други банки и институции или ползватели на също такива услуги. Но да видим как се променя съотношението между приходите и разходите. Години наред банките поддържаха това съотношение устойчиво - 10:1 в полза на приходите, естествено. За пример - през 2011 г. приходите, както вече посочихме, са 874 млн. при 88 млн. разходи. И това е последната година, когато съотношението се запазва. През 2014 вече балансът е нарушен с около 27 млн. лв., тенденцията продължава и през 2015 горе-долу със същата разлика - около 27 млн. Като имаме предвид, че основната дейност, от която банките събират такси, е кредитирането, което силно се е свило - значи таксите наистина са скочили доста нагоре. И вероятно ще продължават, докато се изравни вече посоченото съотношение 10:1.

За клиентите обаче спасението наистина е в алтернативните канали. Така че интернет е за това - да се икономисват грешни пари да комисиони, да се пести време и нерви.

Австрийци строят казино на Кулата. Австрийската фирма за производство на игрални автомати "Новоматик" ще строи близо до ГКПП-Кулата казино. То ще е част от комплекс, в който е предвиден още хотел, ресторант, бар и голям паркинг. Дружеството вече е собственик на терен от 1,2 декара в района до граничния пункт. Фирмата се яви на търг, организиран от община Петрич, и спечели с ценово предложение от 44 хиляди лева при първоначално обявена цена от 8 хиляди лева. На търга са участвали общо 4 фирми, но австрийците са предложили цена много над предложенията на останалите мераклии за имота. Теренът е атрактивен, преди години там е имал действащ паркинг на бившето транспортно предприятие "СОМАТ". Той се намира  в непосредствена близост до митническия терминал на Кулата и до международния път Е-79 за Гърция, на около 200 метра е от казино "Финикс".

Австрийската фирма обявила сериозните си намерения да инвестира в района на община Петрич още преди година и половина. Нейни служители направили мащабно инвестиционно проучване, за да са убедени, че бизнес начинанието ще е печелившо. "Надяваме се, че ще продължат така сериозно да работят. За нас е важно да идват такива инвеститори, които да подобрят още повече бизнес климата в общината", заяви Илко Стоянов, зам.-кмет по финансите на община Петрич.

С тази инвестиция село Кулата е на път да се превърне в истинска Мека на хазартните игри. Предишният кмет Димитър Манолев се шегуваше често, че ще поиска с държавен указ да бъде официално променено името на петричкото село от Кулата на Лас Вегас.

Монитор

Храните поскъпнаха 50 пъти за двайсет години. Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (от когато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.

Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.

По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти (с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок - едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.

Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай - 27 пъти. Захарта и другите сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено.

Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.

За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.

Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.

Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата - близо 190 пъти.

За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното - близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва.

Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането които влизат в същата група - близо 190 пъти.

За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги - с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги - 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.

При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.

Сериозна инфлация - над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето - 175 пъти.

Боливуд пръска 3 млн. евро у нас. Боливудският екшън „Шивая" ще остави в България 3 млн. евро - толкова е определеният бюджет за снимките у нас, научи „Монитор". Камерата вече се завъртя в софийското село Миланово под режисурата на Аджай Девган, който е и изпълнителят на главната роля. Със своите общо 21 млн. евро предвидени харчове лентата се очертава като най-скъпата в историята на индийското кино досега.

Девган, който е съпруг на друга мегазвезда в родината си - Каджол, е в България от седмица и е доволен, че засече снежна покривка, защото за продукцията са важни типично зимни пейзажи. Освен край София екипът ще снима и в Пловдив и Луковит. Окото на боливудската камера ще запечата и красотата на Родопите при Триград и Девин.

В "Шивая" участват и трима български актьори - Ивелина Иванова, Владимир Колев, Мирослав Кашов. Те са били в Индия, за да заснемат някои от сцените. Заглавието има връзка с Шива - бог на съзиданието и разрушението, като това е името и на героя на Девган. Това обаче не е типична боливудска захаросана приказка с песни и танци, ще има доста екшън, твърдят запознати. Очаква се снимките да приключат към средата на април, а филмът да тръгне по кината в Индия през октомври.

Хора от продукцията се засякоха в хотел „Маринела" с Джейсън Стейтъм, който също е отседнал там и работи у нас по втората част на „Механикът" с Джесика Алба. Той се щракнал за спомен с колегите си и им пожелал успешна работа.

Предната вечер боливудци имали разкошна ВИП вечеря в компанията и на индийския посланик у нас Раджеш Кумар Сачдева. По време на банкета им поднесли седемстепенно индийско и българско меню от деликатеси, гарнирани с отлежали вина. Аджай Девган останал очарован и от плескавиците.

Пред сайта Bollywoodlife Девган похвали министъра на туризма Николина Ангелкова, че е била много отзивчива и че у нас е намерил местата, които са перфектни за сцените на филма, макар първоначално да бил хвърлил око на Канада.

Междувременно от „Ню Бояна" съобщиха, че Голан Рамраз, който ще пише сценария за филма „Цар Калоян", ще проведе втори майсторски клас по драматургия във филмовото училище на Киноцентъра. Курсът започва на 29 февруари и ще продължи до 21 април. Над 100 студенти, предимно от България, се обучаваха в практически умения за работа в киноиндустрията миналата година.