Борисов нареди хората с увреждания "да му се махат от главата". Премиерът Бойко Борисов върна Бисер Петков като министър в социалното министерство, но го остави да се оправя сам с протестиращите хора с увреждания и засега отхвърля възможността да даде повече пари. Това стана след повсеместен отпор срещу смяната на социалния министър, която вместо да замаже положението, както целеше Борисов, вдигна още повече напрежението. Разочарован, че палатковите лагери не са разтурени в отговор на оставката, премиерът демонстрира пълно пренебрежение и непознаване на казуса, за който твърдеше, че го разплаква от телевизора. И арогантно противопостави исканията на хората с увреждания на пенсионерите, учителите, армията и МВР.
Веднага след изненадата с оставката в понеделник, протестиращи заявиха, че Петков е единственият министър, който води диалог с тях. От палатковите лагери заплашиха, че ако той бъде сменен, ще започнат национална инициатива за сваляне на цялото правителство. "Щом това е министърът, който им харесва, да седнат да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас", видимо изнервен нареди Борисов от Измир вчера. Тъй като от месеци отказва да се срещне с протестиращите, той отново направи преглед какво е разбрал от сутрешните блокове на телевизиите и се чудеше защо в понеделник го заплашвали да отварят нови палаткови лагери, а във вторник говорели точно обратното - че протестите били пред спиране и имали отлична комуникация с министъра.
Премиерът продължава да твърди, че инициативата за оставката идва от самия министър. Във вторник, преди да замине за Турция, Борисов водил дълго съвещание с Петков, Владислав Горанов и Кирил Ананиев. "Зададох им елементарни въпроси - как, при положение че с 80 млн. лв. повече от бюджета на данъкоплатците са дадени тази година, има това недоволство и всеки ден с един повече палаткови лагери?! Социалният министър ми заяви, че не може да се оправи с тях, защото исканията им са такива, че са необходими около 300 млн. повече на година. Каза: "Аз не мога да се оправя". Като видял обаче реакциите, Борисов после се обадил на Петков и му казал да се връща на работа.
Въпреки че остава на поста, Петков ще бъде сам срещу протестиращите. "Няма да има 300 млн., защото г-жа Манолова и всички майки казаха, че не трябват повече пари. Добре, ето ви министъра!", отсече Борисов, визирайки подготвения от протестиращи и омбудсмана Закон за личната помощ. На въпрос как оценява министъра той заяви: "Той се справя добре човекът, но факт е, че в тази сфера - палатков след палатков лагер, не мога да го гледам това, при положение че от 2016 г. с толкова много повече пари от бюджета са дадени. Значи нещо не им е добре организацията. Но те казват: ние с него се разбираме. Добре - той остава, сега довършете цялата работа, мирно, спокойно, по домовете си". На въпрос какво ще прави, ако се окаже, че все пак трябват 300 млн., Борисов заяви, че ще трябва да ги вземе от учителите, от армията или от МВР, или от пенсиите. "Над 80 млн. са в тази сфера повече. Всеки, който иска пари, му е виновен финансовият министър, на кого да угодим - едни искат 3-4 млрд. за отбрана, други искат двойно увеличение, а бюджетът е един", заключи премиерът, който иначе охотно раздава милиони на протестиращи.
Върнат на работа във вторник сутринта, Петков се впусна да изпълнява премиерските нареждания и свика нова среща с организации на протестиращите. В късния следобед двете страни в присъствието на Мая Манолова обявиха, че са стигнали до споразумение - социалното министерство да е готово до петък с цялостно становище по нейния законопроект и с точната му финансова рамка, за да се види ще трябват ли допълнителни пари. Протестиращите пък се ангажираха да спрат лавинообразното разрастване на протеста. "Палатковият лагер остава, но към инициативата няма да се присъединяват и други градове, каквито намерения имахме до вчера", разясни Вера Иванова, една от протестиращите майки.
Проектът на Мая Манолова все още не е публикуван за обществено обсъждане и колко ще струва реализацията му не е съвсем ясно. Най-общо тя предлага помощта на всеки човек с увреждане да се отпуска на базата на индивидуална оценка на потребностите му и да не се финансират личните асистенти на проектен принцип, както е сега. Според Манолова това може да бъде направено в рамките на сегашния бюджет, насочен към хората с увреждания. Тя подчерта вчера, че майките са готови и на компромиси по отношение на част от спорните текстове. Бисер Петков уточни, че разчетът за 300 млн. лв. предвижда максималният ресурс на личната помощ спрямо 80 хил. лица, които по данни на НОИ имат право на добавка за чужда помощ към пенсията си. Ресурсът е изчислен при лична помощ в размер на една и половина работна заплата.
