Капитал Daily

Повече българи са започнали бизнес през 2016 г. България остава сред страните с най-ниска предприемаческа активност през 2016 г., но добрата новина е, че подобрява резултатите си. Това показва изследването Global Entrepreneurship Monitor (GEM), което за втора поредна година включва данни от проучване и в България. Макар че нивото на предприемачество в страната продължава да бъде ниско, през миналата година повече хора са започнали собствен бизнес, отколкото през 2015 г.

Държавата се е изкачила малко нагоре в световната класация по предприемаческа активност в начална фаза (ПАНФ), като е заела 62-ра позиция от 65 държави. Предходната година страната беше на предпоследно място. Това е едно от малкото подреждания, в които зад България са големи икономики като Германия и Италия, а най-предприемчиви са малки страни като Естония, Латвия и Кипър.

Положителната промяна, но на дъното

Резултатите от проучването показват, че 4.8% от българите на възраст между 18 и 64 години са в процес на създаване или наскоро са създали бизнес (виж таблицата). В глобален план само още три държави имат ниво под 5% - Италия, Германия и Малайзия. Като цяло Европа е регионът с най-ниското средно ниво на показателя (едва 8.5%). България отчита подобрение, след като през 2015 г. проучването отчете, че само 3.5% от хората започват собствени проекти. Повишава се и делът на предприемачите с установен бизнес, който е активен повече от три години и половина.

Възможности за започване на бизнес виждат около една пета от българите, което е двойно по-малко от средното ниво в 65-те държави, в които е проведено проучването. Според световния доклад средно 42% от пълнолетното население в трудоспособна възраст виждат добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. В рамките на Европа разликите са значителни. Сред песимистите до българите се нареждат словаците, докато шведите са на другия полюс (79%). В същото време като цяло 22% от анкетираните в 65-те икономики са изразили намерение за започване на бизнес през следващите три години. В България делът им е тройно по-малък. Въпреки това сравнение в предходната година показва, че възприятията за предприемачеството в страната се подобряват. Намалява и делът на хората, които не биха се захванали с бизнес заради страх от провал.

Негативна промяна има в начина, по който българите гледат на предприемачеството като социална ценност. Докато през 2015 г. 71.5% от хората са вярвали, че предприемачите са добре приети и се радват на висок статус в обществото, през миналата година делът им е намалял до 66.9%. По-малко са и тези, които смятат, че започването на бизнес е добър кариерен избор - 52.9% в сравнение с 57.5% през 2015 г. Европа като цяло се отличава с най-ниска убеденост, че предприемачеството е добра кариера, но средният резултат е по-висок от този на България - 58%. Интересен детайл е, че Африка е регионът, който отчита най-позитивните нагласи по отношение на предприемачеството.

Малко работни места

Глобалното проучване показва, че 55% от предприемачите в света очакват да разкрият поне едно работно място в следващите пет години. В същото време влияние имат много фактори, които биха могли да възпрепятстват подобен ръст. Такива са напредналите комуникации и технологии, които позволяват на предприемачите да оперират самостоятелно, без да имат нужда от персонал, наличието на негъвкаво трудово законодателство, отсъствието на достатъчното опитни и образовани специалисти, ограниченият достъп до финанси и предпочитанията на компаниите да останат малки, за да се избегнат усложненията и формалностите, които обикновено носи растежът, посочват от "GEM България".

В България очакванията за нови работни места са доста по-скромни, показват резултатите. Общо 65.9% от анкетираните посочват, че не планират да наемат работници през следващите пет години. Едно до пет работни места предвиждат да разкрият 20.7% от предприемачите и едва 13.4% ще наемат повече хора.

Като цяло в световен план през последната година предприемаческата активност остава стабилна или показва ръст при приблизително две трети от всички проучени икономики, уточняват от "GEM България". Средното ниво на предприемаческата активност достига най-високи нива в т.нар. ресурсно обусловени икономики (17%), но намалява при по-високите нива на икономическо развитие (9% за иновационно обусловените икономики).

