Капитал Daily

София продава дела си в Общинска банка за поне 46 млн. лв. Минимум 45.65 млн. лв. иска Столичната община за продажбата на дела си от 67.65% в Общинска банка. Това става ясно от публикувано на 3 октомври 2017 г. решение на общинския съвет, с което се дава старт на конкурс за продажбата. Кандидатите имат месец да купят конкурсната документация, а срокът за подаване на окончателни оферти е още 30 дни след това. Или при интерес в началото на декември Столичната агенция за приватизация ще е събрала оферти, което означава, че до сделка може да се стигне най-рано в началото на 2018 г.

При минималната търсена сума оценката е около 75% от счетоводната стойност, което е сравнително приемливо ниво спрямо тези в Европа с изключение на проблемните италиански банки. Сделката за ОББ се сключи при над 110% цена към собствен капитал (P/B), а акциите на най-голямата публична банка в България - ПИБ, се търгуват на борсата при нива около 67%. При нея също тече процедура по търсене на инвеститори.

Върху оценката на инвеститорите за "Общинска" тежи миноритарният собственик Христо Ковачки, с който не всеки кандидат за банка би влязъл в партньорство.

Не за всеки

До конкурса ще бъдат допускани само стратегически или финансови инвеститори, покриващи определени критерии. В първата група влизат български или европейски банки с минимум BB- кредитен рейтинг по скалата на S&P или равностоен от друга агенция. За финансовите инвеститори се иска минимален капитал от 20 млн. евро да са от Европейското икономическо пространство и да докажат опит и репутация в управлението на фондове, финансови активи или акционерни участия. И в двата случая се искат доказателства за крайния реален собственик на кандидата, като е забранено участието на офшорки, консорциуми и лица с просрочени публични задължения.

Конкурсната документация за 5 хил. лв. не съдържа информационен меморандум, на базата на който да се изготви оферта. Той се закупува отделно, като цената му е 20 хил. лв., а депозитът за участие е левовата равностойност на 3 млн. евро. Предвидена е виртуална приемна в София за провеждане на дю дилиджънс от закупилите информационен меморандум. Прегледът на финансовото и правното състояние на банката, изготвянето на оферта и подаването й трябва да се случат в 60-дневния срок от публикуване на обявата в Държавен вестник.

Факторът Ковачки

Поредното решение за продажба на дела на Столичната община в банката беше гласувано през юли тази година. Предложението дойде от Трайчо Трайков като общински съветник от Реформаторския блок. Освен Столичната община дял в банката има и Христо Ковачки чрез няколко дружества - 27%. На този етап няма яснота водени ли са с него разговори за дела му и дали би участвал в приватизационната процедура. Освен дял в банката Ковачки има и експозиции за около 18 млн. лв. към нея по неофициална информация. Допреди няколко години той имаше блокираща квота в Общинска банка, дадена му чрез промяна в устава й, като така успяваше да я контролира и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След намеса на БНБ уставът беше променен и влиянието му свито. Той обаче опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които все още не са приключили. Това може да отблъсне стратегически купувач. И без това интересът към предлаганите по-малки банки в последно време е основно от местни играчи, искащи лиценз, видно от опитите за продажба на банка "Виктория", в конкурсите за която до момента са се включвали в различни конфигурации Алексей Петров и Васил Божков.

Какво се продава

Към края на юни 2017 г. банката е с активи в размер малко над 1.5 млрд. лв., което я поставя на 15-о място в сектора от общо 27. Собственият й капитал е 92.1 млн. лв., а печалбата й за полугодието е 1.3 млн. лв. Пазарният й дял в различните клиентски сегменти на кредити и депозити е скромен. Във фирменото кредитиране има дял от 0.78% към края на юни с портфейл от 257.5 млн. лв., а при домакинствата - 0.39%, или портфейл от 75 млн. лв. На пазара на депозити състоянието е аналогично - 1.69% дял при фирмените депозити (364.2 млн. лв.) и 1.30% дял при депозитите на домакинствата (617.9 млн. лв.).

Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където по собствените й оценки има пазарен дял от 42%. Като обслужваща банка на публични институции участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми.

През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16% при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения - 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%.

История на пробите за продажба

Общинска банка е създадена през 1996 г. с цел да събере парите на общината, пръснати по други банки. Преди над 10 години Христо Ковачки успява да я овладее, като изкупува дяловете на общински предприятия в кредитната институция и по този начин достига блокираща квота от 27%. През 2005 г. за пръв път се заговаря за частен собственик, но до откриването на формален конкурс не се стига.

Две години по-късно властта на Ковачки в банката е бетонирана, общината наема консултант по продажбата, но пак не се стига доникъде заради глобалната финансова криза. През 2011 г. Столичната община с помощта на БНБ си връща контрола, като премахва блокиращите му права в устава. Тогава са обявени официално лоши практики, кредити за свързани лица и скрито партийно финансиране и проектът за продажба е съживен с наемането на оценител, който да каже колко струва делът на софийската община. Третият опит за продажба е от 2014 г., който пропадна заради кризата с КТБ.

Ревизия повиши ръста на икономиката до 3.9% през 2016 г. Ръстът на българската икономика за миналата година вече е 3.9%. Това стана ясно след стандартната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт от страна на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е с 0.5 процентни пункта в посока нагоре спрямо публикуваните през март предварителни годишни стойности на показателите.

Разбивката по компоненти показва, че ускорението на темпа идва предимно от подобрение при потреблението и износа. В същото време инвестициите дърпат растежа надолу още повече след промените - докато предварителните данни показваха спад от 4%, сега понижението е 6.6% спрямо 2015 г. Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на страната нараства с 1.5 млрд. лв. до 94.1 млрд. лв. по текущи цени през 2016 г.

Промяна са претърпели съответно и тримесечните данни за тази и миналата година. При сезонно изгладените стойности всички ревизии са в посока нагоре освен за трето тримесечие на 2016 г. (виж графиката). В същото време пък реалните числа за периодите януари - март и април - юни от тази година са понижени.

На какво се дължи промяната

Обновените показатели показват няколко изменения. Подобрение се наблюдава при ръста на общото потребление и износа, където повишението е със съответно 1.5 и 2.4 процентни пункта (виж таблицата). По отношение на първия показател промяна в посока нагоре има както при домакинствата, така и правителството (с 1.4 и 3 пр.п.), като така приносът на държавата към растежа излиза на положителна територия. Същевременно при износа става ясно, че преоценката идва предимно от услугите - ръстът им през 2016 г. нараства от 2.8% до 8.6%, но и темпът на експорта на стоки е ревизиран нагоре (с 1.3 пр.п.).

Статистическият институт не публикува по-подробна информация за актуализациите, но коментира, че ревизии от подобен мащаб са се случвали преди и това не е прецедент. "Има две причини за ревизия на данните - регулярни, при които постъпва нова или актуализирана информация и нерегулярни, при които настъпва промяна в използваната методология. Тъй като в случая става въпрос за първия тип ревизия, би било добре НСИ да публикува малко повече информация за настъпилите промени, които не са пренебрежителни", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. "Така например, ако при износа или вноса на стоки и услуги може да има известно забавяне, то не става ясно на какво се дължи голямата корекция нагоре при потреблението или корекцията надолу при инвестициите", допълва още той.

Какво означава това за 2017 г.

Без по-подробна информация е трудно да се правят изводи за текущата година. Но тъй като базата от 2016 г. се е увеличила, на теория това означава, че икономическият ръст през тази година спрямо миналата може да не е толкова висок, колкото първоначално се предполагаше. Така например реалният ръст на икономиката, който премахва ефекта от инфлацията, вече е ревизиран надолу за първите месеци на годината. Ако досега увеличението за периодите януари - март и април - юни беше съответно 3.9% и 4.2% на годишна база, новите стойности са 3.6% и 3.9%.

Производителността на труда също е ревизирана нагоре

Ръстът на производителността на труда също отбелязва повишение след ревизията - с 0.5 пр.п. до 3.4% през миналата година. Така всеки зает е създал средно по близо 27.2 хил. лв. от текущото производство на стоки и услуги в България, докато преди стойността беше малко над 26.7 хил. лв. Данните обаче показват понижение през периода януари - март и април - юни тази година.