От друга страна социалното министерство също подготви проект, с който се надяваше да удовлетвори исканията на протестиращите - хората с най-тежки увреждания да получават по-голяма подкрепа и след като навършат пълнолетие, а не само до 18-ата си година, както е сега. Екипът на Петков искаше двата законопроекта да се обединят, но протестиращите не желаят. Бъркотията допълнително се задълбочава и от раздорите в редиците на протестиращите, които имат различни интереси.
Конспирация
Борисов намекна и че някой подстрекава палатковите лагери в унисон със слуховете, които се въртят из социалните мрежи. "Искам сега да видя откъде идва тази задача, оставям го министъра, да видим ще продължат ли палатковите лагери да стоят."
След 8 години прокуратурата потвърди нарушенията в Пирин. След 8 години бездействие прокуратурата прогледна за нарушенията в ски зоната в Банско и потвърди, че концесионерът "Юлен" е увеличил в нарушение с почти 2/3 територията, на която работи. Вместо на 99.5 хектара частната компания оперира на 164.7 хектара. За същото екологичните организации сигнализират отдавна, но никой не им обръщаше внимание. Досега сигналите за нарушения в природен парк "Пирин" са пренебрегвани и от самата прокуратура, която нареди проверка по сигнал на партия "Зелените" от февруари. Преди това обаче прокурорите в Благоевград са отказали да образуват дела 18 пъти по сигнали за нарушения в природния парк. Две от постановленията им вече са отменени, обясни говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.
Откритите нарушения обаче засега не водят до реални последствия. Главният прокурор Сотир Цацаров е изпратил писмо до премиера Бойко Борисов, в което му предлага да се предприемат мерки, за да се върне концесионерът в първоначално определената му територия. Писмото обаче е с пожелателен характер, обясни Арнаудова, а прокуратурата няма правомощие, с което да принуди правителството. Освен това прокуратурата не вижда и престъпление в действията на правителствата през тези 8 години. Ползването на по-голяма от определената територия само по себе си не е престъпление, обясни Арнаудова. Така излиза, че бездействието на държавата е факт, но не е престъпно. Освен с територията, проблем има и с концесионното възнаграждение, което частната фирма внася в бюджета. Тъй като концесията е от 2001 г. по правилата на стария едноименен закон, за нея се прилагат правила, определени и за друг тип концесии - за добив и строителство. След това обаче законът е променен и формулите са станали неадекватни.
Държавното обвинение всъщност потвърждава новина от времето на първия кабинет "Борисов". През 2011 г. официално беше потвърдено с доклад на екоминистерството при тогавашния министър Нона Караджова, че концесионерът ползва 64% по-голяма от договорената площ. Вместо да санкционира концесионера обаче, правителството предложи скандална промяна в закона за концесиите, която да узакони положението. Следващите правителства също опитаха да решат казуса в полза на "Юлен" - това беше едно от последните решения на кабинета на Пламен Орешарски. С протести обаче природозащитници успяваха да стопират различните инициативи. Последният опит да се узакони ползването на по-голяма територия беше от края на миналата година по инициатива на "Обединени патриоти" и отново беше спрян от Борисов заради протести.
"Ако се установят данни за това, че МС през всичките тези години е осъществил престъпление, уверявам ви, ще има обвинения. За да се ангажира наказателна отговорност, например за престъпление по служба, трябва да докажем наличие на специална цел за облагодетелстване или нарушаване на нечии права. Тези данни не са събрани към настоящия момент. Имало е създаване на работни групи, изготвени са заключения, предложени са за обсъждане, след това разглеждани, имало е изчакване на политически становища, все процедури, заради които се е забавило вземането на решение", обясни Арнаудова. В тези действия умисъл нямало.
Данни за престъпления обаче са открити в Министерството на спорта. Става дума за финансиране на Българската федерация по ски, чийто председател е Цеко Минев. За близо 15 години федерацията е субсидирана с 40 млн. лв. Според разследващите в министерството е имало занижен контрол по отношение на това финансиране. Заради това е образувано дело за служебни престъпления и безстопанственост от служители на спортното министерство. Според ресорния министър Красен Кралев прокуратурата проверява общо 8 екипа, работили в министерството от 2003 г. насам. "В годините, в които моят екип ръководи министерството, правим всичко възможно максимално добре да контролираме федерациите и клубовете за начина, по който се разходват средствата. Разбира се, ние не сме разследващ орган и нашата дейност също е проверявана", заяви той.
Природозащитниците, които от години протестират срещу нарушенията в Пирин, не приеха с овации новината от прокуратурата. "Предложенията на главния прокурор в писмото му до премиера съвсем не са достатъчни да бъде опазен Национален парк Пирин. Още повече че по закон прокуратурата може да разпорежда (а не просто предлага) на държавни институции и те да предприемат задължително мерки по проблема", заявиха от коалиция "За да остане природа в България". Оттам продължават да настояват договорът с "Юлен" да бъде разтрогнат и концесията да бъде подложена на независим международен одит.
Кой е собственик
Прокуратурата не е установила кой е реалният собственик на "Юлен". По документи фирмата се води собственост на кипърска офшорка с номинален собственик Георгиос Георгиу. Преди няколко месеца в интервю премиерът Бойко Борисов заяви, че зад "Юлен" стои Цеко Минев и това е общоизвестно. Цеко Минев обаче го опроверга. На въпрос дали премиерът ще бъде извикан за разпит заради това твърдение, Арнаудова заяви: "Не смятам,че установяването на собственик на определено дружество може да стане със свидетелски показания. В този смисъл не предвиждаме снемане на обяснения или разпити на лица". Тя все пак уточни, че проверката на собствеността продължава.
Пет оферти са подадени за българската "Пиреос". "Пет обвързващи оферти са подадени за българското поделение на гръцката Piraeus Bank - Банка Пиреос България, съобщават гръцки медии. Според информацията там до финалната фаза са стигнали три български банки, един фонд за рисков капитал и гръцката Eurobank (собственик в България на Пощенска банка). Гръцкият сайт Capital.gr пише, че след две отлагания в процедурата в петък са подадени обвързващи оферти.
"Капитал" също стигна до пет имена на потенциални участници, които обаче не са потвърдени от по няколко източника всяко (подробности четете в петъчния брой).
Продажбата на деветата по големина банка в България не е изненада и се подготвя от месеци. От известното дотук обаче тя показва, че западноевропейските банки не се интересуват от пазара тук.
Разрастването на собственика на "Пощенска"
В публикациите на гръцките медии се посочва, че това е първият път, в който една гръцка банка (в случая Eurobank) има намерение да изкупи дъщерно поделение на друга гръцка банка (Банка Пиреос) в чужбина, тъй като плановете за преструктуриране на гръцките банки, внесени в Единния надзорен механизъм след приключване на рекапитализацията им през 2015 г., на практика не позволяват изкупуване на дъщерни клонове между гръцките банки.
В този контекст се посочва, че поглъщането на клона на Alpha Bank в България именно от Eurobank е приключило през ноември 2015 г. - преди да е била приключила рекапитализацията на гръцките банки.
Така дадената "зелена светлина" на Eurobank да наддава за дъщерното поделение на друга гръцка банка е показателно за набиране на скорост на кредитната институция на Балканския полуостров, пише Capital.gr. Там се посочва още, че за първото тримесечие на 2018 г. чуждестранните операции на Eurobank остават стабилни с чиста печалба преди извънредни разходи в размер на 33 млн. евро, нараствайки спрямо същия период на 2017 г., когато са били 27 млн. евро.
Пиреос и нейната продажба
В края на март тази година стана ясно, че процедурата за продажбата на Банка Пиреос България е в напреднала фаза, като се движи в Атина. Започнала е в края на миналата година. Към онзи момент неофициалната информация беше за подадени индикативни оферти от унгарската OTP Bank (собственик на Банка ДСК в България и спрягана за основен кандидат за Сосиете женерал Експресбанк) и глобалния инвестиционен фонд Apollo.
Дискретни коментари тогава в банковия сектор посочваха, че всъщност вероятният купувач на Пиреос е Пощенска банка. През пролетта на миналата година името й отново беше спрягано, като споменаваната схема на придобиване беше срещу 1 евро при ангажимент на купувача за увеличение на капитала. Този вариант обаче би бил неприемлив за продавача, тъй като там целта е свеж финансов ресурс.
При финализиране на продажбата на "Пиреос" това ще бъде трета банка с гръцки собственици, която сменя собственика си в рамките на 3 години - след придобития клон на Alpha Bank и ОББ, която беше купена от белгийската банково-застрахователна група KBC и се сля със Сибанк.