Три регионални фонда ще отпускат кредити за градско развитие. Държавният Фонд на фондовете обяви началото на пазарни консултации за нов финансов инструмент - "Фонд за градско развитие", съфинансиран по оперативна програма "Региони в растеж". Целта на обсъждането е до 31 март да се събере информация от търговски банки, инвестиционни и управляващи дружества, лизингови компании и др., която ще се вземе предвид при подготовката на процедура за избор на финансови посредници.

На териториален принцип

Оперативна програма "Региони в растеж" предвижда приблизително 370 млн. лв. за финансови инструменти, които се управляват от Фонда на фондовете чрез финансови посредници. От тях за "Устойчиво и интегрирано градско развитие" са предназначени приблизително 271 млн. лв., а за "Регионален туризъм" - 98.57 млн. лв.

Средствата ще бъдат разпределени чрез три регионални фонда за градско развитие, обособени на териториален принцип: за Южна България (с бюджет приблизително 142 млн. лева), за Северна България (около 136 млн. лева), за София (близо 92 млн. лева). Избраните финансови посредници трябва да мобилизират допълнителен частен ресурс, с който средствата за инвестиране да достигнат 520 млн. лева, т.е. да осигурят 150 млн. лв.

Заеми от 1 г. до 20 г.

Средствата от фондовете за градско развитие ще се предоставят на крайни получатели под формата на инвестиционни и оборотни кредити. Допустими са проекти в три направления: градско развитие (градски транспорт; градска среда; зони с потенциал за икономическо развитие; спортна инфраструктура; културна инфраструктура); енергийна ефективност; туризъм и културно наследство (виж карето).

Кредитите ще може да се съчетават с безвъзмездна финансова помощ от програма "Региони в растеж" при проекти, свързани с обекти на културното наследство от национално и световно значение, и за енергийна ефективност в студентски общежития и културна инфраструктура.

- Общата инвестиция в проект за градско развитие не може да надхвърля 39.1 млн. лв.; в проект за развитие на туризма - 9.8 млн. лв.; в проект, свързани с инфраструктура, обявена за световно културно наследство - 19.6 млн. лв.

- Минималното самоучастие се очаква да бъде 15% от разходите по проекта с възможна редукция до 5%. То няма да е задължително за общински и публични крайни получатели, ако се установи, че не могат да осигурят такива средства

- Минималният срок за погасяване на заемите е 12 месеца, а максималният - до 20 години за големи проекти за градско развитие или туризъм и културно наследство и до 15 години - за проекти за основна модернизация, чиято крайна цел е енергийна ефективност.

- Максималният гратисен период е до три години за проекти, свързани с градско развитие или туризъм и културно наследство, и до една година и шест месеца - за енергийна ефективност.

Кой може да кандидатства

Крайните получатели могат да бъдат юридически и физически лица, общини и общински дружества, други публични органи, представители на религиозни институции, както и публично-частни партньорства. Кандидатите трябва да имат правен статут, който им позволява да получават заеми, и подходящ правен интерес в активите, в които се извършва инвестицията. Допустими крайни получатели за енергийна ефективност са собственици на еднофамилни жилищни сгради, както и висши учебни заведения и юридически лица, които управляват студентски общежития.

Какво се финансира

1. Градско развитие

- Градски транспорт - подобряване на достъпността на спирките на обществения градски транспорт, на подлези и надлези; развитие на маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони; осигуряване на системи за защита от шума; изграждане и обновяване на улични мрежи и транспортна инфраструктура, на пешеходни алеи и тротоари, на велосипедни алеи, на паркинги за велосипеди и др.

- Градска среда - изграждане и рехабилитация на паркове и други зелени зони, детски площадки, зоологически градини, градски площади, открити пазари; монтиране на енергоспестяващо улично осветление; въвеждане на системи за контрол на достъпа на МПС в пешеходни зони и др.

- Зони с потенциал за икономическо развитие - подобряване на съществуваща техническа инфраструктура или изграждане на нова; изграждане и обновяване на индустриални зони; озеленяване; изграждане и обновяване на места за отдих и др.

- Спортна инфраструктура - изграждане и реконструкция на спортни зали, плувни басейни, футболни игрища, стадиони и др., достъпни за уязвими групи.

- Културна инфраструктура - изграждане и реконструкция на културни центрове, театри, читалища, библиотеки, опери, галерии, изложбени зали и др., достъпни за уязвими групи.

