24 часа

100 000 българи с право на германски пенсии. Около 100 000 българи са активно осигурени в Германия и могат да получат немска пенсия. Това показват данните на германския осигурителен институт. Активно осигурен означава, че имат платени осигуровки за поне един месец и продължават да се осигуряват, съобщи пред в. "24 часа" Петер Шперле от германския осигурителен институт в Берлин. Той заедно с консултанти от Берлин и Хале бе в София тази седмица, за да консултират българи как могат да си получат германската пенсия.

Всеки месец с платени осигуровки в Германия се затича за пенсия. Ако човек е работил там по-малко от 12 месеца, пенсията му се отпуска от България, като немският стаж се признава. При работа над 12 месеца се дава германска пенсия, обясни Шперле.

Тогава българският стаж се ползва за признаване правото на пенсия, но размерът ѝ се пресмята само от внесените в Германия осигуровки. Съответно месеците стаж от Германия се броят за правото на пенсия в България, но не влизат при изчисляването на размера, обясни шефката на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на Националния осигурителен институт Мария Касърова.

При стаж от 5 години в Германия се придобива право на пенсия. Възрастта, на която трябва да е човек обаче, е между 65 и 67 г. в зависимост от това през коя година е роден.

"Родените през 1946 г. са се пенсионирали на 65 г., но за следващите набори възрастта се увеличава с по един или два месеца и родените през 1964 г. ще се пенсионират на 67 г.", разказа Петер Шперле.

Броят на българите, които работят и се осигуряват в Германия и могат да получат немска пенсия, е започнал да нараства рязко след 1 януари 2014 г., показва статистиката на германския осигурителен институт. Оттогава ръстът е с 25-30% всяка година, въпреки че бройката на работещите в Германия българи расте през всичките години след 1991 г.

"Важно е да се знае, че стаж, който е натрупан по времето на комунизма в бившата ГДР също се признава за германска пенсия", обясни експертът от института в Берлин. Много българи са работили в ГДР, главно по линия на "Балкантурист", но не знаят правата си и не си търсят германската пенсия, показва опитът на немците. Заради това всяка година се правят консултациите в някой български град.

Националният осигурителен институт пък провежда консултации в Германия за българи, които работят в страната. От 2008 г. са консултирани над 8000 души, обясни Шперле. Кандидатстването за германска пенсия може да стане и от България, не е нужно хората да пътуват, обясни още Шперле. Заявлението и документите, които доказват стаж, се подават в областните поделения на Националния осигурителен институт в България.

При признаване на правото на пенсия Германия за разлика от България признава за стаж и 8 г. образование след навършването на 17-годишна възраст. Пред германския осигурителен институт може да се представят и български дипломи независимо дали са от университет, гимназия, или техникум.

За разлика от България в Германия няма гарантиран минимален размер на пенсията, а той зависи от натрупания стаж и заплатата, на която се е осигурявал човек, обясни немският експерт. Германските пенсии се изчисляват по точкова система. Сравнява се доходът, върху който са плащани осигуровки, със средния доход за страната в конкретната година. В момента той е 3000 евро.

Когато осигуровките съвпадат със средния доход, това отговаря на 1 точка. Ако е под него, носи по-малко от една точка, над него - повече. В момента пенсията в Германия се изплаща в размер на 30,44 евро за всяка точка.

"Реално няма ограничение на минималния размер и при малък стаж и ниски осигуровки е напълно възможно да се получи пенсия в размер на 5 или 10 евро", каза германският експерт.

Средната пенсия в Германия е 1100-1300 евро в момента, но това е чисто статистически, обясни Шперле. За да я получи човек, трябва да е работил 45 години винаги със средна заплата. Максималният размер на пенсията пък теоретично е 2600 евро, но отново реално е непостижим, каза експертът от Берлин. Някои вече вземат по 2000 евро на месец, други само по 10 евро.

Германските пенсии, които се плащат на завърнали се в България хора, се изплащат през НОИ, обясни Мария Касърова от българския осигурителен институт. Данните на НОИ показват, че има и хора, които са успели да си осигурят пенсия в размер на 2000 евро и вече си я получават в България. Имало обаче и случаи, когато немската пенсия е само 10 евро на месец.

Германските пенсии могат да се изплащат и на шест месеца, зависи от желанието на човека. 1292 души получават германски пенсии в България, а 2837 български в Германия, показват последните данни на НОИ за извършените плащания.

Много от българските пенсионери в Германия обаче вече имат и местна пенсия, която обаче получават на място там. 29 817 възрастни у нас получават доход от чужбина, от Албания няма.

29 817 са българите, които през миналата година са получавали пенсии от чужбина, показват отчетите на НОИ. Бройката може да е и по-голяма, тъй като включва само пенсии, чието плащане минава през НОИ. Само за година броят на българските пенсионери с пенсии от чужбина е нараснал с 4100 души, показват още данните на НОИ.

Българите получават пенсии от 40 държави, като повечето от тях са членки на ЕС. От тези страни, с които има сключени социални спогодби, реално само от Албания нито един българин не взема пенсия. По един пенсионер получава доходи от Корея и Исландия, а 34-ма имат пенсия от Канада.

Германия е страната, от която най-много българи вземат пенсия - 6157 души, показват още статистиките на осигурителния институт. На второ място е Гърция с 5153 пенсионери и на трето - Испания с 3374. По над 2000 пенсионери има с доходи от Чехия и Италия, а 1013 са успели да изкарат пенсия от Кипър. Най-малка от страните в ЕС е бройката на хора, получаващи пенсия от Малта - само 16 души.

Естония и Ирландия също се оказват непопулярни за български работници. 2874 пък са пенсионерите с доходи, изплащани от Русия, като това са главно дървосекачи от Коми.

Всеки със сметка и сейф в регистър. Регистър с пълните данни за банкови сметки, сейфове и имената на притежателите им ще води БНБ от 1 януари 2017 г. Управителният съвет прие наредба за правилата, разписани с промени в Закона за кредитните институции.

В регистъра ще бъдат записани номерата на банковите сметки, на банката, в която те са открити, пълните лични данни на техните титуляри, както и на упълномощените да се разпореждат със сметките лица. В него ще влязат и пълните лични данни на всеки, който е наел банков сейф.

Всички банки ще са задължени да актуализират данните и всеки месец да предоставят информацията в централната банка. Достъп до пълната информация от системата ще имат съдебната власт, Главна дирекция "Национална полиция" и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на МВР, ДАНС, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Капитал Daily

"Гранд хотел България" е купен от вносителя на Lavazza Мирослав Печев. Пореден хотел в София сменя собственика си. От август дружество на вносителя на Lavazza Мирослав Печев е придобило един от най-централните и стари хотели на столицата - "Гранд хотел България". И този път, както предишните препродажби на столични обекти като Hilton, Radisson, "Родина", "Даун таун" и т.н., купувачът е български бизнесмен.

Продавач на актива, някога част от портфейла на "Мултигруп" на Илия Павлов, сега са дружества на наследниците му и мениджмънта, излъчен от група инвеститори, сред които Бояна Попова. Това е вторият хотел, с който групата се разделя това лято - другият беше морският "Парадайз бийч" на Свети Влас, който беше купен от общинския съветник в Несебър Венелин Ташев. От "Би Ти девелопмент сървисиз" бяха обяснили за "Капитал" през пролетта, че продават хотела, за да концентрират усилията и инвестициите си върху останалите активи (комплекс "Гранд хотел Варна" ще бъде обновен в следващите 3 години, а инвестициите ще са около 50 млн. евро).

План за ремонт

От продавача потвърдиха смяната на собствеността. Тя се вижда и от документи в Търговския регистър. Дружеството на Печев "Софсток инвест" е придобило 100% от две фирми - "Гранд хотел България" и "Гранд хотел България 2016". Преди това акционери в първата компания са били Пи Еф Ейч Си - Вадуц (86%), и "Зайтгаст" - САЩ, а втората е изцяло дъщерна и в нея през юли са апортирани сградата и земята. Цената не се вижда в документите.

От купувача не коментираха сделката пред "Капитал". За бъдещите намерения може да се съди от информацията от продавача: "Към момента новият собственик прави предварителни проучвания и архитектурен проект няма. Инвестиционните му намерения са в посока реконструкция на сградата със запазване на фасадата и развитие като хотел", казва Нели Сандалска от туристическия холдинг.

"При избора на купувач за нас беше ключово да се запазят модернистичната фасада, популярната кафе-сладкарница, ресторантът с овалното стълбище, червеният салон и конферентните зали. Инвеститорът ще направи всичко необходимо да запази "легендата" около сградата - една от главните причини да прояви интерес към нея", допълва Сандалска.

Преди девет години от "Балкантурист" имаха намерение с 82 млн. лв. да реконструират хотела, който е паметник на културата, като го надградят. Тогава заради слаба комуникация обществото твърдо застана срещу проекта и той не се случи. Заради липсата на ремонт той не функционира като хотел от над 10 години.

Колко струва

При апорт от лятото хотелът е оценен на 4 млн. лв. Става въпрос за сграда от 9 нива, включително подземни, с площ 9561 кв.м. Хотелските етажи са пет със 79 стаи и шест апартамента, разположени на 3588 кв.м.

