Сега

"Системата ни убива" свали социалния министър Петков. Разрастващите се протести на хора с увреждания и увеличаващата се обществена подкрепа доведоха до оставката на социалния министър Бисер Петков. Това е втора рокада в третия кабинет "Борисов" след смяната на здравния министър Николай Петров с Кирил Ананиев. "Министър-председателят Бойко Борисов прие оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. В разговор с премиера министър Петков заяви, че подава оставка поради невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания", гласи лаконичното съобщение от правителствената пресслужба. От социалното министерство отказаха коментар.

Отстраняването на Петков се случва ден след концерта на "Шоуто на Слави Трифонов" "Системата ги убива" в О2 Арена в Лондон в събота вечерта. В края на май той обяви, че изцяло подкрепя протеста на майките, посвещава концерта си на тях и всички приходи ще бъдат дарени на Конфедерацията за защита на правата на децата.

Преди 2 месеца протестиращите майки, облечени във фланелки "Системата ни убива", не бяха допуснати в сградата на Народното събрание, тъй като не спазили протоколния дрескод според председателката Цвета Караянчева.

Хората с увреждания и техните близки протестират от години, но в последните седмици се стигна до отдавна невиждана ескалация - палатков лагер на протестиращи в центъра на София. Впоследствие подобни лагери бяха издигнати в Добрич, Бургас и Варна. Основното искане на протестиращите е да бъде гарантирана адекватна помощ за хората с тежки увреждания над 18-годишна възраст. Протестът на родителите е безсрочен, докато не бъде приет Закон за личната помощ. Такъв закон сега няма, а добавката от 930 лв. за децата с най-тежки увреждания се спира при навършване на пълнолетие, макар че увреждането не е излекувано. "Искаме лична помощ за всяко лице с увреждане, искаме асистенти, искаме индивидуален разчет на нуждите на всеки един и да бъдат удовлетворени тези нужди", обяви пред БНТ Галя Койчева, родител от Варна.

В опит да потуши протестите Петков предложи миналия месец промени, според които хората с най-тежки увреждания - 90 и над 90%, ще получават лична помощ до една минимална заплата, която ще се отпуска на базата на социалната оценка на индивидуалните потребности, извършена на терен, а не по документи. Хоризонтът на това обещание обаче е дълъг - тепърва ще се пише закон, а нови помощи може да има най-рано от следващата година. Затова и предложенията не постигнаха примирие, а протестите станаха още по-интензивни.

Хората с увреждания отхвърлят и концепцията на социалния министър за реформа. Той предлагаше експертизата занапред да се извършва от две комисии - една да оценява медицинските показатели, а втора комисия към НОИ да решава какво може да работи човекът със съответното увреждане. Тази идея породи опасения, че ще лиши от инвалидни пенсии хора, които така или иначе никой не желае да наеме. В последните седмици Петков водеше интензивни преговори с групи на хора с увреждания и уверяваше, че ще се стигне до общ проект на реформа.

Другият министър, който предизвика сериозно напрежение сред хората с увреждания, е здравният. Наредбата за медицинската експертиза, предложена от Кирил Ананиев, вся тревога, че ще остави половината хора с увреждания без инвалидни пенсии, тъй като предвиждаше да се дава процент инвалидност само за основното заболяване, а не както сега да се зачитат и съпътстващите проблеми. Проектът на тази наредба беше спрян лично от Борисов, но впоследствие здравното министерство отново го пусна за обществено обсъждане без промяна. Не е ясно каква е съдбата на тази наредба към момента.

Борисов неведнъж е държал емоционални речи за хората с увреждания, но според техните думи е единственият, който даже не е отговорил на писмото им с искане за среща. Когато Нова телевизия излъчи репортаж за майка от Добрич, която емигрира с детето си в Холандия, Борисов се възмути: "Кой е този ненормален администратор, който може да кара тези хора непрекъснато да ходят напред-назад. Ако това е истина - този човек не просто да се уволни, а всичко там да изчистим. Гледах го. Ревах, докато ги гледах. Лично министърът да се занимае със случая! Малко човечност няма ли, бе, какви са тези хора, държавни заплати вземат ?!". В разпоредената проверка обаче социалното министерство не откри нарушения и се оправда, че всички полагаеми се помощи на жената от Добрич са изплатени.

С процедурни хватки НС сложи "на трупчета" законопроекта за хазарта. Промените в закона на хазарта, предложени от вицепремиера Валери Симеонов, вече месец стоят "на трупчета" в парламента, след като ресорните парламентарни комисии прехвърлят една на друга отговорността коя първа ще гласува текстовете. Проектозаконът, с който се предлага ограничаване на рекламирането на хазартни игри, а продажбата на талончета за търкане да става само в лицензирани места, се оказа "горещ картоф" за управляващи и опозиция, които са все по-предпазливи в подкрепата си. "Вероятно е да има редакции по същество на второ четене. Има реакции, с които трябва да се съобразим", коментира пред "Сега" депутат от ГЕРБ. Той изброи отправените критики към законопроекта от страна на "медии, които скочиха", бизнес организации и футболни отбори и добави: "трябва да намерим баланс". По същество обаче законопроектът на депутатите на НФСБ не ограничава нито залаганията, нито предлага нови данъци върху хазарта, нито има нов модел за отчисления на хазартните игри към спорта. "Това, което ми е казал Цветанов, това, което потвърди Борисов, е, че ще подкрепят закона", коментира пред "Сега" и вицепремиерът Валери Симеонов. По думите му от ГЕРБ са поели ангажимент пред медии и се надява да няма промяна.

Лидерът на НФСБ обясни още, че има организирана съпротива на частните хазартни фирми и на големите играчи, които твърдят, че промените ще засегнат малкия и средния бизнес. "Напротив, тези пари, които се дават в хазарта и отиват в джобовете на двама-трима човека, ако бъдат ограничени рекламите, може би биха отишли тези пари в хранителните стоки - да въртят производството в България", коментира Симеонов. "Ако дребният бизнес печели от талончетата, по-добре да се закрива", добави той.

Тази седмица изтича и 30-дневният срок, в който по правилник всеки внесен законопроект трябва да бъде разгледан от съответната комисия. Обикновено председателят взима решение кой закон кога да бъде обсъден. Водещата по законопроекта - комисията по бюджет и финанси (с председател Менда Стоянова ГЕРБ), първо поиска промените да бъдат гласувани от комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тя се събра миналата седмица, разгледа законопроекта, но не гласува, а поиска становище от парламентарната дирекция "Международно право и право на ЕС" - интересуваше се дали промените в закона не противоречат на европейските директиви. Председателят на комисията обясни, че има опасност, ако не се провери всичко, да има наказателна процедура срещу България. "Не съм съгласен от всички телевизии да ни заливат реклами на бедняци, които са спечелили от търкане на билети, и това да се превръща в национален спорт", коментира тогава Вигенин. Третата комисия по проекта е тази по култура и медии с председател Вежди Рашидов - тя не е разглеждала законопроекта на вицепремиера Симеонов.

Капитал

Продажбите на пшеница повишават износа към ЕС през март. Продажбите на български стоки в страните извън ЕС отбелязват годишен спад за четвърти пореден месец, като през април свиването е с 9.7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Износът към държавите от съюза обаче ускорява темпа си на растеж до 16.1% спрямо година по-рано и успява да компенсира понижението, като така извежда общата промяна на експорта на плюс от 6.8%.

Драстичният спад на продажбите извън ЕС от началото на годината идва предимно от горивата, които България изнася за Турция и Египет. Промяната е в период, в който цената на петрола на международните пазари нараства с над 20% на годишна база.

Минусът извън съюза

От началото на годината износът към държавите извън ЕС намалява с 15.6% спрямо същия период на 2017 г. Само през април годишният спад достига 9.7%, движен почти изцяло от по-слабите продажби на горива - сумата пада от 267.5 млн. лв. през април 2017 г. до едва 55.8 млн. лв. година по-късно. Макар че цената на петрола на международните пазари се покачва през последните месеци с годишни темпове от около 20%, количествата, които България изнася, намаляват с близо 90% през април спрямо 2017 г. Спадът идва предимно от количествата бензин и газьол. Успоредно с това намалява и експортът на мед и стоки от мед, където цените също са нагоре, а количествата надолу, както и продажбите на оръжия.

Добрата новина е, че износът на електрически машини, апарати и части за страни извън ЕС нараства, като така тази стокова група компенсира част от спада на другите. Положителен принос имат и продажбите на житни растения.

Пшеница за ЕС

Данните на националната статистика включват и подробна разбивка на търговията с ЕС през март. Тогава износът на България към страните членки нарасна със 7.4%, като почти половината от това увеличение идва от продажбите на пшеница и царевица. Допълнително положителен принос има и експортът на превозни средства и техните части, машини и апарати.

Продажбите на горива намаляват и в ЕС, но спадът е далеч по малък - със 75 млн. лв. надолу до 205.3 млн. лв. през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2017 г.

Вносът нараства през април

Вносът ускорява темпа си на растеж до 6.2% през април спрямо същия период на 2017 г., показват данните на статистиката. Увеличението идва предимно от ЕС, но импортът от държави извън него също излиза на плюс спрямо миналата година (макар и едва с 3%). През март вносът от трети страни регистрира драстичен спад от над 25%, предимно заради слаби продажби на руски стоки у нас.

Съветът на ЕС постигна съгласие за ролята на общия енергиен регулатор. Енергийните министри на ЕС приеха днес обща позиция по регламента за функциите на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER). Това е европейският орган, който координира действията на националните - като Комисията за енергийно и водно регулиране, и следи за злоупотреби на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. ACER е от стратегическо значение за гарантиране сътрудничеството между националните регулатори на страните от ЕС.

Целта на новите договорености е да се разшири още обхватът на действие на ACER и да се подобри сътрудничеството между националните регулатори. Това се налага заради все по-голямата роля на възобновяемите енергийни източници и децентрализираното производство на електричество, засилването на свободната търговия с енергия и създаването на общ европейски енергиен пазар.

Споразумението от заседанието в Люксембург, което се председателстваше от министър Теменужка Петкова, на практика предоставя мандат за започване на преговори с Европейския парламент по новите текстове. "След интензивни преговори постигнатото днес споразумение е балансирано и предлага отлична основа за започване на преговори с Европейския парламент", каза министър Петкова.

"Предложението за ревизия на регламента за ACER е важно, защото е последният останал правен акт от пакета "Чиста енергия за всички европейци", по който съветът не беше постигнал общ подход до момента. Това е пакетът, който ще определи стратегическите цели на Европа за следващите 12 години - общ енергиен пазар, по-висока ефективност и по-висок дял на ВЕИ.

Новите задачи

Промените са свързани с дейностите на директора на ACER и съвета на регулаторите, който се състои от висши представители на националните регулаторни органи на държавите членки.

Разпределят се задачите между тях и се уреждат новите регулаторни компетенции. "Засилената интеграция на пазара и промяната към диверсифицирано производство на електроенергия означава, че са необходими допълнителни усилия за координиране на националните енергийни политики между съседните държави, както и разширено използване на трансграничната търговия с електроенергия", се казва в прессъобщението от Съвета на ЕС.

ACER, която е базирана в словенската столица Любляна, работи от март 2011 г. и вече подобри координацията между регулаторните органи по трансгранични въпроси.

Още въпроси

Очаква се българското председателство на Съвета на ЕС да се опита да постигне и единна позиция на страните за това какви трябва да са целите на ЕС към 2030 г. в енергетиката. Проблемът е, че някои държави не искат да отстъпят от договорената още през 2014 г. цел за 27% дял на ВЕИ в енергетиката, други подкрепят миналогодишното предложение на европарламента за 35%, трети искат повече, а четвърти - нещо по средата. Същото е и при определянето на търсената енергийна ефективност.

"В рамките на първото българско председателство на Съвета на ЕС, проведохме единадесет триалога с Европейския парламент. Намираме се във финалната фаза, до края на месец юни предстоят още три - по един за всяко от досиетата. Уверена съм, че ще ги финализираме успешно", допълни Петкова.

Стандарт

167 000 българки и българи лентяйстват. 167 хиляди млади българи нито учат нито работят. Данните изнесе вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференция "Образование и труд", предаде бТВ. В сравнение с останалите европейски държави, в България неработещите млади хора са 22%, а в Европа са средно 12%.

Той изрази мнение, че "имаме едно изгубено поколение" в резултат на "недобре скроена социална политика".

„Ако в средата на 70-те един млад човек не работи, той най-вероятно би умрял от глад. Сега е напълно възможно, човек на 20 плюс да не работи, да има нов телефон и да се показва поне един път на ден в някое кафене", коментира вицепремиерът.

През следващите 10 години на пазара на труда ще са нужни хора с техническо, математическо и природонаучно образование.

А заради нуждата от IT специалисти компютърно програмиране може да се въведе в обучението от III клас.

Продават "Универсиада" за 15,6 милиона лева. Столичната зала "Универсиада" е обявена за продажба от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Това става ясно от обявление, публикувано в регистъра на публичните продажби. Търгът ще се проведе в канцеларията на Софийския районен съд на 13 юли.

Желаещите да участват трябва да осигурят задатък от 10% от сумата, а срокът за подаване на заявките е от 12 юни до 12 юли. Началната цена е 15,6 милиона лева. Купувачът ще бъде обявен на 13 юли. Имотът е със застроена площ 4 130 кв. м. и включва три зали, десет кабинета, една радиокабина, една осветителна кабина, три коментаторски кабини и четири съблекални. В обявата на ЧСИ Стоян Якимов, за пазач на имота е определен Константин Папазов. Треньорът на баскетболния "Левски Лукойл" е представител на дружеството и управител на залата. Там неговият отбор, който стана шампион в първенството, играе домакинските си мачове.

Зала "Универсиада" бе приватизирана от правителството на НДСВ през 2008 година. Тогава тя стана собственост на "Велдер Билд" ЕАД за 9,5 милиона лева. Собственик на компанията е "Велдер-БГ", а 100% от нейния капитал се притежава от швейцарското "Съксес инвест" АГ. Управител е Георги Драгомиров - 74-годишен мъж от с. Негованци, станал популярен в медиите като "бедняка милионер" заради огромния брой компании, които "управлява" и мизерията, в която живее, пише money.bg.

"Велдер-БГ" е регистрирана на столичния бул. "Цар Борис" III - където бе офисът на банкера Цветан Василев, собственик на "Корпоративна търговска банка".

"Велдер-БГ", "Велдер Пропъртис" и "Велдер Билд" са имали общо 39,5 милиона лева непогасени задължения към КТБ, показа тогава докладът на "Аликс Партнърс". Одиторското дружество включи трите дружества в списък "канали за финансиране", или иначе казано "бушони".

Монитор

Спират всички военни полети, докато тече разследването за падналия МИ-17. Всички полети  24 авиобаза Крумово ще бъдат спрени, докато тече разследването за катастрофата с падналия МИ-17. Това обяви командирът на авиобазата бригаден генерал Димитър Иванов, който говори пред журналисти заедно с военния министър Красимир Каракачанов след няколко часа престой на мястото на инцидента.

„Нормална процедура при такъв инцидент е всички полети в авиацията да се спират до приключване на разследването и изпълняване на организационни мероприятия във всички военни авиобази", посочи той. Каракачанов пък подчерта, че вертолетът е изпълнявал през деня тренировъчни задачи, като фаталният полет е бил четвъртият за денонощието. Преди това на него летели други екипажи и никой от тях не е докладвал за технически проблем.

Хеликоптерът е на въоръжение в Българската армия от октомври 1989 г. През 2016 г. е преминал ремонт в завод Терем. Загиналите двама пилоти са опитни. Единият е с над 600 часа нальот, а вторият - с близо 500 летателни часа. Нито един от двамата не е бил от Пловдив. Капитан Неделчев е от Елхово, а капитан Пантелеев от Бяла, Русенско, но двамата са служели в 24-та авиобаза от двайсетина години и са имали огромен опит. Най-вероятната версия е техническа неизправност на машината, като Каракачанов подчерта, че никой не може да каже това със сигурност преди да приключи разследването. Оцелелият борден техник е в стабилно състояние. Обмисля се да бъде транспортиран във ВМА София. Той е със счупен глезен и потрошени ребра. Предполага се, че е оцелял,  защото не е поел удара. Хеликоптерът е паднал на дясната си стана, а той е бил на другата. Според информацията сам е напуснал кабината на вертолета и е вървял повече от 100 метра.

МИ 17 не е летял над терминала на гражданското летище. В негова близост - да, но категорично не е имало опасност за пътници, подчертаха още министърът и генералът. Това е единственият боеспособен хеликоптер МИ 17 на въоръжение в тази авиобаза, който на последния парад носеше националния флаг на страната.

Всяка трета злополука става на път за работа. Всяка трета злополука става на път за работа. Това сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. От общо 517 инцидента, пътните са били 171, като броят им за 2017 г. е бил 593. Експерти прогнозират, че ако тенденцията за първото тримесечие на годината се запази и през останалите 12 месеца опасността броят им в края на годината да е по-голям спрямо предходната е реален. Най-голям е процентът на трудовите злополуки, станали на път за работа в държавната администрация - 19 на сто.

Чиновниците са рекордьори и по инциденти, възникнали в процес на изпълнение на служебните си задължения. При 688 инцидента за първото тримесечие на 2018 г. 10% от тях са именно при тези, които работят зад бюро.

Административните работници са били първенци по злополуки и в края на 2017 г., когато броят им е бил 203 или това е било 7% от всички случаи. Те изпреварват далеч по-рискови професии като строители и миньори. През май строител падна от четвъртия етаж в центъра на Кърджали, докато изхвърлял строителни материали. След инцидента 57-годишният мъж загина. Тогава от Инспекцията по труда заявиха, че това е първият такъв случай в областта от две години насам. Друг работник пък при ремонт на покрив в склада на западното пристанище в Русе бе настанен в болницата с черепно мозъчна травма и счупени ребра. Зидарите през изминалата година, които са пострадали, докато са изпълнявали служебните си задължения на територията на страната, са били 75, което е близо 3 пъти по-малко спрямо чиновници за същия период. „Административните служители водят в статистиката, защото в тези икономически дейности работят голям брой осигурени лица, т.е. има изградена система за регистриране и отчитане на трудовите злополуки, което гарантира декларирането им. Докато в другите браншове броят на тези, които работят без договор е голям, което води до липсата на данни за инциденти", коментират от НОИ.