Капитал Daily

Новите двама надзорници в КФН ще са партийно зависими. Бившият изпълнителен директор на НАП Бойко Атанасов и депутатката от ГЕРБ Диана Йорданова ще бъдат номинирани за заместник-председатели на КФН, научи "Капитал" от три различни източника. Според информацията Атанасов ще бъде предложен за ръководител на дирекция "Надзор на инвестиционната дейност", а Йорданова - за осигурителния надзор. И двамата са политически кандидатури, а не експертни фигури: първият е свързван с ДПС, а сега е номиниран от Патриотичния фронт, а Йорданова е депутат от ГЕРБ и бивш бургаски общински съветник. И двамата нямат опит в секторите, които ще контролират.

Това е поредният независим на хартия регулатор, който се попълва не с доказани професионалисти, а с близки до партии хора, на квотен принцип. По сходен начин мина и изборът на комисари в КЗК. Преди това председателят на КФН Карина Караиванова предложи двама експерти, но те бяха бламирани заради липса на политическа договорка между ГЕРБ и Патриотите. Повторната процедура бе открита през тази седмица, което означава, че до месец може да бъде придвижена през парламента.

Счетоводител от ГЕРБ за фондовете

Според източник на "Капитал" номинацията на депутатката Диана Йорданова се обсъжда по-отдавна и е била възприета положително от Карина Караиванова, която ще внесе кандидатурата й за ръководител на "Осигурителен надзор". Това е дирекцията в КФН, която контролира дейността на пенсионните фондове и предстои да регулира фазата на изплащане на пенсии от допълнителното доброволно осигуряване. Бъдещият заместник-председател в ресора ще трябва да приложи и новите дефиниции в Кодекса за социално осигуряване, с които да се разплетат инвестициите в свързани лица в пенсионния сектор.

Йорданова няма качества на експерт в материята. Тя е кадър на ГЕРБ от Бургас, където е била общински съветник. Преди това се е занимавала със счетоводство през собствена счетоводна къща. В парламента тя е заместник-председател в Комисията по бюджет и финанси и е смятана за доверено лице на депутатката Менда Стоянова. Ако се потвърди информацията и действително това е номинацията за надзорник на пенсионните фондове, оттам ще бъде освободен Ангел Джалъзов, чийто мандат изтече преди близо три години и срещу когото индустрията систематично е отправяла упреци в липса на професионализъм.

От Орешарски към Патриотите

Другата номинация, която според запознати с процедурата Карина Караиванова ще внесе в парламента, е на Бойко Атанасов, като до нея се е стигнало през последните дни. Атанасов е бивш изпълнителен директор на НАП и настоящ зам. финансов министър. Той оглави агенцията при управлението на Орешарски и остана на поста при втория кабинет на Борисов. Според източници от ГЕРБ - след договорка с Делян Пеевски. Докато беше начело, НАП често инспектираше с ревизии фирми, неудобни на тандема Пеевски - Василев. Това е друга причина да се смята, че Бойко Атанасов е близък до депутата от ДПС. И трето, назначението му за зам.-министър на финансите и сегашната му кандидатура идват от коалицията "Обединени патриоти", която се превърна в трамплин към властта на кадри от обкръжението на Пеевски. Атанасов ще бъде номинация за заместник-председател на КФН, ръководещ "Надзор на инвестиционната дейност", като в ресора му ще попаднат публичните дружества, търгувани на фондовата борса, инвестиционните посредници, взаимните фондове.

Вариант за поста е бил и досегашният временно изпълняващ длъжността Владимир Савов, за когото партийни симпатии показа БСП, но номинацията му категорично е била отхвърлена от Карина Караиванова.

От експерти към партийци

По закон заместници в КФН може да посочва единствено председателят на комисията Карина Караиванова, а депутатите в Народното събрание могат да одобрят или да отхвърлят кандидатурите. Първият опит на Караиванова да прокара собствени номинации бе през юли тази година и не успя, тъй като тя не бе съгласувала имената с партийните централи. Така познатите на капиталовия пазар като тесни експерти в материята Румен Соколов и Йордан Чомпалов не получиха подкрепата на депутатите.

Сега информациите са, че е постигната политическа сделка и постовете на заместник-председатели във финансовия регулатор са изтъргувани срещу подкрепа за законопроекта, който предвижда КФН да мине на самоиздръжка.

