Сега

Темата за земята и чужденците претърпя нов обрат. Българските политици успяха да превърнат във фарс и важната тема за отварянето на пазара на земеделска земя за чужденци. След като преди дни агроминистерството пусна проект за отпадане на ограниченията за фирми и граждани от ЕС, който разпали политическите страсти, вчера се разбра, че всъщност Европейската комисия пише специален наръчник за всички страни членки, в който ще обясни кои забрани и изисквания за придобиване на ниви и ливади от чужденци са допустими и кои нарушават принципите и законите на ЕС.

В момента България и още четири държави - Латвия, Литва, Унгария и Словакия, прилагат ограничения, които Брюксел смята за дискриминационни и води наказателни процедури. София имаше срок до септември да освободи пазара на земя за купувачи от ЕС. Но сега наяве излизат нови обстоятелства.

Наръчникът ще е готов до есента, а Европарламентът е настоял до приемането на указанията ЕК да замрази наказателните процедури срещу петте държави нарушителки, обясниха вчера на брифинг зам.-лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов, депутатът Данаил Кирилов и Владимир Уручев, който се оказа докладчик по темата в Европейския парламент. Така и не стана ясно защо тази новина се съобщава едва сега. Не се разбра и защо управляващите поставиха министър Порожанов в неудобната позиция да внася прибързано законопроект за отпадане на условията за придобиване на земя, след като ЕК тепърва ще пусне тълкуване по въпроса кои ограничения са в синхрон с европравилата и кои са наказуеми.

Проектът предвижда да се премахне изискването за уседналост - сега който иска да купува земеделски декари у нас, трябва да доказва, че е имал поне 5 години пребиваване в страната. Това е летва, която лесно се заобикаля, но партиите популисти веднага скочиха срещу премахването - БСП и патриотите обявиха, че земята е национално богатство, а може да попадне във вражи ръце. В сряда на председателски съвет Корнелия Нинова успя да наложи решение Народното събрание засега да не се занимава с тези промени, като обясни, че е по-добре България да плаща глоби и да върви срещу еврозаконите, но да си брани земеделските площи. И ГЕРБ, "Воля" и патриотите се съгласиха, че не бива да се прибързва.

Вчера Цветанов кой знае защо горещо благодари на Корнелия Нинова, че е предложила проектът да не се приема. "Поздравявам лидера на БСП за темата, която повдигна. Тя веднага получи нашата подкрепа. Виждате, че в парламента вече се сформира мнозинство, включително и с подкрепата на опозицията в лицето на БСП, което означава, че този законопроект няма да бъде гледан, докато Европейската комисия не се произнесе по всички препоръки, дадени в доклад на евродепутатите от пролетта", обясни Цветанов. Преди това Уручев пък обясни, че според доклада свободното движение на капитали и свободното купуване на земя в ЕС са довели до "тотално изкривяване на пазара на земя, включително и до навлизане на фондове, които нямат нищо общо със селското стопанство".

Прогноза

Евродепутатът Владимир Уручев изтъкна, че очаква в резултат от доклада ЕК да наложи мораториум върху наказателните процедури срещу България и другите четири страни, въвели ограничения. Уручев коментира, че нашето изискване за уседналост почти сигурно ще отпадне, защото ЕК го намира за дискриминационно. Но прогнозира, че е възможно в бъдеще да се наложат други регулации при продажбата на земя, за да се гарантира, че тя ще се използва само за земеделски цели.

"Редно е тонът на емоциите в дебата в нашето общество да се прехвърли в руслото на разума, да направим такова законодателство, което да позволи да съхраним нашата земя и да премахнем всички опасности от спекулативни сделки, ръст на цени и загуба на земеделска земя за други цели", посочи евродепутатът.

МВР и съдебната власт харчат все повече за слаби резултати. МВР, съдебната система, здравеопазването година след година доказват, че наливането на пари не води непременно до повече ползи за обществото. Това разкрива анализ на Института за пазарна икономика за ефективността на публичните финанси. Тежестта на разходите за полиция у нас например е с около 30% по-голяма в сравнение със средната за ЕС, а качеството на предоставяните услуги е с около 25% по-ниско от средноевропейското. "С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средната за ЕС цена, коментира Калоян Стайков от ИПИ.

