Капитал Daily

Фонд от ЮАР ще има два софийски мола. Срещу 460 млн. евро. И четирите най-големи мола в София тази година стават южноафрикански срещу космическата сума от 1.44 млрд. лв. Пълната хегемония идва, след като фондът от ЮАР NEPI Rockcastle обяви втората си придобивка в страната: мол №1 в София - Paradise Center. Купува го за 252.9 млн. евро, което е най-високата цена, плащана за недвижим имот в България. От края на август дружеството е собственик и на търговски център №3 в столицата - "Сердика", където заедно с офис сградата оценката стигна 207 млн. евро. NEPI дори се беше договорила да купи и втория в класация - The Mall, но сделката се разпадна и друг фонд от ЮАР го поиска и след това го придоби.

Другата новост в сделката е постигнатата ниска доходност - 7%. Такива нива при моловете не са постигани от периода преди кризата, а предходните продажби тази година станаха при 8% доходност.

Към есента на тази година четири различни фонда са договорили шест мола в страната, два от които извън София. Според източници от пазара някои от тях, включително NEPI, са започнали да оглеждат и офис сгради. Масовото навлизане на фондовете от ЮАР в региона започна преди 1-2 години, но тази година достигна България. Причината за интереса е, че тук доходността е висока в сравнение със Западна Европа, а в африканската държава инфлацията е много висока - между 5 и 10% годишно през последното десетилетие.

Сделката за Paradise

В съобщение до фондовата борса в Йоханесбург в четвъртък фондът обяви, че чрез българското си дъщерно дружество "НЕПИ проджект ту" придобива столичния мол Paradise Center от досегашния му собственик "Булфелд". Зад него стоят руски капитали, като преди месеци беше обявено намерение за строителство на небостъргач на терена - Paradise Tower, с внушителните 55 етажа и височина 215 м. Сега в сделката не се съобщава NEPI да са придобили проекта. Съдружниците в "Булфелд" ще продължат да са собственици на базара "Илиянци", офис сградата "Антим тауър" и няколко бивши кина в центъра на София.

Финансирането на сделката става чрез собствени средства на купувача и дългови инструменти в комбинация с продажбата на акции от портфейла на фонда. Според отчета на българското дружество активът е оценен на 275 млн. лв., като към края на миналата година не е имало банкови заеми, но е дължало на свързани лица 188 млн. лв. Сделката трябва да получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Това едва ли ще е проблем въпреки солидния пазарен дял, който NEPI ще държи. В София има седем мола и търговски площи на централните улици, така че новият собственик едва ли ще може да диктува цените на наемите.

Paradise Center е най-големият търговски център в София с 82 хил. кв.м брутна площ за отдаване под наем. Той отвори през 2013 г., като от фонда отбелязват, че общият брой на посетителите в мола достигат 10 млн. души годишно. Освен класическите магазини, ресторанти и кина Paradise има и конферентен център, фитнес и басейн. Приходите на "Булфелд" през последните две години са нараснали, като през 2016 г. са достигнали 41.4 млн. лв. Печалбата обаче е намаляла - от 3.8 млн. на 1.3 млн. лв. Това, при положение че хипермаркетът не работеше - първо беше Carrefour, а после "Пикадили", но и двете вериги затвориха.

Заради мола и новата метро линия до "Хладилника" в региона около мола се извършва мащабно строителство на жилищни и офис сгради, като се оформя една от най-бързо развиващите се офис зони в града.

Първата сделка на NEPI - "Сердика център", беше завършена в края на август. Цената тогава беше рекордна за българския пазар на недвижими имоти - 207 млн. евро, като освен мола включваше и офис частта. "Сердика център" беше отворен през 2010 г. и е с обща търговска площ 51.5 хил. кв.м. Офис сградата е открита през 2011 г. и е с 28.5 хил. кв.м площ. Сделката стана през новоучреденото софийско дружество "НЕПИ проджект уан". В ръководството влязоха основно румънски граждани, тъй като там са основните инвестиции на фонда в Европа (виж карето).

Рекорден шопинг за 850 млн. евро

Годината се очертава като рекордно добра за пазара на търговски площи в България, като това се дължи основно на продажбите за молове. За първите девет месеца на 2017 г. в сегмента са сключени седем сделки за над 850 млн. евро, показват изчисления на "Капитал". Числото вече изпреварва резултатите от предкризисната 2008 г. - 345 млн. евро, показват данните от анализ на консултантската компания Forton.

"Тази година имаме изключително силен инвестиционен пазар, движен основно от транзакциите в ритейл сегмента. Макар че очакваме и големи сделки с офис сгради, нашата прогноза е, че търговските площи ще останат водещи", коментира в съобщение до медиите при представянето на данните в края на миналия месец изпълнителният директор на Cushman & Wakefield Forton Михаела Лашова. По думите й тенденцията е характерна не само за България, но и за региона на ЦИЕ като цяло.

Конкретно за местния пазар инвестиционният интерес се засилва и от доброто представяне на икономиката и на растящото вътрешно потребление, които водят до повишаване на оборотите на търговците, а оттам съответно и на наемите.

Другите в южноафриканската инвазия

Три други фонда от ЮАР сключиха сделки тази година. Столичният The Mall ще стане част от портфолиото на фонда Hyprop Investments срещу 156 млн. евро, като се очаква купувачът да плати допълнително около 20 млн. евро за бившия хипермаркет Carrefour в комплекса. Преди дни Комисията за защита на конкуренцията разреши без пазарен анализ сделката.

Mall of Sofia пък ще стане собственост на компанията за инвестиции в търговски имоти Acsion срещу 104 млн. евро. Друг южноафрикански инвеститор - MAS Real Estate, плати през пролетта 62 млн. евро в пакетна сделка за моловете "Галерия Бургас" и "Галерия Стара Загора".

Изключение от доминираните от южноафрикански фондове пазар са две варненски сделки. Сръбският магнат Мирослав Мишкович придоби 50% от "Галерия Варна" от българско трио Ангел Ангелов от групата "Градус" и "Сити клиник", Александър Минов от "Бисер олива" и Петър Дудоленски, който също е сред основателите на "Сити клиник". Цената на сделката не е обявена, но проектът е оценен на 120 млн. евро заедно с предстоящите довършителни дейности. В началото на лятото пък германската Kronberg International купи от австрийската Raiffeisen "Мол Варна". Търговският център, продаден от създателя си за рекордните за българския пазар 120 млн. евро преди десет години и придобит впоследствие от финансиралата изграждането му банка, сега отново сменя собствеността си, но далеч по-евтино - за под 50 млн. лв.

Кой е купувачът

NEPI Rockcastle е създадена през тази година в резултат от сливането между двата конкурентни фонда - NEPI и Rockcastle. Инвестиционната група е насочена към страните от Централна и Източна Европа с фокус върху търговски имоти в региона. Oсновните акционери в NEPI са частни и държавни фондове от Южна Африка. NEPI Rockcastle е най-големият борсово листнат фонд в сектора на недвижимите имоти в Централна и Източна Европа. Портфолиото му включва активи в Румъния, Полша, Словакия, Унгария, Чехия и България. Най-силно е присъствието на фонда в Румъния, откъдето идват 73% от приходите му от наеми. Там южноафриканците държат Mega Mall, City Park, Promenada Mall, като в портфолиото им са не само столични обекти, но и в провинцията.

През първата половина на годината активите на NEPI са били на стойност 2.94 млрд. евро, а печалбата преди облагането с данъци - 154 млн. евро. Rockacastle има общо активи на стойност 2.29 млрд. евро и печалба за периода 53 млн. евро. Акциите на обединената компания са поскъпнали с 6% на борсите в Йоханесбург и Амстердам от 12 юли досега, след като книжата й започнаха да се търгуват.

На 19 септември NEPI Rockcastle обяви, че купува за 275 млн. евро вторият най-голям търговски център в Будапеща - Arena Plaza.

Осмата сесия на Националния иновационен фонд е пред провал. Пари от Националния иновационен фонд (НИФ) скоро няма да бъдат разпределени, а кандидатствалите компании е по-добре бързо да си потърсят други източници на финансиране. Това става ясно от съобщение на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятие (ИАНМСП), която управлява фонда. При класирането на проектите са извършени нарушения и затова процедурата за одобрение на проекти по осма сесия на НИФ трябва да се прекрати, смята изпълнителният директор на агенцията Мариета Захариева.

