Труд

Пак лампи убийци в тунела „Ечемишка". Новите лампи, монтирани при спешния ремонт в тунел "Ечемишка", заслепяват шофьорите. Това съобщиха наши читатели, които пътуват често по магистрала "Хемус". В момента движението е двупосочно в лявата тръба в посока към Ботевград, тъй като дясната продължава да е в ремонт. Днес екип на "Труд" покани на оглед четирикратния шампион на България по автомобилизъм Крум Дончев, който бе и експерт към транспортната комисия в 43-тото народно събрание. Той потвърди, че LED осветлението създава опасност от злополуки.

На 5 февруари в "Ечемишка" падна лампа и уби 64-годишна жена в автомобил. Лявата тръба бе затворена напълно и работници изрязаха изцяло старата осветителна система. Монтирани бяха LED лампи, купени миналата година с обществена поръчка за ремонта на дясната тръба. На 13 февруари лявата тръба към Ботевград бе открита с новото осветление от служебния премиер Огнян Герджиков. Ремонтът струваше 390 000 лв. и стана повод за размяна на предизборни реплики, като например: "Преместихте лампите от единия тунел в другия" (Бойко Борисов).

Но проблем се оказаха самите лампи. Когато човешкото око преминава през зони с различна степен на осветление, то се нуждае от няколко секунди за адаптация. Новите LED лампи в "Ечемишка" светят с т.нар. студена светлина, към която трябва да се настрои зеницата. "Ако се минава денем и е слънчево, адаптацията става бързо. Но вечер или при облачност, когато извън тунела окото е настроено на мека светлина, се удължава времето за реакция на острата светлина. Говорим за около 3 до 4 секунди за адаптация на очите на влизане и на излизане", обясни Крум Дончев.

Разрешената скорост в двупосочната тръба е 70 км/ч. Ако шофьорът кара с 50 км/ч, за 1 секунда колата изминава 14 метра, а при 90 км/ч - 25 метра. Това означава, че за 3 секунди, през които автомобилът става неуправляем, той ще измине от 42 до 75 метра.

"Представете си, че пред автомобила има препятствие или катастрофа, за което водачът трябва да реагира възможно най-бързо. За тези 3 секунди той ще е заслепен и няма да задейства спирачките. Неслучайно в тунелите често стават верижни катастрофи. Участниците в тях после казват, че не са виждали нищо пред себе си, а само са чували шум от ударите на един автомобил в друг", каза още Дончев.

Диодите на LED лампите в "Ечемишка" са покрити с прозрачно защитно стъкло, видя екипът на "Труд". Ако то беше матово и или оцветено, светлината щеше да е по-мека. Осветителни тела са монтирани не в най-високата точка на тунела, а от двете страни на около 4 метра от платното. Те светят като аплици, сложени на стена, но за да не заслепяват, почти всички видове аплици имат някаква защита. Това могат да бъдат козирки или крила, които пречат на лъчите да падат директно.

"Възможно е да се получи фиксиране на водача в лампата, което още да затрудни реакциите му", обясни Крум Дончев. Той посочи, че са опасни и светлините в другите два тунела - "Витиня" и "Топли дол", където лампите от два реда преминават в един. "В този случай се изкривяват възприятията - имате усещане, че от един коридор влизате в два", обясни експертът.

Рали шампионът Крум Дончев: Да гледаме с очите на шофьора

"Не е достатъчно да се похарчат "едни пари" за инфраструктурни проекти. Важно е да сме погледнали на даденото съоръжение с очите на шофьора, който ще го използва, и дали то е безопасно за него", коментира вчера рали шампионът Крум Дончев. Според него рязката смяна на дневна или нощна светлина с тази на LED лампите в "Ечемишка$ нарушава концентрацията на човека зад волана. "Моите най-тежки катастрофи са били, когато съм карал с ниска концентрация. Зная, че трудното е минало, че водим в класирането, спирам да слушам навигатора и... страшното става. Обикновено шофирам с тъмни очила, но ги свалям преди тунел. Мисля, че те намаляват с още около 20% видимостта, независимо от осветлението вътре", каза още Дончев. И добави: "За съжаление всяка седмица изпадаме в някаква криза. Дали ще е Хитрино или "Ечемишка", ние вървим след събитията и вземаме мерки, когато вече се е стигнало до жертви. А трябва да отстраняваме опасностите, преди да се случило най-лошото", каза още той.

4800 българи милионери в зелено. Общо 4800 българи са милионери в „зелено" - това е броят на хората, които притежават по над $1 милион в сметката си, според най-новия доклад Wealth Report 2017 на международната консултантска компания Knight Frank. В документа се посочва, че данните са на база отговори от близо 900 водещи частни банкери и финансови консултанти в света, които представляват над 10 000 клиенти с общо световно богатство от около 2 трилиона долара.

За две десетилетия българите, които притежават над 1 милион долара ще се увеличат близо два пъти. И ако през 2006 г. те са били 3100 души, през 2016 г. са станали 4800 души, посочват от Knight Frank. От компанията прогнозират, че през следващото десетилетие българите с подобна сметка ще са 5300 души.

През изминалата година 210 българи са притежавали по над 10 милиона долара, а финансистите прогнозират, че броят им ще нарасне 1,6 пъти за две десетилетия.

В края на миналата година 70 български граждани са имали в сметката си над 30 милиона долара. През 2006 г. те са били 50, а след десетилетие трябва да се увеличат до 80 души.

Според данните на Knight Frank 8 българи влизат в графата за богатство „ултрамилионери" с финанси над 100 милиона долара. В следващото десетилетие се очаква само още един да премине тази граница, като десет години по-рано, през 2006 г., нашенците с толкова пари в сметката са били едва петима.

Експертите от компанията очакват темпът на растеж на богатството на най-заможното население у нас да се забави сериозно. Ако за периода 2006-2016 г. българите с активи над 30 милиона долара са се увеличили повече от двойно - с 53%, през следващото десетилетие се очаква да нараснат едва с още 10%.

Според официалната парична статистика на Българската народна банка (БНБ), която е трудно съпоставима с данните на Knight Frank, броят на депозитите в левове над 1 милион лева са общо 762 за декември 2016 г., а общата сума, която има в тези сметки, възлиза на почти 1,9 млрд. лева.

Капитал Daily

Служебният кабинет раздаде над 11 млн. лв. само на едно заседание. Въпреки ограничения си мандат служебният кабинет се отпусна и на последното си заседание одобри извънредни разходи за почти 11.5 млн. лв. Основната част от средствата са за ремонти на различни държавни и общински сгради, а 225 хил. лв. отиват за рехабилитация на военноинвалиди и ветерани от войните. Военното ведомство ще получи 5 млн. лв. за доставка на гориво за армията.

Междувременно стана ясно, че кабинетът ще раздаде и 51 млн. лв. за великденски надбавки на пенсионерите с ниски пенсии.

Предварителните данни за изпълнението на бюджета показват, че към февруари той е на плюс от 822 млн. лв. За сравнение - за същия период на миналата година преизпълнението е било с 93 млн. лв. повече. Бюджетът през тази година обаче е планиран на дефицит от 1.33 млрд. лв.

От ремонт на стадион до мултимедиен център за БТА

Най-голям дял от 11-те милиона са за доставка на горива за нуждите на Българската армия - 5 млн. лв., които се предоставят на военното ведомство. Останалите средства са за ремонти на различни общински и държавни сгради, повечето от които са определени от правителството като "неотложни". Най-много ще получи пловдивският университет "Паисий Хилендарски" - 2.6 млн. лв. за изграждане на студентско общежитие и за извършване на ремонт на част от сградата.

За неотложен ремонт на сградата си 1.5 млн. лв. ще получи и Народния театър "Иван Вазов". За НАТФИЗ са предвидени 200 хил. лв.. Те са за капиталови разходи "за наемането и приспособяване на помещения, необходими за провеждане на учебната дейност на студентите, докато приключи ремонтът на сградата". Списъкът продължава с 1 млн. лв. за затревяване и осветление на стадион "Огоста" в Монтана.

Одобрените допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет са в размер 330 хил. лв., които са за ремонт на част от помещенията в сградата на Софийската духовна семинария, доизграждането на нов православен храм "Рождество Христово" в един от новите квартали на гр. Гоце Делчев и за неотложен ремонт на административната сграда на Софийската св. митрополия.

Половин милион ще получи и Българската телеграфна агенция. Парите са за изграждане на Национален мултимедиен информационен център.

Кабинетът е решил да даде допълнителни 130 хил. лв. и на Комисията за защита на конкуренцията. Те са за изплащане на паричните задължения по предявени изпълнителни листове.

От Министерския съвет поясняват, че отпуснатите допълнителни суми са за "сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2017 г.".

Великденски надбавки за хората с ниски пенсии

Служебното правителство е решило и да раздаде и великденски надбавки за пенсионерите с пенсии под 341 лв. За това ще са нужни около 51 млн. лв., стана ясно от изказване на служебния министър-председател Огнян Герджиков. "Ако не го бяхме направили, щяхме да сме обвинени, че сме немощно правителство. Щяхме да получим много по-големи упреци, ако не бяхме решили за тези добавки. Още повече бюджетът го позволява, както и приходните агенции. Отчетохме, че за първите два месеца има по-голяма събираемост, отколкото за първите два месеца през 2016 г.", коментира Герджиков, цитиран от "Фокус".

Основната заплаха за бизнеса е политическата несигурност. Геополитическа и икономическа несигурност, бъдещето на еврозоната, работната сила - това са само част от притесненията на българските бизнес лидери за предстоящата 2017 г., показват резултатите от ежегодното глобално проучване на PwC. То се провежда за 20-и път на световно ниво и за втора поредна година в страната. И показва, че българските мениджърите са по-големи оптимисти за глобалния растеж спрямо средното ниво за света. За българската част на проучването са взети мненията на 103 мениджъри на компании и финансови институции, опериращи в страната.

Предизвикателствата пред българските компании

Икономическата нестабилност и геополитическата несигурност са най-често посочваните заплахи от мениджърите за развитието на компанията, която ръководят. "Това не е изненадващо предвид събитията от изминалата година. Част от тях дават заявка за пренареждане на световния ред", коментира Албена Маркова, съдружник и ръководител в направление "Консултантски услуги" в PwC, при представяне на проучването.

Успоредно с това нарастват и притесненията на бизнеса в България за еврозоната и нейното бъдеще. "До голяма степен това е предизвикано от резултатите от референдума във Великобритания миналата година", казва Маркова. Божидар Нейчев, който е управляващ съдружник в PwC за Югоизточна Европа, обяснява резултата с високото ниво на свързаност между страната и еврозоната и пряката зависимост на лева от случващото се в Европа по линия на валутния борд.

Оставете плоския данък

В тазгодишното проучване българските бизнес лидери посочват като заплаха за компаниите си и увеличение на данъчното бреме. Най-вероятно влияние оказва и периодът, в който са проведени интервютата - основно ноември и декември 2016 г. "Предполагаме, че това се дължи на дискусиите през последната година за промяна на данъчното законодателство и евентуално премахване на плоския данък", коментира Албена Маркова.

По тази тема Божидар Нейчев посочва още, че резултатите могат да послужат като послание към бъдещото правителство. "Плосък данък от 10% явно е нещо много важно за бизнеса. Може би трябва да се помисли дали не трябва да бъде запазен така, за да не изгубим едно конкурентно предимство", допълва той.

Технологично (не)спокойни

Промените, които носят новите технологии, са от съществено значение за глобалните мениджъри, докато в България темата е малко по-неглижирана. На световно ниво скоростта на технологична промяна и киберсигурността се посочват от съответно 71% и 62% от анкетираните като заплахи, а в страната делът е съответно 45% и 43%.

Причината може да е по-ниската степен на зрялост на икономиките в региона и по-бавното навлизане на новите технологии, коментират от PwC. Божидар Нейчев посочва две причини за тази нагласа - степента на осведоменост на болшинството CEO-та у нас (извън ИТ сектора) и липсата на значителен корпоративен проблем в резултат на технологично предизвикателство досега.

Сега

Кандидатите за шофьори вече полагат изпити в изолатори. Листовките на изпита за кандидат-шофьори вече се решават само в специални кабинки. Преди да влезе в "изолатора", всеки кандидат се проверява по три пъти за електронни устройства. Всяко движение по време на изпита се следи онлайн с камера. Това е част от мерките, които бяха обявени преди година от транспортното министерство и ДАИ срещу изпитните измами, но от 1 март те вече са факт и се прилагат в цялата страна.

"В общо 28 държавни изпитни центъра вече се монтира изцяло новата електронна система за провеждане на теоретичните проверки", съобщи за в. "Сега" Красимир Калайджиев, шеф на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА или старото ДАИ, б.а.). Те са в 27-те областни дирекции на агенцията, а в София - в централата на ведомството. Изпитът се провежда в специална кабинка. Изпитният терминал е ограден от 3 плътни непрозрачни прегради и е оборудван с няколко системи за проверка.

Всеки кандидат-шофьор минава през няколко стъпки, преди да започне изпита. Първо в специален шкаф се заключват връхните дрехи, личните вещи и джиесемът на курсиста. Следваща стъпка е преминаване през скенер, който проверява дали не носи някакво електронно устройство - при наличие на такова "алармата" започва да пищи. Втората "електронна" проверка е с устройство, което "обхожда" тялото и също сигнализира, ако в дрехите има каквато и да е техника. Проверява се и самоличността - на няколко пъти системата снима кандидата и сверява кадъра от началото с тези по време на изпита. Това пък се прави срещу размяната на изпитваните - често ползвана практика, при която се явяват т.нар. професионални изкарвачи на изпити.

Дори и при въвеждането на таблетите се оказа, че кандидати си ги разменят и така знаещият отговаря на въпросите вместо реалния кандидат. "Затова в процеса на решаване на листовката автоматично системата прави сравнение на образа", обясни още Красимир Калайджиев. На изпитния терминал над кабинката пък има огледало, с него се следи за пищови под масата. Кабинетите са опасани с камери, които предават директно в центъра за контрол на агенцията. Така квестори следят на място, а инспектори наблюдават онлайн за евентуални измами. Преди видеопроверките се правеха на случаен принцип на записите от изпитите.

Новата система струва около 1 млн. лв. и е финансирана от бюджета. Тя позволява изпити да се провеждат всеки ден, а не както досега, предимно в понеделник и вторник, обясниха още от ИААА.

От агенцията припомниха, че решаването на листовките само в техни зали се провежда от август миналата година. В частните школи за обучение вече върви само подготовката по теория, но не и препитването. Същите са и електронните листовки, които се решават на таблети. Реално в материала и въпросите няма нищо ново, промяната е в системата за контрол на изпита. Същата остава и цената зе изпита - 20 лева.

Поредната тотална реформа в сектора тръгна преди година, когато беше арестуван бившият шеф на ДАИ Цветелин Цветанов. Той се оказа на върха на корупционни схеми за измами и покупко-продажба на шофьорски книжки. В тайник в къщата на негов роднина бяха открити над 800 хил. лева, последваха поредица от арести на различни нива - от чиновници в администрацията до изпитващи и автоинструктори в цялата страна. През април 2016 г. бившият транспортен министър Ивайло Московски обяви пакет от мерки срещу порочните практики, които вече са факт.

Предишната реформа беше преминаването от хартиени листовки към решаване на електронни тестове на таблет. Таблетите правят снимки по време на изпита, за да се види дали на въпросите не отговаря някой друг. Но измамите не спряха - например за изпит проформа се записва и подсказвач, който помага на истинския кандидат. Или пък се разменят таблети - въпреки че устройството снима по време на изпита, ако то се наклони, се оказва, че снима тавана, а не курсиста.

Контра

Инструктори се обявиха против промените, защото смятат, че и новите мерки няма да решат старите проблеми. От школите настояват изпитите отново да се провеждат в техните учебни центрове. Те обаче потвърдиха тезата на транспортното министерство, че новите мерки няма да оскъпят курсовете. Сега цената на един шофьорски курс е между 250 и 950 лева. Обяви с евтини курсове крият опасности - ако платите 250 лева, после може да ви поискат още 3 пъти по толкова.

Герджиков бърза да вкара България в чакалнята за еврото. Покрай организирането на изборите служебният кабинет работи и за допускането на България в т.нар. чакалня за еврото. Премиерът Огнян Герджиков вчера направи отчет на първия си месец на поста и потвърди, че това е една от задачите на екипа му. Още преди седмица на среща с бизнеса той обяви, че правителството работи по кандидатурата на България за членство в еврозоната.

"България отговаря на три от четирите критерия. Остава един последен критерий, за който може би трябва да се положат усилия и да се направят съответните съгласувания със страните-членки на ЕС. Има много работа да се свърши и аз бих бил щастлив, ако успеем да го доведем докрай, но не мога да гарантирам", коментира вчера премиерът.

Според бившия червен депутат Георги Кадиев служебното правителство трябва да се занимава с подготовка на изборите, а не с влизането в еврозоната. Герджиков обаче не смята, че едното пречи на другото.

Още през януари Соломон Паси, бивш външен министър и съпартиец на служебния премиер от някогашното НДСВ, предложи правителството да направи постъпки за членство в еврозоната. Сегашният външен министър Ради Найденов преди дни горещо подкрепи идеята, като посочи, че друг служебен кабинет - на Стефан Софиянски, е внесъл кандидатурата за НАТО.

Формално България наистина покрива числовите критерии за членство в еврозоната. Те са за ниски равнища на инфлацията, държавния дълг и лихвите и страната ни в момента ги изпълнява. Друго важно условие е националната валута да е сравнително стабилна,. Затова преди една страна да бъде допусната в еврозоната, тя трябва да остане поне 2 години под наблюдение във валутния механизъм ERM 2, наричан популярно "чакалнята". В България обаче има валутен борд, левът е "вързан" за еврото и вече 20 години курсът му не помръдва.

Има обаче и други критерии, определяни най-често като политически. Сред тях е например условието за независимост на централната банка, а тук има някои забележки към България. Един от упреците е например, че управителят на БНБ има мандат, но може да бъде освободен предсрочно с решение на Народното събрание. Освен това е допустимо централната банка да съгласува с правителството някои неща, което се тълкува от Франкфурт като възможност за вмешателство на изпълнителната власт.

Основното препятствие обаче е, че все още България се третира като "втора категория" член на ЕС - заради корупцията и слабата държавност, а и заради все още слабата икономика и значителна бедност. Недопускането ни в Шенген и различните видове европейски "мониторинг" са проявления на това отношение. Ето защо е необходима упорита "тиха дипломация", която да убеди партньорите, че България е готова и заслужава доверие.

През декември като финансов министър в оставка Владислав Горанов също обяви, че страната ни покрива формалните критерии, но за да получи покана за "чакалнята", трябва да има политическа подкрепа на страните от еврозоната и на ЕК. Това се постига с упорита "тиха дипломация", няма нужда от биене на тъпани, споделили колеги на Горанов. През януари пък Горанов изчисли, че страната ни е извървяла само около 20% от пътя си към валутния съюз. "Ние можем много неща да искаме, въпросът е нас дали ни искат", отбеляза той.

Влизането на България в еврозоната не е сред приоритетите на политическите сили, ако се съди по предизборните им програми. Сред изключенията е ГЕРБ, която извежда като основна цел "по-нататъшната интеграция на България в европейската финансова инфраструктура" и насрочва влизането на България в "чакалнята за еврото" за 2018 г.

БСП не е отделила място в предизборната си платформа за приемането на еврото. Социалистите обаче неведнъж са коментирали, че България не бива да бърза, защото еврозоната има сериозни проблеми.

Темата отсъства и от предизборните документи на "Обединени патриоти", ДПС и "Реформаторски блок-Глас народен". Но националистите често се изказват срещу замяната на лева с евро, защото това щяло да докара инфлация и да обезцени доходите на българите. От партията на Доган принципно подкрепят влизането в еврозоната. Но, подобно на социалистите, неведнъж са обръщали внимание на нестабилността на валутния съюз през последните години.

Подкрепа за присъединяване към еврозоната и Европейския банков съюз заявяват в програмата си и от "Нова република" на Радан Кънев. Пред "Сега" кандидат-депутатът от дясната коалиция Мартин Димитров посочи, че подобна стъпка би донесла редица икономически ползи на страната - по-ниски лихви по кредитите, улеснена търговия, повишена стабилност. "Ще станем част от ядрото, което взима решенията в ЕС", допълни Димитров.

Ангажимент да поддържа курса за влизане във валутния съюз поема и "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов.

Да искаш и да можеш

"През последните 10 години нито една държава не е влязла в ERM II - едни не желаят, други не могат", коментира неотдавна икономистът Георги Ангелов. Той даде два примера - Чехия, която не бърза за еврото, но пък ако реши, веднага ще получи покана, и Румъния, която е като нас, иска да влезе в еврозоната, но не я пускат дори в чакалнята. "Вместо да си поставяме нереалистични цели, трябва да работим на малки стъпки - излизане на България от черния списък на страните с макроикономически дисбаланси; влизане в Шенген; прекратяване на евронадзора над съдебната система", смята Ангелов.

Стандарт

Хванали Поптодорова 3 дни след кражбата. Бившата ни посланичка в САЩ Елена Поптодорова е разнасяла три дни козметиката, която е задигнала от безмитен магазин на варшавското летище. Това стана ясно от отговор до "Стандарт" на полицията в полската столица. Оказа се, че кражбата е извършена на 24 февруари, а българката е заловена на 27 февруари.

Така версията на Поптодорова, че неволно е излезнала пред магазина с кремче в ръка заради телефонен разговор, а после се е върнала и платила глоба, бе оборена.

"Полската полиция записа кражба, извършена от гражданка на България в района на летището на Варшава. Случката е станала на 24 февруари. В един от безмитните магазини е открадната козметика на стойност 1600 злоти (близо 380 евро). След установяване на идентичността на заподозряната тя е заловена на 27 февруари около 4 часа следобед в района на летището. Жената се призна за виновна,

върна откраднатите неща

и доброволно прие наказанието. След приключване на процедурите тя е освободена". Това се казва в отговора до "Стандарт", подписан от говорителя на варшавската полиция Томаш Олешчук. След допълнително уточнение, от полската полиция обясниха, че няма грешка и кражбата е извършена три дни преди задържането на Поптодорова. Служителите на реда обясниха,  че не могат да дават информация за личните данни на заподозрян или провинил се, тъй като това противоречи на полските закони. "Стандарт" се опита да се свърже с Елена Поптодорова за уточнение.

"Нямам какво повече да кажа", лаконично отсече бившата посланичка дори без да изслуша докрай въпроса. На 24-ти най-вероятно тя е пътувала за България, тъй като на следващия ден е участвала в предаване на Канал 3. Това означава, че е задържана при завръщането си във Варшава на 27 февруари. Освен това от съобщението на варшавската полиция става ясно, че откраднатите продукти са били в багажа на Поптодорова, тъй като се посочва, че при задържането й ги е върнала.

Новината за нейния арест гръмна във вторник. Тогава стана ясно, че тя е била задържана за кражба, но е платила глоба и е била освободена. Първоначално се твърдеше, че тя е откраднала крем за близо 400 евро. От съобщението на варшавската полиция обаче се вижда, че става въпрос за няколко задигнати продукта. При задържането й тя показала дипломатически паспорт. Като пенсиониран посланик тя има право на такъв, обясниха запознати. Поптодорова отказала да се обади в българското посолство във Варшава, където работи.

Информацията бе разпространена от полски медии, а

няколко часа по-късно бе официално потвърдена

от българското външно министерство. Самата тя обясни, че случаят е нелеп инцидент. "Пътувах по спешност за България във връзка със сериозен проблем на майка ми, която е на 90 години. За да убия времето на летището, влязох в зоната на безмитния магазин и разглеждах някаква козметика. В този момент получих обаждане от България и потърсих по-тихо място, за да проведа разговора. С цялото ми внимание в разговора съм напуснала безмитната зона с продукта, който разглеждах", обясни Елена Поптодорова. Според обясненията й тогава се появили двама служители, които я отделили за разговор.  "Обясних, че съм допуснала неволна грешка, извиних се и заплатих полагаемата се глоба. Така случаят приключи. Недоумявам, че такъв нелеп инцидент, за който, разбира се, нося вина и безкрайно съжалявам, привлече толкова внимание и тежки интерпретации. Аз нямам проблем да си купувам сама козметиката, от която имам нужда, за да рискувам по този начин репутацията си", заяви тя.

В интернет обаче се появиха твърдения, че това не е първият подобен инцидент с бившата посланичка. Поптодорова пребивава във Варшава, тъй като от септември миналата година е директор на новия централноевропейски офис на организацията AJC. Той отговаря за седем страни - Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Според Поптодорова организацията работи срещу насилието и за интеграцията на мигрантите. Поптодорова беше посланик на България в САЩ между 2010 и 2016 година, както и между 2002 и 2008 година. През 2016-а тя беше сменена на поста от Тихомир Стойчев. Между 2009 и 2010 тя е директор на дирекция "Политика на сигурността" в МВнР, а през 2008-2009 като специален посланик за Черноморския регион.

Между 1975-1990 г. Поптодорова работи в МВнР и достига до длъжност пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул на България в Сан Марино. Тя е и бивш преводач на Тодор Живков. След 1990 година Елена Поптодорова е избрана за депутат в Седмото велико народно събрание от БСП и членува в Комисиите по външна политика, национална сигурност и медиите. Тя е преизбирана за народен представител в 36-ото, 37-ото и 38-ото народно събрание.

Белица иска да е родният Клондайк. Жителите на Белица се надяват общината да стане родният Клондайк. Канадска компания продължава да проучва за злато терените край белишкото село Бабяк. През последната година са наети на работа 10 души. "Опитваме се да ги подкрепяме в работата, да им съдействаме. Тези златни залежи са голямата ни надежда. Убеден съм, че ще открият златно находище. Това ще осигури повече работни места, по-високи доходи за местните хора. Дано постигнем това, което се прави в Челопеч. А Бабяк да е родният Клондайк", каза кметът на община Белица Радослав Ревански. Близо 800-те жители на селището се надяват скоро златото да им дава препитание и хляб.

Находище на благородния метал беше открито край населеното място преди няколко години. То се намира в т.нар. блок Бабяк, в местността Бабешка чука, близо до поречието на р. Места. Откритието на залежите е направено от концесионера. "Чу се по някое време, че са попаднали на златна жила при проучванията, която се намира на дълбочина между 500 и 1300 метра", казват местните жители. На няколко места са монтирани сонди. Ако се направи рудник за добив на злато, това ще намали значително безработицата не само в селото, а и в цялата община. Предполага се, че златната жила е дълга няколко километра, разклонява се не само към близкото село Златарица, но и към якорудското село Бунцево. Очаква се през 2018 г. да започне да функционира рудник за добив на злато, където ще намерят работа почти всички мъже в Бабяк, а там безработицата в момента е над 80%.