2. Енергийна ефективност

Дейностите трябва да са в съответствие с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на съответния град. Допустими са:

- Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни обследвания на съществуващи жилищни сгради и студентски общежития; изпълнение на мерки за еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития и съпътстващи строително-монтажни работи - конструктивно укрепване, изолация, смяна на дограми и др. Жилищните сгради следва да са проектирани преди 1999 г.

3. Туризъм и културно наследство

- Развитие на обекти на културното наследство от национално и световно значение, в т.ч. религиозни, чрез консервация и реставрация, възстановяване, опазване, експониране, социализация, популяризиране, оборудване, въвеждане на техники и програми за превод, екскурзоводски услуги и др.

- Развитие на туристическата инфраструктура - туристически пътеки, пътеки за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, центрове за информация на посетители и др.

- Дребни инвестиции в търговски зони и заведения за обществено хранене, места за настаняване и др.

- Организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности.

- Участие в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири и организиране на експедиции, посещения на пътнически агенти, туроператори и др.

- Информиране на обществеността.

- Подобряване достъпа за хора с увреждания до обектите на културното наследство и съпътстващата инфраструктура.

Крайният получател следва да е провел обществено обсъждане и да представи независима оценка на културно-естетическите качества на проекта.

Сега

Хиляди мигранти бягат от бежанските центрове у нас. Хиляди мигранти са изчезнали от разпределителните центрове на МВР и от лагерите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) през последните 6 месеца. Най-вероятно са успели да минат границата по отработените канали и са поели към Западна Европа, независимо от твърденията на управляващите за засилен граничен контрол и затворената граница от страна на Сърбия.

Статистиката за януари показва, че са избягали над 2210 чужденци, а през февруари - 903-ма. Дори силният студ не е попречил на трафика. От началото на март самоволно напусналите са 387. Миналата седмица полицията задържа десетки афганистанци в София и край Драгоман, които е трябвало да бъдат преведени през границата.

Негласната политика е мигрантите да бъдат пускани на Запад. Въпреки че Сърбия затвори границата си с България, а останалите държави от ЕС затегнаха граничния контрол (някои и със стени), нелегалният трафик на хора у нас процъфтява, както цъфтеше контрабандата на гориво по време на югоембаргото. Малко вероятно е това да става без съдействието на полицаи и хора на отговорни държавни постове, но досега случаите на разкрита корупция се броят на пръстите на едната ръка.

Заради тази безнаказаност лагерите се поизпразниха. Към края на септември м.г. арестите на дирекция "Миграция" са били препълнени 59% над капацитета си, сега са едва 86% заети. В бежанските лагери, които доскоро бяха 106% натъпкани, сега 40% са празни.

Основният канал за трафик е през Сърбия. Статистиката показва намаление на броя на задържаните чужденци, които са се опитали да преминат в западната ни съседка. През септември на българо-сръбската граница са били хванати 9025 души, през януари техният брой е само 481. Същото се отнася и за останалите външни граници, които се използват от трафикантите. През септември м.г. на българо-румънската граница са хванати 81 души, а 6 месеца по-късно само 10, въпреки че натискът на чужденците, желаещи да заминат за Западна Европа, не намалява.

Именно безконтролното напускане на мигрантите към Западна Европа е причина останалите държави от ЕС да настояват да ни ги връщат. Според годишния доклад на агенцията за бежанците през 2016 г. са получени запитвания за 11 545 души, които по Дъблинския регламент трябва да се намират в България. Това е 28% ръст в сравнение с 2015 г., когато запитванията са 8130. За 10 377 души се настоява България да поеме отговорност и да ги приеме обратно. В останалите 1168 случая засега е искана само информация. Най-много запитвания са получени от Германия - 3551, Австрия - 2094, Унгария - 1808, Франция - 1096, и Великобритания - 366 броя.

Реално върнатите са 624 души - за сравнение през 2015 г. са 262-ма. Допълнително през миналата година България е приела 29 граждани на трети страни от Гърция според договорката в ЕС. Предстои още 40 сирийци да бъдат преместени в България.

