Капитал

Държавата измисли нова схема за придобиване на "Дунарит". След като в края на август Държавната консолидационна компания (ДКК) не успя да реализира своя план А за овладяване на русенския оръжеен завод "Дунарит", бързо е приведен в действие нов опит. Детайлите по последните действия бяха изложени от икономическия министър Емил Караниколов на спешно свикан брифинг, паралелно с течащия пред парламента протест на работници в "Емко" срещу отнетия лиценз за търговия на дружеството и прекратените му договори от държавния военен търговец "Кинтекс". Проблемите на "Емко", което претендира, че е настоящият собственик на "Дунарит", започнаха в края на юли, след като собственикът му Емилиян Гебрев и директорите на русенския завод се сдобиха с обвинения от прокуратурата.

Операция "Овладяване 2.0"

Новата тактика на ДКК има сходства както с неуспешния опит от август, така и с начина, по който тя придоби акциите на друг свързан с КТБ актив - "Авионамс". Това стана през май 2016 след публична продан, инициирана от синдиците на фалиралата банка срещу собственика на авиоремонтния завод - "Хедж инвестмънт България". Тогава ДКК плати 29 млн. лв. и след месеци обжалване влезе във владение през пролетта на 2017 г.

По думите на Караниколов миналата седмица синдиците на КТБ са обявили публична продан на вземания от "Хедж инвестмънт България", по които солидарни длъжници са "Авионамс" и "Кемира". Последното притежава 99.5% от "Дунарит", които "Емко" твърди, че е придобил. Върху тях има запори от КОНПИ и НАП, а доскоро и претенции от свързаната с Делян Пеевски офшорка Viafot Limited, заради които се водят сложни регистърни схватки и опитите за вписване на каквото и да е решение неминуемо стигат до съда. При първия си ход в посока национализация на "Дунарит" държавата изкупи именно вземането на Viafot за около 47 млн. лв. (минало през посредник, а после и през самата КТБ), но русенското дружество изплати този дълг заедно с лихвите и така отпаднаха основанията ДКК да се впише като заложен кредитор и евентуално да пристъпи към изпълнение.

"Ние участвахме в тази публична продан, тъй като за част от тези вземания, за 42 млн. евро, солидарен длъжник освен "Кемира" е "Авионамс" и ако някой ги бе придобил, можеше да се тръгне на изпълнение срещу "Авионамс". Във връзка с това ДКК заяви интерес да участва, на самия търг не се яви никой и съгласно нормативната база можеха веднага след това да започнат преговори", заяви Караниколов. "Вземанията бяха около 82 млн. лв., продажната цена беше 67 млн. лв. На следващия ден ДКК купи тези задължения на пряко договаряне за 38 млн. лв. Оттук насетне извършихме и допълнителна проверка и се установи, че "Хедж инвестмънт България" и съответно и "Кемира" и "Авионамс" дължат към други дружества около 50 млн. лв., за които не мога да коментирам. ДКК ще насочи изпълнението си към акциите на "Дунарит", притежавани от "Кемира", и ще направи опит на пазарен принцип да придобие тези акции", обясни още министърът.

Потайните синдици

Така очертаният план за действие още веднъж показва тясното сътрудничество между синдиците на КТБ и държавата в действията й по казуса. Въпреки уверенията на Караниколов, че търгът е свикат по законовия ред, всъщност за него се разбра чак от думите на самия министър. Тук проблемът е отчасти и нормативен. Според разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност съобщението за търг за продан на имущество "се разгласява чрез поставянето му на място за съобщения, определено от синдика, на мястото, където се намира вещта или където се съхранява документацията относно правото - предмет на публична продан, на мястото, където ще бъде извършена публичната продан, на определените за това места в сградата на съда по несъстоятелността и в сградата на общината по местонахождението на вещта - обект на продажба".

Това прави доста сложно да се следи какво се продава, без да се обикалят и оглеждат стени на ведомства. Затова е предвидено и че "когато оценката на вещта или правото е над 20 000 лв., съобщението за публична продан се публикува в един централен ежедневник най-малко 10 дни преди проданта." В 21-и век и при броя национални издания това също е трудоемко начинание. Затова и едва ли има пречка информация да се публикува и на сайта на КТБ (където има такава секция и такива обяви от началните периоди на несъстоятелността), което очевидно би имало по-добра видимост. Логично целта на синдиците би трябвало да е да има максимален интерес, който би позволил и максимална цена. Вместо това с покриването на законовия минимум резултатът е търг, на който никой не се е явил, и продажба на цена под половината от номинала на вземането, което означава и по-малко средства в масата на несъстоятелността.

Натискът по другите фронтове

Втората операция на ДКК също далеч не е гарантирана и бърза и почти сигурно ще премине през нова поредица съдебни обжалвания. Вероятно затова и продължават на вид координираните усилия на държавата да води война на изтощение с "Емко". Дружеството продължава да е без лиценз за търговия, като оттам обвиняват, че въпреки отстранените констатирани нарушения се правят нови проверки по устав само и само с цел да се открият някакви минимални нередности. Караниколов обаче отхвърли тези обвинения и оправда отнемането на лиценза със защита на безопасността на самите работници и обществото.

Той отрече и да е разпореждал на подопеченото му държавно дружество "Кинтекс" да прекратява договорите си с "Емко" по голяма поръчка за Индия, като обясни, че решението е на ръководството на дружеството, след като е анализирало риска. Паралелно с това обаче той обяви договорите с "Емко" за неизгодни и каза, че е внесъл в прокуратурата сигнал срещу по-предишното ръководство на държавния търговец, което ги е сключвало. Според Караниколов въпросните боеприпаси могат да се произвеждат освен от "Емко" и от "Дунарит", и от ВМЗ. Тогава обаче не са търсени оферти от другите производители, което по анализ на министерството е можело да намали цената с 5-10%. "Тези хора ще трябва да отговарят защо е заобиколен държавният ВМЗ", каза Караниколов.

Той не назова каква неустойка дължи "Кинтекс" на "Емко", но каза, че според него няма основание за такава, тъй като неизпълнението не е по вина на търговеца. Според Караниколов е задължение на производителя да окомплектова, натовари произведената стока на корабите за Индия и да оправи митническите документи, и той не го е изпълнил. Затова и "Кинтекс" е възложил на ВМЗ да произведе договорените боеприпаси. Според него е имало опит "Емко" да преговаря с ВМЗ да продаде готовата продукция, но нищо не е последвало. Министърът заяви още, че ще се прави проверка за десет години назад на договорите на "Кинтекс", както и във ВМЗ, където ще се търси дали техни лицензи и разработки не са ползвани от други компании. Това вероятно адресира тиражираните твърдения в медиите на Пеевски, че компанията на Гебрев е ползвала продукция на ВМЗ и е стояла "на входа и на изхода му".

Покупката на нови изтребители ще бъде частично рестартирана. Процедурата за придобиване на нов тип бойни самолети за нуждите на българската армия най-вероятно частично ще бъде рестартирана. Това препоръча днес с 13 на 7 гласа временната парламентарна комисия, създадена с цел да проучи как точно е станало класирането на офертите за бъдещите изтребители на ВВС по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. В последните дни от управлението си временният кабинет посочи като предпочитан доставчик шведската компания Saab с техните самолети Gripen C/D, а дисквалифицира американо-португалската оферта за самолети втора ръка F-16 MLU. В процедурата участваше също така и Италия с използвани бойни самолети Eurofighter Tranche 1, но тя бе класирана на второ място. Общата ориентировъчна цена на проекта за придобиване на нови бойни самолети е 1.5 млрд. лв., срещу които страната ни трябва да получи поне 8 машини за защита на въздушното ни пространство. През последните няколко дни изборът на нови изтребители провокира остра размяна на реплики между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, който определи парламентарната комисия като "трибунал".

Според депутатите от временната комисия процедурата най-вероятно трябва да бъде върната една стъпка назад и трите държави от шортлистата отново да представят свои обвързващи оферти (RFI), тъй като според тях F-16 са отстранени от надпреварата неправомерно. Народните представители са преценили, че методиката за оценка е била променена в крачка и така изведнъж изискването за разсрочено плащане на самолетите е станало от препоръчително в задължително. По този начин американските изтребители, които трябваше да бъдат модернизирани в Португалия, изненадващо са изпаднали от състезанието. Макар и да не го признават пряко и отричат да имат фаворит, с настоящото си решение управляващите връщат в играта F-16. Всичко това окончателно ще стане факт, след като докладът на комисията бъде гласуван в пленарна зала от всички депутати. Според председателя на временната комисия Емил Христов от ГЕРБ обаче Министерство на отбраната в крайна сметка ще вземе окончателното решение точно колко назад да бъде върната процедурата по избор на бойни самолети.

Неизбежният резултат от всичко това обаче ще е, че придобиването на нови изтребители ще се забави поне с няколко месеца, ако не и с години. Премиерът Бойко Борисов и военният министър Каракачанов също се изказаха в тази посока като подчертаха, че военно-въздушните сили не са най-спешният им приоритет при превъоръжаването на армията ни. Изключително неприятният ефект от това е, че изтребителната ни авиация ще продължи да е на 100% зависима от Русия в разрез с всички изисквания и препоръки на НАТО, а също така и с ангажиментите на страната ни да не купува руска военна техника в разрез с оръжейното ембарго на ЕС заради анексирането на Крим. Също така, според авиационните специалисти по-нататъшната поддръжка на четвъртвековните ни МиГ-29 (на теория разполагаме с 15 такива) в средносрочен план може да погълне повече средства от евентуалното придобиване на нови самолети.

Ако страната ни все пак реши да спази съюзническите си ангажименти и да прекъсне зависимостта от Русия, това ще доведе до приземяване на бойната ни авиация в краткосрочен план, но няма да оголи напълно българското въздушно пространство. При подобно развитие на нещата, охраната на небето ни ще бъде поета от чужди изтребители по линия на т.нар. "съвместен ер полисинг", който от съвместен ще стане чисто натовски. Дори в момента италиански изтребители Eurofighter изпълняват съвместни мисии и патрулират заедно с българските МиГ-29 над България. В политически план обаче подобен сценарий ще е абсолютна катастрофа за премиера Борисов, който ще даде недвусмислено доказателство, че нехае напълно за отбранителната политика на страната.

По повод проекторешението на парламента шведската компания Saab излезе с необичайно остро за досегашния си стил изявление. "В последните седмици бяхме свидетели на много грешни и заблуждаващи твърдения, критики и обвинения, разпространени публично. Saab и Швеция никога не са търсили каквото и да е нечестно предимство по време на процедурата, провеждана от българското Министерство на отбраната и от правителството. Обвиненията, че се възползваме от схемата за плащане, поставена като изискване от Министерството на отбраната, не са основателни. Като всеки друг участник в процедурата, бихме предпочели авансово плащане. Все пак, разбираемо е, че министерствата на финансите и отбраната изискват вариант, който съвпада с ограниченията на българския бюджет. Схемата за плащане беше одобрена от парламента през 2016 г. и ние сме се съобразили с това условие в отговора ни на искането за оферта.", се казва в изявление на Магнус Луис-Олсон, директор за Европа. "С уважение към българските парламентарни процедури и експертизата на членовете на комисията, бихме искали да изтъкнем, че започването на нова международна процедура ще доведе до по-нататъшни забавяния на процеса по придобиване на нов изтребител и ще удължи зависимостта на България от наследените системи за отбрана. Това допълнително ще натовари оперативния бюджет на българските ВВС.", продължава той.

Сега

http://www.segabg.com/

Партиите превърнаха във фарс избора на членове на ВСС. Парламентът превърна във фарс избора на членове на Висшия съдебен съвет вчера. Дирижирано и зад фасадата на прозрачна и демократична процедура депутатите повториха гласуването в правната комисия преди дни и кандидатите бяха избрани проформа и без всякакъв дебат. Елемент от цялата гавра с интелигентността на обществото бе пълният синхрон между ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС при преодоляването на тежкото изискване кандидатите да бъдат подкрепени от мнозинство от минимум 2/3 (160 депутати). БСП, която претендира да е опозиция, даде своята дан, като осигури 80 гласа при вота в отсъствието на лидера Корнелия Нинова.

Всичко това се разигра, въпреки че Европейската комисия следи процедурата под лупа. В последния си мониторингов доклад ЕК нарече избора на членове на кадровия орган на съдебната власт ключов. След като и депутатите попълниха състава на следващия ВСС, е ясно, че трудно може да се очаква новият съвет да е по-добър от отиващия си. "В новия дори няма да има реформаторско малцинство", коментираха пред "Сега" магистрати.

Депутатите дори не се опитаха да прикрият факта, че всичко е предварително договорено. Те чинно следваха знаците как да гласуват - депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова вдигаше ту очилата си, ту химикалката в зависимост от това кога вотът трябва да е "за" и кога "въздържал се".

Крайният резултат от вота вчера напълно съвпадна с изтеклата още в началото на септември схема 4:3:2:2 - ГЕРБ - 4-ма членове, БСП - 3-ма, ДПС - 2-ма, "Обединени патриоти" - 2-ма. Отделни депутати се опитаха да внесат малко драматизъм в иначе безметежното гласуване, като обявиха, че така съмнението за задкулисна сделка се превръща в реалност. Колегите им обаче останаха доволни от работата си, защото са се справили със задачата да посочат членове на ВСС, преди да е изтекъл мандатът на действащия съвет на 3 октомври. Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов цинично похвали депутатите за прозрачността на проведената процедура. "Не виждам нищо лошо в това, когато политиците постигат консенсус и правят избор, който ги обединява. Не винаги трябва да намираме конфронтационната нотка, за да покажем, че всеки един защитава дадена кауза", изтъкна той.

ПГ на ГЕРБ успешно прокара всичките 4 кандидатури, които издигна. Това са зам.-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев, Вероника Имова - съдия във Върховния касационен съд (ВКС) и шеф на Комисията за атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС, районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова и окръжният на Бургас Калина Чапкънова. Очаквано от надпреварата отпадна столичният адвокат Мирослав Джеров, който бе самостоятелна номинация на депутата от ГЕРБ Георги Марков.

БСП издигна 6-има кандидати, от които 3-ма ще се настанят във ВСС, както се очакваше. Късметлиите са Даниела Маринова от Софийския апелативен съд, Драгомир Кояджиков от Апелативния спецсъд и Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура. Не сполучиха в състезанието Марина Михайлова от ВАС, съдията от ВКС и ексдепутат Диана Хитова и Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура.

Както ОП, така и ДПС бяха номинирали по двама претенденти и ги прокараха без проблеми. В съдийската колегия на ВСС влиза подкрепеният от националистите софийски адвокат Боян Новански, а в прокурорската - зам. апелативният прокурор на София Йордан Стоев. ДПС вкара в съвета зам.-шефа на Апелативния съд в София Стефан Гроздев и шефа на стопанския отдел на Националната следствена служба Пламена Апостолова.

Най-критичен към процедурата бе лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който остана изключен от договорките, макар че бе издигнал двама кандидати. "В обществеността се прокрадна мнение, че ще бъдат избрани послушни магистрати, проекция на тайни кръгове и организации, които с действията си ще защитават техните бизнес интереси в ущърб на гражданите. Минималният брой на кандидатите е доказателство за договорките", каза той и атакува Пламена Апостолова, като цитира данни на Сметната палата за притежавано от нея имущество на стойност милиони левове. И посочи, че е роднина с директора на столичния офис на комисията за конфискация на незаконно имущество Георги Апостолов. Той нападна и Йордан Стоев, тъй като при подаването на документите му за процедурата най-напред бил вписан като кандидат за съдийската колегия, а впоследствие по искане на водача на "Атака" Волен Сидеров бил преместен към прокурорската.

Постфактум и от БСП признаха, че малкият брой кандидати оставя усещането, че изборът е бил предопределен. "Усещането за договорки е подсилено от новото изискване за 2/3, което прави така, че за да имаме успешен избор, трябва да гласуваме заедно", посочи соцдепутатът Крум Зарков.

Кой кой е

Боян Магдалинчев е един от най-приближените до председателя на ВАС Георги Колев, чийто мандат изтича. Той беше кандидат и за конституционен съдия от квотата на върховните съдилища, но колегите му предпочетоха да изберат Таня Райковска. М. г. Магдалинчев беше критикуван за разпределянето на делото за уволнението на следователя Петър Петров. В крайна сметка ВАС "пусна" Петров да си тръгне от съдебната власт с обезщетение от 18 заплати и без наказание. След мандата си във ВСС Магдалинчев няма да се върне в съдебната система, защото ще е навършил пенсионната възраст 65 г.

Адвокат Боян Новански е свързван в съдебните среди с бившия директор на столичното следствие Петьо Петров. В имотния регистър през 2006 г. е вписано, че Петров дарява на Новански имот край Созопол, пише "Капитал".

Вероника Имова от ВКС досега беше член на Комисията по атестирането и конкурсите във ВСС. Тя има 36-годишен съдийски стаж.

Даниела Маринова от Софийския апелативен съд е съдия от 16 г.

Драгомир Кояджиков от Апелативния специализиран наказателен съд израства бързо в кариерата - от районен в апелативен съдия. Той беше в състава, който пусна под гаранция обвиняемия за организатор на престъпна група кмет на Галиче Ценко Чоков. Проверка на Инспектората показа, че делото не е разпределено на случаен принцип, а срещу разпределилата го Даниела Врачева започна дисциплинарно производство.

Стефан Гроздев е зам.-председател на Софийския апелативен съд. Срещу него преди няколко години имаше няколко прокурорски преписки, но всички бяха прекратени. ВСС го изслуша по сигнал, че си купил евтин апартамент в Париж, и заключи, че няма нарушение.

Районната прокурорка на Пловдив Гергана Мутафова не успя да влезе във ВСС от квотата на прокурорите, но проби през парламента. Неофициално за нея се говори, че е близка до главния прокурор.

Шефката на столичното следствие Пламена Апостолова също минава за близка до главния прокурор. Най-известното дело, по което тя е работила, е за източването на "Топлофикация-София".

Зам. апелативният прокурор на София Йордан Стоев се прочу, когато отказва да разследва депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски по сигнала на "Протестна мрежа" през 2015 г.

Окръжната прокурорка на Бургас Калина Чапкънова поддържа обвинението по делото за атентата в Сарафово. Тя бе наблюдаващ прокурор по делото за престрелката в Слънчев бряг, където бе ранен Митьо Очите, а един от гардовете му бе убит.

Светлана Бошнакова от върховната прокуратура изкара един мандат в съдебния инспекторат, пак номинирана от БСП. През 2016 г. се върна в прокуратурата.

Яйцата с фипронил се множат с по 100 000 на ден. Аферата "Фипронил" придобива все по-големи мащаби в България. Вчера министърът на земеделието Румен Порожанов съобщи, че бройката на замърсените яйца, произведени от трите ферми в Поликраище, вече надминава 1.5 милиона. Количествата растат, защото кокошките там продължават да снасят - по 100-120 хиляди яйца на ден, обясни Порожанов по Нова тв. Но откакто птицефермите бяха хванати в нарушението, стоката им е под възбрана и няма как да стигне до пазара. Преди това обаче стотици хиляди яйца са залели търговската мрежа в страната. Малка пратка от 7000 бройки е отпътувала и за Кипър, каза агроминистърът.

Вчера стана ясно, че огромна част от птиците в трите ферми, ползвали фипронил за обезпаразитяване на площадките си, ще бъдат унищожени, както и всички яйца, замърсени с химикала. Ведомствата обаче се разминаха за начина, по който ще стане унищожаването. Във вторник от Българската агенция за безопасност на храните обясниха, че яйцата не могат да бъдат изгорени в екарисаж заради фипронила в тях и трябва да бъдат "загробени" - тоест заровени на специално място. Министърът обаче каза вчера, че те ще бъдат унищожени като кокошките носачки - в екарисаж. От БАБХ не можаха да отговорят на въпроса на в. СЕГА как в крайна сметка ще се процедира.

В обектите в Поликраище бяха открити 17 петлитрови туби с препарата фипронол, с които са били пръскани тревните площи. Изследванията там продължават и едва когато пробите за наличие на фипронил започнат да дават отрицателни резултати, птицефермите ще могат да се върнат на пазара, обясни Порожанов. В момента и прокуратурата се занимава с "аферата Фипронил", като проверява дали не става дума за престъпно нехайство и създаване на риск за здравето на хората.

От разясненията на Порожанов се разбра все пак, че мащабите на бедата у нас са далеч по-малки отколкото в Холандия и Белгия, където бяха затворени над 250 ферми. В нашите яйца бяха установени 0.027 мг/кг, докато в холандските са били засечени до 1.5 мг фипронил - при положение че според евронормите "доза" от 0.72 се смята за опасна.

Министърът каза, че според собствените му изчисления човек с тегло от 70 кг трябва да изяде за седмица 70-80 от замърсените яйца от Поликраище, за да си причини проблеми със здравето. А подобно количество яйца не е препоръчително дори и когато не съдържат фипронил.

Стандарт

Кинтекс играел за частници. Държавният търговец на оръжие "Кинтекс" е играел за частници. Заради това прокурори ще проверяват договорите на компанията 10 години назад, обяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Установено е, че за последните 3 контракта за 2016 г. от "Кинтекс" не са поискали оферти за търсена в чужбина продукция от военните заводи "ВМЗ-Сопот" и "Дунарит", а само от "Емко". Задължение на външнотърговската фирма е било да поиска предложения и от трите предприятия.

"Кинтекс" е купувала определени боеприпаси от "Емко" на цени между 5 и 10 процента по-скъпо, отколкото ако ги беше купувала от ВМЗ или от "Дунарит", обясни още Караниколов. Той призова работниците от "Емко" вместо да протестират, да накарат своите ръководители да изпълнят всички изисквания за връщане на лиценза на фирмата.

Изпратил съм сигнал до прокуратурата - заради три вида боеприпаси. Причината - последните два пъти "Кинтекс" е поискал оферти само от "Емко", но не и от ВМЗ и "Дунарит", а такова задължение е имало. Ако имаше оферти от другите две дружества, щеше цената да е 5-10% по-ниска, заяви Караниколов.

Ще проверяваме как са извършвани сделките и дали най-добрите оферти са печелили, обясни още Караниколов. Проверка ще бъде направена и във ВМЗ - дали има техни патенти, които се ползват неправомерно от други предприятия

От думите на министъра стана ясно, че в момента се произвежда поръчката, предназначена за Индия. "Това нищо няма да струва на данъкоплатците", добави Караниколов.

КЗК разреши сделката за мола на "Цариградско". Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката за търговския център The Mall на бул. „Цариградско шосе" в София.

Припомняме, че британското дружество Hystead Limited, собственост на Hyprop Investments и PDI Investment Holdings, обяви в края на юли, че чрез дъщерната си компания Balkan Retail NV придобива всички акции на българския собственик на мола AP Retail I.

Стойността на сделката е 156 млн. евро. Компанията преговаря и за закупуването на площта, отредена за хипермаркет, която се заемаше от Carrefour и след това беше поета от банката кредитор на веригата на търг за принудителна продан.

Това е втори опит за продажба на мола, след като южноафриканският публичен инвестиционен фонд NEPI се отказа от The Mall и купи „Сердика център" на столичния бул. „Ситняково".

Монитор

Пътят до Европа със самолет по-евтин от влака и автобуса. Пътуването до Европа е много по-евтино със самолет в сравнение с автобус или влак, показа проверка на „Монитор". Това е и причината близо 50 на сто от пътуванията на българите да са били със самолет през първите осем месец на годината, а останалите с наземен транспорт, показва и статистиката на Института по туризъм с музей към Университета по библиотекознание и информационни технологии (Унибит).

Нашенците използват основно самолет до европейските дестинации, както и за задокеанските като САЩ, Австралия, Япония и Китай. Тенденция е трайна и се дължи основно на либерализацията на авиационния пазар и настъпването на нискотарифните превозвачи в България. Последните откриват линии от и до страната всеки месец, а цените за някои полети понякога са по-евтини от скромна вечеря в ресторант. От началото на годината пътуванията зад граница са около 4,3 млн. От тях 2,5 млн. са били с туристическа цел, включително посещения при близки и приятели, а останалите с цел бизнес. Данните показват, че две трети от всички са в страни от Европейския съюз.

Най-посещаваните с цел туризъм са съседна Гърция, Румъния и също така Германия, Италия и Испания, където има много големи български диаспори.

Голяма част от българите пътуват с наземен транспорт, когато става въпрос за посещения на съседните ни страни, а когато става въпрос за европейски дестинации, се използва най-често самолетен или автобусен транспорт. Много малка част от българите използват влак, а почти единици са нашенците, които използват воден транспорт.

Предвижването с автобус и с кола все още се използва от много хора заради разстоянията, смята Румен Драганов от Институт по туризъм с музеи към УНИБИТ.

Туроператорите забелязват висока степен на повтаряемост на пътуванията. От началото на годината ръстът е около 20% или около 500 хил. българи повече за първите осем месеца на годината.

Голяма част от пътуванията понякога са свързани с пазаруване, а дори и за едно кафе."Многото ГКПП към съседките ни провокират бързи ходения. В Македония често се ходи, за да се сипе нафта, а в Сърбия, за да се купи кашкавал", разказва Драганов.

Млякото в ЕС малко, маслото - двойно по-скъпо. Дефицитът на мляко в целия ЕС доведе до удвояване на цената на маслото и непрекъснато пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти, научи „Монитор".

У нас около 80% от кравето масло е вносно и сега цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, срещу 6 лв. преди година, обясни за „Монитор" председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров.

По думите му България внася около половината от мляко (сурово, сухо или концентрат) за производство на млечни продукти от другите страни от Общността и недостигът на суровината, а оттам и повишаването на цената няма как да не се отрази и у нас. „До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС. След това ЕК предприе мерки за намаляване на производството на суровото мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай започна да прави по-голям внос на млечни продукти от Европа, а са се увеличили и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна недостиг на суровината. В момента датска компания, която е най-голям производител на млечни продукти в ЕС прогнозира остър недостиг на сурово мляко, обясни той.

По думите му именно дефицитът на мляко у нас е и една от причините да се увеличава използването на неживотински суровини (основно палмово масло) за производство на млечни продукти, без това да се обявява, като целта е да се задържи цената.

Според Зоров родното производство на мляко намалява, защото литър мляко у нас струва по-малко от същото количество вода. „Затова и никой не иска да се занимава със животновъдство", добави браншовикът. Той предложи да се спре със субсидиите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми. Другото му предложение е за намаляване на ДДС за храните, което ще увеличи потреблението и ще се отрази положително на производителите.

Междувременно вчера 32 земеделски браншови организации представиха обща позиция на земеделската общност в страната за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020 г. Те настояват за запазването на бюджета и трите сегашни компонента - директни плащания, подкрепа за развитие на селските райони и общата организация на селскостопанските пазари. Едно от другите им искания е бъдещите търговски преговори на ЕС с трети страни да бъдат съобразени с общата реформа на ОСП. Браншовите организации настояват още и за по-малко и уеднаквено национално съфинансиране от всички страни в ЕС, което да е максимум 30%.