Капитал Daily

Парламентът бламира правителството за газовото дело срещу България. На закрито заседание на парламента в петък депутатите решиха България да не признава вина по т.нар. газово дело на Европейската комисия (ЕК) срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.

Наказателна процедура започна заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Разследването започна през 2013 г., а през 2015 г. ЕК формулира подозренията си за нарушение и оттогава текат преговори между Брюксел и София. Делото се очаква да приключи до края на годината с глоба, тъй като ЕК не намира предложенията на правителството за достатъчни да поправят ситуацията на газовия пазар. За да се гаратира свободата на пазара, Европейската комисия настояваше България да продаде мажоритарния дял в "Булгартрансгаз". Правителството предлагаше да се приватизира само миноритарен дял с право на инвеститора на вето за всички важни решения в дружеството. Именно поради това неразбирателство се стигна и до глоба за България.

Накратко кабинетът е изправен пред две възможности. Първата е да признае вина и да сътрудничи с ЕК, което ще намали очакваната глоба за България, но пък ще отвори вратата за частни искове срещу "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" от компаниите, които са били засегнати от техните действия. Очакваният пълен размер на глобата е 330 млн. евро, но ЕК се е съгласила да я намали до 100 млн. евро, ако България се обвърже с определени мерки. Признаването на вина е една от тях, което би довело до намаление на санкцията до 70 млн. евро.

Втората възможност отново предполага сътрудничество с ЕК, но без признаване на вина. В този случай глобата ще бъде между 80 и 100 млн. евро. В същото време, компаниите, които се считат за засегнати от действията на държавните дружества по-трудно ще докажат пропуснати ползи. По-важното в случая е, че България ще има повече аргументи да обжалва решението на ЕК пред Европейския съд. Ако обаче страната загуби обжалването, Съдът може да наложи пълния размер на глобата, а последствията за България да са по-сериозни.

Точно за това депутатите искат министърът на енергетиката Теменужка Петкова и енергийните дружества да предприемат необходимите мерки, така че процесуалните представители на държавата да не признават твърденията за нарушения на антимонополното законодателство и да обжалват всякакви наложени финансови санкции. Предложението за решението на Народното събрание бе внесено от Желю Бойчев и Таско Ерменков от БСП и според депутати, подкрепено единодушно в пленарната зала. Преди това в четвъртък въпросът беше обсъден на закрито заседание на парламентарната комисия по енергетика, на което бяха изслушани изпълнителните директори на "Български енергиен холдинг", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Заседанието беше свикано по искане на Таско Ерменков от БСП и група народни представители.

Защо тази инфарктност

До решението на парламента се стигна, след като правителството е решило да признае вина пред ЕК. Източници от управляващото мнозинство твърдят, че решението на кабинета (с проекта на което "Капитал" разполага) е взето преди двайсетина дни. Други два източника от правителството отказаха да коментират дали има взето такова решение. Най вероятно то не е огласено публично, защото не е минало на редовно заседание на Министерски съвета, а на закрито - на 7 ноември. Според пресцентъра на МС, докладът на Петкова е бил одобрен.

Според депутати от мнозинството, ако България признае вина, това може да доведе до лавина от искове на засегнати газови дружества. Според тях искът на "Овергаз" по арбитражното дело е на стойност малко над 202 милиона евро. "Освен "Овергаз", претенции могат да предявят още всички търговци на газ, както и цялата индустрия, която ползва газ. Ако признаем вина, съдът по-лесно ще удовлетвори исковете им", казват депутати от управляващото мнозинство. Докато, ако не признаем вина, тези компании ще трябва да доказват, че са претърпели загуби от монополното положение на "Булгартрансгаз". Заедно с това, признаването на вина ще означава и, че страната ни е съгласна с всички констатации на ЕК по делото.

В мотивите на решението на парламента депутатите припомнят, че още през 2015 г. Еврокомисията е изложила своите виждания и е описала предполагаемото нарушение на БЕХ и газовите дружества, които в последствие са отправили възражения. На 9 ноември тази година обаче министър Петкова е информирала Комисията по енергетика в парламента, че ЕК е отхвърлила всички направени от българската страна в хода на делото предложения за поемане на ангажименти и възнамерява да приключи спора със забранително решение по реда на чл. 7 от Регламент 1/2003.