Статистиката показва бум на идващите афганистанци - през 2016 г. те са 45% от всички 19 418 души, подали молби за закрила. Следват ги гражданите на Ирак - 5345. Дошлите от Сирия са едва 260 души и това е трайна тенденция вече две години.

Молбите за закрила през 2016 г. са 19 418 - с 5% по-малко от 2015 г., когато са 20 391. Агенцията за бежанците се е произнесла по 12 015 случая. Статут на бежанец е предоставен на 764-ма души. Хуманитарен статут е даден на 587 чужденци. Отказ са получили 1732-ма чужденци. Производството на 8932-ма души е прекратено - вероятно защото са избягали от страната.

През 2016 г. близо 42% от всички непълнолетни, потърсили закрила, са били без придружител. Най-голям дял в тази категория са от Афганистан - 74%, от които 310 малолетни и 1738 непълнолетни, като повече от половината са на възраст между 16 и 17 години. В сравнение с предходната година през 2016 г. броят на влезлите с каналджии тийнейджъри е нараснал с над 60%.

Екоминистерството се оплете в плана за Национален парк "Пирин". Служебното ръководство на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се оплете напълно с новия план за управление на Национален парк "Пирин". В желанието си да прокара спорния документ в краткия си мандат министър Ирина Костова издаде поредица от противоречащи си решения за нуждата от екологична оценка. Решението все пак да бъде назначена такава оценка се оспорва в съда от авторите на плана, а екосдружения вече директно искат министърката да подаде оставка или да бъде отстранена от поста си.

Както в. "Сега" писа, в първите дни на март министър Костова подписа решение да няма екологична оценка на актуализацията на плана. Разпоредено бе и предварително изпълнение на това решение, а срокът за обжалване на предварителното изпълнение бе сведен до трите почивни дни около 3 март.

След острата реакция от страна на екоактивисти и на президента Румен Радев, Костова реши по "целесъобразност" да обърне позицията на ведомството на 180 градуса и взе точно обратното решение - да се направи екооценка. На свой ред фирма "Пролес инженеринг", свързвана с концесионера на ски зоната над Банско, която изработи новия план, обжалва това решение на екоминистъра. Мотивите са, че към плана е направена и представена екологична оценка още през ноември 2014 г. "Твърденията, че актуализираният план няма екологична оценка, са неверни. Планът е рамков документ и не съдържа нито едно инвестиционно намерение, но по смисъла на заданието, наредбата и закона е извършена екологична оценка, анализирани са всички потенциални опасности, възможни тенденции и са предвидени конкретни мерки за недопускане на вредно въздействие върху местообитанията и видовете и целия комплекс", съобщи управителят на фирмата Антони Стефанов.

Масово тиражираната в медиите позиция на "Пролес" бе оспорена от екологични организации, тъй като става въпрос за подмяна на понятията. Направената от авторите на плана оценка е изискване по Закона за защитените територии, а определената от МОСВ се разработва по Закона за опазване на околната среда, съобщиха от коалицията "За да остане природа". Според експертите на коалицията целта е на най-ранен етап от разработването да се съобразят предвижданията на плана с изискванията за опазване на околната среда. Тази оценка се извършва от външни оценители, които анализират работата на екипа, разработил плана, а не от авторите на плана.

Екоактивистите смятат, че с информацията за направена екооценка за пореден път се заблуждава обществеността. Освен това в резултат на противоречивите и спорни действия на екоминистерството се създава правен хаос. Заради това миналия петък от коалицията директно поискаха оставката на екоминистъра.

За искането има и друг аргумент - министър Костова все още не е отменила предварителното изпълнение на решението си от 1 март да няма екологична оценка на плана за управление на Национален парк "Пирин". Така, ако след обжалването на "Пролес" решението на Костова да се назначи екооценка бъде прието от съда, в сила остава нейното първоначално решение и одобрението на плана може мине набързо.