Фабриката за хартия в Костенец - между експлозията и застрахователя. Девет месеца след огромна експлозия, която е разрушила сградата и машините на фабриката за хартия в Костенец, тя е принудена да съкрати почти целия си персонал. Причината - застраховката, която трябва да покрие щетата от над 20 млн. евро, все още не е изплатена.

Преди дни предизвестие за съкращаване получиха почти всички работници в предприятието, които реално вече девет месеца не работят. Така "Костенец пейпър мил", както се нарича бившето "Костенец-ХХИ", може окончателно да прекрати производство, след като преди две-три години успя да изчисти задълженията си към фалиралата Корпоративна търговска банка и да увеличи продажбите си.

Масови съкращения

Над 150 от общо 180 работници в понеделник са получили едномесечни предизвестия за съкращаване. Причината е авария от началото на годината, която спря производството във фабриката. Експлозия на 58-тонен чугунен цилиндър разрушава две от поточните линии, като няма пострадали служители.

Досега компанията не е получила обезщетение от застрахователя "Алианц", тъй като щетите все още се проверяват. По неофициална информация полицата е била пълна и е покривала огромни рискове, а дружеството търси обезщетение от 22 млн. евро.

Според ръководството на дружеството заплатите досега са изплащани, но резервите вече са изчерпани. "Девет месеца предприятието няма производство, не произвеждаме нищо, съответно няма откъде да има приходи, с които да посрещне своите разходи. Процедурата по ликвидация на щетата се проточи повече, отколкото очаквахме, и изпаднахме в тази позиция", каза изпълнителният директор на "Костенец пейпър мил" Иван Павлов за БНР. "Ако ние смятахме да ликвидираме предприятието, щяхме да подходим по съвсем друг начин", добави той.

Цесии и прехвърляния

Това не е първото препятствие за една от най-големите фабрики за хартия в страната. Бившето "Костенец-ХХИ" беше сред компаниите в орбитата на КТБ и един от длъжниците на фалиралата банка. Още в края на 2014 г. обаче дългът от 12.8 млн. евро беше рефинансиран от четири компании - Българска индустриална и търговска корпорация, "К кепитал", "Г и М консулт" и "Сафин". Макар че операциите бяха атакувани от Комисията за финансов надзор заради процедурни пропуски, в крайна сметка залогът в полза на КТБ беше заличен и компаниите станаха основни кредитори и акционери на завода за хартия.

Справка в Търговския регистър показва, че през април 2015 г. компанията е взела 4.9 млн. евро кредит от Банка ДСК, като за обезпечение е използван залог на цялото търговско предприятие. Четири месеца по-късно четирите компании са сключили договор за цесия и са придобили вземането на банката, както и правата върху обезпечението. Поради неизпълнение на задълженията обаче те са пристъпили към изпълнение и през октомври са продали дружеството на новоучреденото "Костенец пейпър мил", което е еднолична собственост на регистрираното в Швейцария Kostenets Paper AG. Няма информация кой стои зад швейцарското дружество. Самото прехвърляне е вписано в Търговския регистър в началото на март 2016 г.

Кой работи

Оттогава всъщност дейността се поема от "Костенец пейпър мил". В доклада за 2016 г. на "Костенец-ХХИ", което формално е публично дружество и акциите му се търгуват на алтернативния пазар на Българската фондова борса, пише, че "ръководството счита, че дружеството е недействащо предприятие".

Това се вижда и от резултатите на двете компании. В последния отчет на "Костенец-ХХИ" се посочва, че дружеството не е осъществявало дейност през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2016 г. Така за два месеца работа компанията отчита 7.7 млн. лв. приходи и загуба от над 13 млн. лв. В същото време "Костенец пейпър мил" е с нетни приходи от над 39 млн. лв. и положителен финансов резултат. За предходната 2015 г. фабриката явно работи добре, като отчита над 12% ръст на продажбите и 8 млн. лв. печалба. Предприятието произвежда основно носни кърпи, салфетки и тоалетна хартия и изнася две трети от продукцията си.

Сега

Кабинетът иска да се улесни вносът на чужди работници. В опит да пребори демографската криза и липсата на кадри у нас кабинетът ще предложи сериозни облекчения за фирми, които искат да наемат чужденци от страни извън ЕС. Сезонните работници, които сега се наемат с работна виза за 90 дни, вече ще могат да остават в страната до девет месеца. Синята карта, с която се наемат висококвалифицираните специалисти от трети страни, ще важи вече за 4 години вместо за една година и ще важи за всички професии.

