Сега

Задава се най-компромисната и безпринципна управленска коалиция. Следващото управление на България ще е безпринципна коалиция от партии, които имат коренно различни геополитически и икономически идеи и предизборни обещания. В нощта след вота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ще опита да състави правителство, но с "по-малко компромиси" в сравнение с предишното. Ожали се, че ГЕРБ често е отстъпвала "неразумно" в името на партньорите си преди, а сега няма да е така. Ако обаче заявяваните партийни ценности и принципи имат значение, това ще бъде една от най-компромисните и безпринципни коалиции в най-новата история на България.

Според окончателните резултати, обявени от ЦИК, ГЕРБ ще има 96 депутати, БСП - 80, "Обединените патриоти" и ДПС - по 26, а "Воля" - 12 депутати.

В първото си изявление след изборните резултати председателят на БСП Корнелия Нинова заяви, че социалистите няма да се коалират с ГЕРБ. ДПС се обяви за "ценностно мнозинство" в парламента, но вариантът открито да се съюзи с партията на Борисов засега не стои. Вариант за ГЕРБ са "Обединените патриоти" , с които да имат 122 депутати, плюс "Воля" на Веселин Марешки, която може да добави още 12. За съставяне на правителство е нужна подкрепата на 121 депутати.

Очаква се преговорите за съставяне на кабинет да започнат след няколко дни, но още вчера потенциалните партньори на ГЕРБ започнаха да си вдигат цената. Варненският бизнесмен Марешки директно поиска министерски постове в замяна на парламентарна подкрепа, като един от тях трябва да е министерството на икономиката. Съпредседателят на националистите Валери Симеонов също бе уклончив. "Възможно е да има правителство с ГЕРБ, възможно е и да няма", заяви той пред Нова телевизия и уточни, че най-важна била управленската програма, а ако преговорите се провалят, "патриотите" нямат проблем да влязат в коалиция и с БСП.

Самият факт обаче, че "Обединените патриоти" се очертават като незаобиколим водещ партньор, поставя в цугцванг ГЕРБ. Европейската народна партия (ЕНП), чийто член е формацията на Борисов, още в миналия мандат бе категорично против съюз с националистите. Това бе и една от причините Патриотичният фронт (ПФ) да не влезе открито в предишното управление. Реформаторският блок тогава бе смокиновото листо, зад което ПФ удряше рамо в парламента. В редиците на националистите сега е и "Атака", автор на най-острото антиевропейско говорене у нас след влизането на България в ЕС. Само преди десетина дни шефът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер поиска крути финансови мерки срещу евроскептичните партии - да бъдат лишени от достъп до бюджета на ЕС. С предизборните си изпълнения на турската граница, при които Валери Симеонов почти повали възрастна жена, пречейки на хиляди изселници да влязат и гласуват, "Обединените патриоти" подхраниха имиджа си на "фашисти" според възприятията в Брюксел. Вчера Симеонов обясни, че не съжалява за действията си, а въпросната жена била много нахална, защото си знаела правата. Всичко това означава, че ГЕРБ, която се самоафишира като гарант за "европейския курс" у нас, ще влезе при коалиция с националистите в крайно противоречие и с ЕНП, и със себе си. Участието на националистите в управлението означава те да упражняват председателството на ЕС, което България поема на 1 януари 2018 г.

Огромни разминавания между ГЕРБ и "Обединените патриоти" има и по още един ключов въпрос - отношението към Турция. Борисов е в почти приятелски отношения с президента Реджеп Тайип Ердоган, привърженик е на дипломатична и мека позиция спрямо събитията в югоизточната ни съседка, а и нейната намеса у нас. В началото на 2016 г. Ердоган звъня посред нощ на Борисов, за да лобира за ДОСТ. В същото време националистите поддържат твърда позиция срещу Турция, а на изборите ДОСТ бе най-ярката им мишена. Борисов би влошил отношенията си с Ердоган при включване на патриотите в управлението, още повече че в публични изявления Валери Симеонов е наричал турския президент "човек психически лабилен, който го гони параноята". За националистите Ердоган иска да наложи диктатура в страната си.