Така или иначе, след като има обжалване в съда на етап от цялата процедура, тя ще се забави още. Това нажежава допълнително страстите около конфликтната точка - евентуалното разширяване на ски зоната над Банско и разрешаването на строителство, сеч и нови съоръжения в зони, които са част от защитения от ЮНЕСКО Национален парк "Пирин". Антони Стефанов отрече фирмата да има връзка с концесионера на ски зоната - фирма "Юлен", каквито твърдения има. В същото време от "За да остане природа" отново подчертават, че задачата на екологичната оценка е да анализира влиянието на предвиденото 12.5 пъти по-голямо застрояване и на стопанските сечи. Оттам напомнят, че на общественото обсъждане планът е получил над 300 отрицателни становища.

Мнение

Екологът Тома Белев: "Това е първична оценка на плана и не е екооценка по смисъла на Закона за обществените поръчки. Твърденията на "Пролес" за наличието на екооценка са "димни шашки", тъй като такава не е била изисквана от МОСВ. В заданието се посочва само, че трябва да се оценят екосистемите, местообитанията и наличието на редки видове и да се предложат мерки за решаване на евентуалните проблеми".

Труд

Меглена Плугчиева фаворит за еврокомисар. Посланикът ни в Швейцария Меглена Плугчиева е българският фаворит за еврокомисар. Това заявиха пред „Труд" високопоставени източници, близки до Министерския съвет. Името на дипломата ни в Берн е спрягано и в Брюксел, където Меглена Плугчиева се ползва с авторитет от години.

След като Кристалина Георгиева влезе в екипа на Световната банка, от 1 януари тази година България няма свой представител в Европейската комисия. Тогава за поста най-спряганите имена по жълтите павета бяха на Меглена Кунева и Гергана Паси, както и експосланикът ни в САЩ Елена Поптодорова. Още в началото на този месец служебният премиер Огнян Герджиков даде да се разбере, че ако след предсрочните парламентарни избори не се стигне до сформиране на кабинет, временното ни правителство има готовност да излъчи нов еврокомисар. Герджиков припомни и негласното изискване българският представител в ЕК да е жена, за да се спази балансът в състава на комисията при първоначалното й сформиране от 2014 година.

Междувременно в Брюксел след среща с президента Румен Радев председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви в прав текст, че би желал „дама да бъде следващият комисар от България". „Аз не съм следващият български еврокомисар", заяви през уикенда по Канал 3 Гергана Паси. Но изрази мнение, че служебният кабинет няма да се нагърби с отговорността да излъчи български еврокомисар.

Твърдата теза, че служебното правителство не само има готовност с номинация, но и да защити силен ресор в ЕК за България, застъпи по-рано вицепремиерът по председателството ни на ЕС Деница Златева. Запознати припомниха, че името на Меглена Плугчиева е много добре познато на Жан-Клод Юнкер още от времето, когато сегашният председател на ЕК бе премиер на Люксембург. Пак според запознати точно посланикът ни в Швейцария има шанс да получи и важен ресор в ЕК. Както е известно, секторните политики на еврокомисарите се определят от председателя на ЕК, а не от правителствата на държавите членки.

Осем години посланик в Германия и Швейцария

Меглена Плугчиева е родена на 12 февруари 1956 г. в Балчик. Завършва немската гимназия във Варна и Лесотехническия университет. От 3 септември 2001 до 20 септември 2004 г. е зам.-министър на земеделието в кабинета на Симеон Сакскобургготски с ресори европейска интеграция и горско стопанство и за програмите ФАР и САПАРД. Меглена Плугчиева е носител на Златния почетен знак на Министерството на външните работи за принос към присъединяването на България към Европейския съюз. От октомври 1997 г. е представител на германската провинция Райнланд-Пфалц за България. Получава орден „Федерален кръст за заслуги" първа степен от германското правителство. Меглена Плугчиева е посланик в Германия от 2004 до април 2008 г. От 16 ноември 2004 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Германия. Плугчиева е била в ръководството на БСП, депутат в 37-ото, 38-ото и 41-вото народно събрание. В правителството на Сергей Станишев е вицепремиер по европейските фондове. От май 2012 г. е назначена за извънреден и пълномощен посланик на България в Швейцария. От декември 2012 г. Меглена Плугчиева е назначена и за извънреден и пълномощен посланик в Княжество Лихтенщайн със седалище Берн.