Банка Пиреос е девета по големина в сектора с активи в размер на почти 2.9 млрд. лв. към края на март 2018 г. Собственият й капитал е 379.3 млн. лв. Кредитният й портфейл в корпоративния сегмент е за малко над 1.2 млрд. лв., а този за домакинствата (жилищни и потребителски заеми) - 354 млн. лв. Депозитите на домакинствата са в размер на 1.4 млрд. лв., а на фирми - 684 млн. лв.
В средата на 2017 г. гръцката Piraeus Bank обяви, че се разделя с бизнеса си на Балканите - в Румъния, България, Сърбия, Албания и Украйна. Продажбите са резултат от реструктурирането на гръцките банки заради кризата в страната. Целта е до 2020 г. Piraeus да приключи с продажбите. В края на миналата година Piraeus Bank продаде румънския си бизнес на американския фонд JC Flowers & Co. Купувачът е стратегически финансов инвеститор с опит в оздравяването на банки и преди година бе сред кандидатите за придобиване на ОББ в България.
През октомври 2017 г. гръцката група се раздели и с банката си в Сърбия. Тя бе купена от местната Direktna Banka.
Leoni в крайна сметка избра Плевен за новия си завод. След две години на проучвания и многократни посещения в България германската Leoni в крайна сметка избра Плевен за новия си завод. Групата е най-големият производител в Европа и четвърти в света на електрически системи и окабеляване за автомобили.
Инвестицията в северозападния град ще бъде около 32 млн. евро и ще осигури над 2000 работни места, което се очаква да раздвижи икономиката на региона като цяло. Заводът ще бъде отворен частично до края на тази година, а през 2020 г. ще заработи на пълен капацитет.
Проект за голям клиент
Изграждането на завода ще започне през есента, като половината от предвидената сума ще бъде инвестирана в строителство, а останалата е за машини и оборудване. Решението за инвестицията в предприятието, което ще произвежда окабеляване за автомобилната индустрия, е свързано с проект за един от най-големите клиенти на групата, каза директорът "Заводи" за Европа в Leoni Ралф Зингман, като уточни само че компанията е германска.
Не е решено все още дали предприятието ще работи под наем или ще е собственик на бъдещата сграда, за която вече е избран строител. Още до края на годината ще започне частично производство. През следващата година ще бъдат застроени и останалите площи, а хората ще се наемат поетапно, така че производството да достигне максимален капацитет през 2020 г. Според Зингман групата внимателно е проучила пазара на труда и очаква да намери необходимите й над 2000 души. В Плевен работи и още един производител на окабеляване - "Електрокабел", чийто краен собственик е френската Nexans през германското си поделение.
Бързината е предимство
За инвестицията на Leoni България се е конкурирала със Сърбия, Украйна и Македония, стана ясно на пресконференцията при представянето на проекта. По думите на Зингман решаваща за този проект се е оказала подкрепата на икономическото министерство. "Работим по-малко от година и успяхме в доста кратки срокове да отговорим на изискванията на компанията, включително за нормативни промени, за което имахме политическата подкрепа на всички парламентарни групи", каза зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Той уточни, че промените са свързани с остаряла уредба, свързана с използването на определени вещества в промишлеността, която сега е хармонизирана със законодателството на ЕС. "Може би бързината беше основният фактор, който наклони везните в полза на България", добави Манолев.
Приоритетен инвеститор
Това е най-голямата инвестиция в региона за последните 10 години, посочи областният управител на Плевен Мирослав Петров. "2000 работни места са нещо сериозно, което наистина ще даде тласък на региона", добави той.
Проектът е категоризиран като приоритетна инвестиция и предстои издаването на сертификат, каза Манолев. Приоритетното третиране включва освобождаване от различни такси и данъци, бързо административно обслужване, специализиран екип на разположение на инвеститора до приключване на проекта, възстановяване на осигуровки.
Дълго проучване
Leoni оглежда българския пазар от доста време. Още през 2016 г. кметът на Плевен Георг Спартански обяви, че компанията има интерес към инвестиция в града. Миналата есен представители на групата отново посетиха Плевен за среща в общината, но тогава от Leoni коментираха за "Капитал", че все още няма окончателно решение за изграждането на завод и предстои проучване на пазара на труда.
Справка в Търговския регистър показва, че в края на януари германската група е регистрирала местно дружество - "Леони България", с 5.9 млн. лв. капитал, от които засега са внесени 4.1 млн. лв. Като управители са вписани трима германски граждани, които представляват дружеството заедно по двама. Предметът на дейност е разработване и производство на оборудване, системи и компоненти, в частност кабелни снопове, за автомобилната промишленост.
За групата Leoni работят над 86 хил. души в 31 държави. През 2017 г. консолидираните продажби на компанията са 4.9 млрд. евро, а нетната печалба е 144 млн. евро.
Кока кола дава 0,6% от БВП у нас. Стопанският ефект от дейността на "Кока-кола", нейните партньори и доставчици за българската икономика е над 500 млн. лв. за година, или 0,6 % от БВП на страната. Той се формира от заплатите, печалбите и данъците, генерирани в цялата стойностна верига на компанията.
Данните са от доклада на „Стюърд Редкуин" за социално-икономическото въздействие на системата на компанията у нас за 2017 г. Те показват още, че добавената стойност, генерирана от системата на Кока-кола в България през 2017 г., възлиза на 101 млн. лв., а ръстът между 2015 и 2017 г. е 9%.
"Всеки 1 лев, изхарчен за напитки на Кока-Кола, води до 0,64 лв. приходи за България", каза Теодора Ненова, старши консултант в „Стюърд Редкуин.
Заетите в производствените предприятия и офисите на петте компании на Кока кола у нас през 2017 г. са 2 300 души. Системата обаче поддържа още 17 500 допълнителни работни места по веригата - от производителите на суровини и съставки, до продавачите на напитки на Кока-Кола в заведения и магазини.
„За 2017 г. системата на Кока-Кола в България е заплатила 236 млн. лева преки и непреки данъци. Тази сума се равнява на годишните разходи за образованието на 87 700 ученици", каза Светослав Атанасов, изпълнителен директор на Кока-Кола ХБК България. По данни на Евростат, годишният разход на ученик в България е 1 376.20 евро.
Светослав Атанасов обърна внимание на факта, че България става все по-важна държава в света на Кока Кола. "Искаме да правим и бизнеса, и обществото по-добри", коментира той. И добави, че очаква "числата да продължат да се покачват". Инвестиционните планове на компанията са за разширяване на завода в Костинброд с цел износ на напитките.
"България е първата държава в света, в която Кока-Кола е изписана на кирилица. Друг силен отпечатък, който остави страната ни върху историята на Кока-Кола, е лимитираната колекция от шест дизайнерски бутилки, облечени в мотиви от шевиците, характерни за шестте български етнографски области. Разширяваме портолиото си с негазирани напитки и с по-малко съдържание на захар", допълни Елиза Грънчарова, изпълнителен директор на Кока-Кола България.
Системата на "Кока-кола" се състои от 5 юридически лица.
Наскоро "Кока-кола" (The Coca-Cola Company) откри в София регионален развоен център за информационни технологии, който е втория по големина в света. Новото звено се занимава с разработки в областта на изкуствения интелект, киберсигурност, анализ на данни, електронна търговия, дигитален маркетинг, предоставя услуги за Европа, Близкия изток и Африка.
ACES Europa препоръчаха Варна и Албена. Делегацията на Асоциацията на европейските столици и градове на спорта (ACES Еuropa), водена от генералния секретар на организацията Хуго Алонсо одобри кандидатурите на Варна и Албена. Морската ни столица е кандидат за Европейски град на спорта за 2019, а водещия ни летен курорт Албена за Европейски курорт на спорта за догодина. Окончателните решения ще се вземат до седмица. Ден след като бе в к.к. "Албена" делегацията на ACES Europa посети и Варна, където бе посрещната лично от кмета на града Иван Портних. Присъстваха още Кристиян Димитров, директор на дирекция „Спорт" и директорът на общинското предприятие „Спорт - Варна" Венцислав Младенов.
„Младежкият дух и енергия са неразривно свързани със спорта, затова съвсем логично е, след като бяхме Европейска младежка столица през 2017 г., да бъдем и кандидат за титлата Европейски град на спорта. Варна е град с богати спортни традиции, гордеем се не само със своите олимпийски и световни шампиони, но и с активния масов спорт, в който се включват хиляди граждани", заяви кметът пред гостите.
Градоначалникът припомни, че през годините Варна е била домакин на шахматна олимпиада, на 28 световни и 36 европейски първенства, на стотици международни турнири, ралита, регати. Спортните клубове, регистрирани на територията на община Варна, са 275 с около 30 000 картотекирани състезатели. По време на срещата кметът Портних запозна накратко делегатите с политиката на общината за развитие на спортната база.