Разминавания бъдещите партньори имат и по отношение на мажоритарния вот. Макар да е сменял често позицията си, последната версия на Борисов е в подкрепа на резултата от референдума, на който мнозинство се обяви за мажоритарна система в два тура. В предизборната кампания дори обеща нов Изборен кодекс веднага след старта на парламента, както и незабавен вот по новите правила. За Симеонов обаче мажоритарният вот означава Народното събрание да се напълни с "чалга певици, футболисти, мутри и всякаква друга паплач". "Обединените патриоти" обаче също искат спешен ремонт на Изборния кодекс, но в съвсем друга посока - тотално ограничаване на възможностите да се гласува в Турция. "Ние сме, бяхме и сме за провеждане на избори в Турция само в посолства и консулства", повтори той вчера.

Огромни са противоречията и в икономическите програми на двете формации. ГЕРБ е твърдо за запазване на плоския данък, а националистите настояват най-ниските доходи да се освобождават от налози. В програмата на "Обединени патриоти" фигурира и обещанието за 300 лв. минимална пенсия, което стана повод за разпра в предишния мандат и за провал на евентуално второ правителство в рамките на предишния парламент. При тях е залегнал по-нисък ДДС за учебници и лекарства, както и изискване 20% от данъците да остават в общините. В предизборната кампания дадоха и още ред "стопроцентови" обещания, които отсъстват при ГЕРБ - за час по патриотизъм в училищата, физкултура всеки ден, създаването на специално министерство по демографията, както и връщането на казармата.

Не е известно лидерът на "Воля" Веселин Марешки да е оповестявал програма, но в публични изказвания е поставял като незаобиколими условия при подкрепа на правителство две точки: "1.80 лв. цена на горивата" и "жилища от 300 евро на квадрат за млади образовани семейства". В областта на демографията "Воля" настоява за 1000 лв. помощ при раждане на всяко дете до трето, ако родителите са над 21 години и имат минимум средно образование. Както и за помощи на ученици, но само при успех над 4.50 и да нямат неизвинени отсъствия. Такива ангажименти, разбира се, отсъстват при ГЕРБ. В кандидатпрезидентската кампания Марешки се бе обявил и за сваляне на санкциите срещу Русия. ГЕРБ от своя страна следва плътно общата европейска позиция.

Ако ГЕРБ не успее да създаде правителство и върне мандата, БСП ще се нуждае от подкрепата на същите два партньора. Корнелия Нинова вече обяви, че няма да се коалира с ДПС, защото няма да прави една и съща грешка трети път. Програмите на БСП, ОП и "Воля" имат доста допирни точки в популистките обещания.

Интересът към поддръжката на магистрали е неочаквано слаб. Едва четирима кандидати се явиха в конкурса на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за поддръжката на магистралите "Люлин" и "Струма". Това стана ясно, след като в края на миналата седмица изтече крайният срок за подаване на оферти в търга за превантивно, текущо, зимно и аварийно поддържане на двата аутобана.

Очевидно ангажиментът за 4 години напред и прогнозната стойност от 10 млн. лв. са се оказали не толкова привлекателни, както апетитните поръчки за изграждането на малко километри срещу десетки милиони левове. С поръчката АПИ търси изпълнител за 48 месеца, а цената е основният критерий за класиране на подадените предложения. Всъщност става дума за изцяло новопостроени участъци - около 20 км по "Люлин" и 56 км от "Струма". Друго изискване е през последните пет години кандидатите да са изпълнявали строителство, сходно с предмета на поръчката.

Зад един от кандидатите - обединението "Агропът поддържане" - са "Пътстрой 92" и "Пътища и съоръжения", собственост на Цоло Вутов, и благоевградската "Агробилд". В надпреварата участва и държавното дружество "Автомагистрали", което поддържа части от магистралите "Хемус" и "Люлин". Неговото ръководство наскоро беше сменено след инцидента в тунела на "Хемус", при който паднала лампа уби жена. Консорциумът "Екомагистрали 2017" е от две фирми в бизнеса с отпадъците и чистота - "Еко ресурс - р" "АЕС Х", заедно със строително дружество от Разлог - "Мейсън мастърс". Кандидат за поддръжката на новите километри от двете магистрали е и "Мегаинвест холд", Дупница, която заедно с "Трейс" е имала ангажимент за "Люлин" преди години.