Референдумът в Трън е незаконен. В община Трън протича незаконна подготовка за провеждане на местен референдум дали да се разреши проекта за златодобив, разработван от българската компания „Евромакс Сървисис" ЕООД. Това обявиха от Българската минно-геоложка камара. Причината е, че докато не се произнесе съдът по жалбата на областния управител на Перник, решението за допитване на Общински съвет Трън е спряно.

От камарата са изпратили писма до министър-председател Огнян Герджиков, вицепремиера Стефан Янев, който отговаря за предсрочните парламентарни избори, ЦИК и Прокуратурата с настояване институциите да защитят държавния интерес и спазването на законите на страната.

Въпреки това общинарите и към момента извършват действия по организиране на местния референдум, като за целта се разходват общински средства без да има правно основание за това, категорични са от камарата. И допълват, че опонентите им използват страховете на хората чрез манипулативно представяне на обективни факти и исторически данни.

1 млн. лв. годишно в местната хазна от проекта

Разчетите на компанията, която ще добива злато в Трън, сочат, че от концесионна такса в местната хазна ще влязат около 1 млн. лв. годишно. За сравнение очакваните приходи, заложени в бюджета на общината за 2017 г., са 5,4 млн. лева.

Над 150 миньори от цялата страна се събраха по покана на колегите си от някогашната мина „Злата" в Трън, за да подкрепят проекта за златодобив. Те изкачиха върха, известен като „Трънския К2".

Стандарт

Изборите не бива да ни скарат с Турция. Предизборни изявления не бива да развалят отношенията между България и Турция. Това стана ясно от думите на външния министър Ради Найденов в интервю пред "Стандарт". Той определи като напълно неуместни изявленията на турския министър Мехмет Мюеззиноглу, с които агитира българските изселници да гласуват за ДОСТ, но призова да не се правят от тях генерални изводи за двустранните ни отношения.

"Не трябва да допускаме отделни изявления на политици в предизборна ситуация да повлияят на постигнатото досега", подчерта Найденов. Според него през последните години има добро партньорство между София и Анкара, което трябва да се надгражда. "Турция ни подкрепи със специален закон за членството в

НАТО,  имаме турски инвестиции в страната, които създават работни места, българи посещават Турция като туристи", обясни родният дипломат номер 1. Според него българските изселници в Турция имат всички условия за гласуване, които законът повелява.

Интервюто с външния министър Ради Найденов може да прочетете тук!

Обявяваме онлайн нови коли и имоти. При покупка на имот новият собственикът ще може да уведоми за това общината чрез подаване на онлайн декларация през сайта на НАП. Това е част от новите онлайн услуги на Националната агенция за приходи, които ще бъдат предложени на гражданите и фирмите през тази година. Сега при придобиване на имот, без значение дали е купен, наследен или новопостроен, собственикът трябва да подаде писмена декларация в общината, където се намира жилището или вилата. Декларацията може да се подаде и от упълномощен роднина, приятел или адвокат. Но въпреки това писмената декларация сериозно затруднява хората, които са си купили втори дом край морето или пък са получили като наследство къща в другия край на страната. Друга електронна услуга на НАП, която ще стартира през 2017 г., е подаване на онлайн декларация до общината при придобиване на автомобил, когато има двама или трима съсобстеници. И в момента, ако човек си купи кола, след като я регистрира в КАТ, данните автоматично се подават в общината и той няма нужда да подава писмена декларация, за да се определи размера на данъка за нея. Но ако има съсобственици - например двама братя получат автомобил като наследство, в момента декларацията трябва да се подаде лично. През 2017 г. и тези декларации ще може да се пускат по интернет, като от 1 февруари услугата вече стартира в София.

Друга електронна услуга на НАП, която ще бъде въведена през тази година, е електронно връчване на документи на гражданите, свързани с възстановяване на надвнесен данък. Онлайн ще може да се подава и искане от страна на фирма за възстановяване или прихващане на данъци. От тази година онлайн ще може да се подава и искане за издаване на удостоверение А 1 за приложимост на законодателството, например при командироване на работници в страни от ЕС. Всички тези електронни услуги на НАП ще може да се ползват с Персонален идентификационен код (ПИК), който се взима безплатно от офис на приходната агенция.

