Капитал Daily

2017: Годината на слънчогледа и царевицата. Силни реколти при царевицата и слънчогледа и леко по-слаби при пшеницата, но при умерен ръст на цените. Накратко това е прогнозата за земеделската година за най-произвежданите култури в страната. Добри зърнени добиви се чакат в Черноморския басейн, който е конкурентният пазар на България, но глобално има намаление на производството в ЕС и САЩ. Житните и маслодайните култури са сред топ изнасяните стоки от страната, като годишно експортът е от порядъка на 1.5-2 млрд. евро заедно с преработените до масло суровини. Така годината е силна както за производителите, така и вероятно за икономиката и бъдещия износ. А ако се сбъднат прогнозите на ЕК, 2017 г. ще се бъде рекордна за производството на слънчоглед в България от 1993 г. насам.

Повече количества от по-малко площи при пшеница

След като през 2016 г. България постигна рекордно ниво при производството на пшеница, очакванията за тази година са по-слаби. Според прогнозата на главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" към ЕК през това лято в страната ще бъдат прибрани 5.28 млн. тона пшеница, което е спад от 6.4% на годишна база. Всъщност добивите са дори малко по-добри от предходната година, просто засетите площи са с почти 7% по-малко.

Данните на зърнопроизводителите показват, че към момента жътвената кампания приключва в повечето региони на страната, като изключение е единствено Добруджа, където прибирането на реколтата ще продължи още около 20 дни. "Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи", коментира председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Светослав Русалов. По думите му фермерите от различните части в страната са имали проблеми - в някои региони е имало засушаване, а в други - поражения от градушки, което се отразява и на общото производство.

По последни данни на земеделското министерство пострадалите от градушки площи са 118 хил. дка, като най-голяма част от тях са били със засята пшеница и слънчоглед.

"При пшеницата, макар и малко по-малко като площ, очакванията са за 10% по-високи добиви заради хубавото време. Градушките бяха локален проблем и не влияят негативно върху данните за страната като цяло", обясни един от големите мултинационални търговци, които купуват българско зърно.

Според прогнозите на ЕК 2017 г. ще се окаже слаба и за производството на ечемик в България, площите с който са значително по-малко спрямо предходната година. Трудности има и при рапицата, където се очаква общо производство от 474 хил. тона, или с 6.6% по-ниско ниво спрямо предходната година.

Слънчево за слънчогледа

Ако данните за пшеница и ечемика са под нивото от миналата година, то 2017 г. се очертава обещаваща за производството на царевица и слънчоглед. Прогнозата на ЕК показва, че тази есен българските фермери ще приберат 2.09 млн. тона слънчоглед, което е ръст от 15.7% на годишна база и най-високото ниво от 1993 г. насам. Всъщност единствената година, в която България е произвела над 2 млн. тона за последните 24 години, е 2014 г., сочат данните. Тогава общото производство е било 2.01 млн. тона, тоест малко под очакваното в момента.

Решението да се сеят повече маслодайни култури е взимано миналия септември, когато цените им бяха високи по борсите и "слънчогледът им донесе много пари", обясни представител на чуждестранен търговец.

Сигналите от българските производители засега са разнопосочни - данните показват, че слънчогледът е в добро състояние в повечето региони на страната, но проблеми има в някои части от Южна България. Според Светослав Русалов площите с културата през тази година са повече, тъй като заради сухата есен е имало много пропаднали площи с рапица, които впоследствие са били презасети със слънчоглед.

Добри резултати се очакват още и при царевицата, където се очаква производство от 2.78 млн. тона. Това е увеличение от над 25% на годишна база според данните на ЕК, но 2016 г. като цяло не беше силна за тази култура. Като добиви при царевицата миналата година беше много по-суха и откъм добив е имало много пропаднали площи. Така че тази година, макар и почти без промяна като засети площи, очакванията са за силна реколта. Аналогично е и при рапицата.

Плавен ръст на цените

Данните на ЕК показват, че през тази година произведените зърнени култури в ЕС ще са по-ниски от средното ниво, като основната причина за това е засушаването в различни европейски държави. По-слаба реколта се очаква и в САЩ, що се отнася до пшеницата и слънчогледа, но същевременно Русия и повечето държави от Черноморския басейн най-вероятно ще увеличат продукцията си.

"Цените на световните пазари сега са по-високи от миналогодишните основно поради значително по-малкото производство на пшеница и царевица, което се очаква в САЩ", коментира Николай Вълканов, управител на анализаторската "Интелиагро". По думите му обаче се очертава Черноморският регион и тази година да бъде изключително активен играч в сектора, което няма да позволи по-значително поскъпване на българския пазар. "Очакват се рекордни производство и износ на пшеница от Русия. Турция, която е традиционен вносител на пшеница, също върви към силна година и дори към малки количества за износ. Франция, Италия, Испания, която е традиционен пазар за наша пшеница, и някои части от Украйна изпитват трудности със сухото и горещо време", коментира Вълканов, допълвайки, че оттам идва "голямата неизвестна в следващите седмици дали ще има нова подкрепа за цените у нас". "Все пак очакванията ни са за умерено поскъпване на пшеницата в България - около 10% на годишна база", каза още той, допълвайки, че това се случва при вероятност добивите да са сходни с миналогодишните рекорди.

Потенциалът за поскъпване на царевицата и слънчогледа към днешна дата изглежда ограничен, но в средносрочен план и при двете култури ще има все по-съществена роля на вътрешния пазар заради увеличаващия се преработвателен капацитет в страната, смята Вълканов. Данните на различни търговци показват, че 2017 г. също ще бъде трудна за сектора. Така например от търговеца на зърно "Севан", което е най-голямото земеделско дружество в България за 2016 г. според класацията "Капитал 100", коментираха преди време, че търговията ще бъде по-трудна и през тази година, а конкуренцията в Черноморския регион - огромна.

"През последните 2-3 месеца има леко повишение на цените, но в дългосрочен план влияние ще оказва предстоящата поява на реколтата от царевица в Южна Америка, което логично би довело до спад на цените, а поевтинее ли царевицата, това се отразява негативно и върху цените на другите зърнени стоки", обясни пред "Капитал" представител на международен зърнен търговец.

Опаковките за кисело мляко по БДС няма да се променят. Стандартът за киселото мляко (БДС) в частта за опаковките няма да се променя. Това реши Техническият комитет на Българския институт за стандартизация (БИС) миналата седмица.

Решението дойде след дискусии, множество писмени становища и устни изявления по темата.

Предисторията

До разискванията се стигна, след като три големи фирми - ОМК ("Верея"), "Димитър Маджаров-2" и "Полидей" ("Домлян"), поискаха актуализиране на стандарта за българското кисело мляко в частта му за опаковките. В момента БДС допуска само три вида опаковки - от стъкло, керамика и точно определен вид пластмаса - полистирен (PS). Инициаторите за промяна настояват БДС да разреши опаковките да са "от материали, предназначени за контакт с храни, съгласно изискванията на европейските и националните нормативни актове", като визират по-съвременни възможности - от полипропилен (PP).

Първият стандарт за кисело мляко - БДС 12, е създаден през 1954 г. Според него киселото мляко се опакова само в стъклени буркани и метални легени. През 1972 г. в Научноизследователския институт по опаковки - Център НИЕРА, започва работа по внедряването на кофички от полистирол (полистирен) със задачата да заместят стъклените буркани, за да се избегнат множеството счупени парчета в киселото мляко. В този етап от развитието на страната ни това беше единствената възможна и достъпна пластмаса, припомня инж. Майя Стойчева, ръководител на единствената в страната акредитирана лаборатория за изпитване на опаковки - "Алми тест". Според инж. Стойчева, когато е създадена новата версия на БДС стандарта през 2010 г. работната група не е взела предвид развитието на технологиите и нормативните документи и механично е бил привнесен текстът от 1972 г., т.е. текстът е с 45-годишна давност. В същото време в другите два БДС стандарта за млечни продукти - за бяло саламурено сирене и кашкавал, опаковките са описани общо като "материали, предназначени и разрешени за контакт с храни съгласно изискванията на европейските и национални нормативни актове".

Искането за промяна бе подкрепено от Националния център по обществено здраве и анализи, Агенцията по безопасност на храните (която по-късно се обяви против), Центъра за оценка на риска по хранителната верига, научни работници, производители на опаковки.

Срещу промяната се обявиха от земеделското министерство, от браншовите организации на млекопреработвателите, производители на опаковки.

За качествата на продукта

"Уважаваме решението, което Техническият комитет на БИС взе, но не можем да разберем мотивите зад него", се казва в официално изявление на инициаторите - фирмите "Димитър Маджаров", ОМК и "Полидей". Според трите дружества "изискването да се използват опаковки само от един вид пластмаса (PS) е ограничаващо и противоречи на пазарната логика" и "позволява на фирми - производителки на опаковки, да спекулират с цената на единствения възможен материал".

Сред най-големите производители на опаковки от полистирен в страната са "Даесеф" АД - Правец, "Гриппа" - Ботевград, а от полипропилен - "Трейс Ипома" - София, "Ауком" ЕООД - с. Драгор, област Пазарджик.

Според официално становище на фирма "Даесеф", която е против промяната, "при кисело мляко по БДС има процес на ферментация в самата опаковка. Наличието на жива закваска в българското кисело мляко и съприкосновението на продукта с опаковката при процеса на ферментация също оказват влияние върху характеристиката на крайния продукт и неговата безопасност. Хубаво би било стандартът не само да не се разшири, а така да определи опаковката, че киселото мляко по БДС да бъде с гарантирани показатели и разпознаваемо за потребителя", се подчертава в становището.

От "Димитър Маджаров", ОМК и "Полидей" обаче заявяват, че опаковките от полипропилен "не променят съдържанието, ползите и характеристиките на уникалното българско кисело мляко". Производителите отбелязват също, че "имат анализи, с които могат да докажат тези свои твърдения".

Подкрепа и от държавната "Ел Би Булгарикум"

Зад тяхното искане за промяна застана и държавната "Ел Би Булгарикум", която също направи официално изявление. От компанията твърдят, че след многократни изпитвания в акредитирани лаборатории на българско кисело мляко, опаковано в полипропиленови опаковки, могат да гарантират, че киселото мляко в тези опаковки "отговаря на органолептичните, физикохимичните и микробиологичните характеристики съгласно изискванията на стандарта, включително неговия вкус, аромат и консистенция" и че тези опаковки "запазват биологичната стойност на българското кисело мляко и не оказват влияние върху съдържанието на полезната му микрофлора и на благоприятното съотношение между двете бактерии - Lасtоbасіlluѕ bulgаrісuѕ и Ѕtrерtососсuѕ thеrmорhіluѕ".

"Изключително сме разочаровани от натиска, който се оказа върху нас като производители с доказано качество на продукта и с доверието на потребителя. Отказваме да участваме във войната, която се води срещу нас. Вярваме, че рано или късно БДС стандартът при българското кисело мляко ще се осъвремени, а дотогава ще произвеждаме според записаното в него", се подчертава в официалното изявление на "Димитър Маджаров", ОМК и "Полидей".

Трите компании заедно с "Булдекс" ("Ралица милк"), "Лактима" ("Балкан") и "Ел Би Булгарикум" обявиха, че са дали проби за изследване в независима акредитиран лаборатория на произведено от тях кисело мляко по БДС, опаковано в досегашната полистиренова опаковка (по стандарта) и в полипропиленова от ново поколение. Очаква се резултатите да бъдат оповестени официално в края на юли.

Сега

Държавата готви нов тормоз за гражданите заради такса смет. До 30 юни 2018 г. всеки собственик на жилищен имот ще трябва да декларира в общините колко души го обитават. Такова уведомление трябва да подадат и собствениците на нежилищни имоти, които се облагат с такса битови отпадъци. Това става ясно от внесените от Министерския съвет в парламента промени в Закона за местните данъци и такси, с които от 1 януари 2019 г. се променя начинът на формиране на такса смет.

Както в. "Сега" писа, основната промяна в закона е отпадането на данъчната оценка на имотите като база за начисляване на налога и въвеждането на принципа "замърсителят плаща". Това означава цената на поддържането на чистотата в населените места да зависи основно от количеството изхвърлени отпадъци, а не от стойността на жилището. Законопроектът обаче предвижда още една опция за формиране на такса смет - да се използва за база броят на живеещите в имота. Затова на практика всички собственици ще бъдат задължени да уведомят общината колко души в техните жилища са "ползвателите" на услугата сметосъбиране, сметоизвозване, третиране на отпадъка и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Авторите на законопроекта - Министерството на финансите, признават, че това ново задължение е допълнителна административна тежест за гражданите и бизнеса. "За намаляване на разходите и недопускане на прекомерно натоварване на задължените лица е предложено уведомяването да се извършва еднократно", се казва в мотивите на законопроекта. За новопридобитите след 30 юни 2018 г. имоти декларации за живеещите в тях трябва да се подадат до 31 декември 2018 г., а след тази дата - в двумесечен срок от придобиването им. Общините ще трябва да организират и възможността регистрацията да се извършва по електронен път.

Как ще става декларирането, ще бъде описано в специални наредби на общинските съвети по места. "При обсъждането на законопроекта имаше предложение за многоетажните сгради уведомленията за броя на живеещи в тях да се подават от етажната собственост, за да не се налага толкова много собственици да ходят до общината", посочи Добри Митев от БСК. Тази опция не е намерила място в законопроекта, но от работодателската организация заявиха, че ще настояват тя да бъде включена при обсъжданото на текстовете в парламента.

От 1 януари 2019 г. общините ще имат няколко варианта, от които ще избират как да формират такса смет. За събирането, транспортирането и третирането на битовите отпадъци ще се прави индивидуално измерване чрез торби и контейнери. Схемата с контейнерите е позната, докато за торбите се предвижда хората да бъдат задължени да купуват от общината определен минимален брой с определена вместимост всяка година. В същото време се допуска такса смет да зависи и от броя на ползвателите на тази услуга в даден имот. За поддържането на чистотата на улиците и други територии за обществено ползване налогът ще се формира също според броя на ползвателите на услугата или според площта на имота.

Всяка община трябва да предложи за публично обсъждане кой вариант избира да прилага и колко ще струва той на хората. Очаква се в редица малки населени места и крайни квартали в големите градове такса смет да скочи поне двойно. Според законопроекта е възможно в рамките на едно и също населено място общината да прилага различни методики за формиране на такса смет, което със сигурност ще се случи в големите градове. Освен това се допуска общините да определят и "други основи", върху които да начисляват такса смет, но само ако докажат, че реално не може да се приложи нито един от посочените варианти.

Отрицателните лихви на БНБ вече подяждат бюджета. Отрицателните лихви на БНБ върху депозираните в нея публични средства вече започват да подяждат държавния бюджет. Пример за това е Сребърният фонд, в който се акумулират дългосрочно средства от приватизация, концесии и бюджетни излишъци с цел подкрепа на държавната пенсионна система, която все повече се задъхва от огромни дефицити.

От началото на тази година парите на фонда, които се държат на депозит в централната банка, се олихвяват с отрицателна лихва в размер на -0.10%. Това става ясно от публикувания на сайта на финансовото министерство годишен доклад за управлението на Сребърния фонд за 2016 г. В документа се посочва още, че за да не се ощетява фондът, отрицателните лихви ще са за сметка на централния бюджет. В края на 2015 г. със същия мотив парите във фонда са договорени на едногодишен депозит в БНБ с нулев лихвен процент. Според справката, изготвена от ведомството на Владислав Горанов, от 2014 г. във фонда не е постъпил нито лев от лихви.

В края на 2016 г. в т.нар. Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система има 2.657 млрд. лв. - със 120 млн. лв. повече отпреди година. Постъпленията са основно от концесии - 88 млн. лв. От приватизация са влезли едва 2 млн. лв. и още 1.9 млн. от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес. Още 32.1 млн. лв. са постъпили при промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд към държавния фонд "Пенсии". През 2016 г. средства от бюджетен излишък не са отчислени, защото бюджетът е бил на дефицит.

Ресурсът на Сребърния фонд не би могъл да играе стабилизираща роля и да намали натиска върху държавната пенсионна система на фона на огромните суми за покриване на недостига от средства по бюджета на държавното обществено осигуряване, които държавният бюджет предоставя ежегодно, се посочва в доклада. Дефицитът в НОИ за 2016 г. например е 4.950 млрд. лв. - почти два пъти повече от средствата в Сребърния фонд. Този буфер би могъл да подкрепи бюджета на ДОО едва с 3-4 месечни плащания за пенсии.

Тези дни представители на работодателските организации в Надзорния съвет на фонда отправиха апел към финансовия министър и социалния министър да се отвори дебат за бъдещето на фонда, тъй като през 2018 г. изтича 10-годишният мораториум за ползване на средствата в него. Според БСК мораториумът трябва да бъде удължен, като се разкрият повече приходоизточници в него. Едно от предложенията е да се премахнат законовите вратички за заобикаляне на изискването парите от приватизация да влизат във фонда чрез създадената през 2010 г. Държавна консолидационна компания.

Монитор

Погват автомафията с камери в сервизите. Денонощно видеонаблюдение във всеки автосервиз да пресича част от схемите на мафията с крадени коли. Това е една от идеите, които ще бъдат обсъдени от сформираната работна група между министерствата на вътрешните работи, на транспорта и на регионалното развитие, както и други отговорни структури при разцепването на сегашния Закон за движение по пътищата на два или три нормативни акта.

„В момента не малка част от сервизите, особено в по-малки населени места, се използват нощно време за разглобяване на откраднати автомобили за части", разказа пред „Монитор" зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.

Такава практика най вече била разпространена в Пернишко и Дупнишко. Разкулачените возила вече се пласират масово в чужбина, за да може да донесат по-голяма печалба на участващите в схемата. Затова според Ципов са необходими мерки за засилване на контрола над автосервизите, като те се разпишат в отделен закон, който ще урежда всички въпроси от регистрацията до разкомплектоването на возилата.

Коридорите в спешното и линейките с паникбутони. Коридорите на спешните приемни отделения в болниците ще бъдат оборудвани с камери, с GPS-системи и възможност за гласова връзка с охранителна фирма или полицията, а всички мобилни екипи - с паникбутони. Това съобщи здравният министър проф. Николай Петров след работна среща на главния прокурор Сотир Цацаров с него, с вътрешния министър Валентин Радев и директорите на големите болници в София.

„Само тази година са регистрирани 52 случая на насилие над медицински екипи в страната, но това не е 100% от цялата реална действителност. Половината от тях са чиста физическа агресия", допълни здравният министър. Цацаров съобщи, че през 2014 г. са били образувани 5 досъдебни производства за посегателства срещу медицински специалисти при и по повод изпълнение на тяхната служба, осъдени са 4 -ма - 1 ефективно, 1 условно, 1 на пробация и 1 на глоба. През 2015 г. са образувани 4 досъдебни производства, от които 1 е осъден на глоба. През 2016 г. са образувани 2 досъдебни производства, осъдени са 4-ма - 2-ма условно и на двама е наложена глоба.

„Очевидно е, че е необходима една идея по-твърда наказателна политика, защото само глобите не прорабоват", заяви Цацаров. До 10 дни всички районни прокуратури ще получат указания за определяне на нарочен прокурор, който да осъществява връзката с управителите на болниците, в които има спешни приемни центрове. Целта е да се създаде механизъм, който да обезпечи незабавна реакция на полицията и прокуратурата в случаите на посегателства над медицински специалисти.

„На нашите колеги ще бъдат дадени указания за бързи производства", добави Цацаров. Вътрешният министър Валентин Радев пък обясни поетите ангажименти от ведомството му.

„Договорихме се МВР да направи обследване и предписание на всички лечебни заведения, където имат спешна помощ, те са стотици. Предписанието ще бъде какво още трябва да се направи - къде какви камери и паникбутони да има. Директорите на болниците трябва да намерят средства и да изпълнят предписанията в срок до нова година", заяви Радев. На местата, където и сега има камери и паникбутони ще се види дали има нужда от подобрения.

„Когато нещо се случи, ще проверяваме дали са изпълнени предписанията от болницата", допълни Радев. Съществуващото споразумение между министерството на здравеопазването и прокуратурата ще бъде актуализирано за създаване на механизъм за директна връзка между нарочните прокурори в районните прокуратури, управителите на болниците и териториалните управления на МВР.

Стандарт

Пари за пенсия с отрицателни лихви.  Парите за пенсия в Сребърния фонд се държат на депозити в БНБ с отрицателни лихви. Това става ясно от отчета за дейността на фонда през 2016 г. Общата налична сума в Сребърния фонд в края на 2016 г. е 2,658 млрд. лв. Като по закон след 14 ноември 2018 г. пари от Сребърния фонд ще може да се прехвърлят към бюджета на държавното обществено осигуряване за изплащане на пенсии. На 29 декември 2015 г. с решение на управителният съвет на фонда е открит депозит в БНБ за сумата 2,534 млрд. лв. със срок една година при нулев лихвен процент. Депозитът е подновен в края на 2016 г. при лихва от минус 0,10%, пише в отчета за дейността на фонда.

През 2016 г. в Сребърния фонд са влезли 2 млн. лв. от приватизация, 88 млн. лв. от концесии и 1,9 млн. лв. от други източници като например глоби и неустойки, свързани с приватизационния процес. Затова през 2016 г. е открит още един депозит в БНБ за сумата 92 млн. лв. при лихва минус 0,03%. Законът даде право хората, които се осигуряват в универсалните частни пенсионни фондове за втора пенсия да прехвърлят натрупаните пари по личната си сметка към Сребърния фонд и на старини да получават само една държавна пенсия. По тази линия през 2016 г. в Сребърния фонд са влезли и 32,1 млн. лв.

В резултат за тези средства са открити два депозита в БНБ за 15 млн. лв. и 16 млн. лв. със срок от една година като лихвата по тях е съответно минус 0,07% и минус 0,10%. Отрицателните лихви по срочните депозити са за сметка на централния бюджет и не ощетяват ресурса на Сребърния фонд, се посочва в отчета за дейността му.

Парите от Сребърния фонд не биха могли да намалят сериозно дефицита в държавната пенсионна система през следващите години. Всяка година недостигът в държавното обществено осигуряване (ДОО) се покрива от държавния бюджет, като за 2016 г. тази сума е 4,95 млрд. лв. Наличните средства в Сребърния фонд към края на 2016 г. са 2,6 млрд. лв. и биха могли да подкрепят бюджета на ДОО едва с 3-4 месечни плащания за пенсии, пише в отчета за дейността на фонда.

През 2016 г. на заседание на УС на фонда е обсъждана разработената от НОИ дългосрочната прогноза за ДОО до 2060 г. Прогнозата е направена на база демографските допускания на Евростат и показва, че ДОО ще остане на дефицит през целия период до 2060 г. През първите няколко години на прогнозния период дефицитът се подобрява, достигайки най-ниските си нива от 4,3% от БВП около 2020 г. В периода 2017-2035 г. дефицитът се задържа на нива под 5% от БВП. След 2040 г. обаче започва съществено влошаване на баланса на ДОО, който в 2060 г. достига най-високата си стойност от 38 млрд. лв. или 9,4% от БВП, пише в отчета на фонда. Това означава, че изплащането на пенсиите ще бъде най-големият финансов проблем на страната. Като сред причините за това са застаряването на населението, увеличената продължителност на живота и намаление на броя на работещите хора. Всички това ще постави на сериозно изпитание финансовата устойчивост на българската осигурителна система, пише в отчета на фонда.

Димитър Маргаритов: Пазете документите от туроператорите докрай. КЗП извършва проверки на случаите с несъстояли се почивки в Гърция, обяви председателят на комисията Димитър Маргаритов, цитиран от официалният й сайт. "Стремим се всячески да направим така, че тези потребители да получат обратно своите пари, заплатени срещу ненаправена резервация. В конкретния случай става дума за злоупотреба от страна на въпросния туроператор с доверието на потребители, които са били редовни негови клиенти и затова са се и предоверили. Водили са телефонни разговори, впоследствие без никакви писмени документи или доказателства за преговорите с туроператора, извършили са плащане, а се оказва, че резервация не е направена. За това те са уведомени в последния момент", продължава той.

И съответно са подали контестация за анулиране на резервациите и въз основа на това сега се получава така, че туроператорът злоупотребява, твърдейки, че тези потребители сами са поискали да си анулират резервациите. В действителност от това, което чуваме и виждаме, както и от доказателствата, които събираме, установяваме, че тук има нарушения, отчете председателят на КЗП.

Дори когато потребителите са били клиенти на определен туроператор, пътували са и всичко е било наред, винаги да настояват тази поредица от действия и документи да е налице и да разполагат с доказателствата, които впоследствие могат да им послужат да бъдат обезщетени. Този пазар е динамичен. В миналото е имаше случаи авторитетни туроператори да изпаднат във финансови затруднения и се е налагало да преустановят своята дейност. Ето защо ваучерите, имейлите от предшестващата резервацията кореспонденция, платежните документи е добре да се изискват и да се пазят поне до момента, в който потребителят пристигне на място и лично се убеди, че всичко е наред, съветва Маргаритов.