Защо кабинетът иска да признае вина

Кабинетът аргументира решението си за признаване на вина с това, че глобата ще бъде много по-малка, а освен това няма гаранции, че България би спечелила евентуално дело срещу ЕК. В този случай, страната може да плати и повече ако Европейският съд постанови това, като ще се наложи да плаща и лихви и допълнителни разходи. В доклада на министър Петкова пише, че "процесуалните представители на страната посочват, че няма гаранции делото да бъде спечелено, а съществува възможност съдът на ЕС да увеличи размера на наложената санкция". Там тя споменава сумата от 330 млн. евро.

Алтернатива, която е предложена от Теменужка Петкова, освен признаването на вина, включва структурни мерки, като изваждането на "Булгартансгаз" и "Булгаргаз" от БЕХ и отказ от кореспонденция на български език. При този сценарии възможната санкция би могла да падне до 70 млн. евро, т.е. с 10% по всяка една точка, по която България сътрудничи с ЕК.

Според Петкова, съгласието за признаване на вина би довело до минимизиране разходите и осигуряване на максимална финансова и имуществена защита за "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", БЕХ и българската държава.

Пред "Капитал" бившият министър на икономиката от първото правителство на Борисов Трайчо Трайков изрази учудване, че правителството се е отказало от възможността да поемем конкретни ангажименти за структурни промени в държавните газови дружества и се е съгласило с парична санкция. "Правителството е трябвало и трябва да настоява процедурата да бъде завършена както в случая с аналогичната процедура срещу "Газпром" - с поемане на конкретни ангажименти за организационно преструктуриране и корективни действия и по друг член от европейския регламент, който не предвижда признаване на вина и финансови санкции", заяви Трайков.

Кой от вариантите е по-приемлив

Депутатите са на коренно противоположно на изразеното от енергийния министър мнение. "След като се запознахме с параметрите на двата варианта за приключване на делото, считаме че недостатъците на "сътрудничеството" надхвърлят евентуалните ползи от него. Признаване на нарушение, приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика", пише в мотивите на решението им.

Въпросът дали да се приеме предложението на ЕК и да се признае вина в замяна на по-малка глоба или пък да се обжалва докрай, въпреки големия шанс за загуба на спора и налагането на три пъти по-голяма глоба, наистина е доста деликатен.

От една страна първата опция изглежда по-приемлива, но тя би позволила на други компании, които като "Овергаз" смятат че правото им на достъп до газовата инфраструктура е било ограничено, моментално да предявяват претенции срещу България. Въпросът е дали в този случаи съдът би уважил претенциите им в пълен размер. Например, при признаване на вина, тя може ясно да бъде разписана в решението на ЕК, така че да бъде разграничена от възможните искове. Например държавните дружества могат да претендират, че "Овергаз" има по-малко пропуснати ползи. Особено ако докажат, че в посочения период (2007-2014 г.) газовото дружество никога е нямало възможности реално да достави претендираните от него количества газ. Юрист, запознат с казуса коментира, че обикновено Комисията е склонна на ограничени признания, за да приключи делото, които след това трудно могат да се ползват от други ищци.

Втората възможност - с обжалването, би дала период от 3-4 години, в който държавните дружества биха подготвили защитата си. България вече е печелила веднъж дело срещу ЕК и то точно за достъп до газовата мрежа. Проблемът обаче е, че през 2014 г. "Булгартрансгаз" имаше доста по-силни аргументи. Сега в аргументацията на ЕК (с която "Капитал" се запозна) има пробойни, но важното е, че никой не спори, че двете газови дружества под шапката на БЕХ са извършили нарушения. Освен това, нищо не пречи на засегнатите компании отново да търсят компенсации от съда, базирайки се на решението на ЕК.

По-неприятният момент с непризнаването на вина е, че "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" така или иначе ще трябва да платят глобата - до три месеца след като излезе решението на ЕК. Дори и да спечелят евентуално дело срещу ЕК, парите ще бъдат възстановени след години. Ако пък изгубят, ще трябва да плащат и допълнителни разходи. А що се отнася до аргумента с другите искове - след решение на Европейския съд, едва ли ще има български съд, който да откаже компенсации на засегнати компании.

Най-неприятното е, че глобата за България можеше лесно да се избегне с приватизацята на "Булгартрансгаз" - дойната крава на енергетиката и на много фирми с добри политически протекции. Но правителството на ГЕРБ упорито отказваше това. Защото едва ли частен инвеститор в нея би погледнал с добро око на газовите миражи на правителсвото за гигантски инфраструктурни проекти.

"Елана агрокредит" ще увеличава капитала си през борсата с 20 млн. лв. "Елана агрокредит" планира да увеличи капитала си през следващата година през борсата. Целта на компанията, която предлага лизинг на земеделска земя и финансиране за оборотния средства на стопаните, е да набере 20 млн. лв. Преди няколко дни съветът на директорите одобри и параметрите на емисията - ще бъдат издадени 18.9 млн. нови акции акции с емисионна цена от 1.1 лв., като увеличението ще се счита за успешно, ако бъдат записани поне 10 млн. акции. През миналата седмица беше внесен и проспект за одобрение в КФН. Самото увеличение се очаква да се случи през следващата година и след като бъде разпределен дивидентът от печалбата през тази. Това е логично, тъй като дава възможност на старите акционери да използват парите и за участие в процедурата. Ако се запише пълният брой акции, капиталът ще достигне 37.8 млн. лв.

Много източници

Увеличението на капитала е само един от източниците за финансиране на компанията - след като излезе на борсата с IPO през 2013 г. Тя направи още едно увеличение на капитала през 2015 г. Наскоро емитира и облигации за 5.26 млн. евро, има и втори заем от 5 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие, който беше отпуснат на два равни транша, както и банков от SG Експресбанк (10 млн. лв.).

"Набраните средства ще бъдат използвани за развитие на основната дейност на дружеството. През 2018 г. сме и в последната година от 3-годишните цикли, които следваме. Съгласно устава ни имаме право да ползваме дългово финансиране в размер, 2 пъти по-голям от нашия капитал. Затова сме заложили, че една година се финансираме с набрания капитал, а следващите две използваме заемно финансиране - банкови заеми, облигации. Тъй като през 2015 г. беше предното увеличение, логично сме планирали предстоящото през 2018 г.", коментира пред "Капитал" Георги Георгиев, прокурист на "Елана агрокредит".

От създаването й досега компанията е финансирала покупка на 69.5 хил. дка имоти със стойност 55.5 млн. лв., показва отчетът й до края на септември. Само за третото тримесечие сделките са на стойност 3.785 млн. лв.

Увеличение след дивидента

От листването й на борсата досега компанията редовно е раздавала и дивидент. Това ще стане и догодина от печалбата за тази, като едва след това ще стане увеличението на капитала.

"Винаги сме следвали принципа, че първо трябва да раздадем дивидента за текущата година на настоящите акционери и чак тогава да правим увеличението. Ще се опитаме това да стане максимално бързо през годината на увеличение, за да можем да получим по-рано набраните средства, да инвестираме възможно най-голяма част от парите в нови сделки и респективно да постигнем и максимално висока доходност за нашите акционери. Имайки предвид, че провеждане на общото събрание на акционерите зависи от изготвяне и заверка от одитор на годишните финансови отчети, реалистично е да се очаква самото увеличение да започне някъде през март, а записването на новите акции ще е след Великден, т.е. средата на април", каза Георгиев.

Георгиев смята, че в бизнеса с лизинг на земеделска земя има потенциал, и дава следния пример: "Ако участвате в лизинга с 20% самоучастие, което е средният размер на пазара, реално можете да си купите 5 пъти повече земя, отколкото бихте си купили с парите, които имате за инвестиции. При това ще си купите земята на цената, която е в момента. Имайки предвид, че цените на земи тук са все още доста под средните в Европа, твърде вероятно е да спечелите от ръста в цените им, а да не говорим, че по този начин вече печелите и поради факта, че не плащате рента за ползването на земята. Затова смятам, че лизингът на земя е една услуга, която тепърва ще продължи да се развива и ще има все по-голям пазарен дял в сферата на финансирането на покупките на земеделски земи."

"Елана кредит" е създаден от финансовата група "Елана" на Камен Колчев, а в края на 2013 г. тя беше качена на борсата след успешно първично публично предлагане. В момента акционери в компанията са над 250 физически и юридически лица, като няма мажоритарен собственик и такъв с над 10% от капитала. Най-големият със 7.83% е фармацевтичната "Химакс фарма" на Димитър Сулев, дялове с по около 2-7% имат и пенсионни фонда на "Алианц", "Доверие", "ДСК Родина" и "Ен Ен". Например с трите си фонда ПОД "Алианц България" има 14.4% според акционерната книга и последното общо събрание на акционерите от 30 юни. Пазарната капитализация на "Елана кредит" е почти 26 млн. лв.

Сега

Пенсионните фондове управляват вече над 12 млрд. лв. Частните пенсионни дружества вече управляват близо 12.4 млрд. лв., като за една година активите им са се увеличили с почти 2 млрд. лв. Това сочат последните данни на Комисията за финансов надзор към края на септември. Само универсалните пенсионни фондове, където се осигуряват най-много хора - всички работещи в масовата трета категория труд, родени след 1959 г., са минали вече 10 млрд. лв. За сравнение към края на м.г. активите на деветте универсални пенсионни фонда бяха 8.9 млрд. лв.

В средата на ноември бяха обнародвани законовите промени, с които се затяга контролът върху инвестициите на пенсионните дружества, като се разшири и дефиницията за свързани лица. Инвестициите в свързани лица са забранени, но досега в КСО не бяха изброени всички хипотези за тях. Сега пенсионните дружества имат срок до ноември 2018 г. да преразгледат инвестициите си според новите правила.

Според данните на КФН средната сума за втора пенсия, която е натрупана по индивидуалните партиди на осигурените в универсалните фондове, е 2792 лв. към края на септември. Миналогодишния септември средната натрупана сума бе с 379 лв. по-малка. Реалните суми за всеки осигурен зависят изключително от това на какви доходи се осигурява човек и колко дълго и често е правил вноски, но все пак обобщените от КФН данни дават общата картина. В универсалните фондове има над 3.6 млн. партиди. Разбивката на тези данни според възрастта на осигурените показва, че хората в предпенсионна възраст, които ще са първите с държавна и частна пенсия, имат средно по 3527 лв. Това са работещите на възраст 55-59 години, като близо 276 хил. са техните индивидуални партиди. Сумите по тях са се увеличили за една година със средно 474 лв. Тревожното за тях обаче е, че всъщност в закона не е уредена фазата на изплащането на вторите пенсии, което ще започне масово през 2021-2022 година. Поредно правителство обещава да разпише правилата, за да може и самите фондове да се подготвят със съответните резерви. И за поредна година срокът за законовите промени е краят на годината. В същото време парламентът прие промени в Кодекса за социално осигуряване, с които даде нова отсрочка за хората в предпенсионна възраст да прехвърлят втората си пенсия в НОИ. По принцип хората, на които им остават до пет години, преди да навършат пенсионна възраст, имат право да прехвърлят еднократно втората си пенсия в НОИ и да получават само държавната пенсия. Това обаче означава, че този срок вече е изтекъл за жените, навършили 56-57 г. С последните промени всички могат да се прехвърлят от универсален фонд в НОИ, независимо на колко са години, до края на 2018 г.

В професионалните фондове, където се осигуряват хората от първа и втора категория труд, има над 282 хил. партиди. Средната сума по тях е стигнала 3647 лв. В третия стълб - доброволните пенсионни фондове, вече има над 611 хил. партиди. Средната сума, която тези хора доброволно са решили да пестят за старини, е 1647 лв.

Макар да увеличават значително активите си, пенсионните дружества отчитат по-ниска печалба към края на септември, сочат данните на КФН. Нетният им финансов резултат тази година е 56.7 млн. лв., а година по-рано е бил 60.5 млн. лв. Две от деветте пенсионни дружества дори са на лека загуба. Намалението на печалбата на всички общо се дължи на това, че разходите на дружествата са се увеличили, а приходите от собствената им дейност са намалели. От такси и удръжки фондовете продължават да печелят все повече - към септември по това перо са спечелили с почти 11 млн. лв. повече от миналата година, или общо почти 115 млн. лв. за деветмесечието. Приходите от управление на собствените им средства са намалели с около 800 хил. лв. до 14.8 млн. лв.

Инспекторите хванаха само 25 нарушения в Черния петък. Държавният контрол хвана дребен брой нарушения в деня на големите разпродажби, известен като Черния петък. При направени около 170 проверки в молове, магазини и платформи за онлайн търговия са установени само 25 нередности, съобщиха от Комисията за защита на потребителите. Тези данни са доста изненадващи на фона на огромния брой сигнали от разочаровани и измамени почитатели на Черния петък, особено активни в социалните мрежи.

Най-честото нарушение, установено от КЗП тази година, е липсата на старата цена на стоката. Така купувачът не може да сравни и да прецени дали процентът намаление, с който е бил изкушен да влезе в магазина, е реален. Някои търговци пък вдигнали цената дни преди Черния петък, за да симулират после намаление. В най-драстичните случаи цената с "отстъпката" се оказва по-висока от редовната.

Основно става въпрос за изкуствено завишаване на цените непосредствено преди кампанията, за да се рекламира по-висок процент отстъпка. А законът изисква стоката да е продавана на редовна цена поне месец преди намалението, припомнят от КЗП.

Стандарт

Хазната губи 609 млн. от данъчни облекчения. 609 млн. лв. е загубила хазната през 2016 г. заради съществуващите данъчни облекчения. Това се посочва в доклад за данъчните разходи, изготвен от Министерството на финансите. Данъчните разходи всъщност са приходи, които хазната губи, заради различни преференции като например по-ниски данъчни ставки, данъчни ваканции, ускорена амортизация, пренасяне на данъчни загуби и други.

За 2016 г. в България са установени 40 броя данъчни разходи. Но само за 30 от тях има достатъчно информация за да бъде определена стойността им. От тези 30 преференции хазната е загубила 609,8 млн. лв., което е 0,66% от БВП, и 2,27% от всички данъчни приходи. За сравнение, държавите членки на ЕС с най-висок дял на отчетените данъчни разходи към БВП са: Италия - 8,1%, Великобритания - 5,9% и Испания - 5,5%. Има страни, в които данъчните разходи достигат до 380 броя. Това се дължи на факта, че у нас се използва подхода на ниски данъци, с които се облага по-широка база, докато в страните с високи данъци има повече на брой облекчения.

Най-много хазната губи от облагането на фирмите с корпоративни данъци - 317,7 млн. лв. Оценените загуби от преференциите при облагане с ДДС са в размер на 117 млн. лв. Те се дължат на намалената данъчна ставка от 9% за настаняване в хотели. Загубите за хазната от преференциите в акцизите са 114,9 млн. лв., а от данъците върху доходите на гражданите - 60 млн. лв.

Например от намаления акциз за природен газ, използван за гориво за отопление за стопански нужди и от нулевата акцизна ставка за природен газ, използван от битови потребители, хазната губи 9,96 млн. лв. Загубите на бюджета от облекчението за производство на домашна ракия са 776 хил. лв., а от нулевия акциз върху тока за бита - 20,97 млн. лв. От намаления акциз за бира, произведена от независими малки пивоварни, хазната губи 2,86 млн. лв. От нулевия акциз върху въглищата и кокса при продажбата им на граждани приходите в бюджета намаляват със 7,16 млн. лв. А от възстановения акциз за дизела, използван от земеделски производители, загубите за бюджета са 72,59 млн. лв.

По отношение на данъка върху доходите на гражданите, облекчението за хора с намалена работоспособност струва на хазната 25,24 млн. лв. Благодарение на облекчението за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане гражданите са спестили 4,1 млн. лв. Облекчението за дарения струва на бюджета 332,7 хил. лв., а облекчението за млади семейства е оставило в джоба на хората, които изплащат ипотечни заеми за единствено жилище, 1,38 млн. лв. От данъчното облекчение за деца бюджетът е загубил 1,298 млн. лв.

Преференциите в корпоративното облагане, от които могат да се възползват едноличните търговци, водят до намаляване на приходите в бюджета с 4,56 млн. лв.

По отношение на корпоративните данъци най-големият разход на хазната идва от възможността за пренасяне на данъчни загуби - 236 млн. лв. Като при корпоративните данъци има много облекчения, които не могат да бъдат оценени, като например ускорената амортизация. От преотстъпването до 60% от корпоративния данък на земеделски производители хазната губи 21,1 млн. лв. А от преотстъпването до 100% от корпоративния данък на предприятия, извършващи производствена дейност в общини с висока безработица, приходите в хазната намаляват с 10 млн. лв.

За 2016 г. данъчните разходи с икономическа цел като насърчаване на инвестициите, производството и разкриването на работни места са 526 млн. лв. А данъчните разходи, които имат роля на социално подпомагане за определен кръг от граждани, са на стойност 83,75 млн. лв. По отношение на различните отрасли на икономиката най-много облекчения има за туризма, заради по-ниската ставка на ДДС от 9% за настаняване в хотели. На следващо място е селското стопанство с облекчения за 108,8 млн. лв. От общия обем на данъчните облекчения 496,1 млн. лв. са за фирмите, а за 113,6 млн. лв. са за гражданите.

Инвестициите с ръст от 6%. Над 4 млрд. лв. са похарчени за придобиване на дълготрайни материални активи в страната през третото тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Това представлява ръст на инвестициите с 6% на годишна база и е добра новина за развитието на производството, търговията и бизнеса като цяло. Увеличението на вложенията в дълготрайни материално активи (ДМА) от страна на българските фирми е от особена важност на фона на спада на чуждите инвестиции в страната с 27% до края на септември. Оказва се, че родните предприемачи и потреблението в страната имат по-голяма роля за ръста на икономиката от чуждите инвестиции и износа. Спрямо предходното тримесечие ръстът на разходите за ДМА е още по-голям - с 9,16%, сочат данните на НСИ.

В рамките на година най-голям ръст от близо 55% се отчита при разходите за инвестиции в сектора "Селско, горско и рибно стопанство". В този сектор за придобиване на ДАМ за периода от юли до септември са похарчени 343 млн. лв., или близо 8,4% от всички направени инвестиции в страната. На следващо място по ръст с 49,15% се нарежда строителството, където разходите за ДМА са 252 млн. лв. за тримесечието. Това са над 6,17% от всички инвестиции за периода.

Най-много инвестиции, в размер на 1,326 млрд. лв. са направени в сектора "Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване". Те формират над 32% от всички инвестиции в страната, като за година нарастват с близо 5%. На второ място по обем на инвестициите се нарежда секторът "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". За тримесечието там са вложени 964 млн. лв., или 23,5% от всички разходи за придобиване на ДМА. За година това представлява ръст от близо 4%.

В редица сектори на икономиката обаче се отчита спад на инвестициите. Това се обяснява както с навлизането на новите технологии, така и с по-бавното разрастване на дейностите им през последното тримесечие. Разходите за придобиване на ДМА в сектора "Финансови и застрахователни дейности" са само 63,7 млн. лв. за тримесечието, което е спад с 43,4% на годишна база. Сериозен спад от над 40% се отчита и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където за придобиване на ДМА са похарчени 112 млн. лв.

Монитор

Арестуват по 500 коли на ден. По около 500 коли биват закопчавани дневно със скоби заради неправомерен престой в платените зони за паркиране в градовете у нас, показа проверка на „Монитор". Повече от половината от „арестуваните" автомобили са в София. Над 340 коли освобождават срещу съответната глоба от 30 лв. всеки ден служителите на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) в столицата.

От началото на годината до края на октомври общо 102 922 автомобила са задържани принудително. Само за десетия месец на годината служителите с електрикови жилетки са закопчали 12 600 коли, като миналата година по същото време задържаните със скоби автомобили са били 12 788.

В началото на октомври бе въведена зелена зона в районите „Лозенец" и „Средец". В „Средец" бяха разкрити 1193 платени паркоместа и отделно още 31 инвалидни, а в „Лозенец" вече има 3500 места за платено паркиране. По данни на дружеството средно 35% са свободните паркоместа в новоприсъединените територии към зелената зона.

Борисов: Опозицията иска да саботира европредседателството. „Опозицията не иска страната да проведе успешно председателство. Ако могат да го провалят, ще го провалят." Това заяви премиерът и лидер на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов минути преди да бъде преизбран за председател на формацията с пълното мнозинство на делегатите. В неделя бе проведено 4-тото отчетно изборно събрание на партия, което събра над 1200 души в „Интер Експо Център" в столицата. Премиерът коментира постоянните атаки на опозицията срещу партията. На критиките за оградата по границата с Турция, той отвърна, че преди дори не е имало такава.

"Не им харесват коментарите от европейските лидери, че България се справя с бежанската криза", каза Борисов. Той отчете работата на партията в последните три години, като каза, че участието и членството в ГЕРБ не е привилегия, а отговорност.

„Най-гадната дума, която познавам в живота си, това е думата завист. Неприятно им е, когато някой успява в България. За един Григор Димитров, за който светът се радва, и срещу него пуснаха коментар. Не могат да се зарадват", коментира Борисов. Преди това заместникът му Цветан Цветанов коментира, че опозицията иска да дискредитира страната ни, за да търси легитимация и да представи нещата в различен план.

"Днешното управление е стабилно, България и стабилна и ГЕРБ сме стабилни, както ще продължава и в бъдеще и по време на европредседателството", обясни още Цветанов. "Нямаме право да грешим и да губим време", обърна се към делегатите на конгреса Борисов след преизбирането си за лидер. Относно исканията за предсрочен вот той заяви, че едни избори струват 50 млн. лв.

„Ако искат да променим конституцията, на всеки 6 месеца да правим избори, да даваме 50 млн. лева и всички загубили да казват, че искат пак избори", каза още той. Борисов попита още защо от БСП не са направили административните реформи, магистралите, пречиствателните станции, жп линиите, училищата.

Премиерът заръча да се правят нови училища, детски градини, спортни площадки, обредни домове, читалища, паркове, водопроводи, канализации и магистрала „Хемус".

„Аз като станах кмет, 50 детски градини бяха откраднали", разпали се Борисов и допълни, че ГЕРБ са направили 90 нови детски градини. "Не може да излезе един усмихнат, да не казвам какъв - магазините, „Детмаг", ЦУМ, ами общинските фирми, как си мислят, че ще забравим какво е ставало. Вълци и мечки се занимаваха с чистотата. Сега като излезеш в събота и неделя, не можеш да минеш от народ по Южен парк, „Витошка" - метрото, музеи, култура. Няма несанирано училище само за 6-7 години", заяви Борисов.

В отчета си пред делегати пък Цветан Цветанов посочи, че от 2014 година редиците на ГЕРБ са се увеличили с 10 хиляди човека и вече достигат до 93 хиляди членове и допълни, че партията дава равен шанс на младите хора за развитие. Той припомни, че на европейските избори през май 2014 г. гражданите са показали коя партия искат да води страната и се е заговорило за предсрочни избори, който по-късно ГЕРБ спечели. Като най-силният момент в чисто организационно естество Цветанов изтъкна пълните листи за общински съветници по време на местния вот през 2015 г. Той заяви, че с резултатите от 130 кметове на изборите, са дали възможност ГЕРБ да представлява 5,5 млн. български граждани. Цветанов нарече „истински достойни партийни членове" Цецка Цачева и Пламен Манушев, защото са приели да участват в президентската надпревара. Загубата й той отдаде на манипулации и фалшиви новини от страна на опонентите й.

На конгреса беше взето и решение Даниела Дариткова пък да влезе на мястото на правосъдния министър Цецка Цачева в Изпълнителната комисия на партията, а доскорошният шеф на парламента Димитър Главчев ще оглави Контролната комисия на ГЕРБ. Той прочете гласувана от конгреса декларация, в която се посочва, че ГЕРБ никога няма да направи коалиция с БСП. "Подобна коалиция е невъзможна. От трибуната на форума ни днес заявяваме категорично, че не желаем да се класираме с БСП не само днес, но и в бъдеще, защото имаме непреодолими различия във визиите си за развитието на България. Защото имаме различни представи за политически морал и ценности. Защото ние сме модерната европейска партия у нас, чийто глас се чува и в Европа", се казва в декларацията.