Капитал Daily

Взривен ръст на държавните военни заводи. Военните конфликти в региони, които са основни пазари за българските производители на специална продукция, продължават да подобряват резултатите на държавните дружества от сектора. Това показват отчетите им за 2016 г. и за първото тримесечие на тази година. Същите фактори влияят и на частните компании, които вероятно ще имат подобни резултати, но засега все още не са публикували отчетите си.

Най-големият държавен завод в сектора - сопотският ВМЗ, който допреди няколко години беше на ръба на фалита, е повишил приходите си четири пъти през миналата година, а печалбата му е нараснала над седем пъти. Рязко е нараснал и броят на работниците, след като дружеството откри два нови цеха. Подписаните договори за поръчки обещават подобряването на резултатите да продължи.

Положителна е тенденцията и при търговеца "Кинтекс" и по-малкия производител НИТИ - Казанлък. Отложени плащания по договори са причината "Кинтекс" да отчете рязък скок на приходите за първото тримесечие на тази година, като резултатът дори надвишава продажбите за цялата 2016 г.

Съживяване в Сопот

Резултатите на най-голямото държавно дружество в сектора - ВМЗ, показват, че започналото през 2014 г. съживяване не е било временно. Освен че отчита значително увеличение на приходите и печалбата (виж таблицата), през миналата година компанията е наела и над 1000 нови работници, като средният им брой е достигнал 3631 души (2580 през 2015 г.). Ръстът продължава и през тази година, като към първото тримесечие на годината наетите са били средно 4483 души. За увеличение на поръчките говорят и разходите за материали, които са се повишили повече от три пъти през 2016 г. Основните пазари на компанията са Близкият изток, Индия, Северна Африка, бившите социалистически държави и бившите съветски републики, които използват оръжейни системи, за които ВМЗ прави боеприпаси.

През 2016 г. компанията направи и няколко инвестиции, с които разшири капацитета си и модернизира производството. На площадката в Иганово дружеството ремонтира два цеха - за стартови заряди и за гранати, с което капацитетът за производство на тези продукти нарасна с 50%. Обновен е бил и участък за производство на детайли от термопластична пластмаса, така че предприятието да може да покрива нуждите си от пластмасови детайли за произвежданите в по-голямо количество взриватели, става ясно от доклада за дейността. Общата инвестиция в Иганово е от порядъка на 7 млн. лв. и е финансирана със собствени средства, каза при откриването на цеховете изпълнителният директор Иван Гецов. Инвестиции имаше и на площадката в Сопот, където компанията направи ремонт на сградите и купи над 100 нови машини, с което увеличи производствения капацитет. Роботизирано беше корпусното производство и беше открито ново галванично отделение за междуоперационна обработка. С разширения капацитет през 2016 г. във ВМЗ са произведени над 300 хил. изделия. Компанията започна да подновява и автомобилния си парк, като закупи над 50 нови транспортни средства за 1.25 млн. лв.

През първото тримесечие на тази година общите приходи на дружеството се свиват, но причината е отрицателният резултат в графата "други доходи", който идва основно от загуби от курсови разлики. В същото време продажбите нарастват с 1.7% до 93.1 млн. лв. Разходите за материали се увеличават повече от два пъти, което е и причината компанията да отчете по-ниска печалба за периода.

Прогнозите на компанията за тази година са положителни. Към момента ВМЗ има подписани дългосрочни договори и поръчки за над 1 млрд. лв. Само през тази година се очаква да бъдат изпълнени договори за 600 млн. лв.

Търговецът "Кинтекс"

Търговското предприятие "Кинтекс" също отчита добри резултати. През миналата година компанията е изнесла военна продукция за 79.8 млн. лв., което е малко под отчетените 81.1 млн. лв. за предходната година. Основният проблем на дружеството е липсата на свободен паричен ресурс, с който да финансира бъдещи договори. Голяма част от парите на компанията са блокирани за банкови гаранции, замразени средства има и във фалиралата Корпоративна търговска банка. "Кинтекс" има кредити от държавната Българска банка за развитие (10 млн. евро) и Банка ДСК (12 млн. евро), както и търговски заеми, включително от Държавна консолидационна компания, под чийто контрол премина през 2016 г. От отчета става ясно още, че дружеството няма забавени плащания по лихви и главници.

Според доклада на ръководството компанията възвръща добрите си позиции в Индия, където е бил реализиран износ на значителна стойност. Голям е бил обемът и на експорта към Алжир. Друг ключов клиент на дружеството е министерството на отбраната на Етиопия. Върху резултатите на компанията за 2016 г. негативно се е отразил отложеният износ за Индия в размер на 22.2 млн. лв. през януари, както и забавено плащане на поръчка за Алжир на стойност 15.9 млн. лв. Именно плащанията по тези договори са причината приходите на дружеството през първото тримесечие на тази година да скочат почти четири пъти спрямо същия период на миналата година. Нещо повече - резултатът към края на март е по-висок, отколкото за цялата 2016 г.

Конкуренция в Казанлък

Далеч по-малкото НИТИ - Казанлък, което произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси, отчита спад на приходите и печалбата през 2016 г., но реалните резултати зад числата са по-добри. Макар че общите приходи на дружеството намаляват, тези от продажби на продукция, които са основното перо, се увеличават със 17% до 1.8 млн. лв. Намалението в другите приходи се дължи на незначителния размер на отписаните през годината задължения в сравнение с предходната година, се посочва в доклада за дейността. През 2015 г. компанията отписа 607 хил. лв. публични задължения по главници и лихви заради изтекъл давностен срок. Това е и причината за по-големия положителен финансов резултат тогава и съответно за отчетения спад през 2016 г. Разходите по икономически елементи на дружеството през миналата година се увеличават заради по-големия обем от произведена и продадена продукция, както и заради по-високите разходи за персонал.

Значително се увеличават приходите от продажби и през първите три месеца на тази година, което се дължи както на основни за компанията изделия, така и на нови продукти. По-големите обеми са и причината за близо двойния ръст на разходите. Печалбата към края на март е 3.5 пъти по-голяма от същия период на миналата година.

От доклада на ръководството за 2016 г. става ясно, че компанията има проблем с осигуряването на работна ръка заради високите възнаграждения, които предлага частният завод "Арсенал". Бумът във военното производство през последните години изостри конкуренцията за работници и накара предприятията да започнат да предлагат по-високи възнаграждения.

Сред факторите, определящи развитието на компанията, от НИТИ посочват подема на производство на военна продукция в световен мащаб, относителната устойчивост на легитимния сектор от пазарите в Северна Африка и Далечния изток, както и значителното намаляване на дела на продажбите на военна продукция "втора употреба" заради практическо изчерпване на наличностите и остаряване. Върху дейността на компанията през 2016 г. ефект са оказвали натрупаните до 2009 г. големи данъчни и осигурителни задължения и лихви по тях, за изплащането на които е бил ангажиран оборотен финансов ресурс. През миналата година компанията окончателно е обслужила тези задължения.

"Теленор" отчете малък ръст на приходите и спад на абонатите. "Теленор България" отчете растеж от 2% на приходите си за първото тримесечие до 159 млн. лв. В същото време абонатите са намалели със 111 000 за периода спрямо миналата година до 3.318 млн. От компанията отбелязват, че това се дължи предимно на свиване на предплатените услуги на телекома.

Минимален мобилен ръст

Телекомът отчита повишение от 1% на годишна база на приходите от мобилни такси и услуги на годишна база. В същото време печалбата пред данъци, лихви и амортизации (EBITDA) е нараснала с 3% благодарение на по-високите приходи от абонатите на договор, съобщиха от оператора.

Ключовият показател за средни приходи на потребител (ARPU) се покачва с 6% спрямо миналата година до 12.9 лв. месечно. Причината са по-високите приходи от абонати на договор.

"Теленор" продължава да бъде единственият от трите големи оператора, който разчита основно на приходите си от мобилни услуги. Общо от абонаментни такси и трафик компанията отбелязва приходи от 118 млн. лв спрямо 117 млн. през същия период на 2016 г.

Така и вторият най-голям български телеком по клиенти отчете повишение на приходите си. Преди седмица "Мобилтел" обяви, че оборотът му за първото тримесечие на 2017 г. е нараснал с 6.7% до 103.5 млн. евро, като отбелязва пето поредно тримесечие на подобрение. В същото време операторът отчита спад на EBITDA от 16% до 28.2 млн. евро. Средният приход от абонат (ARPU) е останал почти непроменен: 5.3 евро, като нараства с 0.2%.

По-пълна картина за сектора ще може да бъде получена на 9 май, когато третият голям телеком - БТК ще обяви резултатите си за първото тримесечие.

Резултатите на цялата група

Приходите на цялата компания майка Telenor Group отбелязват спад с 3% до 30.46 млрд. норвежки крони (3.2 млрд. евро). Има минимално увеличение на приходите от мобилни услуги и трафик с 1%. ЕBITDA е намаляла с 1% до 11.5 млрд. крони (654.5 млн. eвро).

Общият брой на абонатите на групата се вдига с 2 млн. души до 172 млн. Основното увеличение идва от Бангладеш, където клиентите са нараснали с 1.9 млн., както и от Пакистан, където ръстът е от 600 хил. души. Техният растеж обаче е придружен от спад в абонатите в други страни, сред които и България.

Сега

Чужди инвеститори съдят България за над 2 милиарда лева. Инвеститори водят международни арбитражни дела срещу България, които може да отворят огромни пробойни в държавния бюджет. Става дума за искове за над 2 млрд. лева. А сумата може да набъбне още по-застрашително, защото има още няколко компании, решени да се обърнат към международен трибунал, ако не успеят да постигнат извънсъдебно споразумение с властите в София. Стряскащата информация се съдържа в документ на Министерството на финансите, който отчита изпълнението на бюджета за 2016 година.

Три от делата, по които Република България е ответник, са добре известни. Те са заведени от големите електрокомпании ЕВН, "Енерго-Про" и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева. Искът на австрийската ЕВН е за над 750 млн. евро, а на чешката "Енерго-Про" - за над 140 млн. евро, става ясно от отчета на МФ за 2016 г. Сумата, поискана от другата чешка компания - ЧЕЗ, още не е уточнена, но несъмнено и тя е многоцифрено число. До съд се стигна, тъй като от години българската държава в лицето най-вече на Комисията за енергийно и водно регулиране тормози инвеститорите с ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата, проверки и заплахи за отнемане на лицензи. И трите дела се решават в ICSID - Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон.

В списъка на исковете, заведени срещу Република България в ICSID, фигурира и Държавният фонд "Генерален резерв" на Султаната Оман. Фондът, който бе вторият по големина акционер в КТБ, съди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката. И тук спорът трябва да се реши от арбитрите на ICSID във Вашингтон.

Друга заплаха за бюджета идва от делото, заведено от акционерите в "Индустриален парк София". По него италианската компания "Финанциария Интернационале Реал Естейтс" и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище.

Във всички тези случаи компаниите обвиняват България, че нарушава междудържавните спогодби за защита на инвестициите.

Архивите показват, че в повечето случаи България губи този тип дела и се налага да плаща милиони обезщетения на инвеститорите. Дори в малкото случаи, когато държавата печели, победата излиза скъпо на бюджета. Показателен е спорът със собствениците на "Плама" - Плевен, които предявиха иск за обезщетение заради фалита на рафинерията. Адвокатите, наети от правителството, успяха да отхвърлят обвинението, но това костваше на хазната 12 млн. евро.

Производствата в международните арбитражи са сложни, бавни и струват скъпо и на двете страни. Не случайно частните инвеститори до последно се опитват да се споразумеят с политици и чиновници и завеждат дело само когато всички други средства са изчерпани. Документите разкриват, че всяка година бюджетът, тоест българските данъкоплатци, плащат милиони левове - за хонорари на адвокатите, за възнаграждения на арбитрите по споровете и други съдебни разноски. Според отчета на МФ през 2016 г. само за "организиране на защитата на държавния интерес по международни дела" хазната е олекнала с почти 36 млн. лева. Това е над половината от целия годишен бюджет на финансовото министерство.

Според официалната справка, през миналата година въпросните 35.98 млн. лева са отишли за разноски на държавата по 12 дела - нашумели и по-малко известни, точещи се от дълги години и по-пресни. В списъка влизат споменатите вече казуси - като ЕВН, "Енерго Про", ЧЕЗ, Оманския фонд. Фигурират още спорът с "Атомстройекспорт" по казуса АЕЦ "Белене" и делото на "Новера", която навремето обслужваше сметосъбирането на София. В сумата с разноските са и парите, платени на консултантите по предоговарянето на цените на тока на двете "американски централи" - "Контур Глобал Марица-изток 3" и "Ей И ЕС 3-С Марица-изток 1". Миналата година са плащани разноски и за прашасали дела като случая със СТ-АД - германски инвеститор, който приватизира шивашката фабрика "Лиди Р", а после се оказа, че предприятието е затънало в дългове. От отчета на МФ става ясно още, че България е стигнала до съд и с фирмите "Хематур АБ" (в ликвидация) и БА "Пайплайн", но за тези казуси няма публична информация. Същото се отнася и за спора с Магнезиум.ком. Под това име е известен голям международен холдинг - производител на конструкции от леки сплави, но не е ясно какъв е случаят в България. През 2016 г. са покривани и разходи по спора между държавата и "Калиакра Уинд Пауър" - компания с японско участие, изградила един от големите паркове за производство на ток от вятър.

Както се вижда от официалните данни, повечето инвестиционни спорове и съответно заплахите за бюджета идват от сектор "Енергетика". И не е чудно. Това е един от най-тежко регулираните отрасли в българската икономика и както винаги, когато държавата се меси в икономически отношения, идват тежки пазарни изкривявания, порочни ценови стъкмистики и огромно напрежение.

"Прекалено скъпо излизат на българските данъкоплатци недоразуменията на държавно ниво. Ние плащаме за некомпетентните решения на институции и политици", коментира в интервю за в. "Сега" икономистът Евгений Кънев по повод лавината от енергийни дела.

Голямата беда е, че в България правилата се променят често, а тълкуването им - още по-често. Регулаторите и регулациите са същински кошмар - и защото са нестабилни, и защото ведомствата действат с двойни аршини и тройни стандарти. А политическите чадъри се затварят и отварят неочаквано. У нас никой предприемач не може да бъде сигурен, че новото правителство няма да се отметне от обещания или решения на предишното и дори от собствените си обещания и решения. В това отношение управленията на новия ни стар премиер Борисов са емблематични.

На ръба

Показателен е случаят с "Калиакра Уинд Пауър", която през 2007 г. получава сертификат от най-висок клас като особено желан инвеститор, а сега е на път да съди "инвестиционния оазис" България. Акционер в проекта и доставчик на оборудването за вятърния парк е Mitsubishi Heavy Industries, а финансирането е осигурено от Японската банка за международно сътрудничество. През годините инвеститорът се сблъсква с особеностите на тукашния бизнес климат и с регулатора КЕВР и вече се кани да търси защита от международен арбитраж.

Това е едно от четирите предупреждения за завеждане на дела, отправени до българското правителство. Другите са от "Магнезиум.ком Инк, "Калауей Кепитъл Мениджмънт" и "Ди Ди Ди Ай холдингс". "В момента са в ход процедури на преговори за доброволно уреждане на споровете", пише в отчета на финансовото министерство за 2016 г. "Ди Ди Ди Ай холдингс" е мажоритарен собственик на "Овергаз". Шефът на компанията Сашо Дончев от години безуспешно се бори срещу монопола на "Булгаргаз" и срещу отказа на държавата да допусне частни доставчици на природен газ в България. "Калауей Кепитъл Мениджмънт" е инвестиционен фонд, закупил облигации на КТБ в добрите й времена, който има намерение да съди България като Оманския фонд - за фалита на банката.

ЕИБ е дала близо 500 млн. евро кредити за малкия бизнес. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е отпуснала 467 млн. евро кредити за българския бизнес. Около 95% от тях са отишли в малки и средни предприятия, а останалите 5 на сто - в иновативни, сочат данни, предоставени наскоро от бившия външен министър Ради Найденов. Справката е за 2016 г., уточни той и добави, че в рамките на 4 години по линия на ЕИБ за насърчаване на българската икономика са били дадени общо 1.6 млрд. евро.

И без Брекзит средствата по грантовите схеми за следващия програмен период намаляват и отстъпват място на различни финансови инструменти за подкрепа на бизнеса, каза още Найденов. В последните години те доказали ефективността си. "Нещо повече - България е сред страните в ЕС, които успешно работят с тези инструменти, и е сочена за добър пример. По плана Юнкер например страната ни се нарежда на второ място сред всички държави членки по привличане на ресурс спрямо размера на БВП", каза още той.

В края на м.г. пред в. "Сега" зам.-шефът на плана "Юнкер" Илияна Цанова насърчи бизнеса да участва и изтъкна успешните примери - гръцка фирма била одобрена за финансиране от 31 млн. евро за иновация в месопроизводството. Компанията изтегляла животинската мазнина от колбасите и я заменяла със зехтин. Това обаче е един от "скромните" проекти - френска община е получила "да" за транш от 100 млн. евро за саниране на жилища.

Британска фирма е била одобрена за транш от около 500 млн. евро, за да подмени всички измервателни уреди за отчитане на ток, вода и газ. Това не е изненада - един от последните доклади за работата на плана "Юнкер" показа, че около 92% от парите по него за инфраструктурни проекти са отишли в богатите държави от Западна Европа.

Труд

Мълнии удрят 4 самолета на летище София. Мълнии са ударили 4 пътнически самолета на 3 различни авиокомпании по време на кацане на летище София късно вечерта в неделя, съобщиха за „Труд" от пресслужбата на аеропорта.

„Ударените от гръм машини са на „Бритиш еъруейс", „Уиз еър" и две на „Раян еър", допълниха оттам. След инцидентите веднага е направена проверка - било установено, че по машините няма поражения. Въпреки това в интернет бяха разпространени снимки, от които се вижда, че има дупки по един от самолетите.

От летище София успокоиха, че подобен тип инциденти се случват не само у нас, а навсякъде по света, но не са често срещано явление. Пред „Труд" това потвърдиха и опитни пилоти. „Това се случва през лятото и няма как да се предотврати. Метеорадарите привличат гръмотевиците. След такъв случай машината трябва задължително да мине технически преглед", обясни пилот от голяма авиокомпания.

На въпрос на „Труд" към пресцентъра на летището дали има анулирани полети в нощта на бурята, бе обяснено, че след определено закъснение „пострадалите" самолети са излетели към предвидените си дестинации още същата вечер.

Според източници на вестника обаче полетът от София до Айндховен със самолет на „Уиз еър", който трябвало да се извърши през нощта на 7 май, не е бил изпълнен. Най-ранният възможен вариант за пътуване с дадената авиокомпания до холандския град е утре.

5,2 млрд. лв. прибраха ЧСИ от длъжници. Близо 5,2 милиарда лева събраха частни съдебни изпълнители от длъжници за последните пет години, показва годишният отчет на Камарата на ЧСИ.

За периода бирниците са завели 963 000 съдебни дела срещу неизрядни платци, което прави средно по 200 000 дела годишно. Данните показват, че едва половината от тях са приключени, а останалите остават неразрешени.

През 2016 г. частните съдебни изпълнители са събрали 1,03 млрд. лв. от длъжници.

„Връщаме все повече „държавни пари", а в тежката финансова ситуация, в която се намират българските общини, те предпочитат да работят с ЧСИ. Почти всички от общинските администрации вече ползват услугите на ЧСИ От 2014 г. насам имаме 120% ръст при делата на местните администрации", казват от камарата.

През 2016 г. в регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители са публикувани 50 818 обяви за продажби на имущество на длъжници. От тях 45 646 обяви са за недвижими имоти, 1751 - за МПС, и 3421 - за движими вещи.

Монитор

Екокатастрофа край Поморие заради Зеления октопод. Поморийското солено езеро е на ръба на екологична катастрофа, алармираха от Национална асоциация "Българско черноморие". Според експерти на асоциацията, от езерото са изчезнали цели колонии от редки и защитени птици. Пернатите избягали, след като преди години "Зелени Балкани" изградиха изкуствен остров насред езерото.

"Така наречената природо-защитна организация усвои през предния програмен период 680 000 лева за построяване на остров в Поморийското езеро. Парите бяха дадени от МОСВ от Оперативна програма ,,Околна среда". С тези пари уж трябваше спешно да се спасява биоразнообразието в Поморийското езеро", разказват от НАБЧ.

Според асоциацията обаче, вместо това ,,спасителите" прогонили колониите от гнездящи птици в района на вал № 1, който превърнаха в остров. Така пернатите били принудени да гнездят в частта от езерото, която се намира в урбанизираната част на Поморие, срещу Музея на солта. Със сумата от 680 000 лева, псевдоеколозите изкопаха с багер връзките на вал №1 към сушата, обградиха парчето земя в езерото с изкуствена мрежа и го засипаха с речен чакъл от река Тунджа.

В резултат на това днес незаконният остров напълно е обрасъл с буйна речна растителност, поради факта, че с речния чакъл са пренесени и семена на десетки речни видове растения.

„Тази растителност не е характерна за природното местообитание - солено Поморийско езеро, което доведе и до унищожаване на местообитанието за гнездене", обясниха от НАБЧ. Експертите на асоциацията бият тревога от 2013 година и призовават властите да се намесят и спрат издевателствата над естествената природна среда в Поморийското езеро.

НАБЧ настоява още да се прекрати усвояването на пари от данъкоплатеца за биоразнообразие, а вместо това тези средства да се инвестират реално в опазването на природните ресурси.

"Ще настояваме пред новото ръководство на МОСВ ,,Зелени балкани " със собствени средства да почистят езерото от биологичното замърсяване предизвикано от тях и да възстановят на Оперативна програма "Околна среда" усвоените 680 000 лева", категорични за от черноморската асоциация.Според тях буйната речна растителност, която завладява нови територии в Поморийското езеро създава сериозна опасност от екологична катастрофа в района.

„Не е изключено тя да влоши лечебните качества на уникалната поморийска кал. Никой не може да каже дали няма да привлече животински видове характерни за поречието на река Тунджа и дали солената вода в езерото няма да се превърне в сладководна", коментират още от НАБЧ.

Жандармерист спипа муле докато лови пачки под балкон.

Служител на Зоналното жандармерийско управление във Варна е пресякъл опит за телефонна измама  в Нови пазар, съобщи говорителят на шуменската полиция Ася Йорданова. Жандармеристът се оказал под балкона на възрастна жена точно в момента, в който бабата пускала на муле найлонова торбичка с пари.

В петък към 3 следобед жандармеристът бил в почивка след нощно дежурство и вървял по ул. "Дунав" в Нови пазар. Точно в тоя миг от терасата на жилищен блок някой хвърлил найлонова торбичка. Полицаят забелязал, че към падналия найлонов пакет се приближава непознат мъж. Светнало му, че най-вероятно става въпрос за измама. Спрял непознатия и веднага подал сигнал в полицейското управление в Нови пазар.

На място пристигнали криминалисти и установили, че получателят на балконната пратка е 48-годишният Шевкет А. от каолиновското село Сини вир. Едновременно с това на тел. 112 се обадила със сигнал жена, която била сигурна, че участва в полицейска операция по задържане на телефонни измамници. Тя разказала, че оказва съдействие на полицията, но пред блока й вместо униформени полицаи има цивилни мъже.

Оказало се, че непознати се обадили на телефона на 83-годишна гражданка на Нови пазар. Още сутринта мъж, който се представил за полицай я молил да съдейства на полицията да бъдат заловени телефонни измамници. След многократни обаждания тя се съгласила. За целта трябвало да хвърли всички пари през терасата в торбичка, а полицаите щели да заловят измамниците на място. Жената сложила в найлонова торба  40 банкноти по 50 лева, хвърлила ги през терасата и зачакала полицаите. Имала късмет, че точно в тоя момент наистина минал случаен полицай - жандармерист, а той повикал криминалисти. Само това, че били цивилни накарало бабата да звънне на 112 - усъмнила се и за истинските полицаи, че са измамници.

В присъствие на полицейските служители било установено, че торбата, която хвърлила жертвата от балкона си има  2000 лева (40 банкноти с номинал 50 лева). Парите са върнати срещу разписка на 83-годишната жена. Шевкет бил разпитан в полицейското управление, обяснил, че бил нает за работа. Свързали се с него, след като пуснал обява, че продава автомобил. Работата по образувания заявителски материал в полицейското управление в Нови пазар продължава.