„Впечатленията ми са, че Варна е прекрасно място. Нашата организация търси градове, които инвестират в спорта за младите хора", заяви Хуго Алонсо, след срещата. Делегатът Лукас Ворел посочи, че титлата Европейски град на спорта за 2019-а ще донесе позитиви като реклама на града и популяризиране на спорта след младите хора. В програмата на експертите от ACES са включени посещение в спортните бази и басейни в града, в Двореца на културата и спорта.
След срещата с кмета на Варна делегацията инспектира спортните съоръжения и комплекси в града. В следобедните часове в Юнашкият салон бе направена презентация на кандидатурата на Варна за град на спорта. Историята на спорта на града бе разказана от журналиста Румен Генов, а презентация бе дело на Данчо Илиев, главен експерт в дирекция „Спорт".
Две матури по български език за 12-и клас. През 2022 г. сегашните осмокласниците ще имат възможността да положат две матури по български език и литература. Освен задължителния изпит, който проверява общообразователната подготовка на дванадесетокласниците, те ще могат да се явят и на трета избираема матура по български език и литература, ако той влиза в профилиращите предмети на учениците. Това предвиждат експертите на Министерството на образованието и науката (МОН).
Все още обаче не е ясно каква тежест ще имат съответните изпити при кандидатстването в университет.
Според Закона за предучилищно и училищно образование, от 2022 г. вторият от държавните зрелостни изпити трябва да бъде или върху профилиращ предмет, ако ученикът е от профилирана гимназия, или за професионалната им подготовка, ако са в професионална гимназия. Освен тях те могат да положат и трети избираем изпит, който може да бъде друг от предметите по профил при профилираните гимназии, като езиковите например, или по общообразователен предмет при професионалните гимназии.
В случай че към профилираните предмети на ученика спада български език и литература, то зрелостникът може да избере да се яви на трета избираема матура по този предмет. По тази начин той ще положи два изпита по български език и литература, като се добави и задължителната първа матура, съобщиха от МОН.
С нова наредба от юли: Сиренето в мандрите само от мляко. Яки санкции въвеждат от Министерството на земеделието и храните за производители, които използват палмово масло. Според новата Наредба за хигиената на храните, която влиза в сила от юли, се забранява ползването на растителни мазнини в производството на сирена, а мандрите, които произвеждат кашкавал, сирене и кисело мляко, трябва да го правят само и единствено от мляко.
Промените предвиждат производителите на мляко и млечни продукти и тези, които ги разфасоват и преопаковат, да не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните.
Преди години бяха въведени и други рестрикции при производството на млечни продукти, които доведоха до по-голяма култура в храненето на българина, припомнят експерти.
„Нетърпимостта към консумация на такъв тип продукти и то най вече там, където те не са обявени и се продават анонимно, набира много голяма скорост", коментира в студиото на "България сутрин" зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки пред bgonair.bg.. По думите му дискусиите за това какво да бъде направено, за да се избегне максимално злоупотребата и подмяната на един продукт с друг, текат от дълги години. За контрол по спазването на новите правила в Министерството на земеделието ще бъде създадено спецзвено, така, че да има дублиращи проверки с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Когато трябва да се вземат проби или да се издаде акт, ще бъде извикан компетентен орган от БАБХ, тъй като по закон те могат да издават подобни актове. А санкцията вече ще е доста по-сериозна - ще се отнема лиценза за производство на млечни продукти.
Производството на ментета, в които не е обозначено влагането на отровните индустриални хидрогенирани мазнини, беше незаконно и досега. Рестрикцията обаче ще затегне контрола, тъй като до момента агенцията по храните пазеше някои производители", подчерта микробиологът Сергей Иванов.
На всеки тон произведено българско масло се падат 3 пъти по-големи количества вносно палмово масло, което у нас се доставя единствено за влагане в храни, и почти не импортираме палма за технически цели, например за производството на сапун. През миналата година у нас са били внесени над 22 500 т. , сочат данните на Националния статистически институт.
В същото време импортното количество краве масло е било 6149 т, което заедно с родното производство е далеч от количествата на палмовото. Това означава, че в сладкарски изделия и млечни продукти у нас се влагат над 3 пъти повече палма, отколкото естествената животинска млечна мазнина. Най-големите количества от тропическите страни Малайзия и Индонезия, а също така в определени периоди и от съседна Гърция. От Румъния и Испания пък има вкарани регистрирани символични количества от съответно 200 и 300 кг. Пикът на импорта на палмово масло за 2017 г. е отчетен през октомври - 5660,2 т.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |