Ремонт на бюджета заради новите пенсии. С 97 млн. лв. предстои да бъде актуализиран бюджетът заради повишението на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст. Това съобщи пред "Труд" депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов, който се очаква да бъде отново финансов министър в кабинета "Борисов 3". Горанов отбеляза, че промените в бюджета ще станат факт до края на юни. Сумата ще е достатъчна за вдигането в две стъпки на минималните пари за възрастните хора. В подписаните между ГЕРБ и "Обединените патриоти" приоритети за управление 2017-2021 се предвижда от 1 юли минималните пенсии да станат 180 лв, а от 1 октомври - 200 лв.
От БСП внесоха в парламента предложение за преизчисляване на всички пенсии от 1 юли 2017 г. "Това ще струва 400 милиона на бюджета до края на годината и 800 млн. съответно за 1 година", коментираха пред "Труд" зам.-председателите на БСП Драгомир Стойнев и Жельо Бойчев. Както и че в бюджета има излишък от 1 млрд. лв, който може да бъде използван за увеличението на всички пенсии. Социалистите обясниха, че така най-голямо увеличение ще получат пенсионираните преди 2000 г. - почти 20 процента. От БСП припомниха, че плановете на ГЕРБ и "Обединените патриоти" за ръст само на минималната пенсия ще повлияят на два вида инвалидни пенсии - за общо заболяване и за трудова злополука или професионално заболяване.
"Струва ми се, че такова предложение не е в правомощията на народните представители като законодателна инициатива", заяви по-късно пред журналисти в парламента Владислав Горанов. Той посочи, че сметките на социалистите "ще имат твърде висока фискална цена". "Не може депутат да променя държавния бюджет, това е в прерогативите само на Министерския съвет, така пише в конституцията", каза още Горанов. И заключи, че според ГЕРБ "всички доходи трябва да растат, но съобразно икономиката, а не с политически декрети".
В коментар пред "Труд" от ДПС обясниха, че имат сериозни възражения срещу предложението на бъдещата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти" за увеличаване само на един вид минимални пенсии за стаж и възраст. От партията припомниха, че по закон в този вид пенсии са включени част от инвалидните и наследствените пенсии. Според техни изчисления на годишна база за актуализиране на всички видове минимални пенсии за стаж и възраст трябват 400 млн. лв., а за половин година - около 200 млн. лв.
Спад на новото строителство в София. Строителството в София се свива с 0,54% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г., показват данните на Националния регистър за ново строителство и реконструкции в България. Причината за това се дължи както на необичайно студената зима в началото на годината, така и на забавянето на издаване на разрешения за редица мащабни проекти в район „Младост", обясняват експертите. Припомняме, че собственици на имоти и инвеститори в квартала протестираха неколкократно заради спънки от страна на кметицата на „Младост" Десислава Иванчева.
За първите три месеца най-голям ръст бележи строителството на хотели в столицата, докато спад се наблюдава при жилищните блокове и комплекси - с 12,24%, специализираните - с 61,56%, и търговските сгради - със 73,51%.
Все пак през 2016 г. започналото строителство в София се е увеличило с 44,64% спрямо предходната 2015 г., показват данните на регистъра. Общата разгъната застроена площ за годината е над 1,67 млн. кв. метра. По този показател столицата надхвърля нивата от 2009 г. и се доближава до периода преди настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Тогава беше започнато строителство с обща площ над 2,664 млн. кв. метра.
Отново жилищното строителство бележи най-значимо увеличение в абсолютни стойности. Отчита се нарастване от 33,73%, като градските жилищни сгради, преминали в етап строеж през 2016 г., имат 1 098 897 кв. м РЗП, или с 277 хил. кв. м повече от 2015 г.
И при новите офис сгради също има значителен ръст, който достига 170% спрямо 2015 г. Общата им площ е близо 290 хил. кв. м, или със 181 980 кв. м повече.
Увеличение има и при изграждането на промишлени сгради и складове. В този сегмент нарастването е с 26,8% за изминалата година с обща начална разгъната застроена площ от 88 925 кв. м.
