Капитал Daily

Алтернативните сделки с газ от Гърция вече са 100. За по-малко от три месеца интересът към виртуалните сделки с газ значително нарасна, но търгуваните количества все още са твърде пренебрежими и са по-скоро опит на търговците и потребителите да тестват новата възможност за алтернативни доставки.

По данни на "Булгартрансгаз" става въпрос за около 100 хил. куб. метра. За сравнение, общото потребление в страната е около 150-160 млн. куб метра месечно през летния период. Самите сделки обаче значително са нараснали, като от една в началото на юли техният брой вече достига 100.

Засега големите потребители по-скоро опипват почвата, тъй като българската цена е по-ниска от гръцката. Това обаче е въпрос на пазарна конюнктура. Само през миналата година кумулативното намаление на цената също беше около 30%. Поевтиняването продължи и през тази, така че дори с очакваното увеличение от 3% от октомври газът пак ще е наполовина по-евтин в сравнение с началото на 2016 г.

Виртуалните сделки с газ станаха възможни в края на юни, когато българският и гръцкият газов оператор - "Булгатрансгаз" и DESFA, подписаха споразумение. Засега те са в тестови период, но от 1 октомври (или най-късно до началото на ноември) трябва да стане дългосрочна възможност. На практика този тип сделки са вид суап, при който клиентът в България получава доставките си от транзитирания през страната ни газ за Гърция, а гръцкия продавач си го възстановява от терминала за втечнен газ

в Ревитуса или от търговете, организирани от гръцкия газов търговец DEPA. В бъдеще, когато в Гърция има повече доставчици, например от Каспийския регион, алтернативите могат да станат повече и по-изгодни.

Кой купува. Хасковската фирма "Химмаш" бе първата, която купи виртуалнo газ в началото на юли. Макар и с малки количества, машиностроителната компания продължава да е един от основните купувачи при алтернативните доставки. Първите две сделки на дружеството бяха за около 1000 куб. метра газ. Тогава изпълнителният директор и основен собственик във фирмата Йордан Христов коментира за "Капитал", че това е по-скоро тест на системата. "Ако има газ и ако е по-евтин, ще правим и други сделки", допълни той.

Един от най-големите консуматори на природен газ в станата - химическият завод "Агрополихим", също вече има сключени сделки за виртуална доставка на газ. Изпълнителният директор на компанията Васил Александров коментира, че става въпрос за около 3 хил. куб. метра, което е чисто символично (месечно компанията потребява около 30 млн. куб. метра). "Намеренията ни са да проиграем системата. Ако работи, може да се координираме с гръцките компании и при изгодни цени да търгуваме", посочи той. По думите му обаче към момента е трудно да се намери по-евтин газ от Гърция, тъй като цената на "Булгаргаз" е изключително изгодна. Изпълнителният директор на държавното дружеството Николай Павлов беше коментирал за "Капитал", че в момента това е най-добрата цена, предлагана в региона. Точно затова изглежда съвсем логично обяснението на Александров, че гръцките търговци в момента имат интерес по-скоро да внасят количества от България, отколкото да изнасят към страната ни.

Потенциални купувачи на практика са всички големи консуматори на газ, като металургичните и химическите заводи. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, която представлява тези потребители, коментираха, че имат интерес към виртуалните сделки, стига да са на по-изгодни условия от предлаганите от "Булгаргаз". "Любопитно е да се проиграе схемата, а не толкова да се внасят големи количества", посочи Константин Стаменов, председател на федерацията.

Вероятно освен посочените две фирми има и други купувачи, но от "Булгартрансгаз" отказаха да посочат кои са те с мотива, че това е търговска тайна. По всичко обаче изглежда, че сключваните в момента сделки са по-скоро подготовка за момента, в който цената на руския газ, който се продава в България, стане неконкурентна.

Продавачите. Търговците, които към момента предлагат количества газ чрез виртуални сделки, са общо четири. Две чужди и две български компании посочиха от "Булгартрансгаз", но не назоваха имената им. Както "Капитал" вече писа, едната от тях е Vitol, чието седалище е в Швейцария и е един от най-големите глобални търговци на петрол. Засега от компанията отказват да коментират търговската си дейност в България.

Другият търговец, който трупа опит с виртуални доставки, е българската "Дексиа България", която е наполовина собственост на Пола Найденова и "Трансферт".

Пречки пред търговията. Освен че към момента няма особен икономически смисъл да се внася газ от Гърция, продажбата на толкова малки количества има и друго обяснение. Едно от тях по думите на Пола Найденова е, че таксите за прекъсваем капацитет (които се плащат освен таксите за пренос), определени от "Булгартрансгаз", са твърде високи. Получава се така, че за една и съща услуга цените на гръцкия газов оператор DESFA са много по-ниски от тези на българския му аналог. "Не знам дали тези високи цени не бяха наложени в бързината след подписването на междусистемното споразумение за тестовия период, но те са една от основните причина за малките обеми на виртуалните сделки", посочи тя.

Друг проблем пред алтернативните доставките за българските потребители са договорите, които те имат с "Булгаргаз". Причината е, че при неспазване на заявените за потребление количества те дължат неустойки. Толерансът от 5%, който "Булгаргаз" дава, е прекалено малък, за да си струва да го купуваш от друг доставчик, коментира Васил Александров. По думите му засега не може да се разчита изцяло на виртуалните сделки. Това обаче сигурно ще се промени, ако има икономическа логика и сигурни количества.

Такъв поне е опитът в останалата част от Европа, където виртуалните сделки са един от най-използваните инструменти за търговия с газ.

Общините масово издават незаконни наредби. Общо 259 общински наредби съдържат текстове, които противоречат на конституцията и законите. Това е междинният резултат от проверка на Върховната административна прокуратура, която все още не е приключила.

Общините в страната са 265, което означава, че на една община се пада едно нарушение.

Обект на проверката са наредби, уреждащи преместваемите обекти, рекламната и информационната дейност, търговията.

До момента са изготвени 224 протеста и 16 предложения за отмяна на норми, които незаконно регламентират условия, задължения, ограничения за гражданите.

Едно от най-масовите нарушения е да не се издава разрешение за поставяне на преместваеми обекти на лица, които имат задължения към общината. Така общинска администрация би могла да провали бизнес плана на човек, който има глоба за неправилно паркиране, например. Размерът на глобата е несъизмерим със свободата на стопанската инициатива, е мнението на прокуратурата. Освен това се облагодетелстват заявители, които, например, не живеят в същата община.

В някои общински наредби е въведено изискване при поставяне на преместваеми обекти да се плаща депозит за разноски по принудителното премахване, а размерът е определен от кмета. По своя характер този депозит представлява обезпечителна мярка, но такава се предприема само въз основа на влязло в сила изпълнително основание и то когато изпълнението на задължение е невъзможно или се затруднява, коментира държавното обвинение.

Освен това общини карат хората да заверяват нотариално удостоверенията за липса на задължения - излишно усложнение, каквото законът не предвижда.

24 часа

7000 лв. глоба за хотелиер, ако не регистрира туристи.  Хотелиерите ще водят регистър за настанените туристи. Това прие парламентът на второ четене с измененията в Закона за туризма. Всички, извършващи хотелиерство, включително тези, които са започнали производство по категоризация, трябва да водят регистър за настанените туристи. Създава се директен канал за връзка между хотелиерите и Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), без да е нужно информацията да се предава първо на общината и после вторично да се въвежда. Туристите се разделят на две групи. В едната попадат български и тези от ЕС, от държави- страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и от Конфедерация Швейцария. За тях хотелиерите ще записват брой, дата на регистрация и на отпътуване. В другата група са останалите чуждестранни туристи, за които ще се събират повече лични данни - имена, дата на раждане. Това се прави с цел защита на националната сигурност. Данните от всеки хотел ще влизат в НАП, която да контролира постъпленията от дейността. Хотелиер, който не поддържа регистър на туристите, ще бъде глобяван с 2000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица- имуществената санкция ще е 7000 лв., реши парламентът. Ако регистърът не отговаря на разпоредбите, наказанието е между 100 и 1000 лв., а за едноличните търговци и фирми - от 500 до 5000 лв. Ако собственик на хотел не осигури обмен на данните по реда на закона в Единната система за туристическа информация, ще бъде глобяван с 1000 лв., а за фирмите - санкция от 5000 лв. Кметовете на общини или оправомощени от тях лица трябва да водят електронен регистър за всички туристически обекти на територията им с издадени временни удостоверения или категоризирани.

Криза за квартири в София.  Търсенето на квартири в София в средата на септември надхвърля в пъти предлагането. Поддържаните апартаменти се отдават за часове след като обявата се качи в интернет, съобщиха за „Труд" водещи брокери на недвижими имоти. „Предлагането е ограничено. Двустайните апартаменти са най-търсени, след тях са гарсониерите", обясни Мая Иванова, мениджър наеми на агенция „Явлена". По думите й предпочитаните квартали в столицата остават в центъра и в районите в близост до метрото - „Младост" „Мусагеница", „Лозенец". Според колегата й Калоян Богданов - маркетинг мениджър на друга компания, проблемът е, че повечето студенти без общежитие, както и сезонни работници, които се връщат да работят в града след лятото, започват да търсят квартира едва през септември и това пренасищане на пазара предизвиква криза за добри жилища под наем. „Хубавите имоти се отдават буквално за 2-3 часа. Пиковият момент на търсене ще продължи до средата на октомври", уточни Богданов. За проблема пред „Труд" признава и Димитър Иванов, който работи в столицата от години, но по стечение на обстоятелствата трябва да смени квартирата.„Работя от понеделник до петък и нямам възможност да ходя на огледи през делничните дни. Затова изпуснах няколко добри оферти, въпреки че имах уговорен час за среща с брокери", признава той. Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties, коментира, че проблемът с ограниченото предлагане на жилища под наем засяга и по-платежоспособни клиенти, които търсят напълно обзаведени квартири в добри квартали. „Жилища под наем към момента освен студенти или млади семейства търсят и голям брой чужденци от ЕС, които работят за големи компании с централи в столицата. Районите, които те търсят жилища, са около бизнес центровете до летище София, офисите на булевард „България" и „Цариградско шосе" и Бизнес парк София. Много чуждестранни студенти по медицина искат да наемат квартира в района на Медицинска академия", обобщава тя.

Труд

Само 1/4 от малките и средните предприятия работели. Над 370 000 малки и средни предприятия има регистрирани у нас, но едва 70-80 хил. са реално работещи, съобщи във Варна регионалният представител на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ Николай Петканов. Според него има малки предприятия, които се появяват бързо и изчезват, но се водят на хартия.

Американска IT компания открива 1500 работни места в Пловдив, инвестира 15 млн. лв. в бизнес център. Американската компания за микропроцесори Sibiz ще разкрие около 1500 нови работни места в Пловдив, стана ясно покрай първата копка в сряда на високотехнологичната сграда на фирмата в квартал „Гладно поле" на града под тепетата. Инвестицията в нея ще е близо 15 млн.лв., а самата сграда ще е 30 метра висока и ще разполага с аули, аудитории, зали за презентации, тренировъчни лаборатоии, стаи за отдих, модерни офис пространства от отворен тип и подземен паркинг за 120 автомобила, разположени върху 20 кв.м РЗП. Бизнес центърът на Sibiz е само първият в квартал Гладно поле, който е отреден за развитие на високотехнологични компании, съобщи кметът на Пловдив Иван Тотев. „Реално от днес започваме да развиваме тази зона. Надяваме се примерът, който дават Sibiz, да бъде последван и от други компании, които в момента са в Пловдив, тъй като градът е място, в което може да се инвестира дългосрочно. Плановете ни са до края на 2016 г. да приемем проектните предложения за квартал Гладно поле по оперативна програма „Региони в растеж", касаещи инфраструктурата. От миналата седмица имаме издадено строително разрешение от Министерство на отбраната, което ни позволява да работим на територията на 110-и полк. Условието е след издаване на Акт 16 на пътя, който Община Пловдив трябва да построи, от МО да ни прехвърлят имотите, за които вече имаме споразумение", коментира кметът Тотев и уточни, че става дума за 86 дка, които ще се използват за развитие на бизнес средата в кв. Гладно поле. Той трябва да се превърне в бъдещия втори градски център, а освен бизнес парк тук ще има културна инфраструктура, административни сгради и площадни пространства. До 2020 г. в тази зона ще бъдат инвестирани 9 млн.лв. по ОП „Региони в растеж", като ще се започне с изграждане на първичната инфраструктура - окабеляване, подземна инфраструктура и други комуникационни структури.

Стандарт

Стига обещания, дайте €160 млн. Брюксел да спре с голите обещания и спешно да помогне на България със 160 млн. евро за опазване на границата ни с Турция. Това ще поиска премиерът Бойко Борисов на срещата на върха на ЕС в Братислава утре. Той ще получи пълна подкрепа от унгарския си колега Виктор Орбан. Двамата заедно провериха как се пази южната ни граница по суша и вода. "Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а на българо-турската граница", заяви Орбан.  "Наслушахме се на "не сте сами", "ние сме зад вас", "напред", "ура".
Ще настояваме 160 млн. евро да бъдат гласувани незабавно", на свой ред каза Борисов. Междувременно шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обеща до октомври в България да бъдат командировани 200 гранични полицаи от Фронтекс с 50 джипа.

Монитор

Oбмислят 850 лева годишен данък за такситата във Варна. Данъкът за таксиметрови превози на пътници във Варна от 2017 година да стане 850 лева, обмислят местните общинари. Той ще се плаща от всеки автомобил, който извършва тази дейност, като промяната, ако се приеме в този вид, влиза в сила от началото на следващата година. Въвеждането на новия размер на данъка са част от предстоящите промени в Наредбата за местните данъци и такси на община Варна. Той идва като следствие от приети промени в Закона за местните данъци и такси, обясняват общинските финансисти. Размерът от 850 лева не е обсъждан до сега, а е част от проекта за изменение на общинската наредба, внесен от представители на няколко групи в общинския съвет. Целия текст за предлаганите промени и условията около въвеждането на новия данък вече са публикувани на сайта на община Варна, за да могат заинтересованите граждани и фирми да се запознаят с тях, за да дадат официални становища, преди документа да влезе за обсъждане в общинските комисии, а след това и на сесия на местния парламент.

Над милион туристи посетили румънското Черноморие. Над един милион румънски и чуждестранни туристи са посетили румънското черноморско крайбрежие тази година, като цифрата е рекордна за последните 20 години, съобщава агенция Аджерпрес, като се позовава на заместник-председателя на Федерацията на работодателите в румънския туризъм Драгош Радукан. Той добавя, че това лято броят на румънските туристи, почивали на крайбрежието, е бил с 11% по-висок отколкото през 2015 г., а на чуждестранните туристи - с 10 на сто.