"Облекченията са революционни", обяви вицепремиерът Валери Симеонов, който е сред инициаторите на законодателните промени. Според него във всички браншове има глад за специалисти и той очаква "наплив" от чужденци, които ще дойдат да работят у нас. Законодателните промени ще бъдат предложени на парламентарните групи на ГЕРБ и "Обединени патриоти".

Таксата, която работодателят плаща на Агенцията по заетостта, ще падне четири пъти - на 100 лв. Отделно на МВР фирмите плащат още 145 лв. такса. Симеонов обясни, че се въвежда ускорена процедура за получаване на синя карта за граждани на трети страни, които са пребивавали в последните пет години у нас с форма на трудово разрешение за работа. Срокът за получаване на синя карта става само 37 дни - в момента отнема месеци, най-вече заради работата на МВР.

И в миналия мандат на кабинета на ГЕРБ социалното министерство изготви облекчения за наемането на чужденци с диплома от университет. Тогава още отпадна изискването работодателят да доказва с пазарен тест, че за мястото няма подходящ български кандидат. По това време обаче бе въведен списък с професии, в които може да се наемат специалисти - предимно в ИТ сектора. Сега това ограничение отпада, стана ясно от думите на вицепремиера.

Фирмите са длъжни да плащат на тези кадри поне три пъти над средната заплата за страната. Това означава, че минималното възнаграждение за специалист трябва да е около 3000 лв. В закона има изискване да се позволява наемането на чужденци само ако за последните 12 месеца те не са повече от 10% от общия персонал. Не е ясно дали и то ще отпадне.

Интересът към сините карти от чуждите работници обаче засега е нисък - към края на юни издадените карти са 67. Около 3200 сезонни работници за 90 дни са били наети през летния сезон - предимно украинци и молдовци. Това лято има бум на наетите работници, защото в началото на мандата на кабинета бе улеснена процедурата за издаването на работни визи - това се случва вече за седем дни. По думите на социалния министър Бисер Петков пред комисията по труда тази мярка е улеснила българския бизнес и е подкрепила много хотелиери и ресторантьори в осигуряването на работна ръка, която липсва. Според него това не застрашава по никакъв начин българския пазар на труда.

Родина

Симеонов заяви, че се подготвят и облекчения за издаване на българско гражданство. Целта е срокът да се съкрати на шест месеца. "Това е нормален срок, като от тези шест месеца - 4 месеца и 17 дни ще бъдат процедурите, които се извършват в обхвата на изпълнителната власт - Агенцията за българите в чужбина, Министерство на правосъдието, Съвета по гражданство и министъра на правосъдието, а останалото време ще бъде, за да може вицепрезидентът да подпише съответния указ на лицето, което трябва да получи българско гражданство", коментира Симеонов. По думите му в момента около 53 хил. македонци с изрядни документи чакали да получат българско гражданство, но пропуските в закона не позволявали това. "Търсим решения и там да получим една ускорена писта за издаването и за получаването на гражданство от тези хора", заяви Симеонов.

Спадът на чуждите инвестиции вече е над 50%. Спадът на чуждите инвестиции в България продължава седми пореден месец и вече е над 50% спрямо същия период на миналата година. Тревожната тенденция се подсилва и от все по-рядкото реинвестиране на печалба и от изтеглянето на дялов капитал. Това показват данните на БНБ за първите седем месеца на годината.

От януари до края на юли страната ни е привлякла 431.8 млн. евро, което е с 534 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2016 г. Статистиката на централната банка подлежи на ревизия, но тенденцията на сериозен отлив на чужди капитали от българската икономика се затвърждава за поредна година. Така например за полугодието първоначално БНБ отчете 405 млн. евро привлечени нови преки чужди инвестиции, които впоследствие актуализира на 451 млн. През юли обаче вложенията излизат на минус от 19.2 млн. евро. Причината е, че външните инвеститори изтеглят както капитал, така и печалба, вместо да я реинвестират в българските си подразделения.

За седемте месеца на годината отливът на дялов капитал е в размер на 13.8 млн. евро, а на реинвестирана печалба - 10.4 млн. евро. Тези спадове се компенсират донякъде от нарастване на инвестициите в дългови инструменти. Данните на БНБ показват, че за седемте месеца на 2017 г. компаниите майки са отпуснали на българските си дъщерни дружества заеми за 460 млн. лв. при 276.4 млн. лв. година по-рано.

Продължава и сривът на вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас. За първите седем месеца на годината чужденци са закупили имоти за 5.6 млн. евро. Това е почти 10 пъти по-малко от същия период на миналата година, когато тези инвестиции бяха за 54 млн. евро. Най-много вложения идват от руски граждани - 2.7 млн. евро, следвани от Украйна и Казахстан.

С 392.1 млн. евро Холандия отново води класацията за най-голям нетен инвеститор в българската икономика. Голяма част от тези вложения обаче в действителност не са холандски - просто страната заради либералното си данъчно законодателство често е използвана от инвеститорите от различни страни, включително и от България, които регистрират там компаниите си. Големи нетни инвестиции идват и от Швейцария - 71.3 млн. евро, и Турция - 71.3 млн. евро.

В същото време се налага тенденцията на ръст на вложенията на български компании зад граница. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари-юли нарастват със 113.5 млн. евро при увеличение с 94.6 млн. евро година по-рано.

Стандарт

Съветът на ЕС: Големите дългове тежат на бизнеса. Дълговете на предприятията са твърде големи, много над тези на сравними държави, което натоварва балансите на дружествата и свива търсенето на кредити и инвестициите. Това се посочва в препоръки на Съвета на ЕС към България, които наскоро са публикувани в Официалния вестник на ЕС. За да бъде понижено все още високото равнище на необслужвани заеми на предприятията, българските власти трябва да предприемат мерки като използват широк набор от инструменти, пише в публикувания документ.

Например, ускоряването на реформата на правилата за несъстоятелност би подобрило правната среда за отстраняване на лошите дългове и би дало възможности за извънсъдебно преструктуриране. Освен това може да се предприемат мерки за надзор на банките с особено високи нива на лошите заеми, посочват от Съвета. Тези мерки може да включват действия, с които да се направят по-прозрачни данните за качеството на активите, както и да се развие вторичния пазар на необслужвани заеми.

Според прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2017 г. бюджетът на страната за тази година ще има дефицит от 0,4% от БВП, а през 2018 г. дефицитът ще падне на 0,3%. Според Конвергентната програма на България за 2017 г., размерът на дълга се очаква да падне от 29,5% от БВП през 2016 г. до 23,8% през 2020 г. Тези прогнози са реалистични, посочват от Съвета на ЕС.

Продължават усилията за подобряване на събирането на данъците, пише в публикуваните препоръки към България. Но експертите от ЕС допълват, че въпреки подобренията, спазването на данъчното законодателство продължава да е проблематично. Сенчестата икономика и недекларираният труд са широко разпространени. Административна тежест при плащането на данъци е намалена, но продължава да бъде значителна.

Според експертите от ЕС трябва да бъдат финализирани мерките за подобряване на банковия надзор, а за подобряването на небанковия надзор са необходими допълнителни усилия. Отстраняването на активите с трудно определима стойност и на нездравите търговски практики като кредитирането на свързани лица и сделките между тях, продължават да бъдат основни предизвикателства за властите, посочват от Съвета на ЕС. Недостатъците, разкрити при прегледите на застрахователите и пенсионните фондове, показват необходимост Комисията за финансов надзор да разработи план за засилване на надзора, включително като подобри собственото си вътрешно управление и функциониране, пише в препоръките на Съвета.

Междуведомствена работна група ще разгледа методиката за санирането. Вече е сформирана междуведомствена работна група, която ще разгледа методиката на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Предстои работата на включените в групата експерти да стартира. Това обяви днес министърът не регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, който заедно със заместник-министър Малина Крумова проведе среща с членове на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Програмата трябва да се оптимизира, като се промени методиката и в нея се предвиди по-строг контрол, каза още министър Нанков. Той посочи, че за тази цел с новия Устройствен правилник на министерството е създаден нов отдел „Контрол и мониторинг" в дирекция „Жилищна политика", която осъществява методическото ръководство на програмата.

Регионалният министър напомни, че бъдещето на програмата зависи от дебатите, които ще бъдат проведени в Народното събрание.

Заместник-министър Крумова посочи, че Камарата на строителите в България също може да даде насоки за добри практики по отношение на качеството на изпълнение, неквалифицирания персонал и неспазването на изискванията за безопасност на места, които са констатирани при реализацията на отделни обекти.

Стоим зад програмата. Тя има социален ефект, давайки работа на фирмите. Членовете на камарата имат задължението да спазват изискванията, но няма достатъчно квалифицирани кадри в страната, коментира от своя страна председателят на КСБ инж. Николай Станков.

Затова по време на срещата бяха дискутирани и професионалното образование и обучение, което да осигури необходимите кадри за строителния бранш.

С представителите на камарата министър Нанков обсъди още реализацията на големите инфраструктурни проекти. Той обяви, че през месец октомври т.г ще бъде обявен търг за проектиране на оставащия за изграждане участък от АМ „Хемус". Стартираха обществените поръчки за скоростния път София - Калотина и за тунел „Железница" на АМ „Струма". В края на годината се предвижда да бъде обявен и търгът за избор на изпълнител за пътя Ботевград - Мездра, посочи регионалният министър.

По време на срещата беше коментирана също нормативната уредба, регламентираща строителния бранш. Министър Нанков посочи, че ще се върви в посока по-голяма електронизация на заявяване на услуги от администрацията, като се предвижда справки от регистрите да се извършват по служебен ред.

Обсъдени бяха и въвеждането на типови договори и процедури при възлагането на обществени поръчки, което ще намали възможностите за обжалване на процедурите и ще съдейства за по-доброто изпълнение на проектите.

Монитор

Учените от Black Sea MAP откриха кораба на Одисей. След тригодишни археологически проучвания на Черно море, Международна научна експедиция разкри тайните на десетки корабокрушения. Древни галери и галеони са потънали на 2 км. дълбочина преди повече от две хилядолетия. Корабите са запазени непокътнати, а някои дори са с изправени мачти и навити корабни въжета. Дървените плавателни съдове са се съхранили, благодарение на средата в Черно море, която заради липсата на кислород е консервирала естествено корабите. Разкритията на учените предизвикаха истински фурор, след като изследователския кораб "Havila Subsea" се завърна и хвърли котва в бургаското пристанище. Лично Министърът на културата Боил Банов и кмета на Бургас Димитър Николов пристигнаха на борда, за да се запознаят с последните открития. За тях учените бяха подготвили специални подаръци - изящни макети от откритите потънали кораби на дъното на Черно море.

"В научния свят има спорове за това какво се е случило преди милиони години. През 2015- та година, излязохме в открито море и сканирахме 1000 километра площ. Имаме системи, които помагат да картографираме, но и други, които откриват какво се намира под морското дъно. От 70 различни места сме взели проби. Наричат се "седиментни проби". Те ще ни покажат какво се е случило до 15 000 години", заяви проф. Джон Адамс  от университета в британския град Саутхямптън, който е ръководител на проекта Black Sea MAP. В международната експедиция участват и българските учени - д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, д-р Крум Бъчваров от университета в Кънектикът, проф. Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт с музей при БАН.

"Пренаписахме историята на корабоплаването в световен мащаб. Това, което открихме надхвърли и най-смелите ни очаквания. Находките и разкритията на практика заличиха всички писания през последните 60 години", заявиха изследователите.

За изминалите три години, екипът е плавал 81 дни на море и 30 дни под вода. Подробно са проучени 60 древни кораба, от които 21 антични останки са новооткрити. 

Учените повдигнаха завесата и разказаха за най-интересните находки, на които са попаднали.

Най-сензационното откритие е само отпреди няколко дни. Изследователите са открили древен кораб, потънал преди 2 000 години край бреговете на Варна. Плавателният съд е римски и вероятно е потопен през Пети век, но системата му за управление е изцяло запазена.

„Удивително е, че за цели две хилядолетия корабът не е претърпял никаква промяна. По време на корабокрушението, сравнително леко са били увредени носа и кърмата. Изцяло е запазен руля, към който и до днес е прикрепен балера. Ако някой ми беше казал преди да го видя с очите си, че толкова стар кораб може да бъде в такова състояние - с изправена мачта и навити въжета, не бих повярвал", коментира проф. Адамс.

Сред сензационните находки е кораба на Одисей

Край българския бряг, подводните археолози откриват и друга изключително интересна находка - „Корабът на Одисей". Наричат го така на шега, но плавателният съд в действително е копие на този, изобразен върху червенофигурна гръцка ваза на която е изобразен Одисей, завързан и примамван от Сирените. Учените се натъкнали на странната прилика, след като възстановили графично кораба и веднага се досетили, че той всъщност много прилича на кораба, изобразен върху прочутата ваза в Генуа с лика на Одисей. Това е и най-старият кораб, открит от екипа. Той е древногръцки и е датиран от 5 в. Пр.Хр. - Класическата епоха. „Ако трябва да пресмятаме времето, то кораба на Одисей е съществувал 700 години по-рано, но приликата е факт", коментира  д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол,