Най-голям е ръстът при започналото строителство на хотели, където разгънатата площ е над 15 пъти по-голяма, отколкото е била през 2015 г. За сметка на това строителството на специализирани сгради, като болници, училища и други обществени сгради, бележи спад от 17,85%.
"Струма" през Кресненското дефиле ще струва над 730 млн. лв. Държавата бавно напредва с новия вариант за преминаването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, след като загърби дългия тунел. В четвъртък беше представен разширеният идеен проект на трасето. Според харесания проект новото ляво платно от почти 24 км и обхода на град Кресна от 5.45 км ще струва малко над 732 млн. лв. без ДДС, т.е. 878 млн. лв.
Все още обаче няма готова оценка за въздействие върху околната среда и подготвен търг за строителство, което ще отнеме поне четири години. Така магистралата може да не е изцяло готова до 2022 г., какъвто е ангажимента на България пред Брюксел.
Победителят проектант
"Пътпроект 2000" спечели конкурса за разширен идеен проект и парцеларен план, по който ще се работи по лот 3.2 от магистрала "Струма" между Крупник и Кресна. Представители на строителните, инженерните браншови организации, университети, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и на самата Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) оцениха с над 93 точки тяхното предложение. На конкурса се явиха само два кандидата, като другият е "Пътпроект". Тя е получила малко под 90 точки.
Отсечката между Крупник и Кресна предизвика дебати, като основният сблъсък беше с екоорганизациите. Те бяха против изграждането на участъка през Кресненското дефиле заради потенциалното нарушаване на екосистемата в него, затова и подкрепяха идеята за тунел през дефилето. Тази идея обаче беше отхвърлена във времето заради високата прогнозна стойност - около 1.2 млрд. лв., и сложността на проекта.
Конкурсът
Журито, чиито председател беше бившият главен архитект на София Петър Диков (като представител на Сдружение "Български форум за транспортна инфраструктура"), оцени високо предложението на "Пътпроект 2000".
"И двата екипа са се опитали да минимизират броя на съоръженията, които трябва да се изградят, тъй като те оскъпяват построяването на трасето като обем на инвестициите, но въпреки това тунелите и виадуктите са неизбежни поради сложността на терена през Кресненското дефиле", обобщи арх. Диков по време на представянето. В рамките на избрания проект е предложено изграждането на общо седем тунела - пет по лявото платно и два при обхода на град Кресна. За строителството на тази част от "Струма" ще трябва да се отчуждят 1326 дка, като 692 от тях попадат в зони от "Натура 2000", пише mediapool.bg
Другият участник в конкурса - "Пътпроект", е предложил почти същата прогнозна стойност за строителството като победителя - 729 млн. лв. без ДДС. "Пътпроект 2000" обаче предвиждат подобрения на съществуващите в момента напречни връзки между двете платна към бъдещото трасе, обясни арх. Диков.
"Пътпроект 2000", управлявана от Любен Симеонов, е фирмата, направила и предпроектното проучване на същия участък от магистралата. В обединение с още няколко дружества те спечелиха поръчка за изготвяне на алтернативен проект, който да не минава през тунел в Кресненското дефиле.
През 2008 г. беше одобрена идеята за изграждане на 15-километров тунел, който по предварителни изчисления беше около 1.2 млрд. лв. Заради високата цена и сложността на съоръжението държавната НК "Стратегическа инфраструктура" (която беше закрита през май 2016г.) обяви конкурс за идеен проект с алтернатива на този вариант.
За спечелването на конкурса "Пътпроект 2000" получават 2 млн. лв. или 80% от наградния фонд, който е общо 2.5 млн. лв.
Магистрала с ред проблеми
Още през декември 2016 г. бившият регионален министър (а вероятно и бъдещ) Лиляна Павлова коментира, че строителството на отсечката в Кресненското дефиле трябва да започне през 2018 г., за да не загуби България безвъзмездното финансиране по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Тогава се даде и заявка, че през първото тримесечие на 2017 г. се очаква да се приключи общественото обсъждане на проекта за отсечката, както и да бъде готово предварителното решение по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
Засега такова не е оповестено. В края на февруари от пътната агенция обясниха пред "Капитал", че се изработва доклада по ОВОС, като през март се очакваше той да бъде представен в Министерството на околната среда и водите за оценка на неговото качество. "Капитал" изпрати запитване до АПИ относно прогреса по процедурата за ОВОС, но засега няма отговор.
Следващата стъпка би била да се обяви поръчка за технически проект и строителство на участъка между Крупник и Кресна. Строителството ще отнеме около четири години, обясняват представители на бранша пред mediapool.bg. Заявките са то да започне през 2018г., но засега това изглежда твърде оптимистичен вариант. Големите търгове се оценяваха бавно досега от комисиите в пътната агенция, а след това обикновено се обжалваха пред Комисията за защита на конкуренцията и това бави процедурите допълнително.
ОББ разпределя 98 млн. лв. дивидент за акционерите си. ОББ ще разпредели дивидент от 97.9 млн. лв. за акционерите. Това решение беше взето на проведеното редовно общо събрание в четвъртък. Основен акционер на ОББ е National Bank of Greece (NBG), която в края на миналата година обяви сключването на договор за продажба на българското си поделение на белгийската KBC Group (собственик на Сибанк и ДЗИ в България).
Очаква се разрешенията от регулаторните органи в България и Белгия, включително и от Европейската централна банка, да бъдат получени до края на май. След това ще бъде извършено плащането по сделката и тя ще бъде окончателно приключена. Договорената цена е 610 млн. евро (заедно с лизинговото дружество на ОББ "Интерлийз") и е най-високата, постигана за банка в сектора.
Печалба и дивидент
Обявеният за изплащане дивидент е по-голямата част от нетната печалба на банката за изминалата година - 111.3 млн. лв. Останалата част от нея - над 13 млн. лв., ще бъде отнесена в резерв "Неразпределени печалби". Това е вторият дивидент, който ОББ изплаща, след като през декември 2016 г. имаше едно значително разпределение на дивидент за акционерите в размер на 260 млн. лв., който дойде и от натрупаните печалби през годините. Без тази сума към края на годината банката има адекватност на капитала от първи ред 23.2% и обща капиталова адекватност от 24.2%. Възвращаемостта на капитала е 10.3% за миналата година. Съотношението за ефективност - разходи към приходи, е 37.8%
Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев отчете изминалата 2016 за банката като поредната успешна година с възходящ растеж и висока степен на доходност за акционерите.
Година по-рано - за 2015 г., ОББ отчете свиване на печалбата с близо 36% (спрямо 2014 г.) до 48.9 млн. лв. заради извънредните разходи около еднократни събития като провизии покрай стрес тестовете и вноската за Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки.
Двете основни събития за банката през изминалата година са проведените проверка на качеството на активите и стрес тестовете и обявената сделка между KBC и NBG. В годишния доклад за дейността й се посочва: "Успешният резултат от проверката е потвърждение за предпазливия подход за управление на ОББ. Банката оповести отлични резултати и в двата прегледа на качеството на активите, както и в последващия стрес тест, потвърждавайки своята солидна капиталова позиция и здрав баланс." След констатациите на проверката коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред (CET 1) се регулира от само 0.4 процентни пункта - от 26.1% до 25.7%.
Депозити и кредити
И през 2016 г. банката е продължила да се самофинансира, показвайки силна депозитна база, което води до съотношение на кредити към депозити от 69.3% към края на годината, се посочва в годишния доклад. Привлечените средства от клиенти са нараснали с 9.5% на годишна база до 5.571 млрд. лв. Депозитите на граждани са се повишили с 5.8% (до 3.8 млрд. лв.), а на фирми с 15.4% годишно (до 1.3 млрд. лв.).