Капитал Daily

Петима в лодката (без да броим ДПС). Възможност за стабилно мнозинство, но с известни рискове за управлението - този извод може да се направи от резултатите от изборите, публикувани в понеделник от ЦИК при 100 % обработени протоколи на ЦИК.

Същевременно политици и политолози в един глас обявиха, че в сегашната ситуация национално отговорното поведение изисква съставянето на правителство поне с двегодишен хоризонт и никакви приказки за предсрочни избори, а аргументите бяха повтаряни многократно по време на предизборната кампания, че и преди това - предстоящото председателство на ЕС, събитията в Турция и бежанската криза, вътрешната нестабилност и проблемите с бедността, безработицата, демографската криза и т.н.

Кой влиза в парламента

Пет партии влизат в парламента - ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти" (НФСБ, "Атака" и ВМРО), ДПС и ВОЛЯ. Първите преговори за съставяне на коалиция едва ли ще започнат в близките дни. ГЕРБ вероятно ще изчакат обявяването на окончателните резултати, а най-вероятно и свикването на парламента. Но още в неделя вечерта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията му ще направи всичко възможно, за да състави правителство.

Според окончателните данни гласовете и мандатите на ГЕРБ и "Обединени патриоти" (ОП) са достатъчни, за да се излъчи правителство. ГЕРБ има 32,65 % от гласовете и 96 мандата, а ОП - 9,07 % и 27 мандата, което прави общо 123 мандата в 240-членния парламент. "Приемаме разговори за коалиция с всички български партии", съвсем откровено заяви в понеделник Валери Симеонов по bTV.

Труден кабинет

Коалицията единствено с патриотите обаче поставя много въпросителни и то не само защото това мнозинство е твърде близо до санитарния минимум от 121 гласа (50 % плюс един глас), гарантиращи комфорт на управлението. "Самото участие на националисти в правителството ще бъде прецедент за България. За първи път имаше участие на националисти в управленската формула, но с назначения в самото правителство не е имало до този момент", заяви политологът Първан Симеонов пред "Фокус" в понеделник.

В очите на Европа патриотите в правителството на Борисов ще са негатив, още по-зле това би се възприело от съседна Турция на Ердоган, където тепърва нещата ще ескалират заради референдума, коментира още той. Същевременно "Обединените патриоти", съставени от три партии, доскоро враждуващи открито и яростно - както на чисто личностна основа, така и в битка за подялба на електорат - в никакъв случай не представляват мечтания коалиционен партньор за ГЕРБ, защото както бързо се обединиха за президентските избори през есента на м.г., така и лесно могат отново да се разделят.

Затова на Бойко Борисов ще му се наложи да търси подкрепата и на новата парламентарна партия - ВОЛЯ. Нейният лидер Веселин Марешки обаче вече постави условия, далеч надхвърлящи трудно спечелените 4,15 % от гласовете и 12 мандата. Очакванията, които Марешки заявяваше в предизборната кампания, бяха за доста по-висок процент и трето място в крайната класация. Въпреки това в понеделник той заяви, че няма да даде подкрепа, без да получи поне едно министерско място - не за него, а за човек от екипа му. Постоянна заявка на ВОЛЯ по време на кампанията бе, че са готови да се коалират с този, който ще изпълни програмата им, а тя съдържа доста популистки изхвърляния.

На този фон още в понеделник пристигна и ултиматум от Слави Трифонов под формата на открито писмо до бъдещия парламент, в което той им дава две седмици срок от свикването, за да започнат да работят по изпълнение на референдума.

"Дами и господа, новоизбрани стари политици, и ти, аптекарю, единственият ангажимент и задължение на новия парламент е безусловно да приеме волята на народа, изразена на референдума:

- мажоритарен избор в два тура

- намаляване на партийната субсидия на един лев

- задължително гласуване на избори и референдуми", пише шоуменът в характерния си стил.

А въвеждането на мажоритарното гласуване само по себе залага капани пред продължителността на мандата, защото винаги може да се превърне в основание да се искат нови избори по нови правила. Валери Симеонов днес заяви, че основното им разминаване с ГЕРБ е по въпроса за Изборния кодекс - патриотите са против абсолютен мажоритарен вот и искат не повече от 6 изборни секции в Турция. Докато с БСП имали съвпадение по всички основни пунктове.