По време на мащабната експедиция е открит и друг римски кораб, потънал през 3 век от новата ера. Учените с изненада открили, че целия товар, който е превозвал по море е непокътнат на борда му. Оказало се, че корабът е натоварен с древни амфори, складирани в носовата му част. Запазени били и съдовете, в които моряците са приготвяли храната си. Изследователите са успели да извадят част от амфорите и ще ги предоставят за допълнителни анализи. На борда на римския галеон е открит и кабестан, използван като лебедка. Механизмът за придвижване на товар е запазен в много добро състояние. Учените са го виждали от древните илюстрации, но никога до този момент на живо. Друга интересна находка е Италиански кръгъл кораб от 14 век Сл. Хр., за който се предполага че е от  Венеция, Дубровник или Генуа. Всички плавателни съдове са открити край българския бряг на Черно море.

„Корабите, които открихме изглеждат по много по-различен начин от който сме си представяли. Убеден съм, че никой преди нас не е виждал толкова запазени съдове. Няма шанс да се извадят, защото са много надълбоко, а операцията по изваждането и консервирането им е много трудна и скъпа. Но могат да се представят като възстановки. Има идея да се задвижи проект за Музей по подводна археология на остров Св. Кирик и Юлита в бившето военно поделение. Но е необходимо финансиране", заяви д-р Калин Димитров- директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който е и част от екипа на  проекта Black Sea MAP

Идеята срещна силна подкрепа в лицето на министъра на културата Боил Банов, който заяви, че такъв музей трябва да има.

Изследователите планират да подновят подводните проучвания точно след година. Планират да продължат работа в морето до устието на река Ропотамо, където на дъното лежи цяло потопено селище, обитавано още през Бронзовата епоха.

Пращат на прокурор менте документи за зона „Калиакра". Документи менте, които внезапно са променили степите в района на Калиакра на защитени, отиват на прокурор. Това съобщиха от Национална асоциация „Българско Черноморие", които обявиха, че изпращат сигнал до обвинител № 1 за фалшифицирани местообитания по НАТУРА 2000 в Калиакра от Зелени Балкани и WWF.

Според организацията „Ръководството за определяне на местообитанията с европейска значимост в България", който е официалният документ, на базата на който се решава къде да бъдат защитените територии, е подправен в процеса на обявяване на приоритетните хабитати и зони от мрежата НАТУРА 2000.

Става въпрос за нашумелите покрай кризата в Каварна „Понто-сарматски степи", чието съществуване се оказва не просто необяснимо и необосновано за държавните институции и местните общности, но и напълно незаконно, твърдят от НАБЧ. Проверка на техни експерти показва, че появяването на въпросните защитени степи е резултат от документална измама. Заради фалшифицираните данни срещу България е проведена наказателна процедура и има влязло в сила осъдително решение на съда в Страсбург.

От НАБЧ съобщават, че през 2005 година с подпис на министър Долорес Арсенова е утвърдено ръководството, по което се определят местообитанията в страната предвид присъединяването ни към ЕС. В това ръководство под код 6290 фигурират Западнопонтийските божурови степи - като малко местообитание, неприоритетно и не от европейска значимост, т.е. не е застрашено от изчезване. Определянето на този хабитат е въз основа на академични трудове на Бондев, Цонев и други.

„Имайки предвид този факт, към 2005 г. не е имало никакви индикации, че зоните с такива местообитания биха могли да станат обект на драстични рестрикции. Съответно в период на икономически възход започват инвестиционни проекти в района на Калиакра.

Постфактум, през 2009 година, неясно по чие разпореждане, ръководството е променено и на мястото на „Западнопонтийските божурови степи" с код 6290 изведнъж се появяват анонимно, без автор и без налична научна обосновка, Понто-сарматските степи с код 62C0 - вече приоритетно, „със звездичка" местообитание", обясняват от НАБЧ. То обхваща почти 25 000 декара и създава предпоставки за драстични ограничения на човешките дейности в района на Приморска Добруджа. Основните съмнения за закононарушения идват от факта, че никъде в подмененото ръководство от 2009 г. не е описано кой експерт и на базата на какви научни данни е включил Понто-сaрматските степи с код 62С0. По каква причина, от кого, как и защо,Понто-сарматските степи, които не са характерни за нашата държава, са определени като приоритетно местообитание 62C0. Те допълват и че в преамбюла на подмененото ръководство от 2009 г . продължава да присъства местообитание Западнопонтийски божурови степи 6920, което е описано и включено в ръководството от научния работник Веска Русакова. От съществена важност е и друг факт, че такова местообитание не фигурира в нито един текст, послужил за основа на ръководството.