Депозитите от домакинствата продължават да са с доминираща важност за структурата на привлечените средства на банката, като заемат 68.9% от депозитния портфейл.
Динамиката на корпоративните депозити следва продължителния период на дефлация и забавяне на бизнеса и определя относителния им дял от 23.1%. Към края на годината ОББ държи 8% от депозитите на населението и 6% от корпоративните депозити в страната.
През миналата година банката е прилагала консервативен подход в кредитирането, като в края на годината брутният й кредитен портфейл се свива с 8.1% годишно. Били са ограничени кредитите към икономически сектори със завишен риск. Брутната стойност на кредитния портфейл на банката е 4.543 млрд. лв. в края на миналата година, като заемите за индивидуални клиенти са с дял от 40.5% (1.8 млрд. лв.), а на корпоративните кредити делът е 59.5% (2.7 млрд. лв.). За миналата година ОББ е начислила провизии за 114.7 млн. лв.
Вписването на фирмени имоти може да стане по-евтино. Да се въведе таван за таксите, които фирмите плащат към Агенцията по вписванията. Това предложение е записано в проект за промени в тарифите на агенцията, публикувани за обществено обсъждане. Тя е внесена от служебния премиер Огнян Герджиков. Идеята е таксите, които бизнесът плаща за вписване на актове и отчети, да не надхвърлят 1000 лв. Новите правила ще влязат в сила от началото на следващата година. Срокът за обсъждане е 14 дни, така че е възможно окончателното гласуване на тарифите да остане за новото правителство.
Предлага се още таванът на таксата, когато се вписва ипотека върху имат на дружество, да е 500 лв. В момента тя се изчислява върху 0.1% от стойността на вписвания документ, но не по-малко от 10 лв. При все по-нарастващите цени на недвижимите имоти през последните години пропорционалната такса без горна граница е сериозна финансова тежест, особено при бизнес кредитирането. Такъв размер такси са лишени от икономическа логика и обоснованост и ги превръщат в косвен данък, пише в мотивите към проекта. От тях става ясно, че с тавана на тези такси бизнесът ще пести поне по 7 млн. лв. на година.
Преди няколко седмици Герджиков остро разкритикува агенцията по вписванията и обяви, че при 16.2 млн. лв. бюджет тя е събрала 58 млн. лв. от такси, които отивали за материално стимулиране и в бюджета. Тогава той съобщи, че вече има работна група, която работи по предложения, свързани с редуциране на административната тежест.
"С времето все повече се увеличават фискалните тежести върху бизнеса", констатира той и добави, че всяка година в приходната част на бюджета се предвиждат все повече и повече приходи от такси. За последните три години увеличението дори е стигнало около 40%, с което таксите все повече заприличват на скрити данъци.
Очаквания
Регулациите заедно с корупцията и работата на съдебната система са сред топ проблемите пред българския бизнес. Според тазгодишната анкета на Българската стопанска камара, публикувана неотдавна, бизнесът не очаква промяна през 2017 г. Нещо повече - 46% от запитаните фирми смятат, че административната тежест ще се увеличи, а други 35% са на мнение, че тя ще остане на настоящото си равнище. Около 22% са тези, които смятат, че ще намалее.
България засега няма намерение да купува акциите на ЧЕЗ. Ако ЧЕЗ реши да продаде компанията и бизнеса си в България, това е решение единствено и само на ЧЕЗ. Процедурата се провежда по законите на Чехия, каза вчера бившият енергиен министър и настоящ депутат Теменужка Петкова. Тя заяви, че няма информация дали България смята да изкупи акциите на чешкото дружество. "Това по никакъв начин не се вписва в програмата на ГЕРБ в част енергетика и в програмата, която с "Обединени патриоти" успяхме да постигнем. Там подобен ангажимент не се съдържа", допълни тя.
В началото на годината ЧЕЗ обяви, че проучва възможността да продаде българския си бизнес, а към момента интерес проявявали български компании. Двете компании на ЧЕЗ - "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро", са публични. В "Електро" ЧЕЗ има 67%, "Химимпорт" държи почти 25%, а малко над 8% са свободно търгувани. В "Разпределение" ЧЕЗ също има 67%, а по-малките дялове се държат от пенсионните фондове "Доверие" и "Сила".
Отсрочка
Кабинетът трябва да поиска удължаване на срока за становища по казуса "Газпром", стана ясно от думите на Петкова. Само преди няколко дни за това бе намекнато след среща на премиера Огнян Герджиков с представители на "Нова република". От партията са изпратили писма до няколко партии с покана за обсъждане на темата. Първи се били отзовали от ГЕРБ. До 4 май България трябва да изпрати становището си по казуса, след като ЕК обвини компанията в злоупотреба с монопол, а "Газпром" се съгласи да промени договорите си с няколко източноевропейски страни, сред които и България.
4 години мълчали за уран във водата. 4 години никой не си е мръднал пръста, за да се реши проблемът с урана във водата на Хасково.
Това стана ясно от становище на Басейнова дирекция "Източно-Беломорски район".
Още през 2013 г. тя е направила замервания по настояване на общината. Резултатите са показали обща алфа радиоактивност над допустимите норми.
Не е последвала обаче реакция от отговорните институции и местните власти. Данните са били публикувани и на интернет страницата на РИОСВ Хасково. От БДИБР обявиха, че те нямат други правомощия, освен да информират за проблема. Според специалистите от дирекцията отдавна затворени рудници за уран, които се намират близо до водоизточниците, са довели до завишените норми.
Върховната административна прокуратура нареди на главния държавен здравен инспектор да започне проверки на питейната вода в цялата страна.
Държавните дружества казват становището за "Газпром". Държавните компании „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) били готови със своите становища по предложенията на „Газпром" за поемане на ангажименти, отправени в рамките на антимонополното дело на Европейската комисия срещу руската компания. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката.
На 19 април 2017 г. във Варшава, Полша, се проведе V4 Gaz Forum, организиран от страните от Вишеградската четворка с участието на представители на българското Министерство на енергетиката, БЕХ, „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз". На експертно равнище по време на форума бяха анализирани в детайли направените предложения.
Като използват резултатите от проведените дискусии, трите български енергийни компании ще предоставят днес, 21 април 2017 г., в Министерството на енергетиката своите становища по предложенията за поемане на ангажименти от „Газпром". Те ще включват оценки на ефекта БЕХ от евентуалното приемане от ЕК на ангажиментите, предложени от руснаците, върху договорите на „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и БЕХ.
Министерството на енергетиката припомня, че обявеният от ЕК срок 4 май 2017 г. е за представяне на коментари от заинтересованите страни по отправените от „Газпром" предложения за поемане на ангажименти, а не за предоговаряне на условия по действащите договори за доставка и пренос на природен газ.
В случай, че предложенията на „Газпром" бъдат приети от ЕК, тогава ще стартира процесът на двустранни преговори между всяка от компаниите и „Газпром" по търговските условия.
МО продало имоти колкото за цял град за последните 10 години. Министерството на отбраната е разпродало през последните 10 години изоставени казарми и други пустеещи имоти с площ поне колкото град като Мелник. Това става ясно от справка на ведомството, предоставена на „Монитор". От 2008 година насам са били реализирани на пазара 132 освободени войскови терена с площ близо 5400 дка, което се равнява на 5,4 кв. км и почти достига размера на най-малкия град у нас. В допълнение са били намерени купувачи на още 391 имота с отпаднала необходимост, които представляват подблокови пространства и части от жилищния фонд на МО.
Приходите от продажбата на всички общо 523 имота за посочения период са надхвърлили 73,3 млн. лв., като средствата са отишли в държавния бюджет.
Най-голяма сума е била прибрана за апетитен терен до морето - в местността Кокалу в Несебър. Търгът за него е бил проведен в края на 2014 година, като купувачът е броил 4 980 500 лв. за малко над 114 дка със сграда от 27 кв. м. Най-евтино пък е бил продаден малък терен от 206 кв. м в радомирското село Жедна - за 505 лв.
„Трябва да се има предвид, че достигнатата цена зависи от местонахождението на имота степен на изграденост, година на построяване и други, което от своя страна определя интереса към имота", посочиха от ведомството.
Наред с продадените армейски терени с отпаднала необходимост има и такива, които са били предоставени безвъзмездно на ведомства и общини след решение на МС. От 2000 година до момента по тази процедура са били отнети на МО 454 имота, като 196 от тях са били предоставени на общини, 174 - на ведомства, и 84 - на областни управители. Прехвърлянето на такива терени към общините става под условие - нямат право да ги продават, заменят или даряват, както и да учредяват право на строеж, освен за обекти от обществена значимост и за приоритетни инвеститорски проекти. При нереализиране на предвидените дейности, за които са получили имота в срок до 5 години пък, той се връща на държавата.
Въпреки големия брой терени, от които армията се е отървала през годините повече от половината войскови имоти продължават да пустеят и към момента - 56% от общия фонд, като от МО се оплакват, че охраняването им коства на бюджета на ведомството твърде голям финансов ресурс. Само за миналата година са били похарчени близо 14 млн. лв., за да бъдат опазени 340 имота с отпаднала необходимост.
В същото време родната армия е припечелила близо 120 млн. лв. от продажбата на грохнала бойна техника. Това става ясно от справка на Министерството на отбраната, предоставена на „Монитор", като приходите са реализирани в периода от 2009 година до момента. Продадени са били около 1000 броя бойна техника, от които най-много са артилерийските системи - 600. Още 245 танка Т-55 и Т-72 също са намерили купувачи през годините, както и над 130 бронетранспортьори, разузнавателни машини, многоцелеви транспортьори, бойни машини за пехотата. От последния тип техника сега МО се опитва да набави нови машини, но процедурата все още не е задвижена, като проектът не е минал одобрението на Министерския съвет и на Народното събрание. Очаква се обаче с назначаването на новия началник на отбраната - бившия командир на Сухопътните войски ген. Андрей Боцев, проектът за модернизация да се отпуши. Той предвижда да бъдат закупени около 240 машини за 1,2 млрд. лв.
От 2009 година досега са били продадени и 3830 броя стара и излишна автомобилна техника, като приходите от това са били над 12 млн. лв. Леките коли, от които МО и армията са се отървали, са с марки ВАЗ, УАЗ, „Ниса", „Фолксваген", „Рено" и „Шевролет". Продадени са били и автобуси „Чавдар", „Преслав", ПАЗ и „Латвия". Купувачи са намерени и за товарни и специализирани автомобили, сред които ЗИЛ, ГАЗ, МАЗ, КАМАЗ, „Урал".
202 автомата с отпаднала необходимост за армията и структурите й също са били извадени на тезгяха и са реализирани през този период.
Внимавайте с отминали промоции и томболи от Великден. Внимавайте с отминали промоции и томболи от Великден, тъй като е възможно да има такива с изтекъл срок, които уж предлагат по-ниска цена, но на практика не представляват по-изгодна сделка. За това предупреди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
„В това време, в което хем предстоят нови празници, хем не са още напълно отминали тези, които отбелязахме миналата седмица, основно трябва да се внимава за това да не бъдем подведени от фалшиви промоции или прекалено изгодни на пръв поглед оферти, които да се окаже, че не са такива", посочи Маргаритов.
Председателят обяви, че в следващите месеци комисията ще работи в две основни направления. Едното е свързано с продължаващия контрол върху търговските обекти и различните кампании и промоции, които все още протичат там. Другото е по отношение на туристическите услуги.
„Ще проверим през май всички онези обекти, за които през изминалия период сме установили нарушения, включително сме затворили заради липса на категоризация. Целта е да установим каква е готовността да започнат да приемат посетители при спазване на всички изисквания на закона", съобщи Маргаритов.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.881870 |
GBP | 2.356560 |
CHF | 2.094930 |