Монитор

По 7 деца бежанци на ден минават браздата сами. Средно по 7 непридружени деца бежанци търсят закрила у нас всеки ден. Това показват данни на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) за 2016 г. През изминалата година в страната са влезли 6572 хлапета, 42% от които са пристигнали у нас без семейство или възрастен роднина. Така в сравнение с 2015 г., когато непридружените деца са били 1816, през миналата година броят им нараства до 2772.

Най-многобройни са били невръстните мигранти от Афганистан - 2048. 310 от тях са били малолетни, а останалите 1738 непълнолетни, като повече от половината са били на възраст между 16 и 17 г.

Непридружените деца се настаняват в бежански лагери, но в отделни помещения от възрастните мигранти. Към момента над 450 самотни хлапета живеят в специализираните центрове, а за други 17 са били предприети мерки за настаняване в социални услуги като защитени жилища и центрове от семеен тип. За всяко дете без настойник кметът на общината или района назначава представител, който се грижи за интересите и защитата на детето. „Фактът, че има места, където един човек е представител на стотици деца, показва, че това е формална длъжност", заяви Ева Жечева, зам.-шефът на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права на човека" към омбудсмана.

Затова от институцията на обществения защитник предлагат представителството на непридружени деца бежанци да бъде признато за професия. Според Жечева неправителствените организации имат капацитет и умения, за да осигурят тези служебни представителите, с което ще се облекчи и местната власт. Друга идеята на екипа на обществения защитник е всички непридружени деца мигранти и служебните им настойници да бъдат вписани в специален регистър, до който да имат достъп всички институции. „Това ще реши и проблема с липсата на синхрон между различните институциите, които отговарят за тези деца", твърди Жечева.

За липсата на синхрон между институциите свидетелства и фактът, че никой не знае какво се случва с хлапетата, след като напуснат бежанските лагери. През миналата година 4052 са си тръгнали от специализираните центрове у нас. „По-голямата част от тези деца, след като получат статут, напускат България по начина, по които са влезли, най-често с помощта на трафиканти", обясни Жечева. В доклада на омбудсмана за непридружените непълнолетни мигранти се казва, че децата признават, че са платили между 300 и 1500 евро, за да стигнат до Европа. Сумата се плаща при потегляне от родината им или при пристигането им в крайната точка - Западна Европа.

Наказват колите по тротоарите с графити. Софиянци наказват неправилно паркирали шофьори, като шарят с графити и надписи колите им. От началото на месеца редица автомобили осъмнаха с графити из кварталите. За да се отърват от срамния надпис, собствениците ще трябва да се бръкнат с над 1000 лева за пребоядисване.

До саморазправата хората прибягват, защото институциите са абдикирали от задълженията си и хората сами се опитват да въдворят ред. За целта гражданите се въоръжават със спрейове, с които изписват „Махни колата". За това алармираха бдителни граждани във Фейсбук.

Под снимка с наказана кола хората масово изказват неодобрението от своеволието. „Не е това начинът, но вече ставаме роби на тези автомобили. Всеки комплексар си купува трошка без значение дали му трябва или не и всички трябва да понасяме това. Жалко че няма институции, които да заместят спрея", е написал Костадинов. Според Михалев пък всички „тревни и тротоарни площи станаха паркоместа и аз да съм пешеходец - ще го направя, писна ми колите да са на тротоара, а аз да вървя по пътя или в някоя кал...".

Столичани регулярно се организират при акции по масово вдигане на чистачките на неправилно паркирали автомобили. При тази форма на протест няма материални щети, а шофьорите веднага забелязват отправената по този начин забележка.

Преди време пък будни столичани проведоха акция „Паркирал си като идиот", като лепяха и стикери „Аз искам да бъда инвалид", „Извинете ме, че съм простак", „Аз съм идиот". Във форумите непримиримите граждани обсъждат, че не трябва да нанасят поражения върху автомобилите на наглите шофьори и затова е по-добре лепенките да се поставят на прозорците на автомобилите.

В централната част на София пък се води истинска битка за тротоарите и местата извън платената синя зона. Собствениците на гаражи превземат тротоарите пред тях с падащи антипаркинг стълбчета.