Самото съобщение идва година след откриването на поредния кръг за държавно финансиране за иновативни проекти и след множество сигнали от компании за забавяне на процедурата. Все още не е ясно дали определената сума от 5 млн. лв. за субсидии ще се прехвърли за догодина, или ще трябва да се върне в държавния бюджет.

Опорочена процедура

Процедурата за одобрение на проекти по осма сесия на НИФ е опорочена и трябва да бъде прекратена. За това ще настоява пред управителния съвет на фонда изпълнителният директор на ИАНМСП Мариета Захариева, казаха от агенцията късно във вторник. От съобщението става ясно, че не са спазени вътрешните изисквания и правила за класиране на кандидатите, като нарушенията са извършени по време на смяната на трите правителства. След оставката на второто правителство на Бойко Борисов в края на януари беше назначен служебен кабинет, а сегашното постоянно правителство пое властта в началото на май.

Заради множеството сигнали за нарушения от страна на бизнеса е бил освободен заместник-директорът на ИАНМСП Никола Стоянов, както и служители, които са работили по процедурата, посочиха от агенцията и добавиха, че забавянето се дължи и на липсата на легитимен управителен съвет на НИФ от февруари насам. Нов управителен съвет е сформиран едва преди месец със заповед на икономическия министър, като в него влизат зам.-министри на икономиката, финансите, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции, изпълнителният директор на ИАНМСП и директор на дирекция "Икономически политики за насърчаване" в Министерството на икономиката. Една от основните задачи на управителния съвет е да утвърди протокола с класирането, което се изготвя от независими експерти и се одобрява от изпълнителния директор на ИАНМСП.

Задочен спор

В същото време с отворено писмо до премиера, министъра на икономиката и омбудсмана бившият вече заместник-директор на агенцията заяви, че официалното съобщение на ИАНМСП "съдържа редица неистини". "Твърденията, че съм освободен поради сигнали за нередности в НИФ, са абсолютна лъжа", пише Стоянов, който е бил на поста до 24 август. По думите му до освобождаването му няма нито един официално постъпил сигнал за нередности, тъй като и досега няма класиране на проектите и съответно няма как някой да се оплаква от несъществуващи резултати. Освен това пълномощията му са били прекратени още през февруари, когато тепърва е стартирала техническата проверка на проектите. Стоянов обаче посочва това, което вече се знаеше неофициално, а именно, че е имало множество оплаквания от огромното забавяне на класирането. "До напускането ми в края на август писмата и обажданията от недоволни кандидати бяха ежедневие", пише той. Според него техническата оценка на проектите от външните експерти е била приключена още в края на април.

Оказва се обаче, че проблем има и при самото класиране, макар и то все още да не е обявено официално. В задочен отговор на отвореното писмо на Стоянов от ИАНМСП посочиха, че Захариева се е срещнала с един от оценителите по осма сесия - проф. Георги Райчевски, във връзка с доклад от 19 септември на наблюдателите от Министерството на икономиката, в който са констатирани "пропуски и несъответствия". Двамата са обсъдили възможността за преразглеждане на проектите, които са получили най-високи оценки, което означава, че точките им може да не са съвсем заслужени. По предварителни данни на агенцията от 192 постъпили проекта около 20 биха усвоили цялата държавна помощ от 5 млн. лв. Максималният размер на субсидията е до 500 хил. лв. на проект.

Какво следва

Решението дали осмата сесия на НИФ да бъде прекратена ще се вземе от новоназначения управителен съвет на фонда. "В интерес на бизнеса е избирането на проекти, които ще имат висока добавена стойност за икономиката на България. Усвояването само на едни средства по проекти ще доведе до съмнения за корупционни практики", посочиха от ИАНМСП.

Управителният съвет ще трябва да реши и какво ще се случи с бюджета от 5 млн. лв. по осма сесия. На въпрос на "Капитал" от агенцията уточниха, че средствата могат да бъдат прехвърлени за следващата година или върнати в държавния бюджет. В същото време според Стоянов в бюджета за 2017 г. са предвидени нови 5 млн. лв. за деветия кръг на финансиране, но при сегашното забавяне рискът от загуба на тези средства е огромен. Това ще е за сметка на фирмите, които имат истински иновативни проекти, но няма да могат да ги развият.

