Труд

Мигрантите тръгват през България към Европа. Европейската комисия заяви вчера, че е взела предвид опасността пътят на мигрантите да се отклони през България, а австрийската полиция констатира увеличаване в предпочитанията на бежанци да използват маршрут през България.

Това стана, след като Македония обяви, че няма да пропуска каквито й да било мигранти от Гърция, с което на практика запуши традиционния им път през Западните Балкани. Преди това Словения обяви, че вече няма да пуска транзитно преминаващи, а само които поискат убежище. Последваха я Хърватия и Сърбия, като сръбските власти изрично уточниха, че ограниченията се отнасят за границите с Македония и България.

След като Македония затвори границата, в Гърция остават блокирани около 36 000 мигранти, като почти 14 000 от тях са на границата с Македония.

Говорителката на ЕК Наташа Берто заяви, че опасността пътят на мигрантите да се отклони през България и към други страни е взета предвид. Затова от миналата есен има конферентни седмични заседания на представители на държавите от маршрута през Западните Балкани, но и на България и Албания. В Европарламента вчера групите на социалистите и демократите, както и на АЛДЕ, изразиха опасения, че мигрантите може да се насочат към България.

Австрийският в. "Ди пресе" пък цитира източник от Федералната криминална служба, че освен към Гърция трафикантите на хора, действащи в бежанските лагери в Турция, вече проявяват интензивен интерес и към България. Българският маршрут обаче се смятал за "скъп" и не било изключено да бъдат "съживени" опасните морски пътувания.

"Направили сме всичко, което може да се направи, за да не допуснем нов мигрантски поток към България", заяви вчера премиерът Бойко Борисов, коментирайки опасенията. "Сърцето ми се къса за тях (бежанците - б.р.), като ги гледам, но в същото време много ясно трябва да им се каже, че трябва да се върнат обратно в Турция и оттам по надлежния ред, по който се разбрахме в Брюксел, да постъпват в държавите, където ги искат или имат нужда от тях и да преминават законно през КПП-тата", добави той. Според него "армия и жандармерия, всичко е на границата и се полагат съответните усилия".

Борисов смята, че някои медии, които не назова, правят лоша услуга, като отиват при бежанците и ги питат защо не дойдат да минат през България. "Не знам каква е тази политика да ги подкокоросвате да идват и да минават. Като ги питате, по този начин ги привличате да минат през България, но ние им казваме: "Не искаме да идвате в България. Идете си в Турция и там по надлежния ред, по който ЕС и Турция се разбраха, ще идвате в Европа", каза премиерът.

Борисов заяви, че е говорил с вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин да се свърже с македонските и гръцките власти, за да види дали и каква помощ може да окаже България, защото "при тези дъждове буквално се наводняват лагерите, в които има хиляди хора".

Москов остава на поста, може да оглави и ДСБ. След като Петър Москов категорично отказа да напусне тъмносините редици и след като не подаде оставка след връщането на част от здравната реформа от Конституционния съд, Радан Кънев е намерил начин как да го изключи от ДСБ. Това ще стане възможно, след като бъдат приети промените в устава на формацията. В тях е записано, че районните организации имат решаваща роля за съдбата на партийните членове. В момента решението за изключване на врагове с партиен билет се взема от националния арбитраж на ДСБ.

Радан Кънев се опитва да накара Москов сам да си тръгне още от декември. Тогава той събра актива на тъмносините в Поморие, за да обяви решението си за минаване в опозиция. Здравният министър бе призован да подаде оставка, но не го стори. Москов даде да се разбере и вчера, че няма да си ходи въпреки решението на КС.

Още от декември се чули гласове в защита на Москов от регионални структури. Мнозина обвинили Кънев, че не ги е питал дали са съгласни партията им да е в опозиция. Питали го как ще реализира програмата на ДСБ, излизайки от властта.

Упреците срещу Радан Кънев в ДСБ продължават. През миналата седмица шестима председатели на местни структури обявиха решението си да напуснат партията, защото не са съгласни с опитите на лидера си да я узурпира. Посочиха, че промените в устава му дават неограничени правомощия.

Очаква се в неделя, когато ще заседава Националното събрание на ДСБ, Петър Москов да бъде издигнат за лидер от недоволни от Кънев партийци.

Капитал Daily

Шанс за по-добър подбор на комисари в КЗК. Първият опит за избор на ново ръководство на най-важния регулатор в държавата - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), пропадна и сега депутатите ще започнат нова процедура. Развръзката дойде, след като единственият кандидат за председател - номинираният от ГЕРБ юрист Росен Желязков, оттегли кандидатурата си, а два дни по-рано премиерът Бойко Борисов обяви, че партията му няма да участва в избора.

