Капитал Daily

100 млн. лв. си търсят мениджъри. Поръчка за над 100 млн. лв, предназначени за дялови инвестиции в нововъзникнали предприятия (стартъпи) или компании в начален стадий на развитие, беше пусната в понеделник от държавния Фонд на фондовете (ФнФ). Търгът за 51.3 млн. евро е разделен на три: два фонда за "ускоряване и финансиране на начален етап" съответно с размер 14 и 18.2 млн. евро и "Фонд за финансиране на начален етап" с размер 19.1 млн. евро. Търсят се мениджъри, които да управляват трите структури.

Първите два инструмента по замисъл ще трябва да правят както малки (25-50 хил. евро), така и големи (50 хил. - 1 млн. евро) инвестиции, а последният фонд ще прави предимно големи, до 1 млн. евро. Крайният срок за подаване на оферти е 6 ноември.

За опитните - още

Това е първият опит на ФнФ да раздава пари за дялово и квазидялово инвестиране, както и в областта на рисковия капитал. Структурата беше създадена преди 2 години под шапката на Министерството на финансите и обедини над 600 млн. евро от всички европейски програми, за да ги раздаде като финансови инструменти.

Според документите на поръчката за мениджъри могат да кандидатстват самостоятелно или в група лица, които са имали опит в управлението или осъществяването на дялови и квазидялови инвестиции в последните 3 години. За първия фонд прагът е 500 хил. лв., за втория - 1 млн. лв., а за третия 1.5 млн. лв. Опитът ще се оценява най-високо с 45 от 100 точки, планът за управление с 38, а финансовата оценка със 17. За стартъп фонда, който е с най-голям бюджет, тези точки са съответно 40, 40 и 20.

Участниците ще трябва също така да подсигурят частно финансиране. Прагът за първите два фонда е поне 10%, от които 2% собствен капитал, а за третия фонд ще трябват поне 30% от частни инвеститори.

След подаването на първоначални оферти кандидатите ще минат преглед съобразно условията и ще се пристъпи към преговори с отговарящите на изискванията. Пред "Капитал" миналата седмица изпълнителният директор на ФнФ Светослава Георгиева каза, че очаква с изпълнението на всички законови срокове парите да тръгнат към компании до средата на следващата година.

381, 304, 405 и други произволни числа

Веднага се забелязват няколко проблемни момента в тази първа обществена поръчка за рискови инвестиции. Първо, в документацията има заложени изкуствени критерии, които излизат от общата стратегия на програма "Конкурентоспособност" (чиито са парите) и са очевиден резултат от бюрократичност. Например трите фонда ще трябва да подкрепят най-малко 381 предприятия, сред които поне 304 новосъздадени, както и да създадат поне 304 работни места. Обяснение на тези странни числа е единствено математиката - от общия брой предприятия и работни места, които Министерството на икономиката е поело като задължение да създаде до 2022 г., част са попаднали в тази поръчка.

Тези числа обаче не отговарят на вписаните в поръчката минимални изисквания към всеки от мениджърите. Първият фонд ще трябва средногодишно да финансира 25 стартъпа на етап на ускоряване (seed) и 28 на етап ускоряване и на начален етап (seed, startup). Вторият - съответно 16 и 6, а последният - 6. При инвестиционен период от 5 години излиза, че става дума за поне 405 предприятия.

Това са изцяло изкуствени числа. Самото задължение за минимален брой инвестиции на година не отговаря на пазарните реалности. Според документите на година трябва да се финансират 31 стартъпа на съвсем начален етап и 40 на напреднал, със суми между 50 хил. евро и 1 млн. евро. Логиката дотук сочи, че големите инвестиции в размер на няколкостотин хиляди до милион евро се случват в периода, в който един стартъп излиза на пазара или е стигнал определен период на зрялост и обикновено са свързани с достигането му до потребители и нови пазари. Да се очаква, че в България ще има 40 такива компании годишно, е странно от пазарна гледна точка. Според представител на сектора на рисковите инвестиции горе-долу толкова са всички направени инвестиции над 200 хил. евро в стартиращи компании за последните 3 години. "И пазарът е изсмукан, неясно откъде ще дойдат толкова много нови стартъпи", казва той.

Високата цел обаче няма да повлияе на желаещите да спечелят поръчката поради два фактора. Първо, част от възнаграждението на фонд-мениджърите ще зависи от раздадените средства - 2.5% годишно върху договорените до този момент пари. Другата част е фиксирана и ще е 2.5% за първите две години и по 1% след това. Общият размер не може да надхвърля 20%, като това личи в поръчката - тя е обявена на стойност от 9.9 млн. евро.

И второ, очакваната годишна норма на възвращаемост е едва 3% - горе-долу колкото е лихвата на ипотечни кредити. Това, според източник от пазара, е много ниско изискване.

И регулаторът хареса поевтиняването на природния газ с 7.3% от октомври. Природният газ ще поевтинее с 7.29% от октомври, с което ще струва 343.22 лв. за 1000 куб/м без акциз и ДДС, или 32.26 лв. за мегаватчас. Това показват изчисленията на работната група към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да одобри новата цена. Разчетите показват, че на практика енергийният регулатор напълно е удоволетворил поисканото намаление от "Булгаргаз", което ще бъде в сила през четвъртото тримесечие на годината. Докладът на работната група ще бъде обсъден на открито заседание на 25 септември, след което КЕВР трябва да вземе своето решение, което ще влезе в сила на 1 октомври.

Очакваното намаление би трябвало да се отрази и върху цените на топлофикациите, тъй като практиката, която КЕВР следва, е те да се индексират при над 5% увеличение на природния газ. Не е ясно обаче как ще процедира регулаторът в тази ситуация, тъй като от 1 октомври би трябвало да се вдигнат и цените за пренос и достъп на газ, които потребителите плащат на "Булгартрансгаз". Според изчисления на регулатора това ще се отрази в крайната цена на различните видове потребители между 0.36 и 2.5%, а специално за "Топлофикация София" с малко под 2.5%. Индустрията, както и топлофикациите са недоволни от поскъпването и изчисляват, че самата цена за пренос, която в момента е 19.73 лв. за 1000 куб. метра, ще се увеличи с до 60%, което според тях е необосновано.

Защо поевтинява газът

Цената на природни газ се изменя на всеки три месеца съгласно сключения договор за доставка между държавния търговец "Булгаргаз" и руската "Газпром". Един от основните ценообразуващи фактори са месечните котировки на алтернативните горива през предходните девет месеца. Разчетите показват, че средно за този период цените на мазута и газьола се увеличават с 1.90 и 1.76% спрямо третото тримесечие на годината. Цените на алтернативните продукти на международните пазари пък растат с от 3.6 до 5.9% през август спрямо юли. Подобна тенденция се наблюдава и през септември, когато увеличението стига до 9.5%. Това означава, че ако този тренд се задържи, през следващите тримесечия може да се очаква поскъпване на природния газ за българските потребители.

Това, което все пак влияе на намалението от октомври, е цената на лева към долара, която също е фактор при определянето на стойностите. От разчетите на "Булгаргаз" се вижда, че за ценообразуващия период този курс намалява с 6.66% спрямо предходния.

През четвъртото тримесечие "Булгаргаз" ще разчита освен на руския газ и на местния добив от находището "Галата", за който през август е сключен договор с концесионера "Петрокелтик". Част от количествата ще бъдат осигурени и от газовото хранилище "Чирен". На практика себестойността на газа на входа на газопреносната система е 334.99 лв. за 1000 куб. метра, а необходимите количества газ през последното тримесечие са 919 хил. куб. метра газ.

В цената на газа за четвъртото тримесечие са включени и 5.89 лв. на 1000 куб. метра за дейността "обществена доставка", което представлява 1.76% от допустимите 2.5% от цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. В цента влиза и 2.34 лв. за 1000 куб. метра заради разходите на дружеството, свързани с плана за действие при извънредни ситуации, които изискват "Булгаргаз" да има за тази цел определени количества газ в "Чирен".

Случаят "Овергаз"

Газоразпределителното дружество е единственото, което ще плаща с 0.14 ст. повече, или 343.36 лв./1000 куб. метра. Причината е в допълнителните разходи, създадени на "Булгаргаз" за купуване на капацитет на румънската граница, тъй като през миналата година компанията не заяви в срок необходимите й количества газ, които ще купува от "Булгаргаз".

Сега

България е предала на Турция още 9 политически бегълци. България продължава да играе по свирката на режима в Турция и да пренебрегва политиката на Европейския съюз, който осъжда остро масовите гонения след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Страната ни все така масово отказва закрила на турци, поискали убежище по политически причини, показва справка на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

От началото на годината до края на август 12 граждани на Турция са поискали закрила в България. Девет от тях са получили отказ за бежански или хуманитарен статут, останалите трима очевидно са избягали от страната, защото производствата им са прекратени. Според справката на агенцията става дума само за мъже на възраст между 18 и 64 г. В справките за предоставен бежански и хуманитарен статут не фигурира нито един турчин. Ог агенцията не отговориха на въпросите на "Сега" с какви мотиви отказват на южните ни съседи, но от съдебните решения в Софийския административен съд може да се добие представа за какво става дума.

Показателно е делото на Джихан Седефоглу. Той е поискал статут у нас с аргумент, че се страхува от преследване в родината си, където е осъден да влезе в затвора като пропагандатор на терористична организация - Турската работническа партия, заради 2 статии в местна медия. Той е потърсил спасение у нас, за да не влезе в килията, където трябва да изтърпи над 2 г. затвор. Мъжът очевидно е нямал намерение да остава в България, но е заловен на Дунав мост и в ареста е подал молба за бежански статут. Въпреки това е осъден на 1 г. затвор условно и у нас.

Седефоглу е заявил пред административния съд в София, където обжалва отказа на ДАБ да му даде бежански статут, че се страхува. Той смята, че в затвора ще бъде подложен на физически репресии и друг вид принуда, тъй като ще бъде възприеман като защитник на кюрдите. Като причина за напускането на Турция той е посочил, че е бил осъден поради това, че е изразявал писмено мислите си в пресата.

След като прочитат статиите му, от Агенцията за бежанците признават, че Седефоглу пише в защита на човешките права, демокрацията и правата на работещите, както и че не пропагандира тероризъм. Въпреки това му е отказан статут, защото нямало доказателства, че е преследван по политически причини. Присъдата му даже била малка в сравнение с наказанията за тероризъм, които се дават в Европа, заключава ДАБ.

Отхвърлени са доводите на Седефоглу, че процесът срещу него в Турция е бил несправедлив и накърняващ свободния печат и журналистическата му дейност. Като довод Агенцията за бежанците посочва, че Турция е правова държава и не се третира по друг начин от световната общност, както и че подсъдимият е имал всички права да се защити. Съдът приема тези аргументи.

Изводите на българските чиновници са направо цинични, като се имат предвид крайно изострените отношения между Турция и ЕС именно защото режимът на Ердоган не спазва човешките права. Единствено България се оказа поддръжник на случващото се в Турция и неслучайно при посещението на премиера Бойко Борисов в Истанбул Ердоган нарече страната ни "истински приятел на Турция".

Българските власти няколко пъти предизвикаха скандал през 2016 г., като върнаха на Турция нейни граждани, обявени за последователи на проповедника Фетхуллах Гюлен, сочен за организатор на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган. Практика е да се връщат и кюрдски активисти, които също са сред враговете на турския президент. През октомври м.г. седем души бяха заловени в камион при опит да преминат нелегално от България в Румъния. За предаването им се разбра от турската преса, и то впоследствие. Сред експулсираните бяха трима полицейски началници, университетски преподавател, учител и бивш журналист. МВР се опита да омаловажи случая със странни обяснения и отказваше всякаква конкретна информация, но упорито отричаше, че става дума за хора, преследвани от режима в Турция. Укрит беше фактът, че турците са поискали убежище у нас. Близките им съобщиха, че са били лъгани, че ще могат да подадат документи за закрила. Правозащитници осъдиха остро действията на управляващите.

Не по-малък беше скандалът с предадения на Турция Абдуллах Бююк, издирван също като гюленист. МВР твърдеше, че му е изтекъл паспортът и че е пропуснал възможността да поиска хуманитарен статут. Оказа се, че той е поискал статут, който му е бил отказан. Две съдебни инстанции също не позволиха връщането му на Анкара. Въпреки това Бююк беше хванат насред улицата в София, натикан в кола и закаран на границата.

Статистика

За осемте месеца т.г. закрила у нас са потърсили общо 2633 чужденци. Най-много от тях са от Афганистан - 962-ма, следвани от сирийци - 727 лица, и иракчани - 484. От началото на годината ДАБ е предоставила бежански статут на 692-ма чужденци, от които 629 са сирийци.

Процес

В Турция вчера започна делото срещу 31 служители на турския вестник „Заман", обвинени в съпричастност към неуспешния опит за преврат в страната през 2016 г. Изданието беше свързвано с ислямския проповедник Фетхулах Гюлен, за когото властите в Анкара твърдят, че стои в основата на заговора. Обвиненията са "членство във въоръжена терористична организация" и "опит за сваляне" на правителството. Сред подсъдимите има автори и представители на ръководството както на „Заман", така и на англоезичния му вариант „Today's Zaman". Контрола върху двете издания беше поет от турската държава през март 2016 г., а през юли същата година те бяха закрити.

Според сайта за медийна свобода Р24 в момента 171 турски журналисти се намират в затвора.

Поредна проверка откри драстични разлики в цените на храните. Поредна проверка установи двоен стандарт при храните на Изток и на Запад и значителни разлики в цените на част от продуктите. Макар сравнението да е с ограничен кръг от стоки и отново да е направено единствено на базата на изписаното на етикетите на цената, то е показателно за продължаващата практика на големите производители.

"Оказа се, че съставките и качеството на някои от тези продукти са по-лоши във вариантите им, които се предлагат в София. Някои десерти у нас са с по-малко мляко, по-малко шоколад, с повече рапично олио, а в същото време цената им е значителна по-висока. Например детски сок е със 147% по-скъп в София в сравнение с Берлин - в една и съща търговска верига", съобщи омбудсманът Мая Манолова, която е инициирала проучването. Вчера тя откри в НС кръгла маса, свързана с двойния стандарт при храните. Участниците в нея подписаха декларация, която ще бъде изпратена до ЕК и ЕП с искания за общ регламент, контрол и санкции за нарушителите.

Със значително по-висока цена се оказал и популярен детски десерт, чиято цена в София била с 93% по-висока от тази в Берлин. У нас млечно-шоколадовият сладкиш се продавал за 0.95 лв., докато в същата верига магазини, но в германската столица, можел да се купи срещу едва 0.45 лв. за брой. У нас десертът съдържал с 1% по-малко шоколад и с около 3% по-малко мляко.

Разлика имало и при бебешко пюре, което се предлагало с различен грамаж и съдържание на рапично олио. Разлики имало и в цената - в София то се предлагало с по-висок процент рапично олио и с по-висока цена - в рамките на около 26%.

Често големите компании оправдават различния вкус и съдържание с местните предпочитания. Как са установили какви вкусови предпочитания имат 4-5 месечни бебета, за да има разлики в съдържанието на пюретата, риторично попита евродепутатът Момчил Неков.

"Освен за Европа на две скорости може да се добави и Европа на два стандарта", коментира Манолова. Министърът на земеделието Румен Порожанов припомни и проверките на ведомството. "При около 20% от тях установихме разлики в съставките. Това, което ни направи най-много впечатление при съпоставката на цените, е, че има обезпокоителни завишения в някои от детските храни - около 100%, и в шоколадовите изделия - между 30 и 70%", каза Порожанов.

Според Богомил Николов от "Активни потребители" проблемът в България е, че липсва взискателност от страна на клиентите. "До края на деня всички тук сигурно ще изпием 100 бутилки сок с глюкозо-фруктозен сироп вместо със захар, въпреки че знаем за двойния стандарт", обобщи той. Проблемът обаче не се изчерпвал единствено с разминавания по отношение на храните. Николов изтъкна, че банки и застрахователи често пъти предлагали на българските си клиенти продукти с различни цени и условия в сравнение с тези, които предлагат на граждани от други страни на ЕС.

Възможност

Най-малко 1 милион евро се отпускат за финансиране на страни членки, които да направят допълнителни тестове на храните, заяви във видеообръщение еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова и призова българските власти да кандидатстват. Тя изтъкна, че ЕК е "много ангажирана" да помогне на страните, засегнати от проблема за двойния аршин, като това включва и България.

Стандарт

Бой за гроздето. Битка за гроздето се развихри в разгара на кампанията по прибиране на винените сортове. За първи път от десетилетие някои винпроми плащат предварително, което кара другите да наддават, похвалиха се лозари. Така мерлото и кабернето вървят между 70 ст. и левче в различните краища на страната, Совиньон блан е 90 ст.- 1 лев, а ароматните сортове като мускат отонел достигат до 1,20 лв. за килограм.

Причината за високите цени е, че заради жегите и градушките гроздето е с 20-25% по-малко от очакваното. То обаче е много добре узряло и с отлична захарност. Затова виното ще бъде с високо качество и много ароматно, прогнозират технолози.

Голям проблем обаче е опазването на реколтата.

Въоръжена охрана бди денонощно срещу апашите, но пък няма спасение от косове и оси, оплакаха се стопани.

Родните агнета ще радват турските софри. Турция отваря пазара  си за живи животни от България, обяви председателят на Управителния съвет на Сдружение "Обединени български животновъди" Бойко Синапов пред БНР. Представители на Министерство на земеделието и храните са постигнали договорка с турските власти в Одрин.

За турския пазар ще могат да се изнасят агнета, овце, кози, крави и телета. "Те поемат ангажимент да купуват, а от нас се иска да работим. Това е необятен пазар", заяви Синапов.

Единственото условие на комшии е стоката да е българска. Позволено е обаче на двама или трима производители на напълнят заедно един ТИР. "Няма да има прекупвачи. Те ще купуват директно от фермерите, които ще получат сертификат от ветеринарите", завърши Ситапов.

Монитор

АПИ сезира ДАНС за фалшив документ за избор на изпълнител на толсистемата. Председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов утре ще сезира ДАНС и останалите компетентни институции за разпространените фалшиви документи от негово име, съобщиха от пътната агенция.

Разпространеният документ е фалшив, няма избран изпълнител, се казва в писмо до медиите от пътното ведомство. Агенция "Пътна инфраструктура" прави това уточнение по повод разпространена фалшива информация от нейно име и изпратен до медиите "документ" с фалшив подпис и печат.

Работата на тръжната комисия продължава, уточняват от пътната агенция.

Лъжат с трудови договори работниците ни в чужбина. Масово фирмите посредници лъжат с трудови договори работниците ни в чужбина. За това алармираха от Инспекцията по труда. Оттам обяснява, че са установени липси на трудов договор с работодател от приемащата държава, който трябва да бъде предоставен на лицето преди заминаването. Според резултатите от контролната дейност на Инспекцията в последните години работници и служители се изпращат в чужбина основно чрез командироване. Сигналите, които постъпват, касаят най-вече неспазено изискване възнагражденията да бъдат равни поне на минималните в приемащата държава. Друго нарушение, което констатират е липсата на информация за условията на труд.

В ГИТ са получени и сигнали от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия , които сами са си намерили работа, но местните работодатели не са им изплатили заработените възнаграждения. В такъв случай от Инспекцията съветват ужилените работници да информират местните контролни органи. В сигнала си гурбетчиите трябва да предоставят максимална информация за работодателя като платежни и други документи, касаещи трудовите им взаимоотношения. Тези данни обаче често липсвали в оплакванията на българите, коментират от ГИТ.

За пореден път българските власти напомнят, че при търсене на работа в чужбина е забранено посредниците да изискват каквито и да е суми предварително. „Искането на различни суми под формата на такси и други услуги при оферти за осигуряване на работа в чужбина е един от най-сериозните белези за измама", посочват от ГИТ. Други сигнали са, когато обещаващите работа отказват среща на живо с търсещите работа и комуникацията се води само онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка.

Временната работа също крие измами. За да избегнат измама желаещите да работят сезонно трябва да проверят фирмите или посредниците предлагащи заетост, дали имат регистрация в Агенцията по заетостта. При наемане на лица с цел командироване в чужбина, трябва да се провери дали предприятието, което командирова има същата дейност и в България. Ако то не развива такава и се сключва договор с лицето само за да бъде то командировано в чужбина, това също е сигнал за лъжа.