Шансът на БСП?

Още по-интересен е трендът на развитие на БСП, който през последната година е рязко нагоре. Социалистите удвоиха процентите и мандатите си - на 27,20 % от гласовете и 79 мандата в новия парламент при 39 досега.

Ако ГЕРБ не може да състави правителство и мандатът дойде в БСП, тя ще направи опит за кабинет в името на стабилността и предстоящото председателство, заяви Корнелия Нинова в неделя вечерта. Но коалиция с ГЕРБ е невъзможна, декларира тя. Разбира се, БСП би могла да търси подкрепа от патриотите или на част от тях (както вече намекват някои политолози), но това няма да й стигне. Дори и с Марешки не стига, така че възможността е по-скоро хипотетична.

Голямата въпросителна е коалицията с ДПС. Официално всички останали декларират, че няма да търсят движението за партньор. Резултатите от изборите свалиха ДПС като четвърта парламентарна сила след "Обединените патриоти", макар и с незначителна разлика - 9.07 % за ОП срещу 8.99 % за ДПС. Това обаче все още не означава реално детрониране на ДПС като вечния балансьор поне от 20 години насам по един или друг начин - защото влиянието на ДПС в българската политика далеч не се изчерпва с гласуването в парламента и институционалното участие, даже напротив. Партията-корпорация управлява през съвсем други механизми на задкулисно влияние и на инфилтрирани хора не само в институциите, но дори в другите основни политически сили, така че тепърва ще се оценяват реалните последици от появата на конкуренция като ДОСТ.

ДПС пък дава индикация, че много иска пак да играе отработената си позиция на балансьор. "Ние от ДПС се надяваме ГЕРБ да са си взели поука от двата им недовършени мандата", заяви в неделя вечерта лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и на никого тази реплика не прозвуча случайно.

"Лидл България": Търси се продавач за 1000 лв. "Лидл България" прибегна до непознат досега ход: публично обяви заплатите, които дава за новоназначени продавачи в столицата - бруто 1000 лв. на месец. Мярката е съчетана с увеличение от 17% от предлаганото досега възнаграждение. Разгласяването и увеличението вероятно са резултат от недостига на пазара на труда. Практиката в сектора, а и по принцип в частни компании, е заплащането да не се обявява предварително, а да става ясно при интервю. Проучване показа, че това са нивата и в други големи вериги, но средно в ритейла заплащането е по-ниско.

Обявата на "Лидл"

Стартово брутно възнаграждение от 1000 лева с перспектива да нараства и в края на втората година да достигне 1350 лева. Това е официално обявената заплата за 80 нови касиер-продавачи в "Лидл България", които веригата търси да назначи за магазините си в София. Тези възнаграждения ще бъдат въведени както за новите, така и за настоящите служители в търговските обекти в столицата, съобщиха от компанията в специално прессъобщение. Ако се изчислят нето, сумите са съответно 800 лв. за начална и 1089 лв. след две години, показва изчисление на "Капитал".

Новопостъпилите могат да разчитат и на допълнително здравно застраховане и ваучери за храна в размер на 60 лева месечно, допълват още от "Лидл България". Част от обявените позиции предлагат и гъвкаво работно време, например за студенти, уточняват от веригата.

От компанията поясняват също, че повишението на заплатите на служителите в софийските магазини е "поредната стъпка от дългосрочната й стратегия за разширяване на търговската мрежа, както и за утвърждаване на позицията й на водещ работодател сред веригите в страната".

Lidl е част от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България отвори през 2010 г, а днес има 83 магазина в 43 града и над 2000 служители. В София веригата има 21 обекта. "Лидл България" е втора сред търговците на дребно в страната (след "Кауфланд", която също е от немската Schwarz-Gruppe), като приходите й за 2015 г. са почти 650 млн. лв.

Мълчаливите конкуренти

Като цяло търговските вериги нямат практика да публикуват заплатите за конкретни позиции, обикновено сумите стават известни при кандидатстване за обявено работно място. Официалното съобщение на "Лидл" за нива на заплащане предизвика разнопосочни коментари в сектора. Представител на търговска компания го определи като PR акция. Друг уточни, че тези високи нива на заплащане са възможни, тъй като разходите за труд в "Лидл" са доста по-малки от тези на конкурентите, които предлагат ястия от топла витрина например.

От "Метро", "Билла" и "АБО маркет" не пожелаха да коментират съобщението на "Лидл" за нивата на заплащане. Според официална информация в "Билла България" работят около 4300 души. Известно е, че веригата прилага диференцирано заплащане за служителите си в зависимост от големината на града, в който се намира магазинът. Свободните позиции се обявяват на сайта на веригата и са свързани с откриването на нов магазин. Следващото набиране на персонал вероятно ще бъде за магазина в столичния "Сердика център" (на мястото на закрития "Пикадили"), чието отваряне предстои.

Официалната статистика изчислява размера на брутната средна работна заплата за сектор "търговия" заедно с "ремонт на автомобили и мотоциклети". Според тези данни през декември 2016 г. тя е била 946 лв., което е под средната за страната - 1012 лв. Най-пресните числа по градове са за 2015 г., когато в София брутната заплата в бранша е била 1112 лв.

По неофициална информация от ритейл бранша обявените от "Лидл България" стартови заплати за касиери от 1000 лв. за магазините в София са над средните нива на заплащане за аналогична позиция в сектора.

Като другите

"Колегите са се изравнили до голяма степен до нивата на възнагражденията, които заплащаме ние", коментираха лаконично за "Капитал" от търговска верига "Фантастико". Работещите във веригата са над 2800.

Димитър Спасов, председател на управителния съвет на "Кауфланд България", заяви, че "заплащането при нас е над средното, а към него се прибавят както ваучери за храна в размер на 60 лв. месечно, което е максимално позволеният от закона обем, така и допълнително здравно осигуряване, което при нас е факт". "Постоянно разкриваме нови работни места. Последната голяма вълна бе преди около месец с отварянето на новия ни обект в София, когато бяха разкрити близо 150 нови работни места. Коректните условия и възможностите за постоянна и почасова заетост ни правят предпочитан работодател сред служители с различен профил", обобщи Спасов. По данни на компанията заетите на трудов договор са 6800, а на граждански - 9800.

Труд

Парното и топлата вода поскъпват шоково от април. Парното и топлата вода в редица градове в България поскъпват от април, става ясно от доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Най-голямо ще е повишението на цената в Плевен - над 37% и Бургас - с близо 26 на сто. Във Враца и Разград цената се качва с над 24 процента, във Велико Търново - 17.9%, в София - 22.7%, в Пловдив - с 21.8%.

Окончателното решение за повишаването на цената на синьото гориво КЕВР ще вземе на закрито заседания на 7 април.

Новите цени на газа биха се отразили и на цените на тока, тъй като ще засегна производството на електроенергия от високоефективни производства. За клиентите на ЧЕЗ елелектроенергията би поскъпнала средно под 1%, а за тези на „Енерго про" и ЕВН ще е около 1 на сто.

Секва субсидията за няколко формации. С държавните субсидии се разделят ДСБ, всички партии от Реформаторския блок, АБВ, „Движение 21", „Глас народен". Последните две формации минаха бариерата от 1% на вота през 2014 г, а другите бяха част от НС.

Сега всички се явиха в коалиции, където бариерата за субсидия е 4%. Нито една от тях не успя да прескочи този праг и така губят финансовата привилегия.

Единствената партия извън парламента, която ще получава държавни пари, е „Възраждане" с председател Костадин Костадинов. В неделя тя събра 1,08%. От „Възраждане" вече обявиха, че ще даряват парите.

Ето как се разпределя държавната субсидия от 32 128 580 лева на партите и коалициите, влезли в парламента:

ГЕРБ - 12 496 000 лв.

БСП - 10 309 959 лв.

Обединени патриоти - 3 444 287 лв.

ДПС - 3 435 817 лв.

Воля - 411 653 лв.

Стандарт

Пренареждане обърка сметките. 1 237 895 от гласувалите българи в неделя пренаредиха листите. Мнозина от тях смениха фаворитите неволно, повтаряйки номера на избраната партия в карето за предпочитан кандидат. Сред неприятно изненаданите е бившият шеф на парламента и кандидат-президент Цецка Цачева. Тя беше избутана от второто място в листата на ГЕРБ за Плевен и губи депутатския стол. Същото се случи с лидера на ГЕРБ-жени Ирена Соколова в Перник. В 25-и МИР в София бившият енергиен министър Теменужка Петкова пък беше изместена от поставения под номер 11 Христо Гаджев, събрал 5591 преференции. Драми има и в БСП. "Позитано" прати чак на девето място в Сливен бившия кмет Кольо Милев, но мощен вот на бивши военни изстреля генерала до второто място, което го прави почти сигурен депутат.

Борисов с два варианта за кабинет

1 млрд. инвестиции са нужни на енергетиката. Над 1 млрд. лв. инвестиции в енергетиката ще бъдат необходими, за да се постигнат новите екологични норми на ЕС, ако те влязат в сила и за България. Това показват изчисления на въглищните електроцентрали, цитирани от зам.-министъра на енергетиката Константин Делисивков. Затова България ще настоява за промени в емисионните нива, заложени в готвения нов референтен документ на ЕК за най-добри налични техники за големи горивни инсталации. Около това становище се обединиха участниците в среща по темата, организирана от Министерството на енергетиката. В дискусията се включиха представители на Президентството, министерствата на енергетиката, икономиката и околната среда, на топлофикационни дружества, ТЕЦ-ове, мините от Маришкия басейн и други.

Заложените нови равнища на емисии серен диоксид, азотни оксиди и живак са непосилни за нашите въглищни централи от Маришкия басейн, проектирани да работят с местни лигнитни въглища, които имат високо съдържание на сяра. Комплексът "Марица изток" осигурява 40% от енергията в страната. В 65-годишната си история "Мини Марица изток" са доставили на централите от комплекса 1 млрд. тона въглища, а оставащите в момента запаси са около 2 млрд. тона. Евентуалните рестрикции ще засегнат пряко 10 000 души, които работят в комплекса, а косвено - още 110 хил. в свързани индустрии. Освен рискове, свързани със сигурността на енергийните доставки, енергийната независимост и националната сигурност, новите емисионни норми крият риск и от загуба на конкурентоспособност за икономиката и обезлюдяване на цели региони в страната.

Във връзка с подготвяните нови емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, България ще поиска среща с еврокомисарите по околна среда и по климат и енергетика Кармену Вела и Мигел Ариас Канете. Отделно е информиран и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Българската позиция е подкрепена на международно равнище и от Европейската асоциация за въглища и лигнити EURACOAL. Целта е международната общност на най-високо равнище да бъде запозната с българските аргументи срещу новите рестрикции. И по възможност да бъдат приети отделни ставки за България и други страни, които ще се присъединят към нашата позиция относно големите горивни инсталации с мощност над 50 мегавата.

Монитор

Вълна от преференции оставя Цачева зад борда. Вълна от преференции може да доведе до пълна промяна в състава на 44-ото НС в сравнение с предварително планирания от партийните централи. На тези избори доста от гласоподавателите умишлено са отбелязали конкретен кандидат-депутат, който предпочитат да влезе в парламента, вместо поставените на първо място от формациите. Още в неделя стана ясно, че това си право са упражнили над 35% от пусналите бюлетина или над 1,2 млн. българи. Изборният кодекс дава свобода за рокади на практика от второто място в листата, тъй като първият по правило обира всички бюлетини без преференции и позицията му е бетонирана. Условието е въпросният кандидат любимец да е събрал над 7% от гласовете за цялата партийна листа.

Най-куриозният случай до който водят предпочитанията на този вот, е с бившия председател на НС Цецка Цачева, която не успява да влезе в парламента, макар да бе на избираемата втора позиция на ГЕРБ в Плевен. Любопитното е, че в случая не става въпрос за станалия известен като феномен 15/15, при който избирателите погрешка отбелязват номера на партията и в кръгчето за преференция. Там всъщност четвъртият Владислав Николов е събрал 5403 преференции, а третият Пламен Петров 4533, с което и двамата я изпреварват. Тя самата има 3714 отбелязвания в своя полза. Така единственият шанс на Цачева да се завърне в НС е ако водачът на листата Ивайло Московски бъде назначен отново за министър в евентуален нов кабинет на Бойко Борисов, с което да освободи място за нея.

Под въпрос е и бъдещият депутатски стол за бившия министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която е на седмо място в 25 МИР София. Нейната позиция е силно разклатена заради 11/11, като късметлията в листата на ГЕРБ с номера на партията Христо Гаджев е събрал най-много преференции и се нарежда веднага след водача Борисов. В най-голямата партия обаче има нагласа избраните погрешка депутати по схемата 11/11 да се откажат от мястото си, както беше и на предишния вот, научи „Монитор". Такъв е случаят в още шест района.

Съвсем целенасочено обаче листата на ГЕРБ в Благоевград е тотално пренаредена. Там последният Стефан Апостолов - футболен съдия, успява да се изкачи от 22-ото до 3-ото място с над 6600 преференции и столът в НС му е в кърпа вързан.

Очаквано абсолютният шампион по преференции в ГЕРБ е лидерът Бойко Борисов, който в 25 МИР София е събрал 10 600 отбелязвания, въпреки че е водач. Най-известният музикант в листите на ГЕРБ Калин Вельов обаче не е успял да събере достатъчно преференции, за да влезе в НС.

Преференциите разместиха и доста от листите на БСП. Рокади има в 12 изборни райони, сред които Бургас, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Пловдив и два от районите в столицата. По-голяма част от разместванията обаче тук се дължат на феномена 10/10, което засяга 8 от листите. Така напълно неизвестни социалисти изместват доказани парламентаристи. В Стара Загора например вторият и третият - Георги Гьоков и Спас Панчев, са изпреварени от 10-ия кандидат за депутат. Двамата обаче все пак ще влязат в 44-то НС, тъй като червените ще вкарат 4-ма народни представители от града на липите. Същото се случва и в 25-и МИР в столицата. Там след лидера Корнелия Нинова се нарежда Николай Цонков, който успява да пререди параолимпиеца Михаил Христов, както и Антон Кутев. В Бургас пък десетият Димитър Стоянов успява да изтласка с едно място назад областния шеф на червените Николай Тишев, който взема едва 1000 преференции. Деветият в Сливен Кольо Милев, който е бивш кмет на града, се нарежда на второ място, което му се осигурява благодарение на 2721 преференции.

Феноменът 6/6 размества и единствената възможна за това листа на ВОЛЯ - във Варна, откъдето влизат двама депутати. Шестият в списъците Симеон Найденов е получил 2191 гласа, с които измества втория Антон Дончев, които има 211.

Тотална проверка за обезщетения на работници. Върховната административна прокуратура (ВАП) прикани Главна инспекция по труда (ГИТ) да санкционира всеки работодател, неизплатил обезщетение на подчинените си. Разпореждането на прокуратурата е след публикацията на „Монитор" „Всеки десети прецакан с неизплатен отпуск" от 20-и февруари 2017 г.

От материала става ясно, че масово служители не могат да получат обезщетение за неизползван отпуск при раздяла с шефа, въпреки че такова им се полага по закон. „С нарочна заповед от ангажирания административен орган се задължават контролните органи при установяване на неизплатени обезщетения, не само свързани с прекратяване на трудово правоотношение, да издават задължителни за изпълнение предписания, както и да образуват административно-наказателни производства", обясни пред „Монитор" прокурор Виктор Малинов. От ВАП са категорични, че проверката е насочена към защита на правата на работниците и служителите. От инспекцията по труда обясниха, че и сега при всяко открито нарушение издават предписания и административни санкции. Според Кодекса на труда шефовете дължат обезщетения на подчинените си при трудова злополука, при трудоустрояване, при незаконно уволнение и неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор. По закон независимо дали служителят е напуснал, или е бил уволнен, ако е работил поне 8 месеца в една фирма, той има право на компенсация за дните, останали му от платения годишен отпуск.

Размерът на обезщетението зависи от възнаграждението на работника и остатъка от почивните му дни. От ГИТ не могат да установят дали работодателите са изплатили компенсация за неизползван отпуск, защото не получават трудовите досиета на напусналите и уволнените служители. Така единственият вариант работниците да получат обезщетенията си за неизразходваните почивни дни е да заведат дело срещу бившия си началник. Практиката на юристи показва, че около 10% от работниците не могат да вземат полагаемото им се обезщетение за неизползван отпуск. „Дело завеждат само тези, които имат и неизплатени заплати", обясни адвокат Веселин Василев.