Оценителите смятат, че като актив сградата и теренът струват 6 млн. лв. Основанието за ниската стойност е, че хотелът е построен през 1937 г. и е почти напълно амортизиран. После те поглеждат колко бизнес генерира. И тъй като хотелската част на комплекса не се експлоатира повече от 10 години, оттам се стига до символични приходи от заведения и наеми. Според оценителите те са 240 хил. лв. годишно, от които печалба от почти 200 хил. лв. При търсена възвращаемост от 11 години оценителите стигат до числото 1.45 млн. лв. за ресторантската част през модела на приходната стойност. После усредняват двете суми за сградата. Земята пък е оценена на 1.4 млн. лв. и така се стига до крайна сума от 5.12 млн. лв.

Промяната в собствеността идва след над 16 гдини. владеене на хотела. През 2000 г. дъщерната фирма на "Мултигруп" "Комерс тръст" приватизира срещу 5.21 млн. лв. 53% от капитала на "Сердиком" - дружеството, което стопанисваше хотел "Сердика" (препродаден после няколко пъти, сега там се строи Hyatt от компания на Валентин Златев) и 50% участие в "Гранд хотел България". Приватизационният фонд от групата на Илия Павлов "Ем Джи елит холдинг" вече беше придобил 22% от "Сердиком" в първата вълна на масовата приватизация.

Кой е купувачът

Компанията на Мирослав Печев "Софсток" е основана през 1991 г. и е изключителен вносител на италианското кафе Lavazza, ромовете Bacardi, чайовете Twinings, минералната вода Evian, както и на водките "Руский стандарт" и "Зельоная марка". "Софсток" представлява общо 27 бранда в сегментите на кафето, кафе-машините, чай, алкохол и бързооборотни стоки. В момента основният бизнес се осъществява през дружеството "Софсток лтд", което има приходи от 61 млн. лв. през 2015 г. и печалба от 7.7 млн. лв.

Това ще е вторият хотел в столицата, в който Печев има участие - през дружеството му "Мирад" от 2005 г. той оперира и разположения в Студентски град четиризвезден "Парк-хотел Витоша". През миналата година хотелът има приходи от 4.1 млн. лв. и печалба от 192 хил. лв. При основаването на компанията Печев е мажоритарен собственик в "Мирад" с 51%, а останалите държат от американската компания "Еуроуейс травъл". В момента "Еуроуейс" е мажоритарен собственик. В съседство завършва и строителството на жилищна част на комплекса.

През 2015 г. дружеството - купувач на "Гранд хотел България", "Софсток инвест" има 3.23 млн. лв. приходи от участия в предприятия от групата, но не се посочва кои са те.

Печев като цяло присъства на светски събития на брандовете си и не изглежда свързан с политическите партии. Последното публично събитие, в което участва, е тенис турнирът за ВИП личности, в който Печев и партньорът му губят битката за купата от премиера Бойко Борисов. През миналата година Печев става съдружник с бившия земеделски министър от ДПС Мехмед Дикме, но компанията не е развивала дейност.

Българската "Софтуер груп Бг" расте с нов офис в САЩ. Българската софтуерна компания "Софтуер Груп Бг", която работи в областта на решенията за микрофинансиращия сектор, обяви, че се разраства с нов офис във Вашингтон. Това е осмата локация на разработчика извън България, а инвестицията за следващите три години възлиза на 5 млн. долара, обясни за "Капитал" основателят Калин Радев.

Офисът в САЩ ще отговаря за операциите на дружеството в Северна и Латинска Америка и ще има стратегическа роля в работата с клиенти като фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, MasterCard Foundation, International Finance Corporation (IFC), World Bank, ACCION International, VisionFund International и други, обясниха от компанията. С новата локация "Софтуер груп Бг" завършва плана си за изграждане на глобална структура от регионални офиси в целевите пазари. Освен централата в София и новооткрития офис в САЩ към момента компанията има офиси в Австралия, Гана, Египет, Индия, Кения, Мексико и Филипините.

Следващите стъпки в разрастването на компанията ще бъдат фокусирани върху развитието на допълнителни локации чрез подразделения към регионалните офиси в стратегическите пазари. Тяхната цел ще бъде да доближат компанията още повече до ключовите клиенти и да повишат нивото на предоставяните им услуги. Освен доразвиване на бизнеса сега компанията ще започне да изгражда и своя мрежа от подофиси, като са набелязани около десет дестинации, сред които Замбия, ЮАР, Нигерия, Сенегал, Перу и Колумбия.

Микрофинансиране и макроинвестиции

Компаниите, които могат да се похвалят, че продават софтуер на създателя на Microsoft Бил Гейтс, едва ли са много. Българската "Софтуер груп Бг" обаче е една от тях. Създадена през 2008 г. от Калин Радев, компанията стабилно расте на международния пазар, а основният ѝ клиент са микрофинансиращи институции, които работят в развиващите се страни. В тези региони това е масовият начин за финансиране, което е изместило традиционните банки. Потенциалът за развитие е голям и това се вижда от числата на българската софтуерна компания - бизнесът се разраства с по над 50% през последните години и за 2015 г. вече е 12.4 млн. лв.

"В момента имаме клиенти в над 60 държави, а решенията ни достигат до над 20 млн. крайни потребители. През последните години компанията ни расте с 50% годишно както по отношение на приходите, така и по отношение на броя на служителите", казва Калин Радев.

Към април тази година разработчикът вече има 140 служители само в офиса си в София, сочи справка в електронния регистър ДАКСИ. През май за компанията на глобално ниво вече работеха около 250 души. Разширяването на екипа ще продължава и в следващите месеци.

Бурният растеж неминуемо има нужда и от финансово гориво. А и от нов подход към управлението на дейността на все по-голямата структура. И точно тук при "Софтуер груп БГ" идват инвестиционните фондове BlackPeak Capital и PostScriptum Ventures. Заедно те вложиха общо 5 млн. евро в развитието на дружеството, срещу които придобиват по 8% от акционерния му капитал. Основната част от вложените от двата фонда средства ще бъдат използвани за по-нататъшното развитие на бизнеса.

"На практика ние инвестираме в хора и в инструменти. Част от средствата ще са и за маркетинг, но основно сме се фокусирали върху развитието на екипа", разказа през май в интервю за "Капитал" Радев.

Разширяване на мениджмънт ниво

Към мениджърския екип на "Софтуер груп Бг" се присъединяват и двама експерти на ключови бизнес позиции. Към новия офис на компанията в САЩ като главен търговски директор е привлечен Ръсел Тейлър, който е заемал различни мениджърски позиции в глобални компании като Temenos, SAP, Decentralized Banking Solutions и Standard Bank of South Africa. Директор "Продажби" в компанията на глобално ниво ще бъде Стефан Гьошев, до момента заемал сходна позиция за САЩ и Канада в Progress. Те ще отговарят за успешното бизнес развитие на компанията и за привличането на нови стратегически клиенти и партньори на "Софтуер груп".

Сега

Работодатели искат държавата да закрепости студентите у нас. Студентите държавна поръчка да са длъжни да останат да работят в страната за определен период от време - между 3 и 5 г., а който замине за чужбина, да възстанови парите, платени от бюджета за издръжката му. Около тази идея се обединяват две от национално представителните работодателски организации - БТПП и АИКБ. От БСК обаче са скептични, че подобно предложение може да се реализира. Идеята среща подкрепата на част от ректорите, но не и на студентите, показа проверка на "Сега". От просветното министерство също са с резерви.

Предложението не е ново - през 2011 г. премиерът Бойко Борисов поиска същото - заяви, че студентите, които се обучават по държавна поръчка, трябва да остават в страната, защото за тяхното обучение са инвестирани публични средства, които "изтичат" към чужбина.

Шефът на АИКБ Васил Велев обясни, че неговата организация също е предложила да се разработят нормативно "надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например - за 5 години)". Велев предлага фирмите да имат "трансферни права" върху специалистите. "Не може един инженер, в който е инвестирано колкото и в един футболист, да напуска фирмата, която е инвестирала в него, а "Лудогорец" да има трансферни права върху Моци. Искаме и специалистите да доказват, че няма къде да работят в страната, преди да отидат да работят в чужбина, както ние доказваме за чужди специалисти от трети страни с пазарен тест, че няма български кандидати", каза Велев. БТПП също предлагат промени в законодателството, даващи възможност или задължение за специалистите да работят във финансиралата ги фирма за определен срок (3-5 г.). От палатата са дори и по-радикални, като искат да има ограничение за започване на работа в друга конкурентна фирма, освен при отказ на тази, която е финансирала обучението.

"Идеята противоречи на Европейската харта за правата на човека. Ние сме в параграф 22 - държавата няма как да накара младите хора да работят тук, защото не може да им гарантира място по професията. 60% от завършващите висше образование не работят по специалността си, а половината работят нещо, което изисква средно образование. В същото време има недостиг на кадри в десетки специалности, но заради липсата на кариерно ориентиране и митовете сред хората за хуманитарно и икономическо образование младите се записват само за дипломата, а след това му мислят", коментира експертът на БСК Томчо Томов. Той посочи, че в Ирландия се прави нещо подобно - задължително насочване на завършилите студенти към работни места.

От Министерството на образованието и науката (МОН) смятат, че подобно ограничение е сложно от юридическа гледна точка, а и е съмнително доколко може да е ефективно, при положение че държавата няма как да осигури реализация на всеки завършил висше образование у нас. "Пълно ограничаване на висшистите да работят в ЕС е невъзможно. Възможен е опитът за задържането на студентите от дадени направления у нас например чрез система за кредитиране. Това обаче може да е при условие, че въпросните специалности станат изцяло платени - в този случай студентът ще плаща пълната сума на обучението си, която ще му се възстановява, ако той се реализира при определени условия в България", обясниха от МОН.

Бизнесът е единодушен, че университетите трябва да се окрупнят, а държавата да финансира само специалностите, от които икономиката има нужда.

Работодателите предлагат редица мерки за подобряване на образованието и пазара на труда. Според БТПП трябва "да се преразгледа финансирането на база брой учещи се, което води до огромни компромиси с качеството на обучението. Други обективни критерии биха били броят на започналите работа по специалността в рамките на година след приключване на образованието, броят на приетите във ВУЗ за продължаване на обучението и т.н.". Според работодателите трябва да има и по-високи критерии за приемане в университетите, държавата да финансира само тези специалности, които са нужни на икономиката, за фирмите, плащащи стипендии на ученици и студенти, да има данъчни облекчения.

Академично

Голяма част от университетската общност подкрепя отдавна идеята студентите по държавна поръчка да бъдат накарани по законов начин да работят у нас първите години след завършването си. "Това е задължително, в тази връзка и бизнесът може да помогне много - дали с по-високи заплати или пък с подпомагане на младежите със стипендии още по време на следването им", коментира шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него би могло да се помисли и за различни варианти за стимулиране на студентите да не напускат страната ни, например чрез опрощаване на студентските кредити, ако съответният висшист остане да работи в България. "Щом ползват държавна субсидия, студентите трябва да я оправдаят по някакъв начин. Ние трябва да произвеждаме инженери за нашата икономика", заяви подкрепа и ректорът на ТУ-София проф. Георги Михов. Според него обаче едва ли в демократична държава като нашата може да се въведе пълна забрана държавно субсидираните студенти да работят в чужбина, по-скоро би следвало да се търсят други икономически лостове за задържането им.

Председателят на студентските съвети Яна Вангелова коментира, че ако идеята се наложи в този й вид, ще има голям отпор от колегите й, тъй като подобни забрани са неприложими в европейското свободно пространство. "Бизнесът може да определя къде и колко години ще работи даден висшист само ако инвестира в него по време на образованието му, каквито примери има и сега у нас", коментира тя.

Здравната ни система е сред най-неефективните в света. Българското здравеопазване е сред най-неефективните в света, сочи класация на агенция "Блумбърг". България се нарежда на 46-а позиция от общо 55 държави по ефективност на здравната система. В изследването са използвани данни за 2014 г. От него става ясно, че за 5 години - от предишното издание с информация от 2009 г., българското здравеопазване е слязло с 3 позиции. Преди нас са държави като Казахстан, Еквадор и Венецуела. След нас пък са САЩ.

За изготвянето на списъка агенцията е взела предвид 3 основни критерия. Продължителността на живота оказва най-голяма тежест при сформиране на стойностите на индекса - 60%. След него се нареждат всички разходи за здравната система като дял от БВП (30%) и цялата сума, която се отделя на глава от населението от тези разходи за здравеопазване, включващи профилактика, лечение, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ (10%). В САЩ например средно за човек се отделят по 9400 долара и над 17% от БВП на година за здравеопазване, но същевременно с това класацията им отрежда 50-о място. В същото време там продължителността на живота е близо 79 години. След САЩ са само Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия.

Челните места по ефективност на здравеопазването заемат Хонконг и Сингапур. Според авторите на класацията причините са по-малкият брой на населението, хомогенният етнически състав и силната роля на правителството в регулирането и предоставянето на здравни услуги. Там годишно държавите плащат на човек около 2400 долара, а продължителността на живота е близо 83 години. Разходите за здравната система в двете страни са между 5 и 5.4% от БВП.

Аржентина и Иран са страните, които най-сериозно са подобрили мястото си в класацията - с 22 позиции, съответно до 11-о и 30-то място. В тях средната продължителност на живота е 76 и 75 години, а за здраве средно за човек се дават 605 и 351 долара. Увеличените разходи за здравеопазване обаче могат да доведат до понижаване рейтинга на страната в индекса. Пример за това е Швеция, където населението живее средно по 82 години, получава на човек по 6800 долара и се отделят 12% от БВП. От 2009 до 2014 г. обаче разходите за здраве на шведите са се увеличили над 2 пъти, затова и ефективността му е слязла с 13 позиции до 27-о място през 2014 г. С 12 позиции надолу спрямо 2009 г. върви и Саудитска Арабия, където разходите са скочили с 80%.

В България за здравни грижи през 2014 г. са се отделяли 8.45% от БВП, като средно на човек са се падали по 662 лв. годишно. Продължителността на живота пък е била 75.4 г. Този показател безпрецедентно се влоши миналата година - за пръв път вместо да се увеличи, намаля с 9 месеца.

Криза

Застаряването на лекарите в България добива драматични изражения. Над 50% са на възраст над 55 години, а 1/3 са над 60 години или в предпенсионна възраст, обяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. Младите лекари в здравната система (под 30 години) са само 5%. Между 31 и 45 години са една четвърт от специалистите.

Труд

Цецка Цачева №1 на ГЕРБ за президент. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева е най-вероятният кандидат за президент на ГЕРБ. Нейното име било обсъдено на последната изпълнителна комисия в понеделник заедно с това на депутата Пламен Манушев за вице.

Цачева бе първият вариант на управляващите за кандидат за държавен глава. Нейното име се завъртя още през лятото, но след това се отприщиха всевъзможни уговорки около профила на бъдещия президент. Чуха се гласове, че заради сложната геополитическа ситуация е добре партиите да номинират мъже, експерти по националната сигурност или такива с опит във външната политика.

От ГЕРБ не се подадоха на „генералската" мода, а започнаха упорито да увещават успешния столичен кмет Йорданка Фандъкова да влезе в битката за „Дондуков" 2. След категоричния й отказ за кратко се завъртя и името на вицепремиера Томислав Дончев. За него обаче бе ясно, че премиерът Бойко Борисов предпочита да остане на сегашния си пост и да продължи да се занимава с еврофондовете.

Междувременно стана ясно, че са правени и сондажи с кмета на Бургас Димитър Николов, който също отказал. В ГЕРБ нямали съмнения, че успешните им кметове е добре да продължат мандатата си начело на местната власт. В търсенето на одобрявани от обществото фигури обаче били принудени да водят разговори и с тях.

След множество сондажи изборът отново се върнал на Цачева, която от десетина дни е със счупено коляно. Това предизвика коментари в социалната мрежа, че ГЕРБ иска да докаже, че и на куц крак ще спечели президентските избори.

Депутати от опозицията коментират, че няма да се изненадат, ако часове преди представянето на кандидата за президент на ГЕРБ, което е насрочено за неделя, самият Борисов реши да влезе в битката за „Дондуков" 2.

Такситата в София плашат с по-високи тарифи. Повишаването на годишния данък за таксиметров превоз на 850 лв. може да доведе до скок в цената на такситата в София, алармираха пред „Труд" от бранша.

Цената за километър пробег ще остане същата, но се обсъжда поскъпване на първоначалната такса, която към момента е 0,77 лв., както и на цената за повикване на такси. Разглеждат се варианти при, които тези две услуги да се увеличат двойно или с до 0,30 лв. Все още обаче няма конкретно решение.

Новият данък от 850 лв., който бе приет вчера на сесия на Столичния общински съвет, влиза в сила от 1 януари 2017 г. и се очаква да донесе на общината приходи от 5,5 млн. лв. Досега таксиметровите превозвачи плащаха 10% корпоративен данък от получената годишна печалба. С промените данъкът ще се начислява не на водач, а на автомобил и ще е по 2,40 лв. дневно на кола според сметки на общинарите.

„В продължение на месеци са водени множество разговори с таксиметровите шофьори, те са съгласни с промяната и уверяват, че услугата няма да поскъпне", успокои вчера председателят на транспортната комисия към СОС Екатерина Йорданова.

От синдиката на шофьорите обаче заплашиха с национален протест. „Изчакваме да видим какво ще се случи в другите общини. Най-вероятно ще организираме национален протест", заяви пред председателят на транспортния синдикат „Авто 94".

Десетина представители на малки таксиметрови компании и самостоятелни таксиметрови водачи се събраха на рехав протест вчера пред Столичната община и предупредиха, че новият данък ще принуди някои от тях да спрат работа.

Пловдив е втората община в страната с най-висок данък за таксиметровите шофьори - 750 лв., следвана от Варна с 690 лв и Бургас, където общинският съвет прие налог от 660 лв. Решенията бяха взети от местните общински съвети. До приемането им се стигна, след като през пролетта парламентът одобри въвеждането на нов данък, с който ще се облага таксиметровата дейност от 1 януари 2017 г. Всяка община трябваше до 30 септември т.г. сама да определи размера на данък „такси" в границите между 300 и 1000 лв. на автомобил годишно.

Недоволство

В нито една община не бе въведен максималният налог. Въпреки това в няколко града в страната таксиметровите превозвачи предупреждават, че ще вдигнат цените и ще блокират ключови кръстовища.

„Това е геноцид. За да оцелеем, трябва да работим по 20 часа и не под себестойността и по минимална цена от 75 ст на км, а по 1.20 лв., посочи Димчо Иванов от „Авто 94" във Варна. Според него протестните действия трябва да бъдат пред Народното събрание, за да падне последната промяна в Закона за местните данъци и такси.

В Монтана, където общинският съвет гласува данък от 550 лева, се вдигат на бунт. Ако местната управа не започне разговори с превозвачите и не намали налога, ще бъдат блокирани възлови кръстовища, заплашиха водачите.

Има нагласи за протести и по-висока цена на таксиметровия превоз и в Шумен. Там шофьорите ще плащат 400 лв. данък. Таксиджиите се готвят да возят за 1 лв./км вместо за сегашните 69 ст. Освен това, данъкът щял да изпрати много жълти коли в сивия сектор, смятат превозвачи.

Стандарт

Наш депутат уреди 1 млн. за младите. Наш евродепутат издейства един милион евро за  млади предприемачи. Новата европейска програма "Алеко", чийто инициатор е Андрей Новаков от ГЕРБ, беше одобрена вчера от бюджетната комисия на Европейския парламент. Целта й е да осигури пътуване за обмяна на опит на млади бизнесмени от ЕС. Ще се покриват разходите за живот, в които са включени транспорт, стипендии и други харчове. Програмата е наречена на българския писател Алеко Константинов. Новаков обясни, че няма квоти по държави и призова младите българи да кандидатстват. Програмата ще заработи през 2017 г. "Очаква се до 200 души от цяла Европа и България да пътуват до страни като САЩ, Китай, Сингапур и да обменят опит с големи и успешни компании там и след като се върнат вкъщи, да го приложат", коментира Новаков.

Нови правила правят пътищата безопасни. Новите изиисквания, които да направят пътищата у нас по-сигурни и безопасни, ще са основната тема, която ще се разисква по време на Деветата национална конференция по пътищата с международно участие в Слънчев бряг между 5 и 8 октомври. Промените ще залегнат в осъвременените наредби за проектиране на пътища. В събитието ще участват министрите на регионалното развитие Лиляна Павлова и на транспорта Ивайло Московски.

Сред изискванията, които ще бъдат завишени, за да се намалят пътните инциденти, са тези за отводняване на шосетата. Целта е да се преодотвратят произшествия при дъжд и мокра настилка. Ще се дискутира и темата за определяне на точни и категорични изисквания за ремонт, реконструкция и рехабилитация на улици и пътища. Както и правила за изграждане на кръгови кръстовивща и пътни възли.

Организационният комитет на научния форум, председателстван от проф. д-р инж. Николай Михайлов от катедра "Пътища" на УАСГ, е предвидил специални панели, в които да бъдат  представени проектите за двете Наредби, които касаят тематиката. Така широк кръг от експерти ще може да обсъди редложенията, нормите и транспортните характеристики, показателите за проектиране и планиране.

Сред темите на конференцията са още инвестициите на общините в инфраструктура, икономика и управление на строителството. Във форума освен двамата министри ще вземат участие председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Лазар Лазаров, ректорът на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков, лектори от Словаки, Македония, Сърбия и Испания.

Монитор

Съдът бетонира такса „юрисконсулт". Конституционният съд бетонира т.нар такса „юрисконсулт" по граждански и търговски дела, за чиято отмяна настоя омбудсманът Мая Манолова. КС обаче, след като да отмени практиката за защита по дела на администрацията и фирмите да се присъждат адвокатски хонорари на юрисконсулти. Решението бе взето единодушно вчера.

Присъждането на възнаграждение на търговските дружества и на администрацията за защита по дела от собствените им юрисконсулти, които са на заплата и не получават тези пари, беше атакувано в КС от омбудсмана Мая Манолова, която нарече тази практика "такса юрисконсулт". Тя е регламентирана в два текста - в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които приравняват разноските за защита от юрисконсулт с тези за адвокат. 

В искането си за отмяната им Мая Манолова посочи, че тези разпоредби противоречат на основни принципи на Конституцията - на правовата държава, за неприкосновеност на частната собственост, за еднакви правни условия на стопанска дейност и за равенство на страните в съдебния процес. Основните аргументи на омбудсмана бяха, че, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат, това не са реално направени разноски, а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна. Освен това юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар.

Членовете на КС обаче не са видели противоречие на текстовете в ГПК и ДОПК с Конституцията. В решението си те отхвърлят твърденията на Манолова за погазване на основни конституционни принципи. КС посочва още, че наистина юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение и получават заплата, но това не означава, че те не трябва да получават хонорари за явяването си по дела като всички други адвокати. Конституционните съдии дори посочват, че всъщност, ако страна бъде лишена от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че е представлявана от юрисконсулт на заплата и това би било нарушение на правото на защита и на правовата държава.

В същото време от вчера започна да тече 3-месечен срок, в който гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) се очаква да се произнесе с тълкувателно решение по друго искане на омбудсмана - за отпадане на т.нар такса „сградна инсталация", която се начислява и на абонати, отказали се от това да ползват парно.

„Икономическата ситуация в страната е такава, че за хиляди българи плащането на 60-80 лв. такса за сградна инсталация е проблем", заяви Манолова в изказването си по време на заседанието на Общото събрание на Гражданската колегия при ВКС.

„От първия момент на встъпването ми в длъжност буквално съм засипана от жалби на граждани, които се оплакват от високите сметки за парно, от качеството на услугата, от високомерното и често арогантно отношение на Столичната топлофикация към клиентите ѝ. И особено - от невъзможността им като потребители да се откажат от ползването на услугата. И наистина е така. Разводът със Столичната топлофикация е практически невъзможен", посочи Манолова. Според нея при делата за плащане на такса сградна инсталация трябва да се прилага правилото, че непоискана услуга не се плаща. „В този смисъл е и Европейското право и практиката на съда на Европейския съюз", посочи още в пледоарията си общественият защитник. След като изслуша всички страни, Общото събрание на гражданската колегия на ВКС се оттегли на съвещание, а срокът за постановяването на тълкувателното решение, от дата на отправянето на въпроса, е 3-месечен.

Един випуск лекари напускат годишно страната. Близо един випуск лекари напускат страната всяка година. Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев по време на 23-я Симпозиум на централно и източноевропейските лекарски камари, който се провежда в София. Форумът е посветен на миграцията на медицинските кадри на континента. Не по-малко от 550 удостоверения за чужбина, без които те не могат да започнат работа или да специализират в чужбина издава съсловната организация всяка година. Със сигурност 350 - 400 лекари действително заминават зад граница с тези документи. Техният брой представлява 90% от новозавършилите.

В същото време лекарското съсловие в България застарява, отчете д-р Грозев. По данни на БЛС всеки трети практикуващ лекар е над 60-годишна възраст, а близо 55 на сто от медиците са навършили 55 години. Само 5 на сто са до 31 години, останалите са пенсионери.

Като основна причина за застаряването в нашата страна беше отчетена миграцията на младите специалисти в рамките на Европейския съюз. Все повече от тях споделят, че заминават в чужбина не само за по-високо заплащане, но и за да имат достъп до по-съвременни методи на лечение и придобиване на нови познания и умения. Като причина да изберат специализациите зад граница вместо у нас, те изтъкват и честата промяна в нормативната база.

Страната ни е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти. Вече има области в Северозападна България и Родопите, където анестезиолозите са по един-двама, няма детски хирурзи и неонатолози, педиатрите са малко, липсват съдебни медици, вирусолози, детски психиатри, инфекционисти и хематолози.

По думите на д-р Венцислав Грозев все по-често младите лекари посочвали като причина за заминаването и отрицателното отношение на медиите, които все търсели недоказана вина на лекари.

Правото на личен живот е сериозно нарушено. Към момента лекар няма възможност да откаже лечение на пациент при определени обстоятелства, каквото право е предвидено в Европейските етични принципи, от които се ползват докторите в ЕС, каза д-р Венцислав Грозев и допълни, че такова право имали и лекарите в САЩ, Азия, Африка и Австралия.

По време на форума бяха припомнени данните на Световната банка, според които около 1,5 млрд. лв. доплащат пациентите директно за своето лечение под формата на избор на лекар и екип, даване пари на ръка, купуване на консумативи и лекарства за своя сметка. Около 3400 млрд. лв. е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса от години заради ниския БВР, от който 4% се заделят за здравеопазване, а здравната вноска е само 8 на сто, беше отчетено още по време на форума.