В НАП се обмисля и дали да бъдат пуснати още две нови електронни услуги. В момента НАП получава от фирмите информация за изплатените от тях доходи - заплати, хонорари, граждански договори и т.н. Обсъжда се дали да се даде възможност на гражданите да проверяват какви доходи са декларирали фирмите, че са им изплатили. Защото има случаи, в които фирми посочват изплатени суми, които хората не са получили. Другата електронна услуга, която се обсъжда, е подобни проверки гражданите и фирмите да могат да правят в дневниците за покупки и продажби по ДДС, които търговците подават в НАП. Идеята е всеки да може да провери само за себе си дали изненадващо не е посочен от някой търговец като получател на стока или услуга. Като целта е чрез двойната проверка - от НАП и от самите граждани и фирми, да се ограничат възможностите за укриване на налози.

Монитор

Младежи плануват гурбет от ученическата скамейка. Все повече младежи плануват гурбет още от ученическата скамейка. За това алармират експерти от бюрата по труда, които провеждат периодични срещи с абитуриентите. От година и половина експерти от Агенцията по заетостта (АЗ) обикалят училища, за да запознаят дванайсетокласниците с работата на бюрата по труда. „Повечето учениците са в период, в който се вълнуват повече за бала, отколкото за времето след това. Тези, които мислят за бъдещето, ни питат за възможностите за работа в чужбина", обясни пред „Монитор" кейс-мениджърът от бюрото по труда в район „Възраждане" Людмила Лилова.

Според експерта по подбор на персонал Маргарита Николчева, всяка година поне 200 младежи стягат куфарите за чужбина в търсене на по-добри възможности. „Насочват се предимно в сферата на туризма и хотелиерството, защото още докато са учили, са натрупали опит в тези сфери. Избират Испания, Италия и Германия, защото там ще получават по-високи заплати", твърди Николчева.

Нараства броят на младежите, които търсят работа у нас чрез бюрото по труда. През миналата година 37 667 души до 29 г. са се регистрирали като безработни. Като част от европейската инициатива „Младежка гаранция" България се ангажира да им намери работа до 4 месеца след завършване на училище или университет. За част от младежите обаче това е трудна задача. „Има младежи с големи очаквания, които нямат никакъв опит, а искат заплата от 1500 лв.

С най-големи претенции са тези, чиито родители ги издържат финансово", твърди Лилова.

Част от младежите отказват предложения за работа за 500-600 лв. с аргумента, че ще работят на черно в кварталното кафене за повече пари. „Има и такива, които никога не са работили, не знаят какво искат да правят, но задължително да е за много пари", обясни психологът от бюрото по труда „Възраждане" Детелин Топов.

Около 30 психолози в цялата страна помагат на „клиентите" на бюрата по труда да се включат на трудовия пазар. Всеки месец между 700 и 800 безработни преминават през консултация с психолог и още 80 работят с кейс-мениджър, които работи с по-тежките случаи като трайно безработни, хора с увреждания, демотивирани младежи. Всички те преминават през специализирани ателиета за търсене на работа, в които се учат как да пишат автобиография, как да търсят работа и как да се държат по време на интервю за работа. След края на теоретичното обучение следват сухи тренировки, по време на които участниците разиграват интервю за работа. „Повечето участници в тези ателиета са младежи, но напоследък и хора над 50 г. имат желание да се включат", обясни Людмила Лилова.

Световни компании въвеждат светофарно етикетиране на храните. Шест световни компании обявиха, че ще въведат светофарната система за етикетиране на своите продукти, информира в бюлетина си Асоциация „Активни потребители".

The Coca-Cola Company, Mars, Mondelez International, Nestlé, PepsiCo и Unilever ще прилагат цветно кодиране на хранителната информация.Това означава, че когато съдържанието на даден хранителен елемент, например мазнини, надвишава препоръчителната дневна доза, то стойността ще бъде оцветявана в жълто или червено спрямо количеството. Когато то е по-ниско, ще бъде оцветявано в зелено. Асоциацията смята, че този подход трябва да бъде възприет в целия Европейски съюз.

През последния месец в Европа се разрази скандал относно различните съставки на храни от една и съща марка и производител, чиито състав е различен в зависимост от страната, където се продават. Срещу подобна практика се обявиха първи страните от Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария.