Стрес тестовете на банките - какво да очакваме. Колко са здрави българските банки? На 13 август Българската народна банка (БНБ) ще даде своя отговор на този въпрос за милиарди левове. Темата е чувствителна и това обяснява и избора на момента - в самия край на дадения от парламента срок, в разгара на летните отпуски, през почивния съботен ден...
Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете са без прецедент в България - и като обхват и като ниво на прозрачност. От тях се очаква да научим в каква степен отчетите и балансите показват реалността каквато е или каквато на мениджърите и собствениците на банките им се иска да е. С фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. се видя, че счетоводните манипулации и престъпното кредитиране е възможно да се случват незабелязано години наред въпреки контрола, упражняван от банковия регулатор и другите задължени институции, като например Комисията за финансов надзор (КФН). Предстои да видим още дали начинът, по който банките управляват бизнеса си, е устойчив и дали при икономически шок ще имат достатъчно капитал. И в крайна сметка доколко всяка от тях е заплаха за клиентите си, за целия сектор и като крайно за данъкоплатеца.
След краха на КТБ проверката беше наложителна и тя е тест колкото за банките, толкова и за БНБ, която, стъпвайки на резултатите, има уникален шанс да затегне надзора и да започне да изчиства наследството на 12-годишното управление на Иван Искров. Цялото упражнение се наблюдава изкъсо от Брюксел, което допълнително прелива доверие към БНБ - нещо, от което новият гуверньор Димитър Радев има голяма нужда. Защото в зависимост от резултатите може да има напрежение, което трябва да бъде туширано с добра комуникация и адекватни мерки. Някои от тях може да срещнат и сериозен корпоративен и политически отпор.
Дотук цялото упражнение струва над 10 млн. лв. и тя се плаща предимно от банките, но сметката може да набъбне доста повече и да се прехвърли върху данъкоплатеца при нужда банките да се подкрепят ликвидно или капиталово. Това е цената, която се плаща за многогодишното затваряне на очите от страна на надзора и за връщането на доверието. Дали целта ще бъде постигната зависи от това, което след две седмици ще каже БНБ: ако проблеми, които битуват като публична тайна, останат отново неразкрити и непризнати, това ще останат просто хвърлени пари на вятъра, а цъкащите бомби вместо да бъдат методични, ще останат и вероятно отново след време ще се наложи просто да се замитат следите, когато някоя избухне. Едва ли може убедително да се продаде тезата, че допуснатите практики в КТБ са уникални и навсякъде лошите кредити са признати напълно, обезпечени добре и провизирани адекватно. Като и че никой друг не си е позволявал да раздава кредити на свързани фирми, управлявани от подставени лица.
Ако пък новините са изобличаващи, то тогава ще бъде поставена на изпитание способността на БНБ да овладее евентуалната паника сред вложителите в посочените банки. Такава може да има и по отношение на резултатите от стрес-тестовете, които, където и по света да са се правили, винаги са завършвали с предписания за увеличение на капитала къде с повече, къде с по-малко. Добрата новина е, че за разлика от КТБ тук упражнението е планирно и има доста по-добра подготовка - и като законова рамка и инструменти за реакция, и като финансов гръб от страна на бюджета. В българските условия обаче новините за капиталов недостиг в банките неминуемо би събудило страхове и тъй като информацията е най-добрият начин те да бъдат овладявани, в "Капитал" ще опитаме да подготвим четящата аудитория за предстоящия 13 август. Като за начало резюмираме най-важното, свързано с проверките на банките дотук.
Предистория
За независим преглед на начина, по който работи финансовият сектор, политиците заговориха още след затварянето на четвъртата по размер КТБ и след като се наложи ликвидна подкрепа за третата - ПИБ. Тя беше поискана и от Европейската комисия (ЕК) в ежегодния си доклад за макроикономическите дисбаланси. Планът за проверките бе включен в Националната програма за реформи в България през 2015 г., а в преходните и заключителни разпоредби на изцяло новия Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници бе поставен краен срок 14 август 2016 г.
Подготовката включваше още създаването на постоянен фонд, който да подпомага оздравяването на банките в нужда. През миналата година в него бяха внесени 82.1 млн. лв., а през тази - още 95.6 млн. лв. (общо 177.7 млн. лв.) Отделно Фондът за гарантиране на влоговете в банките събра вноски за 150.5 млн. лв. тази година и 258 млн. лв. през предходната. Освен това институцията договори заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Световната банка за общо 600 млн. евро, като същевременно обаче още дължи на държавата 1.7 млрд. лв., които правителството му отпусна за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.
Министерството на финансите също се подготви за резултатите от проверките, като изтегли заем от 2 млрд. лв. от международните пазари чрез продажба на облигации и част от средствата заложи като буфер за евентуална бърза реакция при криза. Според новоприетото законодателство обаче данъкоплатецът е последният възможен източник на спасение за провалила се банка, като преди това отговорност трябва да са понесли акционерите, кредиторите и необезпечените вложители.
Банките също натрупаха запаси, които да ползват при необходимост. Печалбата им за миналата година бе рекордна - 898 млн. лв., а за полугодието на тази се добавят още 773 млн. лв. нетна печалба. Важно уточнение е, че пет от банките си позволиха да разпределят дивидент от печалбата за миналата година, с което намалиха резерва с 566 млн. лв. Капиталовият излишък над регулаторните минимуми към края на миналата година е около 7 млрд. лв. Тънък детайл е, че и печалбата, и капиталът не са равномерно разпределени сред банките, и тези, които изпитат необходимост, ще трябва да търсят пазарни начини за набиране на капитал, ако БНБ го поиска от тях.
AQR
Проверките, както генерално ги наричаме, включват два основни компонента: проверка за качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес-тестове. Първият изследва кредитната дейност на банката върху базата на методология, изготвена от Европейската централна банка (ЕЦБ) и адаптирана към спецификите на местния пазар от наетия от БНБ консултант - "Делойт България". По нея работиха одиторските компании, избрани или разпределени по 22-те банки, включени в проверката (петте банки, които оперират като клонове, бяха изключени от проверката, тъй като са отговорност на други надзорни органи - Ситибанк Европа, Те-Дже Зираат банкасъ, ИНГ банк, БНП Париба, Ишбанк). Общо 9 консултантски компании се включиха в процедурата, като представителите на голямата четворка в този бизнес поеха проверките на най-големите банки. В най-много банки влязоха "ПрайсуотърхаусКупърс" (PwC) и Grant Thornton, които се заеха с одитите на по пет банки. Френската Mazars влезе в ПИБ, Инвестбанк и БАКБ. Одиторът на дружества от групата на "Химимпорт" Grant Thornton влезе в косвено свързаната с групата Тексимбанк, докато пряко контролираната Централна кооперативна банка (ЦКБ) бе поверена на Clayton Euro Risk - Euroconsultants - международна практика от консултанти и одитори, която има представителство и в България.
Съгласно методологията одиторите трябваше да съставят извадка от кредитния портфейл, по която да работят. Големината й зависи от конкретната банка. Изследвани бяха три категории кредитни портфейли - корпоративни, финансирания за малки и средни предприятия, ипотеки. Във всяка от категориите се разглеждат три разреза - експозиции, които се обслужват със забава до 30 дни, обслужвани кредити с по-висок риск - тези с просрочията са от 30 до 90 дни, както и кредитите към свързани лица, а също и лошите кредити. Във всеки от тези разрези се вземат 10-те най-големи експозиции плюс още определена бройка, избрани на случаен принцип по зададена формула. Така обемът на извадката можеше да достигне 255 експозиции на портфейл и 675 на банка.
Ритейлът или кредитирането на домакинствата бе изключен, но се провери индиректно през политиките за провизиране. Изключени от извадките бяха експозициите, провизирани на повече от 95%, както и тези, които се приемат за нискорискови. Според методологията такива са кредитополучателите, при които съотношението дълг/EBITDA (печалба преди лихви, данъци, такси и амортизации) е по-малко от единица и собственият капитал към активите е повече от 50%.
Одиторите трябваше да преценят дали кредитите са адекватно обезпечени, като направят нова оценка на някои обезпечения, а също и да изследват рисковите експозиции към свързани лица. Такива трябваше да се търсят съгласно международните счетоводни стандарти, а също и с подсказване от БНБ, която трябваше да изпрати списък с до 40 такива имена на банка.
Като част от активите на банките трябваше да се оценят и инвестициите им, особено тези в акции и облигации, търгувани на Българската фондова борса (БФБ). Това е един от любопитните моменти, тъй като пазарът е неликвиден, а за част от банките с местна собственост тези експозиции са и към свързани лица, което повдига въпроса за реалните им оценки.
Прегледани по този начин, досиетата, включени в извадката, трябваше да дадат представа на независимите одиторите дали банката следва собствените си правила в кредитирането и дали го осчетоводява надлежно. Евентуалните разминавания водят до необходимост от капитал, затова и основният индикатор, върху който се отразяват, е капиталът от първи ред (CET1). Това е и показателят, който по темплейтите на ЕЦБ се дава в заключение. Там се посочва с колко базисни точки нагоре или надолу е отклонението, засечено при AQR, при което е роля на БНБ да предпише мерки и срок за постигане на оптималното равнище на капиталова адекватност.
Стрес-тестовете
След проверката на качеството на активите одиторите трябваше да подложат банките и на стрес-тестове, които в модела на БНБ включват базов и утежнен сценарий. И двата засягат тригодишен период от време и изследват способността на банките да поемат удара от изменението на пазарния, кредитния и лихвения риск чрез различни нива на инфлация, безработица, жилищни цени, растеж и свиване на брутния вътрешен продукт. В утежнения сценарий например БНБ заложи свиване на БВП с 2.6%, дефлация 2.2%, срив в цените на имотите с 9.3% и безработица 8.4% за 2016 г. При тези параметри се пресмята колко от кредитите биха изпаднали в просрочие, стигат ли резервите за покриване на загубите и поемането на шоковете и колко от най-качествения капитал, този от първи ред, бива "изяден". При това на банките не се разрешава в упражнението да абсорбират стреса през хипотетично увеличаване на кредитния портфейл, преструктурирания, продажба на активи или ползване на вътрешногрупово финансиране например. Отново крайният резултат се дава като базисни точки от CET, които биха били изтрити при базисния и утежнения сценарий, както и колко в пари означава това за банката.
За успешно преминали стрес-теста ще се считат онези банки, при които капиталът от първи ред остане над 8% при базовия и 5.5% при утежнения сценарий.
Според графика на проверките AQR са приключили още на 6 юли, а стрес-тестовете - на 29 юли, като до 1 август регулаторът е предписвал корективните действия. По информация на "Капитал" той е стриктно спазен и всяка банка вече е получила резултатите си. Остава БНБ да ги обяви публично.
Евтиният газ изведе "Топлофикация - София" на печалба. "Топлофикация - София" става по-ефективна, а ниската цена на газа изведе дружеството до положителен резултат в средата на годината. Най-голямото топлофикационно дружество в страната, което доставя топлоенергия на над 400 хил. клиента в столицата, завърши полугодието с печалба преди облагане с данъци в размер на 1.466 млн. лв. Резултатът е впечатляващ на фона на загубата от 17.9 млн. лв. за същия период година по-рано, се вижда в отчета на компанията. Той е много добър и в сравнение със заложеното в бизнес плана за 2016 г., в който е прогнозирана загуба от 15.203 млн. лв. Това означава, че прогнозираната от дружеството загуба в края на годината от 63 млн. лв. вероятно ще е значително по-малка.
В публикуваната допълнителна информация към междинния отчет се посочва, че основните причини за добрия резултат са трайната тенденция за намаление на цената на газа (основна суровина за дружеството), както и новите високоефективни мощности в ТЕЦ "София", с които разходите за произведената електроенергия са намалели. Със сигурност върху добрия резултат на компанията е повлияла и политиката на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която в началото на годината не промени цените на топлофикациите въпреки намалението на природния газ с 2%. Понижението на природния газ с 23% от април също не беше отразено напълно в цените на топлофикациите. В началото на април цената на топлинната енергия на софийското дружество спадна с 5.6%, а от 1 юли - с 3.43%.
Проблемът с топлата зима
Заради топлата зима и няколкото намаления на цената на парното приходите за полугодието на топлофикационното дружество намаляват с 26% до 214.8 млн. лв. в сравнение със същия период на миналата година. Основният приход на дружеството от продажба на топлоенергия намалява с 27.88%, което според отчета за дейността се дължи на по-ниското производство и по-ниските цени, определени от КЕВР.
Произведената топлинна енергия е с 12.6% по-малко от предвиденото в бизнес плана на дружеството. Основна причина за това са климатичният фактор и по-късият отоплителен сезон. От дружеството посочват, че средната температура през първите четири месеца на годината е била с 2 градуса по-висока в сравнение със същия период на 2015 г., което е довело до по-ниска консумация на топлинна енергия. Отоплителният сезон тази година е завършил с близо месец по-рано, в началото на април, за разлика от 2015 г.
Приходите на "Топлофикация - София" от продажба на високоефективна енергия на Националната електрическа компания (НЕК) също намаляват с 26.29% до 58.2 млн. лв. Това се дължи основно на по-ниските цени, които за периода спадат с 34% на годишна база, вследствие на ценовите решения на КЕВР. В същото време производството на електроенергия се увеличава с 6%, което се дължи на въвеждането в експлоатация на два нови турбогенератора в ТЕЦ "София". В края на 2015 г. "Топлофикация - София" пусна новите мощности с капацитет 35 мегавата, които замениха старата турбина, пусната преди повече от 50 години.
Бизнес планът на компанията е предвиждал увеличението на електропроизводството да достигне 16%, което означава, че топлофикация отчита доста по-ниски стойности от предвиденото.
По-малко разходи
Заради намалението на цената на природния газ разходите на "Топлофикация - София" за материали значително спадат с 40.4% до 145.120 млн. лв. Разходите за външни услуги и амортизации също намаляват. Увеличение има само при тези за персонала със 7.9%, достигайки 23.3 млн. лв. Съществено увеличение от 40.5% има и на разходите в графа други.
Българите пак купуват едни от най-скъпите горива в ЕС. В разгара на лятото България отново се оказва с "европейски" цени на горивата и дори надминава средното за ЕС равнище. Страната ни е на пето-шесто място по скъпотия на бензина и дизела преди облагането с данъци, показа справка на в. "Сега".
Литър А 95 у нас струва 0.480 евро, преди да се начислят акциз и ДДС, в Полша е само 0.289 евро, в Австрия е 0.381, в Швеция - 0.393 евро. На практика в цели 21 други членки на ЕС - всичките с по-богато население, масовият бензин преди данъците е по-евтин.
Почти същата картина е и при дизеловото гориво, където в 21 страни цените са по-ниски от нашите, преди да бъдат начислени данъците. В България цената е 0.495 за литър, в Австрия е 0.388, в Полша е 0.333 евро и т.н.
За разлика от повечето страни в ЕС обаче в България акцизните ставки все още са сравнително ниски. Но дори и с включването на данъците пак има държави, които са далеч по-богати, но се радват на по-ниски цени на автогоривата. В момента например по нашите бензиностанции средната цена на дизела е 0.990 евро, а в цели 6 други страни от ЕК той е по-евтин - в Румъния, Австрия, Латвия и Литва, Люксембург, Полша, където крайните цени са в диапазона 0.879 - 0.975 евро.
"Това е положението: по-високи цени на дребно от средното за ЕС за дизела и бензина. Цените все пак следват промените в котировките на суровия петрол в евро, но се наблюдава известно забавяне от около месец. Засега е видно, че през юли цената на петрола тръгна надолу, а цените у нас останаха непроменени", коментира данните анализаторът от "Индустри уоч" Лъчезар Богданов. Според него сега на ход е новата Комисия за защита на конкуренцията. "Ролята на КЗК не е да следи за цените по бензиностанциите, а да проследи доколко поведението на различните играчи на пазара и на държавните органи създават положението, в което се намираме", добави той.
Цените на най-масовия бензин у нас - А95, варират сериозно по бензиностанциите в отделните градове. От 1.75 лв./л по морето цената достига 2.08 в Западна България. С над 40 ст. за литър е разликата при А98, а дизелът се движи между 1.69 лв./л и 2.04 лв./л в зависимост от това, в която точка на страната зареждате. "Разиграването" стана едва след като на пазара се появи играч с агресивно ниски цени - бизнесменът Веселин Марешки, който първо "подби" цените във Варна.
Наскоро изследване на Блумбърг показа това, което българите усещат по джоба си всеки ден - горивата не са най-скъпите в света, но ни тежат на фона на скромните доходи. България се оказа на непрестижното 52-ро място по достъпност, защото за да си купи литър гориво, българинът трябва да даде 5.6% от заработеното за деня. За юни средната надница е била 33.60 лева.
Че "има нещо гнило" в образуването на цените, се съгласи преди време и вицепремиерът Томислав Дончев, който инициира поредния секторен анализ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тази пролет комисията започна да търси картел при договарянето на цените срещу седем петролни компании - "Шел", "Ромпетрол", "Еко", ОМВ, "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от това срещу "ЛУКойл Нефтохим" започна производство за установяване на господстващо положение.
Съмненията на КЗК са, че има изкривяване на пазара - "Нефтохим" е продавала горива на външни партньори на по-евтино, отколкото у нас, при положение че родният пазар е с най-голям дял в реализацията на продуктите.
Сега търсенето на картел "наследи" новото ръководство на КЗК. Към момента обаче движение по темата няма, а комисията може да отлага решението си с години. Причината е, че в закона няма срок за произнасянето по подобни казуси.
Държавната енергетика плаща все повече за консултанти. Държавната енергетика не жали пари за външни услуги, става ясно от финансовите отчети на дружествата за първото полугодие. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил разходите си за консултантски услуги повече от двойно - със 112 на сто, или с близо 1 млн. лева, спрямо миналата година.
От отчета на холдинга се разбира, че нарастването се дължи най-вече на договора със Световната банка, която бе наета да разработи модела за либерализация на енергийния пазар. Той трябваше да бъде представен през пролетта, но "премиерата" му бе отложена. Освен това експертите от банката трябва да участват и в изготвянето на анализ за финансовото състояние и нормативната база в енергийния отрасъл, което също се заплаща.
За първите шест месеца на годината БЕХ регистрира печалба от 131.2 млн. лв., което е с 16% повече от същия период на 2015 г. Това се дължи на дивидентите, които холдингът е получил от дъщерните си дружества - общо 115.3 млн. лв. Най-голямо отчисление от печалбата е дошло от ЕСО ("Електроенергийния системен оператор"), който е превел на БЕХ 24.3 млн. лв.
Част от дъщерните дружества на холдинга също вдигат разходите си за външни специалисти. АЕЦ "Козлодуй" например увеличава разноските за външни услуги с 48% за първите шест месеца от годината спрямо година по-рано. Причината за това са завишените разходи за писането на анализи, разчети и оценки, свързани с удължаването на живота на пети и шести блок. Пари гълта изготвянето и на оценки и доклади за безопасността и производството в АЕЦ "Козлодуй". Отчетът на дружеството за полугодието показва, че разходите му са 394 млн. лв., или с 45 млн. лв. повече (13%) от тези за същия период на 2015 г.
Почти двойно расте и перото за консултанти при "Булгартрансгаз". Ако през първото полугодие на м.г. компанията е платила 203 000 лв. за експертни съвети и анализи, тази година разходите вече са близо 600 000 лв., показва отчетът на дружеството.
Отпада тайната при осиновяване. Тайната на биологичните родители вече ще може да се разкрива по административен път. Сега решава съдът, а по административен път може да се иска единствено медицинска информация. Това предвиждат промени в Семейния кодекс.
Новите правила за осиновяванията ще бъдат публикувани за обсъждане в края на август. Зам.-министърките на труда и социалната политика Деница Сачева и на правосъдието Вергиния Мирчева ги представиха на кръгла маса вчера. Процедурата за осиновяване ще приключва по-бързо, тъй като работещите в момента 28 регионални съвета по осиновяване ще бъдат слети в един национален, обясни Сачева. Така кандидат-осиновителите ще подават само една молба, но ще им бъде търсено дете в цялата страна. Сега това се прави по региони, за всеки от които се подава отделна молба.
Ще се създаде Национален съвет за осиновяване, а интегрирана информационна система ще помага да се подбере най-добрият кандидат за всяко едно дете от цялата страна. Ще има и нови правила за оценяване на родителския капацитет на кандидатите, обучението, през което ще преминават. Реално тайната при осиновяването отпада с възможността децата да получават информация за биологичните си родители по административен път, а не единствено чрез съдебна процедура.
"И след промените, ако биологичните родители не искат да бъдат разкрити, пак ще се върви към съдебно дело", поясни обаче Мирчева. Осиновителите да нямат право да се откажат от детето, предвиждат още новите текстове. Процедура на разсиновяване може да има само при особени случаи, не по инициатива на родителите.
