Капитал Daily

Компании в България фалират все по-рядко. Фалитите в България намаляват с рекордно висок процент и вече гонят предкризисните нива. С намаление от 36% за миналата година страната е с най-силен спад на влезлите в несъстоятелност компании за целия регион на Централна и Източна Европа, сочат данните на компанията за застраховане и управление на кредитен риск Coface. Свиването на фалитите в страната продължава със силен темп и през първото полугодие на 2017 г., а такива са и очакванията за догодина.

Броят на влизащите във фалит компании в България се свива от години. Първата причина е в икономическото оживление - БВП расте, безработицата спада, кредитирането се увеличава. Втората е местна особеност - тук процедурите по несъстоятелност са бавни и повечето кредитори ги избягват. Допреди години процедурата се ползваше недобросъвестно от компании длъжници, които фабрикуваха стар дълг, несъстоятелността започваше с много задна дата и така събаряха обезпеченията на банките. Тази вратичка обаче беше затворена през 2013 г. Трето, ако изключим двете затворили вериги "Пикадили" и "Карфур", останалите по-едри дружества в процедури по несъстоятелност се родиха от фалита на КТБ - това бяха длъжници на банката с поискан от синдиците й фалит.

Иначе в региона повечето държави имат по-добра 2016 г. - с двуцифрени темпове спадат фалитите и в Румъния, Чехия, Словения и Словакия. Влошава се положението в Унгария, Литва, Украйна и Сърбия.

Рекордно добре след кризата

През 2016 г. броят на дружествата, обявени в несъстоятелност, в страната е намалял до 381 в сравнение с 592 година по-рано. В процентно изражение понижението е с 35.6%. За сравнение - за последната предкризисна година - 2008, броят на компаниите, обявили несъстоятелност, е 246, а на тези, влезли в такава процедура - 280. Този показател едва ли ще бъде достигнат тази година, но ако тенденцията продължи, вероятно предстои достигането му.

Очакванията на анализаторите са темповете на намаление да се запазят стабилни и през 2017 г. На фона на тези добри резултати обаче през последните месеци се наблюдава ръст в броя на компаниите, които по оценки на Coface са с много висока степен на риск от изпадане в несъстоятелност: търговия, строителство, транспорт. Основните притеснения на бизнеса в страната остават свързани с евентуалното влошаване на икономическата среда, а сред водещите предизвикателства пред дейността им е и недостигът на качествена работна ръка, отбелязва управителят на "Кофас България" Милена Виденова.

Регионални специфики

В традиционното си годишно проучване на несъстоятелността за ЦИЕ от Coface отчитат съществени различия в ситуацията в отделните държави - в страни като Русия например, също както и в България, подобряването на икономиката води със себе си спад на фалитите, докато в държави като Унгария и Литва се наблюдават двуцифрени темпове на нарастване, които до голяма степен се дължат на активната политика на страните по "прочистване" на пазара и затваряне на компании, които реално са в несъстоятелност. Общо за региона през 2016 г. фалитите са намалели с 6% (при спад от 14% за 2015 г.), което по изчисления на Coface в номинално изражение представлява шест от всеки 1000 дружества в ЦИЕ. Конкретно за България отбелязаните 381 дружества в несъстоятелност за изминалата година представляват 0.1% от всички реално извършващи стопанска дейност около 400 хил. фирми в страната.

Прогнозите на анализаторите като цяло са позитивни, макар и с известно забавяне на темповете. Очакванията са през 2017 г. спадът в несъстоятелностите в региона да е с 3.9%, а през 2018 г. - с 2.3%. Конкретно за България данните показват, че през първото полугодие на 2017 г. обявените фалити са намалели с 30% - до 171 (спрямо 245 година по-рано), а новооткритите производства по несъстоятелност са с 10% по-малко в сравнение с първите шест месеца на 2016 г. - съответно 227 и 252 компании.

Потенциална опасност

Новините не са само позитивни: Coface засича съществено повишаване в броя на компаниите с много висока степен на риск от несъстоятелност - с 23.5%. В номинално изражение става дума за 64 хил. дружества (в сравнение с 51.8 хил. през 2015 г.), което представлява 16% от всички предприятия в страната. И по този показател най-сериозна е ситуацията в сектори като търговията на едро и на дребно и дейностите с имоти, като високи нива на компании в риск има и в сектори като ресторантьорството и сухопътния транспорт.