Изследването използва като измерители за качеството на публичните услуги международни класации като Доклада за глобалната конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен потребител, изследванията на Евростат за доходите и условията на живот в ЕС. И сравнява дали промяната на бюджетните разходи в дадена област нагоре или надолу води до съответно преместване на България в тези класации.

Данните за 2011-2015 г. разкриват, че като цяло ползите от бюджетното харчене у нас са под средните нива в ЕС, като при полицията и съдебната система разминаването е особено отчетливо. Бюджетът на МВР расте всяка година, а в същото време ефективността на разходите е твърде ниска. И бюджетът на Темида расте ежегодно, но това не води до по-добри резултати, сочи анализът. Показателно е, че ЕК продължава наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка и всяка година пише критични доклади за съдебната система. Красноречиви са и все по-настойчивите призиви на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа. И още един съкрушителен факт - в последното международното изследване "Право на собственост" България получава безпрецедентно ниска оценка.

На този мрачен фон разходите на съдебната система остават неоправдано високи и растат - от 0.6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0.7% от БВП през 2014-2015 г. В същото време в ЕС се случва обратното - разходите, които са по-ниски, се свиват от 0.4% на 0.3% от БВП. Излиза, че при нас съдебната система гълта по-голям дял пари, а дава качество, което е с близо 25% под средното за ЕС.

Лошите новини не свършват дотук. Важни сфери като здравеопазването, социалните дейности и пенсиите получават все повече пари, а обществото е все по-недоволно от резултата.

"Ефикасността на публичните разходи у нас не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на конвергенция към европейските икономики", заключава анализът.

Капитал

Прокуратурата: Близо 30 млн. лв. от КТБ са отишли при Бареков и партията му. Евродепутатът Николай Бареков е обект на разследване от прокуратурата покрай източването на КТБ. Това стана ясно от днешната пресконференция на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова и председателя на специализираната прокуратура Иван Гешев, посветена на основното дело за източването на банката.

От резюмето на обвинителния акт по това дело става ясно, че до Бареков и политическия му проект са стигнали над 25 милиона лева. Според държавното обвинение част от парите са били изнасяни от трезора на банката в сакове и били предавани на шофьора на бившия ТВ водещ.

Николай Бареков започнал да получава пари още когато започнал работа в ТВ7, но след изборите през 2013 г. сумите, които достигали до него, се увеличили значително.

Той е получавал първо по 50 хиляди, а после - по 100 хил. лв. месечна заплата от Цветан Василев. Отделно от това политическият му проект "България без цензура" е получавал по 600 хил. лв. на месец. Бившият изпълнителен директор на ТВ 7 е получил 1 млн. евро бонус и 500 хил. евро, за да си купи къща (става дума за имот на ул. "Лешникова гора" в Симеоново.)

Всички тези разходи били записани на лист, върху който имало печати на политическия съвет на партия "Ред, законност и справедливост" и били заверени от адвокат Ради Тодоров от Благоевград. Всъщност печатът и подписът на благоевградския юрист били заверка на документа. Този лист беше показан от Янев пред медиите преди две години.

"Преди две-три години ме викаха като свидетел по КТБ. Не ме карайте да коментирам хвърчащи листа, разнасяни от Яне Янев. Не мисля, че мога да бъда полезен. Сега се занимавам с други неща и темата за КТБ ми е далечна", обясни Николай Бареков уточнявайки, че е на мисия в Южен Тимур.

Разходите били записани собственоръчно от Христо Цирков, който обслужвал счетоводно както "България без цензура", фирмите на Бареков, телевизия Нюз7, а в момента осчетоводява разходите на Бареков за сътрудници в европарламента.

Според показанията на основния свидетел по делото - финансиста на Цветан Василев Бисер Лазаров, през ноември 2013 г. той отишъл в офиса на банкера на бул. "Цар Борис" в София и му дал листа с разходите на Бареков. Върху него Цветан Василев сложил резолюция "Засега даваш", а за други суми посочил: "Даваш му 300 х лв докато не ти направи пълен разчет за р-дите". За поисканите пари за къща, Василев посочил парите да не са оформени като заем (в крайна сметка къщата е купена със заем, предоставен от фирма, в която стигат пари от КТБ).

По-нататък в резюмето на обвинителния акт се уточнява, че отново от КТБ са били "извадени" 2.2 млн. лв., за да бъде купен офисът на "България без цензура" в хотел "Хемус".

Според показанията на бившия член на борда на КТБ Орлин Русев близо 25 млн. лв. от касата на банката са отишли за финансирането на проекта на Бареков "България без цензура".

Прокуратурата съобщи, че разследва финансирането на партията още преди две години. Днес Румяна Арнаудова отказа да даде повече информация за разследването.

Николай Бареков бе един от събеседниците в първия разговор при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г., където бе обсъждана съдбата на КТБ и най-правилната политическа и институционална реакция. На втория разговор на 14 юли 2014 г. той вече не присъства, но пък от стенограмата става ясно, че останалите участници знаят за финасирането на Бареков, но не и за мащаба. Бойко Борисов например заявява, че отказва да поеме "политическия риск" държавата да плаща сметките на партия ББЦ и депозитите на Николай Бареков, като заявява: "Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Защото сега да си залагаме името и партията заради тези, които са се "налапали" с такива пари... нали тази банка финансираше камионите, автобусите и всеки ден предаванията на...? При това положение лев не се съгласявам да се даде, докато не се знае дали цял политически проект не е финансиран от тази банка. Откъде накъде", казва Борисов.

Зелената зона ще покрива и кварталите "Лозенец" и "Яворов" от есента. От началото на октомври паркирането по всички улици в кварталите "Яворов" и "Лозенец" (между бул. "Евлоги и Хирсто Георгиеви" и бул."Джеймс Баучер") ще стане платено, решиха днес общинските съветници в София на последното си заседание преди лятната почивка. Двата квартала вече ще попадат в зелена зона, където паркирането струва по 1 лв. на час при максимален престой от четири часа.

Работното време на синята зона в събота ще бъде удължено с 4 часа (до 18 ч., вместо както е в момента до 14 ч.), а началото и краят на зелената зона да бъдат изместени с 30 минути - от 8.30 до 19.30 часа, реши още Столичният общински съвет (СОС).

С новото решение ще бъдат обособени близо 5000 нови платени паркоместа в столицата. Предложението беше внесено в общината от кметовете на районите "Средец" и "Лозенец" Мария Ачкова и Любомир Дреков през юни. Тогава Ачкова обясни предложението си с "многократно изказаното желание на хората в квартала за успокояване на движението и паркирането в района", но призна, че не е проведено обществено обсъждане по въпроса.

В квартал "Яворов" ще бъдат обособени общо 1193 нови платени паркоместа. Зелената зона вече ще обхваща всички улици между булевардите "Цариградско шосе", "Евлоги и Христо Георгиеви", ул. "Мизия", ул. " Хан Омуртаг", и бул. "Михай Еминеску". В "Лозенец" пък ще се появят 3500 платени паркоместа в района между бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", бул. "Арсеналски" и бул. "Джеймс Баучер".

По изчисления на Центъра за градска мобилност маркирането им и поставянето на антипаркинг колчета ще струва около 3.5 млн. лв., обяви заместник-кметът на София по транспорта Евгени Крусев. Очакваните приходи са 4.6 млн. лв. годишно. Разходите за поддържане на новите платени зони за паркиране пък ще бъдат около 1.5 млн. лв. годишно - основно за заплати на персонала. През 2015 г. общите приходи на за платен престой, наказателни паркинги и служебен абонамент на Центъра за градска мобилност са били 23.5 млн. лв.

Собствениците и наемателите на жилища, които попадат в зелена зона, имат право да паркират на преференциална цена. За първи автомобил в домакинството таксата е 100 лв. на година, за втори - 200 лв., а за трети - 300 лв. за дванадесет месеца.

Монитор

Свалят винетките за колите, вдигат ги за камионите. Цената на винетките за леки коли може да бъде намалена. Това съобщи министърът на регионалното развитие Николай Нанков на специализиран форум в София. По думите му икономии могат да се направят от разходите за разпечатване, разпространение, съхранение, брак, които се включват в стойността на стикера. Но те ще се спестят с въвеждането на електронните винетки, посочи още той. По думите му таксите за леки коли са несъизмеримо високи на фона на тези за тежкотоварни автомобили. Нанков коментира още, че тенденцията лекият трафик да поддържа пътния сектор нараства в последните години, като в момента около 67% от постъпленията от винетки са от коли.

А от началото на следващата година винетките за камиони може да поскъпнат. Основно увеличение трябва да има за еднодневните стикери, който се ползват най-много и предимно от транзитно преминаващите тежкотоварни камиони, обясни Нанков. Той уточни, че това може да стане с бюджета за следващата година. Сега се прави анализ с колко да бъде увеличението, а резултатите се очакват през септември. Ако до началото на следващата година сключим договор за тол системата няма да се вдигат, а ще се изчака 7 месеца нужни за въвеждането, уточни министърът. Аз съм убеден, че винетките за тежкотоварния трафик трябва да поскъпнат, категоричен е Нанков.

Иск за 1,5 млн. лв. пропуснати ползи на ден подготвя регионалното ведомство срещу фирмите, които обжалват въвеждането на тол системата. Министърът обясни, че изчисленията са на база консервативната прогноза за приходите от електронната система, според която около 661 млн. лв. годишно повече ще влизат в хазната от пътни такси. Но колко са точно ще каже одиторска компания и ще се претендира в съда за пропуснати ползи, уточни още Нанков. По думите му в момента се подготвя искът, като ще се преценява дали да е срещу всички, които обжалват. Може би ще е срещу тези фирми, които са подавали много пъти жалби срещу процедурата, коментира още той. Решението за подаване на ответен иск е дошло след един от мотивите на ВАС „злоупотреба с право" при отхвърляно, на една от жалбите в началото на годината.

Тръгва строителството на още 3,8 км от метрото

Строителството на още 3,8 км от метрото започва днес, съобщи столичния кмет Йорданка Фандъкова. И уточни, че те включват участъкът от „Красно село" към „Овча купел" и „Горна баня". Проектът включва и изграждане на 4 метростанции, буферен паркинг и интермодална връзка с жп линията София - Перник. Участъкът е част от третият лъч на метрото, като реализацията на проекта започна миналата година, със старта на първите 8 км. Очаква са през 2019 г. да бъдат завършени общо 12 км метролинии, посочи Фандъкова. И допълни, че с тях още 130 хил. дневно ще използват най-удобния и екологичен транспорт.

Проучва се вариант за връзка на метрото с индустриална зона „Божурище", това съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски. И уточни, че в момента се водят преговори заедно с министерство на икономиката за реализиране на подобен проект. По думите му очаква се там да работят над 30 хил. души и е логично да се търси разширение на метрото. Той посочи още, че трябва да се провери дали да е под форма на подземна, или лека градска железница. Но има готовност да се работи в тази посока, категоричен беше министърът.

Брюксел взе на мушка пържените картофи и кафето. Еврокомисията взе на мушка пържените картофи и кафето заради вредното вещество акриламид, в термично обработени храни, сочи съобщение на сайта й.

ЕК ще изисква от производителите да прилагат задължителни мерки за намаляване на наличието на акриламид в храните. Предложението е гласувано на 19 юли от държавите членки, информира ЕК.

Акриламидът е канцерогенно вещество, което се получава от естествено съдържащите в храните захари и аминокиселината аспарагин. Това става при пържене и печене на високи температури на храни като картофи, зърнени, кафето и неговите заместители.

След като започне да действа новият регламент, производителите ще прилагат задължителни мерки за намаляване на наличието на акриламид, като те ще са съизмерими с големината и характера на предприятието.

Договореният текст ще бъде изпратен на Съвета и на Европейския парламент, които ще имат три месеца, за да го разгледат, преди да бъде окончателно приет от ЕК. По всяка вероятност регламентът ще влезе в сила от пролетта на 2018 г.

Комисията също така планира незабавно след приемането му да започне обсъждания за допълнителни мерки, като например определянето на максималните нива на акриламид в някои храни.

Наличието на акриламид в храните бе установено преди 15 години. Изследвания, потвърдени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) през 2015 г. сочат, че настоящите равнища на консумация на акриламид будят опасения, защото в последните години те не показват последователно намаление. Освен това има големи различия при прилагането на доброволни мерки от производителите на храни за ограничаване на акриламида в тях.

През миналата седмица наднормени количества от вредното вещество бяха открити дори в детски бисквити произведени в Белгия. Партида от тях бе попаднала и в България. В началото на 2016 г. известна марка лютеница у нас бе набедена за съдържание на акриламид.

Изследвания са установили още, че синтезът на веществото по време на термична обработка се намалява със специална мая, витамин В3, полифеноли, екстракт от розмарин, лимонена и други хранителни киселини. Според Световната здравна организация в чипса вредното вещество е 1343 микрограма на килограм, в печените или пържените картофи - 330 мкг/кг, в кафето - 200 мкг/кг, в сухите зърнени закуски (мюсли) - 150 мкг/кг, в бисквитите, сладките и сухарите - 142 мкг/кг, в пилешкото - 52 мкг/кг, в рибата и морските продукти - 35 мкг/кг, в хляба - 30 мкг/кг.

Стандарт

България в топ 3 по най-малък дълг. България запазва позицията си в топ 3 на страните от ЕС с най-ниско съотношение на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), сочат обявените днес данни на Евростат.

През първото тримесечие на 2017 г. България има съотношение на държавния дълг към БВП от 28,6%. Това е малко под нивото за последното тримесечие на миналата година (29,5%), като освен това се наблюдава спад и на годишна база, след като през същия период на миналата година съотношението е било 29,6%.

Страните с най-ниско съотношение на дълг към БВП за първото тримесечие продължават да са Естония (9,2%) и Люксембург (23,0%), а след нас са Дания (36,7%) и Румъния (37,1%).

В 14 страни членки размерът на държавния дълг надхвърля 60% от БВП (държавен дълг под 60% от БВП е един от критериите за влизане в еврозоната). Най-високо е съотношението в Гърция (176,2%), Италия (134,7%) и Португалия (130,5%).

През първите три месеца на годината средното съотношение на дълга към БВП в ЕС е 84,1%.

Томислав Дончев към строителите: Правете проекти за ВиК и саниране. Мислете за проекти във водния сектор и за енергийна ефективност. Този съвет даде на строителния бранш вицепремиерът Томислав Дончев. Той бе сред участниците в конференцията "Гъвкав европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор". Форумът, който се проведе вчера в София, бе организиран от Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, и Камарата на строителите в България.

В него специално участие взеха Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК за заетост, растеж, инвестиции и конкурентноспособност, и Вазил Худик, зам.-председател на Европейската инвестиционна банка.

Как да се комбинират структурните фондове с други финансови инструменти е новото предизвикателство, каза Искра Михайлова.

ЕС преживява тежки моменти, трябва да се справи с Брекзит, но и да подготви бъдещето си след 2020 г., когато започва новият програмен период, каза Михайлова. Тя уточни, че през юни е даден документът за размисъл за бъдещите политики, а диалогът ще започне през септември. Философията на следващия програмен период поставя на дневен ред проекти с добавена стойност, подчетра Михайлова.

"Голямата политическа задача е да се дефинира целта. Освен социално-икономическите задачи, важен приоритет е да събудим заспалите пари", посочи вицепремиерът Томислав Дончев. Той обясни, че това става с добри проекти, които сега са по-малко от парите. И посъветва предприемачите да търсят нови форми на партньорства, включително и с държавата.