Затягат се условията за попечителство. Имало случаи да се намира бременна, готова да изостави бебето, а мъжът от двойката да се представи за негов баща и да вземе попечителство. После жена му осиновява детето.
Защо Варна прегърна сделката с панаира, а Пловдив я отказа. Две от най-големите общини в България - Пловдив и Варна, са на път да се разсърдят заради акциите на държавата в "Международен панаир". Те са в размер на 49% от капитала на дружеството. Правителството ги разпредели така: на морската столица прехвърли 29%, а на Пловдив - 20%.
В деня, когато кабинетът взе решението на 27 юли, в Пловдив реагираха. И гласно обявиха, че не искат своя дял. В същото време съветниците от Варна одобриха сделката с панаира.
Преди тях, във вторник, пловдивските общинари свикаха извънредна сесия, на която се четоха остри декларации и почти единодушно местният парламент отказа да приеме дарението. Единствено четирима съветници от БСП се въздържаха. Но всички останали - ГЕРБ, реформатори, патриоти и от местни формирования люто се възпротивиха на "подаръка". Защо пловдивската община се отказа от акции за над 11 млн. лв. в панаира?
"Няма логично обяснение защо Варна получава дял от "Международен панаир", коментира кметът Иван Тотев. Според него отказаните от Пловдив 20% акции трябва да си останат на държавата", заяви той.
Мажоритарен собственик с 51% в международния изложбен център е лидерът на БСП в града на тепетата Георги Гергов чрез фирмата "Пълдин туринвест". Тя беше създадена в съдружие с пловдивската община преди повече от 10 г. Първоначално градската управа държеше в нея 75%, а частният инвеститор - 25%. И двете страни апортираха имоти. Пловдив - къщи в Стария град и общинският разсадник, а Гергов - свои хотели в града и по морето. С еднолично вдигане на капитала бизнесменът успя да обърне в своя полза съотношението. Сега той държи 75% от "Пълдин туринвест".
"Простият разум показва, че когато сме имали съдружие с Гергов, общината губи. Тук няма наивни хора", заяви съветникът от РБ Божидар Здравков. Колегата му от ГЕРБ Спас Гърневски припомни, че "този позор беше гласуван преди 10 г. от четири коренно различни партии в Пловдив - СДС, БСП, ВМРО и ДПС". Бившият кмет се върна във времето на Стефан Стамболов, припомняйки как е създаден панаирът. "Той е надграждан от всички власти през миналия век. Апетитите към него започнаха през 1998 г.", върна лентата Гърневски. В типичния си стил той се обърна задочно към Иван Потрних.
"Г-н кмет на Варна, уважаеми колеги от морската столица, не е ли по-добре да проявите съпричастност към вашите приятели от Пловдив преди да гласувате сделката. Ние никога не бихме посегнали към някоя от иконите на Варна, каквато за нас е панаирът. Г-н премиер, преразгледайте този акт на кабинета. Държавата не бива да абдикира от икономическото си лице, каквото е международният изложбен център", изтъкна Гърневски.
Според Божидар Здравков, чийто дядо се смята за най-успешния кмет на Пловдив, управлявал града през 30-те години на миналия век, държавата трябва да си върне пълния контрол върху панаира.
От "Международен панаир" опровергаха, че не са давали дивидент. През 2010 г. пловдивската община получила 375 000 лева за ремонт на детски градини и площадки. Същата година на държавата били преведени от дружеството 1,4 млн. лева. На следващата година панаирът прехвърлил на общината акции на стойност 1 886 625 лева. Съветниците в града на тепетата са убедени, че последната сделка е опечена на "варненска почва".
От години Георги Гергов притежава в центъра на морската столица 3 декара, наричани от варненци "дупката". Там общината не може да направи нищо, а в същото време е язва в сърцето на града. Според пловдивчани Варна ще прехвърли своите 29% от акциите в панаира на Гергов и така той ще се сдобие с 80% в дружеството. От своя страна кметът на морската столица ще реши дългогодишен проблем в центъра.
"Но каква е ползата за Пловдив? Никаква!", отсичат в града на тепетата. И смятат, че с 20% акции нищо не можеш да направиш, дори представители на общината нямало да допрат до борда на директорите. Шефът на червените съветници Николай Радев е на друго мнение. Той се опита да накара колегите да приемат дарението от държавата
"Ако ние се откажем от тези акции, вероятността да не ги получим никога е напълно реална. По-добре да ги вземем и да настояваме кабинетът да ни даде и другите 29%, които прехвърли на Варна", настоя Радев. Но резултатът от гласуването се оказа красноречив. 41 отказаха дарението, а четирима се въздържаха. От своя страна Гергов обясни пред "24 часа", че има от 4 г. общ проект между него и община Варна за въпросните 3 декара.
Идеята била там да се направи изложбен център на 2 етажа. Реализацията се спъвала от министерството на културата и от собствениците на съседните парцели. Проектът предвиждал на 1-ия етаж да има артцентър и в него да се експонират античните находки под стъкло. На 2-ия етаж пък щели да се организират пътуващи изложби по различни теми, които интригуват туристите.
От изявленията на варненския кмет се разбра, че той приветства сделката и в крайна сметка съветниците я одобриха. Пловдивчани са на другия полюс. Любопитно е, че по време на целия дебат в местния парламент никой от групата на ГЕРБ, нито пък Иван Тотев взеха отношение.
Според наблюдатели това би се тълкувало като реакция срещу решението на кабинета. "Нямаше нужда съветниците от ГЕРБ или пък аз да се изказваме. За нас е важно да има панаир, не толкова дали и държавен или частен", обобщи Тотев.
От Министерството на икономиката казаха, че ще решават какво да правят с държавния дял, който Пловдив не поиска. Възможно било държавата да остане с 20% дял в панаира.
Десет депутати (9 от Реформаторския блок и 1 от ГЕРБ) са задали въпрос на 28 юли към министъра на икономиката Божидар Лукарски за прехвърлянето на държавните акции на Пловдивския панаир. Сред тях Мартин Димитров, Атанас Атанасов, Вили Лилков, Петър Славов от Реформаторския блок и Методи Андреев от ГЕРБ. Иван Портних: Няма връзка между панаира и Дупката Няма връзка между прехвърлянето на държавни акции от панаира в Пловдив на общината във Варна и Дупката, заяви кметът на морския град Иван Портних.
Теренът в центъра на Варна, който общината иска да си върне, е собственост на бизнесмена Георги Гергов, който държи и мажоритарния дял в панаира. Варна има възможност да организира изнесени изложения на "Пловдивския панаир" особено през лятото, когато градът се пълни с туристи, твърди Портних. Според него Варна и Пловдив няма да се конфронтират, Пловдив е европейска културна столица, а Варна е европейска младежка столица.
Кметът допълни, че общината има желание да изгради експоцентър до Двореца на културата и спорта, в който ще се провеждат изложения, конгреси. Строителството можело да стане за 3 г., а финансирането да дойде от местния бюджет, от европейските програми и от евентуални инвеститори. Наесен ще бъде проведен международен конкурс за архитектурен проект на експоцентъра. Дотогава ще се ползват опитът, международните контакти и марката на "Пловдивския панаир".
Здраво харчене покрай шефството ни на ЕС. Заради изтегленото с шест месеца българско председателство на Съвета на ЕС започва харчене на пари на бързи обороти. Прогнозата е, че целият масраф ще ни излезе около 150 млн. лв.
От вчера Националният център за подготовка на шефството на България на ЕС има председател. Щабът е оглавен от бившия представител на България в НАТО (2004-2009) Любомир Иванов, който е назначен от Меглена Кунева. До края на годината в това звено ще работят 15 души, а от следващата ще набъбнат до 50. Националният център ще плаща наем за целия трети етаж в сградата на НДК, по-известна като ПРОНО. Изчисленията сочат, че за заплати, наем и консумативи за три години ще отидат около 6 000 000 лв.
За изработване на комуникационна стратегия и реклама в медиите са били предвидени общо 2 245 000 лв., но още вчера Меглена Кунева е започнала разговори с премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов за увеличаване на парите. Прогнозите са те да набъбнат до 6 млн. лв. при изпълнение на план минимум и до 9 млн. лв. при план максимум. До септември ще бъде обявена обществена поръчка с няколко лота - изготвяне на комуникационна стратегия, конкурс за лого и клипче за председателството, дейности по информация и публичност и подаръци сувенири на председателството.
До края на годината се очаква да бъде пусната и друга поръчка - за нощувки на гостите от ЕС и за кетъринг
Страната ни ще плаща нощувките на участниците само в три събития. Първото са срещите на постоянните представители в Брюксел на страните членки и дипломати, чиято задача е на място да се запознават с успешен бизнес, финансиран със средства на ЕС. Другите две са Съветът по икономически и финансови въпроси (Екофин) и Съветът по правосъдие и вътрешен ред. Обикновено на трите събития се събират по 250-300 души. Нощувките при другите формати се заплащат от командировки, а ангажиментът на страната ни е да осигури резервации. Хотелите, в които се очаква да спят гостите, са „Шератон", „Радисън", „Гранд хотел София", „Арена ди Сердика".
Преводачите се оказват едно от съществените разходни пера. Причината е, че симултанен превод не всеки, който говори добре език, може да прави. Затова от екипа на Меглена Кунева са решила да заложат на сигурното, т.е. на преводачите от Брюксел. Обичайната практика е да се превежда на шест езика по време на заседанията - на английски, немски, френски, италиански, испански, в случая и на български. За всеки език има по трима преводачи, а дневната сума за преводи е 60 000 евро. Най-голяма нужда от услугите на тези специалисти има на съветите по правосъдие и вътрешен ред и на този по земеделие и рибарство, където владеенето на чужди езици не било голямата сила на участниците. Колкото до усъвършенстването на чуждоезиковата култура на българската администрация, то щяло да стане със средства от европейски програми - за добро управление, за експертен капацитет и др. Предвидено е тази година експерти от МВР, МО, Института по отбрана, социалното и външното министерство да отидат на стажове в институции на ЕС.
Даваме 60 млн. за ремонти
България е единствената страна членка на ЕС, която ще прави ремонти за сметка на своето председателство. При това мащабни, за около 60 млн. лв. Вече бяха преведени 17 млн. лв. на НДК за ремонти. Колко ще се откраднат от тях, предстои да разберем. Въпреки настояването на ръководството на двореца на културата обществената поръчка за мебели няма да бъде обявена от самия НДК. Причината е, че ако НДК обяви търга, оборудването след това ще остане за двореца. Идеята на правителството е мебелите след приключване на българското председателство да бъдат дадени на различни министерства. В някои от тях все още имало оборудване от 70-те и 80-те години на миналия век. Вече е обявена и обществена поръчка за ремонти на резиденция „Бояна", където ще бъде обновен Дом 2 - предстои смяна на дограма, интериорно обзавеждане и др. дейности, които се очаква да глътнат близо 12 млн. лв. Най-много средства са предвидени за преустройството на зала „Света София" в пленарната зала - 38 730 000 (с оборудването).
Търси се спонсор за лимузини
Около 60 лимузини ще са необходими за българското председателство на ЕС. На НСО силите стигали до осигуряване на 35 луксозни возила. Повечето министри вече били върнали БМВ-тата и мерцедесите в гаража на държавните гардове. В края на март Борисов разпореди на министрите си да слязат от колите на НСО. Идеята на екипа на Меглена Кунева е да се търси спонсор за около 30-ина лимузини. Проблемът е, че в България няма законодателство, което да регламентира спонсорството.
Кой колко похарчи за председателство на ЕС
Литва - 62 млн. евро, председателството е било втората половина на 2013 г.
Латвия - 80 млн. евро, председателството е в първата половина на 2015 г.
Люксембург - 93 млн. евро, председателството е през втората половина от 2015
Холандия - правителството отделя 46 млн. евро януари-юни 2016 г.
Сметката през 2004 г., когато отново Холандия е била председател, е 97 млн. евро.
Преди председателството си от юли до декември 2016 г. Италия обявява, че ще отдели 56 млн. евро.
270% ръст в износа на пшеница. С 270% нараства износът на българска пшеница на годишна база, показват последните данни на Министерството на земеделието и храните. През юли 2016 г. от страната са изнесени 266 818 тона зърно, като през същия месец на 2015 г. са били едва 72 258 тона.
Само през последната седмица през пристанище Варна, са експортирани 101,8 хил. тона пшеница.
Наше зърно отива за трети страни - Йемен, Сомалия, Етиопия и Филипините. Средната цена към края на юли е около 153 евро/тон.
България изнася основно за Близкия Изток и Гърция, като известни количества се продават и в други европейски страни, коментира Борис Ангелов, управител на Регионална стокова борса - Монтана.
Той допълни, че очаква да се изнесе по-голямо количество пшеница за Европа, тъй като тази година там има по-малко производство на качествено зърно за хляб.
Обикновено около 65 на сто от произведената пшеница у нас отива за външни пазари.
Данните за засиления износ идват на фона на изключително добра реколта. Към края на юли са прибрани 5,182 млн. тона пшеница.
В сравнение със същия период на 2015 г., поради увеличение както на реколтираните площи, така и на средния добив продукцията от пшеница нараства с 15,6%, показват още данните на земеделското министерство.
Оттам отчитат средно с 13,8% по-ниски изкупни цени тази година спрямо миналата.
През юли 2015 г. тон хлебно зърно се е продавал по 295 лева. Сега цената е 248 лв. за тон. За фуражната пшеница търговците са искали по 276 лв. за тон преди година и 240 лева сега.
8 с автомати до всеки олимпиец. 84 000 въоръжени пазят 11 000 олимпийци - или по 8 гарда на атлет. Това са мерките за сигурност, които впрегна Бразилия за игрите в Рио. Те стартират официално тази нощ. 47 000 са частите на обществените сили, федералната, междуградската полиция, бивши военни, гардове, ченгета под прикритие и Националната служба за сигурност. Те са подкрепени от 38 000 пехотинци, военноморските сили и авиацията. Въпреки това вчера не мина без инциденти. Автобус от линиите, обслужващи олимпийските маршрути, бе отвлечен от бандити. А намиращите се вътре 30 пътници бяха ограбени. "Минахме покрай 5 патрула, но никой не ни обърна внимание", заяви един от пострадалите. Рейс с китайски журналисти пък попадна в престрелка между бандити от две враждуващи фавели. От родната делегация също не се доверяват много на домакините след кражбата в лагера на борците. Нашите атлети не оставят стаите без надзор и ги пазят на смени. "Гледаме на четири страни за крадци", обявиха българите.
Ядем кренвирши и вафли с ГМО. Ядем вафли и кренвирши с ГМО. В тях соята е основен продукт, а 100% от соята, която се внася в България идва от Латинска Америка, където цялата реколта от културата е ГМО. За това алармира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти" (БАБ) и на Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ). По думите й в пилетата, продавани в търговската мрежа у нас, също има ГМО, тъй като те са хранени със соя, внесена от Мексико и Аржентина.
Според нея и координаторът кампании на ФОСЗ Борислав Сандов приетият наскоро от кабинета нов закон за храните в частта, свързана с ГМО, е огромна крачка назад.
"Проблемна е промяната, отнасяща се до отпадането на изискването, когато храна съдържа ГМО над допустимата прагова норма надписът "Съдържа ГМО" да се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25% от опаковката. С измененията значително се снижи и глобата за продажбата на продукт, в който има ГМО, но това не е посочено на етикета - от 35 хил. лв. на 6 хил. лв. Така нарушителите спокойно ще си плащат санкциите и няма да спазват закона", каза Борислав Сандов.
По думите му имаме сериозно основание за притеснение за това, което слагаме в чинията си, както и за реколтата, и за пчелите, заради приетата в началото на 2016 г. дерогация за ограничена употреба на неоникотиноидните пестициди. "Те не се използват само в Смолян, Кърджали, Благоевград, Кюстендил и София", посочи Сандов. Симеонова допълни, че през януари ЕК ще реши дали да забрани употребата на тези пестициди и затова от БАБ ще проведат срещи с еврокомисари, за да получат подкрепата им за тази забрана. БАБ, ФОСЗ, Грийнпийс България и Сдружение за биологично пчеларство стартират кампания "#SaveTheBees". "У нас смъртността на пчелите е най-висока в районите с едро земеделие - Добруджа, Плевен, Враца, Монтана и Тракия", каза Симеонова.
Джипита изписват ударно лекарства, пращат ги на екзотични екскурзии. Джипита изписват ударно лекарства на конкретни фармацевтични фирми, за да пътуват безплатно на екзотични екскурзии. За всяка дестинация е необходимо те да съберат определен брой изписани опаковки от даден медикамент. Това са предимно лекарства за сърдечносъдови заболявания, като хипертония, и диабет, които се отпускат безплатно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Това съобщи пред „Монитор" Пенка Георгиева, председател на пациентската организация „Заедно с теб". Тя предостави конкретни оферти, предложени на общопрактикуващ лекар от Варна, като уточни, че те важат и за други градове в страната. Обикновено става въпрос за по-скъпи медикаменти, за които НЗОК трябва да плати повече, а в някои случаи има и разлика, която е за сметка на пациента, уточни Георгиева.
Пред фирмата отчитането е с копието от рецептата за изписаното реимбурсирано лекарство или от компютъра на доктора, където това също се нанася.
За екскурзия до Мексико и Сингапур например джипи трябва да продаде 5000 опаковки от определено лекарство. Гвоздеят в туристическата програма обаче е полуостров Камчатка, за където българи все още пътуват твърде малко. Тази дестинация сега е много модна както в Русия, така и сред европейците, и е много скъпа. За нея лекарят трябва да изпише 6000 опаковки. Толкова трябва да изтъргува и ако иска да пътува на аванта до Исландия и Гренландия. За да се разходи до Западното крайбрежие на САЩ обаче, трябва да се озори да осигури продажбите на 7500 опаковки.
До дни пациентската организация ще изпрати писмо с искането си за проверки до Министерството на здравеопазването и до ръководството на касата.
Като скандално определи ударното изписване на лекарства от определен вид и фирма срещу пътуване в чужбина заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. „Ще разпоредя веднага проверки, щом пациентската организация ни сезира по случая. Започваме веднага", допълни той.
„Не е учудващо, ако има конкурентни позиции, някои да прилагат и такива практики", коментира главният секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит" Димитър Евлогиев, който е и член на надзорния съвет на НЗОК. „Толкова е скандално, че не знам какво да кажа. Във всички случаи получим ли сигнал и той е мотивиран, следва да има проверки и те ще се правят по същество - индикации за смяна на лекарствата и какво налага промяната", допълни той.
Катаджиите, извозвали мигранти, търсели техника за заблуда на СРС-та. Тримата пътни полицаи от Областната дирекция на МВР-София, които са обвинени в трафик на нелегални мигранти до Калотина, се готвели да си купят модулатор за гласа. Това съобщи пред апелативния спецсъд, който гледа мярката им за неотклонение, прокурорът по делото.
С устройството те щели да увеличат техническото си оборудване - скъпа термовизионна камера с голям обхват, множество „прави" телефони и сим карти и специално пригодени коли да събират повече хора. Групата се готвела дълго време професионално да превежда чужденци през страната, съобщи още държавното обвинение.
Според разследването ръководител на организираната престъпна група бил Георги Жеков. В началото на април т.г. той заловил кола с мигранти на каналджията Ивайло Николов и му поставил условие да му дава по 50 евро на автомобил на негова смяна. За осигуряването на безпрепятствено минаване на нелегалните Жеков разширил бизнеса и привлякъл към него колегите си Продан Георгиев и Николай Григоров, както и волнонаемният служител на МВР, който работи на караулка - Красимир Евтимов. Схемата действала перфектно - групата не само получавала пари да закриля превеждането на мигранти, но в свободното си време полицаите дори ги возели до границата. Вътрешна сигурност в МВР обаче вече била по следите им. Каналджията е дал показания срещу тях, използвани са и СРС-та. Четиримата бяха арестувани в края на юли, в Жеков и Евтимов са открити белязани банкноти в евро.
На първа инстанция спецсъдът определи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража" за полицаите и домашен арест за служителя на караулката, тъй като срещу него има по-малко събрани доказателства. Пред апелативния спецсъд и четиримата помолиха за по-лека мярка.
Тричленният състав обаче потвърди решението и ченгетата остават зад решетките окончателно, а четвъртият - под домашен арест. Мотивите затова са, че има доказателства да са превеждали мигранти по трасето Бургас - Калотина. Прокуратурата внесе в съда допълнителен том 4 към делото, в който има писмени доказателства, че са променяли графика си, за да работят в една смяна. Според съда няма опасност да се укрият, но ако са на свобода има реална опасност да извършат други престъпления, тъй като деянията им са с изключителна степен на обществена опасност.
Близките на арестуваните бяха изпълнили съдебната зала и дори контактуваха с тях. Като чуха решението на съда, те посърнаха и очите на някои от тях се насълзиха.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |