Сега

Автомобилните горива поскъпнаха рекордно. Цените на автомобилните горива у нас поскъпнаха рекордно само в рамките на месец. По традиция те се увеличават в началото на летния сезон, но разликата спрямо същия период на миналата година и при бензина, и при дизела е значителна - с 20 до 30 стотинки за литър. Спрямо средата на май в първите две седмици на юни нарастването е със 7 - 8 стотинки за литър.

В края на миналата седмица средната цена в страната за масовия бензин А 95 бе 2.23 лв. за литър, а за дизеловото гориво - 2.25 лв. за литър. На някои бензиностанции цените на бензина достигнаха 2.34 лв., а на дизела подгониха 2.40 лв. В началото на миналия юни основните горива са се продавали между 2.02 - 2.06 лв. за литър, показва справка в данните за средните цени на горивата в България в информационната платформа "Fuelo".

Между 2.08 - 2.09 лв. за литър варираше средната цена на горивата у нас от началото на януари до средата на април. Покачването започна да се забелязва в края на април, когато имаше движение нагоре от 2-3 стотинки за литър. Както в. "Сега" писа тогава, освен традиционното за страната увеличение в началото на летния сезон заради по-голямо потребление, причина за скока в цените бяха и нарасналите котировки на цените на петрола на международните пазари.

В началото на май цените на петрола достигнаха до 74.44 долара за барел, а месец по-рано един барел се търгуваше средно за 62 долара. В края на миналата седмица средната цена на петрола се понижи до около 73 долара за барел.

Най-високите цени на горивата у нас поддържа област Шумен. Така например една от големите бензиностанции там предлага масовия бензин А 95 за 2.34 лв. за литър, а дизела - за 2.38 лв./литър. В този регион трудно могат да се открият цени под 2.30 лв. за литър, показва справка в платформата "Fuelo". Друга област с рекордни цени e Благоевград. Там основните горива се търгуват на цени между 2.25 - 2.30 лв./литър.

Като цяло най-високи са цените в Западна България. Областите Монтана, Враца и Ловеч са сред първенците по най-скъп бензин и дизел. В област Монтана например дизелът се намира на средна цена от 2.37 лв./литър.

В област Русе цената е с 18 стотинки по-ниска от средната за страната. Това обаче е субективна оценка, тъй като там също има рекордни цени. Една от големите вериги бензиностанции в областта предлага бензина за 2.27лв./литър, а дизела за 2.32 лв./литър. По-малките бензиностанции в Русенско обаче държат доста ниски цени - от около 2.04 лв. за бензина и 2.08 лв. за литър за дизела. В областите Варна, Добрич, Силистра и Ямбол също цените са по-ниски в сравнение с тези в Западна България.

Любопитно е да се отбележи, че при веригата бензиностанции на Веселин Марешки, които по традиция предлагаха най-ниските цени - дори и под 2 лв. за литър, също има увеличение. В София, например в края на миналата седмица бензинът в тази бензиностанция се продаваше на 2.06 лв./литър, а дизелът - за 2.08 лв./литър.

В Софийска област все още могат да се намерят и цени от 2.18 - 2.19 лв. на литър за основните горива, но като цяло поскъпването е доста осезаемо.

КЗК не знае кога ще се произнесе по казуса "ЧЕЗ". Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не може да се ангажира с конкретен срок за решение, свързано с уведомлението на кандидат-купувача на ЧЕЗ - "Инерком България". Причината е, че към момента производство по уведомлението на пазарджишката компания все още не е образувано. Това съобщиха от комисията на Юлия Ненкова в отговор на въпрос на в. "Сега". Иначе, според закона, при съкратени производства КЗК трябва да се произнесе в срок от около един месец. По различни причини обаче е възможно той да бъде удължен, или да спре да тече.

В момента КЗК разглеждат уведомлението на "Инерком", което е в процес на предварителен контрол. От КЗК изтъкват, че ще упражнят правомощията си, но ще дадат възможност и на енергийния регулатор и ресорното министерство също да заявят позицията си по казуса. "Обществената значимост на електроенергийния сектор изисква отговорно отношение, поради което КЗК ще призове обществеността за активно съдействие при предоставянето на всякаква информация и данни във връзка с планираното придобиване", пише още в отговора на КЗК, подписан лично от нейния председател.

В средата на март от КЗК съобщиха, че са получили уведомлението на "Инерком" и добавиха, че предстои да бъде направен предварителен контрол на документите. Пазарджишката компания внесе книжата в комисията около седмица след поредния кръг от разговори в централата на ЧЕЗ в Прага. От ведомството на Юлия Ненкова обясниха, че ще направят анализ за това как сделката ще се отрази на пазара и дали има проблем с това. Комисията обаче се застрахова и подчерта, че няма правомощия да проучва произхода на парите по сделката.

С поправки в Закона за енергетиката подобни функции неотдавна получи Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще може да одобрява големи енергийни продажби. Регулаторът ще може дори да изисква чувствителна информация като документи, сървъри, разпечатки от телефонни разговори и др. Към момента обаче все още няма изготвени критерии за начина, по който ще става това.

Неясноти

"Инерком" разполага с девет месеца, за да плати за активите на ЧЕЗ в България след финализирането на сделката, стана ясно след обявяването на предварителния договор. Ако компанията на Гинка Върбакова не успее да влезе в този срок, чешката страна ще усвои банковата гаранция от 5 милиона евро, издадена за "Инерком". От ръководството на пазарджишката компания обаче тогава се изненадаха на тази информация. "Срокът по сделката е едно от условията за търговска тайна. Поради това не може да се даде конкретен отговор, без да се наруши договорът", обясни един от адвокатите на кандидат-купувача "Инерком" - Георги Спасов, пред депутатите от временната парламентарна комисия ЧЕЗ.

Капитал

Парламентът ще реши дали иска нов управител на здравната каса. Единствено парламентът, който избра с впечатляващо мнозинство преди по-малко от година управителя на здравната каса проф. д-р Камен Плочев, ще реши дали да го освободи от поста по здравословни причини. Това стана ясно, след се разбра, че надзорният съвет на здравната каса не можа да определи дали той е в състояние да изпълнява функциите си или не и трябва да изпрати писмото, с което Плочев иска прекратяване на мандата си до парламента.

Оставка, която не е оставка

Проф. Плочев излезе в болнични преди три месеца, след като влезе в конфликт със здравния министър Кирил Ананиев. Плочев поиска актуализация на бюджета на касата, за да бъдат платени дълговете на институцията към чуждестранните здравни каси. Ананиев пък поиска неговата оставка. Плочев беше извикан от депутатите на изслушване и след това постъпи в болница. Седмица след това се оказа, че той е бил прав за размера на дълговете. Плочев прекара в болнични три месеца, но здравословното му състояние не се е подобрило и той уведоми за това надзорния съвет на касата. По закон управителят на касата би трябвало да бъде освободен от поста, ако отсъства по болест повече от три месеца. Затова той сезира надзорния съвет, който да установи, че е в невъзможност да изпълнява функциите си повече от три месеца. Оттам нататък надзорният съвет трябва да уведоми парламента, който избира управителя. В писмото си проф. Плочев изрично заявява, че не подава оставка, защото не е извършил каквото и да е нарушение, напротив - с действията си е помогнал за разрешаването на един казус, което "ще укрепи авторитета и доброто име на НЗОК и Република България."

Крачка назад

По време на заседанието на парламентарната здравна комисия здравният министър Кирил Ананиев, цитиран от zdrave.ne,t е съобщил, че "проф. Плочев е наистина един достоен лекар и човек. Никой в Министерството на здравеопазването, нито в НЗОК има някакви негативни настроения към него".

"Каквото вземете като решение, това е във вашите ръце, ние си оставаме с най-добри чувства и ако вие прецените, че той трябва да продължи, с най-голямо удоволствие ще продължим да работим", е казал още здравният министър.

Управител на частна болница оглави лекарския съюз

Д-р Иван Маджаров, управител на университетската многопрофилна болница "Пълмед" оглави Българския лекарски съюз, след оспорвана надпревара, в която участваха четирима кандидати. Клиниката е част от най-голямата българска болнична верига, собственост на д-р Михаил Тиков, в която участват клиники в София, Пловдив, Бургас, Пазарджик, Велинград, Пещера, както и медицински центрове.

Досегашният председател на лекарския съюз д-р Венцислав Грозев остана втори. На трето и четвърто място в гласуването бяха предишният председател на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов и досегашният член на контролната комисия д-р Георги Тодоров.

Новият председател на БЛС обеща, че ще се бори за повече пари в здравеопазването и изтъкна, важен елемент от ефективността на системата е елиминирането на разделението на лекарите на такива в доболнична и болнична помощ, на работещи в частни или държавни структури.

За заместник-председатели бяха избрани досегашният член на управителния съвет на лекарския съюз и завеждащ клиниката по неврохирургия в "Пирогов" проф. д-р Николай Габровски и д-р Николай Брънзалов, специалист по обща медицина и представител на общопрактикуващите лекари в България.

Как се прави индустриален парк: урокът Шумен. Когато преди десет години се появява идеята за изграждане на индустриален парк в Шумен, икономическата ситуация е съвсем различна от сегашната - инвестиции няма, безработицата се покачва, а кризата започва да се усеща. "От моя гледна точка беше повече патриотично предложение, защото бяхме решили да си останем в града, бизнесът ни е тук", казва изпълнителният директор и миноритарен акционер в "Ники-БТ" Николай Тончев, който е инициатор и двигател на проекта. Дружеството се занимава с изкупуване и преработка на тютюн, а мажоритарните собственици са с кипърска регистрация.

Голямата неизвестна по думите му е била дали идеята ще срещне разбиране от общината. Партньорствата между община и частен бизнес по това време са по-скоро екзотика. "Проблемът беше, че трябваше да работим с пъстър общински съвет от 5-6 партии и да го убедим, че когато частниците са почтени, държавата и общината могат да печелят на базата на честни партньорства." Предложението му обаче изненадващо е прието от съветниците без нито един "против" и нито един "въздържал се". Шумен, оказва се, иска индустриален парк, но трябва някой да го движи.

Тончев поема предизвикателството и проектът се случва. Първите години не са леки, но днес паркът работи успешно и е добър пример как се случва един такъв проект.

1. Подготви земята, внимавай за кредитите

През 2009 г. е създадено смесеното дружество "Индустриален парк Шумен". В новата компания общината апортира 2300 дка земя, която е оценена на малко под 4 млн. лв. (близо 1800 лв./дка). На базата на тази оценка "Ники-БТ" инвестира други близо 6 млн. лв. като парична вноска, тъй като е договорено компанията му да държи 60%. "Няма частник, който да се съгласи общината да му управлява бизнеса", обяснява Тончев и добавя: "Предварително бях направил проучване колко ще струва изграждането на първата подзона и знаех, че ще са необходими толкова средства, затова инвестирахме."

В капитала са включени и около 100 дка, купени от "Ники-БТ" от друг собственик. "Парцелът се падаше на едно от централните места в парка и тъй като процедурата през общината е много тромава, се наложи ние да купим земята, за да не ни пречи при прокарването на комуникациите", уточни Тончев. Така целият терен става 2400 дка.

Инвестицията на "Ники-БТ" е от собствени средства, което по думите на Тончев е голямо предимство, защото дори да няма продажби, активът остава. "Имаше един тежък период от 3-4 години, когато нямаше никакви приходи. Ако бяхме работили с кредити от банката, тя щеше да ни вземе проекта и да го продаде на безценица и може би нямаше да има парк", казва той.

Реално работата по парка започва през 2010 г. с изготвянето на подробни устройствени планове и други законови процедури. Заради лошия си опит обаче комуникационните дружества, които трябва да изградят инфраструктурата, гледат подозрително на проекта. "Те се бяха напатили да прокарват ток, газ и вода за инвеститори, които после се отказват и не ползват услугите", казва Тончев. Затова компанията постига споразумение с дружествата тя да инвестира в инфраструктурата, а при реални инвеститори в парка те да я изкупят. Което и става.

2. Не разчитай на местния бизнес в началото

Целият терен от 2400 дка е разделен на 4 подзони, като идеята е те да се разработват поетапно - при запълване на 70% от едната се преминава към изграждане на следващата. "Няма никакъв смисъл да правим инфраструктура в полето, ако няма инвеститори", посочва Тончев.

Подзона А, която е около 520 дка, е завършена през 2013 г., а инвестицията е близо 6 млн. лв. Тя е разделена на самостоятелни по-малки терени, всеки от които е снабден с пълна инфраструктура - ток, газ, вода, канал и оптически кабели. Самата зона е оградена и снабдена с видеокамери, а "Индустриален парк Шумен" осигурява денонощна охрана и контрол на достъпа. Компанията отговаря също за поддръжката на общите части - косене на зелените площи, зимно почистване, осветление и т.н., като голяма част от тези услуги са отдадени на външни изпълнители.

Една от грешките, които от дружеството отчитат, че са направили, е, че първоначално са обособили много малки парцели - от 4 до 10-12 дка, тъй като са разчитали главно на местния бизнес. Оказва се обаче, че паркът привлича по-големи инвеститори, които имат нужда от по-големи терени и се налага парцелите да бъдат обединявани. А това излиза по-скъпо. "По-малките терени изискват повече инвестиции. Имаме компании, които са купили по шест терена, а това означава, че на шест места има газ, ток и т.н.", обяснява Тончев.

Досега около 80% от парцелите в подзона А са продадени или в процес на приключване на продажбата и затова вече се планира изграждането на следваща подзона. Инвеститори досега са около 15 компании, две от които със сертификат клас А - турските Enpay, която вече произвежда компоненти за трансформатори, и Cambro, която в момента изгражда завода си и работи в помещения под наем, където прави кухненско и столово оборудване.

Общо в парка в момента работят около 1000 души. Недостигът на работна ръка обаче вече се усеща и в Шумен, където безработицата е под 3%. Компаниите извозват работници от населените места в радиус от 40-50 км, но по думите на Тончев дори и този резерв вече е на изчерпване.

3. Учи се от грешките си. И отводнявай

Преди да започне проекта Тончев е разглеждал много индустриални паркове в чужбина - Белгия, Италия, Германия, но казва, че най-много е научил от Гърция. Опит на принципа проба и грешка е натрупал и от първата подзона в Шумен. "Всеки инвеститор в подобен проект трябва да има предвид, че не може да продава всеки квадратен сантиметър. Около 25% от територията на определена зона се изразходва за инфраструктура, за да е удобна тя за фирмите, които влизат", казва той. Освен това, макар че пътищата се изграждат от собственика на парка, те стават общинска собственост, защото по действащото законодателство няма частен път - той е или общински, или държавен. В момента "Индустриален парк Шумен" се явява концесионер на пътищата, които е изградил.

Голям проблем при изграждането на подобни зони са дъждовните води. Инвеститорите имат право да застроят до 75% от терените и когато те се покрият с покриви, се събират огромни количества вода. Задача на собственика на индустриалния парк е да реши къде ще ги отведе, а по думите на Тончев това е скъпа процедура - цената е почти колкото на пътищата, "Отначало този въпрос малко го бяхме подценили, не очаквахме, че инвеститорите ще искат да застроят толкова много", казва той. Затова впоследствие се е наложило компанията да проектира и изгражда допълнителни системи за отводняване, което означава допълнителни инвестиции. С новата подзона този въпрос се решава на етап проектиране.

4. Зареди се с търпение

За да започне даден инвеститор производство, е необходима около една година. Първо се сключва предварителен договор за покупко-продажба на терена и тогава се задейства процедурата по смяна предназначението на земята от земеделска в промишлена. Това не се прави предварително, тъй като държавните такси са много високи - земята в района е висока категория и по думите на Тончев за смяната се плаща над 5 лв./кв. м. До три месеца инвеститорът получава нотариален акт и с това сделката е финализирана.

Ангажиментът на "Индустриален парк Шумен" приключва с продажбата на земята, но компанията продължава да помага на инвеститора през целия процес - докато прави проекта и изгражда предприятието. Много полезна по думите на Тончев е и подкрепата на общинския съвет и кмета. Инвеститорите в парка получават преференциално обслужване със съкратени срокове, което е ангажиментът на общинския партньор. Тримесечният период на изчакване обаче не е изгубен за инвеститора, тъй като през това време може да започне разработването на проекта.

"Ние ще ви окажем съдействие, ще ви дадем геодезическа снимка на терена, ще го маркираме, ще проведем среща с вашите проектанти, за да им кажем какви са възможностите на инфраструктурата, която предоставяме, ще ви дадем подземния кадастър, за да знаете къде какво има в терена", обясни Тончев. Според него до месец след получаване на нотариалния акт инвеститорът може да започне строителството и да го завърши за половин година. Целият процес до получаването на разрешение за ползване на обекта е около година, което Тончев нарича "доста разумен период за българската система и практика".

Нова подзона

През последните месеци продажбите на парцели се активизират и тъй като първата подзона е почти запълнена, "Индустриален парк Шумен" планира да започне изграждането на следващата. Освен това компанията е получила няколко запитвания за по-големи терени, каквито няма в готовата част на парка. В момента се правят работните проекти за подзона С и към средата на лятото трябва да започне изграждането й. Площта на целия терен е 680 дка, а инвестицията ще надмине 10 млн. лв.

Стандарт

Закриват последния подземен рудник за въглища. И последният подземен рудник за добив на въглища в Бобов дол ще бъде закрит, обявиха преди дни от ръководството на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД. Предвижда се поетапно съкращаване на 400 миньори, което ще започне от 16 юли. Окончателно дейността на рудника ще спре до края на тази година. По преценка на ръководството, това може да стане и по-рано.

Закриването на подземния добив се обяснява с високата себестойност на добитата продукция, което значително превишава изкупните цени. Управителят на предприятието Харалампи Златанов обясни, че ще се предприемат стъпки част от персонала да бъде преназначен в други структури на мината. Загриженост за съдбата на съкратените миньори изразиха представители на местната власт в района, както и националният омбудсман Мая Манолова, която имаше приемен ден в областния център Кюстендил дни след неприятната за работниците новина.

Заради предизвиканото вълнение, от компанията огласиха позиция с обяснение за действията, довели до съкращаване на работници.

Основната причина е свързана с това, че подземният добив е изключително трудоемък и скъп. Тежките условия и големият приток на вода затрудняват значително воденето на минните работи, увеличават драстично производствените разходи и водят до нерентабилност на подземния добив като цяло. Липсата на финанси за издържането на рудника води до невъзможност за осигуряване на нормални безопасни условия на труд на работниците и служителите.

Рудник „Бобов дол", който се закрива сега, е последният не само за района, но и в цялата страна с подземен въгледобив.

Миналата година беше закрит най-големият рудник на Балканите - "Бабино", и 650 въгледобивници останаха без работа. Последва освобождаване на 111 човека от подземния добив на рудник "Фундаментал", който също вече е затворен.

Ръководството на мините засвидетелства своето нежелание за закрива обектите, но в същото време обосновава предприетите мерки с високата себестойност на добиваната в рудника продукция, която значително превишава изкупните цени на въглищата. Като основен проблем се посочва и липсата на квалифицирани специалисти и работници за ръчен добив на полезни изкопаеми по подземен способ, тъй като той е по-специфичен от открития.

От въгледобивното предприятие припомниха, че през последната година са предприети множество мерки по оптимизация на разходите, като са обединени участъци в рудника, но за съжаление това не довежда до желания ефект и единствената възможност остава закриването на този начин на добив.

"Не ни е безразлична съдбата на хората, които работят в рудника, затова сме се ангажирали и предприели необходимите действия по пренасочването на част от персонала към рудник „Христо Ботев" и „Централна обогатителна фабрика". Освен това в Мини „Открит Въгледобив" в гр. Перник имат нужда от 30-40 работници, които също могат да бъдат устроени там, стига да желаят. Провели сме срещи с Бюрото по труда, за да помогнат и да организират преквалификацията на част от персонала", се посочва в позицията на ръководството. Дали това ще смекчи създаденото социално напрежение - не е ясно. Защото опитът покрай закриването на рудник "Бабино" показва, че няма много заинтересовани, които да останат на работа във въгледобива.

Освен това голям процент от хората, работещи в момента в рудник „Бобов дол", са в пенсионна възраст и едва ли ще искат да продължат трудовия си път. На съкратените миньори от рудник "Бабино" също бе предложена работа в близки мини, но нито един от тях не е приел. Част от съкратените потърсиха препитание в чужбина, а други веднага започнаха работа на метрото в столицата, като пътуват всеки ден.

Общинското ръководство в Бобов дол също изрази притеснения от увеличението на безработицата в миньорския град. „Живеем в държава, в която политиците нямат визия за развитието на райони като нашия", заяви на пресконференция по повод закриването на рудника кметът на Бобов дол Елза Величкова. "Защо не е имало диалог между институциите, защо не е имало разговори между общинското ръководство и държавната администрация, Министерство на енергетиката, на финансите, на труда и социалната политика", попита риторично тя и заяви, че застава в подкрепа на миньорите и техните семейства. Величкова подчерта, че не е спирала да работи за намирането на нови инвеститори в региона.

Пред журналисти в Кюстендил националният омбудсман Мая Манолова заяви, че ръководството на Агенцията по заетостта ще изпрати екипи в подкрепа при намиране на заетост на съкратените в Бобов дол миньори. Експертите ще разгледат всеки един конкретен случай на миньорите, които ще бъдат съкратени, за да получат съответната подкрепа за започване на работа в региона, обеща тя и поясни, че имат анализ на свободните работни места, на възможностите за Благоевград, Дупница, Кюстендил, Перник, София. По думите й, по-големият проблем ще възникне за миньорите, които ще трябва да се пенсионират. Причината е, че в края на миналата година народните представители са променили законодателството, с което се отнема правото на миньорите, съкратени от закриващи се рудници, да се пенсионират при определени преференциални условия - 10 години трудов стаж под земята и определена възраст. „Една част от миньорите, които сега ще бъдат съкратени, са работили реално по 20 години под земята, а сега, за да се пенсионират, ще трябва вместо навършването на възраст от 45 години, да чакат още 10-12 години", каза Мая Манолова. Тя била направила предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, но народните представители не са отворили и не са ги разгледали. „Този проблем ще се яви в края на тази година за всички тези, които ще бъдат съкратени сега - няколкостотин миньори, от които поне половината имат подземен стаж за пенсиониране. Това ще бъде изключително несправедливо. Веднъж ще бъдат лишени от работните си места, а втори път - няма да могат да се пенсионират", коментира националният омбудсман.

Предстоящото съкращение на 400 миньори доведе до напрежение в Бобов дол и близките села. В Мламолово, напрмер, около 80 човека разчитат на работата си в рудник "Бобов дол". Стотици семейства се изхранват със заплатите на заетите във въгледобива, а безработицата в града скача до и над 11%, казаха от екипа на кмета Елза Величкова на специална пресконференция. Предстои свикване на открито заседание на Общинския съвет с участието на населението. Общински съветници коментираха, че Бобов дол е в предпротестна готовност. От общината искат намесата на институциите по създаване на алтернативни работни места за миньорския град.

Монитор

Двоен скок на застрахованите със стволови клетки. Двойно са скочили манипулациите, с които се вземат стволови клетки от новородени, сочат данните на Изпълнителната агенция по трансплантации. Това се е случило в последните години. Все повече родители пристъпват към съхраняване на клетки от пъпната връв на бебетата си.

За 2008 година са съхранени 1239 проби, през 2009 г. те са 1139 през 2010 г. - 1378, а за 2011-а - 1370 проби със стволови клетки от пъпна връв и 119 от периферна кръв. Общо за десет години обаче цифрата е вече 25 217, съобщи шефката на агенцията д-р Мариана Симеонова.

Ако искате да застраховате детето си от смъртоносни болести, трябва да се бръкнете със 7000 лева. Толкова струва процедурата за добиване на стволови клетки от пъпната връв на бебето при раждане. 25 217 родители замразиха материал от новородените си бебета в последните десет години. Толкова са взетите проби от 2007 до 2017 година, съобщи директорката на Изпълнителната агенция по трансплантациите д-р Мариана Симеонова.

Половината от пробите - 14 081, са взети от частни банки с представителства у нас, поясни д-р Симеонова. 11 049 са от тъкан на пъпна връв, а в последните пет години са взети и 87 проби на мезинхимни  стволови клетки от млечни зъбчета.

Колко от тези проби са били размразени, за да се спаси живот, Агенцията не може да каже, понеже не разполага с тези данни. Причината е, че според Закона за трансплантациите чуждестранните банки нямат задължение да дават подобни сведения. Техният ангажимент е само да подадат информация за взети проби за съхранение от български граждани. Но и това важи само за тези, които имат свои представителства у нас. На практика те оформят документите и взимат пробите, но ги изпращат за съхранение зад граница, където са централите им.

От 2007 г. към момента са взети 452 проби стволови клетки от пъпна връв на новородени, които са предоставени на Националната публична донорска банка, базирана в Александровска болница. За разлика от частните чуждестранни структури взимането на материала и съхраняването му в нея е безплатно. Той обаче не се пази само за хора от семейството на дарителя и се предоставя на нуждаещ се реципиент независимо кой е той.

Между 6000 и 7000 лв. е цената за взимане на проби в частните банки за стволови клетки. Някои клиники са свалили цената на 3000 лева, но отделно от това за всяка година съхранение клиентите плащат 130 -150 евро, като могат да броят сумата и в левове.

Клетките, независимо дали са взети от пъпната връв, от кръв или от зъбче, се замразяватв течен азот при минус 150 градуса по Целзий в Дюарови съдове. Съхранението е за 15-20 години по желание на клиента. Този срок е приет за страните от Европейския съюз.

С трансплантацията на стволови клетки се лекуват 80 тежки болести като левкемия, ревматоидни заболявания, диабет от втори тип и анемии. Те са и отличен материал за заличаване на тежки, обезобразяващи белези.

Въпросните количества са взети предимно от частни банки за стволови клетки с представителства в България. У нас се добива само материалът, съхраняването му е в чужбина. Спасителният лек се предоставя при необходимост със заявка от клиента и придружаваща епикриза от лекуващия лекар.

Телевизорите за хилядарка най-предпочитани. Най-продаваните телевизори са в ценовия диапазон от 800 до 1200 лева. Голямото им пазаруване покрай футболните страсти започва ден преди първия мач и завършва до пет дни след старта.

Търсят се приемници, които излъчват с висока резолюция, но да предлагат и екстри - смарт функции и интернет.

Дамите все по-често участват в избора на най-често срещата вещ в домовете ни. Това показват наблюденията на големите търговци на пазара за техника у нас.

Големите любители на спорта не оставят за последния момент покупката на телевизор. Бум на търсенето има винаги в първите три дни на световното, така е от години, коментира Йордан Вакъвчиев, управител на хипермаркет „Технополис" - „Младост". „Клиентите ни не купуват вече най-евтините телевизори.

Търсят машини с висока резолюция на картината със смарт функции и интернет браузър", казва Вакъвчиев. По думите му повечето кабелни оператори предлагат много добро качество на сигнала и клиентите им вече търсят по-висок клас телевизори. Все пак най-търсени остават 40-инчовите в ценови диапазон между 800 и 1200 лева.

Стилияна Цървуланова от „Техномаркет" отчита, че всяка година продажбите растат, защото новите технологии стават все по-достъпни. Все пак OLED и QLED, които предлагат комфортно гледане дори отдалеч със своя голям екран и един милиард цвята, също са търсени, но цената им все още е висока. Според експертите отдавна са минали дните, когато се шегуваха всички, за да гледат телевизия на малък и тъмен екран, заобиколени от бъркотия. Сега във веригата се търсят 49- и 55-инчови.

Големи телевизори се купуват основно в брой, все още българинът предпочита да купува на изплащане най вече средния клас. Спрямо четири години по-рано има търсене на по-големи приемници, отчита и Илия Добрев от търговска верига „Зора". Ръстът само за година при 55-инчовите е 200 на сто, а при 65-инчовите е 300%.

Ренесанс изживяват таблетите. Най-продавани са 10-инчовите от среден клас и с възможност за мобилен интернет към оператор. Така и тези, които пътуват или работят често по време на мачовете, може да се наследят на магията на Цар Футбол.