Сега

Приходите в Сребърния фонд съвсем пресъхнаха. Концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна са пресъхнали, а от бюджетния излишък, с който управляващите се хвалят толкова много, не е влязъл нито един лев. В края на май в резервния фонд, който след време трябва да допълва основните пенсии на българите, има 2.902 млрд. лв., показват последните данни на финансовото министерство. Сумата е с около 117 млн. лв. повече от края на 2017 г., като 103 млн. лв. от тях са дошли от концесии. 31 май е крайният срок, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се внесат всички постъпления, дължими от предходната година. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лв.

Въпреки хвалбите на правителството за бюджетни излишъци през 2016 и 2017 г., по това перо няма постъпления. По закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда. Държавният бюджет обаче се различава от консолидираната фискална програма, по която за 2016 и 2017 г. бе отчетено положително бюджетно салдо, след няколко поредни години на дефицити. За миналата година излишъкът е 845 млн. лв., или 0.8% от БВП. От тях 309 млн. лв. са излишък по националния бюджет, а останалите 536 млн. лв. по европейските средства. В националния бюджет влизат държавният бюджет, бюджетите на общините, на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса, на БАН, БНТ, БТА, БНР. В крайна сметка, ако националният бюджет е на плюс, то държавният е на червено с 8.7 млн. лв., за което обаче - волно или неволно - не се тръби от управляващите. А в държавния бюджет влизат сметките на министерствата, държавните ведомства, Народното събрание и съдебната власт. Това е приходоизточникът, който по закон трябва да захранва Сребърния фонд. По същата причина за отчетната 2016 г., когато по големия бюджет бяха отчетени 1.6% излишък от над 1.4 млрд. лв., отново няма постъпления в Сребърния фонд.

При създаването на резервния пенсионен фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходи от приватизация и концесии, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни по закон. В резултат на това средствата в него стигат за изплащането на пенсиите едва за няколко месеца. По време на първото правителството на ГЕРБ, по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества се прехвърляха в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент към държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лв.

Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на летище София няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по закон. Парите от тази планирана от години концесия трябва да отидат за погасяване на борчовете на фалиралите на практика Български държавни железници.

Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и до 30% - в облигации, парите на фонда стоят на годишни депозити в БНБ. Така вместо да се множат, на практика те се топят. За 2017 г. БНБ определи отрицателна лихва от минус 0.10%, което означава, че за съхранението на парите централната банка е удържала около 2.8 млн. лв. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет, т.е. липсващите пари се взимат от джоба на българските данъкоплатци. И тази година средствата в Сребърния фонд ще носят загуби, след като правителството прие в края на миналата година поредната стратегия за управление на фонда, която отново предвижда парите да стоят на депозит в БНБ. Аргументите са, че инвестициите в акции са рискови, а в облигации могат да доведат до отрицателна доходност.

Бизнесът иска яснота как се харчат екотаксите за коли. Българската стопанска камара (БСК) остро разкритикува проекта на екоминистерството за увеличение на част от екотаксите, които в момента се плащат от собствениците на леки автомобили. Проектът на ведомството на Нено Димов е публикуван за обществено обсъждане и в момента по него се събират предложения. Ако той бъде приет, таксата за внесените автомобили втора ръка на възраст до 5 години ще се вдигне с 30 лв. до 290 лева. За коли над 10 години ще се плащат по 310 лв. вместо досегашните 275 лв. Въвежда се и такса за камиони и автобуси.

В традиционната си рубрика "Стига вече" от БСК твърдят, че няма яснота за какво се харчат парите от събраните такси, чийто годишен размер е около 50-60 млн. лв. Липсва и информационна система, която да показва с какъв ефект се изразходват парите за управление на отпадъците.

Изчисленията на БСК показват, че само допълнителният приход от новите такси - за леки, лекотоварни автомобили, автобуси и камиони - ще бъде над 29 млн. лв. Никой обаче не би могъл да каже как те ще се изразходват за целите на по-доброто управление на отпадъците от излезлите от употреба превозни средства, твърдят от камарата.

В зависимост от продукта така наречената екотакса се внася или в държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), или в организациите по оползотворяване на отпадъци. Сериозни обаче са съмненията в обществото, че съществуващата в момента система представлява капсулирана и картелна схема за източване на публични средства и облагодетелстване на определени пазарни субекти, изтъкват от БСК. До края на 2011 г. в България е имало 14 такива организации. През този период продуктовата такса за един автомобил (над 10 г.) е варирала между 30 и 50 лв. По-късно обаче "на пазара" остават ограничен кръг участници, като една от организациите е с над 80% пазарен дял. В момента само три организации имат разрешение за рециклиране на старите коли, а цената на услугата за най-масовите у нас автомобили (тези над 10 г.) при всички регистрирани организации е еднаква - 275 лв. Т.е. след 2012 г. размерът на продуктовата такса се е увеличил над 6 пъти, подчертават от организацията.

Пояснение

Не би трябвало да се твърди и че продуктовите такси са "екотакси", тъй като нямат отношение към чистотата на атмосферния въздух, а само към отпадъците от автомобили. В България липсва такса за МПС, която да е свързана със замърсяване на въздуха. Въздействието на МПС върху атмосферния въздух е отразено в данъка за МПС, който се заплаща ежегодно на общините. Той може да бъде намален, в случай че автомобилът е снабден с каталитични устройства и съответства на определени екологични изисквания. Косвено ползвателите на МПС заплащат екотакса и чрез горивата, върху които такава е начислена, изтъкват от БСК.

Капитал

Парламентът спешно поправя закон, довел до хаос при наема на земеделска земя. Парламентът започва спешен ремонт на приетите преди месец поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които са на път да създадат сериозен хаос в поземлените отношения и дори да блокират кампанията по кандидатстването за директни субсидии за над 1.2 млрд. лв., за която вече са подадени заявления и предстои да се обработват от фонд "Земеделие".

Преди месец - на 9 май, бяха окончателно гласувани последните (засега) поправки в закона за земеделските земи, внесени по предложение на омбудсмана Мая Манолова и няколко парламентарни групи. Обявената цел на текстовете бе да се избегнат измамите с парцели, с които се кандидатства за подпомагане със субсидии. Оказва се обаче, че тези текстове създадоха сериозни проблеми за легално работещите фермери и нещо повече - невъзможност да изпълнят заложените нови изисквания за верифициране на вече сключени договори за наем на земи, за което беше даден срок само от един месец. Това доведе до сериозно напрежение в земеделския сектор и дори заплахи за протести.

В четвъртък парламентарната комисия по земеделие изслуша на заседание ресорния министър Румен Порожанов и предложи нови поправки на приетите преде месец текстове. Нещо повече - за да може корекциите да станат бързо, те няма да се внасят като отделен закон, a вместо това бяха записани в преходните разпоредби на Закона за рибарство и аквакултури, който се разглеждаше на второ четене в комисията и предстои да влезе за финално гласуване в пленарната зала.

По неофициална информация това ще стане още през престоящата седмица, а някои детайли по корекциите ще се решават директно в зала.

Как законът предизвика хаос

На 22 май в Държавен вестник бяха обнародвани поправки в закона за собствеността на земеделската земя, които парламентът гласува с аргумент, че ще предотвратят опитите за измами при наемането на парцели и съответно кандидатстването за агросубсидии с тях. С тези мотиви в закона бе записано, че всички договори за наем на земеделска земя, сключени за срок над 1 година, както и всички споразумения за тяхното изменение, трябва да бъдат в писмена форма и с нотариална заверка не само на подписите, но и на съдържанието. Бяха разписани и конкретни изисквания какви документи трябва да провери нотариусът при този тип сделки и т.н. В закона обаче бе въведено и изискване, че всички стари договори със срок над 1 година, които са сключени преди влизането му в сила и не отговарят на новите правила, трябва да бъдат потвърдени с декларация от собственика в общинската служба по земеделие в района, където се намира имотът. Заложеният срок за това е един месец от влизането в сила на закона, тоест до 22 юни.

Оказа се обаче, че новите изисквания са трудно изпълними за огромна част от земеделците, особено в заложения едномесечен срок. Пред "Капитал" фермери съобщиха, че изискването за потвърждаване на вече сключени договори ще важи за почти всички, защото досега практиката е била те да се сключват само с нотариална заверка на подписите, но не и с едновременна заверка и на съдържанието им. Някои от тях не отговарят и на други заложени нови изисквания. Така фермерите се оказват задължени в рамките на няколко седмици да намерят собствениците на наетите земи и да поискат от тях да подадат новите декларации за потвърждение. Особено за по-големите арендатори това означава да търсят предоговаряне с десетки хора.

Според производители, до които "Капитал" се допита, това изискване и заложеният кратък срок са довели до хаос. "Имам редовен договор със собственик, който живее в чужбина. Въпреки че сме дори приятели от детството и поддържаме добри отношения, той ми отказа да пътува по спешност, за да подаде новата декларация", коментира пред "Капитал" земеделски производител. Изпълнителният директор на асоциацията на зърнопроизводителите Ася Гочева коментира, че въпросното правило, което вменява задължение да бъде потвърден от собственика редовен договор отпреди влизането в сила на новите поправки, дори не е конституционосъобразно, защото въвежда правила с обратно действие.

Залогът с неизпълнението на новите изисквания обаче е прекалено голям. В случай че собственикът не потвърди с декларация договора до 22 юни, законът предвижда този договор да бъде анулиран в края на стопанската година, което е през октомври. Така земеделски земи, за които е имало доброволни отношения между наемодател и наемател, ще се превърнат в т.нар. "бели" петна - парцели, които пустеят и според закона трябва да се разпределят пропорционално по служебен път между арендаторите в едно землище. Това би означавало, че след въпросното разпределение парцелът може да попадне при друг земеделец, а предишният арендатор с непотвърден договор да не може да го предостави по време на проверките на заявленията за директни субсидии (1.3 млрд. лв. за тази година), които се провеждат в късната есен, и това да го лиши от субсидии, независимо че го е обработвал. Нещо повече - ситуацията би била неблагоприятна и за всички фермери, които са кандидатствали за друг тип подпомагане, например агроекологични плащания, с проекти по различни схеми от Програмата за развитие на селските райони и др. При кандидатстването те са посочили определени парцели, които обработват и които трябва да поддържат спрямо изискванията за подпомагане в рамките на няколко години, най-често пет.

В четвъртък по време на заседанието на земеделската комисия в парламента ресорният министър Румен Порожанов съобщи, че "кампанията (за подпомагане на земеделските производители - бел. авт.) е пред срив". По думите му трябва спешно да се намери компромис за съществуващите случаи с договори за наем, защото е възможно да се стигне до силно увеличаване на т.нар. бели петна.

Корекция на корекциите

В четвъртък земеделската комисия започна работа по спешни поправки, с които да се предотврати хаосът. Заради изтичащия на 22 юни краен срок, в който се изисква декларация за потвърждение от всички собственици, те ще бъдат направени чрез преходните разпоредби на друг закон в процедура на второ четене, макар че нямат никакво отношение към промените в Закона за рибарството и аквакултурите. Поправките предвиждат, че изискването за потвърждение на стари договори за наем ще важи само за случаите, когато земята е отдадена под наем не от нейния собственик - именно при такава хипотеза през миналата година се показаха случаи на опити за измами, довели до спешните законодателни промени. Предлага се и удължаване на срока за потвърждаване с цяла година - до 31 юли 2019 г.

По време на заседанието бе коментиран и друг текст от последните промени, свързан със заложения в момента последващ контрол на нотариално заверените договори за наем от съдиите по вписванията, които ги регистрират. Според Нотариалната камара такова изискване би довело до забавяне на вписванията. Очаква се тези текстове също да отпаднат.

По неофициална информация на "Капитал" през предстоящата седмица, когато се очаква тези текстове да се гледат в пленарната зала, направо там ще се търси решение и на друг текст, срещу който недоволстват земеделските производители. В момента наемател на земеделски парцел може да го преотдаде под наем на друг земеделец, често след като в договорите е изрично заложена такава клауза. Това се практикува най-вече по линия на "размяна на парцели" в едно землище между земеделци с цел получаване на по-близък имот, което би оптимизирало разходите и при изготвянето на т.нар. масиви за ползване. Според приетите през май текстове въпросното преотдаване може да се случи само с писмено съгласие на собственика, дори и в договора да е заложена клауза, с която собственикът е дал съгласие имотът му да се преотдава. По информация на "Капитал" в залата ще се реши дали това изискване да остане по този начин, дали да отпадне или пък да се въведе друг режим - наемателят да може да преотдава парцел след уведомление до собственика.

Как започна всичко

През 2017 г. станаха известни няколко случая в различни части на страната, при които земеделски земи са били преотдадени под наем от фирми, които не са упълномощени от действителните им собственици да ги управляват от тяхно име. Впоследствие е направен опит тези земеделски земи да бъдат регистрирани за получаване на европейски субсидии. Опитите да се парира тази практика, като договорите за наем на земя се обявят за невалидни и се приеме, че възмездно отдаване на земя може да стане само чрез аренда, бяха порязани от тълкувателни решения на ВКС от лятото на миналата година, в които беше обяснено, че няма никакво правно основание да се забрани отдаването под наем на земеделска земя, арендата е само възможност, а не единствена опция.

След като бяха подадени сигнали от собственици в Северозападна България за преотдаване на техни имоти от неупълномощени фирми, омбудсманът Мая Манолова, както неведнъж се случва, направи от това кампания, в резултат на което бяха внесени в парламента спешни законови промени паралелно от две групи депутати. Така под надслова бързо да се предотвратят опитите за измама се стигна до изискването всеки собственик спешно да потвърди с декларация сключения от него договор за наем на земи.

КЦМ инвестира още 22 млн. лв. в производството на цинк. Най-голямата българска компания за производство на олово и цинк - КЦМ, приключи проект за 22 млн. лв., с който подобрява възможностите за преработване на разнообразни качества концентрати, използвани в производството на цинк. Проектът се финансира изцяло със собствени средства. През 2016 година КЦМ достигна рекордно производство на цинк в 55-годишната си история - 74 336 тона.

По-висока ефективност

"С проекта ставаме по-малко чувствителни към качеството на суровините, които получаваме за преработка. Което е значимо конкурентно предимство. Ние внасяме суровини от над 14-15 източника. Нямаме мина, която да ни снабдява 100% със суровина, а и винаги смесваме суровините, за да достигнем приемливи нива на микропримесите във входящия поток. Сега постигаме относителна суровинна независимост. В свят, в който достъпът до суровини става все по-труден, ние трябва да сме подготвени да обработваме по-некачествени суровини", коментира инж. Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000 груп". С включването в производствения процес на новите мощности компанията постига и по-високо технологично ниво на автоматизация и дигитализация.

Компанията вече има утвърдена практика да внедрява новите големи проекти без спиране на съществуващото производство. В този случай внедряването става малко по-бавно, но се избягват рискове и остава време за обучение на работниците. Компанията е преценила, че има достатъчно квалифициран персонал и не е необходимо някой да ходи някъде навън да се обучава.

"Сегашният проект е част от големия ни проект ТОРП ("Технологично обновление и разширение на производството"). С него даваме завършен вид на всички технологии, които внедрихме в цинковия завод в последните години. Окончателно новата система за пречистване на разтворите замени досегашната в края на лятото на 2018 година", заяви Румен Цонев.

Компанията е закупила машини от европейски производители от Испания, Франция и Германия. "Бих определил този проект като един от най КЦМ проектите, защото повечето работи свършихме сами. Затова оценяваме, че в същото време е един от нерисковите ни проекти, тъй като практиката ни показва, че много често рискът е извън КЦМ", коментира още Цонев.

Проектът ТОРП

Проектът "Технологично обновление и развитие на производството" на КЦМ АД стартира през 2008 година. Инвестициите са за 200 млн. лв. (95 милиона евро), за които бе сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Целта на проекта е да се постигне съвременно, екологосъобразно и конкурентоспособно производство на цветни и благородни метали, техни сплави и химически продукти. В концепцията му са заложени енергоспестяващи технологии, възможности за преработка на вторични материали, намаляване на емисиите на парникови газове. С проект ТОРП бяха създадени нови заводи за производство на двата основни метала, произвеждани в предприятието - олово и цинк.

Стандарт

Свършиха билетите за влаковете към морето. Местата в спалните вагони в нощните влакове към морето не стигат в началото на активния за летните почивки сезон. Причината се крие в недостига на специалните вагони и липсата на единна информационна система за продажба на билети. От държавната железница обещават, че системата ще заработи от началото на юли.

До края на септември пък предварителни продажби на билети ще се правят за 15 дни преди пътуването, а не както досега - само 5.

Проблемът е най-голям в столицата. Оказва се, че само няколко дни след пускането на билетите в продажба, те се изчерпват, а за определени влакове няма спални места повече от три седмици преди датата на пътуването. В началото на летния сезон, опашките пред касите на централната гара са големи, а на хората понякога им се налага да изчакат над 20 минути, за да разберат, че билети няма.

Пътуващите, които искат спален вагон, купуват билетите си 30 дни преди датата на пътуването. Не могат обаче да си резервират места от Варна и Бургас за София, тъй като системата за продажба на билети не функционира. Когато новата система за продажба на билети заработи от началото на следващия месец, тогава се очаква да отпадне и проблемът със запазените места към столицата, уверяват от държавната железница.

От БДЖ признават, че в летния сезон търсенето е по-голямо от предлагането, затова от фирмата се опитват, когато е възможно, да осигурят и допълнителни вагони за най-натоварените маршрути, съобщи БНТ.

КЕВР предлага увеличение с 10,81% на природния газ от 1 юли. Комисията за енергийно регулиране /КЕВР/ предлага увеличение с 10,81 на сто на природния газ от 1 юли, вместо исканите от "Булгаргаз" 18,5 процента. Това става ясно от доклад на работна група към КЕВР, качен днес на сайта на енергийния регулатор. Цената от 1 юли, по която "Булгаргаз" следва да продава природен газ през следващите три месеца, е в размер на 400,95 лв. за 1000 куб. метра или 37,79 лв./MWh (без акциз и ДДС). В тази цена не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа.

От "Булгаргаз" подадоха заявление за утвърждаване на цена от 427,12 лева за 1000 куб. метра природен газ за третото тримесечие, което представлява ръст от 18,05 на сто спрямо моментна цена от 361,82 лева. Общественият доставчик мотивира исканото поскъпване от 1 юли с очакваните по-високи цени на алтернативните горива на световните пазари - съответно с 11 процента на мазута и с 11,56 процента на газьола, което ще доведе до повишаване на доставните цени от "Газпром Експорт" с 11,5 на сто. Експертите на енергийния регулатор се съгласяват с изчисленията на газовата компания, но намират надвзет приход от минали периоди и поскъпването няма да бъде толкова голямо, се посочва още в доклада на работната група на КЕВР.

Предложението на КЕВР ще бъде обсъдено до края на този месец и прието окончателно решение на 1 юли. Ако бъде прието предложението на КЕВР за 11-процентно увеличение на цените на природния газ, вероятно ще има промяна и в цените на топлоенергията, защото увеличението е от над 5 на сто.

Монитор

Здравната ДАНС с нов шеф. След като прокуратурата започна разследване на корупционни практики и образува наказателно производство за престъпление по служба в Изпълнителната агенция „Медицински одит", популярната като здравната ДАНС се оказа с нов шеф.

В следващите три месеца временно длъжността директор ще изпълнява д-р Любомир Чипилски, който досега завеждаше дирекция. Заповедта за встъпването му на поста е била разписана лично от досегашния изпълнителен директор проф. Златица Петрова, която беше отстранена в четвъртък от здравния министър Кирил Ананиев, докато трае разследването на Върховната касационна прокуратура. За рокадата потвърдиха и от Министерството на здравеопазването.

Действително д-р Чипилски ще поеме агенцията в следващите три месеца, в които проф. Петрова ще ползва неплатен отпуск, казаха за „Монитор" от ведомството. Тя действително е разписала заповедта той да управлява ИАМО, която е второстепенен бюджетен разпоредител, като това е консултирано с министъра на здравеопазването, коментираха още от МЗ. От там обясниха, че умишлено не е сложена на това място зам.-директорът д-р Татяна Иванова, която е управлявала здравната ДАНС в отсъствието на Петрова.

Решено било управлението да поеме друг човек, за да няма евентуално упражняване на влияние, независимо че прокуратурата не е повдигнала персонални обвинения.

„Има данни за съществуващи отношения между ръководството на „Медицински одит" и конкретни лекари и ръководители на болници. Касае се категорично за злоупотреба с власт, а не само за административно нарушение. Има и корупционен елемент. Можем да приемем, че се касае за корупционно престъпление", заяви преди броени дни говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Тя обясни, че „при наличие на данни за извършено престъпление от общ характер агенцията е взела самостоятелно решение да не сезира прокуратурата". Така не се стигнало до наказания за извършители на престъпления. Арнаудова каза още, че са събрани доказателства за „комуникация" на определени медици със служители, извършвали проверки по сигнали за лекарски грешки. „На въпросните служители са били давани наставления за това как да извършат дадена проверка. Били са карани да подправят изготвени вече доклади към констативни протоколи. Ние вече разполагаме с въпросните документи", обясни Арнаудова. Освен това, имало несъответствия и между това, което от „Медицински одит" са обявили на страницата си в интернет, и онова, което са предоставили на прокуратурата.

Липсвали около 40 преписки, които ще бъдат изискани.

Прокуратурата се била запознала с общо 608 преписки, създадени по сигнали на граждани. Сред тях били и тези за смърт на 11 пациенти, за които магистратите не били сезирани.

Директорката отстранявана три пъти

Златица Петрова е отстранявана три пъти от поста директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит". За първи път с поста си тя се раздели по време на кабинета „Борисов 1". Тогавашният здравен министър Стефан Константинов я освободи след проверка, която показа забавяне и неясноти на документи. Тогава инспекцията на Министерството на здравеопазването установи още, че тя е раздавала допълнително материално стимулиране не по установения ред. След това Златица Петрова бе назначена от министър Петър Москов и впоследствие беше освободена от Илко Семерджиев. Отново се върна на поста при проф. Николай Петров. Към момента тя е временно отстранена от длъжността си, докато не приключи проверката на прокуратурата. Говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова информира, че агенцията е разследвана за потулването на 11 лекарски грешки, довели до смърт. Сред случаите имало и такива с новородени. Сигналите били за сериозни нарушения, а Петрова ги поставяла в графа „маловажен случай"

Фалшифицирането на документи започнало през 2016 г.

Практиките за фалшифициране на документи за смъртни случаи в лечебни заведения зачестили от 2016 година насам, стана ясно от коментар на бившия главен секретар в „Медицински одит" Димитър Евлогиев пред Нова тв. В последно време преправянето на заключения се било превърнало в ежедневие, добави още той. Евлогиев заема длъжността главен секретар само 2 години, но за това време успява да установи нередности, за които сигнализирал шефовете си. „Всеки божи ден при мен идваше колега с оплакване за оказване на натиск за това, че си е свършил работата, че има разкрития по нарушенията", допълни бившият главсекът на „Медицински одит". Според него корупцията там била в най-зловещия вариант и се очаквало след проверката на прокуратурата наяве да излязат много смачкани преписки и подменени констатации. За случилото се той обвинява цялото ръководство, защото то било запознато с проблема, а действия от негова страна за решаването му нямало.

Студентските общежития стават хотели. Между 14 и 18 лв. трябва да подготвят желаещите да пренощуват на общежитие в Студентски град, като сумата варира спрямо блока, в който са решили да се настанят. Ако гостите желаят да си гарантират, че ще бъдат сами в стаите, те трябва да платят всяко едно от леглата, намиращи се в помещението. Така те трябва да заплатят съответно между 28 и 36 лв. за двойна стая и от 42 до 54 лв. за тройна.

Кандидатстудентски изпити, визита при приятел или гадже, състезание, лагер в България и още много причини могат да привлекат някого към столицата. Нощувките обаче биха излезли доста солени, ако някой се насочи към хотел. По-ориентираните посетители знаят, че има начин гостуването им да не излезе толкова скъпо. Това е възможно, ако останат в Студентски град на общежитие, което предлага и хотелски стаи. Няколко блока към различни университети в центъра на купона в София предлагат тази опция.

Гостите в общежитията на СУ „Св. Климент Охридски" имат най-голям избор. Те предлагат стаи в няколко блока в зависимост от състоянието, в което се намират. Всяка стая разполага с легло, баня и тоалетна, шкафче, стол, бюро или маса. От университета осигуряват и чаршафи, но не всеки решава да се възползва от тях.

В 57-и блок например за легло гостите трябва да заплатят по 14 лв. Така ако някой е дошъл да посети гаджето и иска да останат само двамата в помещението, той ще трябва да заплати 28 лв. за двойна стая или 42, ако свободни са останали само тройки. В по-уютните стаи, в които мебелировката е по-нова, наемът на легло е 18 лв. Съответно двойна стая е 42 лв., а тройна - 54 лв. Такава е офертата в 18-и блок.