Започването на нова процедура за подбор е добра новина, тъй като в първата внесените кандидатури бяха малко и, меко казано, слаби. Много от предложените 11 кандидати бяха без опит в областта, със спорна биография или чисто партийни кандидатури. А за борба с монополите, картелите и с нагласените обществени поръчки е нужен екип от специалисти, които са смели, компетентни и с добра репутация.

Освен това лидерът на ДСП Радан Кънев обяви, че има "задкулисни договорки за новия състав на КЗК, като се разпределят партийните квоти, зад които прозират ясни корпоративни квоти". Точно след тази критика Борисов обяви, че ГЕРБ няма да участва. А процедурата наистина протече скоростно между празниците, партиите внесоха ограничен предрешен списък от кандидати, не се изчакаха и полагащите се според гласуваните правила 3 дни за въпроси към номинираните от медии и неправтилествени организации.

Кога ще започне новата процедура е неясно засега, но тя трябва да е скоро, защото комисарите в регулатора са с изтекли мандати от половин година, а председателят Петко Николов е начело на КЗК вече 13 години.

Кандидатът за председател: Съмненията пречат, оттеглям се

На заседанието на икономическа комисия в сряда трябваше да се изслушат кандидатите. Пръв беше кандидатът за председател Росен Желязков, който в момента е съветник на премиера Бойко Борисов и беше главен секретар на Министерския съвет в предишното правителство. Той обяви, че споделя общото разбиране за огромното значение на КЗК за свободния пазар като гарант за устойчива икономика в полза на потребителите.

"Вярвам, че бизнесът трябва да е конкурентна игра, от която потребителите печелят. Вярвам, че политиката трябва да е честна игра, а не политиканска игричка. КЗК е независим орган и поставянето под съмнение на нейния състав руши доверието и парализира дейността й. В личен план не мога да позволя внушенията, спекулациите и политизирането на този избор, които могат да се върнат като бумеранг", обяви Желязков.

Той допълни, че не търси служебна победа. "Отказвам да се състезавам сам със себе си. Искам да отпадне всяко съмнение за предпоставеност и предрешеност. Това не е волята на тези, които са издигнали кандидатурата ми", коментира Желязков. Той допълни, че няма съмнение в професионалните си качества, че позицията му е лична и е информирал за нея вносителите на кандидатурата му. С пожелание за успех към останалите кандидати и думите, че "КЗК има нужда от доверие", Желязков напусна залата.

(Не) продължаваме напред

След изненадващия ход председателят на икономическата комисия Петър Кънев обяви, че ще бъде пусната нова процедура за председател, тъй като кандидатурата на Желязков отпада.

Мартин Димитров от Реформаторския блок отвърна, че трябва да има гласуване дали процедурата да продължи.

"Позицията на Росен Желязков е мъжка. След оттеглянето на единствената кандидатура за председател процедурата закъсня шест месеца и е редно да има нова, при която да има повече кандидати и конкуренция", каза Димитров.

Комисията гласува дали да продължи работа, но гласовете "за" бяха наравно с тези "против" и "въздържали се". Кънев понечи да продължи изслушването, но Делян Добрев от ГЕРБ коментира, че според правилника при равен брой гласове предложението не е прието.

От БСП поискаха да бъде уважен трудът на кандидатите, които щяха да правят презентации за работата си в антимонополния регулатор.

Петър Кънев поиска 15 минути почивка. Мартин Димитров отвърна, че това е крайно несериозно и са длъжни да отложат заседанието поне с един ден, ако не с една седмица.

Петър Славов от Реформаторския блок каза, че според правилата не може да се направи ново предложение за председател, защото срокът е изтекъл и трябва да има нова процедура за председател, а законът казва, че кандидатурите се гласуват анблок.

В крайна сметка беше дадена петминутна почивка, като част от депутатите се скупчиха около единия от кандидатите - преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров, който е бивш член на Конституционния съд и на Централната избирателна комисия, за да им разясни процедурата. По думите му процедурата се открива от Народното събрание и за да се закрие, е необходимо изрично решение на парламента за това. При съществуващите процедурни правила не може да се номинират нови кандидати за председател и той да се избира отделно, освен ако парламентът не измени отново в зала правилата. На подобно мнение беше и единият от номинираните за заместник-председател на КЗК Димитър Кюмюрджиев. Повечето от кандидатите коментираха, че Росен Желязков им е съобщил, че се оттегля минута преди началото на заседанието и че са очаквали процедурата да се провали след сигнала от Бойко Борисов.

След почивката председателят на икономическата комисия Петър Кънев обяви, че не могат да прекратят процедурата и това може да стане само в зала, а Полина Карастоянова от Патриотичния фронт отново предложи изслушването да продължи. С осем "за", един "против" (Мартин Димитров) и девет "въздържали се" заседанието беше прекратено.

Кои бяха кандидатите

Росен Желязков (ГЕРБ) - съветник на премиера Бойко Борисов. В първия му кабинет беше главен секретар на Министерския съвет, а преди това - на Столична община по времето когато Борисов беше кмет. Желязков беше единственият подсъдим по аферата с изборните бюлетини "Костинброд" и беше напълно оправдан.

Георгица Стоянова (номинирана от ГЕРБ) - директор на правна дирекция в Министерството на отбраната, преди това юристконсулт в областната администрация в Благоевград.

Димитър Кюмюрджиев (Патриотичен фронт) - заместник-министър на отбраната, бивш член на КЗК от 1997 до 2003 г.

Проф. Пламен Киров (ДПС) - бивш конституционен съдия и член на ЦИК, преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски", секретар по правните въпроси на президента Георги Първанов от 2001 до 2006 г.

Анна Янева (БСП) - бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката при тройната коалиция и в правителството на Орешарски, бивш лидер на софийската организация на социалистите и се счита за близка до Румен Овчаров.

Кирил Добрев (БСП) - депутат от БСП в последните четири парламента. Финансист. Син на покойния вътрешен министър Николай Добрев. Семеен приятел на президента Георги Първанов.

Красимир Витанов (СДС) - бивш юристконсулт на компания на Моника Станишева, в момента управител на държавното дружество "Екоинженеринг-РМ". По времето на управлението на Пламен Орешарски е председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз".

Николай Илчев (АБВ) - адвокат от Велико Търново, общински съветник и в момента заместник-председател на общинския съвет. Кандидат за кмет от листата на АБВ.

Калина Павлова (БДЦ, групата около Христо Ковачки) - адвокат, бивш юристконсулт на компании от групата на Ковачки.

Стамен Гърбелов (БДЦ от коалицията "Народен съюз") - директор на "Нелоялна конкуренция" в КЗК от миналата година, работи в комисията от 2008 г. Преди това е бил консултант на "Шарлопов хотелс" и "Роял клуб".

Кирил Дойчинов (Муса Палев от групата депутати около Лютви Местан) - управител на консултантска компания, бивш служител на Агенция "Пътна инфраструктура", работил е в КЗК.

Държавата прекрати договора на ТЕЦ "Марица-изток 2" с "Водстрой 98". Министерството на енергетиката прекрати обществената поръчка, която ТЕЦ "Марица-изток 2" възложи на консорциум с участието на свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98". Официалното съобщение дойде след като премиерът Бойко Борисов разпореди проверката. Във вторник "Капитал Daily" съобщи за договор на стойност близо 30 млн. лв., сключен преди седмици между държавната централа и "Тагатис" ДЗЗД ("Водстрой 98" и БММ). Поръчката е част от подписано през 2014 г. рамково споразумение и идва в момент, когато финансовите резултати на "Марица-изток 2" се влошават.

Тецът "не е цъфнал"

От изказването на премиера стана ясно, че той е възложил на енергийния министър Теменужка Петкова да провери казуса. "От снощи (вторник - бел. ред.) възложих и на обяд имах финансовото състояние на теца и не считам, че в момента той има основание или толкова много пари, за да направи такава поръчка, още повече че излиза 3 хил. лв. за метър охрана", каза Борисов, цитиран от агенция "Фокус".

"В момента тече проверка, която да установи необходимостта от такава охрана, тъй като в договора има клауза, която казва, че при липса на пари, а аз не виждам тецът "да е цъфнал" в момента, за да си позволим такъв огромен харч", каза още премиерът. По данни от отчета към края на септември 2015 г. държавната компания увеличава загубата си над четири пъти до 61.8 млн. лв. за деветмесечието.

Вечерта дойде и официалното съобщение за прекратяване на поръчката. "ТЕЦ-ът реализира загуба за 2015 г. и към момента има недостиг на финансови средства за регулярно разплащане с доставчици и контрагенти. В този смисъл възлагането на подобни дейности към този момент и при тези условия е неоправдано," се казва в него. Министерството отбелязва, че Агенцията за държавна финансова инспекция в момента извършва проверка в държавното дружество, включително и на законосъобразността на проведената през юни 2014 г. поръчка.

Поръчка с история

Проверяваната в момента поръчка беше възложена на базата на рамково споразумение за инженеринг и изграждане на различни системи за сигурност в ТЕЦ "Марица-изток 2", подписано по времето на кабинета "Орешарски" с два консорциума - "Тагатис" и "Ат-Атлас" ДЗЗД. Във второто обединение влизат "АТ инженеринг 2000", чиито следи също водят до депутата от ДПС, и охранителната фирма "Атлас ко". Рамковото споразумение е за две основни дейности - строително-монтажни работи, включващи изграждане на физическа ограда с дължина 9500 м, контролно-пропускателни пунктове, охранително осветление, патрулни пътища и др., и проектиране и  изграждане на технически системи за сигурност и безопасност като алармени системи, система за телевизионно наблюдение и т.н. То няма фиксирана стойност и предвижда всички подобни дейности през следващите четири години да се възлагат на базата на договаряне с двата консорциума. Сегашната поръчка е първата, обявена след подписване на споразумението, и предвижда изграждане на охранителни съоръжения в северната част на площадката на централата. От изказването на Борисов става ясно, че "Ат-Атлас" е предложила цена от около 31 млн. лв. и затова поръчката е отишла при "Тагатис", който сключи договора за 29.3 млн. лв.

Строго секретно

Самото рамково споразумение от 2014 г. е било направено с гриф "секретно", тъй като касае охраната на ТЕЦ "Марица-изток 2", обясни още премиерът. По същата причина много от детайлите около договора също не са публични. Ясно е например, че поръчките са аргументирани с обследване за оценка на риска, което е проведено през 2011 г. и е приключило с препоръки за подобряване на системата от мерки за защита на централата като стратегически обект със значение за националната сигурност. От държавната компания обаче не дадоха информация кой е извършил обследването и колко е струвало това, като само уточниха, че е бил сключен договор с външен експерт. Не стана ясно и какво е наложило сключването на споразумението няколко години след като са направени препоръките.

Сега

Оградата на границата с Турция се превърна в бездънна яма. В МВР цари пълен хаос, незнание и липса на стратегия в строежа на оградата с Турция. Това стана ясно по време на вчерашното изслушване в комисията по вътрешна сигурност на зам.-министъра Филип Гунев, Гранична полиция и областните управители на Бургас, Ямбол и Хасково. Никой от поканените не успя да даде на депутатите окончателна информация колко ще е дълга оградата и колко ще струва на държавата изграждането й.

До този момент цената е 100 млн. лв. Те обаче няма да са достатъчни за изграждането на планираните 132.5 км. Въпреки осигуреното финансиране малко участъци са готови и депутатите смъмриха МВР за сериозното забавяне. Решението за започване на строежа беше взето на 12 март м. г. До този момент в Хасково са изградени 12 км и предстои да бъдат завършени още 23.6 км до средата на годината. В Бургас са изградени 26 км, а други 40 км трябва да са готови до юли. Тук обаче няма да достигнат 10 млн. лв. и правителството отново ще трябва да дава пари. Най-добро е положението в Ямбол, където през 2014 г. военните вече вдигнаха 30 км ограда. Там са построени още 27 км и предстои да бъдат довършени нови 7 км.

Дори всичко да бъде завършено в срок, от отговорите на Гунев и представител на Гранична полиция стана ясно, че оградата няма да покрие всички места, откъдето минават мигрантите. Цялата българо-турска граница е с дължина 272 км. Гранична полиция е възложила на областния управител на Бургас да се извърши проектирането на още 90 километра ограда - тя трябва да обхване района между ГКПП-Малко Търново и Резово. Никой от присъстващите обаче не можа да каже колко ще струва това на бюджета. Зависело какъв вид щяла да бъде оградата - двуредова или едноредова. На места МВР е променило заданието и вече се прави едноредова ограда вместо двуредова, за да бъдат намалени разходите. Гунев уточни, че всъщност има над 100 км от браздата по поречия на реки, които изобщо не били включени в първоначалното задание. Тепърва предстояло да се правят проекти за там, както и разчети колко ще струва.

Представителят на Гранична полиция даде да се разбере, че новото съоръжение няма да бъде обвързано със системата за видеонаблюдение на МВР. Ще липсва и система за известяване, ако някъде има пробив в новата ограда. Така почти се обезсмисля построяването й, тъй като тя лесно може да бъде преодоляна, а полицаите няма да разберат. Според Гунев през миналата година е имало 62 случая на преминаване на построеното от военните съоръжение. Освен с ножици мигрантите вече разполагали с малки флексове на батерии, с които режели бодливата тел. Дори по време на строежа на новата ограда трафикантите от турската страна на браздата се подигравали на строителите, като им показвали флексове, за да им покажат, че съоръжението няма да ги спре.

Липсата на ясна информация около строежа на оградата - срокове и нужно финансиране, ядоса депутатите от комисията по вътрешна сигурност. "Трябва да показваме, че сме отговорни. Изпитвам неудобство в момента от информацията, която поднасяте", обърна се председателят на комисията Цветан Цветанов към зам.-министър Гунев. "Идвате тук като на разговор", ядоса се и Красимир Янков от БСП. В крайна сметка изслушването ще продължи след две седмици, за когато Цветанов заръча да се подготвят по-обобщени и ясни данни. Тогава ще бъдат извикани министрите на вътрешните работи и на финансите.

Искане

България е поискала 120 млн. евро от Европейския съюз за осигуряване на охраната на границите. Ако Брюксел отпусне финансиране, парите няма да отидат за оградата, тъй като изграждането й не се одобрява от ЕК. Очаква се с тях да бъде финансирана покупката на нова техника за Гранична полиция. "Трябва да поискаме допълнително средства. Не само да казваме Yes", призова вчера Атанас Мерджанов от БСП.

ГЕРБ планира да закрие компанията за проектиране на магистралите. Мегакомпанията за проектиране на магистралите да бъде закрита, предлагат депутати от ГЕРБ с промени на Закона за пътищата. С внесените вчера в парламента нови текстове в закона се предвижда ликвидиране на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) към Министерството на регионалното развитие. Нейните функции, както и започнатите проекти, ще преминат към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Законодателната инициатива идва след скандала със скъпата обществена поръчка за доизграждането на магистрала "Хемус", която бе прекратена по заповед на премиера Бойко Борисов. След "Хемус" беше спрян търгът за още един "златен" проект - тунел, който е част от магистрала "Струма". Поводът да бъде спряна работата по северната магистрала бяха "витаещи съмнения" за връзка на правителството със спечелилите да строят 60-километровата отсечка консорциуми, свързвани с депутата Делян Пеевски и бизнесмена Веселин Златев. Тази поръчка надхвърляше 800 милиона лева. На 250 милиона лева бе изчислен 2.5-километровият тунел "Железница" на южната магистрала. По-късно стана ясно, че скъпата магистрала "Хемус" ще бъде "понижена" до скоростен път.

Държавното предприятие НКСИП беше създадено през 2012 г. и е подчинено на регионалния министър. Основната му цел беше да ускори изграждането на автомагистралите "Струма" и "Хемус". Освен тях приоритет на тогавашното правителство на ГЕРБ беше и строежът на магистрала "Черно море". Инициативата за създаването на структурата беше на сегашния президент Росен Плевнелиев, който беше регионален министър в първия кабинет на Бойко Борисов.

Според предложението на депутатите всички активи, пасиви, права и задължения на компанията ще се поемат от пътната агенция. Цялата информация и документация по започнатите процедури за "Хемус", "Струма" и "Черно море" трябва да се предадат на експертите в АПИ в срок до месец след влизането в сила на закона. По-важното обаче е, че всички открити и непрекратени обществени поръчки се прекратяват автоматично, с изключение на тези по оперативна програма "Транспорт", до 2020 г. Автоматично се прекратяват и всички сключени договори освен тези с европейски пари.

Служителите на компанията ще бъдат уволнени поради ликвидация по реда на Кодекса на труда, заради което ще им бъдат изплатени съответните обезщетения. Вчера нито от регионалното министерство, нито от компанията коментираха подготвяната структурна промяна в управлението и проектирането на пътищата.

24 часа

Ще ни лекуват както и досега, остава общият пакет на НЗОК. "Естествено, че подкрепям здравния министър. Има много да чакат за оставката му." Това каза премиерът Бойко Борисов, след като опозицията поиска здравният министър Петър Москов да подаде оставка.

Депутатите от БСП и ДПС настояват Москов "да си събира чуковете", след като Конституционният съд с 11 гласа отмени текста от Закона за здравното осигуряване, въвеждащ двата пакета медицински дейности. За запазването му е гласувал само съдия Филип Димитров.

Как ще коментирате искането за оставка на министър Москов?, попитаха Борисов журналисти в Съдебната палата. Там той бе разпитан като свидетел по делото срещу експремиера Сергей Станишев.

"Радан Кънев да иска оставката на Москов...", бе първата реакция на Борисов. "Не, БСП", отвърнаха журналистите. "Истинската опозиция", уточни Борисов.

"Естествено, продължавам да подкрепям министър Москов и не коментирам решенията на КС", каза премиерът и уточни, че ще се съобразят с мотивите на КС.

Двамата с Москов се видели в сряда сутринта и министърът го уверил, че няма никакви тревоги.

"Не мога да кажа сега защо са допуснати тези неща, ще ги поправят. Той (Москов, б.р.) е грамотен човек, разбира това, което прави, и ще го поправи. Ще се направят необходимите корекции", увери премиерът.

Разделянето на пакетите трябваше да влезе в сила от 1 април, но вероятно ще се отложи за юни. Съдът обяви за противоконституционен текста на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, с който в изречение първо думата "основен" е заличена, а в изречение второ се предвижда пакетът да е основен и допълнителен и да се определя с наредба на министъра на здравеопазването, която да се актуализира веднъж годишно до 31 октомври.

До редакционното приключване на броя мотивите на КС не бяха обявени. Според запознати текстът е паднал, защото бил неясен - това е недопустимо, понеже се засягат основни права на гражданите. В конституцията пише, че хората имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ.

"От отменения текст не ставаше ясно по какви критерии става разделението на основен и допълнителен пакет и какво следва от това разделяне. От наредбата научаваме, че става дума за извършване на здравни дейности и на лечебни дейности в различно време. Това обаче трябва да бъде записано в закона, за да не може изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването непрекъснато да променя правилата на играта", коментира конституционният съдия Румен Ненков.

Конституционните съдии единодушно оставиха в сила другия текст от Закона за здравното осигуряване, атакуван от 61 опозиционни депутати. Той предвижда, че за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, ще се правят вноски за здраве върху 55% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. Освен това той въвежда изравняване на вноските с тези на самоосигуряващите се с по 5% на година.

Текстовете, които не са достатъчно прецизни и са дали основания КС да постанови решение, ние, съобразявайки се с мотивите на съда, ще ги променим и отново ще ги внесем като поправки в закона, уточни министър Москов. Той отбеляза, че решения на съда не се коментират, а се изпълняват, но за разделянето на пакета каза: "Това е и продължава да бъде нужната законова стъпка, за да се гарантира на българските граждани, че НЗОК ще заплаща пълноценно лечението им, без да има нужда те да доплащат. Т. е. да гарантира това, че ако вие сте здравноосигурен, навременно и безплатно ще получите нужния обем лечение, независимо от това дали имате възможността да доплатите частта от лечението, което към този момент касата не плаща.

Това е смисълът на разделянето на пакетите и от тази гледна точка той не е проблем, не е и предмет на решението на съда."

"Решението на КС по текстовете от Закона за здравното осигуряване е нормална демократична процедура. Правителството трябва да продължи с усилията за реформиране на здравеопазването", коментира президентът Росен Плевнелиев.

Помолен да коментира решението на Конституциония съд за отмяна на двата пакета като част от здравната реформа, шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че "ще трябва да се съобразим с това решение, а здравната комисия в парламента да си направи съответните изводи".

Разделянето на пакетите е само елемент от здравната реформа, коментира д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в НС. Тя отбеляза още, че НЗОК като основен солидарен осигурителен фонд не може да поема плащането на всички заболявания. Според д-р Дариткова трябва да се концентрират усилията върху социално значимите заболявания - с най-голяма заболеваемост, смъртност и инвалидизация. "Оттук нататък пак казвам, че така или иначе основният пакет пак се определяше с наредба от министъра на здравеопазването", каза още д-р Дариткова. Здравната реформа е отложена на този етап, тя закъснява, каза д-р Красимира Ковачка, член на здравната комисия в НС, пред БНР. Според нея след съдебното решение за пакетите са възможни и още проблеми.

Лекуват ни както досега, остава общият пакет на здравната каса

От решението на съда не произтича проблем нито за здравната система, нито за пациентите, каза здравният министър д-р Петър Москов.

Мотивите на КС все още не са официално оповестени, но според прависти съдът не атакува самото разделяне на пакета здравни услуги на основен и допълнителен, а неясната формулировка, с която то се въвежда.

Москов обясни, че остава в сила действието на старата наредба за основния пакет, "която винаги е била правомощие на министъра. В министерството ще се пренаписва наредба 11 в стария ѝ вид, тя ще бъде публикувана - на разположение на здравната каса и на лекарите, за да може системата да продължи да функционира по начина, по който е заложено в програмните документи на правителството за реформа в здравеопазването".

Докато влязат в сила промените, здравната каса продължава да плаща по сегашните правила - за над 300 клинични пътеки в общ пакет медицински дейности. С разделянето на пакетите около 200 клинични пътеки трябваше да останат в основния пакет. Тези заболявания трябва да бъдат лекувани веднага. Други около 60 пътеки щяха да бъдат и в основния, и в допълнителния пакет, а дали пациентът е за спешен, или планов прием по тях, ще зависи от тежестта на състоянието му. Само 3 клинични пътеки останаха изцяло в допълнителния пакет. Това значи, че по тези диагнози ще има отложено планирано лечение. МЗ определи, че отлагането може да бъде не повече от 2 месеца.

В момента болничните ръководства не са наясно как ще подписват новите договори за работа с НЗОК, които трябваше да са съобразени с промените. Те пак имат правно основание да въвеждат листи на чакащите, но не са задължени за определени диагнози.

"Национална сигурност" - новата мода във висшето. Заради бежанската криза, актуалната тема за сигурността, а и заради високата издръжка на един студент - 5412 лв., държавните вузове предпочитат да откриват специалности в професионалното направление "Национална сигурност". Частните също искат да обучават студенти в това направление, защото има интерес и нужда от кадри, въпреки че не получават средства от държавата.

Вече 9 висши училища следват новия тренд и предлагат специалности в тази област.

Механизмът за формиране на субсидията на един студент се определя по следния начин: базовият норматив за издръжка на един студент е 693 лв. Той се умножава по коефициенти. За професионалното направление "Национална сигурност" коефициентът е 7,81, умножен по 693 лв., прави сумата 5412 лв. Коефициентите варират от 1,05 до 9.

Магистърските специалности привличат висшисти. IT специалисти например се записват в магистърската програма "Киберсигурност" на Нов български университет. От системата на вътрешните работи се записват в "Противодействие на престъпността". "Национална и международна сигурност" е с по-широк профил и привлича хора, които работят като консултанти, експерти, дори и журналисти, обясни проф. Христо Георгиев, ръководител на департамента "Национална и международна сигурност" в Нов български университет. Според него на фона на намаляващия брой студенти като цяло кандидатите за предлаганите от неговия департамент специалности расте. От есента НБУ пуска още 2 програми - в областта на криминологията и кризисен мениджмънт и интернет технологии.

Бакалавърската специалност "Национална сигурност" е най-новата, разкрита в Правно-историческия факултет на Югозападния университет в Благоевград. Първият прием на студенти бе осъществен през академичната 2015/2016 г. Интересът от страна на кандидат-студентите е изключително голям и всички места бяха усвоени, обясни доц. д-р Николай Марин, зам.-декан на факултета.

Интересни специалности има в университетите. Военната академия "Георги Раковски" предлага публични комуникации в сигурността и отбраната, сигурност във въздухоплаването, стратегическо ръководство на сигурността и отбраната, управление при извънредни ситуации и защита на населението.

В Академията на МВР пък има специалности като "Гранична полиция" и "Корпоративна сигурност".

Варненският свободен предлага програми като "Митническо разузнаване и разследване", "Съдебни експертизи" и "Подготовка на силите и средствата за действия в условията на неконвенционални кризи".

Стандарт

Деца се въоръжават с палки и боксове. Деца и тийнейджъри в цялата страна масово се въоръжават с палки и боксове. Това е последната мода сред младежите. Те ходят с опасните атрибути навсякъде, научи "Стандарт" от търговци в оръжейните магазини. Продавачи от Врачанско например довериха, че опасните оръжия се купуват най-често от деца. Цената на бокса е напълно достъпна - между 5 и 15 лева.

В един от най-оборотните оръжейни магазини в центъра на града казаха, че боксът е един от най-продаваните артикули от оръжията за самоотбрана. Търговците разказват, че ги купуват предимно млади момчета. "Продава се свободно, защото няма някакво изискване, както е при оръжията. Служи за самоотбрана, но на практика не знаем кой с каква цел го купува", коментира продавач на оръжия.

В магазина избягват да зареждат от най-опасните боксове, които са с шипове и остри върхове. Въпреки това споделят, че при търсене ги доставят. Проверката ни установи още, че младежите предпочитат да се "въоръжават" с палки, а не със защитни спрейове, които също са заредени във веригите. Палката, наподобяваща досущ като полицейската, върви между 7 лв. и 15 лв. Предлага се в два варианта - гумена и метална, която е разгъваема. Точно с такъв тип палка тримата гардове пребиха мъжа на Околовръстното шосе в София. "Да, наистина има голямо търсене и при палките. Често ги купуват и хора на по-зряла възраст, най-вече за да ги държат в автомобилите си, тъй като не са удобни за носене по улиците", коментират още от оръжейния магазин във Враца.

И друг артикул, разпространяван свободно в търговската мрежа, се оказва изключително опасен. Арбалетът, който се продава за спортни занятия, върви между 150 лв. и 300 лв. Предлага се със стрелички, които са с метален връх и се използват за стрелба в гората. Оказва се, че всеки, снабдил се с арбалет, може да си купи стреличка с метален тризъбец, който може да бъде и смъртоносен.

Нови данъци в общините. Нови данъци ще пълнят общинските бюджети. Като целта е общините да са финансово по-независими и да представят по-качествени услуги на хората. Това е залегнало в проект на Стратегия за децентрализация 2016-2025 г., който е подготвен от Министерството на регионалното развитие. Един от проблемите, набелязани в стратегията, е недостигът на финансови ресурси на местно равнище. Стъпка за неговото решаване е "разширяване на собствената приходна база на общините чрез предоставяне на нови данъчни приходоизточници", пише в стратегията. Облагането само на движимото и недвижимото имущество ограничава възможностите на общините и не осигурява стабилност на приходите им, основана на разнообразни приходоизточниците, се посочва още в документа. Това означава да се въведат нови данъци, или част от сегашните налози да влизат в общинските бюджети, а не в държавната хазна. В стратегията се предлага общините да имат и по-голяма свобода при определяне размера на местните данъци и възможност да прилагат стимули и санкции в данъчната политика. Като например данъчни облекчения за определен кръг граждани. Само по този начин местните власти могат да отчитат своята специфика и да влияят върху местното икономическо развитие, пише в стратегията.

През миналата година от Министерството на финансите предложиха общините да имат право да въвеждат допълнителен данък от 2% върху доходите на хората, но идеята не намери подкрепа. Сега обаче специално се посочва, че централната власт трябва да намали нивото на своите приходи за сметка на местните власти, за да не се стига до увеличение на общата данъчна тежест за населението. Това означава например 2% от данъка върху доходите да остават в общините, без да се вдига размерът на налога.

Монитор

16 206 празни места във вузовете. 16 206 места са останали незаети в университетите през настоящата учебна година. Това съобщиха за „Монитор" от Министерството на образованието и науката (МОН). Вузовете са обявили 75 074 места за студенти, като от тях са се запълнили 58 868, а останалите са останали незаети. Така за поредна година за затвърждава тенденцията, при която висшите училища раздуват план-приема си въпреки малкия брой зрелостници и в крайна сметка обявените места остават незаети.

Тази ситуация е резултат от предишната система, при която МОН само одобряваше предложения план-прием на университетите, без да има право да го коригира, коментира за „Монитор" заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

Той допълни, че с приетите вече промените в Закона за висше образование очаква това разминаване между обявен и реализиран прием да е много по-малко. С промените от следващата учебна година МОН ще има право да реже местата в университетите, а финансирането ще бъде обвързано не само с бройките приети студенти, но и с качеството на обучението, което предлагат вузовете. Според проф. Денков разминаването се дължи и на демографската криза. От 2010 до 2015 година броят на зрелостниците, които излизат от висшите училища, е намалял с 25%, а през тази година се очаква абитуриентите да са около 53 хил. В процентно съотношение държавните вузове са са справили по-добре със запълването на местата си от частните. Реализираният прием при вузовете разчитащи на субсидия от хазната е 85,21%, а при частните този дял е 54,22%.

Най-много незаети места има при икономиката - 1537, следвана от филологията, която е на минус с 919 бройки. 780 по-малко от обявения план, пък са и първокурсниците по педагогика.

Булевард „България" под блокада за две години. Столичният булевард „България" ще е под блокада през следващите две години заради строителството на третия лъч на метрото. Мъките за шофьорите започнаха от днес заради затварянето на дясната лента и локалното платно на булеварда в отсечката между „Акад. Ив. Е. Гешов" и площад „Ручей". Така до края на март 2018 г. автомобилите ще се движат само в две ленти в този участък, съобщи Столичната община.

Заради това ще се наложи и промяна на тролейбусни линии 2 и 9. В посока „Борово" те ще минават по улиците „Григор Начевич", „Отечество", „Кюстендил". В посока центъра пък промяната е от ул. „Кюстендил", по ул. „Отечество", ул. „Григор Начевич", по нова пътна връзка, която ще пресича зелената площ. Закрива се и спирката на автобуси 64, 102 и 204 след кръстовището на булевардите „България" и „Гешов" в посока „Гоце Делчев".

Затруднение ще има и на кръстовището при Попа. От 20 март ще бъде затворен изцяло булевард "Патриарх Евтимий", а движението в тунела под НДК ще е двупосочно. Заради това ще има промяна в трасето на трамвай 6 в участъка на Петте кьошета. Вместо в посока "Лозенец" трамваят ще се движи до последната спирка на трамвай 1 в кв. "Иван Вазов". Маршрутите на тролейбусни линии 1, 2, 5 и 8 също ще се променят като в посока бул. "Прага" те ще се движат по бул. „Васил Левски" през тунела.

Сериозни затруднения ще има и в „Красно село", където заедно с метрото ще се направи и още един тунел на кръстовището на булевардите „Цар Борис III" и „Гоце Делчев". Идеята е да се облекчи натовареният трафик около пазара „Красно село" Така след две години колите, които се движат по „Гоце Делчев" и „Житница", ще минават под „Цар Борис III" без светофар. В „Красно село" пък ще бъде затворен и бул. „Гоце Делчев" от ул. „Кюстендил" до бул. „Цар Борис III". Забрана ще има и на ул. „Кюстендил" от четните номера откъм бул. „Гоце Делчев", ул. „Житница" от бул. „Гоце Делчев" до ул. „Гебедже" и бул. „Св. Георги Софийски" от бул. „Пенчо Славейков" до ул. „Константин Иречек".

В началото на годината стартира строителството на първите седем спирки на метрото от Малък градски театър „Зад канала" до ул. „Житница" в кв. „Красно село". То ще е дълго 7 километра, а спирките ще са „Зад канала", Орлов мост, Попа, НДК, ул. „Г. Софийски", при „Гешов" и „България" и до пазара на „Красно село".

През есента по план започва и строителството на още 5 метростанции - една на бул. "Владимир Вазов" източно от моста "Чавдар" и четири в кв. "Овча купел". Осигурено е финансиране за изграждането на всички 12 нови станции - 401 млн. евро от ЕК и 90 млн. евро местно и държавно съфинансиране. До 3 години Горна баня, „Овча купел" и центърът ще се свързват с „Хаджи Димитър", а още 500 000 столичани ще могат да се възползват от най-екологичния и бърз градски транспорт.