Сега

Шуробаджанашкият "октопод" на ГЕРБ е омотал и енергетиката. Роднинско-приятелският "октопод" на ГЕРБ е оплел не само общината в Хасково, но и ключови фирми в енергетиката. Това стана ясно, след като БСП огласи поредната порция партийни назначения и извади схема с кумове, сватове и съпрузи. Част от кадрите в новия "дрийм тийм" правят впечатление със спорния си опит в енергийните среди. От разкритията става ясно, че докато Делян Добрев е бил министър на енергетиката във второто правителство на ГЕРБ, в държавната фирма "Булгартрансгаз" трайно са се настанили хора на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

Шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, който е син на бившия изпълнителен директор на компанията Кирил Гегов, живее на съпружески начала с депутата от ГЕРБ Теодора Георгиева, съобщи Иван Иванов от БСП. Гегов и Георгиева са кум и кума на народния избраник от ГЕРБ Александър Ненков и на съпругата му Пламена Ненкова, която също работи в "Булгартрансгаз" в отдел "Анализи и международна дейност", т.е. като служител в държавната фирма е подчинена на своя кум. Ненкова е бакалавър по "Международни отношения" от УНСС и магистър по "Европейски науки" от Westminster University в Лондон. Между 2002 и 2008 г. е била част от Института за икономическа политика. Шеметната й кариера в енергетиката съвпада с началото на връзката й с Александър Ненков, за когото се омъжва през 2011 г. През 2010 г. тя е назначена за началник-отдел "Международно сътрудничество и връзки с обществеността" в "Булгаргаз". През 2014-2015 г. е била част от екипа на "Южен поток България". А сега вече е в "Булгартрансгаз". През цялото това време съпругът й е депутат от ГЕРБ.

Майката на 33-годишния Александър Ненков - Юлия Ненкова, е шеф на Комисията за защита на конкуренцията, номинирана от ГЕРБ, като на практика се състезаваше сама със себе си за този пост. Бащата Румен Ненков пък е конституционен съдия.

Спорните назначения не спират дотук. Председател на съвета на директорите в "Булгартрансгаз" е действащият шеф на общинския съвет в Хасково Таня Захариева, която по образование е юрист и цял живот е работила като адвокат и юрисконсулт. Зам.-председател на тричленния надзорен съвет е бившият зам.-кмет на Димитровград и бивш депутат от ГЕРБ Владимир Митрушев. Организацията на ГЕРБ в Димитровград е подчинена на Делян Добрев. А бащата на Митрушев - Вълчо, в момента е общински съветник от ГЕРБ. Според официалната му биография Владимир Митрушев е завършил "Счетоводство и контрол" в Икономическия университет във Варна и е работил в сферите на строителството и инвестиционната дейност във Великобритания и България.

Както "Сега" вече писа, енергийните назначения се допълват и от съучениците на Делян Добрев от Хасковската гимназия - Николай Павлов и Петьо Иванов, които в момента оглавяват съответно "Булгаргаз" и Българския енергиен холдинг.

Веднага след разкритията ГЕРБ свика спешна пресконференция с участието на всичколога Цвета Караянчева, прясно подалия оставка депутат Делян Добрев и другото главно действащо лице в енергийната схема - Александър Ненков.

Александър Ненков отхвърли обвиненията, че съпругата му е получила работата си по приятелска линия, и я определи като "изключителен професионалист". "Това, че Гегов я кани да оглави техния международен отдел, не е, защото е кумица, а защото заслужава и наистина се е доказала, че може да се справи с тази работа. Това е едно изключително тежко дружество, едно от най-добрите предприятия в България. И благодарение на моята съпруга в последната година и половина дружеството спечели 5-6 проекта към Европейската комисия за модернизация на нашата газопреносна система. Ако не заслужава да бъде там, аз съм готов да се извиня пред цялото българско общество", разясни Ненков. Не стана ясно как ще се определи дали г-жа Ненкова заслужава поста си.

"Ако това е войната, явно аз съм първата жертва, защото успяха да ме окепазят много бързо и лесно", оплака се Делян Добрев. И също отправи ултиматум, но към червения депутат Елена Йончева: "Приканвам Йончева в следващите 24 часа или с тези нейните диаграмки да извади имена, фирми, икономически групировки, кой какви пари е вземал или давал, или да ми се извини. Защото нейната история мина всякакви разумни граници". "В моята история имаше добре скалъпени малки истини, които да изглеждат на зрителите по един ужасен начин. Това е ченгеджийският похват - с добре скалъпени малки истини да направиш една конспирация, която да изглежда ужасно за зрителя и да срине авторитета на човек, който го е изграждал с години", разви хипотезата си Добрев. И допусна, че атаката срещу него цели да прикрие новите обвинения срещу Румен Овчаров, който в понеделник бе обвинен, че като министър е ощетил мини "Бобовдол" с 9 млн. лв.

Караянчева пък атакува директно лидера на БСП Корнелия Нинова, която била "стратег и идеолог на битката", която президентът Румен Радев отваря на ГЕРБ. И ултимативно поиска от нея да разкрие дали съпругът й работи в "ЛУКойл", на каква позиция и с каква заплата. Както и дали Нинова не попада в конфликт на интереси, ако мъжът й е служител на "ЛУКойл", а тя гласува закони за пазари и горива като депутат. Караянчева пренебрегна факта, че шуробаджанашките назначения са в държавната "Булгартрансгаз", а съпругът на Нинова евентуално работи в частната "ЛУКойл", както и че ГЕРБ и ПФ имат мнозинство в парламента при гласуването на всякакви закони.

Туроператорите поискаха оставката на ресорния министър. Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) иска оставката на министъра на туризма Николина Ангелкова, като я обвинява в "липса на професионални компетенции и административен капацитет за справяне със задълбочаващите се проблеми на българския туризъм". В изключително критично писмо до премиера Бойко Борисов, изпратено на 26 септември, туроператорите обясняват мотивите си за исканата оставка. До момента обаче реакция няма.

Едно от най-сериозните обвинения на туроператорите е, че министър Ангелкова "систематично манипулира общественото мнение за истинското състояние на туристическата индустрия, като дава погрешни, силно завишени данни за броя на чуждестранните туристи у нас".

Наред с това Ангелкова блокирала важни според бранша инициативи като въвеждането на Единната система за туристическа информация. Тази система, лансирана по време на второто правителство на Бойко Борисов, предвиждаше всеки хотел да се свърже в реално време с министерството на туризма, НАП и МВР. На тази мярка се гледаше като на ключов инструмент в борбата със сивата икономика и в защитата на коректните фирми от сектора, но до момента не е изпълнена.

От АБТТА са недоволни, че националната туристическа реклама няма стратегическа визия и фокус, че маркетингът е хаотичен и липсват всякакви модерни активности - например присъствие в социалните мрежи. "В същото време се подпомагат рекламните кампании на чуждестранни туроператори с държавни средства без прозрачност в процедурата и критериите за избор на получателите на тази помощ", посочват в писмото до премиера туроператорите. Според тях Законът за туризма и цялата нормативна уредба не са съобразени със съвременните пазарни реалности и спъват отрасъла.

Туроператорите са недоволни и от "катастрофалното положение" с националния туристически портал на България http://www.bulgariatravel.org . Порталът е без активност от началото на 2015 г., възмутени са от АБТТА.

Асоциацията критикува ресорния министър за "безотговорно отношение" към състоянието на сектора и за невъзможност да бъде осъществен ефективен диалог с чиновниците на министерството. "На фона на внесените десетки становища с експресни препоръки и активна ангажираност на АБТТА отсъства адекватна реакция от страна на ръководеното от министър Николина Ангелкова ведомство", посочват от бранша.

Недоволство от дейността на министър Ангелкова изрази преди време и вицепремиерът Валери Симеонов, в чийто ресор е туризмът. По време на летните си акции по нощните заведения в Слънчев бряг той коментира, че контролът в отрасъла куца и че се допуска "мутри" да печелят концесии и да командват по Черноморието.

Стандарт

Свалят "Евроинс" от фондовата борса. Извънредно общо събрание на "Застрахователно дружество Евроинс" АД реши компанията да бъде отписана от регистъра на публичните дружества и да бъде свалена от търговия на фондовата борса. Решението на Общото събрание от 2 октомври е качено на сайта на Българска фондова борса (БФБ).

Притежателите на акции в "Евроинс" приеха и нов устав на дружеството. Протоколът от Общото събрание на акционерите на застрахователя може да бъде намерен на уеб страницата на БФБ.

Акциите на "ЗД Евроинс" участват във формирането на един от четирите индекса на фондовата борса - BGBX40. Евроинс Иншурънс груп притежава 90,07% от акциите на "ЗД Евроинс".

Девет български фирми са в топ 100 за региона. Девет български компании попадат в класацията на агенцията за бизнес информация SeeNews на най-големите 100 фирми в Югоизточна Европа.

„Лукойл Нефтохим Бургас" АД отново е с най-добро представяне от страната ни и запазва петото място в класацията топ 100 с общи приходи за 2016 г. от 2,3 млрд. евро. След това се нарежда „МК Аурубис България" АД, която заема 12-то място в общата класация с годишни приходи в размер на 1,682 млрд. евро. Третата най-голяма българска компания е НЕК. Тя има приходи в размер на 1,576 млрд. евро, което й отрежда 14-то място в класацията.

Останалите български компании в топ 100 са „Лукойл България" ЕООД (16-то място с 1,404 млрд. евро приходи), Кауфланд България (45-то място с 851,3 млн. евро), ЧЕЗ Електро България (66-то място с 650,4 млн. евро), Експрес Логистика и Дистрибуция (82-ро място с 546,7 млн. евро), Булгаргаз (90-то място с 518,2 млн. евро) и OMV България (100-но място с 464,7 млн. евро).

Отделно има класации на 100-те най-големи банки по общи активи и на най-големите 100 застрахователя по записани премии в региона на Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Общо 17 са българските банки, които влизат в класацията SEE TOP 100 Banks. „Уникредит Булбанк" АД е най-голямата българска банка, запазваща 6-та позиция в общата класация с активи в размер на 9,523 млрд. евро. След това е Банка ДСК, която е на 13-то място с активи за 5,953 млрд. евро. Третата най-голяма българска банка е ПИБ (Fibank), която е на 15-та позиция в класацията и има активи за 4,526 млрд. евро.

В класацията на най-големите застрахователи влизат 19 български компании. Най-големият застраховател е „Лев Инс" АД, заемащ 20-то място в класацията с брутни премии в размер на 99,9 млн. лв. След това са "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД (22-ро място с 97,5 млн. евро) и "Армеец" (23-то място с 93,2 млн. евро).

Страната с най-развита икономика е Румъния. В класацията SEE TOP 100 попадат общо 59 румънски компании. Румънският производител на автомобили Dacia, част от Groupe Renault, е най-голямата компания в Югоизточна Европа с приходи в размер на 4,619 млрд. евро и печалба от 100,5 млн. евро за 2016 г. Румънската банка Banca Comerciala Romania е на върха на класацията топ 100 за банковия сектор.

Монитор

Паветата на „Дондуков" близо 20% по-скъпи от асфалта. Паветата по столичния булевард „Дондуков" излизат между 10 и 20% по-скъпо от полагането на асфалт, сочи проверка на „Монитор". Цялостната реконструкция трябва да приключи в края на месеца, като ще струва 7,7 млн. лв. Независимо обаче дали ще бъде излят асфалт или положени павета, цената няма да се промени, защото по договор казусът влиза в клауза „непредвидими разходи".

Сагата с настилката на булеварда започна още преди да тръгнат ремонните. До момента от Столичната община се съобразиха с всички становища на експертния съвет на Министерството на културата, по чието настояване паветата се запазиха в участъка между ларгото и ул. „Раковски". След като приключи ремонтът там и започна работата в отсечката от „Раковски" до бул. „Васил Левски", кметът на София поиска там да бъде положен само асфалт.

Йорданка Фандъкова се аргументира, че в участъка автомобилното движение е интензивно и при изпълнение на асфалтова настилка ще се понижи както шумът, така и запрашването. От културното ведомство обаче смятат, че трябва да запазят характерния паваж в историческия център. От „Московска" 33 са на мнение, че отсечката от „Раковски" до „Васил Левски" е отдалечена от традиционните исторически туристически маршрути в центъра на града.

В четвъртък отново ще има комисия в културното министерство, където ще бистрят за пореден път казуса. Не се ли вземе решение обаче, крайният срок за приключване на ремонта остава под въпрос. Въпреки че няма решение, Фандъкова обясни, че за момента ремонтите няма да бъдат спирани защото са в подготвителен етап.

Според проф. Петър Стефанов от катедра „Пътища" в УАСГ няма голяма разлика в разходите за поддръжка на настилка от павета и асфалт. „Павета се ремонтират доста по-лесно, но имат доста недостатъци. Движението на автомобилите по тях предизвиква по-голям шум. При по-тежък трафик настилката от павета лесно се деформира, появяват се коловози, което налага по-чести ремонти. Този тип настилка вече не е масова и се предпочита повече като декоративни елементи или за пешеходните зони в големите градове. По булеварди с натоварено движение не може да се разчита на тях и за това се предпочита асфалт", обясни той и добави, че голям проблем при паветата е и голямата запрашеност, заради пясъка, който е в основата им и във фугите между отделните каменни блокчета. По думите му в Западна Европа паветата се използват и за кръгови кръстовища.

Междувременно зам.-кметът на София по „Инвестиции и строителство" Ирина Савина, която заедно с градоначалника Йорданка Фандъкова провери изпълнението на проекта за канализацията в квартал „Бенковски" за 1,7 млн. лв. обяви, че до 2025 година са нужни 2 млрд. лв. за изграждане на канализация в цялата столица.

Правим Варненска четворка с Румъния, Гърция и Сърбия. Роди се варненска четворка. С тези думи, изречени с шеговита усмивка обобщи днешната четиристранна среща на премиерите на България, Румъния, Гърция и президента на Сърбия в резиденция „Евксиноград" във Варна министър-председателят Бойко Борисов.

Преди срещата между Борисов, Михай Тудосе, Алексис Ципрас и Александър Вучич, в резиденцията се състоя и съвместно заседание на нашето правителство с това на Румъния. Борисов и Тудоче откриха и нов граничен пункт Кайнарджа-Липница.

Послание за мир и просперитет изпратиха лидерите на четирите страни, като те се обединиха за силни Балкани и присъединяване на Сърбия към ЕС.

„Искаме да излъчваме от Балканите мир, стабилност, просперитет, благоденствие, повишаване на доходите, развитие на бизнеса, туризма и реализаця на общите ни проекти. Имаме редкия шанс с Алексис сме приели българското председателство на Съвета на ЕС като общо, защото е важно България и Гърция да са мотори в такава насока. Сърбия е изключително важна. Мястото й е в ЕС", обясни Борисов след срещата. Той обаче уточни, че с обединението не се цели създаване на нова Вишеградска четворка. „На Балканите сме се разбрали да няма велики, а да развием така отношенията си, че Балканите да станат място за мир, стабилност и просперитет. Не сме малък пазар 4-те страни. БВП се вдига. Нашата позиция не е срещу някого. Ние искаме да помогнем на ЕС да не мисли за нашия регион. Нашият глас се чува, защото имаме мотиви, програма и разбиране. Предлагаме присъединяване в полза на Европа. Днес правим нещо добро за Европа", посочи Борисов и се пошегува: „Роди се Варненска четворка".

„Сърбия се намира на пътя към Европа и съм благодарен на трите държави, които дават подкрепа по този път. Смятам, че заедно можем да направим много за гражданите си и стандарта си", коментира от своя страна Вучич.

И според Ципрас четирите държави, които представляват могат да изиграят решаваща роля за стабилността в региона. „Балканите са критичен регион. В миналото е пораждал войни. Но днес може да породи надеждата за сътрудничествто и съвместна работа. И четирите страни заедно можем да умнозим силата, която притежава", посочи Ципрас. Според четиримата стабилността може да се постигне с инфраструктурни и енергийни проекти и свързаност, за които ще се търсят инвестиции като Световната банка, плана Юнкер, ЕВБР, инвеститори като Китай например.

По-рано след срещата между Борисов и Тудосе стана ясно, че ще се търсят съвместни инвестиции за три инфраструктурни проекта-втори мост при Русе, който да се свърже с път до магистрала „Хемус", възможност за мост Никопол-Турну Мъгуреле и магистрала от Констанца през Варна за Бургас с дължина около 200 км. България и Румъния подписаха споразумение, което позволява при проблем да могат да си предоставят електроенергия. По идея на Тудосе ще се работи и в посока двете страни да направят „търговски къщи", с които съвместно да изнасят охладени или живи агнета, плодове и зеленчуци. Тудосе прогнозира още, че членство в Шенген може да бъде факт до година и даде подкрепата си за газовия хъб „Балкан". „Очевидно е, че двете държави са два оазиса, два острова на безопасност, сигурност и стабилност за гражданите. Това става много рядко срещано не само в западноевропейските държави, а по цялата планета", посочи Тудосе.

Борисов от своя страна припомни, че миграционният натиск по българската граница е нулев и усилията се отчитат от всички европейски институции с изключение на някои европейски партии, поели ангажимент към гражданите си. „С повече такт и дипломация, не толкова публично. България и Румъния продължаваме да работим без емоция. Няма какво да ни притеснява от репутационна гледна точка. Можете да спите спокойно - нашите граничари бдят, подпомагани от армията и тези 160 млн.евро, които ЕК отпусна", коментира българският премиер.