Сега

Все по-малко хора излизат в пенсия. Във втората година, откакто действа последната пенсионна реформа, резултатите са по-очевидни - хората, които излизат в пенсия, тази година са значително по-малко спрямо предходната. След две рекордни години, в които военни и полицаи бързаха да излязат в пенсия заради затягането на условията и за тях, през първата половина на 2017 г. спира напливът от нови пенсионери и от сектор "Сигурност". Към края на юни тази година пенсиониралите се военни и полицаи са над пет пъти по-малко спрямо миналия юни. Това показват последните данни на Националния осигурителен институт за новоотпуснатите пенсии към полугодието.

Все още е рано да се говори за пълен ефект от последната пенсионна реформа на ГЕРБ, но резултатите вече започват да се появяват - по-затегнатите условия тази година се отразяват на системата. 50 394 българи са получили пенсия за първи път към края на юни. Те са с почти 11 на сто по-малко спрямо средата на 2016 г. От 1 януари тази година мъжете се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 месеца стаж. Жените излиза в пенсия на 61 г. с 35 г. и 4 месеца стаж.

Лични пенсии за стаж и възраст са получили близо 26 300 души, или почти 61% от всички нови пенсионери. Тук НОИ отчита по-сериозно намаление с малко над 16% на хората, които получават лична пенсия за стаж и възраст. Тоест около 5100 българи по-малко се пенсионират към юни тази година спрямо 2016 г.

От тях 21 хил. са пенсионерите от трета категория. Още 1262 българи са избрали да се пенсионират една година преди да навършат общата възраст, защото имат достатъчно стаж. Средно 9 месеца преди навършването на общата възраст са се пенсионирали тези хора, като пенсията им пожизнено ще е намалена с 0.4% на месец.

Военните и полицаите също вече не се пенсионират масово, показват данните на осигурителния институт. Само 1094 служители от сектор "Сигурност" са излезли в пенсия от началото на годината до март, а за сравнение към края на миналогодишния март, когато започна да действа реформата, броят им бе 5684, тоест над пет пъти повече. От миналата година при тази категория работещи бе въведена възраст за пенсия (освен съществуващото изискване за стаж). Така тази година служителите от сектор "Сигурност" се пенсионират на 53 години. Всички обаче, които до края на 2015 г. бяха изпълнили условията за стажа, ще могат да се пенсионират независимо от възрастта си до края на 2018 г.

Новият управител на НОИ Ивайло Иванов, избран миналата седмица, също коментира, че реформата вече дава първите си успехи. "Целта на всички тези реформи е да стабилизират пенсионната система. Аз считам, че има вече първите признаци на даден успех, защото само за миналата 2016 г. близо 5300 души са излезли в пенсионна възраст по-малко, от което се е получила икономия, ако така можем да го наречем условно, около 100 млн. лв., така че това е добре, независимо че през миналата година прекалено много от силовите ведомства също излязоха и ползваха правото си на пенсия", коментира пред БНР Иванов. Цитираните от него данни за близо 5300 по-малко нови пенсионери засягат само хората, получили лични пенсии. Иначе общият брой на новите пенсионери миналата година бе минимално по-малък спрямо 2015 г. За м.г. се пенсионираха 107 078 българи, или с 585 по-малко спрямо 2015 г. Лични пенсии получиха 90 493 пенсионери, тоест с 5173 по-малко спрямо предходната година. Ръст имаше на наследствените пенсии - с близо 4600 до почти 17 хил.

Неочакван ръст

От 1 юли 2018 г. пенсиите ще се индексират с 3.8%, съобщи още шефът на НОИ Ивайло Иванов. Това предвиждат разчетите за Държавното обществено осигуряване за 2018 г. Тази година пенсиите бяха индексирани с 2.4%. От 1 октомври т.г. минималната пенсия за стаж и възраст се увеличава с още 20 лв. на 200 лв. По думите на новия управител на НОИ е по-добре първо да се увеличат само минималните пенсии, а когато има необходимите средства - и останалите. Тази теза противоречи на всички коментари на социални експерти досега, включително и на сегашния министър на труда Бисер Петков, когато бе управител на НОИ. Според експертите изолираното увеличаване само на минималните пенсии е несправедливо, разстройва осигурителната система и действа демотивиращо на хората да се осигуряват върху реалните си пари.

Николина Ангелкова прави мек вариант на туристическа полиция. След като цяло лято обикаля по морските курорти, министър Николина Ангелкова извади 70-страничен проект за промени в Закона за туризма. Проектът, който е публикуван за обществено обсъждане, предвижда изключително много промени. Една от най-съществените новини е, че се лансира създаване на спецзвено за контрол, подчинено директно на министъра на туризма и с широки правомощия.

На практика новата структура ще е нещо като по-скромен вариант на идеята на Ангелкова за създаване на туристическа полиция. Инспекторите от спецзвеното ще могат да пишат актове за нарушения, да запечатват обекти, да затварят хотели, заведения и плажове за нарушения и т.н. МВР, НАП, общини, областни управители и т.н. ще бъдат длъжни да съдействат при проверките и за набавяне на информация за нарушителите.

За подсилване на бъдещата минитуристическа полиция министърката иска да "открадне" кадри от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която в момента има съществени контролни функции в този сектор. Проектът предвижда служителите от КЗП, занимаващи се с нередности и оплаквания на туристи, директно да преминат на работа в Министерството на туризма. Шефът на КЗП ще трябва в едномесечен срок да предаде в министерството всички неприключени преписки за нарушения.

Още през пролетта Ангелкова обяви, че се кани да затегне контрола, като го съсредоточи в крехките си ръце. "Обмисляме с МВР създаване на туристическа полиция - на първо време в националните курорти, също така и туристически инспекторат по отношение на контрола на всички дейности, свързани със Закона за туризма, и за спазване на задълженията, които всеки хотелиер, ресторантьор, туроператор и всички в сферата на туризма трябва да изпълняват", обясни тя на среща с бранша през май.

В началото на летния сезон Ангелкова съобщи, че ще приложи нещо като междинен вариант на туристическа полиция - с помощта на МВР. "За цялото Българско Черноморие ще има командировани около 976 полицаи, като само в Бургас са 780, голяма част от тях са концентрирани в Слънчев бряг. Ще има дневни патрули, които ще бъдат нещо като туристическа полиция", поясни тогава министърката.

Засега не е ясно колко души ще работят в ударната група по проверките. Това ще бъде уредено с промени в устройствения правилник на министерството. Инспекторите от спецзвеното ще правят проверки по график, заложен в годишна програма, но ще действат и по сигнали.

Сблъсък

Докато Ангелкова наблягаше на обиколки по плажовете през горещите месеци, наблюдаващият туризма вицепремиер Валери Симеонов започна инспекции по собствена програма. Той погна за погазване на нормите за шум нощните заведения в Слънчев бряг, които определи като гнезда на порока и свърталища на мутри. Симеонов показа, че не харесва работата на Ангелкова, и дори я обвини, че дава концесии на плажове на съмнителни типове, свързвани с подземния свят. Не е ясно дали ресорният вицепремиер подкрепя идеята за създаване на туристическа полиция.

Стандарт

Енерго Про повишава офертата си за ЧЕЗ на 300 млн. евро. Енерго Про е повишила офертата си за покупката на българските активи на CEZ Group, съобщава чешкото издание Hospodářské noviny. Според публикацията, предложението вече е за 300 млн. евро, тоест малко над цената, която CEZ плати, за да придобие енергийните дружества в Западна България.

Чешката компания влезе в България през 2004 г., участвайки в процедура по приватизация на дейностите по разпределение и доставка на електроенергия. Цената, която CEZ плати за мажоритарни дялове в българските си активи, беше 281,5 млн. евро. Няколко години по-късно CEZ стана собственик и на неработещата днес ТЕЦ "Варна". CEZ продава целия си бизнес в България, включително фирмата, с която търгува с ток, както и фотоволтаичните си централи. От Енерго Про обаче са уточнили, че предложението им е за купуване на електроразпределителния бизнес на CEZ в България и нямат интерес към ТЕЦ "Варна".

Енерго-Про също има дейност в у нас. Компанията, чието седалище е в Чехия, купи активите на E.on през 2011 г., плащайки 133 млн. евро и управлява дейностите по доставка и разпределение на ток в Източна България.

Спекулации сочат, че има подадени поне пет оферти за покупката на активите на CEZ Group у нас. Предполага се, че една от офертите е на бизнесмена Христо Ковачки, който е един от основните играчи в българската енергетика. Той подал оферта чрез дружеството си ТЕЦ "Бобовдол", заедно със свои италиански партньори като предложената цена е почти 250 млн. евро. За останалите кандидати на активите на CEZ в България се спрягат "Приста ойл" (в консорциум с турска фирма) и българските "Инеркомгруп" и "Фючър енерджи". От чешката компания обаче са преценили, че предложените цени са ниски и затова са поискали от кандидатите подобрение на офертите. Според вестник Hospodarske Noviny, кандидатите за активите на CEZ в България са четири - три за разпределителната компания и соларната централа "Орешец" и една за въглищната - ТЕЦ "Варна". За ТЕЦ-а офертата била 50 млн. евро.

От CEZ официално не уточняват подробности около предложенията и условията в тях, но потвърждават, че преговорите, които се водят от централата в Прага, продължават.

Министър Нанков: Ще построим 100 км от "Хемус" през този мандат. До 2019 година ще започнат строителните дейности на автомагистрала "Хемус" в участъка до Велико Търново, обяви министърът на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков, цитиран от "Фокус". Пред ноември ще бъде възложено проектирането на участъка от разклона Ловеч - Плевен до връзката с новата магистрала Русе - Велико Търново.

През това време ще бъдат придвижени и парцеларните планове, така че в рамките на 2018 година да извършим техническото проектиране, за да стартираме 2019 година с възлагане на строителните дейности на магистралата до Велико Търново, заяви Николай Нанков.

Шест месеца трябваше да проектират, а за два месеца са почти готови с проекта за отсечката от Ябланица до Тетевен. Приключваме с отчуждаванията и се надявам още в рамките на тази година да стартираме с реалното строителство. Срокът е две години и половина, но ние ще го съкратим на не повече от 2 години, така че до края на 2019 година да имаме завършен участък от тези 9.3 км до разклона за град Тетевен, разкри Нанков.

Ние сме поели ангажимент и ще го спазим. В рамките на настоящия мандат около 100 км от автомагистралата ще бъдат напълно завършени", категоричен бе министърът.

Той разкри, че в момента се обжалва тръжната процедура за участъка от 16 км от източната посока на магистралата, от пътен възел "Белокопитово", в посока Търговище, до пътен възел "Бухово". Има избран изпълнител и в рамките на следващите няколко месеца ще бъде сключен договор с него, за да може през 2018 година да стартира изграждането на тези 16 км.

Ангажиментът, който сме поели за „Хемус", е до 2024 година да имаме завършена изцяло магистрала. В рамките на настоящия мандат ще бъдат завършени 100 км, а за останалите 160 км на различните етапи ще имаме възложени и изпълнявани строително-монтажни и ремонтни дейности", заяви Нанков.

Той съобщи, че през ноември трябва да приключат обществените обсъжданията и процедурата по ОВОС и за автомагистрала Русе - Бяла - Велико Търново. През 2018 година ще стартира проектирането и реалното възлагане на строителството. "Това са ни двата най-важни приоритета в Северна България, за които в рамките на мандата имаме ясни и постижими цели. Затова изключително много форсираме процедурата за въвеждането на ТОЛ таксите и електронните винетки, тъй като и двете магистрали за лишени от европейско финансиране. Те ще се финансират изцяло с бюджетни средства по линия на бъдещите приходи и постъпления от ТОЛ таксите и електронните винетки", коментира той.

Предстоят ремонтни дейности на пътните отсечки Велико Търново - Арбанаси - Горна Оряховица и Ресен - Самоводене. Средствата, с които ще се извърши рехабилитацията, са от бюджета на АПИ. Нанков припомни, че преди две седмици с постановление на Министерски съвет бюджетът на агенцията е бил увеличен на 100 млн. лева. 8 млн. лева от тези средства ще бъдат заделени за ремонти на републикански пътища на територията на област Велико Търново.

Монитор

Творби за 1 млрд. лв. пази Националната галерия. Произведения на изкуството за повече от 1 милиард лева се пазят в хранилищата на Националната галерия и нейните филиали. До точната цифра ще стигнат експертите, които в момента остойностяват колекциите по действащото финансово законодателство. За хората, които работят там, и за търсещите духовното измерение на нещата тя обаче е безценна.

Националната художествена колекция наброява над 41 000 експоната. В рамките на световните музейни стандарти около 5% от тази съкровищница са представени в експозиции, останалите са в хранилищата, но между двете сфери има постоянен „кръговрат". „Представете си какво огромно богатство притежаваме и какви възможности имаме за непрекъсната смяна - почти всяка седмица откриваме нови изложби, голямата част от които са с творби от нашите фондове", казва директорът на музейния комплекс - изкуствоведът Слава Иванова. Произведенията периодично се вадят от депата за широк спектър от прояви - тематични, юбилейни, ретроспективни, самостоятелни, групови изложби и т.н. „Това е част от нашата изследователска работа - всяка изложба е един изследователски проект на нашите уредници, специалисти с образование история на изкуството. Една голяма изложба се подготвя с години, по-малките експозиции осъществяваме в доста ускорени срокове от няколко месеца", обяснява Слава Иванова. За следващата година изложбеният график на Националната галерия вече е изцяло запълнен, за 2019-а - почти, а стремежът на екипа е 3-4 години предварително да планира кои образци ще напуснат хранилището, за да се покажат пред очите на публиката.

В „Квадрат 500" - обновения комплекс от сгради на Националната галерия, са обособени отделни фондохранилища за различните видове произведения, тъй като всеки от тях, в зависимост от материала и използваната техника, изисква специфични параметри на съхранение - температура и влажност. Съкровищата в депата трябва да се обгрижват при оптимални условия и абсолютна сигурност (пожароизвестяваяне, пожарогасене, вентилация, климатизация и т.н.), до тях достъп имат само оторизирани лица, уверява директорът. Над 22 000 работи е побрало хранилището на графичната колекция, която е най-многобройна.

Хартията е изключително капризна и налага стриктно поддържане на 18-19 градуса температура и 50% влажност. Всяка рязка промяна би била сътресение за оригиналите. Около 8800 са живописните произведения. Платната също са деликатни, но понасят малко по-големи температурни амплитуди. Скулптурните депа съдържат 366 образци на новото българско изкуство, 1200 от периода след Втората световна война до днес, както и 1500 работи на чуждестранни майстори. Климатичните ограничения за тези две депа не са чак толкова строги, но „обитателите" им трябва да са добре подредени и укрепени. Около 4600 произведения има пък в хранилищата за декоративно-приложни изкуства - художествен текстил, керамика, бижута, стъклопис и стъклопластика, дърворезба. Специфична среда е необходима и за иконите, фрагментите от стенописи и църковна утвар - част от националната колекция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски" е организирана експозицията на Музея за християнско изкуство, филиал на Националната галерия. Показани са около 300 експоната, а почти 2 пъти повече са в съответното фондохранилище.

15 ромки потърсиха защита във фондация от свекървите си. 15 млади ромки са потърсили правна помощ и защита в пловдивската фондация „Джендър алтернативи", където се жалвали от свекървите си. Те ги били прокудили от Германия и Австрия, където фамилиите им живеели. При изгонването обаче свекървите задържали дебитните карти на снахите си и въпреки тяхното отсъствие, продължавали да получават европейския размер на социалните им помощи за децата им. Мъжете на прокудените жени и свекървите продължавали да живеят на чужда територия и да теглят тлъстите суми, но в същото време младите ромки нямали пари дори, за да се приберат с децата си обратно в България. Те се качвали на автостоп или се молели на шофьори на международни рейсове да ги докарат до родината, а като залог им давали личните си карти.

При идването си обратно в Пловдив жените установявали, че нямат право на тукашните социални помощи и детски за хлапетата си, защото по документи се водели, че ги получават в Германия и Австрия. Затова ядосаните ромки наемали адвокати, за да се разведат официално с половинките си. От фондацията пък започнали да пишат до немски и австрийски общини да спрат преводите към нехайните съпрузи и алчните свекърви, тъй като майките с децата са се върнали обратно в България, обясниха от „Джендър алтернативи".