Отпада отстъпката за подаване на онлайн данъчна декларация. Отстъпката за подаване на данъчна декларация по електронен път да отпадне от следващата година. Това предвиждат предложения за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, публикувани на сайта на Министерството на финансите. В момента облекчението е в размер на 5% от сумата на данъка за довнасяне.

По изчисления на ведомството по този начин в бюджета ще влязат допълнителни 1.2 млн. лв. през 2018 г. Сумата не е голяма, но вероятно предложението за отпадане на облекчението е свързано с идеята самоосигуряващите се да подават декларации само по електронен път. Те ще са задължени да използват онлайн услугите на НАП още от началото на следващата година - т.е. при подаване на декларация за доходите, получени през тази. Самоосигуряващите се са и най-многобройната група, която ползва 5-те процента отстъпка. Тя обаче ще отпадне не за доходите, получавани през тази, а през 2018 г.

Нови срокове

Променя се и срокът, в който се подава справката за изплатените през годината доходи от фирми към физическите лица - от 30 април на края на февруари. Целта е да се подобри контролът, когато се наложи органите по приходите да възстановяват данък при подадена годишна данъчна декларация, се посочва в мотивите.

Друго допълнение към годишната данъчна декларация е възможността да се декларира необлагаем доход, например от хазарт. Тук се включва наследство, получено дарение, завет или получено имущество с възстановено право на собственост.

Предлага се облекчение за хората с доходи от други държави. Към годишната данъчна декларация, която те са длъжни да пуснат тук, вече няма да трябва да прилагат "удостоверения" за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от приходните агенции на другата държава. Вместо това ще се изисква прилагане на доказателства, т.е. може да се ползват и друг вид документи.

Идеята е промяната да се приложи и при подаването на годишната данъчна декларация за 2017 г.

И ДДС минава онлайн

Когато дадена фирма прекратява дейност без ликвидация, тя вече няма да е задължена да подава заявление до НАП, а данъчно задължените лица ще бъдат дерегистрирани служебно. Това предвиждат част от предложенията за промяна на Закона за ДДС. Друга мярка е подаването на справка-декларация по ДДС и VIES декларациите да е само по електронен път.

За сметка на това се скъсява срокът за подаване на заявление за регистрация по ДДС, когато дадена фирма е достигнала 50 хил. лв. оборот от дейността. Той вече ще е 7, а не 14 дни, както е в момента.

Пореден опит за ограничаване на кеша

След като само преди няколко месеца парламентът отхвърли идеята на Министерството на финансите за ограничаване на плащанията в брой до 5 хил. лв., сега предложението се прави наново. Прагът ще се прилага и в случаите на плащания с чуждестранна валута - ще се гледа еквивалентната сума в левове спрямо курсовете на БНБ.

Последният опит за понижение на тавана е от юли тази година заедно с други промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тогава мярката мина на първо четене в Народното събрание, но на второ беше отхвърлена и за нея гласуваха само депутатите от ГЕРБ.

Без данък за електрическите мотоциклети

Законопроектът предвижда отпадане на местния данък върху електрически превозни средства от категории L5e, L6e и L7e. Категорията L обикновено включва така наречените четириколки, велосипеди с двигател, дву- и триколесни мотопеди, дву- и триколесни мотоциклети и мотоциклети с кош, според директивата на ЕК. Идеята е чрез мярката да се понижат вредните емисии. Ел. автомобилите не се облагат от години.

Друго предложение е ремаркета за превоз на тежки товари да не се облагат самостоятелно, а заедно със съответния влекач за ремарке или седлови влекач.

Акциз и върху наргилето

Препаратите за пушене с наргиле (водна лула), които освен тютюн или заместители на тютюна съдържат и ароматизиращи сиропи, също ще се облагат с акциз. Ставката за този вид продукти е 152 лв. на килограм.

Други промени в Закона за акцизите предвиждат банковите гаранции за фирмите да са издадени за срок от минимум година. В мотивите към проекта е записано, че липсата на подобно изискване затруднява администрираното на процеса от страна на митничарите. Пак с цел по-лесен контрол на акцизните стоки се иска шофьорите, превозващи акцизни стоки, да се легитимират с лична карта при поискване.

Въвеждат се и нови забрани за публикуване на обяви или съобщения онлайн, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол. В мотивите се посочва, че все по-често чрез куриер се продава нарязан тютюн без бандерол. Затова и митниците предлагат пощенските оператори да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз.

Скандинавска схема

Има и една забрана - за регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или постъпвали физически в данъчния склад. От митниците обясняват, че промяната е свързана със схема, която ощетява бюджета на държавите от ЕС, в които акцизът върху алкохола е висок. В този случай местните търговци или производители издават документ за движение от техния данъчен склад до такъв в България, но се установява, че "придвижването" е само по документи. Въпреки това след определено време стоката се изписва, плаща й се акцизът в България и се пласира в търговската мрежа в съответната държава. За посредничеството най-вероятно складовете тук взимат процент.

Сега

Само 39 частни кортежа са регистрирани в МВР. Едва 17 души са съобщили на МВР, че ги охраняват с оръжие, а общият брой на регистрираните с частна охрана е 23-ма. Частните кортежи са само 39, като повечето са в София. Това става ясно от отговор на полицията до "Сега", получен по Закона за достъп до обществена информация.

От миналата година хората, които имат лична охрана, трябва задължително да се регистрират в МВР. Това бе въведено с нова наредба след побоя срещу Васко Наумов и съпругата му на Околовръстното шосе на София. Те бяха нападнати от охранители на Ивайло Борисов-Ториното, които бяха осъдени наскоро - двама от тях ефективно, а единият условно.

След боя МВР обяви, че ще регулира частните кортежи. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров призна, че в случаите като този с Наумов държавата върви след събитията. Тогава институциите се принудиха да действат под силен обществен натиск, защото почти цялото нападение бе заснето на видео.

Година по-късно броят на регистрираните е нищожен. Според наредбата трябва да се регистрират и колите, с които се превозва охраняваното лице. Макар че въвежда задължение за регистриране, нормативният акт не засяга един от сериозните проблеми с частните кортежи - безумното шофиране без никакво спазване на правилата за движение. "Сега" попита МВР колко нарушения са на хора, извършващи лична охрана. Оттам отговориха, че нямат такава информация. Причината е, че в Закона за движение по пътищата няма участници в движението, определени като "лица, осъществяващи лична охрана". Има водачи, пътници, пешеходци и работещи по пътното платно и затова МВР води статистика само на нарушенията, извършени от тези категории участници в движението.

Наредбата, по силата на която ползващите лична охрана вече се регистрират, е единственото усилие на държавните институции да се справят с проблема. На централно ниво в МВР не се съхраняват дори данни дали са налагани някакви санкции по тази наредба. Знае се само, че от влизането й в сила преди година досега са извършени 154 проверки. За резултатите и евентуални санкции обаче информация трябва да се търси поотделно от всичките 28 областни дирекции на полицията в страната.

В наредбата е посочено, че поведението на охранителите се контролира от началниците им. Те се задължават да подготвят и съхраняват следните документи - правила, които включват етични норми и модел на поведение, и инструкция за безопасност, която пък задължава охранителите да са максимално бдителни и да пазят здравето и живота на евентуалните нападатели. Освен това охранителите са задължени и да не провокират "с поведението си намиращите се в близост до тях граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства".

Софийският районен съд не беше мек с нападателите на Околовръстното. Александър Гечев трябва да изтърпи три години затвор, а Георги Близнаков - две. Третият подсъдим - Христо Христов, е осъден на година и половина условно с 4 г. изпитателен срок. Тримата охранители на Ивайло Борисов-Ториното бяха арестувани, след като в интернет бе разпространен запис, на който се вижда как бият Васко Наумов и съпругата му след спор на пътя. След инцидента Наумов бе с два счупени зъба.

Ударът в лицето на мъжа е бил нанесен от Гечев, става ясно от съдебното решение. Затова и неговата присъда е най-висока, тъй като отговаря за средна телесна повреда. Според решението на 24 февруари 2016 г. тримата са засекли автомобила на Наумов, в който пътувал с жена си, и го принудили да спре. След това слезли от колата си и започнали да ги бият. Освен удара в лицето Наумов е получил и няколко по ръцете. Те обаче са нанасяни както от Гечев, така и от Близнаков и Христов. И тримата нападатели са заплашили, че носят пистолети, става ясно от решението, а Близнаков счупил и огледалото на колата на Наумов с палката си. Христов ударил спътницата му по дясната ръка.

Тримата са осъдени да платят 8 хил. лв. на Наумов, пише в решението. Той е поискал общо 50 хил. лв. обезщетение, но останалата част от сумата е отхвърлена. Присъдата не е окончателна.

Всеки трети българин няма банкова карта. Живеем във века на електронните комуникации и виртуалните пари, но се оказва, че повече от един от трима българи, или 38 на сто, няма банкова карта. Това сочи ново проучване на компанията за картови разплащания Мастеркард. Все пак останалите 62% имат дебитни карти и все по-често ги ползват за покупки. Две трети от притежателите на банкови карти се разплащат с тях най-малко веднъж седмично, а за пазаруване онлайн - поне веднъж месечно.

Хранителните стоки са най-често закупуваният продукт с разплащателна карта в магазините - в 65% от случаите, като се отчита 17% ръст спрямо 2016 г. С 13% са нараснали разплащанията с карти в бензиностанции. В интернет обикновено се купуват дрехи, обувки и електроника, но напоследък все по-често се заплащат и сметки за комунални услуги.

Нараства и броят на картовите плащания в ресторанти, кафенета и клубове, както и при куриерски доставки. Според проучването тези данни са показател, че потребителите са запознати с ползите, които носят електронните плащания, и затова биха искали да се възползват от тях на все повече места.

Данни на БНБ обаче сочат и друга тенденция - българинът продължава да предпочита да тегли пари от картите си, след което да се разплаща в брой, независимо от факта, че за разлика от безкешовото плащане от ПОС терминал в този случай се начисляват такси. От банкоматите в страната през 2016 г. са изтеглени рекордните 24.124 млрд. лв., показва справка на Profit.bg. Година по-рано изтеглените суми от АТМ устройства са били 22.825 млрд. лв., а за 2014 г. - 19.03 млрд. лв.

Таксата, която се начислява за теглене на пари от банкомат, е от 0.20 лв. до 1.00 лв. В най-масовия случай да изтеглиш сума от банкомат, който е на банката - издател на дебитната карта, струва 0.30 лв. Най-високата такса за теглене от чужд банкомат може да стигне 1.10 лв. Само две банки в страната предлагат теглене на пари без такса от собствени АТМ устройства.

Предишно проучване на друг картов оператор - Visa, показа, че основната причина за интереса към електронното разплащане са удобството (73%) и спестяването на време (53%). 39 на сто посочват, че предпочитат този метод, защото не е нужно да се съобразяват с това дали наблизо има банкомат. 27% от хората обаче посочват, че пречка за по-масовото картово разплащане са недостатъчните ПОС терминали, както и това, че те невинаги работят. По последни данни на БНБ към края на юни в страната са били издадени над 7.7 млн. банкови карти, с които клиентите са плащали на 5732 АТМ и ПОС терминала.

Стандарт

50 000 искат нова професия. Над 50 хил. работещи българи искат нова професия. Те са кандидатствали за различни видове обучения, осигурени по проекта "Ваучери за заети лица" на Агенцията по заетостта. Той се съфинансира от Европа. До момента одобрените са малко над 8000 души. Сред най-желаните специалности са вътрешни и международни превози на товари и на пътници. Над 1500 пък са издадените ваучери за обучение по чужд език, като най-голям е интересът към английския.

Големият проблем на кампанията е, че доставчиците на обучение не са длъжни да правят курс, когато няма достатъчно желаещи, и мнозина одобрени по програмата не могат да ползват ваучерите си. Право да подават заявления имат само хора, които са на трудов договор в предприятия извън държавната администрация и имат средна или по-ниска степен на образование. Висшисти не могат да кандидатстват.

Търсенето на работници със 7-годишен рекорд. Работодателите в България имат най-силни намерения да наемат нови служители от 7 години насам. Това показва ново проучване на компанията за подбор на кадри ManpowerGroup. От 620 анкетирани работодатели, 14% предвиждат да увеличат броя на заетите при тях през четвъртото тримесечие на годината. Само 5% от анкетираните очакват да намалят работната сила. Това са най-оптимистичните оценки за търсенето на работна ръка от бизнеса откакто от ManpowerGroup са направили първото си изследване за заетостта преди 7 години. Според последната анкета, 18% от работодателите не очакват промяна в плановете си за заетост. А 1% не са сигурни относно намеренията си за наемане на служители.

Нетната прогноза за заетостта е благоприятна и има стойност от +14%, като остава стабилна на тримесечна база и се увеличава с 3% в сравнение със същия период на миналата година.

„Пазарът на труда в България продължава да показва стабилен растеж. Но работодателите все по-често ни казват, че имат огромни трудности да намерят квалифицирани кандидати, особено работници, които или липсват, или предпочитат да намерят работа в чужбина. Всички ние се надяваме, че последните реформи в образователната система и държавните мерки за улесняване на вноса на служители от трети страни скоро ще доведат до положителни резултати. Междувременно компаниите трябва да осигурят дългосрочни програми за обучение и да се възползват максимално от това, което пазарът предлага в момента", коментира Надя Василева, управляващ директор на ManpowerGroup България.

Работодателите от всички 10 индустрии, включени в изследването, имат положителна прогноза, като тези от сектора на строителството (+24%), минното дело (+20%) и производството (+15%) отчитат най-силните намерения да наемат нови служители. Секторите „Финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги" и „Транспорт, складове и комуникации" също отчитат добри перспективи за наемане с прогнози от съответно +13% и +12%, докато прогнозата на публичния и социален сектор и търговията на едро и дребно е +11%. В същото време работодателите от сектор „Електричество, газ и вода" отчитат най-предпазливата прогноза от +6%.

Спрямо предходното тримесечие намеренията за наемане на служители се увеличават в 5 от 10-те индустриални сектора. Най-съществено е увеличението от 11 процентни пункта в сектор „Минно дело", докато прогнозите за строителството и публичния и социален сектор се подобряват съответно със 7 и 5 процентни пункта. В същото време перспективите за наемане намаляват в четири сектора, в т.ч. „Земеделие, горско стопанство, лов и риболов", който отчита спад от 7 процентни пункта, и „Търговия на едро и дребно", където има намаление от 3 процентни пункта.

Компаниите от всичките пет региона, които са включени в изследването на ManpowerGroup, очакват да увеличат броя на работниците си през следващото тримесечие. Пловдив отчита най-оптимистичната регионална прогноза от +18% - увеличение от 4 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2017 г. и с 5 процентни пункта спрямо същия период на миналата година. В същото време регионът на Русе отчита най-предпазливата прогноза от +8%.

Във всичките четири категории предприятия се предвижда увеличение на персонала в периода октомври-декември. Големите работодатели споделят много силни намерения за наемане с нетна прогноза за заетостта от +32%. Средно големите компании очакват стабилен темп на наемане с прогноза от +13%, докато прогнозите на малките и микропредприятията са съответно +9% и +8%. Спрямо предходното тримесечие, работодателите от големите компании отчитат подобрение от 6 процентни пункта, докато прогнозата на микропредприятията се увеличава с 2 процентни пункта. В същото време работодателите от средните по големина и малки предприятия споделят сравнително стабилни перспективи за наемане на нови хора.

Монитор

Шефове пращат на психиатър служители с депресия и алкохолизъм. Бум на шефове, които изпращат служителите си, страдащи от алкохолизъм и депресия, на психиатър, отчитат фирми за психологически изследвания. „Това са предимно малки фирми, в които работодателите имат преки контакти с подчинените си и виждат промяната в състоянието им", обясни пред „Монитор" психиатърът Мирослав Колев. В повечето случаи работниците отлагали срещата със специалиста, докато не получат ултиматум „среща с психиатър или уволнение". „Проблемът е, че посещението при психолог не е профилактично, а постфактум", категоричен е Колев.

Според различни наредби у нас на задължителен психотест преминават професионалните и таксиметровите шофьори, въоръжените охранители и кандидатите за работа в МВР. Проектонаредба на Министерството на образованието предвиждаше и всички учители да минават на психотест веднъж годишно. Непосредствено преди началото на учебната година обаче ведомството се отказа от тази идея. „От началото на годината направихме тестове на около 700 служители в образователната система. Наблюдаваме, че има проблеми сред учителите и възпитателите", обясни експертът по трудова медицина Атанас Лазаров. Целта на регулярните психотестове е да провери устойчивостта на стрес на служителите.

Отделно някои фирми изискват кандидатите им за работа да се подложат на изследване за психологическа годност. Най-често подобни тестове се прилагат в сферата на финансите, заради голямото напрежение, твърдят експерти по подбор на персонала. „В доста компании периодично през няколко месеца през подобно изследване преминават служителите на мениджърски позиции. Целта е работодателите да проверят устойчивостта им в стресови ситуации", заяви HR специалистът Маргарита Николчева. Няколкоминутният тест може да се направи в специализирана фирма за психологични изследвания, което излиза между 30 лв. и 50 лв.

Повечето фирми обаче изискват от кандидатите за работа само справка дали се водят на отчет в местния психодиспансер. На отчет в психодиспансера обаче се водят само пациентите, които са пожелали да бъдат вписани в документацията.

Справка за отчет в психодиспансера се изисква и при сключване на брак. Причината е, че Семейният кодекс не позволява брак между хора под запрещение или страдащи от душевни болести. Психотестът пък е задължителен за всички, които искат да притежават огнестрелно оръжие.

Сладкарница цака клиенти с 15 лв. такса „нож". Верига сладкарници цака клиентите си с 15 лв. такса „нож" за рязане на на тортата. За иновативната такса съобщи Теодора Иванова от групата „Майките на София".

"Ако искаш да си купиш цяла торта от сладкарници „Неделя" и помолиш едно парченце от нея да ти отрежат за консумация на място за детенце на четири години, което плаче за нея, освен цената на тортата, поискаха 15 лв такса "рязане". Такъв бил редът в тези сладкарници. Редно ли е? Може би има и такса "дишане на въздух". Не купихме тортата, но не само поискаха 15 лв. за рязане, а и отказаха да ни дадат и нож", написа възмутената Иванова. Според нея неприятната случка се разиграла в сладкарницата на „Неделя" в столичния квартал „Слатина".

Проверка на „Монитор" показа, че в сладкарници „Неделя" има такава такса и тя се нарича "Обслужване на тортата". Тя се плаща, когато клиент поиска тортата да се нареже за консумация в заведението", обясни пред репортер на „Монитор" служителка от сладкарницата на "Неделя" на . бул. „Шипченски проход" в София.

Това е от години. Веднъж правихме изненада на една колежка, заведох я аз там и другите вече поръчали тортата. Стигна се вече до яденето, но от персонала -хоп 15 лв. Ние - не! Почнахме да я бучим така както си беше цяла, хахо -хихи и сервитьорката пак цъфна. Хъката, мъката - 15 лв за консумация в заведението. Голяма селяния....", написа във Фейсбук Деница Кирова, която също е станала свидетелка как се иска „такса нож" в заведение на „Неделя".

Неотдавна начислена такса „Празен стол" в ресторант в Созопол взриви социалните мрежи и предизвика лавина от реакции. Заведението там беше поискало от туристи пари за незаети места. На разпространена в интернет касова бележка се вижда как за четири резервирани, но незаети стола, ресторантът е начислил по 20 лв., или общо 80 лв.

„Макар и единични случаи, това са нелоялни търговски практики и във всеки конкретен казус ще реагираме", закани се тогава шефът на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той обеща да има административна санкция за това, че без да е отразено в менюто, се начислява такава услуга и тя се представя в касов бон.